РЕШЕНИЕ
гр.София, 19.07.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в
открито заседание двадесет и шести юни през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при
секретаря Диана Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 16381 по
описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД за разваляне на договор за издръжка
и гледане.
Ищецът О.Х.Г. твърди, че с ответника са
наследници на Х.Л.Г., починал на 15.07.2016г. Приживе техния баща прехвърлил
своята ½ ид.ч. от апартамент в гр.София на ответника Л.Х. с договор за
издръжка и гледане, сключен на 17.11.2015г. Ищецът твърди, че нито брат му,
нито неговата съпруга, ответниците по делото, са полагали грижи за Х.Г., който
починал сам в хоспис в гр.Дряново. Посочва, че баща им никога не е живял в едно
домакинство с брат му, който след прехвърляне на имота изцяло се дезинтересирал
от баща им. Отделно от това, след смъртта на баща им, ответникът неправомерно е
изтеглил от банковата сметка на починалия суми за да заплати таксата за
хосписа, както и сметките на собственото си жилище. Счита, че договорът е
изисквал приобретателят да приеме баща си в своето домакинство, да полага грижи
съответстващи на нуждите му и тези грижи да бъдат постоянни и непрекъснати.
Счита, че това не е било налице, поради което моли съда да постанови решение, с
което развали сключения между ответника Л.Г. и баща им Х.Г. договор за издръжка
и гледане до 1/ 2 ид.ч. поради
неизпълнение. Претендира за разноски.
Ответниците Л.Х.Г. и Й.Й.Г. оспорват
иска и молят съда да ги отхвърли. Оспорват твърденията, изложени в исковата
молба, като твърдят че те са полагали грижи и осигурявали цялостната издръжка и
медицинска помощ на Х.Г. през периода 2010г., когато той се разболял, до
смъртта му. Посочват, че през този период баща им често пребивавал и живеел при
тях, прекарвал с тях семейните празници. Отделно те го посещавали във Велико
Тръново, където живеел. Помощ и грижи му указали след заболяването през 2016г.-
ответникът Г. заплатил стенда за извършен байпас, след изписването от болницата
му осигурили цялостна издръжка и гледане, осигурявали му поставянето на
инжекции, на прием на лекарства, почистване на рани, поставяне на нови превръзки,
водили го на контролни прегледи. Когато баща им се почувствал добре, той
пожелал да се върне в Търново и ответниците се съобразили с това му желание.
Ответникът пътувал често да вижда баща си, носил му храна, грижел се за него. А
когато състоянието му се влошило, баща му пожелал да бъде настанен в хоспис по
предложение на своя позната. Ответникът настанил баща си в хосписа, заплатил
необходимите средства за престоя, посещавал го на всеки 2-3 дни. Посочват, че
ищецът е имал пълна незаинтересованост към своя баща, което е мотивирало
последния да сключи процесния договор за издръжка и гледане с ответника Г..
Ответниците претендират разноските по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, установи следното от фактическа страна:
Ищецът и ответника са братя и наследници
на Х.Л.Г., техен баща, починал на 15.07.2016г. Двамата са неговите единствени
наследници. Ответницата Й.Г. е съпруга на ответника Л.Г.. По делото не се
спори, че ответника Л.Г. е син на Х.Г. от негов предходен брак. Ответникът О.Г.
е син на Х.Г. от негов последващ брак. Установено е, също, че Х.Г. и последната
му съпруга В.В.Г. /бракът им е прекратен/ са били собственици на апартамент в
гр.София , р-н Красно село, ж.к.*********етаж. С нотариален акт от 14.08.2015г.
В.Г. е прехвърлила на сина си О.Г. собствената си 1/ 2 ид.ч. от този имот в
замяна на МПС, като е запазила правото на ползване на имота. С нот.акт № 189,
т.І, рег.№ 9928, дело №170 от 17.11.2015г. на нотариус Е.П., рег.№ 379 на НК, Х.Л.Г.
е прехвърлил на сина на Л.Х.Г. собствеността
върху своята 1/ 2 ид.ч. от този апартамент срещу задължението за издръжка и
гледане. В договора е записано, че Л.Г. се задължава да поеме издръжката и
гледането на Х.Г. като му осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водил до
сега, както и за полаганите от него до сега продължителни цялостни грижи и
издръжка, включително и заплатените от него разходи за лечение, лекарства и възстановяване
от тежкото онкологично заболяване през 2010г.
Имотът е прехвърлен по време на брака на
ответниците. Не се спори също, че в процесния апартамент живее ищеца със
семейството си.
Представените от страните писмени
доказателства установяват, че през 2010г. Х.Г., тогава на 70г. е бил
хоспитализиран от 8 до 21.04.2010г. в ХО в диспансер за онкологични заболявания
във В.Търново, където му е извършена операция.
През 2016г. Х.Г. отново е бил
хоспитализиран в ІV хирургична клиника в Пирогов в периода 119.05.2016г. –
2.06.2016г. На 1.06.2016г. му е поставен стенд. Същият е заплатен от ответника Л.Г.
в деня преди операцията по представена фактура на стойност 2460лв.
От 2010г. до смъртта си Х.Г. е превеждал
регулярно /месечно, през месец или няколко пъти в месеца/ от банковата си
сметка по банковата сметка на сина си Л.Г. суми от 15лв. до 300лв.
На 01.07.2016г. Х.Г. е постъпил в хоспис
в гр.Дряново, като договорът с хосписа е подписан от ответника Г.. Той е платил
и таксата по настаняването на баща си. В приемния лист за настаняване на
пациента е посочено, че той е във увредено общо състояние, не може да става от
леглото и да се обслужва самостоятелно. На 4.07.2016г. Х.Г. е упълномощил сина
си Л.Г. да се разпорежда с банковите му сметки, да го представлява пред
държавни органи. Упълномощителят е заверил подписа си под пълномощното в
кантората на нотариус Ангел Ангелов в гр.Дряново.
Въз основа на пълномощното Л.Г. е
изтеглил от сметката на баща си на 05.07.2016г. сумата от 1500лв. , а на
11.07.2016г. е наредил от сметката на баща си по своя сметката сумата 1000лв.
Представени са ф-ри от ответника за заплащани консумативи за баща му за
ел.енергия, телефон, лекарства, както и за стенд на 31.05.2016г. за сумата 2460лв. Превежданите
от Х.Г. на сина му Л.Г. суми по извлечението от банковата сметка на първия
сочи, че бащата вероятно е възстановявал на сина си направените за него разходи.
Общата сума, преведена от бащата на сина Л.Г. сума за периода 1.10.2010г.
до 15.07.2016г. е 6 127лв.
Във връзка с установяване финансовите и
времевите възможности на ответника да полага грижи за своя баща се установи, че
през периода 01.01.2010г. – 17.10.2013г. ответникът е работил в Държавна
агенция „технически операции“ със статут на държавен служител по ЗМВР. В края
на 2013г. ответникът се е пенсионирал и от 18.10.2013г. е получавал пенсия в
размер на 770лв. От 7.11.2014г. до 15.06.2015г. ответникът е работил по 4 часа
седмично като учител по музика, както и през следващата учебна година – от
17.09.2015г. до 16.06.2016г. с работно време 211 учебни часа годишно. Междувременно
е работил и като охранител на хипермаркет от 14.04.2015г. до 8.04.2017г. с
работно време с продължителност 40 часа.
Във връзка с откритото по реда на чл.193
от ГПК производство по оспорване на пълномощно от 4.07.2016г., с което Х.Г. е упълномощил
сина си Л.Г. , наред с друго, и да тегли от банковата му сметка, съдът
назначени съдебна графологична експертиза, която да установи дали подписа на
упълномощител е положен от Х.Г.. Вещото лице даде заключение, че подписът не е
положен от Х.Г.. Експертизата беше оспорена от ответната страна, като на
основание чл.201 от ГПК съдът допусна и назначи тройна съдебна графологична
експертиза със същата задача. Трите вещи лица са категорични, че подписът под
упълномощител на изследваното пълномощно е положен от Х.Г.. Заключението на
тази експертиза беше оспорено от своя страна от ищеца. Съдът не допусна трета
поред експертиза.
Изправен пред две заключения с коренно
различни изводи, съдът дава вяра на заключението на тройната СГЕ. По нея са
работили три вещи лица с богат опит, които са ползвали сравнителни образци в
по-голям обем от ползваните от единичната експертиза и по-близки като време на
изпълнение до датата, на която е положен изследвания подпис / изследвани са
подписи, изпълнени от Х.Г. в същия ден 4.07.2016г., положени от него във връзка
с издаване на лична карта/. С такъв актуален сравнителен материал вещото лице
по единичната СГЕ не е разполагал.
Въз основа на заключението на тройната
СГЕ съдът приема, че подписът под пълномощно от 4.07.2016г. е изпълнен от Х.Г..
Съдът
допусна до разпит и разпита по двама свидетели на всяка страна.
Свидетелите на ищеца – С.Д.и М.Н.установяват,
че Х.Г. посещавал понякога сина си О.. От заварения син на Х./синът на последната
му съпруга от предходен брак и брат на ищеца/ св.Д.чул, че Х.бил зле, живеел в
много лоши хигиенни условия в хоспис в Дряново и че никой не го гледал. О. като
научил за баща си , ходил всеки ден да го гледа. Ден – два след този разговор
на свидетеля се обадила бившата съпруга на Х., която му съобщила, че Х.е
починал. Св.Н.установява, че докато бил народен представител в София, Х.отсядал
изключително при О., приспивал в дома му, О. го вземал от автогарата. Х.присъствал
на семейни тържества, радвал се на детето. Не е виждала Х.от 2012г. От О. знае,
че Х.сам бил излязъл от болницата и Л. го дал в хоспис в Дряново, който бил в
много лошо състояние – нехигиенично, мухъл, влага. Х.искал да се види със сина
си О., но Л. му забранил да му се обади. Независимо от това О. ходил няколко
пъти да види баща си в Дряново. Знае, че в последните си дни Х.бил много зле и
искал да развали всичко , което бил преписал на другия си син, но О. му бил
забранил.
Свидетелите на ответника Д. К.и П.Т.установяват
, че през 2010г. Х.претърпял тежка онкологична операция. Л. му бил намерил екип
от лекари в София, но Х.настоял и се оперирал във Велико Търново. Св.К., сестра
на ответницата Й.Г., обяснява , че тя лично се чувала по телефона с Х.по това
време и той й казвал че си имал всичко необходимо, Л. му осигурявал всичко
което трябвало в болницата и което лекарите поръчвали. Твърди, че при всяко
посещение в София Х.идвал в жилището на Л.. Около рождения ден на Х.през 2015г.
той й казал, че О. искал да разговарят. След разговора бил притеснен и обяснил,
че са разговаряли за прехвърлянето на имота. Казал на свидетелката К., че ако
се стигне до прехвърляне, той е щял да прехвърли на Л., заради всичко което е
направил за него през годините и което е преживял. Свидетелката го попитала как
е реагирал О. на това му изявление. Х.й казал, че О. е щял да вземе дела на
майка си от апартамента. След като
станало прехвърлянето, Х.й казал, че е много доволен от станалото. Свидетелката
твърди, че при всяко идване на Х.в София, Л. отивал да го вземе и където
трябвало да ходи, го карал с колата. Коледата на 2015г. прекарали заедно. След
това Х.идвал в София, О. ходел до Търново. През април 2016г. Х.написал на
свидетелката по интернет, че не се чувства добре. Тогава чула, че Л. търсел специалисти
лекари за преглед на баща му. Х.дошъл на преглед. Свидетелката го видяла
отпаднал, не бил същия човек. Установило се че има рак, привили му операция. В
болницата го посещавали Л. и Й.. Й. правела супи. След като изписали Х., той
останала в апартамента на Л.. Там му правили превръзки, давали му лекарства. Х.й
казвал, че иска да се върне в Тръново, предпочитал да е с хора и с приятели, не
се чувствал удобно да бъде толкова обгрижван и се притеснявал. Когато Х.се
почувствал по-добре Л. го откарал в Търново . Притеснявал се за баща и често го
посещавал, обаждал се по телефона. Х.казвал на свидетелката, че иска да отиде в
хоспис в Дряново, където да го наблюдават 24ч. и искал Л. да организира приемането му. След като влязъл в хосписа,
свидетелката не се е чувала с Х., не са си писали и в интернет, защото той вече
не бил „активен“. Л. ходел почти всеки ден в хосписа и от него научавала за
състоянието на Х.. Л. й казал, че Х.се влошавал, а условията в хосписа са били
чудесни. Л. му купувал всички лекарства.
