№ 635
гр. Перник, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря Антония П. Стоева
като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Гражданско дело №
20241720106867 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по кумулативно пасивно субективно и обективно съединени
осъдителни искове с правна квалификация чл. 59 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба от Н. С. Г., ЕГН ********** от гр. София, ж.к. **********
№***,вх.*,ет.*,ап.* и М. С. Ш., ЕГН ********** от гр. Перник, ул. ******* №** против
Община Перник, ЕИК *********, пл. Свети Иван Рилски № 1.
Ищците твърдят, че са деца и единствени наследници по закон на С.Г.С, бивш жител на
гр. Перник, починал на **.**.**** г.
Сочат, че наследодателят им е бил собственик по наследство, делба и придобивна давност
на ½ ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *****.***.*** по КККР на гр. Перник,
одобрен със заповед № РД – 18 – 91/13.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с
площ от 1134 кв. м., административен адрес: гр. Перник, ул. Първа № 20, с номер по
предходен план 1559а, кв. 8, парцел І. Излагат, че след смъртта му, по силата на
наследственото правоотношение, всяка от тях е придобила по ¼ ид. ч. от недвижимия имот.
Поддържат, че ответникът без правно основание е завзел собствения им недвижим имот,
като го е застроил, а в свободната от постройки част – го е асфалтирал. Сочат, че
постройките са изградени без разрешение и строителни книжа, в чужд имот, поради което
по силата на приращението също ½ ид. ч. от тях /по ¼ ид. ч. за всяка от ищците/ са станали
тяхна в собственост.
Твърдят, че в недвижимия имот ответникът е изградил следните сгради: 1. сграда с
1
идентификатор *****.***.***.* със застроена площ от 62 кв. м., брой етажи – 1,
предназначение: сграда за търговия; 2. сграда с идентификатор 55981.504.976.1, със
застроена площ от 5 кв. м., брой етажи - предназначение: сграда за търговия; 3. Сграда с
идентификатор *****.***.***.2, със застроена площ 102 кв. м., брой етажи 1,
предназначение: сграда за търговия; 4. сграда с идентификатор *****.***.***.3, със
застроена площ 5 кв. м., брой етажи 1, предназначение селскостопанска сграда; 5. сграда с
идентификатор *****.***.***.4, със застроена площ от 8 кв. м., брой етажи 1,
предназначение селскостопанска сграда, 6. сграда с идентификатор *****.***.***.5, със
застроена площ 149 кв. м., брой етажи 2, предназначение: сграда за търговия. Излагат, че
към настоящия момент сгради с идентификатор *****.***.***.1 и идентификатор
*****.***.***.* са разрушени, разграбени и несъществуващи на място.
Поддържат, че ответникът без никакво правно основание ползва както целия недвижимия
имот, така и сградите, построени и съществуващи в него към настоящия момент. Твърдят, че
са поканили ответната община да им заплати обезщетение, равняващо се на пазарната
наемна цена за ползването на собствената им част от описаните недвижим имот и сгради за
периода от 07.11.2022 г. до 08.12.2024 г., но такова не е последвало.
Излагат, че за неоснователното ползване на собствените им части от недвижими имоти
през периода от 07.11.2022 г. до 08.12.2024 г., ответникът им дължи, както следва: 1. за
свободната част от поземления имот с идентификатор *****.***.*** сумата от общо 2760
лв.; 2. за сгради с идентификатори *****.***.***.* и ******.***.***.* – сумата от общо
3200 лв.; 3. за първи етаж от сграда с идентификатор *****.***.***.* сумата от 3145 лв.; 4.
за втори етаж на сграда с идентификатор *****.***.***.* сумата от общо 3480 лв.
Искането към съда е да осъди ответника да заплати на ищците сумата от общо 12585 лв.
или по ½ от същата, а именно по 6292.50 лв. на всяка от тях, представляваща обезщетение, в
размер на пазарния наем, за ползване без основание, през периода от 07.11.2022 г. до
08.12.2024 г. на собствените им недвижими имоти, както следва: поземлен имот с
идентификатор *****.***.*** по ККР на гр. Перник, одобрен със заповед № РД-18-
91/13.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК и построените в него сгради - сграда
постройка с идентификатор *****.***.***.2, със застроена площ от 102 кв. м., с брой етажи
1, с предназначение сграда за търговия, сграда – постройка с идентификатор
*****.***.***.3, със застроена площ от 5 кв. м., с брой етажи 1, с предназначение
селскостопанска сграда, първи етаж на сграда от два етажа, с идентификатор *****.***.***.5
по КККР, със застроена площ от 149 кв. м., с брой етажи 2, с предназначение сграда за
търговия и втори етаж на сграда от два етажа, с идентификатор *****.***.***.5 по КККР на
гр. Перник, одобрени със заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на изпълнителния директор на
АГКК, със застроена площ от 149 кв. м., с брой етажи 2, с предназначение сграда за
търговия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата
молба – 09.12.2024 г. до окончателното плащане.
Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.
Исковата молба е връчена на ответника. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен
2
отговор.
Ответникът оспорва иска по основание и размер.
Не оспорва твърденията на ищците, че те са собственици на общо ½ ид. ч./1/4 ид. ч./ на
процесния поземлен и построените в него сгради. Сочи, че имотът, ведно със сградите е
възстановен на техния наследодател по реда на чл. 2, ал. 6 от ЗОСНИ и той е станал техен
собственик. Излага, че собственик на част от сградите е и „Естир“ ЕООД.
Оспорва през процесния период да е ползвал под каквато и да било форма недвижимия
имот или сградите, собствени на ищците, като по тази причина счита, че не дължи
обезщетение за това.
Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищците, чрез адвокат Б. Б. поддържат исковете по подробно
изложени съображения в писмена защита. Искането към съда е да ги уважи. Заявена е
претенция за присъждане на направените разноски.
В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника му – адв. А. А., оспорва иска.
Поддържа подадения отговор. Излага, че част от процесните сгради са собственост на трети
за делото лица. Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендира
присъждане на направените разноски.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид
становищата на страните и на основание чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК обсъди
събраните по делото доказателства, намери следното:
Предявените искове са подадени от надлежно легитимирана страна, при наличие на
правен интерес и са процесуално допустими.
Разгледани по същество са частично основателни. Съображенията за това са следните:
С исковата молба са представени писмени доказателства, от които се установява, че
ищците, в качеството си на наследници на С.Г.С, починал на 21.08.2020 г. са придобили в
обща собственост при равни дялове, ½ ид. ч. от поземлен имот с идентификатор
*****.***.*** по КККР на гр. Перник, одобрени със заповед № РД – 18 – 91/13.10.2008 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с площ от 1134 кв. м., административен адрес: гр.
Перник, ул. Първа № 20, с номер по предходен план 1559а, кв. 8, парцел І, като всяка от тях
притежава по ¼ ид. ч. от целия недвижим имот.
Признато за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, а и подкрепено с
представените с исковата молба писмени доказателства, е обстоятелството, че посоченият
недвижим имот е завзет от наследодателя на ищците въз основа на заповед № 467/11.05.1966
г. на ГНС, с която е открито отчуждително производство за одържавяването му и е отреден
за ГТП „Градска търговия“, І,ТП „Здраве и храна“ и ГСП „Хлебна промишленост“ по плана
на гр. Перник, кв. ********, без собственикът му да е уведомен и да е получил депозираното
по сметка в ДСК обезщетение за отчуждаването. Страните не спорят и по обстоятелството,
3
че в процесния имот в периода на 60-те – 70-те години на ХІХ в., мероприятието, за което е
отчужден е изпълнено, като без строителни книжа са построени сгради, в съответствие с
отреждането му, които съществуват и към настоящия момент и са нанесени в КККР на гр.
Перник, като: сграда постройка с идентификатор *****.***.***.2, с предназначение сграда
за търговия; сграда – постройка с идентификатор *****.***.***.3, с предназначение
селскостопанска сграда; сграда с идентификатор *****.***.***.5, с брой етажи 2, с
предназначение сграда за търговия.
Безспорно между страните е и обстоятелството, че недвижимият имот, ведно с
построените в него сгради е възстановен на наследодателя на ищците по силата на чл. 2, ал.
2 от ЗВСОНИ, считано от влизане в сила на цитираната разпоредба – 22.11.1997 г., която е
обнародвана в ДВ бр. 107 от 18.11.1997 г.
Осъществяването на фактическия състав на реституционното основание, предвидено в чл.
2, ал. 2 от ЗВСОНИ е изследван по граждански дела № 7665/2018 г. по описа на Районен съд
– Перник, приключило с влязло в сила на 31.12.2019 г. Решение № 1801/06.12.2019 г., №
5875/2020 г. по описа на ПРС, приключило с Решение № 260163/07.01.2022 г. и № 5698/2023
г. по описа на ПРС, приключило с Решение № 433/25.04.2023 г., отменено с Решение №
389/20.10.2023 г. по ВГД № 441/2023 г. по описа на ПОС, недопуснато до касационно
обжалване с определение № 4225/25.09.2024 г. по гр. д. № 569/2024 г. по описа на ВКС. Те са
водени между страните по настоящото дело, като част от фактите, които ищците по тях са
заявили като правопораждащи за претендираните права са идентични с тези по настоящото
дело. Това именно е твърдението за осъществен фактически състав на чл. 2, ал. 2 от
ЗВСОНИ за реституция на процесния недвижим имот, ведно с построените в него сгради. С
посочените съдебни актове настъпването на тези юридически факти е изследвано и
съдебните състави с влезли в сила решения са установили осъществяването им. Затова
настоящият състав счита, че между страните със сила на пресъдено нещо е установено, че
ищците са собственици по силата на наследство и реституция по чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ на
½ ид. ч. от процесния имот и построените в него сгради. В изложения смисъл за
обвързващата страните сила на решението, с което е установено провопораждащото
основание на предявен първоначално като частичен осъдителен иск за парично вземане, са
разясненията към т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. на ВКС по тълк. д. №
3/2016 г., ОСГТК. Настоящият състав счита, че те са приложими и в процесния случай,
поради което не следва да се разглежда въпросът за осъществяване на фактическия състав на
чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ по отношение на процесния недвижим имот и построените в него
сгради, в полза на ищците.
Спорни между страните и подлежащи на установяване в настоящото производство са
обстоятелствата дали ответникът през процесния период 07.11.2022 г. – 08.12.2024 г. е
ползвал лично или чрез други лица собствените на ищците недвижим имот и сгради. За тези
обстоятелства са ангажирани писмени и гласни доказателства и е изслушана комплексна
съдебно-техническа и оценителна експертиза.
От представения акт за частна общинска собственост № 1116/23.10.1998 г. се установява,
4
че същият е съставен за обекти, находящ се в гр. Перник, кв. ********, единият
представляващ целият панела, 1989 г. с площ 93.93 кв. м., а вторият втори етаж с РЗП 196 кв.
м. от МЖС, 1980 г.
Приет е НА № 175, том ІV, рег. № 4763, дело № 651/2008 г., с който „Естир“ ЕООД е
признато за собственик по документи на „Магазин за плод и зеленчук“ № 9, находящ се в гр.
Перник, кв. ********, с площ от 138 кв. м., построен върху част от УПИ І, отреден „За
районен център“, кв. 8 по ПРЗ на гр. Перник, одобрен със заповед № 8699/20.11.1990 г.
От приложена справка № 220356/13.02.2025 г., извършена чрез отдалечен достъп в АВ е
видно, че по партида на ЕСТИР ЕООД са извършвани вписвания за недвижим имот,
представляващ „Магазин за плод и зеленчук“ № 9, находящ се в гр. Перник, кв. ********.
Представено е решение № 1036/19.12.2019 г. на Общински съвет – Перник и
удостоверение изх. № ВС 192-1/10.04.2025 г., от които е видно, че е дадено съгласие на
Народно читалище „******** - 1997“, кв. ******** да се предостави за безвъзмездно
ползване за срок от 10 години втори етаж от обект, за който е съставен АОС №
116/28.10.1998 г., представляващ сграда на 2 етажа, конструкция МЖС, построена през 1980
г., с площ 93.93 кв. м.
От приетата комплексна техническа и оценителна експертиза, изготвена от вещото лице
Н. Е., се установява, че сградата, описана в НА № № 175, том ІV, рег. № 4763, дело №
651/2008 г. и в справката в агенцията по вписванията е идентична с процесната сграда с
идентификатор *****.***.***.2, а обектът, за който е съставен акт за общинска собственост
и е предоставен за ползване на НЧ „******** – 1997 г.“ е идентичен с процесната сграда, с
идентификатор *****.***.***.5.
При посещението на място, вещото лице е констатирало, че недвижим имот, с
идентификатор *****.***.*** по КККР на гр. Перник, кв. ******** представлява УПИ І, кв.
8 по сега действащия ПР на кв. ********, гр. Перник, одобрен със заповед №
8699/20.22.1990 г. и е с площ от 1134 кв. м. Имотът не е ограден по регулационните граници,
има свободен достъп до него, там се намират паркирани частни коли, монтирана е детска
пързалка, част от него е асфалтиран и попада в асфалтирана улица.
Общата застроена част от УПИ по РП е 255 кв. м., а незастроената – 887 кв. м., а по КК,
съответно – 237 кв. м. и 887 кв. м.
В имота са построени и съществуват към настоящия момент процесните сгради с
идентификатори *****.***.***.2, *****.***.***.3 и *****.***.***.5 по КККР на гр. Перник,
кв. ******** по КККР на гр. Перник, кв. ********.
Сграда с идентификатор *****.***.***.2 е със застроена площ от 102 кв. м., на един етаж,
с предназначение – за търговия. Към нея е изградена пристройка с идентификатор
*****.***.***.3, със застроена площ от 5 кв. м. на един етаж, която се използва. Двете
постройки се използват във функционална свързаност, като заведение, с търговска площ –
зала – 66 кв. м., кухня – 31 кв. м., склад – 5 кв. м. и тоалетна – 5 кв. м. Поставена е табела, че
обектът се стопанисва от „Ивайло Георгиев ИВГОМ - ТИНКИН“.
5
Сграда *****.***.***.5 е със застроена площ 149 кв. м. на два етажа, с предназначение –
сграда за търговия. На първия етаж са разположени помещения за магазини и складове.
Магазинът се ползва под наем от ЕТ „Силвия Богомилова“. Вторият етаж от сградата се
състои от четири помещения , коридор и тоалетна. Едно от помещенията се ползва за кафе,
стопанисвано от ЕТ „Стоян Арсов ИТИ“.
В имота са изградени също сграда с идентификатор *****.***.***.1, със застроена площ
от 5 кв. м., представляваща лека конструкция от ПВЦ – профил, павилион, който не се
използва и местоположението му не съответства на скицата от КК, сграда с идентификатор *
****.***.***, със ЗП от 31 кв. м., с предназначение – сграда за енергопроизводство,
стопанисвана от енергоразпределителното дружество за гр. Перник и използвана за
трафопост за захранване на жилищните сгради в квартала и част от сграда с идентификатор
*****.***.***.*, представляваща търговска площ и складово помещение от общо 32 кв. м.,
която не се използва.
От разпитаните свидетели – Р.В.Г., Д.Н.Б., Р.А.С. и Е.Б.М., чиито показания съдът
кредитира, като дадени за непосредствено възприети факти съответстващи на останалите
приобщени към делото доказателства и взаимно-допълващи се, се установява, че в сградите,
намиращи се процесния имот са изградени през 70-те години и са се ползвали за обществени
дейности като кафе, ресторант, магазин, трафопост, читалище. Към настоящия момент не
всички от тях са използваеми, но в двуетажната сграда се разполага читалище, помещава се
изборна секция и функционира магазин. Върху самият недвижим имот е изградена
асфалтова площадка. Използва се от хората, живеещи в квартала за паркиране на леки
автомобили, както и за изхвърляне на боклуци.
Приети са основна комплексна техническа и оценителна експертиза и повторна съдебно-
техническа експертизи, в частта за определяне на наемната цена на процесните обекти.
Съдът възприема заключението на повторната експертиза, тъй като същото е обосновано. В
него са дадени подробни разяснения за използвания от вещото лице метод. За да отговори на
поставените му въпроси, то е взело предвид достигнатите пазарни стойности за наем на
подобни или аналогични обекти, които са били предмет на действителни сделки за наем,
като е коригирало наемните цени с коефициенти за местоположение, вид на строителството,
довършителни работи, привлекателност на населеното място, степен на транспортно-
достъпност и други. Според приетото заключение пазарната стойност на наемоподобния
доход за процесния период за застроената и незастроената част от имот с идентификатор
*****.***.*** по КККР на гр. Перник е в общ размер на 18672 лв. или общо за частта от ½
от него, собствена на ищците – в размер на 9336.00 лв., като за всяка от тях по 4668 лв.
Изчислен съгласно площта на застроената и незастроената част от имот, представляващ част
от УПИ І, „За районен център“, в кв. 8 по действащия РП на кв. ********, гр. Перник,
размерът на наемоподобния доход за процесния период е общо 21682 лв. или за частта от
1/2, собствена на ищците – 10841 лв., като за всяка от тях по 5420 лв.
При така установените факти, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно чл. 3, ал. 3 от ЗВСОНИ когато не са налице условията за възстановяване на
6
собствеността върху имотите по чл. 1 и 2 на същия закон, бившите им собственици или
техните наследници се обезщетяват по ред, определен с отделен закон. В изпълнение на
цитираната разпоредба е приет ЗОСОИ. Съгласно чл. 2, ал. 6 от ЗОСОИ когато върху
одържавената, отчуждената или незаконно отнетата земя са извършени строежи или са
направени други промени без законно основание, собствеността върху земята се
възстановява реално, а отношенията между собственика и строителя, респективно
извършилия промените, се уреждат съгласно чл. 73 и 74 от Закона за собствеността. Чл. 73,
ал. 1 от ЗС предвижда, че недобросъвестният владелец дължи на собственика добивите,
които е получил и които е могъл да получи, както и обезщетение за ползите, от които го е
лишил, като се приспаднат направените за това разноски. Цитираната разпоредба се
основава на принципа на „неоснователното обогатяване“ и представлява негов частен
случай.
В настоящия казус при доказателствена тежест на ответника, същият не е навел доводи и
не е ангажирал доказателства след реституирането на процесния недвижим имот по силата
на чл. 2, ал. 2 от ЗВСНОИ, считано от 22.11.1997 г. да е предал владението му на
собствениците – ищците, а преди това – техният наследодател. Напротив видно от всички
събрани по делото доказателства имотът, ведно с построените в него сгради е продължил да
се ползва от жителите на квартала съобразно отреждането му. Предвид вида и
предназначението на съществуващите в него обекти, част, от които използвани и до
настоящия момент – трафопост, магазин, читалище, е обективно невъзможно да бъде
възпрепятстван достъпът до имота чрез ограждането му от ищците. Това е така, тъй като
след реституцията той е продължил да се ползва за дейностите, за които е използван и преди
това, без съгласието на ищците, но и без противопоставянето на държателя му – ответника
по делото.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че отношенията между ищците и
ответника следва да се уредят по правилата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно посочената разпоредба всеки, който се е обогатил без основание за сметка на
другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
За успешното провеждане на иска по чл. 59, ал. 1 от ГПК и в съответствие с чл. 154 от
ГПК в тежест на ищците е да установят настъпването/ осъществяването на факт или група от
факти, които са довели до обогатяване на ответника, в която връзка, те са обедН., както и
размера на обогатяването и обедняването.
В случая ищците твърдят, че причина за обедняването им, е упражняване на фактическа
власт от ответника върху собствения им недвижим имот посредством изградените в него
незаконни постройки и предоставянето им за ползване на трети лица съгласно
предназначението им. Съгласно приетото в мотивите на решение № 409 от 20.06.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 1411/2010 г., IV г. о., ГК, решение от 23.01.2015 г. по гр. дело № 2858/2014,
III г. о. и решение от 4.03.2014 г. по гр. д. № 30/2013 г., ВКС, I г. о. на ВКС всяко
осъществяване на фактическа власт без основание води до обогатяване за владелеца
7
/държателя/ за сметка на собственика, поради което се дължи обезщетение по силата на чл.
59, ал. 1 ЗЗД. Фактическата власт може да се упражнява чрез различни действия,
включително както е в случая чрез застрояване от ответната община на имота на
собственика, както лично, така и чрез другиго, а също така и чрез предоставяне ползването
на постройките на трети лица. По делото безспорно се установи, че част от недвижимия
имот е застроен, а останалата част е асфалтирана от ответника, както и че същият се ползва
необезпокоявано от жителите на квартала, а построените в него сгради - от трети лица,
съгласно предназначението му по действащия РЗП. Съобразно разпоредбите на ЗУТ изцяло
в компетентността на ответната община е да измени РЗП по отношение на спорния имот и
да го отреди за дейности, съответстващи на изменените обстоятелства – реституирането му
на ищците или да предприеме действия по отчуждаването при спазване на предвидените в
ЗУТ процедури. При доказателствена тежест на ответника той не е установил да е извършил
някое от посочените действия, поради което, посредством предназначението на процесните
имоти, продължава да осъществява фактическа власт върху тях и имота, в който са
построени. По този начин препятства ищците да ползват собствените си недвижими имоти
лично или да реализират доходи от тях.
За възникване на вземането за неоснователно обогатяване не е необходимо ответникът да
е развил дейност и реализирал приходи и това, че не е получил наемна цена или друг доход
не го освобождава от отговорността да обезщети собственика, след като се намира в неговия
имот без правно основание и не е изпълнил задължението си да върне владението му на
собственика, а последният е лишен от възможността да ползва собствения си имот, в това
число и да реализира приходи от него /Решение № 252 от 23.01.2015 г. на ВКС по гр. д. №
2858/2014 г., III г. о., ГК/. За това време ответникът следва да обезщети ищците за
лишаването им от право да ползват имота или съответно да го отдават под наем. Без
значение е начина на ползване на имота от страна на ответника /лично или чрез другиго/, без
значение е и дали реално го е ползвал, щом като не е изпълнил задължението си да върне
владението му на собственика. Владението е върху чужд имот без основание и това е
достатъчно да обоснове извод за основателност на претенцията по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Обогатяването на ползващия имота, съответно обедняването от това за собственика, е в
размер на средномесечния пазарен наем за вещта за съответния период от време. При
определяне на дължимото обезщетение по иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД следва да
се има цялата площ на имота ведно с цялата квадратура на постройката в него, т. е.
разгънатата застроена площ. Размерът на наемоподобният доход за процесния период
07.11.2022 г. – 08.12.2024 г. за цялата незастроена площ на имота, ведно с разгънатата площ
на построените в него сгради е определен втория вариант на повторната експертиза и е в
общ размер на 21682 лв., като за дела от ½ на ищците е 10841 лв., а за всяка от тях - по
5420,50 лв.
До посочения размер предявените искове следва да се уважат, като се отхвърлят за
разликата над тази сума до целия заявен размер от 6292.50 лв.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. и ал. 3 от ГПК в полза на страните
8
следва да се присъдят направените от тях разноски, съразмерно с уважената, съответно
отхвърлената част от исковете.
Ищецът е представил доказателства за направени разноски в общ размер на 2634.45 лв. –
508.45 лв. – държавна такса, 1530 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, 600 лв. –
възнаграждение за вещо лице, 5 лв. – такса за съдебно удостоверение. На основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК в негова полза следва да се присъди сумата от 2265.63 лв.
Ответникът е представил доказателства за направени разноски в общ размер на 2065 лв. –
1560 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, 5 лв. – държавна такса за съдебно
удостоверение, 500 лв. – възнаграждение за вещи лица. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в
негова полза следва да се присъди сумата от общо 289.10 лв.
Предвид изложеното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 59 от ЗЗД Община Перник, ЕИК *********, пл. Свети Иван
Рилски № 1, представлявана от кмета ДА ЗАПЛАТИ на Н. С. Г., ЕГН ********** от гр.
София, ж.к. ********** №***,вх.*,ет.*,ап.* и М. С. Ш., ЕГН ********** от гр. Перник, ул.
******* №** по 1/ 2 част от сумата от общо 10841.00 лв. или за всяка от тях по 5420.50 лв.
/пет хиляди четиристотин и двадесет лева и петдесет стотинки/, представляваща
обезщетение, в размер на пазарния наем, за ползване без основание, през периода от
07.11.2022 г. до 08.12.2024 г. на собствената им ½ ид. ч. от поземлен имот с идентификатор
*****.***.*** по ККР на гр. Перник, одобрен със заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на
изпълнителния директор на АГКК и от построените в него сгради - сграда постройка с
идентификатор *****.***.***.2, със застроена площ от 102 кв. м., с брой етажи 1, с
предназначение сграда за търговия, сграда – постройка с идентификатор *****.***.***.3,
със застроена площ от 5 кв. м., с брой етажи 1, с предназначение селскостопанска сграда,
първи етаж на сграда от два етажа, с идентификатор *****.***.***.5 по КККР, със застроена
площ от 149 кв. м., с брой етажи 2, с предназначение сграда за търговия и втори етаж на
сграда от два етажа, с идентификатор *****.***.***.5 по КККР на гр. Перник, одобрени със
заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, със застроена площ
от 149 кв. м., с брой етажи 2, с предназначение сграда за търговия, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 09.12.2024 г. до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от общо 12585 лв. или по
6292.50 лв. за всяка от ищците, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Община Перник, ЕИК *********, пл. Свети
Иван Рилски № 1, представлявана от кмета ДА ЗАПЛАТИ на Н. С. Г., ЕГН ********** от гр.
София, ж.к. ********** №***,вх.*,ет.*,ап.* и М. С. Ш., ЕГН ********** от гр. Перник, ул.
******* №** сумата от общо 2256.63 лв./две хиляди двеста петдесет и шест лева и
шестдесет и три стотинки/, представляваща направени разноски, съразмерно с уважената
част от исковете.
9
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Н. С. Г., ЕГН ********** от гр. София, ж.к.
********** №***,вх.*,ет.*,ап.* и М. С. Ш., ЕГН ********** от гр. Перник, ул. ******* №**
ДА ЗАПЛАТЯТ на Община Перник, ЕИК *********, пл. Свети Иван Рилски № 1,
представлявана от кмета сумата от общо 289.10 лв./двеста осемдесет и девет лева и десет
стотинки/, представляваща разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Перник в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
10