№ 700
гр. София , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и осми май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20201000503909 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба на М. Н. К. със съгласието
на своята майка А. Д. Б. срещу решение № 4663/31.07.2020г. на СГС, ГО, 17
състав, постановено по гр.д. № 2903/19г. в частта, в която е отхвърлен искът
й по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ за сумата над 50 000 лв. до 55 000 лв.
Срещу същият съдебен акт е постъпила насрещна въззивна жалба от
ЗК „Лев Инс“ АД в частта, в която е уважен предявеният иск над сумата от
30 000 лв. до уважения размер от 50 000лв.
Жалбоподателят -ищец твърди, че в обжалваната от нея част
решението е неправилно и незаконосъобразно. Фактическата обстановка
правилно е била възприета от съда, но при определяне на обезщетението е
допуснал нарушение на чл.52 от ЗЗД, като приетия за справедлив размер от
75 000лв. е силно занижен. Приетата по делото комплексна експертиза в
медицинската й част е установила травмите, които е получила, кои от тях са
били опасни за живота й. Възстановителният период от черепно-мозъчната
травма е около една година. Свидетелските показания доказват
изключителните неудобства, които ищецът е търпяла непосредствено след
1
инцидента, както и към настоящия момент. Счита, че тъй като ищецът е
малолетна, то съдът не е имал право да разглежда въведеното възражение за
съпричиняване. Поддържа, че единствено неадекватната реакция на водача
на МПС е довело до настъпване на произшествието. При определяне на
обема на съпричиняване съдът трябва да вземе предвид приноса на всеки един
от участниците в пътния инцидент. Не е доказано внезапно навлизане на
ищеца на платното за движение. Счита, че приносът й е в размер на 5%.
Затова моли въззивният съд да отмени решението на СГС в атакуваната
от нея част и да уважи изцяло предявения иск . Претендира разноски.
Жалбоподателят – ответник счита решението на СГС в атакуваната от
него част за неправилно. Поддържа, че е присъдено завишено по размер
обезщетение. Изготвената комплексна експертиза е дала заключение за
получените от ищеца травми, за възстановителния период от тях. Счита, че
неправилно първоинстанционният съд е приел такъв малък обем на
съпричиняване от страна на ищеца, като счита, че той е 50 %.
Затова моли въззивния съд да отмени решението на СГС в обжалваната
от него част и да постанови друго, с което да отхвърли иска по чл.226, ал.1 от
КЗ/отм/ над сумата от 30 000 лв. до 50 000лв. Претендира разноски.
М. К. в депозиран в срок писмен отговор и в съдебно заседание чрез
процесуалния си представител оспорва въззивната жалба на застрахователя.
ЗК „Лев Инс“ АД в съдебно заседание чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата на ищеца.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
СГС е сезиран с иск по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/. В исковата молба
ищецът М.К. чрез своята майка и законен представител А. Б. твърди, че на
21.06.2016г. около 19.55ч. в гр. София като пешеходец е претърпяла ПТП.
Била е блъсната от водача К. В., управлявал лек автомобил „Пежо 106“ с рег.
№ *** по бул. „Черни връх“ с посока на движение от бул. „ Дж. Баучер“ към
2
бул. „Арсеналски“. В този момент тя и приятелката й А. А. са пресичали бул.
„Черни връх“. Водачът е нарушил правилата за движение по пътищата-
чл.116 и чл.117 от ЗДвП и виновно й е причинил травми. По отношение на
него е образувано досъдебно производство, по което водачът е привлечен
като обвиняем. В съдебната фаза К. В. бил е признат за виновен с влязло в
сила решение. Вследствие на удара ищецът е получила следните травми:
счупване на черепа с контузия на мозъка, довело до временно разстройство на
здравето, опасно за живота, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка,
довело до временно разстройство на здравето опасно за живота, сублуксация
на 2ри/3ти шийни прешлени , контузия на главата и охлузвания по
крайниците. След инцидента М. К. е била приета в УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“, където е престояла девет дни. На 23.06.2016г. е била
оперирана в областта на главата, където е била получила остър епидурален
хематом, съставен от кръвни съсиреци. След това дълъг период от време е
трябвало да остане в дома си, да не се натоварва, за да се възстанови. Първите
няколко седмици е трябвало да лежи и не е могла да се обслужва сама. Боляла
я е главата, виело й се е свят, гадало й се е. Не е трябвало да се излага на
слънце, да ползва мобилни устройства, да гледа телевизия. Не е могла да се
среща с приятели. Вечер е сънувала кошмари. Към настоящият момент все
още изпитва болки в областта на главата и шията. От операцията й е останал
голям белег, който я подтиска и я кара да се чувства неудобно. Изпитвала е
силен психологически стрес. За лекия автомобил е имало валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника за периода 17.07.2015г.
до 16.07.2016г. Счита, че са налице всички елементи от фактическия състав
на закона, за да се ангажира отговорността на застрахователя. Затова моли
съда да го осъди да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 55 000лв., предявен като частичен от 150 000лв., в едно със законната
лихва от датата на ПТП до окончателното му изплащане. Претендира
разноски.
В депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК ответникът
оспорва иска по основание и размер. Не оспорва, че при него е сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил „Пежо 106“ с рег. №
*** , валидна към датата на ПТП. Оспорва, че всички вреди са в причинна
връзка с произшествието. Прави възражение за съпричиняване, тъй като
3
ищецът е нарушила разпоредбата на чл.108, ал.1 от ЗДвП, чл.113, ал.1 ,т.1, и
т2 от ЗДвП, чл.114, т.1 и т.2 от ЗДВП. Счита иска за завишен по размер.
Безспорно е, че на 21.06.2016г. е настъпило описаното в исковата
молба произшествие. Във връзка с него са съставени констативен протокол
за ПТП, протокол за оглед на местопроизшествието и фотоалбум.
С оглед твърденията в исковата молба ищецът е представил и са приети
като доказателства епикриза, копие от амбулаторна книга и удостоверение за
раждане.
Не се спори, че за лек автомобил лек автомобил „Пежо 106“ с рег. №
*** има сключена застраховка „Гражданската отговорност“ при ответното
дружество и застрахователния договор е бил валиден от 17.07.2015г. до
16.07.2016г.
С писмена претенция ищецът е поискала от ответника да й заплати
обезщетение за неимуществени вреди, но с писмо от 09.02.2018г.
застрахователят е отказал. Не е спорно, че обезщетение не е изплатено.
С влязло в сила решение по нохд № 9036/17г. на СРС, водачът К. В. В. е
признат за виновен за ПТП на 21.06.2016г., тъй като е нарушил разпоредбите
на ЗДвП.
Допуснатата комплексна автотехническа и медицинска експертиза,
изготвена от вещо лице специалист неврохирург и автоексперт е посочила
травматичните увреждания на ищеца в следствие на произшествието:
черепно- мозъчна травма, състояща се от контузия на мозъка средна степен
на тежест, остър травматичен кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка в
дясната челна област на черепа с ширина 17 мм. с деформация на челните
рога на страничния вентрикул по компютърнотомографски данни, линейно
счупване на дясната челна кост на черепа, установено на компютърна
томография, контузия на дясната челно- слепоочна област на главата, травма
на шийния отдел на гръбначния стълб с непълно изкълчване на лявата
интервертебрална става на ниво С2-С3 по компютърнотомографски данни,
без счупване на тела и израстъци в отдела и без клинични данни за травма на
подлежащия гръбначен мозък. Травма на опорно- двигателния апарат,
4
състояща се от контузия с охлузване на двете колене, лява лакътна става и
ляво рамо без рентгенови данни за счупване на костни структури. По
своята медико-биологична характеристика ЧМТ е довела до временно
разстройство на здравето опасно за живота. Увредата в шийния отдел на
гръбначния стълб е довела до временно разстройство на здравето неопасно
за живота. Травмата в опорно- двигателния апарат и охлузванията са донесли
на ищеца болки и страдания. Вещото лице е извършило личен преглед на
ищеца на 09.06.2020г., посочило е , че има белег от 9 см. в окосмената част
на главата. Посочило е възстановителния период от травмите.
В автотехтническа част вещото лице е дало заключение за мястото на
настъпване на произшествието, механизма му и къде се е намирал ищецът на
пътното платно в момента на настъпването му, скоростта на лекия
автомобил при удара и преди него, предотвратимостта му в зависимост от
скоростта на движение на пешеходеца, опасната зона на спиране на
автомобила Посочил е причините за настъпване на произшествието. Мястото,
където е пресичала М. К. не е предназначено за движение на пешеходци. Тя
е имала възможност на види автомобила преди да навлезе на пътното платно.
Водачът е имал възможност да види пешеходеца още на тротоара, преди да
навлезе в платното за движение. В този участък пътят е прав и не е имало
препятствия .
Съдът възприема заключението като обективно, безпристрастно и
неоспорено от страните, основано на научните правила и професионални опит
на експертите.
В хода на процеса са събрани гласни доказателства.
Свидетелят Н. познава ищеца от раждането й. Близки приятели са със
семейството й. М. и родителите й са живеели на друг адрес докато тя е
навършила три години, а след това са се преместили срещу дома на
свидетеля. Знае за ПТП от майка й, която й се е обадила същия ден. М. е била
в болница около 10 дни. Видяла я е след изпискването. Изглеждане е като
болно дете, била е на легло, имала е превръзка на главата, не е била
комуникативна, не е била в настроение. Първата година М.К. е трябвало да
спазва ограничителен режим. Пропускала е почивки на море, рождени дни,
5
освободена е била от игри в училище. След инцидента е дистанцирана от
всички деца. Станала е много затворена. Не си празнува рождените дни,
преместили са я в друго училище. М. има белег от инцидента, той си личи.
Вижда се ясно, когато косата й е вързана или мокра. Ищецът я носи спусната
или я връзва по особен начин, за да прикрива белега. Притеснява се от него.
Счита се за грозно момиче. Избягва да ходи сама до където преди е ходила
сама. Виждала я е придружена от баба й. Много се е променила. Преди е
оставала да преспи в дома на свидетеля, но след инцидента това се е
променило. Когато е била на легло баба й и майка й са се грижели за нея.
Свидетелят К. В. е водачът на лекия автомобил, блъснал ищеца.
Заявява, че на 21.06.2016г. се е връщал от работа. Потеглил е от бул. „Дж.
Баучер“ в посока кв. Борово. Когато е стигнал бул. „Черни връх“ в посока
бул. „Арсеналски“ е карал бавно в дясното платно и в един момент пред него
са излезли две деца. Дистанцията е била малка. Натиснал е спирачките и е
завил на ляво, но не е могъл да избегне удара поради липса на достатъчно
разстояние. Едното дете е преминало вдясно от колата, а другото се е
ударило в предното стъкло и отскочило от него. Слязъл е от колата, видял е
че децата са в съзнание, обадил се е на телефон 112. Направили са му тест за
алкохол и наркотици. Била са отрицателни. Свидетелят твърди, че е карал с
40/50 км.ч. На мястото не е имало пешеходна пътека. В момента, в който е
възприел децата, те вече са били на пътното платно. Карал е в дясната лента, а
пътят е с две платна. Времето е било сухо.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като се основават на
лични впечатления за фактите, които излагат. Те са последователни,
убедителни и не са в противоречие с останалите събрани доказателства.
Първоинстанционният съд е уважил предявения иск за сумата от 50
000 лв. и го е отхвърли до пълния предявен размер от 55 000 лв. Приел е
съпричиняване от страна на ищеца.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/.
6
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта в обжалваната част, а по
правилността му на основанията, посочени в жалбата- чл.269 от ГПК, с
изключение на допуснато нарушение на императивна материалнопрвана
норма.
Атакуваното решение е валидно и допустимо.
С прекия иск по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ разполага увреденият от ПТП
срещу причинителят на вредите или неговият застраховател. Пострадалият
може да предяви иска за заплащане на обезщетение за претърпените
имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Застрахователят по
нея отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността му е
гаранционно – обезпечителна.
За да се ангажира отговорността на дружеството- застраховател е
необходимо да са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД по отношение на
застрахования при него. В тежест на ищеца пред първоинстанционния съд, е
да докаже наличието им с всички допустими доказателствени средства. По
делото те са установени. В тежест на ищеца е да установи и наличието на
валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка
„гражданска отговорност“ между деликвента и застрахователя, ответник в
спора. Безспорно е обстоятелство, че гражданската отговорност на водача на
лек автомобил „Пежо 106“ с рег. № *** е застрахована при ответника и
застраховката е била валидна към датата на настъпване на ПТП. Това
обуславя пасивната материалноправна легитимация на ЗК „Лев Инс“ АД .
Не се спори относно механизма на ПТП и наличието на предпоставките на
чл.45 от ЗЗД. По отношение на последните е налице влязло в сила решение
на наказателен съд, имащо значение на присъда по смисъла на 300 от ГПК,
която е задължителна за съда, разглеждащ гражданските последици от
деянието.
Спори се относно размера на неимуществени вреди, за основателността
на възражението за съпричиняване, направено от ответника.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
7
справедливост- чл.52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То
включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на
уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни
поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото
здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на
здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези/ПП №
4/23.12.1968г. на ВС/. Съдът като съобрази медицинската експертиза,
възрастта на М. К. към момента на ПТП-10годишна и нейното здравословно
състояние след инцидента, намира, че справедливото обезщетение за
репариране на получените от ПТП увреждания е 85 000 лв. Вещото лице от
медицинската част на комплексната експертиза е дало категоричен отговор,
че ищецът е получила: черепно- мозъчна травма, състояща се от контузия на
мозъка средна степен на тежест, остър травматичен кръвоизлив над твърдата
мозъчна обвивка в дясната челна област на черепа с ширина 17 мм. с
деформация на челните рога на страничния вентрикул по
компютърнотомографски данни, линейно счупване на дясната челна кост на
черепа, установено на компютърна томография, контузия на дясната челно-
слепоочна област на главата, травма на шийния отдел на гръбначния стълб с
непълно изкълчване на лявата интервертебрална става на ниво С2-С3 по
компютърнотомографски данни, без счупване на тела и израстъци в отдела и
без клинични данни за травма на подлежащия гръбначен мозък. Травма на
опорно- двигателния апарат, състояща се от контузия с охлузване на двете
колене, лява лакътна става и ляво рамо без рентгенови данни за счупване на
костни структури. По своя медикобиологичен характер черепно-мозъчната
травма е довела до временно разстройство на здравето опасно за живота.
Проведеното лечение по отношение на нея е било оперативно за
отстраняване на травматичен кръвоизлив. Останалите увреди по своя
медикобиологичен характер са причинили временно разстройство на здравето
неопасно за живота. При личния преглед вещото лице е установило, че
ищецът е в добро общо здравословно състояние, в ясно съзнание, адекватна,
всестранно ориентирана. Неврологичният й статус е без особености и в
границите на нормата. М. К. е със запазена сила, скорост и обем на
движенията на четирите крайника и самостоятелна походка. Запазена е
повърхностната и дълбока сетивност. Не се наблюдават епилептични
припадъци. Нормална мозъчна компютърнотомографска находка. Самото
8
лечение е протекло без усложнения, както и няма трайни остатъчни
последици, които да се отразяват на качеството на живот на М. К.. Черепно-
мозъчната травма е наложило тя да спазва постелен режим, да не гледа
телевизия, да няма натоварвания, което е създало дискомфорт в ежедневието
й. Възстановителния период от черепно-мозъчната травма, която е най-
съществената увреда, е до една година. Счупването на черепа с оглед
възрастта на пострадалата може да зарасне за период от три години, но е
възможно това да стане и за десет-единадесет години. Вещото лице е
установило, че в дясната челна област на главата в окосмената й част
ищецът има дъговиден оперативен белег с дължина от 9 см. добре зараснал.
Той има характер на трайна последица със загрозяващ ефект. От показанията
на свидетеля Н. се установява, че М. К. се притеснява от него, опитва се да го
скрие чрез косата. Той е видим, когато тя е мокра или вързана. Останалите
травми- охлузвания и непълното изкълчване на шийния отдел на
гръбначния стълб са предизвикали само болки и страдания за ищеца без да
застрашават живота й. От показанията на същия свидетел се установява, че
ищецът, тогава на 10 години, е преживял силен стрес. Променила е
поведението като е станала затворена, избягвала и избягва контакти с други
деца. Уврежданията от ПТП са променили за период от една година
обичайния й начин на живот. Тя не е могла да играе, да ходи на море, не е
посещавала рождени дни както преди. Съдът като съобрази тежестта на
травмите, продължителността на възстановителния период от ЧМТ, както и
останалия загрозяващ белег, който ще съпътства ищецът през целия й живот,
както и негативните емоционални изживявания съдът счита, че следва да
присъди обезщетение от 85 000 лв.
По възражението за съпричиняване с правно основание чл.51, ал.2 от
ЗЗД. Нормата на чл.51, ал.2 от ЗЗД предвижда санкция за увредения, ако е
допринесъл за вредите, чрез намаляване на обезщетението, което му се
дължи. Съпричиняването на вредоносния резултат изисква поведението на
пострадалия, изразяващо се в действие или бездействие, да е било
противоправно или не, но фактически да е в причинна връзка и да е
допринесло за настъпилите вреди. За да е налице съпричиняване не е
необходимо пострадалият да има вина за увреждането. На основание чл.154
от ГПК в тежест на ответника е да докаже с всички допустими и относими
9
доказателства съпричиняването на вредите от страна на пострадалия. От
него застрахователят черпи благоприятни правни последици и при
недоказването му, следва да се приеме, че не са се осъществили твърдените
факти по съпричиняването на вредите. Ответникът е посочил, че ищецът е
нарушила, чл.108, чл.113, ал.1, т.1 и т.2 и чл.114, т.1 и т.2 от ЗДвП. Не е
спорно, че М. К. е имала качеството пешеходец по смисъла на чл.107, ал.1
от ЗДвП. Законът предписва с императивни норми за поведение на пътя на
пешеходците и според това дали то съответства или не на тях може да се
определи като правомерно или неправомерно. Нормите, отнасящи се до
пешеходците са императивни и установяват правно дължимото поведение от
тяхна страна като участници в движението. По отношение на водачите
законът предписва задължението да бъдат внимателни и предпазливи към
пешеходците- чл.116 от ЗДвП. Пешеходците са по- уязвимия участник в
движението затова и по отношение на тях водачите на МПС трябва да бъдат
изключително внимателни. Според изслушаната автотехническа част на
назначената комплексна експертиза се установява, че ПТП е настъпило на
прав участък от пътя като водачът на лекия автомобил и ищецът са имали
възможност да се възприемат един друг и съответно да направят
необходимото, за да предотвратят настъпването на удара. Ищецът да
преустанови пресичането, а водачът да намали достатъчно скоростта, така че
да бъде готов да спре. Инцидентът е настъпил на място от пътното платно, в
което няма пешеходна пътека, предназначена за пешеходци и създаваща за
тях предимство. С оглед на това ищецът е допусната нарушение на правилата
за движение по пътищата, а именно на чл.113, ал.1, т.1 от ЗДвП, тъй като не е
изпълнила задължението да пресече на пешеходна пътека като преди това се
съобрази с разстоянието на приближаващите се ППС. Тя не е допуснала
нарушение на чл.108 и чл.114 от ЗДвП, тъй като от показанията на свидетеля
В. се установява, че ищецът не е навлязъл внезапно на платното на
движение. Свидетелят е имал достатъчно време да я види и възприеме като
евентуална опасност на пътя. При определяне на обема на съпричиняване
съдът прецени поведението на водача на МПС и на ищеца и счита, че по-
голям е приносът на първия, доколкото той има по- голяма отговорност към
пешеходците и особено децата- чл.116 от ЗДвП. С оглед на изложеното
направеното възражение за съпричиняване от застрахователя е основателно.
В жалбата на М. К. е релевиран довод, че съдът не е имал право да разгледа
10
направеното правоизключващо възражение за съпричиняване, защото тя е
малолетна. Според т.7 на ППВС № 17/18.11.1963г. при изследване на
приноса на пострадалия е от значение неговия обективен принос към вредите,
а не дали има вина или не. Затова и мамолетно дете или невменяемо лице
може да допринесе за настъпването на резултата и съобразно
обстоятелствата намира приложение чл.51, ал.2 от ЗЗД, независимо, че то не
може да действа виновно. Т.е. във всеки конкретен случай съдът трябва да
прецени доколко обективно малолетният е могъл с поведението да допринесе
за вредоносния резултат. В случая поведението на М. К. е създало реалната
възможност да настъпи пътен инцидент и тя обективно е допринесла за
увреждането си. В този смисъл съдът определя обема на съпричиняване от
нейна страна на 1/3 или дължимото обезщетение 56 667лв. Тъй като искът е
предявен за 55 000лв., то съдът с оглед на диспозитивното начало, следва да
го уважи за тази сума.
При определяне на размера на обезщетението съдът съобрази, че
произшествието е настъпило през 2016г., икономическата конюктура и
минималната работна заплата за страната. Размерът на застрахователните
лимити не може да бъде водещ критерий за съда при справедливото
репариране на неимуществените вреди/ Р№ 34/27.03.2020г. по т.д. №
1160/19г., ВКС, II т.о/ . Обезщетението отразява степента на уврежданията,
трайните последици от тях, ако има такива, както и други обективни факти,
които са предмет на доказване и които да са доказани в хода на съдебното
дирене. Определеният размер на обезщетение представлява 130 минимални
работни заплати за страната за 2016г./420 лв. МРЗ за 2016г./ и 58 средно
месечни заплати при 936 лв. средно месечна работна заплата за страната за
месец юни 2016г. Определеното обезщетение е съответно на жизнения
стандарт на страната към правнорелевантния момент.
Поради изложеното първоинстанционно решение трябва да бъде
отменено в частта, в която предявеният иск е отхвърлен над сумата от 50 000
лв. до 55000лв. и се потвърди в частта, в която той е уважен над 30 000лв. до
50 000 лв.
По отношение на разноските.
11
При този изход на спора разноските се дължат на жалбоподателя – ищец
съобразно уважената част от иска от въззивния съд. Такива не са сторени, но
се дължи адвокатско възнаграждение на адв. С. на основание чл.38, ал.1, т.2
от ЗАдв. в размер на 580 лв. Такова му се дължи и за защита по жалбата на
другата страна за интерес от 20 000 лв. или 1130лв. Общо дължимото
възнаграждение е 1710лв., а за СГС още 580 лв. Възнаграждението е без
ДДС.
На жалбоподателя ответник не се дължат разноски поради изхода на
спора по подадената от него насрещна въззивна жалба. Той следва да бъде
осъден да заплати държавна такса по сметка на СГС съобразно уважената
част от иска в размер на 200лв., а на САС- 100лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4663/31.07.2020г. на СГС, ГО, 17 състав,
постановено по гр.д. № 2903/19г. в частта, в която е отхвърлен искът на М.
Н. К. по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ за сумата над 50 000 лв. до 55 000 лв. и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, гр. София, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А да заплати на М. Н. К., ЕГН **********,
действаща със съгласието на майка си А. Д. Б., гр. ***, ул. „***“ № 25, вх. Е
и със съдебен адрес: гр. ***, ул. „***“ № 9, вх.А, ет.3, офис 9 чрез адв. П. С.
сумата от 5 000лв. / пет хиляди лева/ обезщетение за неимуществени вреди на
основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/, в едно със законната лихва върху нея,
считано от 21.06.2016г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която е уважен предявеният
иск за сумата над 30000лв. до 50000лв.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, гр. София, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А да заплати на адв. П.П. С., гр. ***, ул. „***“ №
9, вх. А, ет.3, офис 9 сумата от 1710 лв. / хиляда седемстотин и десет лева/
адвокатско възнаграждение за производството пред САС и 580 лв./ петстотин
12
и осемдесет лева/ за производството пред СГС на основание чл.38, ал.1 ,т.2
от ЗАдв.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, гр. София, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А да заплати по сметка на СГС държавна такса от
200 лв., а САС- 100 лв.
В останалата част решението на СГС е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13