Мотиви на присъда №169/19.08.2015г. по НОХД №520/2015г. по описа на Окръжен
съд гр. Бургас.
Производството по делото е
образувано по повод внесен обвинителен акт от прокурор при Окръжна прокуратура
гр. Бургас, с който срещу подсъдимия М.Щ.А., ЕГН ********** е
повдигнато обвинение по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл.
198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК
– за това, че на 12.05.2015г., около 22,30 ч., в гр. Бургас, ж.к. „Братя
Миладинови”, бл. 46, пред вх. 2, е отнел чужди движими вещи, както следва:
чанта от естествена кожа на стойност 46,00 лева, лачено портмоне на стойност
6,00 лева, лична карта на стойност 11 лева, лилав несесер на стойност 5 лева,
два броя червила на стойност 6 лева, спирала на стойност 5 лева, парфюм „Бърбари” на стойност 15 лева, молив за устни на стойност 3
лева, молив за вежди на стойност 2 лева, метална лъжичка на стойност 3 лева,
сгъваем чадър на стойност 7 лева, очила на стойност 35 лева, калъф за очила на
стойност 4 лева, и сума от 32 лева, на обща стойност 180,00 лева, от владението
на Р. Г.Г., с намерение противозаконно да ги присвои,
като употребил за това сила - удар с юмрук в лицето и издърпване на чантата на
пострадалата от ръцете й, като деянието е извършено в условията на опасен
рецидив.
Съдът
на основание чл. 84, ал. 1 и чл. 76 от НПК прие за съвместно разглеждане в
съдебното производство по делото предявения от пострадалата Р.Г.Г., ЕГН ********** граждански иск срещу подсъдимия М.Щ.А.
за сумата от 180 лева, представляваща обезщетение за причинените й имуществени
вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на деянието до окончателното й изплащане, и конституира Р.Г.Г. като частен
обвинител и граждански ищец по делото.
Съдът разгледа делото по реда на
съкратеното съдебно следствие по глава 27 от НПК, като с протоколно определение
от 19.08.2015г., на основание чл. 372, ал. 4 от НПК, обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В хода на съдебните прения,
прокурорът поддържа обвинението от фактическа и правна страна, така както е
формулирано с обвинителния акт. Пледира за осъдителна присъда по
обвинението по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр.
чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, като наказанието на подсъдимия да бъде определено при баланс на
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства в размер от девет години лишаване от свобода,
което да бъде намалено с една трета, на основание чл. 58а, ал.1 от НК, и
редуцираното наказание да се изтърпи в затвор, при първоначален строг
режим. Счита, че при
изтърпяване на наказанието следва да бъде зачетено и времето, през което
подсъдимият е бил с наложена мярка за неотклонение задържане под стража,
считано от 13.05.2015 г. По отношение на гражданския иск, намира същият за
основателен, поради което предлага да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.
Частният обвинител и граждански
ищец Р.Г. се солидаризира с предложеното от прокурора наказание от девет години
лишаване от свобода, като намира същото за справедливо.
Служебният защитник на подсъдимия
М.А., в лицето на адв. Тодор Дойнов по време на
съдебните прения, пледира наказанието на подзащитния
му да се определи в размер на минимално предвиденото в разпоредбата на чл. 199
от НК, а именно пет години лишаване от свобода и същото да бъде намалено
съгласно разпоредбата на чл. 58а от НК. По отношение на гражданския иск, счита,
че същият следва да бъде уважен до размер на 122 лева, като от общия размер от
180 лева се приспадне стойността на намерените вещи.
Подсъдимият М.Щ.А. признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и
заявява, че не желае да се събират доказателства за тези факти. В защитната си
реч, по време на съдебните прения, изразява съжаление за постъпката си и моли
за по-ниско наказание, като счита, че наказание лишаване от свобода за срок от
четири години би било справедливо.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Съдът, след като прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, и по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, и с оглед разпоредбата на чл.
373, ал. 3 НПК, приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият М.Щ.А.
е роден на ***г***. Същият е с постоянен адрес ***. Понастоящем се
намира в *******, на
основание взета спрямо него мярка за неотклонение задържане под стража по
настоящото дело. Той е ********* и е с ЕГН **********.
От приложената справка за
съдимост на подсъдимия е видно, че същият е многократно осъждан – общо двадесет
и един пъти, като е изтърпявал ефективни наказания
лишаване от свобода. По отношение на предходните осъждания на подс. А.
е имало няколко произнасяния от съдилищата по реда на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, като последните две са по ЧНД №
2665/2012 г. и по ЧНД № 2229/2014 г., и двете по описа на Районен съд – Бургас.
С определение по ЧНД № 2665/2012 г. по описа на Районен съд – Бургас, влязло в
сила от 13.10.2012 г., на М.А. е било наложено общо наказание по НОХД
№2390/2012г., НОХД №2212/2012г. и НОХД №2512/2012г., всички по описа на БРС, в
размер на най-тежкото от тях, а именно лишаване от свобода за срок от една
година, което на основание чл. 24 НК е било увеличено с шест месеца до общ
размер от една година и шест месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи в
затвор при първоначален строг режим. Това наказание е било изтърпяно от подс. А. за времето от 21.06.2012г. до 21.12.2013г. С
определение № 709/09.06.2014г. по ЧНД № 2229/2014г. по описа на Районен съд -
Бургас, влязло в сила от 26.06.2014 г., на М.А. е било наложено общо наказание по
НОХД №1440/2014г. и НОХД №1726/2014г., двете по описа на БРС, в размер на най-тежкото
от тях, а именно една година лишаване от свобода, което да се изтърпи в затвор при
първоначален строг режим. Това наказание е било изтърпяно от подс. А. за времето от 27.01.2014г. до 27.01.2015г.
На 12.05.2015г., около 22.00 часа,
подсъдимият М.Щ.А. и св. Я. С. се намирали в гр. Бургас, в района на училище
„Братя Миладинови“, където седели на пейка и пиели бира. Подсъдимият споделил
на св. С., че няма пари, а му трябват, и че иска да направи грабеж, за да
„изкара” някой лев. Свидетелят С. възразил, при което подс.
А. му заявил, че той ще извърши грабеж, а С. нямало да прави нищо. Двамата
тръгнали към автобусната спирка в района на „Военна болница”, където поседели
около десет минути. Тогава покрай тях преминала пострадалата Р.Г.Г., която била слязла от автобуса и вървяла по ул. „Ванче Михайлов” /улицата до двора на „Военна болница”/ в
посока към дома си в ж.к. „Б. М.” бл. **. Подсъдимият А. и св. С. тръгнали след
нея, като преди това не си казали нищо, но св. С. се досетил за намеренията на подсъдимия,
предвид разговора, който водили преди това. Свидетелката Г. усетила, че след
нея вървят хора, обърнала се назад и видяла подс. А.
и св. С.. Пострадалата продължила да върви към дома си, като стигнала до вх. **
на бл. ** в ж.к. „ Б. М.” и спряла, за да отключи входната врата. Тогава била
застигната от подсъдимия А., който й нанесъл удар с юмрук в главата, в областта
на лицето, в резултат на който свидетелката паднала на земята. Подсъдимият хванал
чантата на пострадалата, която тя стискала с лявата си ръка, и започнал да я
дърпа, при което успял да я издърпа, като след това побягнал. Чантата на
пострадалата Г. била от естествена кожа, а в нея се намирали следните вещи:
лачено портмоне, лична карта, лилав несесер, два броя червила, спирала, парфюм
„Бърбъри”, молив за устни, молив за вежди, метална
лъжичка, сгъваем чадър, очила, калъф за очила и сумата от 32 лева. Действията
на подсъдимия били наблюдавани от св. С., който през това време се намирал до
ъгъла на жилищния блок. Подсъдимият не знаел, че св. С. е на това място и го
наблюдава. След като подс. А. побягнал, св. С. го
последвал и го настигнал до бл. ** на ж.к. „Б. М.”. Там подсъдимият извадил от
чантата на св. Г. дамското портмоне и несесера, в който имало дамски
принадлежности. Подсъдимият А. взел от портмонето сумата от 32 лева, след което
изхвърлил отнетата от св. Г. ***.
В хода на разследването било извършено разпознаване на лица, при което
пострадалата Р.Г. разпознала като извършител на деянието подсъдимия М.Щ.А. (л.
52 – 54 от ДП).
От експертното заключение на вещото лице по назначената и извършена по делото оценъчна
експертиза се установява, че стойността на отнетите вещи, собственост на
пострадала Г., възлиза на 148.00 лева. Заедно със сумата от 32.00 лева, която е
била в портмонето на пострадалата, общият размер на стойността на отнетите вещи
е 180.00 /сто и осемдесет/ лева.
Изложената фактическа обстановка
се установява по несъмнен начин от направеното от подсъдимия самопризнание и от
доказателствата, събрани в досъдебното производство, които изцяло го подкрепят,
инкорпорирани в гласните доказателствени средства – показанията
на свидетелите Р.Г. и Я. С., както и обясненията на подсъдимия А.; в писмените
доказателствени средства: протокол за следствен
експеримент от 13.05.2015г. и протокол за разпознаване на лица от 14.05.2015
г.; в писмените доказателства: справки за съдимост на подсъдимия и писма от
Затвора – Бургас за изтърпяни от подсъдимия наказания
лишаване от свобода;
във веществените доказателствени средства:
фотоснимките, изготвени при извършените следствен експеримент и
разпознаване на лица; в експертното заключение на вещото лице по извършената по
делото оценъчна експертиза. Съдът счита, че посочените доказателствени
източници установяват по несъмнен начин фактите, очертани в обстоятелствената
част на обвинителния акт и признати от подсъдимия.
Пострадалата свидетелка Р.Г. пресъздава
свои непосредствени възприятия, като показанията й са последователни и логични,
и не са изолирани от останалия доказателствен
материал. В проведените й разпити на досъдебното производство, свидетелката Г. безпротиворечиво установява, че преди да отнеме дамската й
чанта, подсъдимият е употребил спрямо нея сила, като я е ударил с юмрук в
лицето, в резултат на което тя е паднала на земята, и
едва след това подсъдимият е издърпал от ръката й чантата и е побягнал.
Показанията на св. Г. кореспондират и с показанията на свидетеля Я. С.,
който също съобщава, че подсъдимият е нанесъл удар с юмрук в главата на
пострадалата, след което е издърпал от ръката й дамската чанта.
В обясненията си, дадени на
досъдебното производство, подсъдимият А. признава, че е ударил в лицето
пострадалата и е взел чантата й.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна, че подсъдимият М.Щ.А. е
осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 199,
ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр.
чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, тъй като на 12.05.2015
г., около 22.30 ч., в гр. Бургас, ж.к. „Братя Миладинови”, бл. **, пред вх. **,
при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи, както следва: чанта
от естествена кожа на стойност 46.00 лева, лачено портмоне на стойност 6.00 лева,
лична карта на стойност 11 лева, лилав несесер на стойност 5 лева, два броя
червила на стойност 6 лева, спирала на стойност 5 лева, парфюм „Бърбъри” на стойност 15 лева, молив за устни на стойност 3
лева, молив за вежди на стойност 2 лева, метална лъжичка на стойност 3 лева,
сгъваем чадър на стойност 7 лева, очила на стойност 35 лева, калъф за очила на
стойност 4 лева, и сумата от 32 лева, или всичко на обща стойност 180.00 (сто и
осемдесет) лева, от владението на Р.Г.Г., с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила.
От обективна страна е налице
деяние извършено против обществените отношения, свързани със собствеността на
гражданите, осъществено от
подсъдимия чрез действие – противозаконно отнемане на вещите, предмет на
престъплението, като употребил за това сила, и се квалифицира като грабеж по
чл. 198, ал. 1 от НК. Употребата на сила от страна на подсъдимия се е изразила
в нанасяне на удар с юмрук в лицето на пострадалата, в
резултат на което последната е паднала на земята, като след това
подсъдимият издърпал от ръката й дамската й чанта с намиращите се в нея вещи,
описани по-горе.
На следващо място от обективна страна по отношение на подсъдимия М.А., извършения грабеж следва да се
квалифицира по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр.
чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК, като извършен при условията на опасен рецидив. Наличието на
опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК се обосновава с наложеното
по реда на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК, с
определение по ЧНД № 2665/2012 г. по описа на Районен съд – Бургас, влязло в
сила от 13.10.2012 г., общо ефективно наказание по НОХД №2390/2012г., НОХД
№2212/2012г. и НОХД №2512/2012г., всички по описа на БРС, в размер на една
година и шест месеца лишаване от свобода (изтърпяно за времето от 21.06.2012г.
до 21.12.2013г.) и с наложеното по реда на чл. 25, ал. 1, вр.
чл. 23, ал. 1 НК, с определение по ЧНД № 2229/2014г. по описа на Районен съд -
Бургас, влязло в сила от 26.06.2014 г., общо ефективно наказание по НОХД
№1440/2014г. и НОХД №1726/2014г., двете по описа на БРС, в размер на една
година лишаване от свобода (изтърпяно за времето от 27.01.2014г. до
27.01.2015г.). Посочените две кумулирани наказания – една
година и шест месеца лишаване от свобода и една година лишаване от свобода са
били изтърпяни от подс. А.,
съответно на 21.12.2013г. и на 27.01.2015г., в срока по чл. 30, ал. 1 от НК.
От субективна страна, престъплението е извършено от подсъдимия с пряк
умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
му последици и е искал настъпването им.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
С оглед
на това, че делото се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.
373, ал. 2, вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК, при
определяне вида и размера на наказанието с оглед императивната разпоредба на
чл. 373, ал. 2 от НПК, наказанието следва да се определи при условията на чл.
58а от НК. Съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК при
постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК съдът
определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на
Общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета.
Настоящият състав отчита като
смекчаващи вината обстоятелства младата възраст на подсъдими и ниската стойност на отнетото. Същевременно съдът намира, че процесуалното поведение
на подсъдимия в хода на досъдебното производство, може да бъде оценено като
такова, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия
извършител, поради което и го третира като допълнително смекчаващо
отговорността обстоятелство.
От друга страна
индивидуализиращите неправомерния акт характеристики, очертаващи времето,
мястото, механизма на извършване с отчитане на формата и интензитета на
употребената сила, и манифестираната дързост по отношение на ***-годишна жена,
обосновават висока степен на обществена опасност на престъплението.
Относимите към личността на дееца данни за
обремененото с криминални прояви съдебно минало на М.А., налагат изводи и за
висока степен на опасност на автора на инкриминирания грабеж. Приложеното по
делото свидетелство за съдимост визира осъществени множество престъпления /общо
21 (двадесет и едно) на брой), предхождащи разглежданото престъпно деяние, 16
(шестнадесет) от които извън обсега на значимите за правната квалификация по
чл. 199, ал. 1, т. 4 от НК – опасен рецидив, и обуславя заключение за липса на
поправително, предупредително и възпитателно въздействие на наложените за тях
наказания, показателно за което е и това, че няколко месеца след изтърпяване на
последната влязла в сила присъда, подсъдимото лице е извършило инкриминирания
грабеж. Очертаните факти сочат на изградени у М.А. трайни антисоциални навици и
демонстрирана престъпна упоритост, изискващи засилена репресия.
При тези данни и съобразно
изискванията на чл. 54 от НК, съдът прие, че наказанието по отношение на
подсъдимия А., за извършеното от него престъпление по чл. 199, ал. 1, т.
4, вр. чл. 198, ал. 1, вр.
чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК, следва да се определи при лек
превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, малко под
средния размер, предвиден в чл. 199, ал. 1 НК, поради което и определи
наказание лишаване от свобода за срок от девет години. С оглед разпоредбата на
чл. 58а, ал. 1 от НК, предвид обстоятелството, че делото е разгледано по реда
на съкратеното съдебно следствие по чл. 373, ал. 2, вр.
с чл. 372, ал. 4 от НПК, така определеното наказание лишаване от свобода за
срок от девет години следва да се намали с една трета (в случая с три години),
при което окончателния размер на наказанието се определя на лишаване от свобода
за срок от шест години.
Така наложеното наказание от шест
години лишаване от свобода следва да бъде изтърпяно ефективно от осъдения М.А. ***
при първоначален строг режим, на основание чл. 61, т. 2, вр.
чл. 60, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
Съдът на основание чл. 59, ал. 1,
т. 1 от НК приспадна от наложеното наказание лишаване от свобода за срок от шест години, времето, през което
подсъдимият А. е бил задържан, считано от 13.05.2015г.
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Според
съда, предявения от пострадалата иск за ангажиране гражданската отговорност на подсъдимия за
причинените с престъпното деяние имуществени вреди е
доказан по основание при условията на чл. 45 от ЗЗД, но е частично основателен по
размер. От показанията на пострадалата свидетелка Г. се установява, че след
деянието тя е намерила до контейнер за смет две от вещите, които са й били
отнети от подсъдимия, а именно дамската й чанта и чадъра. В съдебно заседание
св. Г. уточни, че чантата й е била скъсана и не била годна за употреба, като единствено
чадърът можел да се ползва по предназначение. Предвид на това съдът прие, че от
стойността на причинените на пострадалата имуществени вреди следва да се
приспадне само стойността на чадъра. Ето защо съдът осъди подсъдимия М.Щ.А. да заплати на Р.Г.Г. сумата
от 173 (сто седемдесет и три) лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от
12.05.2015 г. до окончателното й изплащане, като отхвърли гражданския
иск за имуществени вреди за разликата над 173 лева до предявения размер от 180
лева.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед
виновността на подсъдимия, съдът на основание чл. 189, ал. 3 от НПК го осъди да заплати в
полза на държавата, по сметка на ОД на МВР – гр. Бургас, сума в размер на 20
(двадесет) лева, представляваща направени по делото разноски, както и сума в
размер на 50 лева, представляваща дължима държавна такса върху уважения размер
на гражданския иск.
Мотивиран от изложените
съображения, съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: