№
…..
гр.А.,
18.12.2019 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
А.кият
районен съд - гражданска колегия, ІІ
състав, в публично заседание на двадесет
и шести ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав :
Председател : Мария Джанкова
Съдебни
заседатели :
…........…………
при секретаря Яна Петкова и в присъствието на
прокурора…………., като разгледа докладваното от съдията М.Джанкова
гражданско дело № 952 по описа за 2 018
год., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по искова молба
на А.В.К., ЕГН **********, с посочен адрес: *** против ДЗИ „ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, с адрес и седалище на управление: *** и Ш.О.О., ЕГН **********, с адрес: ***. При първоначална проверка редовността
на исковата молба съдът установи нередовности, влючително че първоначално е заявена осъдителна претенция
при условията на солидарна
отговорност за двамата ответници - Ш.О. и
застрахователя ДЗИ „ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД. Със заявление вх.№
6297/09.11.2018г. ищецът, чрез пълномощник адв.Х.С. от БАК е изпълнил отчасти
дадените от съда указания като т.4 от заявлението е посочено, че по отношение
на втория ответник ДЗИ „ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД се
претендира единствено установяване
на причинителя на процесното ПТП, механизма му и получените увреждания. Впоследствие и след
указания за ясно и точно формулиран иск
спрямо втория ответник или участие при условията на чл.219 вр.
с чл.223 от ГПК – на трето лице, спрямо което решението има установително
действие, отново се твърди осъдителна претенция при условията на солидарна отговорност за двамата ответници - Ш.О. и застрахователя ДЗИ „ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, а
впоследствие ищецът моли за осъждане на ответника-застраховател да му заплати сумата
от 3 600 (три хиляди и шестстотин) лева обезщетение за понесени
имуществени вреди, причинени от ПТП на 03.11.2017 г., ведно със законната лихва
от датата на увреждането до окончателното изплащане на дължимото, като
претенцията спрямо отв. Ш.О.О. е в условията на
евентуалност.
В съдебно заседание ищецът А. В.К.
лично и чрез адв.С. поддържа претенциите се. Ангажира писмени и гласни
доказателства. Моли за присъждане на
съдебно-деловодните разноски като представя списък по чл.80 ГПК. В
предоставения срок за писмени бележки адв.С. моли за присъждане на обезщетение
в полза на повереника му в размер от 2 993,27 лева, ведно със законната
лихва от датата на ПТП – 03.11.2017г.
В срока за отговор и двамата ответници: ДЗИ
„ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД и Ш.О.О. първоначално
излагат възражения по редовността на исковата молба, твърдейки, че доколкото
осъдителните претенции спрямо всеки от тях са с различно основание, искът за
солидарното им осъждане е недопустим.
Впоследствие и след направеното поредно уточнение оспорват иска по
основание и по размер. Заявяват доказателствени искания.
В съдебно заседание отв. ДЗИ „ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, чрез пълномощник адв.В. поддържа становището от отговора си - за отхвърляне на иска или в условията на евентуалност моли за уважаването му до размера на обезщетение, съгласно заключението на ВЛ Е.П., в размер от 1700,00 лева. Ангажира доказателства. Представя списък с разноски по чл.80 от ГПК като моли за присъждането им.
Исковите претенции са правно основани по чл. 432 КЗ вр.
чл. 45 ЗЗД и чл.
86 ЗЗД.
При преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните за случая законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и правни изводи:
Исковата претенция се обоснована като се сочи следната фактическа обстановка: Ha 03.11.2017 год. около 21.15 ч. ищецът А.В.К. ***, предизвикано от отв. Ш.О.О., като водач на л.а. ***, който движейки се в гр.А., по ул.“***“ в нарушение на чл.50 ал.1 от ЗДвП не спрял на пътен знак Б-1 „Пропусни движещите се no пътя с предимство“ и изненадващо връхлетял върху собствения на ищеца л.а. марка ***, който се движил oт ул.“***“. Вследствие на нарушението на правилата за движение отв. О. като водач на л.а. нанесъл тежък удар в предната лява част на л.а. ***, от който удар автомобилът бил изхвърлен от уличното платно върху оградата на дворно място, находящо се на ъгъла на ул.“***“ и ул. „ ***“. Твърди се, че при удара на л.а. на ищеца са нанесени сериозни увреждания в предната лява част. Ha мястото на ПТП след обаждане на тел.112, служители на „ПП“ при PУ - А. установили причината и механизма на произшествието и съставили Протокол за ПТП № **********.11.2017год., в който отразили фактическата обстановка, описателно, а и графично (върху съставената cxeмa 20 върху Протокола). Съгласно приложената към делото „Схема 20“ е видна констатацията, че след удара, предизвикан от отв.Ш.О., водач на л.a. „***“ и двете MПC се забиват/спират своето движение принудителнo като л.а. на ищеца А. В. К. е изхвърлен в насрещната каменна ограда, a л.а. на ответника Ш.О. спира в пътен знак. B приложения Протокол за ПTП № 1635017/03.1l.20l7 год. е отразено, че вина за произшествието има водача Ш.О.О., който не е спазил разпоредбата на чл. 50, aл.1 от ЗДвП, за което нарушение му е съставеи АУАН № 081324 / 2017г. Въз основа на Протокола за ПТП № 1635017/03.11.2017год. и на база на направения оглед, извършен от експерта Р. С. пo полица ГO на MПC на 06.11.2017г. е съставен опис-заключение пo щета 43080211701072/ 07.11.2017год. и е направена експертна оценка на щетите „***“ с ДК № ***. Сочи се, че въпреки това Дирекция“Управление на щети общо застраховане“ на „Д3И-Общо застраховане“ ЕАД с писмо с изх.№92-16834/13.12.2017г. излиза с анализ на представените й документи от Д3И-гр.А., че „не са налице безспорни доказателства“, подкрепящи тезата, че механизма на получените увреждания от ПTП, увредили л.а. на ищеца К.„***"с ДK № *** ca вследствие на неправомерните действията/нарушение на разпоредби на 3ДвП от страна на застрихования в Д3И-EAД водач отв.Ш.О.. Въз основа на „Опис-заключението пo образуваната щета 4308021170l072/07.11.20l7год. от експерта Р.С. била направена Частна автотехническа-оценъчна експертиза от инж.Ж.Е., която оценила щетите на ищеца на сумата от 3563,51лева. Считайки решението на застахователя за неправилно с оглед на събраните писмени доказателства, ищецът сезирал съда с настоящата претенция, представяйки следните писмени доказателства: Протокол за ПTП № 1635017/03.11.201 7г.на ПП при РУ гр.А., Опис-заключение пo щета 43080211701071 от 07.11.1 7г., Писмо с изх.№92-16834/13.12.2017год..на „Д3И-Общо застраховане“ ЕАД, Частна автотехническа оценителна експертиза, изготвена от инж.Ж.Е..
Твърденията, изложени в исковата молба, съдът приема, че безспорно се доказват по делото, видно от съставения протокол за ПТП, както и при съпоставка на събраните свидетелски показания - М.И., С. Д., Б.С. и И.Т.. Следователно в случая безспорно се доказва, че на процесната дата отв.Ш.О. е причинил ПТП вследствие на нарушението на правилата за движение по пътищата, което нарушение е противоправно и е довело до сблъсък с автомобила, управляван от ищеца, от което са настъпили имуществени вреди. Деянието е виновно извършено, при форма на вината непредпазливост. По смисъла на гражданското право – чл. 45 ЗЗД, налице е деликт, осъществен от отв.Ш. в качеството на водача на МПС, в резултат на който, като пряка и непосредствена последица, са настъпили им.вреди за ищеца. Противоправното поведение на шофьора и последиците от него се доказват изцяло по делото. В конкретния случай според е размерът на дължимото обезщетение.
Не се доказва основното възражение на ответния застраховател за съпричиняване на вредите от страна на ищеца или за предходно произшествие, от което да са настъпили уврежданията на автомобила. От показанията на разпитаните свидетели М.И., С. Д., Б.С. и И.Т. не може да се направи извод, че ищецът по някакъв начин е съпричинил ПТП. Техните показания съдът намира, че следва да бъдат ценени като кореспондиращи помежду си, а също и с останалия доказателствен материал. Те не се опровергават и чрез показанията на ангажираните от застрахователното дружество – ответник свидетели Р.С. и Н.Н., които свидетелстват единствено досежно състоянието и оценката на автомобила на ищеца, след ПТП и при направен лично от тях оглед, след завеждане на щетата от застрахователя. Че няма съпричиняване се установява категорично и от изготвените автотехнически експертизи. В този смисъл е категоричното заключение на ВЛ Ч. на база на писмо Рег.№ 769000-17565/ 01.08.2019 r. OД на MBР - Бургас, сектор „Пътна полиция“, съгласно което от извършената справка в AИC „ПТП“ не са установени данни за друго ПТП, освен процесното от дата 03.11.2017 г. на територията на PУА. при OД МВР - Бургас.
Предвид изложеното съдът кредитира заключенията на експертизите на Ч. и П., всяко от които подробно и компетентно изготвени и приема, че няма съпричиняване от страна на ищеца. Доказват се и реалните вреди от станалото ПТП. Както беше установено, в резултат на сблъсъка, от ищеца са понесени имуществени вреди възлизащи на стойността на собствения му лек автомобил АУДИ А4, доколкото всички изготвени САТЕ са категорични, че след ПТП възстановяването на автомобила е икономически неизгодно и нанесената материална щета може да се определи като тотална. Изводът е, че се доказват имуществените вреди до размера на пазарната стойност на процесния автомобил 2 200,00 лева, като след приспадане на сумата от предаването му в център за разкомплектоване – 450,00лв., действително дължимото обезщетение съответстващо със стойността на увреденото имущество възлиза на 1750,00 лева.
Според чл.432 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Доколкото процесното ПТП се е случило през 2017 г., при действието на КЗ, следва да намери приложение именнопосочената норма, съгласно която „Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380.“. Впрочем идентично е съдържанието и на чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.). В случая не е спорно, че ответникът е застраховател на деликвента по силата на сключена застрахователна полица, която е действала към момента на ПТП и е била сключена за процесното МПС. Следователно случилото се на 03.11.2017 г. произшествие попада в обсега на застрахователния договор. Ето защо ответното застрахователно дружество по силата на чл.432 КЗ отговаря за изплащане на обезщетението, дължимо на ищеца като увредено лице. Следователно трябва да се постанови решение, с което застрахователят се осъди да заплати на ищеца обезщетение от 1750,00 лева за имуществени вреди, ведно със законната лихва, а в останалата си част исковата претенция да бъде отхвърлена като недоказана.
По отношение на претенцията за лихвата за забава върху имуществените вредисъдът намира, че:
При действащия КЗ се дължи лихва от деня на увреждането, доколкото приложение намира чл.84, ал.3 от ЗЗД. Ето защо лихвата се начислява в случая от датата на ПТП, в случая от 03.11.2017г. и предвид частично уважаване на претенцията за обезщетение до размера на 1750,00лв., претенцията за законна лихва върху така посочената главница е основателна и доказана, поради което и следва да бъде уважена.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца съдебно – деловодни разноски в размер на 374,20 лева (триста седемдесет и четири лв. и двадесет ст.), съобразно уважения иск и представения списък с разноски, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответното застрахователно дружество деловодни разноски в размер на 675,85 лева (шестстотин седемдесет и пет лв. и осемдесет и пет ст.), съобразно отхвърлената част от иска.
Мотивиран от гореизложените съображения, А.кият районен съд
ОСЪЖДА ДЗИ „ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, с адрес и седалище на управление: *** да заплати на А.В.К., ЕГН **********, с посочен адрес: *** сумата от 1750,00 лева (хиляда седемстотин и петдесет лв.) - обезщетение за понесени имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на ПТП - 03.11.2017 г. до окончателното изплащане на дължимото и ОТХВЪРЛЯ иска над уважения до претендирания размер от 3 600,00 (три хиляди и шестстотин) лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ДЗИ „ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД да заплати на А.В.К., ЕГН ********** съдебно-деловодни разноски в размер на 374,20 лева (триста седемдесет и четири лв. и двадесет ст.), съобразно уважения иск.
ОСЪЖДА А.В.К., ЕГН ********** да заплати на ДЗИ „ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД съдебно-деловодни разноски в размер на 675,85 лева (шестстотин седемдесет и пет лв. и осемдесет и пет ст.), съобразно отхвърлената част от иска.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в 2-седмичен срок
от съобщаването и връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: