ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№......... 13.03.2020г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ОСМИ ГРАЖДАНСКИ състав
На тринадесети
март 2020г.
В
закрито заседание в следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА гр.дело № 5550 по описа за 2020
година:
Предявена е искова молба от В.П.П.
против К.И.К..
Ответникът К.И.К. представя писмен
отговор в срока по чл.131 ГПК.
Съдът като взе
предвид, че исковата молба е редовна и предявения иск е допустим, намира че
следва да внесе делото за разглеждане в о.с.з.
Съдът счита, че
следва да приеме като доказателства по делото, представени с исковата молба писмени
доказателства, тъй като същите са допустими, относими и необходими по отношение
на предмета на спора.
По
заявеното от ответника оспорване на договор за заем и 2бр. записи на заповед съдът
ще се произнесе в съдебно заседание след уточнение на оспорването от страна на
ответника. Във връзка с това следва да се задължи ищеца на основание чл.183 ГПК
за съдебно заседание да представи оспорените документи в оригинал.
Съдът
счита, че следва да остави без уважение искането на ищеца за допускане и
назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, тъй като счита, че за определяне
размера на главницата и лихвата в настоящия случай не са необходими специални знания.
Следва
да бъде указано на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да
направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по
твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това,
губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят
нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или
са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и
т. 2 ГПК.
Следва да бъде
указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация /доброволна
и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/, като се
обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към
Министъра на правосъдието.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмени
доказателства по делото следните документи: договор за заем от 12.10.2015г., запис на
заповед от 15.03.2016г., запис на заповед от 15.12.2015г., 4бр. вносни бележки.
На
основание чл.183 ГПК ЗАДЪЛЖАВА ищеца В.П.П. за съдебно заседание да представи в
оригинал договор за заем от 12.10.2015г., запис на заповед от 15.03.2016г.,
запис на заповед от 15.12.2015г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза.
ПРИЛАГА
към настоящото дело ч.гр.дело №3867/2019г. по описа на РС Ст.Загора.
УКАЗВА на страните,
че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си
искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна
обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят
нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са
налице особени непредвидени обстоятелства или са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.
НАПЪТВА страните
към медиация или друг способ за доброволно уреждане спора, като им УКАЗВА за
възможността да се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на
медиаторите към Министъра на правосъдието.
УКАЗВА на страните,
че ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви
в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника или да оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на
делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение
срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово
отсъствие. Ако ищецът не е посочил и не е представил доказателства с исковата
си молба и ответникът не е подал в срок отговор, и двете страни не се явят в
първото заседание по делото, без да са направили искане делото да се гледа в
тяхно отсъствие, делото се прекратява (чл.238 ГПК).
СЪОБЩАВА на
страните ПРОЕКТ за ДОКЛАД, както следва:
Обстоятелствата,
от които произтичат претендираните от ищеца права, изложени в исковата молба,
са следните: Ищецът В.П.П.
твърди в исковата си молба, че на 12.10.2015г. като
заемодател сключил с ответника, договор за заем на парични средства в размер на
сумата от 1 670 евро, за срок до 15.01.2015г. В чл. 10 от договора било
предвидено, че при забава на заемателя, той ще дължи и неустойка в размер на 15
% върху стойността на невъзстановената сума за всеки просрочен ден. Заемателят
не изпълнил задължението си по договора и не върнал заетата сума в определения
срок. По този повод с допълнителна клауза към договора, вписана в него
саморъчно от ответника на 15.03.2016г., същият се задължил да върне заетата
сума, ведно с неустойката (лихвата) към нея в общ размер на 2 470 евро, най -
късно до 15.06.2016г. За целта, на същата дата - 15.03.2016г. ответникът издал
и запис на заповед за визираната по-горе сума с падежна дата - 15.06.2016г.
Ищецът
твърди, че междувременно, на 15.12.2015г. предоставил в заем на ответника още
сумата от 2 100 лв., във връзка с което на същата дата той му издал за тази
сума друг запис на заповед, с падежна дата - 15.02.2016г. Тъй като на падежа
ответникът не изпълнил и това свое задължение за възстановяване на заетата нова
парична сума, с допълнителна клауза от 15.03.2016г., имаща силата на разписка,
вписана в записа на заповед от 15.12.2015г. саморъчно от ответника, той по
аналогичен начин се задължи в срок до 15.06.2016г. да му заплати сума в размер
на 2 320 лв. (главница и лихва), а до 30.03.2016 г. и сумата от 210 лв. -
изтекла лихва, или общо сума в размер на 2 530 лв.
Заявява,
че до момента ответникът не му е заплатил нито сумата от 2 470 евро, възлизаща
в левова равностойност на 4 831 лв., дължима съгласно договора за заем от 12.10.2015г. и издадения
във връзка с него запис на заповед от 15.03.2016г., нито сумата от 2 530 лв.,
дължима по издадения от ответника запис на заповед от 15.02.2015г., като общо
ответникът дължал сумата от 7 361 лв.
