Р Е Ш
Е Н И
Е № 74
гр. Силистра, 08.10.2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд Силистра, в открито съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : М.С.
ЧЛЕНОВЕ : В.М.
С.С.
при участието на секретаря И.З., както и участието на прокурора от Окръжна прокуратура Силистра –С. Т., разгледа докладваното от административния съдия В. М. КАНД № 74/2009 г по описа на Административен съд Силистра, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.63 ал.1 ЗАНН във вр. с чл.348, ал.1 т.1 и 2 от НПК.
С Решение № 47 / 05.06.2009 г..
постановено по АНД № 943 /
Глоба от 10 лв на осн. чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП във вр. с чл.53 ЗАНН, за нарушение по чл.100, ал.1 т.1 ЗДвП,в която част, жалбата е оставена без разглеждане и производството по делото прекратено, поради недопустимост ;
Глоба от 150 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, на основание чл.182 ал.1 т.4 от ЗДв П, в която част, е потвърдено .
Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят П.А.П. , който в законния срок обжалва решението, като постановено в нарушение на материалния закон, а така също и че при неговото постановяване са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Излага доводи за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Моли да се отмени решението на СРС, както и потвърденото НП, с произтичащите от това законни последици. В с.з. поддържа жалбата си, така както е предявена, не сочи нови доказателства.
Посочените касационни основания са по чл.348 ал.1 т.1 и 2 от НПК и по тях следва да се произнесе касационната инстанция.
Ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява и не взема становище.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата .
Административният съд, в настоящия състав, счита, че жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл.211 АПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде допуснато разглеждането . Разгледана по същество, съдът счита, че жалбата се явява неоснователна и следва да остане без уважение, а решението като правилно и законосъобразно, се потвърди, в тази му час .
Касаторът посочва като порок на решението на СРС, че е постановено
при нарушение на материалния закон ,защото това което е констатирал
проверяващия орган, не сочи на извършено нарушение . От събраните по делото
доказателства, е установено ,че при извършената проверка на 07.06.2008 г. от дежурните – мл. Автоконтрольор Спас Кънчев
и неговия колега Илко Ченев, разпитани и като
свидетели по делото, е било установено, че жалбоподателя управлява МПС –л.а. „Форд
Експоер” с превишена скорост, като уреда е
фиксирал
От събраните по делото доказателства първата инстанция, съдът е приел, че нарушението ,описано в НП е извършено и жалбоподателя следва да понесе административно наказателната отговорност .
Оплакването за допуснати административно процесуални нарушения при постановяването на решението от СРС, не се установи в касационното производство, а и не се сочат конкретни какви нарушения са допуснати от съда. Ето защо това касационно основание е недоказано .
Не е налице и противоречие с материалния закон . Установените нарушения от проверяващия административен орган, са доказани по несъмнен начин, а те по същество и не се оспорват от нарушителя .
Доводите посочени от касатора в касационната жалба са изложени и пред СРС и са били надлежно обсъдени, в мотивите на решението,а именно, че са извършени административно нарушение, което ангажира административно наказателната отговорност на нарушителя . Тези съображения се споделят и от настоящия състав и не следва да се преповтарят.
Съгласно чл.220 АПК, касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите установени от първоинстанционния съд . Нови доказателства не бяха представени по делото, поради което фактите, приети от СРС ,служат за основа при преценяване правилното прилагане на материалния закон .
Законодателят е предвидил за извършеното нарушение административно наказание глоба, в точно определен размер, а съгласно чл. 27 т.5 ЗАНН, не е допустимо да се определи наказание под определения минимален размер ,разписан в съответната норма на материалния закон.
При постановяване на решението, съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, нито е допуснал противоречие с материално правните разпоредби, които е следвало да се съобразят при решаване на настоящия казус .
При служебната проверка на съдебния акт, съгласно изискванията на чл.218 АПК, ал.2 във вр. с чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът не констатира нарушения, които да водят до отмяна или промяната му .Законосъобразно е и решението в прекратителната му част, поради недопустимост на жалбата съгласно чл.189, ал.4 ЗДвП.
Водим от горното и на основание чл.221 ,ал.2, пр.1 АПК, във вр. с чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 47 / 05.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1 2.