Определение по дело №276/2020 на Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер ІІ - 1362                                          26.05.2020 г.                                        град Бургас

 

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,                                втори граждански въззивен състав

На:     двадесет и шести май                                                   две хиляди и двадесета година

в закрито съдебно заседание, в следния състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА

                                                                                                      ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия  Елеонора Кралева  

частно гражданско дело №  276  по описа за 2020 година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл.274-279 ГПК.

Постъпила е частна жалба от С.И.А. ***, подадена чрез пълномощник адв.Ненчо Драгнев, със съдебен адрес гр.Бургас, ул.“Александровска“ № 17, ет.2, офис № 5, против определение № 10967/20.12.2019 г., постановено по гр.д.№ 2606/2019 г. по описа на РС – Бургас, в частта, с която производството по делото е прекратено в частта относно предявения от С.И.А. *** установителен иск за приемане за установено в отношенията между страните, че поземлени имоти с идентификатори 07079.8.412 и 07079.8.413 по КККР на гр.Бургас, м.“Черна гора“, не представляват земеделска земя, поради недопустимост на иска.

В частната жалба се изразява несъгласие от първоинстанционното определение, като счита същото за неправилно в обжалваната част. Счита се, че съдът неправилно е прекратил делото досежно иска за установяване, че спорните имоти не представляват земеделска земя. Посочва се, че е предявен иск по реда на чл.54, ал.2 ЗКИР за допълване и поправяне на непълноти и грешки в кадастъра, като според жалбоподателя нанасянето на процесните имоти в кадастралната карта като земеделски е неправилно и единственият начин тава да бъде променено е със съдебно решение по чл.54, ал.2 ЗКИР, тъй като същото ще бъде основание за промяна на кадастралната карта, поради което за ищеца съществува правен интерес при евентуално спечелване на делото са собствеността, имота да бъде правилно отбелязан.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответната страна Община Бургас, подаден чрез ю.к.Димитров, в който са изложени съображения за неоснователност на жалбата. Моли се  обжалваното определение да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото дело.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата, събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирано лице и против подлежащ на обжалване акт на съда, поради което е допустима.

Разгледана по същество, настоящата инстанция намира частната жалба за неоснователна, по следните съображения:

Производството по гр.д.№ 5606/2019 г. по описа на РС – Бургас е образувано по исковата молба, уточнена с допълнителна молба от 02.09.2019 г. (л.27-28), на С.И.А. ***, за приемане за установено между страните, че ПИ с идентификатор 07079.8.412, с площ от 783 кв.м. и ПИ с идентификатор 07079.8.413, с площ от 3347 кв.м., двата имота по КККР на гр.Бургас, м.“Черна гора“, посочени като земеделски имоти общинска собственост, са собственост на ищеца С.А., както и да се установи в отношенията между страните, че тези спорни имоти не представляват земеделска земя и че същите не са общинска собственост, като се моли при положително решение скицата на вещото лице да бъде неразделна част от съдебното решение, съгласно чл.54, ал.2 ЗКИР.

В исковата молба и в допълнителната молба са изложени твърдения, че ищецът е придобил процесните имоти чрез давностно владение в периода от 01.01.2001 г. до 01.01.2019 г. Твърди се, че с молба вх.№ ЦД-94-М-44/25.04.1996 г.  покойната майка на ищеца М. Д. А.е поискала за ползване общинско място – бившата площадка на „Автотрафик“ АД-Бургас, като през 2000 г. е изоставила ползването и ищецът като нейн син е завладял имота, като е построил ограда и две халета с пристройки към тях, които са построени на 09.03.2001 г. и оттогава същите, както и имота се владеят от него. Посочва се, че още преди 1989 г. имотите са били предоставени на ДАП–Товарни превози Бургас за използването като автоморга, включени са в баланса и капитала на предприятието, на което са предоставени за стопанисване и управление, т.е. още преди ЗСПЗЗ имотите са загубили земеделския си характер и не е следвало да бъдат отразявани в КВС, тъй като не са отговаряли на изискванията на чл.2 ЗСПЗЗ, поради което се счита, че имотите неправилно са отразени като земеделски и като остатъчен общински фонд. Посочено е също, че тази грешка в КККР, че имотите са записани като земеделски и собственост на Община Бургас, уврежда правото на собственост на ищеца, поради което за него е налице правен интерес от предявяването на настоящите искове.

По повод оставяне без движение на исковата молба, с допълнителна молба от 12.09.2019 г. ищецът е уточнил, че предявява три кумулативно съединени иска против Община Бургас – два отрицателни установителни иска, че имотите не са земеделски и че същите не са общинска собственост, както и положителен установителен иск за установяване в отношенията между страните, че имотите са собственост на ищеца С.А. и като собственик същият следва на основание чл.54, ал.2 ЗКИР да бъде вписан в КККР на гр.Бургас. Ищецът е посочил, че интересът от предявяването на трите иска произтича от обстоятелството, че всеки от отрицателните искове е преюдициален за положителния иск, тъй като без установяване със сила на пресъдено нещо, че имота не е общински, няма как същият да бъде придобит по давност, поради съществуващия мораториум, а без признаването, че имота не е земеделски, то същият на основание чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ би станал общински.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от Община Бургас, с който предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни, за което са изложени подробни съображения.

С обжалваното определение № 10967/20.12.2019 г. районния съд е прекратил производството по делото в частта му относно предявения отрицателен установителен иск – за приемане за установено, че Община Бургас не е собственик на процесните имоти, както и относно предявения отрицателен установителен иск – за приемане за установено, че процесните имоти не представляват земеделска земя по чл.124, ал.1 ГПК. По отношение на претенцията за установяване, че имотите не са земеделска земя, съдът е приел, че този иск е недопустим, тъй като същият не попада в приложното поле на чл.124, ал.1 и ал.4 ГПК, в които лимитативно са изброени хипотезите на допустими установителни претенции. Против определението в тази му част е депозирана и настоящата частна жалба. В останалата част, досежно прекратяване на делото по отрицателния иск, че общината не е собственик на имотите, определението на БРС не е обжалвано и е влязло в сила в тази част.

Бургаският окръжен съд, след като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на Закона, намира първоинстанционното определение за правилно и законосъобразно в обжалваната му част, като споделя съображенията и изводите на районния съд за недопустимост на иска за установяване, че процесните имоти не са земеделска земя, поради което препраща към мотивите на БРС на основание чл.272, вр. чл.278, ал.4 ГПК. В допълнение и с оглед оплакванията на жалбаподателя, следва да се изложи следното:

Безспорно е в съдебната практика и теория, че наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на установителния иск по чл.124 ГПК. Преценката дали е налице правен интерес у ищеца се извършва служебно от съда, тя е конкретна и се извежда от фактическите твърдения и правни доводи в исковата молба, с оглед характера на спора и засегнатите от него права.

В случая, от изложението в исковата молба става ясно, че ищецът претендира да е придобил процесните недвижими имоти – ПИ с идентификатор 07079.8.412 и ПИ с идентификатор 07079.8.413 по КККР на гр.Бургас, м.“Черна гора“, на основание упражнявано от него давностно владение, считано от 01.01.2001 г. Ищецът оспорва тези имоти да са общинска собственост, като излага твърдения, че същите са били предоставени за стопанисване и управление на ДП „Товарни превози“, а впоследствие при преобразуването на държавното предприятие в търговско дружество с държавно имущество имотите са били включени в капитала на „Автотрафик“ АД, поради което земята няма земеделски характер и не е налице хипотезата на чл.19 ЗСПЗЗ, което води до възможността имотите да бъдат придобити от ищеца по давност. Поради това, ищецът иска от съда да приеме за установено, че той е собственик на процесните имоти, че общината не е техен собственик, както и че същите не представляват земеделска земя.

При така изложените твърдения, въззивният съд намира, че при наличието на предявен положителен установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 ГПК е недопустимо по съдебен ред да се установява със самостоятелен иск и обстоятелството, че процесните недвижими имоти не представляват земеделска земя В случая, действително въпросът за статута на земята е преюдициален, но този въпрос е предмет на доказване по делото и обсъждане от съда при разглеждането на предявения положителен установителен иск за собственост. При това положение за ищеца липсва правен интерес от предявяване на отделен иск за установяване статута на земята, а и предявяване на иск с подобен предмет е поначало недопустимо, както правилно е приел и първоинстанционният съд, тъй като съгласно разпоредбата на чл.124, ал.4 ГПК искове за установяване на факти с правно значение са допустими само в предвидените от закона случаи. Ето защо, в случая ищецът няма правен интерес от предявяването на самостоятелен иск за установяване, че недвижимите имоти, предмет на иска за собственост, не представляват земеделска земя, поради което така предявеният от него отрицателен установителен иск е недопустим и правилно производството по делото е прекратено в тази част.

Отделно от горното, следва да се отбележи, че твърденията в частната жалба не отговарят на изложеното в исковата молба и заявеното до съда искане за защита. Видно от съдържанието на исковата молба, със същата не е предявяван иск по чл.54, ал.2 ЗКИР, както се твърди от жалбоподателя. Обстоятелството, че с  допълнителната молба от 12.09.2019 г. ищецът е уточнил претенциите си, като е поискал от съда да приеме за установено, че имотите са негова собственост и същия като собственик следва на основание чл.54, ал.2 ЗКИР да бъде вписан в КККР на гр.Бургас, не означава, че е предявен и иск по чл.54, ал.2 ЗКИР за допълване и поправяне на непълноти и грешки в кадастралната карта и кадастралните регистри, доколкото липсва изложение на обстоятелства, които да обосновават подобна претенция.

Независимо от това обаче, дори и да се приеме, че е предявен иск по чл.54, ал.2 ЗКИР, последният също е недопустим в случая. В тази връзка са задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, в което е прието следното – „В производството по иска за собственост съдът изследва наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта и при уважаване на иска в диспозитива на съдебния акт следва да се установи правото на собственост, а когато правният интерес за предявяване на иска произтича от допусната в кадастралната карта непълнота или грешка - да се посочи и в какво се състои същата. Съдебното решение, придружено от скица - проект, ще бъде основание за изменение на кадастралната карта от органите по кадастъра. Тъй като предметът на делата в установителната им част е идентичен, искът по чл.54, ал.2 ЗКИР се поглъща от иска за собственост, поради което и според особеностите на конкретния случай производството по него подлежи на прекратяване или съединяване за общо разглеждане в едно производство с иска за собственост“. В настоящия случай е налице спор за собственост между страните по отношение на процесните имоти, които според ищеца са били неправилно записани в КККР на гр.Бургас като земеделски земи и собственост на общината, като този спор за материално право ще бъде разрешен по предявения от ищеца С.А. *** положителен установителен иск за собственост, а постановеното по делото решение, в случай, че иска бъде уважен, ще съставлява основание за изменение на кадастралната карта. При това положение за ищеца липсва правен интерес от предявяване на отделен иск за установяване наличието на грешка в КК, тъй като тази цел ще бъде постигната при разглеждане на иска за собственост. Изложените в исковата молба твърдения, че имотите са били включени в капитала на дружеството с държавно имущество, поради което земята е изгубила земеделския си характер и не била налице хипотезата на чл.19 ЗСПЗЗ, са доводи в подкрепа на предявения иск за собственост, а не основание за предявяване на отделен иск.

Предвид изложените съображения, въззивният съд намира, че предявеният от ищеца иск за приемане за установено, че ПИ с идентификатор 07079.8.412 и ПИ с идентификатор 07079.8.413 по КККР на гр.Бургас, м.“Черна гора“, не представляват земеделска земя, е недопустим и производството по него правилно е било прекратено от районния съд, поради което определението му следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото, жалбоподателят С.А. следва да заплати на насрещната страна Община Бургас юрисконсултско възнаграждение за производството пред БОС в размер на 50 лв., определено по реда на чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.37 ЗПП, вр. чл.25а, ал.2 НЗПП.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 10967/20.12.2019 г., постановено по гр.д.№ 2606/2019 г. по описа на РС – Бургас, в частта, с която производството по делото е прекратено относно предявения от С.И.А. *** установителен иск за приемане за установено в отношенията между страните, че поземлени имоти с идентификатори 07079.8.412 и 07079.8.413 по КККР на гр.Бургас, м.“Черна гора“, не представляват земеделска земя, поради недопустимост на иска.

 

ОСЪЖДА С.И.А. ***, ЕГН **********,***, представлявана от Кмета, с адрес гр.Бургас, ул.“Александровска“ № 26, сумата от 50 лв. (петдесет лева) – юрисконсултско възнаграждение за производството пред БОС, определено по реда на чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.37 ЗПП, вр. чл.25а, ал.2 НЗПП.

 

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

                     

                      

                                                                                          2.