Р E Ш
Е Н И Е
№
............... /….09.2020г.,
гр.
Панагюрище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд –
Панагюрище, в проведеното на деветнадесети август две
хиляди и двадесета година публично съдебно заседание, в състав:
Районен
съдия: Магдалена Татарева
при участието на секретаря Параскева Златанова разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 313/2020 г. по описа на съда
Производството
е по реда на чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 430 ТЗ и чл. 86 ЗЗД
Производството е образувано по съединени искове с правна квалификация чл.
422 във връзка с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 9 ЗПК предявени от „Ц.К.Б.“ АД, срещу Е.С.А. и А.С.А. и двамата чрез законния си представител
С.И.А., за приемане на установено в отношенията между страните,
че всеки от ответниците дължат на ищеца заплащането на ½ част от сумата от 494,76 лв. - главница
по Договор за разплащателна сметка и издаване на международна кредитна карта
Master Card / Visa Фаворит № 81102-ККК-АА-00231, ведно със законната лихва,
считано от 11.01.2019 г. до окончателно изплащане на вземането, договорна лихва
в размер на 72,78 лв., за периода от 31.01.2015 г. до 31.03.2017 г.,
мораторната лихва в размер на 357,24 лв., за
периода от 21.01.2015 г. до 11.01.2019 г., както и дължими такси, в размер на
100,20 лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 23/2019 г. по описа на Районен съд - Панагюрище.
По подадената искова молба е образувано гр.д. № ***/2019 г. по описа на
Районен съд – Панагюрище, което производство е приключило с Решение от
14.11.2019 г. Постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба, на основание,
която е образувано в.гр.д. № 156/2020 г. по описа на Окръжен съд- Пазарджик, по
което е постановено Решение № 155 от 12.06.2020 г., с което е обезсилено
първоинстанционното решение и делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав на Районен съд – Панагюрище.
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения изложени в исковата молба и уточнени с молба от 29.08.2019 г.:
Между Л. ИА. и ищецът е сключен Договор за разплащателна сметка и издаване на
международна кредитна карта, „Мастер Карт Виза Фаворит“ № 81102ККК-АА-00231 от
20.08.2012 г., изменен и допълнен с Анекс от 09.09.2014 г., банката- ищец е
издала на Л. ИА. международна кредитна карта Chip Visa
CCB-Bulgaria Air Classic-Фаворит, по която е предоставен
кредитен лимит в размер на 500,00 лв, при годишна лихва върху използваната част
от кредитния лимит в размер на 15,75% за частта от плащания при търговци, при
неползване на гратисен период и при теглене на пари в брой. Сочи се, че Л. ИА.
е използвала предоставения й кредитен лимит, с краен срок за погасяване –
крайния срок на валидност на картата – 31.08.2017 г., поради което към този
момент Л.А. е следвало да погаси всички свои задължения, включително главница,
лихви, такси, комисионни и разноски до 31.08.2017 г. В исковата молба се
навеждат доводи, че Л.А. е починала на 09.01.2015 г., като е оставила за свои
законни наследници дъщеря си Е.С.А. – непълнолетна и А.С.А. – малолетен, които
по реда на чл. 51 от ЗН и в хода на гр. дело № 791/2018 г. по описа на Районен
съд Панагюрище са приели наследството чрез техния баща и законен представител С.И.А..
Твърди се, че с покана № 811-Е-СО3-211723 от 21.12.2018 г., ответниците са
уведомени за задълженията на наследодателката си по Договор за разплащателна
сметка и издаване на международна карта „Мастер Карт Виза Фаворит“ №
81102ККК-АА-00231 от 20.08.2012 г. и не са извършени плащания за погасяването
на сумите, поради което банката- ищец са предявили Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, на основание която е
образувано ч. гр. дело № 23/2019 г. по описа на Районен съд – Панагюрище и е
издадена Заповед № 17/15.01.2019 г. Твърди се, че длъжниците Е. и А. А са подали възражение по
реда на чл. 414 от ГПК, поради което предявеният иск се явява процесуално
допустим. Моли се да се постанови решение, с което да се уважат предявените
искове. Претендират се разноски.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците, в
който се излагат доводи за недопустимост на предявения иск. Освен това се сочи,
че процесния договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, във вр. с
чл. 11, чл.12 и чл. 13 от същия закон, тъй като същият не отговаря на
императивните изисквания за съдържание на ЗПК, което обуславя неоснователността
на всички искови претенции. Сочи се, че липсват в представения договор описания
на начина на формиране на възнаградителната лихва и евентуалната й обвързаност
с конкретни индекси, липсва общодължимата сума от потребителя в края на
периода, която сума следва да включва главница, възнаградителни лихви и такси,
както и подписан от кредитополучателя погасителен план. Излагат се доводи, че
следва да се вземе предвид, че представеното от ищеца извлечение от
счетоводните му книги сочи на 11 броя погасителни вноски, които предвид липсата
на погасителен план не са били известни на потребителя при сключване на
договора за кредит. Направено е възражение за недействителност на разпоредбата
на чл. 3, т.2, т.3 и т.7 от договора за кредит, на основание чл. 143, т.5 от ЗЗП, като нищожни поради
противоречие със закона и добрите нрави. Твърдят, че банката е предвидила както
начисляване на законна лихва, така и начисляване на възнаградителна лихва,
които обаче представляват по своята същност неустойка, тъй като съгласно
разпоредбата на чл. 2 от Договора, потребителят няма право да надвишава
кредитния лимит, който от своя страна включва не само главницата, но и лихвите
и таксите. По този начин се начислява неустойка, съгласно исковата молба, която
се формира от възнаградителната и законната лихва, което задължава потребителя
на кредита да заплати необосновано високо обезщетение за неустойка. Освен това
се сочи, че договорът за кредит не е прекратен, а съгласно разпоредбите в него
е продължен за нов период, поради което наследниците на кредитополучателката не
дължат връщането на главница, лихви и неустойки. Твърди се, че на 09.09.2014 г.
страните са подписали анекс, по силата на който банката е издала нова кредитна
карта със срок от 3 години, съобразно с постигнатите в анекса договорености,
следователно от 09.09.2014 г. е започнал да тече 3- годишния срок на валидност,
който е изтекъл на 09.09.2017 г., а към тази дата липсва изявление за прекратяване
на договора, както от ответниците, така и от банката- ищец. Сочи се, че
съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 изр. 2 от ЗЗД за настъпване на
изискуемостта по отношение на наследниците на длъжника е необходима покана,
която да им е връчена и да им е предоставен 7 -дневен срок за изпълнение,
откогато започва да тече срок за изпълнение на задълженията на починалия
длъжник така, както са уговорени в договора. Направено е оспорване на изписания
текст на обратните разписки „Покана за доброволно плащане на наследник на Л.А.“,
като се твърди, че подписите на известията не са положени и изпълнени от
посоченото в документа лице, като от поканите не може да се установи да са
връчени на адресатите им, понеже в обратните разписки съществуват празноти и
противоречия, относно съществени реквизити, като подписи, получило лице, дата
на приемане в пощенската станция. Направено е възражение за изтекла погасителна
давност на вземанията за възнаградителната и наказателната лихви, които се
погасяват с кратката тригодишна давност, поради което към датата на подаване на
заявлението по реда на чл. 410 от ГПК са били вече погасени. Моли се да се
постанови решение, с което да се отхвърлят предявените искове. Направено е
искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Съдът, като съобрази доводите
на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното:
Районен съд-Панагюрище е сезиран с кумулативно
обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр, с чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 430 ТЗ, както и чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД.
Исковете са процесуално допустими, тъй като същите са предявени в
законоустановения едномесечен срок по чл. 422, ал. 1 ГПК, доколкото видно от
данните по делото указанията по чл. 415 ГПК са връчени на заявителя – ищец на
06.02.2019 г., а исковата молба е подадена на 21.02.2019 г.
За пълнота на
изложението следва да се посочи, че настоящият съдебен състав намира, че са
неоснователни доводите за недопустимост на исковите претенции изложени в
отговора на исковата молба, тъй като изложените в подаденото заявление по чл.
410 ГПК обстоятелства са идентични с изложените обстоятелства в исковата молба,
като са изложени обстоятелства относно основанието на претенцията настъпила
изискуемост и основание на отговорност на лицата. В исковата молба тези
обстоятелства са конкретизирани, като не са наведени нови факти и
обстоятелства, които да водят до промяна на предмета на делото.
По делото е приложен и приет като доказателство Договор за разплащателна
сметка и издаване на международна кредитна карта Master Card /
Visa Фаворит, сключен на 20.08.2012 г., между банката- ищец и Л.
ИА. - наследодателка на ответниците.
Видно от договора, банката- ищец е издала на Л.А. международна карта Chip
Visa CCB-Bulgaria Air Clasic Фаворит, с годишно таксуване с
кредитен лимит в размер на 500,00 лв., която е предназначена за ползване в
страната и чужбина, като страните са се договорили кредитният лимит да не бъде
превишаван. В договора е посочено, че този лимит представлява банков кредит,
предоставен от „ЦКБ“ АД, за ползване чрез картата и договорът е със срок, равен
на срока на валидност на картата. Видно от този договор, картата може да се поднови
за нов срок от 2 години, като кредитът автоматично продължава за новия срок на
валидност на картата и при същите условия. Посочено е, че ако картодържателят
не уведоми писмено банката- ищец за нежеланието си да продължи или ако банката
не вземе решение за прекратяване на кредита, подновяването настъпва с
изтичането на новия срок.
Съгласно Договор за разплащателна сметка Л.А. е имала право да извършва
транзакции до размера на кредитния лимит, като към този размер не се добавя
наличността по разплащателната сметка, а в случаите, когато кредитния лимит
бъде надвишен, банката има право незабавно да блокира картата, а
картодържателката се е задължила незабавно да погаси сумата на превишението.
В договора е посочено, че годишната такса за управление на кредита възлиза
на 25,00 лв., а годишният процент по разходите на кредита, към датата на
сключване на договора е 16,94% годишно и той се запазва за всяка следваща
година. Посочено е също, че при изчисляване на годишния процент на разходите се
приема, че целия размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло, при съответната
лихва, предоставен е за срок от 1 година и се погасява на 12 равни месечни
вноски.
Съгласно договора, страните са се съгласили банката- ищец да има право да
обяви кредита за предсрочно изискуем при прекратяване на трудовото
правоотношение на картодържателя, при прекратяване на договора за откриване на
картовата сметка, при започване на действия по принудително изпълнение спрямо
картодържателя и при неиздължаване в срок и настъпване на предсрочна
изискуемост, или поискано от банката- ищец предсрочно погасяване на други
задължения, както и в случаите, когато максимално допустимия размер на
кредитния лимит бъде превишен, независимо от причините за превишението.
По делото е приложен и приет като доказателство Анекс към Договор за
разплащателна сметка, сключен на 09.09.2014 г., с който е променен чл.1, т.1 от
Договора за разплащателна сметка и съгласно който, банката е издала на Л.А.
международна кредитна карта, със запазен размер на кредитния лимит, като е
удължен срока на валидност на картата на 3 години, считано от последния ден на
месеца на издаването й. В чл. 2 от Анекса е посочено, че срокът на кредита,
предоставен от банката- ищец, е равен на срока на валидност на картата, която може да се поднови за нов срок от 3
години и кредитът продължава автоматично за новия срок на валидност на картата,
при същите условия, при които е сключен първоначалния договор.
По делото са приети като писмени доказателствастандартен европейски формуляр
за предоставяне на информация за потребителксите кредити подписан от
кредитополучателя Л.А., Общи условия на ЦКБ АД, подписани от кредитополучателя
– Л.А., Заповед № *** от ***г. издадена от ръководството на ЦКБ АД за промяна
на параметрите на потребителски кредити „днес“.
Видно от прието по делото извлечение, изх. № 811-Е-С14-5103/11.01.2019 г.,
издадено от банката- ищец Л. ИА., в качеството си на наследодател на Е.С.А. и А.С.А.,
е дължала на банката- ищец, към 31.08.2017 г., която дата е краен срок за
погасяване на дължимия кредит и последната дата на валидност на карта Master
Card / Visa Фаворит, главница в размер на 484,95 лв.- за периода от
31.01.2015 г. до 31.03.2017 г., лихва по главницата, за периода от 31.01.2015
г. до 31.03.2017 г. в размер на 72,78 лв., както и лихва, по просрочена
главница, за периода 21.01.2015 г. до 11.01.2019 г. в размер на 357,24 лв.,
просрочени такси, в размер на 100,20 лв., или общата дължима сума възлиза на
1024,98 лв.
По делото е приложено и прието като доказателство Удостоверение за
наследници, изх. № 1157/19.09.2018 г., издадено от Община Панагюрище въз основа
на Акт за смърт № 6/10.01.2015 г., от което се установява, че Л. ИА.,***, е
оставила за свои наследници С.И.А. – съпруг, който е направил отказ от
наследство на съпругата си, съгласно Удостоверение № 37/30.01.2015 г., на
Районен съд Панагюрище, и ответниците Е.С.А. – дъщеря и А.С.А. – син.
От приложеното по делото Решение № 157/11.12.2018 г., постановено по ч. гр.
дело № 791/2018 г. по описа на Районен съд Панагюрище се установява, че в
особените книги, водени в районния съд, е вписано приемането на наследството,
останало от Л.Н.А.,***, от страна на непълнолетната Е.С.А., действаща със
съгласието на своя баща и законен представител С.И.А. и малолетния А.С.А.,
действащ чрез своя баща и законен представител С.И.А., като същите са приели по
опис наследството, оставено от своята майка, починала на 09.01.2015 г., което
включва ½ ид. ч. от поземлен имот с площ от 283 кв.м., ведно с целия
първи жилищен етаж от построената в УПИ ХІV-3036, в кв. 174 по тогава
действащия план на гр. Панагюрище, масивна двуетажна жилищна сграда на 91
кв.м., ведно с ½ ид. ч. от общите части на сградата.
По делото е приета като доказателство Покана за доброволно изпълнение, изх.
№ 811Е-С03-211723/21.12.2018 г. по описа на „ЦКБ“ АД от което се установява, че
Е.С.А. и А.С.А., в качеството им на наследници на Л. ИА., чрез техния баща и
законен представител С.А., се канят от банката- ищец, за заплащане на суми по договор
за разплащателна сметка и издаване на международна кредитна карта, по който Л. ИА.
е получила кредитна карта с разрешен лимит от 500,00 лв., с краен срок за
издължаване -31.08.2017 г. В поканата е посочено, че пълният размер на
задължението към 19.12.2018 г. възлиза на сумата от 1017,79 лв., която сума
представлява сбор от главница в размер на 494,76 лв., лихва в размер на 422,83
лв. и такси, дължими на банката, в размер на 100,20 лв. С цитираната покана,
ответниците се канят в 7- дневен срок от получаването й, да погасят изцяло
остатъка от задължението по Договора за банков кредит или да бъдат обсъдени
варианти за разсрочено плащане на задължението.
От приложеното по делото Известие за доставяне от 02.01.2019 г. се
установява, че Е.А. е получила препоръчана пратка от банката –ищец, без да се установява
съдържанието на същата препоръчана пратка. Видно от приложеното известие за
доставяне от 02.01.2019 г. същата пратка е получена и от А.А.. Тук е мястото да
се посочи, че обратната разписка представлява официален документ, поради което
се ползва с доказателствена сила по отношение на записаните в нея
удостоверения.
По делото е допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза неоспорена от
страните изготвена от вещото лице Л.А.. От заклучението на вещото лице се
установява, че общо усвоения кредит е в размер на 480 лв. В заключението е
посочено, към 11.01.2019 г. незапалатената договорна лихва е в размер на 75,21
лв., незаплатената главницата е в размер на 494,76 лв., а лихва за просрочие на
главница е в размер на 357,24 лв. В заключението е посочено, че размерът
незаплатените такси по договора е 100,20 лв. Ценено съобразно чл. 202 ГПК съдът
изцяло дава вяра на изготвеното заключение, доколкото със същото е даден
обоснован отговор на всички поставени по делото въпроси.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетеля М. М.. Свидетелката заявява, че познава покойната Л.А., поради това, че същата е
работила в съседство. Сочи, че Л.А. е била клиент на „ЦКБ“ АД, като получава
детски в банката. Свидетелката заявява, че Л.А. в последствие е сключила
договор за издаване на кредитна карта, като първият договор бил двугодишен. М.
заявява, че при изтичане на картата договорът автоматично се подновява в
случай, че картата е редовно обслужвана. Свидетелката заявява, че клиентката
имала дълг по тази карта, като след като А. починала уведомили нейният съпруг
за дълга. Свидетелката посочва, че той отишъл в банката, за да разбере какви
документи да подаде за закриване на дебитната карта, като свидетелката лично
посочила на съпруга на Л.А. за наличието на дълг по кредитната карта. Ценени
съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК съдът изцяло кредитира показанията на
свидетел М., доколкото същите са последователни, вътрешно безпротиворечиви,
като се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал.
При така установено от фактическа страна, съдът от правна страна намира
следното:
С оглед естеството на спора за съществуване на вземане, произтичащо от
договор за потребителки кредит, към процесните отношения е приложима уредбата
на Закона за защита на потребителите. Разпоредбите на ЗЗП, уреждащи материята
за неравноправния характер на клаузите в потребителките кредити, са
повелителни, поради което тяхното приложение съдът следи служебно/ така ТР №
1/2013г. ОСГТК, ВКС/. С оглед принципа на състезателност в гражданския процес,
на страните следва да се укаже, че съдът служебно ще разгледа въпроса относно съответствието на договорните
разпоредби с императивните правни норми, като им се даде възможност да изразят
становище и ангажират доказателства. В тази връзка на страните следва да се
укаже да изразят становище и ангажира доказателства относно индивидуалното
договаряне на условията по договора, както и да обосноват договарянето на
размера на лихвите (възнаградителна и мораторна) в съответствие с типични
разходи на кредитора и обичайна печалба.
При така релевираните твърдения възникването на спорното
право се обуславя от осъществяването на следните материални и процесуални
предпоставки (юридически факти), които следва да бъдат установени от ищеца,
като е негова доказателствената тежест да установи в условията на пълно и
главно доказване, следните правнорелевантни факти, от които се ползва- валиден
Договор за разплащателна сметка и издаване на международна кредитна карта,
„Мастер Карт Виза Фаворит“ № 81102ККК-АА-00231 от 20.08.2012 г., по които е
предоставена сума пари на наследодателя на ответниците и нейния размер;
настъпила изискуемост на задължението и размер на дължимата главница; че по
силата на договора е поето задължението за заплащане на договорна лихва и
такси, изпълнение на задълженията на кредитора, произтичащи от императивните
правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена
информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните
критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят; индивидуалното
договаряне на условията по договора, както и да обосноват договарянето на
размера на лихвите и останалите разходи (такси).
Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява,
че на 20.08.2012 г., наследодателката на ответниците Е. и А. А –Л. ИА. е
сключила Договор за разплащателна сметка и издаване на международна кредитна
карта Master
Card / Visa Фаворит № 81102-ККК-АА-00231, съгласно който договор,
картодържателката А. е получила кредитен лимит в размер на 500,00 лв., който не
трябва да бъде превишаван и може да бъде ползван само чрез картата, която е
предназначена за ползване в страната и чужбина. Установи се, че А. е можела да
извършва трансакции до размера на кредитния лимит, като в случай на
надхвърляне, банката си е запазила правото незабавно да блокира картата.
Установи се, че въпреки превишаването на кредитния лимит, през целия период на
липса на издължаване на кредита, банката не е начислявала такса, по смисъла на
чл. 3, ал.7 от Договора за издаване на кредитна карта, в размер на 10 евро за
всеки един календарен месец на просрочието. По делото се установи, че с Анекс
от 09.09.2014 г., срокът на валидност на кратата е удължен на 3 години, считано
от последния ден на месеца на издаването й, като е останал непроменен размера
на кредитния лимит. Предвид изложеното,
съдът приема, че между Л.А. и и „ЦКБ“ АД са възникнали действителни
правоотношения по чл. 9 и сл. ЗПК. Съобразно разпоредбите не ЗПК между страните
е договорено начисляването на договорна лихва, за което кредитополучателя Л.А.
е уведомена видно от стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредити, подписан от кридополучателя.
От приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно- счетоводната
експертиза се установява, че неплатената главница по кредитната карта на Л.А.
възлиза на сумата от 494,76 лв., като размерът на начислените и неплатени такси
по Договора за разплащателна сметка, считано от 20.08.2012 г. възлизат на
сумата от 100,20 лв. Вещото лице е посочило, че неплатената договорена лихва е в
размер на 72,78 лв., като към 11.01.2019 г. е начислена и неплатена лихва за
просрочена главница по Договора за разплащателна сметка, за периода от
20.08.2012 г. до 11.01.2019 г. в размер на 357,24 лв. Предвид изложеното следва
да се приеме, че посочените суми са дължими от кредитополучателя Л.А.,
доколкото по делото не бяха ангажирани доказателства за погасяване на същите.
По делото не е спорно, а и това се установява от представено и прието като
писмено доказателство - Решение № 157/11.12.2018 г., постановено по ч. гр. дело
№ 791/2018 г. по описа на Панагюрския районен съд, че Е.С.А. и А.С.А. са
наследници на Л.А., като съобразно правилата на чл. 5, ал. 1 ЗН –децата на
починалия наследяват по равни части.
Ето защо основателни се явяват предявените искове за заплащане на сума в
размер на 496,76 лв. главница.
По отношение на вземането в размер на 100,20 лв.- такси
съдът намира същото за дължимо, доколкото заплащането на претендираната такса е
предвидено в процесния договор, който съдът прие за действителен. От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че таксите в общ размер на 100,20 лв. са
начислени за периода от 20.08.2015 г. до 20.08.2018г. в размер на 25,00 лв.
годишно, като се претендира и сумата от 0,20 лв. – такса справка – баланс.
Разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД предвижда, че с изтичане на тригодишна
давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични
плащания. С Тълкувателно решение № 3 о 18.05.2012 г. по тълкувателно дело №
3/2011 г. на ОСГТК, ВКС е прието, че понятието „периодични плащания” по смисъла
на чл.111, б.”в” от Закона за задълженията и договорите се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. В конкретния случай от договора за Договор за
разплащателна сметка и издаване на международна кредитна карта Master
Card / Visa Фаворит № 81102-ККК-АА-00231 се установява, че страните
са постигнали уговорка таксата за обслужване на карта да е платима годишно в
размер на 25 лв. Ето защо предвид даденото задължително тълкувание на понятието
„периодични плащания“ следва да се приеме, че задължението за заплащане на
годишна такса е периодично и се погасява с кратката тригодишна давност.
Исковата молба е предявена на 11.01.2019 г., арг. чл. 422, ал. 1 ГПК, към който
момент за част от претендираните такси (с настъпил падеж преди 11.01.2016 г.) е
изтекла предвидената в закона давност. Поради което искът следва да се уважи за
сумата в размер на 75 лв. такси дължими за периода от 20.08.2016 г. до
20.08.2018 г. Ето защо частично основателно се явява възражението на
ответниците направено в отговора на исковата молба за погасяване на част от
вземанията по давност.
По отношение на иска за заплащане на договорна лихва в размер на 72,78лв.
лихва начислена за периода от 31.01.2015 г. до 31.03.2017 г. съдът намира
следното:
В отговора на исковата молба е направено възражението за погасяване на част
от претендираните вземания- вземанията за лихви по давност. Видно от исковата молба
и очертания с нея предмет на спора се претендират вземания за договорна лихва
за периода м. 31.01 2015 г. до м. 31.03.2017 г. Исковата молба е предявена на
11.01.2019 г., арг. чл. 422, ал. 1 ГПК, към който момент за част от
претендираните лихви е изтекла предвидената в закона тригодишна давност. Ето
защо следва да се приеме, че основателен се явява иска за заплащане на
договорна лихва за периода от 11.01.2016 г. до 31.03.2017 г., за който период
размерът на лихвата е 19,67 лв., видно от приетото по делото и неоспорено
заключение на вещото лице, до който размер предявените искове следва да бъдат
уважени.
По отношение на иска с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата в
размер на 357,24 лв. – мораторна лихва за периода от 21.01.2015 г. до 11.01.2019
г. съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 86 ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Чл. 84 ЗЗД гласи, че когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. Но ако този ден е изтекъл след
смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7
дни от поканата. В конкретния случай, вземането на ищеца към кредитполучателя Л.А.
е станала изискуемо след нейната смърт, това се установява и от приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза, от която е видно, че лихва за забава по
см. на чл. 86 ЗЗД е дължима от 21.01.2015 г., а кредитполучателят е починал на
09.01.2015 г. Предвид изложеното и с оглед императивната разпоредба на чл. 84 ЗЗД, следва да се приеме, че ответниците са изпаднали в забава 7 дни след
поканата от страна на банката. От събраните по делото доказателства обаче не се
установи при пълно и главно доказване, че действително ответниците са били
поканени за заплащане процесното задължение. Не бе установено по делото, че
именно поканата за плащане приложена по делото, находяща се на л. 17 от гр.д. №***/2019
г. по описа на Районен съд – Панагюрище е изпратена и приета от ответниците.
Върху приетите като доказателства известия за доставяне липсва отбелязване на
съдържанието на писмото. Написаното „покана за доброволно плащане на
наследниците на Л.А.“ очевидно не е част от съставения документ „известие за
доставяне“, доколкото е написано под
самата обратна разписка. Точната дата на отправената поканата до длъжниците
за заплащане на процесното главно вземане не може да бъде установена и от
събраните по делото гласни доказатествени средства. Предвид изложеното настоящият
съдебен състав намира, че не се доказа безспорно точният моментът, в който
ответниците са били поканени да изпълнят задължението си, поради което същите
не са изпаднали в забава и не дължат последиците от това, поради което искът с
правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата в размер на 357,24 лв. – лихва за забава
за периода от 21.01.2015 г. до 11.01.2019 г. се явява неоснователен и като
такъв следва да се отхвърли. Предвид тези правни изводи на съда не следва да се
обсъжда възражението направено от ответниците в отговора на исковата молба за
погасяване на вземането по давност.
По отношение на разноските:
При този изход на делото и на основание т. 12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. постановено по тълкувателно дело №
4/2013 г. на ОСГТК, ВКС настоящата съдебна инстанция е длъжна да се произнесе
по искането за присъждане на разноски в заповедното производство, като
съобразно уважената част от исковете (в размер общ размер на 589,43 лв. от
предявени размер от 1024,98 лв.) в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски за заповедното производство в размер на 14,39 лв. – заплатена държавна
такса.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъдат
присъдени разноски направени от ответниците в заповедното производство в общ
размер на ***,37лв., предвид уважената част от исковите претенции. Неоснователно
е направеното от ищеца възражение за прекомерност на претендираните от
ответника разноски в заповедното производство, доколкото същите са уговорени в
минимално предвидения размер в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения – арг. чл. 7, ал. 2, т. 1 във вр. с
чл.7, ал. 3 от Наредбата, като за всеки от длъжниците в заповедното
производство е подадено възражение по реда на чл. 414 ГПК и е сключен договор
за правна защита и съдействие, респ. представени са доказателства че разноски
са сторени от всеки един от длъжниците.
Относно разноските в исковото производсто и предвид
изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени поисканите разноски съобразно уважената част от исковете в общ размер
на 484,67 лв., доколкото по гр.д. № ***/2019 г. по описа на Районен съд –
Панагюрище са представени доказателства за реално сторени разноски в общ размер
на 692,00 лв.от които 75 лв. – държавна такса, 300 лв. – съдебно – счетоводна
експертиза, 15 лв.- за призоваване на свидетел, 302 лева – адвокатско възнаграждение
– л. 71 от делото, а по гр.д. № 313/2020
г. по описа на Районен съд – Панагюрище са представени доказателства за реално
сторени разноски в размер на 150 лв. – за съдебно – счетоводна експертиза
Предвид изхода
на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да бъдат присъдени разноски и
в полза на ответниците, съобразно отхвърлената част от исковите претенции в общ
размер на 618,79 лв., доколкото по гр.д. № ***/2019 г. по описа на Районен съд
– Панагюрище са представени доказателства за реално сторени разноски в общ
размер на 600 лв. – л. 57 и л.59 от делото, по в.гр.д. № 156/2020 г. по описа
на Окръжен съд – Пазарджик са представени доказателства за реално сторени
разноски в общ размер на 475,00
лв., от които 400 лв. – адвокатско възнаграждение – л. 34 от делото и 75 лв. –
държавна такса.
Мотивиран от горното Районен съд – Панагюрище,
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79 ЗЗД във
вр.с чл. 9 ЗПК по отношение на Е.С.А., с ЕГН- **********, действаща със
съгласието на своя баща и законен представител С.И.А., с ЕГН- ********** ***, наследник на Л. ИА.,
починала на 09.01.2015 г., че „Ц.К.Б.“ АД, с ЕИК
-*********, със седалище и адрес на управление:*** е носител
на парично вземане в размер на 247,38 лв. представляваща
½ главница по Договор за
разплащателна сметка и издаване на международна кредитна карта Master
Card / Visa Фаворит № 81102-ККК-АА-00231, ведно със законната лихва,
считано от 11.01.2019 г. до окончателно изплащане на вземането, както и сума в
размер на 9,83 лв. – 1/2 договорена
лихва за периода от 11.01.2016 г. до 31.03.2017 г., както и 37,50 лв. – ½ дължими такси по
договора, за които суми е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 17 от
15.01.2019 г. по ч.гр.д. № 23/2019 г. по описа на Районен съд – Панагюрище.
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79 ЗЗД във
вр.с чл. 9 ЗПК по отношение на А.С.А., с ЕГН -**********, действащ чрез своя
баща и законен представител С.И.А., с ЕГН- ********** ***, наследник на Л. ИА.,
починала на 09.01.2015 г., че „Ц.К.Б.“ АД, с ЕИК
-*********, със седалище и адрес на управление:*** е
носител на парично вземане в размер на 247,38 лв. представляваща 1/2
главница по Договор за разплащателна сметка и издаване на международна кредитна
карта Master
Card / Visa Фаворит № 81102-ККК-АА-00231, ведно със законната лихва,
считано от 11.01.2019 г. до окончателно изплащане на вземането, както и сума в
размер на 9,83 лв. – ½
договорена лихва за периода от 11.01.2016 г. до 31.03.2017 г., както и 37,50 лв. – ½ дължими такси, за
които суми е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 17 от 15.01.2019 г. по
ч.гр.д. № 23/2019 г. по описа на Районен съд – Панагюрище.
ОТХВЪРЛЯ искове предявени от „Ц.К.Б.“ АД, с ЕИК
-********* срещу Е.С.А. действаща със съгласието на
своя баща и законен представител С.И.А. и А.С.А. действащ чрез своя баща и
законен представител С.И.А. с правно основание чл. 422 ГПк във
вр. с чл. 86 ЗЗД, с които се иска да се признае за установено между страните,
че ответниците дължат на ищеца по ½ от: сума в размер на 357,24
лв. - мораторната лихва за периода от 21.01.2015 г. до 11.01.2019 г., от
сума в размер на 59,05 лв.
представляваща разликата над 19,67 лв. до пълно предявения размер от 78,72 лв. – договорна лихва, както и
за сумата от 25,20 лв.
представляваща разликата над 75,00 лв. до пълно предявения размер от 100,20 лв. – дължими такси по договора, за които вземания
е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 17 от 15.01.2019 г. по ч.гр.д. №
23/2019 г. по описа на Районен съд – Панагюрище.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Е.С.А., с ЕГН **********, действаща със съгласието на
своя баща и законен представител С.И.А. с ЕГН- ********** и А.С.А., с ЕГН- **********,
действащ чрез своя баща и законен представител С.И.А., с ЕГН- **********
да заплатят на „Ц.К.Б.“ АД, с ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление:***,
сумата в общ размер на 14,39 лв. – разноски направени в заповедното производство, както
и сумата в общ размер на 484,67 лв. – разноски направени в исковото
производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Ц.К.Б.“ АД с ЕИК- ********* да запалти на Е.С.А., с
ЕГН **********, действаща със съгласието на
своя баща и законен представител С.И.А. с ЕГН- ********** и А.С.А., с ЕГН- **********,
действащ чрез своя баща и законен представител С.И.А. с ЕГН- ********** сумата в общ размер на ***,37 лв. – разноски направени в заповедното производство, както и сумата в размер
на 618,79 лв. – разноски направени в исковото производство.
Решението
подлежи на обжалване, с въззивна жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му
на сраните, пред Окръжен съд – Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: