РЕШЕНИЕ
Номер №260099 27.08.2020
година град
Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско
отделение, първи въззивен състав, на двадесет
и седми август две хиляди и двадесета година, в закрито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Пламена Върбанова
2. мл.с. Детелина Димова
като разгледа докладваното от
младши съдия Детелина Димова въззивно гражданско дело № 1932
по описа за 2020 г. на Окръжен съд
Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 437 от ГПК и е
образувано по повод постъпила жалба вх. №09282/06.07.2020 г. по изп.д. № 20118000400026 по описа на ЧСИ Ивелина
Божилова с рег. № 800 на КЧСИ. от С.С.Д.,
ЕГН **********, чрез упълномощения й представител адв. Теодор Шейков, със
съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Сердика“ 2Б, ет. 3, офис 7, против Отказ на
съдебния изпълнител да прекрати изп.д. № 20118000400026 на основание чл. 433,
ал. 1 т. 8 ГПК, обективиран в съобщение № 11615/18.06.2020 г.
В жалбата се заявяват бланкетни
оспорвания, като се сочи, че отказът на съдебния изпълнител е незаконосъобразен
и немотивиран. Излагат се неясни възражения относно това, че предприетите действия по изпълнението не били предприети от
първоначалния взискател, като липсвали доказателства за правоприемство на
същия, както и такива за наличието на представителна власт. Моли се за отмяна
на отказа на съдебния изпълнител да прекрати делото.
В
срока по чл. 436, ал. 3 ГПК по делото са постъпили писмени възражения от взискателя
„Фьоникс Фарма“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 199А, в които се излага
становище за неоснователност на подадената жалба. Заявява, че дружеството е
вписало промяна във фирмата си от „Либра“ ЕАД на „Фьоникс фарма“ ЕАД, а след
това се е преобразувало чрез промяна на правната форма без ликвидация на
„Фьоникс фарма“ ЕООД. По същество оспорва твърдението на длъжника, че са налице
предпоставките на чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК за прекратяване на делото, тъй
като видно от материалите по делото, изпълнителни действия били извършвани. По-
конкретно бил наложен запор върху трудовото възнаграждение, получавано от С.Д.,
който за времето на ползвания от нея отпуск поради бременност и раждане не бил
изпълняван, но след неговото прекъсване отново започнало изпълнение чрез този
изпълнителен способ. Моли за
потвърждаване на отказа на ЧСИ Божилова да прекрати изпълнителното дело с оглед
правилността му.
По делото е депозирано и становище на частния изпълнител, съдържащо
подробно изложение на всички предприети в изпълнителното производство действия,
описани в хронологичен ред. Изложени са мотиви относно недопустимост,
неоснователност и необоснованост на подадената жалба. Посочва се, че настоящото
искане за прекратяване на делото е повторно, след като по подадената
първоначално от длъжника молба на 06.11.2019 г., съдебният изпълнител вече
веднъж бил отказал да прекрати делото, поради липсата на предпоставките по чл.
433, ал.1 т. 8 от ГПК. Този отказ бил връчен на 03.12.2019г., но в
законоустановения срок не бил обжалван. Поради това, съдебният изпълнител
счита, че жалбата се явява недопустима, тъй като с подадената втори път молба
за прекратяване на делото се заобикалял закона, и в частност разпоредбата на
чл. 436, ал. 1 от ГПК. На следващо място посочва, че срещу солидарния длъжник С.С.Д.
било предприето действие по налагане на запор на трудово възнаграждение, по
който са постъпвали суми в периода от 09.06.2017 г до 02.10.2017 г. На
20.10.2017г. по делото постъпило писмо от работодателя „Бългериан Пропертис“
ЕООД, с което същият уведомявал съдебния изпълнител, че на лицето С.Д. бил
издаден болничен лист по бременност и раждане, с оглед на което за периода на
майчинството ще бъдат преустановени плащанията на работна заплата и удръжките
по запора. На 02.12.2019г. отново са започнали да постъпват суми по наложения
запор, като преводи са правени до месец май, 2020 г, когато трудовото
правоотношение на длъжника било прекратено. Освен запора на трудово
възнаграждение, по делото били предприети и други действия срещу длъжника С.Д.,
а именно на 10.04.2018 г. бил наложен запор на банковите й сметки в „Първа инвестиционна банка“ АД и „Банка ДСК“
ЕАД. С оглед на изложеното, заявява, че с предприетите изпълнителни действия
била прекъсната перемпцията и 2 – годишния срок не бил изтекъл.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК и против подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител
по чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Съдът намира за неоснователно възражението на съдебния изпълнител за
недопустимост на жалбата, изложено в депозираното от него писмено становище, с
аргументи, че първоначално постановеният отказ за прекратяване на делото не бил
обжалван в срок. В закона не е предвидено, че отказите на съдебния изпълнител
за прекратяване на делото се ползват със сила на пресъдено нещо. След като пред
страната не са поставени ограничения пред правото й да иска прекратяване на
делото, то следва да се счита, че по всяко отправено от нея искане, съдебният
изпълнител дължи отделно произнасяне. Още повече, че в отговор на повторно
отправеното искане, съдебният изпълнител не е изложил мотиви за недопустимост на
същото поради вече съществуващо произнасяне по идентично предходно искане с
отказ, за който страната била уведомена още на 03.12.2019 г. В отговор на
отправеното по - късно искане с вх. № 07191/28.05.2020 г., съдебният изпълнител
е постановил отказа, предмет на настоящото обжалване, с мотиви по същество, а
именно, че с оглед наложения запор на трудово възнаграждение не е налице
сочената перемпция.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна, поради следното:
Изпълнително дело № 20118000400026 е образувано по молба на
взискателя „Либра“ ЕАД, ЕИК *********, въз основа на изпълнителен лист от
01.12.2010 г. , издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 6428 от
26.11.2010 г. по ч.гр.д. № 9924/2010 г. по описа на Районен съд Бургас, с който
са осъдени солидарно длъжниците „Фарма Бг“ ЕООД, В. И. Д. и С.С.Д. да заплатят
дължимите в полза на взискателя суми. Жалбоподателката С.С.Д. е солидарен
длъжник, отговарящ за задължението на главния длъжник при условията на чл. 121
от ЗЗД и сл.
От материалите по делото става
видно, че от момента на образуване на изпълнителното дело регулярно са
извършвани изпълнителни действия, като периодите между отделните действия не
надвишават срок от 2 години. Взискателят периодично е отправял искания за
извършване на справки, проучвания на имущественото състояния на длъжниците,
както и посочвал конкретни изпълнителни способи за събиране на дължимите суми. Така
на 24.01.2011 г. на длъжника С.Д. е връчена покана за доброволно изпълнение,
както и са наложени запори на банковите й сметки. На 07.04.2011 г. на същата е
връчено съобщение за конституиране на НАП като присъединен взискател. На
08.02.2013 г. е подадена молба от взискателя, с която е направено искане за
извършване на опис на движими вещи, собственост на длъжниците по делото. По
така направеното искане, съдебният изпълнител се е произнесъл с разпореждане,
че действията ще бъдат извършени след заплащане на дължимите авансови такси и е
изпратена повторна покана до длъжника Д. да се яви в кантората за извършване на
плащане и за предстоящо насрочване на опис. На 04.07.2014 г. е наложен запор
върху трудовото възнаграждение, получавано от С.Д. от „Олимпия 1920“ ЕООД. На
19.10.2015 г. по изпълнителното дело е бил присъединен кредитора ‚Хета асет
резолюшън Ауто България“ ООД, ЕИК *********. Установява се, че на 09.05.2017 г.
е наложен запор на трудовото възнаграждение, получавано от длъжника Д. от
„Бългериан пропъртис“ ЕООД, като на 15. 05.2017 г. е постъпило уведомление от
дружеството, че признава вземането и няма наложени предходни запори. От
09.06.2017 г. до 02.10.2017 г. по делото
са постъпвали суми по запора. С писмо от работодателя „Бългериан Пропертис“ ЕООД, постъпило
по изп. дело на 20.10.2017 г., същият е уведомил съдебния изпълнител, че на
лицето С.Д. е издаден болничен лист по бременност и раждане и за периода на
майчинството ще бъдат преустановени плащанията на работна заплата и удръжките
по запора. На 02.12.2019г. отново са започнали да постъпват суми по наложения
запор, като преводи са правени до месец май, 2020 г, когато трудовото
правоотношение на длъжника било прекратено. На 14.02.2018 г.
съдебният изпълнител е направил справка в БНБ за банкови сметки на длъжниците
по делото и въз основа на постъпилата информация на 10.04.2018 г. са били наложени запори
на банковите сметки на длъжника С.
Динчева, открити в „Първа инвестиционна банка“ АД и „Банка ДСК“ ЕАД.
От
правна страна, съдът намира следното: В чл. 433 ГПК законодателя изчерпателно е уредил хипотезите, в които се стига до
прекратяване и приключване на изпълнението. Сред основания, водещи до
прекратяване на изпълнителното производство, е визирано и това по ал. 1, т. 8
от цитираната разпоредба, където е предвидено, че изпълнителното производство
се прекратява ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години. Прекратяването на изпълнителното производство поради
т. нар. "перемпция" се основава на положението, че движението на
изпълнителното производство е поставено в зависимост от поведението взискателя,
от това дали той е поискал прилагането на определен изпълнителен способ от
съдебния изпълнител, дали е поискал извършване на конкретни изпълнителни
действия в рамките на този изпълнителен способ, дали е внесъл авансово таксите
и разноските, дължими за тяхното осъществяване, както и от това дали е поискал
повтаряне на неуспешно приложени изпълнителни действия или предприемане на
неизвършени такива. С оглед на това отсъствието на активност от страна на
взискателя да отправи искане до съдебния изпълнител за предприемане на
определени изпълнителни действия, продължило две години, е въведено от
законодателя като основание, водещо до прекратяване на изпълнителното
производство. В този смисъл до прекъсване на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК води самото искане на взискателя за извършването на определено
действие по принудително изпълнение, както и предприемането на поисканото
изпълнително действие от органа по принудителното изпълнение. По отношение на
кръга от изпълнителни действия, прекъсващи законово установения двугодишен срок
по смисъла на чл. 433, т. 1, т. 8 ГПК, трябва да се отбележи, че със своята тълкувателна практика с Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 година, ВКС прие, че такива действия са
насочването на изпълнението чрез запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. С т. 10 на посоченото
тълкувателно решение, бе обявено, че ППВС № 3/18.11.1980 г. е изгубило действие и бе преуреден въпроса за
давността, като считано от 26.06.2015 г. се прилагат предвидените в това тълкувателно
решение последици,
а именно, че с предприемането на кое
да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ давността
се прекъсва.
Ето защо съдът намира, че не са налице
основания, които да обосноват отмяна на обжалваното действие на ЧСИ, поради
което жалбата следва да бъде оставена без уважение.
На
основание чл. 437, ал. 4, изр. 2 ГПК решението не подлежи на обжалване, поради което е
окончателно. Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника С.С.Д., ЕГН ********** против Отказа на ЧСИ Ивелина Божилова с рег. № 800 на КЧСИ да прекрати изп.д. №
20118000400026 на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК, обективиран в съобщение №
11615/18.06.2020 г.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
мл.с.