Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1535
гр.Бургас, 11.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20–ти наказателен състав, в публично заседание на петнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Станимира Иванова
при участието на секретаря Снежана Петрова, като разгледа НАХД № 4686 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на
Д.Н.Н. с ЕГН: **********, срещу Наказателно постановление № 19-0769-000689/05.04.2019г., издадено от Началник Група в Сектор
„ПП” към ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл. 638, ал.3 КЗ на жалбоподателя
е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400 лева.
С жалбата се моли за отмяна на
атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно, за
което се изтъкват редица пороци.
В съдебно заседание жалбоподателката се
явява лично и отново моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. В
съпроводителното писмо, с което е изпратена преписката до съда, е направено
искане за потвърждение на наказателното постановление.
Административнонаказващият орган – ОДМВР - гр. Бургас, Сектор „ПП”, надлежно призован, не изпраща представител.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на
страните, приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН. Видно от самото наказателно постановление (л.8),
то е връчено на жалбоподателя на 19.09.2019г., а жалбата е депозирана на 25.09.2019г.,
което се установява от пощенското клеймо /л.13/. Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по
делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол
намира за установено следното:
На 20.02.2019 г. е
съставен на жалбоподателката АУАН с бланков №003059, в който е посочено,
доколкото може да се разчете от същия, че на посочената в него дата Н. е
управлявала лек автомобил „Д.Ф.“ с рег.№ *** в гр.*****“ до завод Х. в посока
магазин К., собственост на Ж.Й.М. с ЕГН: **********. Посочено е, че автомобилът
е регистриран на територията на РБългария и не бил спрян от движение, както и
че след проверка се установило, че автомобилът, който жалбоподателката е
управлявала, няма валидна застраховка гражданска отговорност за 2019 г., което
представлявало нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ. АУАН бил съставен и предявен за
запознаване и подпис на жалбоподателката, която го разписала и написала собственоръчно,
че няма възражения.
В съставения АУАН като свидетел било вписано
лицето И.Е.Г. - също мл. автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция” към ОДМВР гр.
Бургас, но в графата за подписи липсвал негов подпис.
Въз основа на АУАН
на 05.04.2019 г. било издадено и процесното НП, като АНО възприел фактическата
обстановка и правната квалификация, описана в акта, поради което издал и
атакуваното понастоящем наказателно постановление.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по
АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, които съдът кредитира изцяло.
От тази фактическа
обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие следното.
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице – Р.П. – Началник Сектор „Пътна Полиция” към ОДМВР-гр.Бургас, а АУАН е съставен от компетентен орган. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно.
Независимо от
посоченото обаче, настоящият състав намира, че е допуснато съществено
процесуално нарушение в административнонаказателното производство.
Съгласно изискванията на чл. 40, ал. 1 ЗАНН, актът за установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Съгласно чл. 43, ал. 1 ЗАНН, след като се състави АУАН той следва да се предяви поне на един от свидетелите, които са вписани в него също за подписване, след което актът следва да се предяви на нарушителя да са запознае със съдържанието му и да го подпише. От процесният АУАН се установява, че липсва подпис на свидетеля – И.Г.. Административнонаказателното производство е динамичен фактически състав. Процесуалните права и задължения се пораждат от предходно процесуално действие и са насочени към предприемане на последващо процесуално действие. Съдът намира, че изискването на закона е гаранция за достоверността на констатациите на актосъставителя и нарушението му води до незаконосъобразност на издаденото въз основа на такъв акт НП. Разпоредбата на чл.43, ал.1 ЗАНН е императивна и изисква АУАН да бъде предявен на нарушителя, след като бъде подписан от актосъставителя и поне един от свидетелите посочени в него. По този начин се гарантира, че посочените в акта свидетели действително са присъствали при съставянето му, а нарушаването на тази императивна разпоредба създава съмнение за достоверността на посочените в него констатации, предвид което по отношение на това нарушение на административнопроизводствените правила не може да намери приложение разпоредбата на чл.53, ал.2 ЗАНН, т.к. очевидно не е налице установено по безспорен начин извършено нарушение.
Неспазването на изискванията на административнонаказателното производство води до незаконосъобразност на НП и е формална предпоставка за отмяна на процесното НП, защото опорочава изцяло производството по ангажиране на административно - наказателната отговорност на жалбоподателя. В горепосочения смисъл е както правната теория- Лозан Панов и Ралица Илкова, „Процесът по ЗАНН”, изд. „Сиела”, 2009 г., стр. 52 и стр. 74, така и съдебната практика- Решение № 879 от 15.2.2017 г. по адм.д. № 11094/2016 г. на Административен съд – София, Решение № 162 от 25.01.2018 г. по к. адм. н. д. № 3531 / 2017 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение от 13.03.2013 г. по н. д. № 119 / 2013 г. на Административен съд – Монтана и др.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0769-000689/05.04.2019г.,
издадено от Началник Група в Сектор „ПП” към ОДМВР-Бургас, с което за нарушение
на чл. 638, ал.3 КЗ на Д.Н.Н. с ЕГН: ********** е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 400 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
С.П.