Р Е Ш Е Н И Е
№ 409
гр. Пловдив, 10.03.2022 г.
Административен съд – Пловдив, XXVI състав, в открито
съдебно заседание на шестнадесети февруари, две хиляди двадесет и втора година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
Мария Златанова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Милена Дичева
2. Христина Юрукова
при
секретаря Костадинка Рангелова и участието на прокурор Мария Тодорова, като
разгледа докладваното от съдия Юрукова КАНД № 3251 по описа на съда за 2021 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс във връзка
с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на Агенция "Пътна инфраструктура"/АПИ/ София
против Решение № 1685/13.10.2021 год., постановено по АНД № 5228/2021 год., по
описа на Районен съд - Пловдив, ХХVI - ти н. с., с което е отменено Наказателно
постановление №000020/11.05.2021 год., издадено от Г.А.Т., Началник отдел
,,Контрол и правоприлагане‘‘ в Национално тол управление /НТУ/ към Агенция
,,Пътна инфраструктура‘‘ /АПИ/ гр. София, с което на С.Б.И. на основание чл.
179, ал. 3а от ЗДвП е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер от
1800 лв. за извършено от него нарушение по чл. 139, ал. 7 от Закона за движение
по пътищата. Твърди се, че решението е неправилно и постановено в противоречие
с материалния и процесуалния закон. Счита се, че нарушението е безспорно доказано,
без допуснати съществени процесуални нарушение в производството от АНО. Заявява
искане за представяне на доказателства от работодателя на водача относно
управление на ППС с рег. № *** на процесната дата 01.12.2020г. в 5:27 ч. В
съдебно заседание касаторът, чрез процесуалния си представител – юрк. В.,
поддържа касационната си жалба. Иска да се отмяна на съдебното решение и да се
потвърди наказателното постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът
по касационната жалба – С.Б.И., редовно уведомен, не се явява и не се
представлява. В писмен отговор оспорва жалбата и представя своите аргументи за
правилност на съдебното решение и иска неговото потвърждаване.
Представителят
на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за основателност на касационната
жалба и предлага да се отмени решението на РС Пловдив като неправилно и
незаконосъобразно.
Касационната
жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, срещу съдебен
акт, подлежащ на инстанционен контрол, от процесуално легитимирано лице -
страна в първоинстанционното производство.
Съдът,
като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и
извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с
материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН/, намира касационната жалба за неоснователна, при следните съображения:
Районният
съд е приел, че жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на 03.12.2020 г.
в 15:08 часа, на път I-6, км 421+100, пътен участък с. Горно Алексадрово – с.
Лозен, в посока с. Горно Александрово, от страна на контролните органи била
извършена проверка на пътно превозно средство с рег. № ***, вид товарен
автомобил, марка и модел РЕНО Т, с обща техническа допустима максимална маса 20
500 кг, брой оси -2, евро 6 и полуремарке с рег. № *** с три броя оси,
управлявано от С.И.. В хода на тази проверка било установено, че на 01.12.2020
г. в 05:27 часа, същото пътно превозно средство с рег. № ***, попадащо в категорията
ППС, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 Закона
за пътищата, е било засечено по път А-1, км 90+650, посока на движение гр. Бургас,
включен в обхвата на платената пътна мрежа. За
ППС не е била заплатена пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 Закона
за пътищата и същото се е движело без валидно закупена маршрутна карта. С оглед
на това е ангажирана административнонаказателната отговорност на С.И. на
основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. Съставен е АУАН № 000020/01.12.2020 от
03.12.2020г., връчен на водача, който не е възразил. Издадено е процесното НП №000020/11.05.2021
год срещу водача и му е наложена глоба в размер на 1800 лева на основание чл.
179, ал. 3а от ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал. 7 от същия закон. Въз основа
на свидетелство за регистрация част I се е установило, че към 14.09.2020 г.
процесното МПС с рег. № *** е било собственост на „Фреш енд Фууд Лоджистиск“
ЕООД. На дата 01.12.2020г. не е заплатена дължимата пътна такса, видно от
извадка от ТОЛ системата. Районният съд е приел, че са налице основания за
отмяна на НП, тъй като че в АУАН и НП не е посочено, че процесното ППС на
01.12.2020г. е управлявано от С.И. и същият е имал качеството на водач, поради
което е приел, че са нарушени разпоредбите на чл.57, ал. 1, т. 5 и чл. 42, ал.
1, т. 4 от ЗАНН и не се установява той да е управлявал това ППС.
Касационният
състав счита, че в случая е правилен изводът на РС, че в
административнонаказателното производство не е доказано, че С.И. е бил водач на
ППС на инкриминираната дата 01.12.2020г., и той е управлявал ППС, за което не е
платена такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, по път включен в обхвата на
платената пътна мрежа на тази дата.
В случая
видно от АУАН и НП административнонаказателната отговорност на ответника по
касационната жалба – С.И., е ангажирана за това, че на 01.12.2020 г. в 05:27
часа, пътно превозно средство с рег. № ***, попадащо в категорията ППС, за
което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2от Закона за
пътищата, е било засечено по път А-1, км 90+650, посока на движение гр. Бургас,
включен в обхвата на платената пътна мрежа. АНО е приложил санкционната норма
на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, съгласно която водач, който управлява пътно
превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно
изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна
карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва
с глоба в размер 1800 лв.
От
събраните писмени и гласни доказателства по делото се установява, че С.И. е
имал качеството водач на процесното ППС на дата 03.12.2020г. в 15:08ч., когато
е спрян на проверка на път І-6, кв. 421+100, пътен участък с. Горно
Александрово-с.Лозен. Същевременно обаче не е доказано същият да е управлявал
ППС на 01.12.2020 г. в 05:27 часа, за което актосъставителят и АНО са приели,
че той е нарушил чл. 139, ал. 7 от ЗДвП. Представените доказателства –
генериран запис от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, че ППС с
рег. № *** преминава през сегмент ********** и е засечен от контролно
устройство с идентификатор № 20211, доказват, че ППС е преминало там на
01.12.2020г. в 5:27ч. Съответно няма данни за валидно закупена маршрутна карта
за тази дата. Това обаче не е достатъчно да се приеме, че лицето, спряно със
същото ППС, на друга дата – 03.12.2020г., е било водач на това ППС и на
01.12.2020г. Тези данни не сочат, че на 01.12.2020г. С.И. е управлявал ППС, които
обстоятелства е следвало да се установят от административнонаказващия орган в
хода на административнонаказателното производство, което не е сторено. Съгласно
чл. 53 от ЗАНН наказващият орган издава наказателно постановление, с което
налага на нарушителя съответно административно наказание, когато установи по
несъмнен начин факта на извършеното нарушение, самоличността на лицето, което
го е извършило, и неговата вина, ако не са налице основания за прекратяване на
производството, за прилагането на чл. 28 или не е сключено споразумение с
нарушителя. Изпълнението на задълженията са изясняване самоличността на
нарушителя следва да бъде изпълнено в хода на административнонаказателното
производството, което не е сторено от началника на отдел „Контрол и
правоприлагане“ в НТУ към АПИ София.
Доказателствените искания на процесуалния представител пред касационната
инстанция са именно за обстоятелствата кой е управлявал ППС на дата 01.12.2020г.,
което обаче е следвало да бъде извършено от АНО преди издаване на НП. Недопустимо
е тези обстоятелства да се установяват след издаване на наказателното
постановление, предвид характера му на правораздавателен акт, а още по-малко -
да бъдат установявани в съдебното производство при неговото обжалване.
Районният
съд е постановил един правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да
бъде оставен в сила.
На основание чл. 218, ал. 1 от АПК, настоящият съдебен състав
намира, че възраженията на касационния жалбоподател са неоснователни.
Обжалваното решение на Районен съд Пловдив, като валидно, допустимо,
постановено при правилна и обоснована преценка на събраните доказателства и в
съответствие с материалния закон, без допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр.1 от АПК, вр. с
чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, Административен съд Пловдив, ХХVІ съдебен
състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1685/13.10.2021 год., постановено по
АНД № 5228/2021 год., по описа на Районен съд - Пловдив.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.