Ищецът
сочи, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и
по образуваното ч.гр.д. №3867/2019г. по описа на РС Стара Загора била издадена
заповед за изпълнение №2031/30.07.2019г., с която било разпоредено длъжникът К.И.К.
да му заплати сумата от 7 361 лв., ведно със законната лихва, считано от
25.07.2019г. до изплащане на вземането, както и сумата от 148 лв. - държавна
такса и 350 лв. - адвокатско възнаграждение. Ответникът депозирал възражение по
чл.414 ГПК, в което оспорил вземането по така издадената заповед за изпълнение.
Моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника К.И.К., че същия дължи на ищеца сумата от общо 7361 лв., ведно със
законната лихва, считано от 25.07.2019г. до изплащане на вземането. Претендира
направените по настоящото делото разноски, както и разноските в заповедното
производство.
Ответникът К.И.К. представя
отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че оспорва изцяло
предявения иск по основание и размер и моли същия да бъде отхвърлен.
Заявява, че твърдяната
от ищеца фактическа обстановка не съответства напълно на обективната истина и
на всички факти и обстоятелства, от значение за решаването на правния спор. Счита,
че договорът за заем от 12.10.2015г. е недействителен - нищожен на основание
чл.26, ал.1 от ЗЗД поради липса на съгласие. Сочи, че съгласно представения
договор заемната сума е в размер на 1670 евро, в чл. 3 от договора е посочено,
че заемодателят има право да получи лихва в размер на 0.05% върху стойността на
даденото, а под договора за заем в изписан на ръка текст е посочено, че
дължимата сума, ведно с начислената лихва е в размер на 2470 евро. Тези
обстоятелства не позволявали на ответника да разбере претенцията на ищеца както
за главницата, така и за лихвата, както и по какъв начин се изчислява
претендираната лихва и какъв е нейния размер.
Прави възражение за
изтекла давност по отношение на претенцията за лихва, като се позовава на разпоредбата
на чл.111 б.„в” от ЗЗД.
По отношение записа
на заповед от 15.03.2016г. заявява, че счита същия за недействителен. Сочи, че
в представеният с исковата молба запис на заповед е определена дата на издаване
- 15.03.2016г. и дата на падежа - 15.06.2016г. Ответникът подписал записа на заповед на
датата на издаване, но на същата дата и в същият момент и върху същия документ
подписал и декларация, че записът на заповед е му е предявен на падежа -
15.03.2016 г. Следователно датата на издаване съвпадала с датата на падежа.
Това правело записът на заповед абсолютно невалиден, като същото представлявало
злоупотреба с право от страна на ищеца. Съвпадението на датите на издаване и
предявяване не би било пречка, ако в задължителните по чл.535 от ТЗ реквизити,
е изписана същата дата на падеж. Но в случая ответникът е подписал въпросния
запис на заповед на 15.03.2016г., като в същия момент е подписал, че му е
предявен на същата дата, при положение, че е уговорен срок на падеж след точно
три месеца. Подобен запис на заповед не следва да поражда правни последици, тъй
като е в нарушение на законовите разпоредби и следва да бъде обявен за
недействителен.
От друга страна
счита описаното условие, че записа на заповед е издаден поради „финансови
затруднения” по задължение „по договор за заем от 12.10.2015г.” за отделно
основание да бъде обявен за недействителен. Съдържанието на подобни условия,
при наличието на ясно установената и категорична законова форма, опорочава
записът на заповед и прави същия недействителен.
Счита за
недействителен и записът на заповед от 15.12.2015г. за сумата от 2100 лева, тъй
като не отговаря на законовите изисквания. Сочи, че неприемлива, абсурдна и недействителна
е т.нар. „допълнителна клауза” от 15.03.2015 г., в която дължимата сума от 2100
лева е променена на 2320 лева. В допълнителната клауза издателят се задължил да
„възстанови” и сумата от 210 лева, която представлява неясна лихва по още
по-неясна главница за неустановен срок, тъй като цифрите „30.03.” - не следва
да се приемат за дата.
Възразява, че няма
задължения към ищеца, тъй като е изплатил *** ищеца суми в общ размер на 4 015 лева, внесени в
брой по личната банкова сметка на В.П.П. в „Юробанк България” АД, с IBAN: ***,
както с това е пратил дори повече от претенцията на ищеца.
Претендира
направените по делото разноски.
Изложените обстоятелства дават основание иска да се квалифицира с правно
основание чл.422 ГПК, който е установителен по своя характер и има за предмет съдебно
установяване, че вземането на кредитора, за което е издадена заповед за
изпълнение съществува. Тъй като в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение се твърди, че вземането произтича от договор за заем, в това производство ищецът следва да докаже
наличието на договорни задължения с ответника и изпълнението на задълженията си
по него. Ответника следва да докаже възраженията си срещу вземането.
НАСРОЧВА делото за 21.04.2020г.
от 10,30ч., за която дата да се призоват страните.
ПРЕПИС от настоящото определение ДА СЕ ВРЪЧИ
на страните. На ищеца да се връчи и препис от писмения отговор на ответника.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: