Р Е Ш Е Н И Е
№……..…/……….…2019 г., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският окръжен съд, Гражданско
отделение, в открито съдебно заседание, на двадесет и пети ноември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН
ИВАНОВ ФИЛИП РАДИНОВ – мл. с.
при
участието на секретаря Петя
Петрова, като разгледа докладваното от младши съдия Филип Радинов
въззивно гражданско дело № 1802 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на Глава двадесета от ГПК.
Образувано
е по депозирана въззивна жалба с вх. № 57239/05.08.2019 от С.Ж.Б., ЕГН **********,
срещу Решение № 2725/18.06.2019 по гражданско дело № 18220/2018 на ВРС, с което
е отхвърлен предявеният от С.Б.
срещу С.Х.Г., ЕГН ********** и В.Х.Г., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 45 ал 1 от ЗЗД, за осъждането им
солидарно да заплатят на ищеца сума в
размер от 3700 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, произтекли от причинените ѝ, на 09.06.2010 г., телесни увреждания – удар в горната част на
главата, лявата част на лицето и удар областта на срамната кост, обусловили в
съвкупност временно разстройство на здравето, неопасно за живота, ведно с
законна лихва, считано от датата на увреждането – 09.06.2010 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Твърди се, че първоинстанционният съд
неправилно е приел, че от представеното по делото заключение на д-р Г. не може
да бъде установено за кое лице то се отнася и на коя дата е съставено. Сочи, че
поради пропуск, пред първа инстанция действително е представена само част от
заключението, но същото се съдържа, в цялост, в материалите по всяко от
приобщените към първоинстанционното дело, други дела - НЧХД № 6625, гражданско
дело № 6479/2015, гражданско дело № 6480/2015, гражданско дело № 6481/2015 и
гражданско дело № 6492/2015 всички на ВРС. Счита, че първоинстанционният съд
неправилно не е дал вяра на показанията на свидетеля М.Ж.. Изтъква, че съдът не
е дал указания на ищеца да представи липсващата част от заключението на д-р Г.,
както и да представи доказателства относно обхвата на видимост през шпионката
на вратата, през която свидетелят М.Ж. твърди, че е наблюдавал нападението над
ищеца.
Поддържа, че
вземането за процесното обезщетение за неимуществени вреди не е погасено по
давност, предвид факта, че искът за това обезщетение е бил предявен по НЧХД №
6625/2010 на ВРС, присъдата по това дело е отменена от ВОС и делото е върнато
за ново разглеждане пред друг състав на ВРС, като наказателният съд е прекратил
делото поради изтекла абсолютна давност на престъплението, без да се произнесе
по предявения граждански иск, поради което погасителната давност следва да се
счита за спряна.
Иска се отмяна на
обжалваното решение, като се излагат аргументи за неправилност, поради
допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон.
Претендират се
разноски.
В съдебното
заседание, чрез процесуалния си представител, въззивникът поддържа жалбата.
Противопоставя възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна
адвокатско възнаграждениел.
На 19.09.2019 г.
е подаден отговор от С. и В. Г., чрез адв. Б., в който се твърди, че процесният деликт не е
осъществен от ответниците. Поддържа възражението за погасяване по давност на
претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди, като изтъква, че
давността не е спирана нито прекъсвана, предвид факта, че предявеният
граждански иск в наказателния процес не е уважен и следователно не е била
налице една от предпоставките на чл. 116 б. „б“ от ЗЗД.
Иска се
потвърждаване на обжалваното решение.
Претендират се разноски, за което е
представен списък по чл. 80 от ГПК.
В
съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, въззиваемият поддържа отговора.
Относно предмета на
исковата претенция ищецът твърди, че на 09.06.2010 г. около 20 ч. на
междустълбищната площадка пред дома й на адрес гр. Варна, ул. «Страхил войвода»
18, ет.4,ап.16 била нападната от ответниците. Започнали да я удрят. С. я ударил
пръв в горната част на главата /темето/, удара бил нанесен с юмрук и
изключително силен. Последващ удар й бил нанесен в лявата част на лицето от В.,
вследствие на което се появило кръвонасядане в лявото око, кръвонясядане по
лявото слепоочие, също така й била компрометирана зъбна протеза в лява горна
част. Излага, че трети удар й бил нанесен от С. в областта на срамната кост,
след което ответника се държал за опора
в парапета и това направило ударите по силни.
При нанасянето на тези удари ищцата твърди, че се е изпуснала, което
било забелязано по - късно от полицаите и децата й. Побоят бил придружен от
множество обиди и заплахи. След като се появила майката на ответниците, последните
преустановили действията си. Пристигнала полиция. ВРП отказала да образува
наказателно производство, поради което ищцата подала тъжба, по която било
образувано дело срещу ответниците. Наказателното производство срещу тях за
престъпления по чл.130, ал.2 от НК било прекратено, поради изтекла
давност. Ищцата излага, че била
предявила граждански иск в наказателното производство за заплащане солидарно на
сумата в размер на 4500 лв. за неимуществени вреди - лека телесна повреда,
болки и страдания срещу ответниците и А.Г.. Твърди, че в резултат на така
нанесените й удари и лека телесна
повреда предявила иск срещу А.Г. и по гр.д. № 6481/15г. на ВРС й било присъдено
обезщетение в размер на 800 лв. Поради това предявава претенцията си срещу
останалите двама извършители за сумата от 3700лева.
В срока по чл.
131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците, с който исковете се оспорват
като неоснователни. Отричат да са нанесли сочените телесни увреждания. Твърдят, че в наказателното поризводство до
неговото прекратяване такива обстоятелства не са установени. Правят възражение
за погасяване на претенцията по давност.
Като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства съдът, приема
за установено следното от фактическа страна:
От представеното по делото Медицинско удостоверение
№ 531/2010 г., издадено за да послужи пред съда, се установява, че въззивницата
е освидетелствана на 10.06.2010 г. от д-р Д. Г. – началник отделение „Съдебна
медицина“ при МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД, при което са установени – подутина с
диаметър около 4 – 5 см. върху централната част на темето, синкаво
кръвонасядане с диаметър около 5 см.
върху пубиса, контузия на корема, затруднено движение на лявото бедро и
значителна палпаторна болезненост в лявата слабинна област. В удостоверението е
посочено, че посочените травматични увреждания са резултат от действието на
твърди тъпи предмети и биха могли да бъдат получени по описания от Ж.а начин и
време.
От свидетелските
показания на М.Ж. (син на въззивницата) се установява, че на 09.06.2010 г.,
пред дома на въззивницата, С.Г. ѝ нанесъл удар с дясната ръка в горната
част на главата и я ритнал с крак в слабините, а В.Г. я ударил в лявата част на
главата, в областта около слепоочието. Още на същата вечер Б. и Ж. се
преместили да живеят в друго жилище, а в резултат от случая Б. се страхувала да
излиза сама, поради което се налагало да я придружават други лица. Съдът като
взе предвид възможната заинтересованост на свидетеля – син на въззивницата,
дава вяра на показанията на последния, в частта относно това, че С.Г. е нанесъл
удар с дясната ръка в горната част на главата на въззивницата и я ритнал с крак
в слабините, тъй като кореспондират с представеното медицинско удостоверение, в
което са установени наранявания именно в описаните от свидетеля части от тялото
на Б.. Тъй като кореспондират с показанията на другия свидетел по делото, съдът
дава вяра на показанията на свид. Ж. и в частта относно това, че Б. и Ж. са се
преместили да живеят в друго жилище и че Б., след случая, се е страхувала да
излиза сама извън дома си, поради което се е налагало да я придружават други
лица. Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля в частта относно това, че В.Г.
е ударил Б. в лявата част на главата, в областта около слепоочието, тъй като
при освидетелстването от 10.06.2010 г. не са установени наранявания, които да
съответстват на описаното в тази част от показанията.
От свидетелските
показания на С.М.се установява, че след случая Б. напуснала апартамента си и се
преместила да живее в друго жилище. При някои от излизанията извън дома си, Б.
била придружавана от друго лице – Г., който споделил на свидетелката, че я
придружава, защото Б. се страхува да излиза сама. Съдът дава вяра на
показанията на свидетеля в тази им част, защото кореспондират с тези на свид. Ж..
Съдът не дава вяра на показанията на свидетелката в останалата им част,
възпроизведена в протокола от съдебното заседание от 22.05.2019 г., тъй като
последните представляват преразказ на изявления на Б. във връзка със случая,
дадени пред свидетелката, а не нейни непосредствени възприятия относно времето
и мястото на деянието или на претърпените от Б. болки и страдания.
По повод телесните
увреждания на Б., по тъжба на пострадалата е образувано наказателно
производство, в което пред съда тя е предявила граждански иск – 08.12.2010 г.,
срещу Г. за причинените ѝ неимуществени вреди настъпили, вследствие на
процесните увреждания, който е оттеглен (л. 245 от НЧХД № 6317/2013 на ВРС). С
молба, докладвана в съдебното заседание от 01.06.2015 г. искът е оттеглен. От
протокол от открито съдебно заседание от 03.07.2017 г. по НЧХД № 6317/2013 на
ВРС, се установява, че съдът е оставил без уважение последващо оттеглянето,
искане на Б. за произнасяне от съда, по предявения граждански иск.
При
така установената фактическа обстановка се налагат следните изводи от правна
страна:
За да бъде ангажирана отговорността
за вреди на Г. следва да бъде установено кумулативното наличие на визираните в
чл. 45 ал. 1 от ЗЗД предпоставки, а именно – 1) противоправно деяние извършено
от Г., 2) причинени неимуществени вреди на Б., 3) причинна връзка между
настъпилите вреди и деянието. Във всички случаи на непозволено увреждане вината
се предполага до доказване на противното – чл. 45 ал. 2 от ЗЗД.
От доказателствата по делото се установи, че на
твърдяното от ищцата време и място, на последната са нанесени удар с дясната ръка
в горната част на главата и удар с крак в слабините от С.Г.. Не се установи
другият ответник по делото да е осъществил, твърдените от Б. удари в главата, в
областта на слепоочието. По писмени доказателства е установено, че вследствие
на нанесените удари на Б. са причинени увреждания по главата и в областта на
слабините, които по своите медико-биологични характеристики съответстват на
лека телесна повреда. Установи се и че вследствие на тези увреждания Б. е
изпитвала затруднения при движението на левия крак, че е била принудена да
напусне жилището си и че поради страха от случая е била придружавана от друго
лице при излизанията от дома ѝ.
От изложеното следва изводът, че са
налице всички предпоставки на чл. 45 ал. 1 от ЗЗД за ангажиране отговорността
за вреди на С.Г., претендирани от ищцата. Същите не са налице относно другия
ответник по делото.
Съдът не може да присъди
претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди, тъй като вземането
за същото е погасено по давност. Погасителната давност за вземането на ищеца е
пет годишна и е започнала да тече от деня на непозволеното увреждане - 09.06.2010
г. С предявяване на граждански иск в наказателния процес за процесното вземане
за обезщетение погасителната давност нито е спряна, нито прекъсната, тъй като
тази последица има само предявяването на иск, които е бил уважен – чл. 116 б.
„б“. Следователно вземането на ищеца е погасено още на 09.06.2015 г.
Предвид изтъкнатото, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, на С.Х.Г., ЕГН ********** и В.Х.Г., ЕГН ********** се полага присъждане на съдебно деловодни разноски. Съдът приема противопоставеното от въззивника възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение заплатеното от въззиваемите за основателно. Делото в настоящата инстанция не представлява фактическа и правна сложност, тъй като по него не е приобщен нов доказателствен материал, обема му е в размер от 25 листа и е приключило в едно съдебно заседание. Предвид изложеното следва да бъде присъден минималния размер на адвокатско възнаграждение определен по чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно в размер 489 лева.
Воден от изложеното по-горе, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2725/18.06.2019 по гражданско
дело № 18220/2018 на ВРС, с което е отхвърлен
предявеният от С.Ж.Б., ЕГН **********, адрес *** срещу С.Х.Г., ЕГН ********** и
В.Х.Г., ЕГН **********, с общ адрес ***, иск
с правно основание чл. 45 ал 1 от ЗЗД, за осъждането им солидарно да
заплатят на Б. сума в размер от 3700
лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
произтекли от причинените ѝ, на 09.06.2010 г., телесни увреждания – удар в горната част на
главата, лявата част на лицето и удар областта на срамната кост, обусловили в
съвкупност временно разстройство на здравето, неопасно за живота, ведно с
законна лихва, считано от датата на увреждането – 09.06.2010 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78 ал. 3, във връзка с ал. 5 от ГПК, С.Ж.Б., ЕГН **********,
адрес *** да заплати на С.Х.Г., ЕГН ********** и В.Х.Г., ЕГН **********, с общ
адрес ***, сума в размер от 489 лева, представляваща минималния размер на
адвокатско възнаграждение определен по чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………..…..
ЧЛЕНОВЕ:
1….……..………;
2………….……...