Р Е Ш Е Н И Е
№……………../26.04.2022 г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и пети март през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: НЕЙКО ДИМИТРОВ
при секретаря
Цветелина Цветанова и прокурора К.,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 360
по описа за 2019 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са
искове от "В2М" ООД срещу НС на РБ, за заплащане сумата 148 159.48
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – плащането на такси от м.
март до август 2014 г., произтичащи от приемане на разпоредбата на чл. 35а от
ЗЕВИ, нарушаваща правото на Европейския съюз, обявена за противоконституционна
с решение № 13 от 31.07.2014 г. по к. д. № 1/2014 на КС РБ, по чл. 4 § 3 от
Договора за ЕС, чл. 7 КРБ и ЗОДОВ и сумата 68973.26 лв., представляваща сбора
на обезщетенията за забава от датата на внасянето на таксата за всеки от
месеците март-август 2014 г. до датата на подаване на исковата молба –
22.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяването на
иска – 22.02.2019 г. до окончателното изплащане, с присъждане на разноски.
Ответникът оспорва
исковете. Предявява възражение за погасяване вземанията по давност. Претендира
разноски. Възразява за прекомерност.
По същество страните поддържат становищата и представят
бележки. Прокурорът дава заключение за основателност на исковете.
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства, прие за установено следното:
По предмета, квалификацията и допустимостта:
По въпроса за правното основание на предявен срещу
Държавата иск за заплащане на сума – платена (удържана и внесена в държавния
бюджет) такса по силата на чл. 35 а ЗЕВИ – предвид обявяването на нормата за
противоконституционна и неизпълнение на задължението на Народното събрание по
чл. 22, ал. 4 ЗКС да отстрани настъпилите от приложението на тази разпоредба
неблагоприятни правни последици – непозволено увреждане или неоснователно
обогатяване, е образувано т. д. № 1/2022 г. ОСГТК, висящо.
Съдът приема, че противоправността
обуславя деликтния характер на иска.
Искът за обезщетение за платените такси е един, а е
основан на две твърдения за противоправността на
действието на ответника, от които това за противоречие с правото на ЕС е
главно, а за противоречието с Конституцията на РБ – евентуално.
Исковете и отговорът са допустими и надлежно предявени.
По действията на ответника:
С § 6, т. 2 ЗР от Закона за държавния бюджет на РБ за 2014 г. (отм.) обн., ДВ, бр. 109 от 20.12.2013 г., в сила от 1.01.2014 г.,
е създаден нов чл. 35а от ЗЕВИ, съгласно който за производството на
електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия се събира такса.
По противоправността:
Ищецът сочи противоречие с чл. 3, § 2 от Директива
2009/72/ЕО, тъй като въвеждането на таксата е публична намеса под формата на
задължение за обществена услуга, а ответникът не е определил легитимна цел,
задължението не е необходимо и пропорционално, особено налагането му ретроактивно, с основния принцип на правната сигурност,
включващ защита на правните очаквания и сериозно застрашаване (изпълнението) на
задълженията на РБ за постигане дългосрочната цел на Директива 2009/28/ЕО.
С решение на СЕС
от 20 септември 2017 г. по съединени дела C-215/16, C-216/16, C-220/16 и
C-221/16 е прието, че Директива 2009/28/CE и разпоредби от Директива 2003/96/ЕО
и Директива 2008/118/ЕО трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална
правна уредба, която предвижда събирането на такса върху вятърните генератори,
предназначени за производството на електроенергия по съображения, че
неизпълнението на задължения на държавата-членка за постигане на горната
дългосрочна цел не означава, че въвеждането на таксата противоречи на първата
Директива и че таксата не е пряк или косвен данък.
С определение на СЕС от 30 април 2020 година по съединените дела С-818/19 и
С-878/19 е прието, че чл. 3, § 3, ал. 1, б. а от Директива 2009/28 трябва да се тълкува
в смисъл, че същият допуска национална правна уредба, въвеждаща такса за
производството на енергия от възобновяеми източници и
че е извън правомощията на съда да отговори на въпросите за тълкуването на чл.
чл. 16 и 17 от Хартата на основните права на ЕС, както и на принципите на
недопускане на дискриминация, на правна сигурност и на защита на оправданите
правни очаквания.
В практиката се е приемало, че цитираното определение на
СЕС въобще изключва противоречието с акт на съда (определение № 814 от 22.12.2020 г. на
ВКС по гр. д. № 1489/2020 г., IV г. о., ГК), но не би могло да се приеме, че то
изключва противоречието с Директивата. Това е така, защото съдът отговаря само
съществува ли противоречие с посочената от запитващата юрисдикция разпоредба.
Въпреки това в цитираните актове съдът на ЕС приема, че
характерът на сумата по чл. 35а е административна такса т.е. не е въведено
задължение за обществена услуга. Поради това доводите на ищеца за липсата на
легитимна цел и т.н. не следва да бъдат обсъждани.
По принципа за защита на оправданите правни очаквания:
Конституционният съд е приел, че позоваването на
легитимни очаквания е неоснователно с оглед спецификата на режима на
предоставяне на преференциални цени в страната за определена част от
стопанските субекти в сектор енергия от ВИ, до промяната с оспорения § 18 ПЗР
ЗИДЗЕ, както и предвид изискването очакванията на инвеститорите да бъдат
формирани с дължимото внимание и да са разумни, при дадените обстоятелства
(определение № 355 от 2.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 3010/2017 г., I т. о.,
ТК).
лист втори от решение от 26.04.2022 г. по гр. д. №
360/2019 г. на ВОС, ХІІ-ти с-в
В сходна хипотеза СЕС е приемал, че принципите на правна
сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, трябва да се тълкуват в
смисъл, че допускат национална правна уредба, която предвижда намаляване или
отлагане на плащането на насърчения за енергията, произведена от слънчеви фотоволтаични инсталации (решение от 15 април 2021 г. по
съединени дела C-798/18 и C-799/18).
Предвид изложеното
съдът приема, че приемането на закона не противоречи на правото на ЕС.
С решение № 13 от 31.07.2014 г. на КС по к. д. № 1/2014
г., обн. ДВ, бр. 65 от 06.08.2014 г. горната
разпоредба е обявена за противоконституционна.
Съдът приема, че приемането на закона и бездействието на
ответника да уреди правните последици от противоконституционния закон са противоправни (решение № 249 от 15.01.2021 г. на ВКС по гр.
д. № 4069/2019 г., IV г. о., ГК).
По вида на отговорността:
Съдът приема, че отговорността е обективна (изрично
решение № 249 от 15.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4069/2019 г., IV г. о., ГК,
обратно решение № 71 от 6.04.2020
г. на ВКС по гр. д. № 3804/2019 г., IV г. о., ГК и решение № 72 от 21.04.2020
г. на ВКС по гр. д. № 2377/2019 г., IV г. о., ГК).
По вредата:
От представените от ищеца заверени преписи е видно, че е
издадено разрешение от 13.03.2012 г. за ползване на Фотоволтаична
централа – 2.188 MWp, метални комплектни
трансформаторни постове и кабелна линия, изградена по възлагане от ищеца (л.
21) и са сключени договори с ищеца за присъединяване на обект на независим
производител на ел. енергия (л. 22) и за изкупуване на ел. енергия, произведена
от възобновяем източник (л. 31), както и че са
издадени фактури за изкупуване на произведената енергия в периода януари –
декември 2014 г. (л. 262-276), сред които и две уведомления за прихващане с
разходи за небаланс (л. 271 и л. 274).
Цената на изкупуване на енергията е определена с решение
№ Ц-18 от 20.06.2011 г. на ДКЕВР (л. 65-71 и 40-46) и с решение № Ц-43 от
30.12.2013 г. на ДКЕВР (л. 206-254).
От представените от ищеца заверени преписи е видно, че в
главната книга, водена от дружеството са вписани процесните
плащания (л. 403), които са отразени и в извлечение от интернет банкирането (л.
406).
По възражението за давност:
Исковете за обезщетения за вреди са предявени през м.
февруари 2019 г. т.е. преди изтичането на давността. Те са изцяло основателни.
Възраженията за погасяване по давност на вземанията за
обезщетения за забава за основателни за забавата в периода от плащането на
таксите до 22.02.2016 г. (три години преди предявяването на иска).
Ответникът дължи обезщетение за забава в периода
22.02.2016 г. – 22.02.2021 г. по определените обезщетения за вреди в размер
45152.85 лева. Искът за горницата за периода от моментите на плащанията до 21.02.2016
г. е неоснователен.
Минималното възнаграждение по
иска за вреди е 4 493.19 лв., а по иска за обезщетения за забава
2 599.20 лв. Възнаграждението не е прекомерно.
Ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца и сумата 6332.96 лв., представляваща сторените
разноски по списък, съразмерно уважената част от исковете.
Ищецът следва да заплати на
ответника сумата 30 лв. юрисконсултско възнаграждение, съразмерно отхвърлената част
от иска.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Народното събрание на Република
България да заплати на "В2М" ООД, ЕИК *********, гр. Варна, к. к.
"3латни пясъци – Иглика 2", вх. А, ап. 19, чрез адв.
К.Б. и адв. М.Д.-К., адрес: гр. Пловдив, ул.
"Хан Кубрат" № 1, "Делови Център Пловдив", ет. 6, офис 606
сумата 148159.48 лв. (сто четиридесет и осем хиляди и сто и петдесет и девет
лева и 48 ст.), представляваща обезщетение за имуществени вреди – плащането на
такси от м. март до август 2014 г., произтичащи от приемане на разпоредбата на
чл. 35а от ЗЕВИ, обявена за противоконституционна с решение № 13 от 31.07.2014
г. по к. д. № 1/2014 на КС РБ, на основание чл. 7 КРБ и ЗОДОВ и сумата 45152.85 лв. (четиридесет и пет
хиляди и сто и петдесет и два лева и 85 ст.), представляваща сбора на
обезщетенията за забава от 22.02.2016 г. до 22.02.2019 г., на основание чл. 86 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата от предявяването на иска –
22.02.2019 г. до окончателното изплащане, както и сумата 6 332.96 лв. (шест хиляди и триста и тридесет и два лева и 96
ст.), представляваща сторените разноски по списък, съразмерно уважената част от исковете, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от "В2М" ООД
срещу Народното събрание на РБ, за заплащане горницата над присъдената сума 45152.85 лв. (четиридесет и пет
хиляди и сто и петдесет и два лева и 85 ст.) до претендираната
сума 68973.26 лв. (шестдесет и осем хиляди и деветстотин и седемдесет и три
лева и 26 ст.), представляваща сбора на обезщетенията за забава за периода от
датата на внасянето на таксата за всеки от месеците март-август 2014 г. до 21.02.2016 г., на основание чл.
86 ЗЗД.
ОСЪЖДА "В2М" ООД да заплати на
Народното събрание на РБ сумата 30 (тридесет) лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, съразмерно отхвърлената част
от иска, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред ВАпС.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: