РЕШЕНИЕ
№ 21
гр. Варна , 04.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско
дело № 20213000500101 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и по реда на чл.274 и сл. от
ГПК.Образувано по подадени въззивна жалба, насрещна въззивна жалба и частна жалба,
както следва.
Въззивна жалба, подадена от ЗК „Лев Инс“АД, гр.София чрез процесуалния му
представител адв.И.Р., против решение №260035/03.12.2020г., постановено по т.д.№17/20г.
по описа на СОС, гр.о., в частите му, с които: 1/ ЗК "Лев Инс"АД е осъдено да заплати на
М. Д. С. сумата от 84 000лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея морални
болки и страдания от загубата на майка й – Ф. Р. Г., ведно със законната лихва върху
главница от 100 000 лв., начислена за периода от 27.12.2019г. до 03.06.2020г., и законната
лихва върху главница от 86 000лв. от 04.06.2020г. до окончателното събиране на сумите/в
тази част на решението е допусната поправка на очевидна фактическа с влязъл в сила в тази
му част съдебен акт-определение №260040/04.02.2021г., постановено по т.д.№ 17/20г. по
описа на СОС, съгласно което последният израз следва да се чете „законната лихва върху
главница от 84 000лв. от 04.06.2020г. до окончателното събиране на сумите“; 2/ ЗК "Лев
Инс"АД е осъдено да заплати на А. Д. А. сумата от 84 000 лв., представляваща обезщетение
за претърпените от него морални болки и страдания от загубата на майка му – Ф. Р. Г., ведно
със законната лихва върху главница от 100 000лв., начислена за периода от 27.12.2019г. до
1
03.06.2020г., и законната лихва върху главница от 86 000лв. от 04.06.2020г. до
окончателното събиране на сумите/в тази част на решението е допусната поправка на
очевидна фактическа с влязъл в сила в тази му част съдебен акт-определение №260040/04.
02.2021г., постановено по т.д.№17/20г. по описа на СОС, съгласно което последният израз
следва да се чете „законната лихва върху главница от 84 000лв. от 04.06. 2020г. до
окончателното събиране на сумите“; 3/ ЗК "Лев Инс"АД е осъдено да заплати на адвокат В.
В. О. сумата от 3 012лв. с ДДС, адвокатски хонорар съобразно уважената част от иска и
направена компенсация; 4/ ЗК "Лев Инс"АД е осъдено да заплати в приход на държавния
бюджет, по сметката на ОС-Силистра, сумата от 8 266, 67лв., деловодни такси и разноски.В
жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно, като постановено в
противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.
Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените
искове бъдат изцяло отхвърлени.Претендират се разноски.
Въззиваемите М. Д. С. и А. Д. А. в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1
от ГПК чрез процесуалния им представител адв.В. О. поддържат становище за нейната
неоснователност и молят решението на СОС в обжалваните му от дружеството части да
бъде потвърдено.Претендират разноски.
Насрещна въззивна жалба, подадена от М. Д. С. и А. Д. А., двамата чрез процесуалния им
представител адв.В.О., против решение №260035/03.12.2020г., постановено по т.д.№17/20г.
по описа на СОС, гр.о., в частите му, с които исковите претенции са отхвърлени в
останалата им част/в диспозитива на решението е допусната очевидна фактическа грешка,
като съдът е пропуснал да обективира волята си, видна от мотивите, че искът на всеки от
ищците, съответно М. Д. С. и А. Д. А., се отхвърля за разликата над 84 000лв. до 150 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпените морални болки и страдания от загубата на
майка им – Ф. Р. Г., ведно със законна лихва/. В жалбата се твърди, че решението в
обжалваните му части е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон
и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да
бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени
в цялост.Претендират се разноски.
Въззиваемата страна ЗК „Лев Инс“АД в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.263,
ал.3 от ГПК чрез процесуалния представител адв.И.Р. поддържа становище за нейната
неоснователност и моли решението на СОС в обжалваните му от М.С. и А.А. части да бъде
потвърдено.Претендира разноски.
Частна жалба, подадена от адвокат В. В. О., процесуален представител на М. Д. С. и А.Д. А.,
против определение №260040/04.02.2021г., постановено по т.д.№17/20г. по описа на СОС,
гр.о., в частта му, с която е оставена без уважение подадената от адв.В.О. молба по чл.248
от ГПК за изменение на решение №260035/03.12.2020г., постановено по т.д.№17/20г. по
2
описа на СОС, гр.о., в частта му относно разноските.В жалбата се твърди, че определението
в обжалваната му част е неправилно по изложените в същата подробни
съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което
подадената молба с пр.осн. чл.248 от ГПК, касаеща присъденото на адв.В.О. възнаграждение
по реда на чл.38, ал.2 от ЗА, бъде уважена като се измени решението в частта за разноските
и му се присъди допълнително възнаграждение в размер на 1 224, 36лв. с включен ДДС.
Въззиваемата страна ЗК „Лев Инс“АД в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.276,
ал.1 от ГПК чрез процесуалния представител адв.И.Р. поддържа становище за нейната
неоснователност и моли определението на СОС в обжалваната му част да бъде потвърдено
За да се произнесе, съдът взе предвид следното.
В исковата си молба ищците М. Д. С. и А.Д. А. излагат, че са наследници по закон,
низходящи, на Ф. Р. Г., починала на 28.08.2019г. в резултат от получени увреждания при
ПТП на 21.08.2019г., виновно причинено от Е.И. Х..На 21.08.2019г. в с.Черник, ул.“Тимок“,
пред дом №37 и дом №26, Е.И. Х., управлявала микробус Мерцедес Спринтер с рег.№
СС4788АН.Предприела маневра „движение на заден ход“, при която нямала видимост в
страничните огледала за намиращите се зад микробуса обекти.Предприемайки тази маневра,
без да провери лично или с помощта на друг човек дали зад микробуса не се намира
пешеходец, водачът Х. нарушила правилата за движение и станала причина за настъпване на
ПТП с намираща се зад МПС Ф. Г.След произшествието пострадалата е настанена с
множество тежки травматични увреждания в МБАЛ-Силистра, където е починала на
28.08.2019г.Образувано е ДП №259 ЗМ-148/19г. по описа на РУ-Дулово, пр.пр.№1018/19г.
по описа на СОП. Към момента на настъпване на ПТП за микробус Мерцедес Спринтер с
рег.№ СС4788АН, с което МПС е причинено ПТП, е имало сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с полица №BG/22/11900109
8098 със срок от 21.04.2019г. до 20.04.2020г. с ответника ЗК„Лев инс”АД.
Починалата е майка на ищците.Семейството им било много сплотено, всички си помагали,
били силно привързани един към друг, неразделни.Ищците преживяват много тежко
внезапната й и ненавременна загуба.Тя била единственият човек, на когото имали пълно
доверие и от когото очаквали подкрепа във всяка житейска ситуация.Търпели и търпят
морални болки и страдания от преждевременната, трагична и нелепа смърт на тяхната
майка.За изплащане на обезщетение за така търпените неимуществени вреди подали
писмена застрахователна претенция по чл.380 от КЗ до ответника ЗК „Лев Инс“АД,
получена от последния на 26.09.2019г. Понастоящем не са получили застрахователно
обезщетение от ответника.
Предвид гореизложеното претендират ЗК „Лев Инс“АД да бъде осъдено да заплати, както
следва: 1/ на М. Д. С. сумата от 150 000лв., представляваща обезщетение за претърпените от
нея неимуществени вреди-морални болки и страдания от загубата на нейната майка Ф. Р. Г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.12.2019г. до окончателното
3
изплащане; 2/ на А. Д. А. сумата от 150 000лв., представляваща обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди-морални болки и страдания от загубата на
неговата майка Ф. Р. Г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Ответникът ЗК„Лев инс”АД, гр.София в депозираните писмени отговори в срока по чл.367
и чл.373 от ГПК оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени като
неоснователни.Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение, възникнало от
договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за т.а.
„Мерцедес Спринтер”, с рег.№СС4788АН.Сочи, че след подаване на исковата молба е
постановена присъда №5/26.02.2020г. по НОХД №6/ 20г. по описа на СОС, понастоящем
влязла в сила, с която Е.И. Х. е призната за виновна за извършено по непредпазливост
престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ от НК, вр. чл.342, ал.1 от НК.Твърди съпричиняване от
страна на пострадалата Ф. Г. в размер поне на 90%.Така, защото именно тя е била
натоварена от страна на водача Е. Х. при движението на микробуса назад/извършвано със
скорост от 4, 72 км/ч./ да й сигнализира при опасност, въпреки което тя е съсредоточила
вниманието си в друга посока - да събира от пътното платно разпиляната селскостопанска
продукция и така съвсем безконтролно се е озовала в зоната за движение на микробуса
назад, поради което и не е била възприета от водача и се е стигнало до фаталното
съприкосновение.Сочи, че починалата е била на 70 години, съответно всеки от ищците е
имал свой собствен живот, отделно семейство.Ищецът и живее в чужбина, няма данни да се
прибира често в България, съответно да поддържа близък контакт с майка си.Не оспорва
получаването на подадената от ищците претенция по чл.380 от КЗ, като твърди, че по
образуваната щета им е изплатено обезщетение на всеки от тях в размер от по 16 000лв.,
съобразено с приетия от комисията процент съпричиняване.Оспорва претенцията на ищцата
за мораторна лихва от 27.12.2019г.
В допълнителната си искова молба ищците не оспорват получаването на всеки от тях на
сумата от по 16 000лв., но сочат, че това е станало след подаване на исковата молба,
съответно след изтичане на 3 месечния доброволен срок за плаща -не, т.е. ответникът е дал
повод за завеждане на иска.
С молба от 10.07.2020г. уточняват, че лихва за забава върху сумата от 32 000лв. /сбора от
двете платени обезщетения/ претендират от 27.12.2019г. до 03.07.2020г.-датата на плащане.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема
за установено от фактическа и правна страна следното.
Предявени са искове с пр.осн. чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
Между страните не е спорно, а и от приобщеното към доказателствения материал по делото
НОХД №6/20г. по описа на СОС, се установява, че с влязла в сила на 13.03.2020г. присъда
Е.И. Х. е призната за виновна в това, че на 21. 08.2019г., в с.Черник, общ. Дулово,
4
обл.Силистра, по ул.„Тимок“, пред дом №37, при управление на МПС - товарен автомобил
марка „Мерцедес", модел „Спринтер", с per.№ СС 4788 АП е нарушила правилата за
движение по ЗДвП, а именно: - по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП: преди да започне движение назад,
водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението; - чл.40, ал.2 от
ЗДвП: по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя
зад превозното средство, и когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което
да му сигнализира за опасности, в резултат на което допуснала пътно - транспортно
произшествие с пешеходец Ф. Р. Г. от с.Черник, общ. Дулово, на която по непредпазливост
причинила смъртта, настъпила на 28.08.2019г. в МБАЛ-Силистра, като след деянието е
направила всичко зависещо от нея за оказване помощ на пострадалата, поради което и на
основание чл.343а, ал.1, б.„б“, във връзка с чл.343, ал.1, б."в", предложение първо, във
връзка чл.342, ал.1 от НК, във връзка с чл.373, ал.2 от НПК, във връзка с чл.58а, ал.1 от НК и
чл.36 от НК е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, като е
оправдана в това да е извършила нарушенията по чл.20, ал.1, чл.20, ал.2 и чл.116 от ЗДвП, и
на осн. чл.66, ал.1 от НК е отложено изтърпяването на така наложеното наказание за срок от
три години.
Не е спорно и, а и се установява от представените доказателства, че към 21.08. 2019г. за т.а.
марка „Мерцедес", модел „Спринтер", с per.№ СС 4788 АН е имало сключена със ЗК„Лев
инс”АД задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, с
начална дата на покритие 21.04.2019г. и крайна дата на покритие 20.04.2019г., както и
родствената връзка между ищците и починалата.
На осн. чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.С оглед това и тези
горепосочени факти се приемат за установени от съда така, както са посочени в присъдата
по НОХД №6/20г. по описа на СОС.
На осн. чл.432, ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахователят е отговорен, има
право да иска обезщетение пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност” при спазване изискванията на чл.380 от КЗ.От представените по делото
писмени доказателства се установява, че ищците са отправили писмено чрез надлежно
упълномощен представител към ответното дружество своите застрахователни претенции,
заведени с вх.№12622/26.09.2019г.С молба вх. №13256/09.10.2019г. е представено заверено
копие от удостоверение за банкова сметка на Мелят Солак, а с молба вх.№2511/20.02.2020г.
заверено копие от удостоверение за банкова сметка на А. А. Със съобщение от 03.10.2019г.
застрахова- телят ги е уведомил, че на осн. чл.106, ал.3 от ЗК следва да му бъдат
представени заключително постановление срещу водача, причинил ПТП, влязла в сила
присъда с мотиви срещу водача, причинил ПТП, автотехническа и съдебно медицински
експертизи по следственото дело, удостоверение за наследници, като до представянето им
5
не е налице основание за уважаване на предявените от тях претенции. В изпълнение с молби
от 09.10.2019г., 23.10.2019г. и 13.01.2020г. са представени удостоверение за наследници и
заверени копия от материали по ДП.
Съгласно разпоредбите на чл.429 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, като застрахователят заплаща обезщетение,
включително за пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от
непозволено увреждане, и за лихви за забава/при определени условия/, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице.Обект на застраховане
по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите съгласно
чл.493 от КЗ е гражданската отговорност на застрахованите лица за причинените от тях на
трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по
пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно
средство по време на движение или престой, вкл. неимуществените и имуществените вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт.
Съгласно показанията на св.Б. А./съпруга на ищеца/ М. и А. трудно изживявали загубата на
майка си и все още не могат да я преживеят.Всеки ден ходили в болницата до преди да
почине там.Баща им починал преди три години. М. е омъжена в гр.Дулово и там живее, но
винаги идвали за празниците, заедно празнували.Свидетелката със съпруга си са живеели в
едно домакинство с Ф. Г..М. и А. се разбирали много с майка си, обичали я, не се карали, не
са имали конфликти.А. е тираджия, пътува от 10-12 години, идва си средно на 3-4
месеца.Когато се налагало подпомагал със средства майка си, имало случай, когато и тя им
давала средства.Вземала пенсия, обработвала си градината зад къщата. След смъртта й
заедно направили всички необходими ритуали.
Съгласно показанията на св.Е. К. А. е тираджия и се прибира в къщи през три, понякога пет
или два месеца.Живее в една къща с майка си.Не е чувал да има караници между тях.
Съгласно показанията на св.Г. А. М. е омъжена в гр.Дулово. Синът А., снахата и внуците
живеели в едно домакинство с Ф. Г. Не е чувала Ф. да има конфликти със сина или дъщеря
си.
Ищците са деца на починалата в резултат от ПТП Ф. Г..Търпените от тях неимуществени
вреди от смъртта на последната са в пряка причинно-следствена връзка с осъщественото от
застрахованото по см. на чл.477, ал.2 от КЗ лице виновно противоправно деяние, установено
с влязла в сила присъда, за които вреди имат право на обезщетение.
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост.Понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
6
обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на
обезщетението - такива при причиняване на смърт са възрастта на увредения, общественото
му положение, обстоятелствата, при които е настъпила смъртта му, отношенията между
починалия и близкия, който търси обезщетение и др. - ППВС №4/23.12.1968г.При
определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се вземат
предвид във всеки конкретен случай установените по делото конкретни обстоятелства,
свързани с характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на
претърпените физически и емоционални болки и страдания, а така също и икономическото
състояние в страната към момента на увреждането, израз на което е и минималната
застрахователна сума по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите за неимуществени и имуществени вреди в следствие увреждане или
смърт.Като паричен еквивалент на претърпените болки и страдания справедливите
обезщетения за неимуществени вреди изискват съобразяване на конкретните икономически
условия, чийто обективен белег са и посочените лимити, макар да нямат самостоятелно
значение по отношение на критерия за справедливост.От своя страна икономическите
условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие се влияят от
множество фактори, като минимална работна заплата/към момента на деликта 610лв./,
инфлационни процеси/3, 1% за 2019г./, нарастване на цените и др.
Починалата е била на 68 години, т.е. не особено възрастна, в добро здравос -ловно
състояние, жизнена, грижеща се самостоятелно за себе си, обработваща сама градината си,
подпомагаща близките си.От цитираните свидетелски показания /тези на св.Б.А., ценени при
условията на чл.172 от ГПК, поради връзката й с ищците, но и същевременно като
непротиворечащи на останалия събран по делото доказателствен материал/, се установява,
че между починалата и ищците е имало обичайната дълбока емоционална връзка родител -
дете, отличаваща се с обич, доверие, грижа, привързаност, съпричастност с нуждите и
проблемите на другия. Семейството е било сплотено, не са имали конфликти.Макар и
живуща в друго населено място, ищцата със семейството си често посещавала майка си,
ищецът е живеел в едно домакинство с нея, макар и поради естеството на работата си
отсъстващ за по продължителни период от дома си.Смъртта й е била загуба на единствения
им останал жив родител.Ищците са изпитвали чувство на непредотвратима загуба и скръб и
продължават да страдат за нея.
Съобразявайки продължителността и интензитета на претърпените неимуществени вреди по
повод непрежалимата загуба на майката на ищците, възрастта и общественото положение на
починалата, обстоятелствата, при които е настъпила внезапната й смърт, степента на
родствена близост, действителното естество и съдържание на отношенията в семейството на
починалата, силната емоционална привързаност между членовете на семейството, мястото,
което починалата като майка до смъртта си е заемала в живота на всеки от ищците,
необратимия характер на понесените морални болки и страдания, обществено-
икономическите условия в страната към момента на проявление на вредите и към настоящия
момент, нивата на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
7
обезщетението момент, съдът приема, че обезщетението за всеки от ищците следва да се
определи на по 100 000лв., явяващ се съобразен с така установените в производството, че са
търпени от ищците емоционални болки и страдания от загубата на майка им и психичната
травма, която ще остане до живот за всеки от тях, като се отчитат обаче и обстоятелствата,
че към момента на загубата й ищците са били в зряла възраст, съответно на 51 години и 46
години, всеки от тях имащ от години свое собствено семейство със съпруг и деца, т.е.
починалата не е била единственият родственик, на когото са разчитали за взаимна грижа и
помощ, морална подкрепа и доверие, като липсата за в бъдещи на нейните грижи и подкрепа
не би била в такава висока степен, както например, ако бяха непълнолетни и все още
несамостоятелни.
По възражението за съпричиняване.
Съгласно заключението на САвТЕ от 02.09.2020г. на в.л. Д.Ж. и обясненията на в.л. в о.с.з.
на 11.11.2020г. механизмът на настъпване на ПТП е бил следният: между пострадалата и
Е.Х., били добри приятелки, имало уговорка последната да дойде с товарния си автомобил,
за да отъпче с него собствените на Ф. Г. бобени стъбла, за да изпаднат бобените зърна.За
целта бобените стъбла били разстлани по дължината на пътното платно/цялото с широчина
в този участък от 4, 1 м./ пред дома на Ф.Г. с формата на правоъгълник с дължина около
19м. и ширина около 1, 7 м.След като пристигнала с т.а., Е.Х. започнала маневри с ниска
скорост напред-назад по надлъжната ос на пътното платно върху бобовите стебла, като това
е извършвала с десните колела на автомобила.В това време Ф. Г. е стояла до входната врата
на имота си.При извършване движението напред-назад по пътното платно водачът на т.а. е
следил движението зад автомобила по видимостта от страничните огледала.Поради факта,
че т.а. е тип „метален фургон“ видимост през вътрешното огледало за обратно виждане
няма, т.к. и задните врати са метални.При движението бобени стъбла са се разпръсквали и
извън оформения правоъгълник на разстояние от около 1, 5-2 м.Разпръскването на бобените
зърна извън оформения правоъгълник било възприето от Ф.Г. и тя решила да отиде, за да ги
оправи да ги избута с крак към другите неразпилени бобови стъбла.Това нейно действие
станало докато в този момент т.а. се е движил напред.След като автомобилът стигнал края
на разстланите бобови стъбла, водачът отново предприел движение на заден ход.Към този
момент обаче Ф.Г. - вече избутала с крак стъблата и тръгнала да се връща назад към дома си,
била зад автомобила, т.е. в невидима за водача зона.Движейки се назад т.а. я е ударил със
задната си лява част като в резултат от този удар я е повалил на земята по лице, ориентирана
с глава към дома на съседите си пред нейния дом.Т.а. е продължил движението си назад и
така е затиснал със задна лява гума пострадалата в дясната област на гръдния кош.В
резултат от ниската скорост гумата е затиснала пострадалата и са се счупили десните й
ребра.При това притискане т.а. все още е продължавал движението си назад и е избутвал
назад протривайки тялото на пострадала в асфалтовата настилка до момента, когато водачът
е усетил препятствието, мислейки се, че е някакъв предмет на пътя-лопата или вила и спрял
автомобила, след което тръгнал напред и изминал около 3 метра.Тогава чул глас, спрял,
8
слязъл и видял, че Ф.Г. е по гръб/вероятно обърнала се след като т.а. потеглил напред/ на
пътното платно.
Съгласно показанията на св.Е. К., когато станало произшествие той си бил в къщи, в
двора.Чул пъшкане и охкане от улицата и видял Ф. да лежи на улицата в кръв, по гръб, със
свити крака.Казала, че без да иска Е. минала през нея.Съгласно показанията на св.Г. А. в
Бърза помощ на носилката Фатме казала, че Е. не била виновна, а тя е виновна, защото не
била внимателна.Съгласно показанията на св.А. А. в Бърза помощ Ф. казала, че Е. не била
виновна.Съгласно показанията на св.Б. А. свекърва й в болницата й казала, че Е. не е
виновна.
Съгласно показанията на св.Е.Х. на 21.08.2019г. Ф. й се обадила и я помолила да дойде, за да
й натъпче боба.Когато започнала Ф. стояла до тяхната входна врата, което е от страната на
шофьорското място на свидетелката в т.а., като имали уговорка Ф. да гледа отстрани за
преминаващи хора или коли, и, ако има, да й извика да спре.Докато давала напред-назад я
виждала през прозореца на автомобила.Изобщо не разбрала кога тя отишла отзад, за да бута
боба, който е под колата.Последния път като давала назад не я видяла от прозореца и в
огледалата.След като разбрала, че е ударена, веднага слязла и извикала съседи да помогнат
да я заведат в Бърза помощ.Питала я защо, как стана, тя казала „ти не си виновна“.
Съгласно нормата на чл.108, ал.1 от ЗДвП пешеходците/пешеходец съгласно чл.107, ал.1 от
ЗДвП е всеки участник в движението, който се намира на пътя извън пътно превозно
средство и не извършва работа по пътя/ са длъжни да се движат по тротоара или банкета на
пътното платно, а съгласно ал.2 могат да се движат по платното за движение,
противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства, по възможност
най-близо до лявата му граница: 1. когато няма тротоар или банкет или е невъзможно те да
бъдат използвани; 2. при пренасяне или тласкане на обемисти предмети, когато с това се
затруднява движението на другите пешеходци.Между страните не е спорно, а и от
протокола за оглед на ПТП, приложен по досъдебното производство, се установява, че
пътното платно, на което е настъпило ПТП, е асфалтов път за двупосочно движение с
дължина 4, 10м., имащо от двете си страни затревени тротоарни площи, съответно с размери
2, 90м. в ляво и 2, 60м. в дясно, или не е налице хипотезата на чл.108, ал.2 от
ЗДвП.Слизайки внезапно от тротоарната площ пред дома си /където Ф.Гюбел се е намирала
първоначално докато т.а. е извършвал върху пътното платно движение напред-назад с ниска
скорост - според мотивната част на горецитираната присъда със скорост от около 4, 72 км/ч.
върху участъка с бобени стъбла/ върху пътното платно, Ф.Г. е придобила качеството
пешеходец, който поради наличието на тротоарни площи принципно не е следвало да се
движи по пътното платно, а, ако го пресича/Ф.Г. е пресякла до половината пътното платно,
за да стигне до участъка с разпилените извън гореописания правоъгълник с бобови стъбла,
след което е предприела връщане назад/, да спазва чл.113, ал.2 от ЗДвП.Движейки се по
пътното платно зад товарния автомобил, предприел вече движение назад, пострадалата не е
положила необходимата грижа за своята безопасност, вкл. съобразяване с приближаващото
9
превозно средство.При така изяснените действия на участниците в произшествието, съдът
приема за доказано възражението за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2
ЗЗД от страна на пострадалата, която с неправилното си поведение /движение по пътното
платно в нарушение на чл.108 от ЗДвП/ е допринесла за настъпване на увреждането.За
определяне на размера на съпричиняване на увреждането от страна на пострадалата следва
да се съпоставят тежестта на нарушенията от страна на виновния за произшествието водач
Е.Х. и тези на пострадалата и приносът, който има всяко от тях за настъпване на
вредоносния резултат.Според задължителната присъда водачът е нарушил чл.40, ал.1 от
ЗДвП - преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението и чл.40, ал.2 от ЗДвП - по време на движението си назад
водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, и когато това е
невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.Ф. Г. е
нарушила чл.108, ал.1 от ЗДвП, намираща се на пътното платно в нарушение на правилата за
движение по пътищата.Съдът приема, че с оглед нарушенията на водача на МПС водещата
причина за настъпване на ПТП е именно неговото поведение, защото, когато е предприел
извършване движение назад с т.а. тип „метален фургон“, за който няма видимост назад през
вътрешното огледало за обратно виждане, т.к. и задните му врати са метални, и то в
населено място, т.е. следвало е да се предполага появата и на други участници в движението
на пътното платно, не се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен/вкл. и със
съзнанието, че при последната предприета маневра назад не вижда от прозореца си Ф. Г. да
стои на обичайното си допреди това място до входната врата на имота й/ и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, като в този
случай приносът на пострадалата, намираща се на пътното платно като пешеходец, е в по-
ниска степен.Поради приетото в присъдата, че от водача е извършено нарушение на чл.40,
ал.2 от ЗДвП - по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да
наблюдава пътя зад превозното средство, и когато това е невъзможно, той е длъжен да
осигури лице, което да му сигнализира за опасности, не би могло да се приеме в настоящото
производство, че водачът, допускайки причиняването на смърт, не е извършил това
нарушение на правилата за движение, защото е осигурил лице, което да му сигнализира и
това е била именно пострадалата.При тези изводи съпричиняването се явява от порядъка на
30% и в този размер обезщетението следва да бъде намалено или това е до сумата от
70 000лв.
От представените преводни нареждания от 03.06.2020г. се установява, че на посочената дата
ответникът е превел на всеки от ищците сумите от по 16 000лв., представляващи
обезщетения по заведената щета №19-7699.След приспадане на тези суми на всеки от
ищците се следва сумата от 54 000лв.
По отношение лихвата за забава върху претендирани суми.
На първо място следва да бъде посочено, че с исковата си молба А. Д. А. е претендирал
10
присъждане на лихва за забава върху главницата считано от датата на исковата молба, а не и
от някаква предхождаща я дата, предвид което и обжалваното решение, с което му е
присъдена лихва за забава/въпреки, че при доклада на исковете е посочена претенцията му за
лихви така, както е по исковата молба, т.е. считано от датата на исковата молба до
окончателното изплащане/ за предходни периоди се явява недопустимо.За допустимостта на
решението в обжалваната му част съдът следи служебно на осн. чл.269 от ГПК, предвид
което и в тази му част решението следва да бъде обезсилено.
Претендира се от ищцата М. Д. С. присъждане на законна лихва върху обезщетенията,
считано от 27.12.2019г. или това е датата, следваща датата на която изтича тримесечният
срок от подаване на писмената застрахователна претенция по чл.380 от КЗ.Съгласно
формираната съдебна практика - решение №167/30.01.2020г. по т.д.№ 2273/18г. по описа на
ВКС, ІІ т.о. и решение №128/04.02. 2020г. по т.д.№2466/18г., ВКС, І т.о. по отношение на
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в чл.493, ал.1, т.5
от КЗ е предвидено, че застрахователят покрива отговорността на застрахования за лихвите
по чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, т.е. при ограниченията на чл.429, ал.3 от КЗ - само в рамките на
застрахователната сума и за периода с начало от уведомяване на застрахователя за
настъпване на застрахователното събитие, респ. предявяване на претенция от увреденото
лице.След предявяване на претенцията по чл.498 от КЗ за застрахо -вателя е налице
нормативно предвиден срок за произнасяне по чл.496 от КЗ, като непроизнасянето и
неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е свързано с: 1/ изпадане на
застрахователя в забава - чл.497, ал.1, т.1 и т.2 от КЗ, в който случай той дължи лихва за
собствената си забава, и 2/ с възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу
застрахователя в съда на осн.чл.498, ал.3, вр. чл.432, ал.1 от КЗ.В настоящия случай
уведомяването на застрахователя е на 26.09.2019г.По отношение забавата на застрахователя
е приложим тримесечният срок по чл.497, ал.1, т.2 от КЗ, т.к. по реда на чл.106, ал.3 от КЗ
не са искани доказателства, които увреденото лице да е било в обективна възможност да
пред -стави към този момент-изискани са да се представят заключително постановление
срещу водача, причинил ПТП, влязла в сила присъда с мотиви срещу водача, причинил
ПТП, автотехническа и съдебно-медицински експертизи по следственото дело, каквито
доказателства не са съществували към посочената дата.Следова -телно срокът изтича на
26.12.2019г., т.е. забавата на застрахователя е от 27.12. 2019г.Независимо от
обстоятелството, че за периода от датата на уведомяване-26.09.2019г. до 26.12.2019г.
застрахователят не е в забава на осн. чл.497, ал.1 от КЗ, за този период той дължи законна
лихва за забава върху присъдените обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, но
на основание чл.429, ал.3 от КЗ, вр. чл.493, ал.1, т.5 и чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, доколкото
лихвите, прибавени към обезще- тението за неимуществени вреди, не надхвърлят
застрахователната сума.Тези лихви застрахователят дължи не за собствената си забава, а за
забавата на застрахования делинквент, с оглед функционалната обусловеност на
отговорността на застрахователя от отговорността на делинквента.В случая обаче
претенцията на ищцата е за присъждане на лихва от изтичане на тримесечния период,
11
поради което и от тази дата подлежи на уважаване.Доколкото сумата от 16 000лв., платена
на 03. 06.2020г., е заплатена от ответника в хода на процеса, след подаване на исковата
молба/подадена по пощата на 24.02.2020г./, то законна лихва на ищцата следва да се
присъди върху сумата от 70 000лв., считано от 27.12.2020г. до 03.06.2020г. и върху сумата
от 54 000лв., считано от 04.06.2020г. до окончателното изплащане.
Предвид частичното несъвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, решението на СОС в частите му, с които исковете за присъждане
на обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от смъртта на Ф.Г., са уважени за
разликата над 54 000лв. до 84 000лв. следва да бъде отменено и вместо него постановено
друго за отхвърлянето им в тази част.Решението следва да бъде потвърдено в частта му за
уважаване на исковете до размера от 54 000лв., за всеки от ищците, както и за законна лихва
за М. С., върху главницата от 70 000лв. считано от 27.12.2019г. до 03.06.2020г. и законна
лихва върху главницата от 54 000лв., считано от 04.06.2020г. до окончателното изплащане.
Следва да бъде потвърдено в частта му за отхвърляне на исковете за разликата над 84 000лв.
до 150 000лв. за всеки от ищците.Следва да бъде обезсилено в частта му, с която на ищеца
А. А. е присъдена законна лихва върху главница от 100 000лв., за периода от 27.12.2019г. до
24.02.2020г./датата на подаване на исковата молба/, както и отменено в частите му, с които
му е присъдена законна лихва върху разликата над 70 000лв. до 100 000лв., считано от
датата на подаване на исковата молба-24.02.2020г. до 03.06.2020г. и съответно законна
лихва върху разликата над 54 000лв. до 84 000лв., считано от 04.06.2020г. до окончателното
изплащане.Решението следва да бъде отменено частично и в частта му по чл.78, ал.6 от
ГПК.Общо първоинстанционният съд е присъдил сумата от 8 266, 67лв., включваща д.т. 8
000 лв. и съдебно-деловодни разноски 266, 67лв., заплатени от бюджета на съда. Последните
са разноски включващи общо сумата от 400лв.-изплатени на в.л. възнаграждения за
изслушаните по делото експертизи.От сумата от 400лв. съразмерно на приетата за
основателна част от исковите претенции пред настоящата инстанция е сумата от 186, 67лв.,
дължима по бюджета на съдебната власт.Дължимата д.т. пред първа инстанция за приетата
за неоснователна част от исковите претенции от настоящата инстанция/сумата от 60 000лв./
възлиза на 2 400лв., поради което и от сумата от 8000лв. следва да се извади сумата от
2 400лв., като се получава сумата от 5 600лв.Сборът със сумата от 186, 67лв. е сумата от
5 786, 67лв.Решението следва да бъде отменено в частта му, с която дружеството е осъдено
да заплати разликата над 5 786, 67лв. до 8 266, 67лв.
По частната жалба.
В срока и по реда на чл.248 от ГПК процесуалният представител на ищците адв. В. О. е
поискал да бъде изменено първоинстанционното решение в частта му относно разноските, с
която му е присъдена сумата от 3 012лв. по реда на чл.38 от ЗА.За да присъди сумата ШОС е
приел, че на процесуалния представител се следва адв.възнаграждение в размер на 6 024лв.
с включен ДДС, изчислено по реда на чл.7, ал.2, т.5 от наредба №1/04г. на ВАдвС.Ищците
от своя страна за отхвърлената част от претенциите дължат на ответника сумата от
12
3 012лв.След направена от съда компенсация е прието, че по реда на чл.38 от ЗА следва да
се присъди остатъка от 3 012лв.
В молбата е изложено, че претенциите на ищците са за всеки от тях сумата от 150 000лв.Те
са частично уважени за сумата от по 100 000лв. за всеки.Минималното възнаграждение при
интерес от 150 000лв. възлиза на 4 530лв. без ДДС, съответно за сумата от 100 000лв. се
следва сумата от 3 020, 15лв./66, 67%/ без ДДС, за двамата сумата от 6 040, 30лв. без ДДС и
с ДДС сумата от 7 248, 36лв.След направата на компенсация със сумата от 3 012лв., разноски
на ответника, му се следва общо сумата от 4 236, 36лв.Присъдени му са 3 012лв., поради
което претендира решението в частта за разноските да се измени като му се присъди още
сумата от 1 224, 36лв.
Ответникът в становището си в срока по чл.248, ал.2 от ГПК счита молбата за
неоснователна, т.к. претенцията на ищците е уважена до размера от 84 000лв. за всеки, а не
до размер от 100 000лв. за всеки.
С обжалваното определение молбата е намерена за неоснователна по съображения, че
претенцията на ищците е уважена до размера от 84 000лв. за всеки, а не до размер от
100 000лв. за всеки.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното.
Отговорността на страните за разноски в исковия процес е обусловена от изхода на спора и
се разпределя по правилата на чл.78 от ГПК.Ищецът има право на разноски, съразмерно на
уважената част от иска - чл.78, ал.1 от ГПК, а при отхвърляне на иска и при прекратяване на
делото правото на разноски принадлежи на ответника - чл.78, ал.3 и ал.4 от ГПК.В полза на
ответника е признато право на разноски и за случаите, когато с поведението си той не е дал
повод за завеждане на делото и признае иска - чл.78, ал.2 от ГПК.По аргумент за обратното
от чл.78, ал.2 от ГПК, когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и поради негови
действия в хода на делото /например плащане на претендираната парична сума/ искът бъде
отхвърлен или производството по делото бъде прекратено, разноските следва да се присъдят
на ищеца.Посоченото разрешение е застъпено в ТР № 119/ 01.12.1956 г. по гр.д.№112/56г.
на ОСГК на ВС, в мотивите към което е прието, че в духа на закона е да се присъждат
разноски в полза на ищеца и в случаите, когато искът е отхвърлен по причина, че след
завеждането му ответникът доброволно е възстановил защитаваното с иска право или е
изпълнил задължението си - в този смисъл напр. определение №536/02.08.2019г. по ч.т.д.
№1463/19г., ВКС, II т. о.
В настоящия случай плащането, обусловило отчасти отхвърлянето на исковете /за сумите
от по 16 000 лв. за всеки от ищците/, е извършено от ответника след подаване на исковата
молба.Неплащайки им обезщетение след получаване на писмената им застрахователна
претенция по чл.380 от КЗ, ответникът е станал повод за завеждане на делото против
него.По аргумент за противното от чл.78, ал.2 от ГПК той дължи на ищците и разноските за
13
производство, явяващи съразмерни на сумата от 16 000лв., за която искът е отхвърлен в
резултат от действия на ответника, осъществени в хода на процеса.В тази връзка и
неправилно с обжалваното определение е прието, че изчисляването следва да се извърши
съобразно сумите от 84 000лв. или общо 168 000лв.Независимо от така приетото в
определението, изчисленията в решението не са извършени по този начин.За да получи
сумата от 6 024лв. като дължима по реда на чл.38 от ЗА съдът е приел, че общо претенцията
е за 300 000лв. и за нея по чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/04г. на ВАдвС се следва
възнаграждение от 3 530лв.+2% за горницата над 100 000лв.-или това е сумата от 4000лв.,
общо 7 530лв. и с ДДС сумата от 9 036лв.При основателност общо за 200 000лв. съразмерна
е сумата от 6 024лв./2/3 от 9 036лв./.Отделен е и въпросът, че е извършена служебна
компенсация и то за вземания, които не са между едни и същи правни субекти, доколкото
възнаграждението по чл.38 от ЗА се следва лично на процесуалния представител, но
разноските, които се следват на ответника за отхвърлената част от исковете ги дължат
ищците, а не той, но доколкото в тази част няма искания по чл.248 от ГПК за изменение на
първоинстанционното решение настоящата инстанция не може да се произнася и да променя
начинът на присъждане.Разликата, която се получава с посочените от процесуалния
представител на ищците суми в молбата му по чл.248 от ГПК, е следствие от
обстоятелството, че там сумите са изчислени поотделно за всеки от двата иска от по
150 000лв./така, както предвижда чл.2, ал.5 от горецитираната наредба/, а не върху сбора от
300 000лв.
Тъй като глобално обезщетенията се намаляват от настоящата инстанция/от 100 000лв. на
70 000лв. за всеки от ищците/, то и следва да се намали размерът на възнаграждението за
всеки от исковете, определено по реда на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/04г. на ВАдвС,
поради което в повече от присъдените от ШОС суми не следва да се определят, поради което
и обжалваното определение следва да бъде отменено като следствие от частичното
отменяване решението на първоинстанционния съд и преизчисляване на разноските за първа
инстанция от въззивния съд.При размер на предявения иск от всеки от ищците от 150 000лв.
минималното възнаграждение, определено по реда на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/04г. на
ВАдвС, за тази сума възлиза на 4 530лв. без ДДС и с ДДС/т.к. адвокатът е регистриран по
ЗДДС и на осн. §2а от ДР на горецитираната наредба/ в размер на 5 436 лв.При
основателност на претенцията на всеки от ищците до датата на частичното плащане в хода
на процеса от 70 000лв. съразмерното на основателната част от иска възнаграждение възлиза
на 2 536, 80лв. или за двамата ищци общо на 5 073, 60лв.От първоинстанционния съд е
приета сумата от 6 024лв., т.е. по висока от горепосочената.
Претендираните разноски от ответника пред първа инстанция са в размер на 9 036лв.
заплатено адв.възнаграждение.Съразмерна на приетата от настоящата инстанция
неоснователна част от претенциите до датата на плащане в хода на процеса/по 80 000лв. за
всеки от ищците или общо 160 000лв./ е сумата от 4 819, 20лв.При основателност на
искането по чл.38 от ЗА до размера от 5 073, 60лв. след приспадане на сумата от 4 819,
20лв./поради липсата на искане по реда на чл.248 от ГПК от ищците и от ответното
14
дружество за направената от СОС компенсация настоящата инстанция не променя този ред/
остава сумата от 254, 40лв., до който размер се следват разноски по реда на чл.38 от ЗА за
първоинстанционния съд.
Всяка от страните претендира присъждане на разноски за пред настоящата
инстанция.Въззивниците претендират присъждане на възнаграждение по реда на чл.38 от
ЗА.Съразмерно на основателната част от претенцията, определена по горепосочения ред, се
следва сумата от 5 073, 60лв.Дружеството претендира само заплатената д.т. за въззивно
обжалване, от която съобразно неоснователната част от исковете, приета от настоящата
инстанция, се следва сумата от 1200лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ определение №260040/04.02.2021г., постановено по т.д.№17/20г. по описа на
СОС, гр.о., в частта му, с която е оставена без уважение подадената от адв.В.Ортакчиев
молба по чл.248 от ГПК за изменение на решение №260035/03.12. 2020г., постановено по
т.д.№17/20г. по описа на СОС, гр.о., в частта за разноските.
ОБЕЗСИЛВА решение №260035/03.12.2020г., постановено по т.д.№17/20г. по описа на
СОС, гр.о., в частта му, с която ЗК "Лев Инс"АД е осъдено да заплати на Али Джелил Али
законната лихва върху главница от 100 000лв., начислена за периода от 27.12.2019г. до
24.02.2020г./датата на подаване на исковата молба/.
ОТМЕНЯ решение №260035/03.12.2020г., постановено по т.д.№17/20г. по описа на СОС,
гр.о., в частите му, с които: 1/ ЗК "Лев Инс"АД е осъдено да заплати на М. Д. С. сумата,
представляваща разликата над 54 000лв. до 84 000лв., представляваща обезщетение за
претърпените от нея морални болки и страдания от загубата на майка й – Ф. Р.Г., ведно със
законната лихва върху главница, представляваща разликата над 70 000лв. до 100 000 лв.,
начислена за периода от 27.12.2019г. до 03.06.2020г., и законната лихва върху главница,
представляваща разликата над 54 000лв. до 84 000лв. от 04.06.2020г. до окончателното
събиране на сумите; 2/ ЗК "Лев Инс"АД е осъдено да заплати на А. Д. А. сумата,
представляваща разликата над 54 000лв. до 84 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпените от него морални болки и страдания от загубата на майка му – Ф. Р. Г., ведно
със законната лихва върху главница, представляваща разликата над 70 000лв. до 100 000лв.,
начислена за периода от 24.02.2020г./датата на подаване на исковата молба/ до 03.06.2020г.,
и законната лихва върху главница, представляваща разликата над 54 000лв. до 84 000лв. от
04.06.2020г. до окончателното събиране на сумите; 3/ ЗК "Лев Инс"АД е осъдено да заплати
на адвокат В. В. О. сумата, представляваща разликата над 254, 40лв. до 3 012лв. с ДДС,
адвокатски хонорар съобразно уважената част от иска и направена компенсация; 4/ ЗК "Лев
Инс"АД е осъдено да заплати в приход на държавния бюджет, по сметката на ОС-Силистра,
сумата, представляваща разликата над 5 786, 67лв. до 8 266, 67лв., деловодни такси и
15
разноски, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Д. С., ЕГН **********, против ЗК „Лев Инс“АД, ЕИК
*********, искове с пр.осн. чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД в частите им за заплащане на
сумата, представляваща разликата над 54 000лв. до 84 000лв., представляваща обезщетение
за претърпените от нея морални болки и страдания от загубата на майка й – Ф. Р. Г., ведно
със законната лихва върху главница, представляваща разликата над 70 000лв. до 100 000 лв.,
начислена за периода от 27.12.2019г. до 03.06.2020г., и законната лихва върху главница,
представляваща разликата над 54 000лв. до 84 000лв. от 04.06.2020г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Д.А., ЕГН **********, против ЗК „Лев Инс“АД, ЕИК
*********, иск с пр.осн. чл.432, ал.1 от КЗ в частта му за заплащане на сумата,
представляваща разликата над 54 000лв. до 84 000лв., представляваща обезщетение за
претърпените от него морални болки и страдания от загубата на майка му – Ф. Р. Г., ведно
със законната лихва върху главница, представляваща разликата над 70 000лв. до 100 000 лв.,
начислена за периода от 24.02. 2020г./датата на подаване на исковата молба/ до 03.06.2020г.,
и законната лихва върху главница, представляваща разликата над 54 000лв. до 84 000лв. от
04.06. 2020г. до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260035/03.12.2020г., постановено по т.д.№17/20г. по описа на
СОС, гр.о., в частите му, с които: 1/ ЗК "Лев Инс"АД е осъдено да заплати на М. Д. С.
сумата от 54 000лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея морални болки и
страдания от загубата на майка й – Ф. Р. Г., ведно със законната лихва върху главница от
70 000 лв., начислена за периода от 27.12.2019г. до 03.06.2020г., и законната лихва върху
главница от 54 000лв. от 04.06.2020г. до окончателното събиране на сумите; 2/ ЗК "Лев
Инс"АД е осъдено да заплати на А. Д. А. сумата от 54 000 лв., представляваща обезщетение
за претърпените от него морални болки и страдания от загубата на майка му – Ф. Р. Г., ведно
със законната лихва върху главница от 70 000лв., начислена за периода от
24.02.2020г./датата на подаване на исковата молба/ до 03.06.2020г., и законната лихва върху
главница от 54 000лв. от 04.06. 2020г. до окончателното събиране на сумите; 3/ ЗК "Лев
Инс"АД е осъдено да заплати на адвокат В. В. О. сумата от 254, 40лв. с ДДС, адвокатски
хонорар съобразно уважената част от иска и направена компенсация; 4/ ЗК "Лев Инс"АД е
осъдено да заплати в приход на държавния бюджет, по сметката на ОС-Силистра, сумата от
5 786, 67лв., деловодни такси и разноски; 5/ исковите претенции са отхвърлени в останалата
им част.
ОСЪЖДА М. Д. С., ЕГН **********, и А.Д.А., ЕГН **********, да заплатят на ЗК „Лев
Инс“АД, ЕИК *********, сумата от 1 200лв., представляваща съдебно-деловодни разноски,
сторени пред въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“АД, ЕИК *********, да заплати на адвокат В. В. О., ЕГН
16
**********, сумата от 5 073, 60лв./с включен ДДС/, представляваща адв.възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска помощ на ищците М. Д. С. и А.Д. А. пред настоящата
инстанция, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17