Св.Т., съсед на Х.Г. в Търново,
установява, че не познава О. и не го е виждал да посещава баща си. Познава Л., Й.
и детето им, които идвали при Х.. Свидетелят имал магазин и Х.идвал при него да
пие кафе почти всеки ден. Знае, че Х.претърпял операция в Търново и тогава само
Л. го посещавал в болницата, а после и в дома му. Х.му споделял, че когато има
нужда от нещо Л. му го осигурявал. От Х.знаел, че О. бил в Испания. Когато се
върнал от операцията, Х.му споделил, че е прехвърлил на Л. някакъв имот.
Последно Х.идвал да пие кафе, но бил зле, заспивал на стола, а последния път
паднал на входа с кафето. След това свидетелят разбрал от него, че щял да ходи
в хоспис. Някаква позната имал в Дряново, която щяла да му помогне да го
приемат с хосписа. Знае, че Х.отсядал при Л.,***.
Допълнително, съдът допусна на ответната
страна, по нейно искане, още един свидетел М.П.. Същата установява, че е видяла
Х.след операцията през 2010г. и той й споделил колко много се грижел Л. за
него- помагал му, купувал му, изпращал му багаж и пари по свой приятел. В края
на същата година казал на свидетелката, че иска да се реваншира на Л. и да му прехвърли половината от апартамент в
Белите брези. Свидетелката знае, че Х.винаги е отсядал при Л.. Х.имал профил
във Фейсбук и често си пишели със свидетелката. През 2015г. пак се били събрали
заедно в дома на Л., и Х.й споменал за среща , иницизирана от О., на която
присъствали бащата и двамата му сина. О. искал да се прехвърлят имоти, и Х.бил
много разочарован. След това състоянието на Х.се влошило, постъпил в Пирогов. Й.
била много притеснена, защото за няколко часа трябвало да намери 2500лв. за
операция и байпас. По време на престоя в болницата Й. му правила супи, носила плодове
и зеленчуци, преобличала го, сменяла му пижамата, бърсала му тялото с мокри
кърпи. След като изписали Х.от болницата, той отишъл в дома на Л., където
винаги имало човек до него. На рождения му ден Й. се обадила по телефона на
свидетелката и го помолила да дойде у тях и да говори с Х., защото искал да
ходи в някакъв хоспис в Дряново. Казала, че предпочита Х.да е до тях, за да
могат да се грижат за него от по-близко. Свидетелката разговаряла с Х., който й
споделил, че иска да бъде в своя край, че познавал сестрите в хосписа, бил им
изнасял концерти, че знаел хосписа- бил чист и подреден. Той успял да я убеди,
че постоянните медицински грижи били за него по-добър вариант. Това била
последната им среща. След това си писали с Х., докато все още бил в Тръново и той и
забранил да се коментира въпроса да се обаждат на О., за да му съобщят за
състоянието на баща му. Казал й: “О. все още има моя номер“. Свидетелката
добавя, че от Х.знае, че след операцията през 2010г. Л. го изпратил на почивка
в Китен , дал му пари, за да разполага.
Съдът кредитира показанията на разпитаните
свидетели. Показанията на св. С.Д.не са непосредствени, свидетелят пресъздава
чутото от брата на ищеца, поради което съдът не взема предвид казаното от него.
Показанията на останалите свидетели съдът възприема, защото отразяват
непосредствени впечатления, пресъздават лични срещи с наследодателя Х.Г., отразяват споделеното от него. Не е
налице противоречие между показанията на св. М.Н.и показанията на свидетелите
на ответниците. Св.Н.съобщава за възприето от нея до 2012г. , като след това тя
няма преки впечатления за отношенията между Х.и децата му. Свидетелите
поотделно установяват различни факти, от различни периоди от живота на Х.Г., като
част от фактите са неотносими към настоящия спор.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 87 ал.1
предл. първо от ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни
задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да
развали договора. Съгласно ал.3 на същата разпоредба развалянето на договорите, с които се
прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими
имоти, става по съдебен ред.
За да бъде развален едни двустранен договор, то следва да бъдат изпълнени следните кумулативно изисквани
предпоставки: да е налице неизпълнение на договорно задължение от една от
страните по договора, неизпълнението да е виновно и кредиторът, упражняващ правото на разваляне, да е изправен.
Видно от нот.акт № 189, т.І, рег.№ 9928,
дело №170 от 17.11.2015г. на Нотариус Е.П., рег.№ 379 на НК, сключен между Х.Г.
и ответника Л.Г., за прехвърлителят е възникнало задължение да прехвърли правото
на собственост върху 1/ 2 ид.ч. от недвижимия имот. Прехвърлянето на
собствеността е извършено с нот. акт в нужната форма, т.е. прехвърлителят е
изправна страна. От договора за прехвърляне на собственост върху имот срещу
задължение за издръжка и гледане не произтичат други задължения нито главни,
нито акцесорни, за прехвърлителя.
След смъртта на Х.Г. правото да развали
договора поради виновно неизпълнение на поетите от страна на ответниците
задължения преминава към неговите наследници. В този смисъл е и установената
съдебна практика. Приема се, че „след смъртта на едно лице, неговото имущество
като съвкупност от права и задължения преминава върху неговите наследници. В
това имущество се включва и правото на иск, включително и за разваляне на
договора, поради неизпълнение, което е било налице приживе на кредитора -
прехвърлител. Неговият наследник може да упражни правото да развали договора по
отношение на неизправния длъжник - само в обема на притежаваните от него права
- т. е. съобразно дела си от наследството, а не - за целия договор, ако не е
единствен наследник“ / така Решение № 653 от 25.11.2003 г. на ВКС по гр. д. №
146/2003 г., I гр. о./. Предвид изложеното ищецът, като наследник на Х.Г., притежава
материално правна легитимация да води настоящия иск за размера на 1/ 2 ид.ч. от
договора.
Приобретатели по договора са двамата
ответници, въпреки че той е сключен между Х.Г. и неговия син Л.Г.. Имотът е
прехвърлен по време на брака на ответниците и по правилото на чл.21 от СК е
станал съпружеска имуществена общност. Ето защо двамата ответници са пасивно
легитимирани да отговарят по предявения срещу тях иск.
Задълженията, възникнали за
приобретателите по договора са били от
датата на сключване на договора до смъртта на Х.Г. и са се състояли в
задължението им да осигурят грижи и издръжка на прехвърлителя в такъв обем и размер и в такова качество, че
да му осигурят спокоен и нормален живот какъвто е водил до сключване на
договора. Обемът на задълженията се определя както от начина и стандарта на
живот, воден от прехвърлителя към датата
на сключване на договора, така и от неговото здравословно, физиологично,
психическо здраве и материален статус във времето до неговата смърт.
Въпросът за значението на изричната
клауза в алеаторния договор, че собствеността се прехвърля, както за бъдещи, но
и срещу вече престирани грижи и издръжка от приобретателите , включително
заплатените разходи за лечение, лекарства и възстановяване на прехвърлителя от
тежкото заболяване, е намерил своето разрешение в решение № 327/25.02.2015 г.
на ВКС, IV г. о. по гр. д. № 1205/2014г.
– „Договорът е единен, като специфичното е, че грижите и издръжка до
датата на сключването му не са алеаторни, те са вече престирани и са приети от
прехвърлителя такива, каквито са дадени - последният не може да търси по
отношение на тях насрещно изпълнение, съответно обезщетение по чл. 79 ЗЗД
поради неизпълнение, нито да разваля договора по чл. 87, ал. 3 ЗЗД. При
неизпълнение на алеаторната престация (грижите и издръжката, уговорени за в
бъдеще), кредиторът има право да развали договора изцяло, когато неизпълнението
не е незначително с оглед неговия интерес. Обстоятелствата, свързани с
престиране на грижа и издръжка за минало време са релевантни за спора, само,
ако по надлежен ред е въведено възражение за симулативност на договора в тази
му част - за установяване на същата“.
Предвид приетите по делото писмени и
гласни доказателства (показанията на всички разпитани свидетели) , подробно
описани по-горе, съдът приема за доказано обстоятелството, че ответниците са
изпълнили своето задължение, произтичащо от процесния договор и са
осигурили на ищеца дължимите грижи и
издръжка, което не ги квалифицира като
неизправна страна по договора. Следва да се отбележи, че доказателствената
тежест относно твърдяното неизпълнение е изцяло на ответната страна. В случая,
съдът приема, предвид представените от ответната страна доказателства, вкл. и
свидетелските показания, за доказан
факта, че ответниците са изпълнявали
задълженията си поети с процесния договор.
От показанията на свидетелите се
установи, че Х.Г. е бил деен човек. Живеел е в гр.В.Търново, но синовете му –
ищеца и ответника, са живеели в гр.София и той е посещавал и двамата. Станал е
народен представител в 39 НС /историческите справки сочат, че събранието е работило от 5 юли 2001 до 17 юни 2005г./,
прекарвал е повече време в гр.София. Установи се също, че през 2010г. Х.Г. е
претърпял операция. По негово настояване тя е била извършена във
великотърновска болница, но грижи по неговото възстановяване и лечение е
положил ответника, което е отразено и в договора за издръжка и гледане
/възражение за симулация не е направено/. До последващата операция през 2016г. Х.Г.
е продължил да живее в гр.В.Търново, като е посещавал сина си Л. , а въз основа
на показанията на св. Д. К.съдът приема, че до 2012г. Х.Г. е посещавал и сина
си О.Г. и е оставал и в неговия дом. Х.Г. е празнувал семейни празници заедно
със семейството на ответниците, посещавал е и дома на родителите на
ответницата. Ответниците и детето им са посещавали Х.Г. в дома му във Велико
Търново, което се установява от показанията на св. Св.Т.. Свидетелите на ищеца
не оборват показанията на свидетелите на ответниците за полаганите грижи за Х.Г..
Не се установи и твърдението на ищеца, че брат му Л.Г. е настанил баща им в
хоспис против волята му. Събраните гласни доказателства установяват, че самия
прехвърлител е настоявал да се настани в хоспис , където ще получава 24ч.
медицинско наблюдение. Уважаването на това желание на прехвърлителя и
съдействието му за неговото осъществяване съдът не намира да е неизпълнение на
алеаторния договор. Договор за издръжка и гледане не задължава страните по него
да живеят заедно, а задължава преобретателите да осигурят нормален и спокоен
живот на прехвърлителя. Ако той е пожелал да бъде настанен в хоспис, да бъде
относително самостоятелен от грижите на сина си и снаха си, да живее в тази
част на страната, където обичайно е живял, то ответниците са били длъжни да
изпълнят това му желание, за да получи необходимото спокойствие и нормален за
възрастта и състоянието му живот. Твърдението, че в хосписа условията са били
много лоши и че Л.Г. не е посещавал баща си, остана недоказано. От представения
договор за настаняване в хосписа се
установи, че Л.Г. е настанил баща си, заплатил е дължимите такси, за да се
осигури престоя на баща му в дома. Твърдението
на ищеца, че ответника не е посещавал баща си се опровергава от
представените по делото писмени доказателства – платените 2 ф-ри за престой в
хосписа и завереното пълномощно от 4.07.2016г. установяват, че поне на датите
1, 4 и 11.07.2016г. ответникът е бил при баща си в Дряново. Обстоятелството, че
и ищецът е посещавал баща си, не значи, че ответниците не са изпълнявали
задълженията си по договора. Дали е по-подходящо Х.Г. да живее в хоспис или в
дома на сина си Л., съдът не може да прецени. Тази преценка е направена от
самия прехвърлител, който разбираемо за съда, е предпочел независимия и
самостоятелен живот с осигурени постоянни медицински грижи.
По делото се установи, че прехвърлителят
е превеждал на ответника, сина си Л.Г., суми пари в периода 2010г.-2016г., а в
края на живота си му е предоставил пълномощно той сам да се разпорежда с
паричните средства на прехвърлителя. Фактът, че Х.Г. е възстановявал на сина си
платените от него разходи за лекарства, комунални услуги, телефонни услуги,
разходи за стенд или престой в хосписа, съдът не възприема като неизпълнение на
задължението на ответниците по алеаторния договор. Право на наследодателя е
било да реши дали да върне похарчените по него средства, дали да дари сина си.
Релевантното в случая е, че ответникът е заплащал разходите на баща си, като
така му е осигурил спокойствие от предстоящи плащания, събиране на пари за
разходи за лечение, превоз, такси за хоспис и др. необходими плащания. Установи
се, че Х.Г. ***, купувал си е навън кафе, общувал е с хора, вкл. и по интернет,
т.е. бил е спокоен и задоволен човек, не е бил притиснат финансово.
Ето
защо съдът приема, че ответниците са изпълнили задълженията си по договора за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължението за издръжка и гледане, като са
осигурили на Х.Г. такъв живот, какъвто той е имал и преди сключването му. Те са
му оказали необходимата грижа и в
материален и в нравствен аспект до края на живота му, като са му осигурявали
ежедневни грижи, вкл. и медицински
грижи и
издръжка.
Предвид изложеното, предявеният иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде изцяло отхвърлен.
По разноските.
И двете страни представят списъци с
разноски.
Предвид изхода на делото, на ищеца не се
следват разноски.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК на
ответниците следва да бъдат присъдени
сторените в процеса разноски. Съобразно представения списък, такива са
направени в размер на 4800лв. Ищецът оспорва претендирания адвокатско хонорар
от 3000лв. като завишен. Съдът намира това възражение за неоснователно. Делото
е продължило три години с четири съдебни заседания, спорът не е елементарен,
като основно доказателствената тежест в него е на ответната страна, което предполага
значителна работа и усилия от страна на техния процесуален представител.
Направените от ответниците разноски следва да се присъдят в пълен размер.
Водим
от горното Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от О.Х.Г., ЕГН **********,***, офис 2 иск с правно основание чл. 87
ал.3 от ЗЗД срещу Л.Х.Г., ЕГН ********** и Й.Й.Г., ЕГН **********, с адрес: ***
за разваляне поради неизпълнение на ½ ид.ч. от договор за прехвърляне
собственост върху 1/ 2 ид.ч. от недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане, сключен с нот.акт № 189, т.І, рег.№ 9928, дело №170 от 17.11.2015г. на
нотариус Е.П., рег.№ 379 на НК като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
О.Х.Г., ЕГН ********** да заплати на Л.Х.Г.,
ЕГН ********** и Й.Й.Г., ЕГН ********** сумата от 4800лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския Апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаване му на страните.
Съдия: