РЕШЕНИЕ
№ 46
гр. Ямбол , 19.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ в публично заседание на седми
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С. С. М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско
дело № 20202330101856 по описа за 2020 година
Производството е образувано и се води по искова молба
от К. Д. Б. с ЕГН ********** от гр.С., ж.к. „*** чрез адв.С.К.
от АК С. против „Геосторй инженеринг“ ЕООД с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, ул.“Ормана“
№ 34 представлявано от М.В.М. С исковата молба се твърди,
че ищеца и ответника са се намирали в трудовоправни
отношения, считано от 25.03.2019 год., като ищецът е заемал
в предприятието на ответника длъжността „***“ с основно
трудово възнаграждение в размер на 1000 лева. Трудовото
правоотношение на ищеца било прекратено със заповед №
*** год., с която му било наложено дисциплинарно наказание
„Дисциплинарно уволнение“, поради неявяването на ищеца
без уважителни причини за два поредни дни – 31.03.2020 год.
и 01.04.2020 год. Поддържа се че така наложеното наказание
1
е незаконосъобразно, като се реливират доводи за неспазване
разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ и липса на мотиви.
Претендира се от съда: да отмени Заповед № *** год. на
„Геосторй инженеринг“ ЕООД за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца и да признае уволнението за
незаконно; Да възстанови ищеца на заеманата преди
уволнението длъжност - „***“, както и да бъде осъдено
ответното дружество да заплати на ищеца обезщетение за
оставяне без работа в резултата на незаконното уволнение за
период не повече от шест месеца считано от 09.04.2020 год. в
размер на 6000 лева, ведно със законната лихва от датата на
извършване на уволнението 09.04.2020 год. до окончателното
изплащане на сумата.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника,
с който предявените искове се оспорват като неоснователни.
По същество не се оспорват факта на съществуването на
трудовото правоотношение между страните и прекратяването
му. Оспорват се фактическите твърдения свързани с
обстоятелствата довели до заповедта за налагане на
дисциплинарно уволнение.
В съдебно заседание за ищеца се явява адв.С.К. от АК С.
чрез когото в хода на делото по същество се поддържат
предявените искове.
В съдебно заседание за ответника се явява адв.С.Е. от АК
Я., чрез когото и с депозирани по делото писмени бележки се
поддържа, че предявените искове са неоснователни и
2
недоказани.
След като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
С оглед фактите изложени в обстоятелствената част на
исковата молба и формулирания въз основа на тях петитум,
съдът намира, че предявените от ищеца искове предмет на
настоящото съдебно производство са с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 КТ – признаване на уволнението за незаконно
и неговата отмяна; чл.344, ал.1, т.2 КТ – възстановяване на
предишната работа и чл.344, ал.1, т.3 КТ – обезщетение за
времето през което е останал без работа поради уволнението.
По делото са представени писмени доказателства: *** г.,
молба от К. Д. Б. за ползване на 5 дни платен годишен
отпуск, считано от 31.03.2020 г., с дата на молбата -
30.03.2020 г., разпечатка от интернет кореспонденция с
подател К. Д. Б. до инж. М. Т., молба от К. Д. Б. от 31.03.2020
г. за платен годишен отпуск за 5 работни дни от 31.03.20 г.,
молба от К. Д. Б. от 30.03.2020 г. за разрешаване на ползване
на 5 дни платен годишен отпуск, считано от 31.03.2020 г.,
върху която в графа срещу предлагам е записано „НЕ“,
разпечатка от интернет кореспонденция с подател Н.С.
03.04.2020 г. и получател К. Д. Б. и прикачен файл от К. Д. Б.
до Н.С. заповед № *** г. на осн. чл. 193, ал. 1 КТ,
уведомление от управителя на „Геострой Инженеринг“
ЕООД чрез юрк. Р.М. до К. Д. Б., заверено копие от
3
пощенски плик с пощенско клеймо от 08.04.2020 г. и
отразяване за получено на 09.04.2020 г. в 14.30, писмени
обяснение от К. Д. Б. от 09.04.2020 г., заповед № *** г., с
която е прекратен трудовото правоотношение на ответното
дружество с ищеца по делото, заверено копие на страници 1-
ва и 18-та от трудовата книжка на К. Д. Б.; молба от К. Д. Б.
от 31.03.2020 г., на която в горен ляв ъгъл се чете „НЕ” и
подпис, длъжностна характеристика за длъжност „***“ - код
по НКП 12136051, извадка от ел. кореспонденция между Н.С.
и К. Д. Б., молба от К. Д. Б. от 24.03.2020 г. за ползване на 1
ден платен годишен отпуск, считано от 25.03.2020 г. и
заповед, с която на осн. чл. 125 КТ се разрешава на К. Д. Б.
ползване на 1 ден платен годишен отпуск, молба от К. Д. Б.
от 21.02.2020 г. за ползване на 1 ден платен годишен отпуск
от 24.02.2020 г. до 24.02.2020 г., вкл., и заповед № ***, с
която на осн. чл. 155 КТ на К. Д. Б. се разрешава ползване на
1 ден платен годишен отпуск, молба от К. Д. Б. от 10.02.2020
г. за ползване на 1 ден платен годишен отпуск на 11.02.2020
г., молба от К. Д. Б. от 10.02.2020 г. за ползване на 1 ден
платен годишен отпуск на 12.02.2020 г., молба от 12.02.2020
г. за ползване на 1 ден платен годишен отпуск на 13.02.2020
г., заповед № 18, с която на осн. чл. 155 КТ се разрешава
ползване на 3 дни платен годишен отпуск за времето от
11.02.2020 г. до 13.02.2020 г., заповед № *** г., с която на К.
Д. Б. се заповядва да ползва служебен автомобил, заповед №
*** г., заповед № *** г., предоставени от ответника - оценка
на риска идентифицираща опасности, свързани с нов
4
биологичен агент, причиняващ заболяване „COVID 19” -
общо 13 страници, заповед № *** г., заповед № *** г.,
удостоверение *** г. за завършено обучение по безопасност,
разрешение за строеж № *** г., фактура № *** г., фактура №
*** г., заповед № *** г.; констативен протокол за извършена
проверка вх. № *** г., писмо от РЗИ-Ямбол изх. № ***г. до
управителя на ответното дружество, решение № *** на РЗИ-
Я. справка информация от РЗИ-Ямбол по искане за достъп на
информация вх. № *** г., разпечатки от интернет
кореспонденция между Н.С. и К. Д. Б., заповед № *** г.,
разпечатки от интернет кореспонденция между Н.С. и К. Д. Б.
от 03.04.2020 г., заповед *** г., извадка интернет
кореспонденция между Н.С. и К. Д. Б. 31.03.2020 г. и молба
от К. Д. Б. 31.03.2020 г., справка извадка от интернет
кореспонденция между Н.С. и К. Д. Б. 31.03.2020 г. от
30.03.20 г.; служебна бележка изх. № *** г.;
извадки/разпечатки от интернет за фирмата „Б.“ ЕООД;
удостоверение за декларирани данни изх. № *** г., справка
за актуално състояние на действащи трудови договори на
НАП ТД Бургас, удостоверение № *** г., справка за актуално
състояние на трудовите договори към дата 13.01.2021 г. на
НАП справка за осигурителен доход за социално
осигуряване по данни Декларации от Наредба Н-13 към
Кодекса за Социално осигуряване за периода от 01.01.2020 г.
до 31.12.2020 г. на НАП и справка от НАП за изплатени
доходи /трудови и различни от трудови/ на физически лица
от 14.01.2021 г.
5
По делото по искане на ищеца са събрани гласни
доказателства чрез разпит в качеството му на свидетел,
лицето Д. Б., баща на ищеца, видно от които синът му бил
притеснен и споделял, че на работата му не се спазват
мерките въведени със заповед на министъра.
По искане на ответника са събрани гласни доказателства
чрез разпит в качеството му на свидетел, лицето Р. М., *** в
ответното дружество, видно от които ищецът е подал молба
за ползване на платен годишен отпуск, с която управителя на
ответното дружество изразил несъгласие. За обстоятелството,
че молбата за отпуск не е уважена свидетелят съобщил на
ищеца по телефона.
По делото бе изслушана съдебно счетоводна експертиза
видно от заключението на вещото лице по която: по данни на
ТП на НОИ гр.Ямбол се установява, че К. Д. Б. не е работил в
периода от датата на уволнението – 09.04.2020 год. до
момента на изготвяне на експертизата – 19.11.2020 год., няма
данни за осигуряване, няма активни трудови договори; от
датата на уволнението – 09.04.2020 год. до момента на
изготвяне на експертизата са минали 7 месеца и 10 дни;
брутният размер на обезщетението по чл.225, ал.1 КТ в
размер на шест брутни месечни заплати е 6000лева; нетният
размер на обезщетението по чл.225, ал.1 КТ в размер на шест
нетни месечни заплати е 5400 лева;
От доказателствата по делото се установява, а и това не е
спорно между страните, че същите са се намирали в трудови
6
правоотношения по силата на които ищеца е полагал труд в
предприятието на ответника въз основа на трудов договор №
*** год., на длъжност „***“, което трудово правоотношение е
било прекратено със заповед № *** год. на основание чл.190,
ал.1, т.2 КТ – неявяване на работа в течение на два
последователни работни дни, с налагане на дисциплинарно
наказание „дисциплинарно уволнение“ на основание чл.330,
ал.2, т.6 КТ.
От събраните доказателства по делото се установява, а и
това не е спорно между страните, че ищецът е отсъствал от
работа в течение на два последователни работни дни, на
31.03.2020 год. и 01.04.2020 год., след като ищецът е подал
молба за платен годишен отпуск и без да получи надлежно
разрешение е започнал ползването му.
Неявяването на ищеца на работа в два последователни
работни дни се признава и от ищеца изслушан в съдебно
заседание, като мотивира подаването на молба за отпуск с
твърдението, че не са се спазвали мерките /за ограничение
разпространението от Ковид/.
Установява се още че процедурата по налагане на
дисциплинарното наказание – чл.193 КТ е спазена от
работодателя на ищеца. Издадената заповед съответства на
изискванията на чл.195 КТ, спазена е предписаната от закона
форма и съдържание. Нарушението е описано със своите
обективни и субективни признаци, времето на извършването
му, вида на наказанието и правното му основание. Обоснован
7
е характера и тежестта на нарушението с оглед характера на
заеманата от ищеца длъжност и необходимостта от
изпълнение на неотложни СМР.
Наведените от ищеца твърдения, с които по същество
мотивира неявяването си на работа и започване ползване на
неразрешен му отпуск, а именно неспазване от работодателя
на противоепидемичните мерки срещу Ковид, не се
потвърждават от събраните по делото доказателства, а
показанията на св. Д. Б., баща на ищеца, се основават от
поведението и казаното му от ищеца, поради което и не водят
до безпротиворечив извод в тази насока.
С оглед установеното по делото, съдът намира
уволнението на ищеца за валидно и законосъобразно, поради
което предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ,
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на спора по главния иск неоснователни
се явяват и обусловените от него искове с правно основание
чл.344, ал.1, т.2 и т.3 КТ, за възстановяване на ищеца на
предишната и работа преди уволнението и за заплащане на
обезщетение за времето през което е останала без работа
поради уволнението.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3
ГПК, на ответната страна следва да се присъдят
претендираните разноски по делото, съобразно представените
доказателства и списък на разноските, които са в общ размер
8
на 1000,00 лева, заплатено адвокатско възнаграждение за
един адвокат.
С оглед фактическата и правна сложност на делото,
броя проведени съдебни заседания, обема на извършените
процесуални действия на процесуалния представител на
ответника, съдът намира, че уговореното между страните по
договора за правна защита и съдействие адвокатско
възнаграждение не е прекомерно, поради което и
възражението на ищеца в тази насока се явява неоснователно.
Водим от горното и на основание чл.235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. Д. Б. с ЕГН **********
от гр.С., ж.к. „*** против „ГЕОСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ“
ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.Ямбол, ул.“Ормана“ № 34, представлявано от М.В.Т.,
обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1,
т.1, т.2 и т.3 КТ във вр. с чл.225, ал.1 КТ, за признаване на
уволнението със заповед № *** год. за незаконно и неговата
отмяна, възстановяване на предишната работа и за заплащане
на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за времето през което е
останал без работа поради уволнението като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА К. Д. Б. с ЕГН ********** от гр.С., ж.к. „***
ДА ЗАПЛАТИ на „ГЕОСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол,
9
ул.“Ормана“ № 34, представлявано от М. В.Т. сумата от 1 000
лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Окръжен съд Ямбол в двуседмичен срок считано от
22.04.2021 год.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
10