Р Е
Ш Е Н
И Е
№148
гр. Шумен, 28.06.2019 г.
Шуменски окръжен съд в
закрито заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди
деветнадесета година в състав:
Председател: Лидия Томова
Членове:1. Зара
Иванова
2. Ненка Цветанкова
като разгледа докладваното от
мл. съдия Цветанкова в.гр.дело № 201 по описа за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Делото
е образувано по частна жалба с вх. № 5005/23.04.2019г. от „Ремо 98“ АД гр. Ш., „Инкотар“ АД гр. С.и „Ремо“ АД гр.
Ш., чрез процесуалния им представител адв. С.Г.П. *** против Постановление с
изх.№ 5469/12.04.2019г. в частта, с която ЧСИ е отказал да прекрати производството по изп.
дело №19*0400160 като е продължено
производството по изпълнителното дело за следните суми:
сумата от 6457,08 лв., представляваща начислена законна лихва за забава върху
главницата в размер на 28 720,58 лв. за периода от 30.03.2003г. до 21.03.2005г.; сумата от 119 553,17 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от
24.06.2003г. до окончателното й изплащане, която към датата на постановлението
възлиза в размер на 217 733, 16 лв.; сумата от 3425, 39 лв., ведно със законна лихва върху тази сума от
27.12.2011г.
до окончателното й изплащане, която към датата на постановлението възлиза в размер на 2542,99 лв., както
и за суми в размер на 68,51 лв. и 57,28 лв. и са вменени за плащане разноските по изпълнението.
В
жалбата се възразява срещу извода на ЧСИ, че след като част от
представените доказателства са съставени преди издаване на изпълнителните
листове, то те са неотносими, както и че ЧСИ не е съобразил, че всички
задължения са били изпълнени най- късно през 2008г., което обстоятелство е установено
в последващи съдебни решения. Сочи се, че дружеството „Ремо“ АД няма качеството
нито на солидарен длъжник, нито на ипотекарен длъжник, тъй като вписаната
ипотека е нищожна като за установяване на това обстоятелство е образувано гр.д.
№5770/2015г. по описа на СГС. Вземанията по представените изпълнителни листове са
издадени въз основа на нередовно водено счетоводство на взискателя. Неправилно
ЧСИ не е взел предвид, че сумата в размер 6457,08 лв. е погасена чрез
прихващане. Изложени са подробни съображения, поради които считат, че
обективираните в изпълнителните листове вземания са погасени като се твърди, че
това обстоятелство се установява с влезли в сила съдебни решения, преписи от
които са представени по делото. Сочи, че разноските следва да бъдат възложени в
тежест на взискателя, тъй като задълженията са погасени към момента на
образуване на изпълнителното производство, както и че „Ремо“ АД гр. Ш., който
няма качеството на солидарен длъжник, не следва да отговаря заедно с другите
длъжници за разноските по изпълнението. С оглед така заявените доводи жалбоподателят моли съда да отмени
постановлението като неправилно и незаконосъобразно в атакуваната от него част и да постанови незабавно възстановяване на паричните суми, които ЧСИ е
събрал от банковите сметки на „Инкотар“ АД и „Ремо“ АД.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК
взискателят е депозирал писмено възражение по жалбата, в което излага становище
за нейната неоснователност.
На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК по
отношение обжалваното действие ЧСИ е изложил мотиви, поради които счита жалбата
за неоснователна.
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал.
1 от ГПК, от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Настоящата въззивна инстанция, след
като се запозна с доводите изнесени в жалбата и с материалите по делото, приема
за установено следното:
Изпълнително дело №19*0400160 по
описа на ЧСИ , с рег. № *,
с
район на действие ОС Шумен, е образувано по молба от 08.02.2019г. на Агенция за приватизация и следприватизационен
контрол, гр. С., срещу солидарните длъжници "Ремо 98" АД-гр. Ш. и "Инкотар" АД- гр.
С., с приложени към молбата два изпълнителни листа: първият от 24.03.2008 г. по
гр. д. №942/2007г. по описа на САС, съгласно
който длъжниците следва да заплатят солидарно на АПСПК сумата от 28720, 58 лв. дължима вноска от цена на Пакет № 1 от
капитала на "Ремо" ЕАД-гр. Ш., по силата на договор за приватизация
№Р250-473/13.08.1998г., ведно със законната лихва, считано от 30.03.2003г. до окончателното й изплащане; както и
"Ремо 98" АД да заплати на АПСПК сумата от 119 553, 17 лв.,
неустойка поради забавено плащане на дължими
вноски от цена по Пакет №1 от капитала на "Ремо"
ЕАД-гр. Ш., за периода 13.08.2000г. до 25.04.2003г. ведно със законната лихва
считано от 24.06.2003г. до окончателното изплащане на сумата.
По втория изпълнителен лист
от 01.02.2012г. по ч. гр. д. №61051/2011 г.
по описа на СРС "Ремо 98" АД-гр. Ш. и "Инкотар"АД- гр. С., следва да заплатят солидарно на АПСПК- гр. С. сумата от 66933, 25
лв., представляваща осма разсрочена
годишна вноска с падеж 31.12.2006г. от цената по договор за приватизационна
продажба на 75% от капитала на "Ремо" ЕАД-гр. Ш. от 13.08.1998г., ведно с
увеличението по чл. 25, ал. 3, т. 3 ЗППДОП (отм.), ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 27.12.2011г. до окончателното плащане; сумата от 1338, 67 лв. разноски по производството, представляваща платена държавна такса и сумата от
1119, 33 лв. за адвокатско възнаграждение. Този изпълнителен лист е
частично обезсилен с Определение от
11.05.2016г. по гр. д. №61051/2011 г. на СРС, относно вземането над сумата от 3425, 39 лв., относно
разноските над 68, 51 лв. и относно юрисконсултското възнаграждение над 57, 28
лв.
С молбата за образуване на
изпълнителното дело взискателят е поискал изпълнението да бъде насочено към
всички недвижими имоти и движими вещи, собственост на длъжниците, както и принудителното изпълнение да се насочи върху
имоти, собственост на „Ремо АД“ гр. Ш., ипотекирани в полза на взискателя със
законна ипотека, вписана в Служба по вписванията Шумен, вх. №1768/14.03.2013г.,
Акт №, том , дело */2013г. Видно от
приложената по делото молба, в полза на АПСПК на 14.03.2013г. е вписана законна
ипотека за обезпечаване вземанията на Държавата, произтичащи от неизпълнение на
сключения на 13.08.1998 г. между
Министъра на земеделието горите и аграрната реформа и "Ремо 98"-гр.
Ш. и "Инкотар"ООД- гр. С. като купувачи, договор
за приватизационна продажба на 42500 поименни акции представляващи 75% от регистрирания към датата на подписване на договора капитал на
"Ремо" ЕАД-гр. Ш. /понастоящем "Ремо"АД, гр. Ш./, върху собствения на „Ремо“ АД поземлен имот с идентификатор
8351.670.55 и 13 сгради, които попадат върху имота, подробно описани, за следните суми: 6457, 08 лв., представляваща
законна лихва за забава върху остатъка от трета вноска в размер на 28 720,
58 лв. за периода от 30.03.2003г. до 21.03.2005г.; 119 533,17 лв., представляваща неустойка за забавено плащане на
дължими вноски от цената, ведно със законната лихва за периода от 24.06.2003г.
до окончателното плащане; 2731 лв.,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
На 27.02.2019г. на длъжника "Инкотар" АД е връчена покана за доброволно изпълнение на
задължението по изпълнителното дело в размер на сумата от 212 458,
63
лв., от които: 66 933, 25 лв. главница, ведно със законна лихва в размер на
49 095,33 лв. за периода от 27.12.2011г. до 11.03.2019г.; главница в размер на 28 720, 58 лв., ведно със
законна лихва в размер на 52 908, 98 лв. за периода от 30.03.2003г. до
11.03.2019г.; 2458, 00 лв. присъдени разноски и 12 342, 49 лв.
такси
по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 11.03.2019г.
На 27.02.2019г. на длъжника "Ремо 98" АД е връчена покана за
доброволно изпълнение на задължението по изпълнителното дело в размер на сумата
от 560 595, 62 лв., от които: 66 933,25 лв. главница,
ведно със законна лихва в размер на 49 095,33 лв. за периода от
27.12.2011г. до 11.03.2019г.; главница в
размер на 28 720, 58 лв., ведно със законна лихва в размер на 52 908,
98 лв. за периода от 30.03.2003г. до 11.03.2019г.; главница в размер на 119 553, 17 лв., ведно със
законна лихва в размер на 216 670, 45 лв. за периода от 24.06.2003г. до
11.03.2019г. ; 2458,00 лв. присъдени
разноски и 24 255, 86 лв.- такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 11.03.2019г.
По делото са извършени справки за
проучване имущественото състояние на длъжниците.
Наложени са запори
със
запорни съобщения с изх. №2827/25.02.2019г.,
№2826/25.02.2019г. върху банкови сметки на длъжника „Инкотар“ АД в „Юробанк
България“ АД и „Уникредит Булбанк“ АД.
На 28.02.2019г. е постъпила молба-
становище с вх. №2555, депозирани са възражение- молба с вх.
№2638/01.03.2019г., възражение /второ/ с вх. №3539/21.03.2019г. с приложения
към тях, с които вземанията са оспорени от длъжниците с доводи, че вземанията
на взискателя по представените изпълнителни листове не се дължат, тъй като една
част от тях са платени, а по отношение на друга част е обезсилен изпълнителният
лист. Иска се прекратяване на производството и вдигане на наложените запори. С
молба с вх. №3826/27.03.2019г. са приложени допълнителни копия от документи, за
които се твърди, че удостоверяват погасяване на задълженията към взискателя,
както и на съдебни актове, с които считат това за установено. Представени са
разписки за извършени плащания по Договор РД 50-473/13.08.1998г. за продажба на
75% от капитала на „Ремо“ ЕАД гр. Ш., по- голямата част от които касаят периода
преди издаването на изпълнителните листове, по повод на които е образувано
изпълнителното производство.
Приложен е изходящ от „Инкотар“ АД и
адресиран до АПСПК документ, наименуван „изявление за прихващане“ с
№26-00-828/14.12.2009г. В същия е посочено, че предвид плащане на сумата от
28 720, 58 лв. по изп. лист от 24.03.2008г. на 21.03.2005г., то дължимата
законна лихва за периода от 30.03.2003г. до 21.03.2005г. възлиза на 7248, 59
лв. С решение от 07.03.2008г. по гр. д. 942/2007г. по описа на САС взискателят
е осъден да заплати на „Инкотар“ АД сумата от 5529 лв., представляваща разноски
по делото, ведно със законната лихва върху сумата, която за периода от
07.03.2008г. до 15.04.2009г. е в размер на 928,08 лв. или към 15.04.2009г.
вземането на „Инкотар“ АД към АПСПК е в размер на 6457,08 лв. Направено е
изявление за прихващане на посочените вземания до размера на по- малкото от
тях, а именно до размера на 6457,08 лв. като е посочено, че разликата от 791,51
лв. е платена на 15.04.2009г. С оглед на това вземането към „Инкотар“ АД по
изпълнителен лист от 24.03.2008г. за сумата от 28720, 58 лв., ведно със законната лихва върху нея, било изцяло погасено считано от
15.04.2009г.
Във връзка с постъпилите молби за прекратяване на
производството и вдигане на наложените запори, е депозирано становище от
взискателя АПСПК с вх. №3582/01.04.2019г. относно дължимостта на сумите по
изпълнителните листове. По отношение вземането в размер на 119 553,17 лв.,
ведно със законната лихва от 24.06.2003г. до 15.03.2019г. в размер на
215 937, 89 лв. посочва, че суми в размер на 62 938 лв. от
23.08.2007г. и 61 002 лв. от 13.11.2007г. са платени и наредени за
погасяване на неустойка, но впоследствие са отнесени за погасяване на част от
главницата. Лихвите не са платени. По отношение вземането в размер на 28 720, 58 лв. по изпълнителен лист от 24.04.2008г., ведно
със законната лихва от 30.03.2003г. до окончателното плащане, за която сума
„Инкотар“ АД и „Ремо 98“ са осъдени солидарно, посочва че след извършени
плащания е останала дължима сума в размер на 6457, 08лв., представляваща
законна лихва за забава за периода от 30.03.2003г. до 21.03.2005г.
По отношение вземането в размер на
66 933,25 лв., ведно със законната лихва от 27.12.2011г. до окончателно
плащане, за което „Инкотар“ АД и „Ремо 98“ отговарят солидарно, е посочено, че
след извършени плащания е останала дължима сума в размер на 3452,39 лв., ведно
със законна лихва върху сумата, която към 15.03.2019г. възлиза на 2536,16 лв.
За сумата в размер на 3452,39 лв. е предявен установителен иск от взискателя.
Взето е отношение и по дължими суми по изпълнителен лист от 25.01.2010 г.,
издаден от СГС по търг. дело №1803/2003г., който е неотносим към настоящото
изпълнително производство. Взискателят е изразил становище, че изпълнителното
производство за посочените суми следва да продължи.
Постъпило е становище от взискателя
с вх. №4501/09.04.2019г., в което сочи, че предвид големия размер от остатъка
на дълга по изпълнителните листове, производството следва да продължи.
Представен е частно заверен препис
на Решене от 26.06.2009г. по гр.д. 4074/2008г. по описа на СРС, с което е
отхвърлен предявеният от АПСПК срещу „Инкотар“ АД и „Ремо 98“ АД иск по чл.92
от ЗЗД за солидарно заплащане на сумата от 2921,89 лв., представляваща
неустойка по чл.12.2 от приватизационния договор върху девета разсрочена
годишна вноска от цената по закупуване на поименни акции от пакет №1 по
договора за периода от 01.01.2008г. до 13.02.2008г. като АПСПК е осъдена за плащане
на разноски по делото.
По делото е представен частно
заверен препис на Решение №406 от 22.04.2010г. по търг. дело №2/2008г. по описа
на СГС, с което „Инкотар“ АД и „Ремо 98“ АД са осъдени да заплатят на АПСПК на
основание чл.92 от ЗЗД сумата от 20 589,77 лв. неустойка по Договор за
приватизационна продажба №РД 50-473/13.08.1998г. сключен между продавача
Министър на земеделието, горите и аграрната реформа и длъжниците в качеството
на купувачи, от която за четвърта вноска с падеж 31.12.2013г. и периода на
забава 27.12.2004г. до 20.10.2005г.- 4395, 54 лв.; за пета вноска с падеж 31.12.2004г. и период на забава
31.12.2004г. до 18.12.2006г.- 6533, 38 лв.; за шеста вноска
с падеж 31.12.2005г. и период на забава 31.12.2005г. до 18.12.2006г.- 8183, 36
лв.; за седма вноска 1477, 49 лв. като искът е отхвърлен до
пълния предявен размер от 321 885, 82 лв., като по отношение на четвърта
разсрочена годишна вноска над уважения размер от 4 395, 54 лв. до пълния претендиран размер от 100 565, 00 лева; по отношение на пета
разсрочена годишна вноска- над уважения размер от 6 533, 38 лева до пълния предявен размер 99 330, 50
лева; за шеста вноска- над уважения размер от 8 183, 36 лева до
пълния предявен размер от 75 064, 64
лева; за седма разсрочена годишна вноска от цената, с падеж 31.12.2005
г. над уважения размер от 1 477, 49 лв. до пълния предявен размер на
64 200, 40 лв., изчислена за периода от
01.01.2006 г. до датата на искова молба - 02.01.2008 г. и изцяло за осма
разсрочена годишна вноска от цената, с падеж 31.12.2006г. в размер на 32 452, 05
лева, изчислена за периода от 01.01.2007г. до 02.01.2008г., като неоснователен
и частично погасен по давност във връзка с възражение за давност.
С Решение №46 от 13.01.2011г. по
гр.д. 437/2010г. по описа на САС цитирано по- горе решение е отменено в частта,
в която предявените от АПСПК срещу „Инкотар“ АД и „Ремо 98“ АД искове са
отхвърлени над размера от 20 589,77 лв. до размера от 28 184,12 лв. и
за разликата са уважени. В останалата част решението на СГС е потвърдено.
Приложено по делото е обезпечителна заповед от 19.04.2019г., издадена съгласно определение от 19.04.2019 г. по гр. д. № 5770/2015 г. на СГС, че се допуска обезпечение на иск по чл. 124 ГПК във вр.
с чл. 170 ЗЗД на "Ремо" АД против АПСПК, чрез налагане на
обезпечителна мярка- спиране на
изпълнението по изп. д. №19*0400160 на ЧСИ, в частта,
касаеща изпълнителни
действия, насочени срещу собствените на „Ремо“
АД недвижими имоти, спрямо които е наложена законна ипотека в полза на
ответника като с постановление ЧСИ е
спрял изпълнението по изпълнителното дело в частта, касаеща изпълнителни
действия, насочени срещу собствените на „Ремо“ АД недвижими имоти, обременени
със законна ипотека в полза на АПСПК.
По делото е представено съдебното решение по гр. д. № 942/2007
г. по описа на САС, въз основа на което е издаден изпълнителният лист от 24.03.2008 г.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Предмет на обжалване в настоящото
производство е конкретно действие на съдебния изпълнител, изразяващо се в отказ
да прекрати изцяло производството по изп. дело №19*0400160, постановен на
12.04.2019г. по повод постъпили от длъжниците молби, с които възразяват срещу
вземанията по изпълнителните листове. В нормата на чл.433 ал.1 от ГПК
императивно и изчерпателно са посочени хипотезите, в които съдебният изпълнител
може да прекрати изпълнителното производство. В посочената разпоредба са предвидени две хипотези, в които изпълнителното производство се
прекратява поради погасяване на изпълняемото вземане. Останалите хипотези на
прекратяване не са свързани с погасяването на изпълняемото вземане, а с
настъпването на други, изрично посочени обстоятелства. Съгласно чл. 433, ал.1,
т.1 от ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато длъжникът
представи разписка от взискателя, надлежно заверена или квитанция от пощенска
станция или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист
е платена. Тълкуването на цитираната
норма води до извода, че изпълнителното производство се прекратява, когато
интересът на кредитора е удовлетворен
като това обстоятелство се доказва посредством представяне на документ, който следва да удостоверява, че именно сумата по изпълнителния лист е платена. Противното би означавало да се даде възможност на
длъжника да установява, че е погасил задължението си по изпълнителния лист с
доказателства за извършено плащане по другия вземания на взискателя. Настоящият
състав счита, че представените документи не удовлетворяват изискването на
чл. 433, ал.
1, т. 1 от ГПК за наличие на документ, с който по категоричен начин
да се установява, че именно дължимите по представените изпълнителни листове
суми са платени. Съгласно чл. 433, ал.1, т.7 от ГПК производството се прекратява, ако
бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен иск по чл. 439 или 440
от ГПК. От представените доказателства не
се установява успешно разрешен спор, в който да е призната недължимостта на
вземанато на АПСПК по издадените изпълнителни листове от 24.03.2008г. и
01.02.2012г.
В жалбата се излагат съображения, че сумата от 6457,08лв.,
представляваща законна лихва за забава върху главница от 28 720,58 лв. за
периода от 30.03.2003г. до 21.03.2005г. и по отношение на която е отказано
прекратяване на производството, е погасена чрез прихващане. Съгласно
практиката на съдилищата, при изявление за прихващане от страна на длъжника по
изпълнението, в правомощията на съдебния изпълнител е да констатира
наличието на такова и ако счете, че са налице предпоставките по чл. 103 и чл.
104 от ЗЗД, да прекрати производството. Доколкото обаче прихващането е свързано с материалноправните
предпоставки за съществуване на подлежащото на принудително изпълнение вземане,
а констатацията на съдебния изпълнител за валидна
компенсация представлява несъщинско изпълнително действие и не подлежи на
самостоятелно обжалване по чл. 435 от ГПК, следва да се приеме, че и в двете
хипотези преценката за наличие на прихващане е изцяло в правомощията на съдебния изпълнител и не подлежи на съдебен
контрол. Действително, при наличие на изискуемите по чл. 103-104 от ЗЗД
предпоставки правните последици от извънсъдебното прихващане настъпват без да е
необходим нарочен акт на съдебния
изпълнител, ако то се релевира в рамките на изпълнителния процес, но право на съдебния изпълнител е да приеме тези последици
или не като основание за намаляване дълга на длъжника. Предвид това, че с обжалваното постановление ЧСИ е отказал да прекрати
производството по делото по отношение на
посочената сума поради погасяването й чрез прихващане и с оглед на това, че уредената в чл.
435 от ГПК защита е срещу процесуална незаконосъобразност на действията или
бездействията на съдебния изпълнител като по подадена
срещу тях жалба съдът действа като контролно-
отменителна
инстанция и не е компетентен да се произнася по материално правни въпроси,
относими към законността на предприетото принудително изпълнение, заключава, че
отказът на ЧСИ за прекратяване на
производството по изпълнителното дело за дължимата
от „Инкотар“ АД и „Ремо 98“ АД сума от 6457, 08 лв. не се явява незаконосъобразен.
По отношение на дължимата от „Ремо 98“ АД сума в
размер на 119 553,17 лв., представляваща неустойка поради забавено
плащане на дължими вноски от цена по Пакет № 1 от капитала на "Ремо"
ЕАД-гр. Ш., за периода 13.08.2000г. до 25.04.2003г., ведно със законната лихва считано от 24.06.2003г. до
окончателното изплащане на сумата,
настоящият състав намира, че по делото не са представени документи за извършено
плащане за сумата, които да попадат в посочените по- горе хипотези като
предпоставка за прекратяване на изпълнителното производство по отношение на
нея. В становището на взискателя се съдържа изявление за платени суми в размер
на 62 938 лв. от 23.08.2007г. и 61 002 лв. от 13.11.2007г., които
първоначало са наредени за погасяване на неустойка, а впоследствие са отнесени
за погасяване на част от главницата. Но това не обуславя извода, че посочените
плащания погасяват задължението по изпълнителния лист от 24.03.2008г. за
неустойка за конкретно посочения в него период от 13.08.2000г. до 25.04.2003г.
Видно от материалите по делото между страните са водени дела по спорове за
различни вземания, произтичащи от сключения договор, включително за неустойки
за различни периоди върху съответните дължими вноски по него. Въведените оплаквания,
касаещи нередовно воденото счетоводство на взискателя не могат да бъдат предмет
на обсъждане в настоящото производство, доколкото касаят материалното
правоотношение между взискателя и длъжниците.
Съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т. 3 от ГПК
изпълнителното производство се прекратява, когато изпълнителният лист бъде
обезсилен. В тази връзка по отношение изпълнителен лист от
01.02.2012г. е представено Определение от
11.05.2016 г. по ч. гр. д. № 61051/2011 г. на СРС, с което издадената на 01.02.2012г. по същото дело
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417, т.2 от ГПК и издаденият въз
основа на нея на 01.02.2012г. изпълнителен
лист са частично обезсилени относно вземането
над сумата от 3425, 39 лв., относно разноските над 68, 51 лв. и относно
юрисконсултското възнаграждение над 57, 28 лв., което обстоятелство е съобразено от ЧСИ при постановяване на
обжалвания акт, поради което за посочените суми законосъобразно е отказано
прекратяване на изпълнението.
По отношение твърдението в жалбата, че задълженията на
длъжниците са били изпълнени най- късно към 2008г. и че това обстоятелство е
установено с влезли в сила съдебни решения, настоящият състав намира за
недоказано. Приложените по делото преписи от решения касаят претенции за други
вземания от договора и за различни периоди, а направените в мотивите
констатации не могат да са основание за прекратяване на настоящото изпълнително
производството, доколкото със сила на пресъдено нещо се ползва само
диспозитивът на решението.
Основанията за прекратяване на изпълнителното
производство са изчерпателно изброени от законодателя в разпоредбата на чл.433,
ал.1 от ГПК и настоящият случай не попада в нито една от хипотезите на член
433, ал. 1 от ГПК за прекратяване изцяло на изпълнителното производство. ЧСИ няма
правомощията да решава дали притезателното право, което е материализирано в
изпълнителния титул съществува или не, респ. дали същото е погасено по давност.
По същество длъжниците възразяват, че не дължат като установяването на това
обстоятелство е извън обхвата на изпълнителния процес и подлежи на установяване
чрез провеждане на исково производство. Същевременно въпросът за правилността
на актовете, въз основа на които са издадени изпълнителните листове не може да
бъде обсъждан в настоящото производство. При наличието на влязло в сила
решение, респ. заповед за изпълнение и издаден въз основа на тях изпълнителен
лист, е налице изпълнителен титул, задължаващ съдебния изпълнител да предприеме
поисканите от взискателя действия по принудително изпълнение.
По изложените съображения настоящият състав намира, че
в случая доколкото не е налице нито една от предвидените в разпоредбата на чл. 433 от ГПК предпоставки, за да бъде изцяло прекратено производството по
настоящото изпълнително дело, то обжалваното постановление в частта за отказа
да се прекрати производството, е правилно. В
тази връзка неоснователно е направеното с жалбата възражение, че такси по Тарифата
към ЗЧСИ се дължат от взискателя, тъй като задълженията на длъжниците са погасени към
момента на образуване на изпълнителното производство. По отношение приетите за
дължими от солидарните длъжници „Инкотар“ АД и „Ремо 98“ АД разноски, в жалбата не са релевирани
оплаквания.
Относно доводите в жалбата касателно качеството на „Ремо“
АД на ипотекарен длъжник, настоящият състав намира следното: Действително „Ремо“
АД не е длъжник на взискателя и не отговаря за дълга, но по силата на чл. 429, ал.3
от ГПК субективните предели на изпълнителния лист в полза на взискателя срещу
длъжника се разпростират и върху него, тъй като за обезпечаване на чуждия дълг
е учредена ипотека върху негов имот и
взискателят е поискал насочване на изпълнението върху него, което в случая е
сторено още с молбата за образуване на изпълнителното дело. Изложените в
жалбата доводи за нищожност на учредената в полза на взискателя ипотека не могат да бъдат
разглеждани в настоящото производство по чл. 435 ГПК. Съдебният изпълнител не разполага с правна възможност
да констатира такава нищожност, тя би могла да е
предмет на разглеждане в спорен исков процес. Всички възражения за нищожност на ипотеката, могат да се поддържат
и установят в спорен исков
процес, а по делото не е представено
влязло в сила съдебно решение, с което да
е прогласена нищожността на ипотеката. Доколкото
настоящото производство контролира извършени от ЧСИ действия в изпълнението,
тези възражения не могат да се разглеждат по пътя на обжалване действията на
съдебния изпълнител.
Независимо, че ипотекарният длъжник в изпълнителния процес е страна и разполага
с всички средства за защита, които законът признава на длъжника, за да се
защити от процесуалнонезаконосъобразното принудително изпълнение, то той отговаря
само до размера на цената на ипотекирания имот и в материалното правоотношение
с кредитора този, който е дал своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на
чужд дълг, не е длъжник. Положението на ипотекарния длъжник, който не е пряк
адресат на изпълнителния лист, не следва да се приравнява на това на главния
длъжник срещу когото е образувано изпълнителното производство, вкл. по
отношение отговорността за такси и разноски по изпълнението, както е приел ЧСИ.
В тази връзка обжалваното постановление следва да бъде отменено в частта, в
която са приети дължими такси и разноски по отношение на ипотекарния длъжник „Ремо“АД.
По изложените съображения обжалваното постановление
следва да се отмени в частта, в която са възложени такси и разноски по
отношение на ипотекарния длъжник „Ремо“АД. В останалата част жалбата следва да
се остави без уважение.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Постановление с изх.№ 5469/12.04.2019г. на ЧСИ , с рег. № *, с район на действие ОС Шумен в частта, в която са определени такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ по отношение на
ипотекарния длъжник “Ремо” АД с ЕИК , седалище и адрес на управление гр.Ш...,
представлявано от Н.Е.Д.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалбата с вх. 5005/23.04.2019г. от “Ремо”
АД с ЕИК , седалище и адрес на управление гр.Ш..., представлявано от Н.Е.Д.,
„Ремо 98“ АД, с ЕИК , със седалище и адрес на управление гр. Ш...,
представлявано от Г.Г.Г. и „Инкотар“ АД, ЕИК , седалище и адрес на управление гр.
С., .., всички чрез процесуалния им представител адв. С.Г.П. ***, в останалата
част.
На основание чл. 437, ал. 4 от ГПК, решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.