Р Е Ш Е Н И Е №
В
името на народа
Административен съд - Кърджали,
в публично съдебно заседание на единадесети
април две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря Павлина Петрова
Като разгледа докладваното от съдия Божкова
Административно дело № 41/ 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал.1 от
Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на В.Ю.А. от ***, срещу
Решение №2153-08-23/ 14.01.2022 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с
което е отхвърлена жалбата на лицето срещу Разпореждане № 083-00-363-3/ 24.11.2021
г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали. В
жалбата се твърди незаконосъобразност на оспореното решение, като постановено в
противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила. Оспорва се извода на директора на ТП
на НОИ – Кърджали, че прекратяването на последното осигуряване на жалбоподателя
е „напускане на служителя“. Твърди се, че приетия от органа документ U002,
не представлявал т.нар. „осигурителна история“, а било удостоверение за
запазване на правото на обезщетение за безработица, докато лицето търсило
работа в друга държава-членка на ЕС/ЕИП. Удостоверението за социално
осигурителни периоди бил документа U1, който в случая
липсвал при отпускане на обезщетението за безработица. Посочва се, че в СЕД U002
компетентната институция на *** удостоверила за жалбоподателя два периода на
осигуряване по нейното законодателство, а именно 20.01.2020 г. – 29.05.2021 г.
и 22.09.2021 г. – 08.10.2021 г., като посочената в този документ причина за
прекратяване за заетостта „напускане на служителя“ се отнасяла за първия
период, докато за втория липсвали данни.
Излагат се доводи, че размера на паричното
обезщетение за безработица бил неправилно определен, тъй като преценката за
това била направена въз основа на получените по електронен път СЕД U002
и U004. С оглед обстоятелството, че жалбоподателя е работил във
***, не било необходимо издаването на U002 и U004,
а следвало да се представи писмен документ U1, който
се издавал от съответната служба по заетостта или компетентната служба за социално
осигуряване в държавата, в която последно работило лицето.
На следващо място се заявява, че така
определеното в полза на жалбоподателя обезщетение за безработица в минимален
размер било в противоречие както с материално правните разпоредби на Р България
и чл. 62 от Регламент /ЕО/ № 883/2004, така и с представените писмени
доказателства.
В съответствие с изложеното се прави искане
да се отмени оспорения административен акт. Претендират се присъждане на
деловодни разноски. В съдебно заседание, чрез пълномощник, поддържа изцяло
жалбата.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ – Кърджали,
чрез пълномощник, оспорва жалбата като неоснователна. В писмена защита излага
подробни съображения в подкрепа на становището за законосъобразност на
оспореното решение, като допълнително се посочва, че представения в хода на
съдебното производство преносим документ U1
не представлява годно доказателство, поради това, че същия не е в оригинал и не
съдържа идентификационни белези съгласно Препоръка Н2 от 10.10.2018
г. на Административната комисия за социална сигурност. Прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар.
Настоящият състав на АС – Кърджали приема, че
жалбата е допустима като подадена в предвидения в чл.118, ал.1 от КСО 14-дневен
срок и от лице, което е засегнато от обжалвания административен акт.
При извършена проверка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Предмет на съдебен контрол е Решение №2153-08-23/
14.01.2022 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с
което е отхвърлена жалбата на В.Ю.А. срещу Разпореждане № 083-00-363-3/ 24.11.2021
г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали.
Съгласно изложените мотиви в обжалвания административен акт директорът на ТП на
НОИ – Кърджали е приел, че упражняваната от В.А. трудова дейност, посочена в
заявлението за отпускане на ПОБ, за периода 21.09.2021 г. – 08.10.2021 г. с
работодател във ***, е прекратена поради „напускане на служителя“, т.е. по
инициатива на лицето. Горестоящият административен орган се е позовал на СЕД U002,
изпратен от съответната компетентна институция във ***. Посочил е, че в
изпратения документ като причина за прекратяване на последната трудова заетост
е посочено „напускане на служителя”, което се приравнява на чл. 326, ал. 1 от
Кодекса на труда. В тази връзка в решението е посочено, че правилно размера и
срока на обезщетението за безработица са определени при условията на чл. 54б,
ал. 3 от КСО, с оглед установената конкретна причина за прекратяване на
трудовата заетост на В.А. в чужбина.
При така установената фактическа обстановка
съдът приема, че жалбата е основателна.
Оспореното решение е издадено от компетентен
административен орган, в предвидената от закона писмена форма и съдържа мотиви
за издаването си, но е постановено в противоречие с материалноправните
норми.
Според чл. 54а, ал. 1 от КСО право на парично
обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими
осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през
последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат
регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за
старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст
в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168 и 3. не
упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този
кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл.
114а, ал. 1 от Кодекса на труда. Съгласно изложените мотиви в оспореното
решение и приетите доказателства, по делото няма спор, че жалбоподателя
отговаря на тези изисквания.
Спорен е въпросът относно причината за
прекратяване на трудовото му правоотношение с работодател във ***. В случая
намира приложение регламент /ЕО/ №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета
от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент ЕО/№
883/2004 г. С тях е въведен механизъм на координация на системите за социална
сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, който механизъм се основава
на принципите: 1. Определяне на приложимото законодателство, 2. Равенство в
третирането, 3. Сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и
4. Износ на обезщетения. Съгласно Регламент ЕО/№ 883/2004 г. размерът и срока
на ПОБ се изчислява въз основа на данните, отразени в преносим документ /ПД/ U1,
който се предоставя на лицето или чрез служебно изискани СЕД от компетентната
институция на съответната държава-членка.
Административните органи в ТП на НОИ –
Кърджали са приели, съгласно служебно изискан и представен СЕД U002
от компетентните власти на ***, че причина за прекратяване на трудовото
правоотношение, относимо за периода 22.09.2021 г. –
08.10.2021 г., е „напускане на служителя”. Това е мотивирало отпускане на ПОБ
на основание чл.54б, ал.3 от КСО, която предвижда, безработните лица, чиито
правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или
поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326, 330 и 331
от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105, чл. 107, ал. 1, т. 1
– 4 и чл. 107а от Закона за държавния служител, чл. 162, т. 1 и 6, чл. 163 и чл.
165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл.
226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чл.
101, ал. 1, т. 5, 8 и 11 от Закона за Държавна агенция "Разузнаване"
и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната
власт или по други закони, получават минималния размер на паричното обезщетение
за безработица за срок 4 месеца.
АС – Кърджали приема, че разпореждането на
ръководителя на осигуряването за безработица и решението на директора на ТП на
НОИ – Кърджали са постановени с оглед събраните в хода на
административното производство доказателства, установяващи конкретната причина
за прекратяване на трудовото правоотношение на жалбоподателя. Въпреки това,
неправилно паричното обезщетение за безработица е определено съобразно чл. 54б,
ал. 3 от КСО в минимален размер.
В хода на делото е представено копие на
преносим документ U1, издаден от компетентните власти на ***,
с превод на български. В този документ, с дата 01.02.2022 г., е посочен периода
на осигурена заетост: 22.09.2021 г. – 08.10.2021 г., полученото брутно
възнаграждение за периода. Като причина за прекратяване на трудовото
правоотношение е отбелязано „изтичане на срока на договора”.
Подобно на СЕД U002, ПД
U1 представлява официален удостоверителен документ, издаден
от компетентната институция на съответната държава-членка, като съдържащите в
него данни служат както за определяне на правото, така и за изчисляването на
размера и срока на обезщетението за безработица. Такъв документ, с оглед чл.
179, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, обвързва съда с материална доказателствена сила, по отношение на удостоверените в него
факти. Последните, обективирани с дата от 01.02.2022
г., т.е. след постановяване на оспореното решение на директора на ТП на НОИ –
Кърджали, от една страна отричат предходно установените данни, относно причината
за прекратяване на трудовото правоотношение, а от друга установяват нови
такива, от значение за определянето на размер и срок на обезщетението за
безработица, различно от отпуснатото по реда на чл. 54б, ал. 3 от КСО.
При тези доказателства съдът приема за доказано,
че прекратяването на трудовото правоотношение на В.А. с работодателя му във ***,
за периода 22.09.2021 г. – 08.10.2021 г., е поради „изтичане на срока на
договора“. Следователно, размерът на отпуснатото парично обезщетение неправилно
е определен по реда на чл.54б, ал.3 от КСО.
Доводите на пълномощника на ответника, че
представения ПД U1 не е надлежно издаден съобразно
изискванията на Препоръка Н2 от 10.10.2018 г. на
Административната комисия за социална сигурност, поради което не представлява
годно доказателство, съда приема за неоснователни. Както се посочи по-горе този
документ се ползва с обвързваща съда материална доказателства сила относно неговата
вярност, а опровергаването му предпоставя изричното
му оспорване и доказване на неистинността му. Съгласно чл. 193, ал.3 от ГПК,
във вр. с чл. 144 от АПК, доказателствената
тежест за това се носи от страната, която го оспорва с конкретно изявление за
това и в срока по чл. 193, ал. 1 от ГПК. В случая липсва изрично изявление, че
се оспорва неговата истинност. Поради това не е открито производство по
оспорване на истинност на ПД U1 по реда на чл. 193,
ал. 2 от ГПК и съдът приема, че не е оборена доказателствената
сила на този документ. Също така цитираната препоръка няма задължителен
характер.
Независимо от горното, следва да посочи, че
при съмнение от страна на административния орган на годността на представените
пред него удостоверителни документи, същият има правната възможност, предвидена
в чл. 5 чл. 5 от Регламент (ЕО) № 987/2009 г., да провери валидността на
документа или точността на фактите, обективирани в
него, чрез отправяне на запитване до съответната институция, издала документа.
С оглед изложеното съдът намира, че жалбата е
основателна и следва да се уважи като се отмени оспореното решение на директора
на ТП на НОИ – Кърджали и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на
осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали.
Тъй като естеството на административния акт
не позволява решаването на въпроса по същество, на основание чл. 173, ал. 2, предл. 3 от АПК, делото следва да бъде изпратено като
преписка на Ръководителя на осигуряването за безработица за ново произнасяне по
заявлението на жалбоподателя, със задължителни указания относно тълкуването и прилагането на закона, касаещи
определяне размера на ПОБ на жалбоподателката.
При този изход на спора е
основателно своевременно заявеното искане на жалбоподателя за присъждане на
деловодни разноски. Доказани са направени разходи в размер на 400 лв.,
представляващи реално заплатена адвокатско възнаграждение по ДПЗС от 24.01.2022
г.
АС – Кърджали приема, че
направеното, от пълномощника на ответника възражение, за прекомерност на адвокатския хонорар, е неоснователно. Пълномощникът на
жалбоподателя е изготвил жалба, явява се в съдебно заседание, в което представя
заверени копия, с превод на български, на описания по-горе в решението преносим
документ U 1. Поради изложеното, на основание чл.143, ал.1 от АПК ТП на НОИ – Кърджали следва да бъде осъдено да възстанови направените от
жалбоподателя деловодни разноски в размер на 400 лв.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.173, ал.2, предл.
3-то, АС – Кърджали
Р Е Ш И:
Отменя Решение №2153-08-23/ 14.01.2022
г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на лицето
срещу Разпореждане № 083-00-363-3/ 24.11.2021 г. на ръководителя на
осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали.
Изпраща преписката на ръководителя
на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали за ново произнасяне при
спазване на дадените с настоящето решение указания по прилагането на закона.
Осъжда ТП на НОИ – Кърджали
да заплати на В.Ю.А. с ЕГН ********** и адрес: ***, деловодни разноски в размер
на 400 лв. ( четиристотин лева).
Решението не подлежи
на обжалване на основание чл.119 от КСО, във връзка с чл.117, ал.1, т.2, б.“б“
от КСО.
Съдия: