РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. Ямбол , 07.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в публично заседание
на тридесет и първи март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Пепа И. Чиликова
Членове:Гергана Ж. Кондова
Петранка П. Кирова
при участието на секретаря Миглена П. Коматарова
в присъствието на прокурора Живко Петров Илиев (ОП-Ямбол)
като разгледа докладваното от Гергана Ж. Кондова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20212300600062 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по жалба на защитника - адвокат от АК-*****
на подс.И. Г. Ч. от гр.*****, ЕГН **********, против Присъда № 260003/08.01.2021 г.,
постановено по НОХД № 575/2020 г. по описа на Районен съд Ямбол.
С присъдата, подс.И.Ч. е признат за виновен в това, че на **.**.**** г. около 11:40 часа
в гр. ***** на ул. „******”, в посока от кръстовището на „***” към местността „******”, държал в
лек автомобил „**** *****” с регистрационен № * **** ** високорисково наркотично вещество,
метамфетамин хидрохлорид, със съдържание на активно действащия наркотичен компонент
метамфетамин 20% и с нето тегло 5,498 грама, на стойност 137.45 лв., и коноп /марихуана/ със
съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол с концентрация
12% и с нето тегло 0,599 грама на стойност 3.59 лв., и коноп /марихуана/ със съдържание на
активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол с концентрация 21% и с нето тегло
0,715 грама на стойност 4.29 лв. без надлежно разрешително за това, като деянието представлява
маловажен случай — престъпление по чл.354а, ал.5 вр. ал.3, т.1 от НК, поради което на основание
чл.78а, ал.1 от НК e освободeн от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева.
С решението, съдът се е произнесъл по отношение на веществените доказателства - 8бр.
1
полиетиленови пликчета тип „джъмпер”, като е постановил след влизане в сила на присъдата
същите да бъдат унищожени като вещи с незначителна стойност, както и касателно направените
по делото разноски, като е осъдил подс.Ч. да заплати същите в размер на 195, 10 лв. по сметка на
ОД на МВР-Ямбол, в полза на републиканския бюджет.
В жалбата се сочи неправилност и необоснованост на присъдата на районният съд и се
иска нейната отмяна, вместо което да бъде постановена друга такава, с която подс.И.Ч. да бъде
признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение поради недоказаността на
последното с оглед противоречивостта на събраните по делото гласни доказателства.
Участващият по делото прокурор от ОП-Ямбол пледира за правилност и
законосъобразност на постановената присъда и за справедливост на наложеното административно
наказание. В тази връзка моли съда да я потвърди изцяло.
В съдебно заседание въззивникът И.Ч. участва лично. Поддържа въззивната жалба и
моли съда да я уважи по изложените в нея съображения. Посочва, че не се смята за виновен и че
желае съдебното му минало да бъде „чисто”.
Съдът, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба, доводите на страните и
обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, съгласно правомощията си по чл.313 и
чл.314 от НПК, извърши цялостна служебна проверка на съдебния акт и приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява
като неоснователна по следните съображения:
Приетата от районният съд фактическа обстановка е правилна и обоснована, тъй като се
подкрепя напълно от събраните по делото доказателства. Правилно е прието като безспорно
установено следното:
На **.**.**** г. свидетелят М. Г. - служител на РУ - Ямбол получил оперативна
информация, че в лек автомобил „**** *****” с per. № * **** **, управляван от подсъдимия И.Ч.,
намиращ се в индустриалната зона в гр.*****, се държат наркотични вещества. Посоченият
свидетел предал тази информация на свидетеля Т. К., който заедно със св. Л. Д. - двамата
служители на РУ - Ямбол, потеглили в посока индустриалната зона на гр.***** и ЖП-гарата в
града. Като пристигнали на ул.„******” в гр.*****, установили, че търсеният от тях лек автомобил
бил спрян от свидетелите Я. К. и П. С. - също служители на РУ - Ямбол, в близост до складовете
на „******”. Установена била самоличността на водача на автомобила, а именно въззивника -
подсъдим И.Ч., както и пътникът в автомобила - св. П.Ч. - брат на въззивника. След като
полицейските служители попитали подсъдимия и брат му дали носят забранени веществата и те
отговорили, че не носят такива, се пристъпило към проверка на автомобила по реда на ЗМВР. В
резултат на тази проверка, св. Л. Д. открил под жабката в автомобила 6 бр. полиетиленови
пликчета тип „джъмпер” със съдържание жълто кристалообразно вещество с размер на плика -
5см./6,5см. и общо тегло около 7,5 гр.; 2 броя полиетиленови пликчета с канал тип „джъмпер” със
съдържание на суха зелена тревиста маса с размер на плика - 5см./6,5см. и общо тегло около 2
грама. Тогава, въззивникът - подсъдим И.Ч. ги предал на органите на РУ - Ямбол с протокол за
доброволно предаване от **.**.**** г., като записал в протокола, че вещите - пико и марихуана, са
2
негови и са за лична употреба.
От заключението по назначената по делото физикохимическа експертиза Протокол №
**/**.**.**** г., се установява, че представеното за изследване жълтеникаво кристалообразно
вещество, съдържащо се в 6 /шест/ броя прозрачни полиетиленови пликчета тип „джъмпер” с
размер 5x5 см., представлява метамфетамин с общо нето тегло 5,498 грама и с активно действащ
наркотичен компонент метамфетамин 20 %.
Видно от заключението по същата експертиза, представената за изследване суха,
зелена, растителна маса, съдържаща се в 2 /два/ броя прозрачни полиетиленови пликчета тип
„джъмпер” с размер 5x5 см., представлява коноп /марихуана/ със съдържание на активен
наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол. Общото нето тегло на растителната маса
от двата обекта е 1,314 грама. Концентрацията на активно действащия наркотичен компонент -
тетрахидроканабинол е съответно 12 % за обект № 2.1 и 21 % за обект № 2.2.
Метамфетаминът е високо рисково наркотично вещество и подлежи на контрол
съгласно Списък II на Конвенцията на ООН за психотропните вещества от 1971год. и съгласно
Законът за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/. Метамфетаминът се
намират в Списък I към чл.3, ал.2 от ЗКНВП, включващо „Растения и вещества с висока степен на
риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина”.
Конопът /марихуаната/ е високо рисково наркотично вещество и е под контрол
съгласно Единната конвенция на ООН за упойващите средства от 1961 г. и съгласно Законът за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/. Конопът /марихуаната/ е
наркотично вещество и активният му компонент - тетрахидроканабинол се намират в Списък I
към чл.3, ал.2 от ЗКНВП, включващо „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина”.
От данните по делото се установява също, че към датата на извършване на
престъплението подсъдимият не е притежавал разрешение да държи високорискови наркотични
вещества, изискващо се съгласно разпоредбите на Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите и Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73,
ал. 1 от ЗКНВП, приета с ПМС № 259 от 03.10.2016 г.
От приложената по делото Справка съдимост рег.№****/**.**.**** г. на БС при РС -
Ямбол се установява, че към датата на извършване на деянието подс.Ч. не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.
За да постанови присъдата си районният съд е приел за установена същата фактическа
обстановка, като правилно и обосновано като напълно последователни, логични и
непротиворечиви е кредитирал отчасти обясненията на въззивника - подсъдим И.Ч., дадени от него
в хода на проведеното по делото съдебно следствие, показанията на свидетелите П. Ч., Я. К., П. С.,
Л. Д., Т. К., И. Е., М. Г., Г. Г., С. В., като показанията на последния са приобщени към
доказателствения материал по делото чрез прочитането им в съдебно заседание на основание
3
чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.5 от НПК и на свид. Г. Г., приобщени към делото чрез прочитането им на
основание чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.4 от НПК, както и заключението на вещото лице, изготвило
назначената физикохимическа експертиза. Фактите се установяват и от приложените по делото
писмени доказателства, прочетени от съда на основание чл.283 от НПК, както й от веществените
доказателства.
След направен анализ на всички събрани по делото гласни и писмени доказателства,
районният съд обосновано и правилно не е дал вяра като нелогични на обясненията на подсъдимия
в частта им, депозирана по време на съдебното следствие, касаеща твърдението му, че на
досъдебното производство е заявил и в обясненията си е отразил саморъчно, че намерените в
автомобила наркотични вещества са лично негови и за негова употреба, за да може да бъде пуснат
и да си тръгне свободен. Районният съд правилно и обосновано е оставил без доверие обясненията
на подсъдимия и в частта, в която сочи, че не е виждал собственика на автомобила, който го е
предал в автоморгата и не е имал връзка с него, тъй като същите противоречат на показанията на
брат му - свид. П. Ч., който в показанията си заявява, че свид. С. В. е свързал брат му /подсъдимия/
със собственика на автомобила.
В останалата част обясненията на подсъдимия са последователни и кореспондират с
показанията на разпитаните по делото в качеството им на свидетели полицейски служители. Съдът
е подходил с нужното внимание към показанията на тези свидетели. Относно тях следва да се
посочи, че единствено обстоятелството, че същите са служители на полицията, не може
автоматично да води до извод за тяхната пристрастност и заинтересованост от изхода на делото,
както и до изключването им от доказателствената съвкупност. За достоверността и обективността
на показанията на такива свидетели винаги следва да бъде извършен от съда подробен и обстоен
анализ на същите както поотделно, така и във връзка с останалите събрани по делото
доказателства. Видно от мотивите към присъдата, такъв анализ безспорно е направен от страна на
районния съд. Правилно в тази посока е установено от съда от първата инстанция, че показанията
на посочените свидетели са напълно изчерпателни, логични, безпротиворечиви и взаимно
допълващи се по релевантните обстоятелства, свързани с главния факт на доказване. Поради това
и са в пълна корелация помежду си и с писмените доказателствени източници, като не се
опровергават по какъвто и да е начин при съотнасянето им едни с други. Като е съобразил тези
обстоятелства, съдът внимателно е анализирал показанията на всеки един от тези свидетели,
тяхната логичност, обективност и съотносимост към останалия събран по делото доказателствен
материал и правилно е стигнал до извод за тяхната добросъвестност и обективност, поради което
ги е и кредитирал с доверие. Във връзка с всичко изложено дотук, съдът прецени като
неоснователен довода изложен във въззивната жалба, за превратен коментар на показанията на
разпитаните по делото свидетели - полицейски служители, които са според него противоречиви
помежду си, както и довода за недоказаност на обвинението от обективна страна.
С оглед на установеното от фактическа страна, въззивната инстанция споделя
направения извод от районния съд, че автор на инкриминираното деяние е И. Г. Ч..
При правилно изяснена фактическа обстановка районният съд е направил напълно
обосновани правни изводи, като е приел, че въззивникът е осъществил от обективна и от
субективна страна състава на престъплението по чл.354а, ал.5, вр.ал.3, т.1 от НК.
4
Предмет на престъплението е метамфетамин хидрохлорид със съдържание на активно
действащия наркотичен компонент метамфетамин 20% и с нето тегло 5,498 грама, коноп
/марихуана/ със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол с
концентрация 12% и с нето тегло 0,599 грама и коноп /марихуана/ със съдържание на активен
наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол с концентрация 21% и с нето тегло 0,715
грама. Метамфетаминът и конопът имат забранителен режим за притежание, съхранение и
употреба. Метамфетаминът е наркотично вещество, подлежащо на контрол съгласно Списък ІІ от
Конвенцията на ООН за психотропните вещества от 1971 г. и се намира в Списък I към чл.3, ал.2
от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, включващ „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с
тях, забранени за приложение в хуманитарната и ветеринарна медицина”. Конопът /марихуаната/
и активният му компонент тетрахидроканабинол, са включени в Списък I към чл.3, ал.2 на
ЗКНВП, включващ „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради
вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина“. Стойността на високорисковите наркотични вещества е установена съобразно
Постановление на МС № 23/29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за
нуждите на съдопроизводството.
И.Ч. е осъществил изпълнителното деяние на горепосоченото престъпно деяние чрез
държането на **.**.**** г. на предмета на престъплението, посочен по-горе. Налице е довършено
престъпно деяние, т.к. осъществявайки посочената форма на изпълнителното деяние, въззивникът
е установил своя фактическа и юридическа власт върху посочените наркотични вещества. Всички
тези действия е извършил без да има надлежно разрешително по Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите и Наредбата за условията и реда за разрешаване на
дейностите по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП, приета с ПМС № 259 от 03.10.2016 г.
От субективна страна подс.Ч. е действал с пряк умисъл. Ясно е съзнавал, че държи
процесните наркотични вещества, че същите представляват високорискови наркотични вещества,
че ги държи без надлежно разрешително и установява своя фактическа и юридическа власт върху
наркотичните вещества, респ. ясно е съзнавал общественоопасния характер на извършваното,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.
Въззивният съд напълно споделя изводите на решаващият такъв, че конкретния случай
е маловажен с оглед количеството, вида и стойността на наркотичното вещество, чистото съдебно
минало на въззивника и това, че е оказал частично съдействие на органите на разследването за
разкриване на обективната истина, поради което правилно и обосновано е квалифицирал деянието
по привилегирования състав на ал.5, на чл.354а от НПК.
По отношение на наказанието:
За извършеното от подсъдимия престъпление по чл.354а, ал.5, вр.ал.3, т.1 от НК
законът предвижда наказание глоба до 1 000 лева. Същото е извършено умишлено, не са
причинени имуществени вреди, а въззивникът не е осъждан за престъпление от общ характер и не
е освобождаван от наказателна отговорност. От изложеното е видно, че са налице материално
правните предпоставки на чл.78а ал.1 НК, поради което правилно районният съд е освободил И.Ч.
от наказателна отговорност като му е наложил административно наказание глоба. Относно
5
административното наказание глоба, настоящият съд намира, че законосъобразен и справедлив е
размер от 1000 лева. Границите на административното наказание глоба, предвидени в чл.78а, ал.1
от НК са от хиляда до пет хиляди лева. Съобразно разпоредбата на чл.78а, ал.5 от НК, размерът на
административната глоба не може да надвишава размера на наказанието „глоба” по чл.354а, ал.5
вр.ал. 3 от НК, в случая – предвидено като единствено наказание с максимален размер от хиляда
лева. Следователно, за да бъдат изпълнени стриктно законовите предписания, съдът не може да
наложи глоба в по-висок размер от предписанието на чл.354а, ал.5 вр. ал.3, т.1 от НК – хиляда
лева, нито в по-нисък размер от предвиденото в чл.78а, ал. 1 от НК – хиляда лева. Изцяло в този
смисъл е и съдебната практика, изразена в Решение № 130 от 29.08.2019 г. на БАС по ВНОХД №
130/2019 г., Решение № 209 от 3.01.2020 г. на БАС по ВАНД № 242/2019 г., Решение № 482 от
1.12.2018 г. на САС по ВНОХД № 1472/2018 г. и др. Поради това, на подсъдимия И.Ч. правилно е
наложена административна глоба в размер на 1 000 лева.
Обосновано и правилно районният съд се е произнесъл касателно веществените
доказателства, както и относно направените по делото разноски като ги е възложил в тежест на
въззивника И.Ч..
Тъй като при извършената въззивна проверка не се констатира наличие на основания за
изменение или отмяна на присъдата на Районен съд Ямбол, същата следва да бъде потвърдена
изцяло.
Ръководен от изложеното и на осн.чл.334, т.6 от НПК, Ямболски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260003/08.01.2021 г., постановено по НОХД № 575/2020
г. по описа на Районен съд Ямбол.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6