РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1102/15.6.2022г.
гр.Пловдив, 15 . 06 . 2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд-Пловдив, VІ състав в открито заседание на седемнадесети май две хиляди
двадесет и втора година в състав:
Административен
съдия: Здравка Диева
при секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 3094/2021г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по
реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Г.И.В., ЕГН **********,***, с
пълномощник адв. В. И., оспорва Ревизионен акт /РА/ № Р-16001620007418-091-001/24.08.2021г.,
издаден от Г.П.Й., Началник сектор, възложил ревизията и К.П.Я., главен
инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, ръководител на ревизията,
потвърден и изменен с Решение № 600/16.11.2021г. на Директора на дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив /Д ОДОП/, с които на
жалбоподателя са определени допълнителни данъчни задължения : - данък върху
годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2018г. в размер на 64 987.77
лв., ведно с лихва в размер на 15 291.40 лв. и за 2019г. – в размер на 39 254.85
лв., ведно с лихва в размер на 5 245.30; - вноски за ДОО за 2018г. в
размер 3 071.15 лв. и лихва 722.63 лв.; - вноски за ЗО за 2018г. – 1 342.58
лв. и лихва 315.90 лв. и за вноски за ДЗПО – УПФ за 2018г. – 839.11 лв. и лихва
– 197.44 лв. - потвърдена част; - вноски за ДОО за 2019г. – от 3 926.77
лв. на 3 914.03 лв. и лихва – от 524.70 лв. на 523.00 лв.; - вноски за ЗО
– от 1 658.72 лв. на 1 612.49 лв. и лихва – от 221.64 лв. на 215.46
лв. и вноски за ДЗПО – УПФ – от 1 072.89 лв. на 1 069.41 лв. и лихва
– от 143.36 лв. на 142.90 лв. - изменена част.
РА се счита за неправилен и
незаконосъобразен, включително нищожен. Твърди се, че в хода на ревизионното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - не е
направена обективна оценка и анализ на събраните писмени доказателства, поради
което неправилно е приложен материалния закон. Счита се, че неправомерно е
прието наличието на предпоставки за провеждане на ревизията по реда на чл.122 ДОПК. Заявено е, че в решението на Директор Д ОДОП – Пловдив не са коментирани
представените с жалбата доказателства и този пропуск представлява съществено
процесуално нарушение, защото, ако не е бил допуснат, би се достигнало до промяна
на правия извод за изключване от паричния поток на РЛ за 2018 и 2019г. на постъпили
и налични към края на периодите парични средства, в резултат на което е
достигнато до неправилния извод за годишни превишения на разходите над
приходите на ревизираното лице /РЛ/. Посочено е, че в РД и РА не е отразено кои
са фактическите и правните основания за издаването му по особения ред на чл.122
от ДОПК, тъй като липсват мотиви за декларирани или получени доходи, които не
съответстват на имущественото и финансово състояние на РЛ – обстоятелство по
чл.122 ал.1 т.7 от ДОПК. Неправилно са обсъдени представените в хода на
ревизията протоколи и договори за заем от търговското дружество „Вер Фру“ ЕООД,
както и са формирани погрешни изводи по отношение на предоставените на жалбоподателя заемни
средства по договорите за заем от физическите лица. Не е правилен подхода на
приходните органи по отношение на изготвения паричен поток на РЛ за 2018г. и
2019г., както по основание и размер, така и по отношение на извършените
разходи, поради което се явява изцяло необоснован и недоказан формираният от
данъчната администрация извод, че спрямо жалбоподателя е налице периодично
получаване на доходи/приходи от дейност, която не е инцидентна и се определяна
като дейност на самоосигуряващо се лице. Жалбоподателят счита, че не са
изяснени факти и обстоятелства от значение за правилното определяне на
данъчната основа за облагане с данък по чл.17 от ЗДДФЛ, ДОО, ЗО и ДЗПО – УПФ.
Иска се обявяване на РА за нищожен, алтернативно
– да бъде отменен изцяло като незаконосъобразен по доводи, изложени и в писмени
съображения по същество: Посредством двете счетоводни експертизи е доказано, че
за ревизирания период 2018г. липсва несъответствие на имущественото състояние
на ревизираното лице и получените доходи и не е налице превишение на
направените от лицето разходи и получените доходи. В съдебното производство
доказателствената тежест е на решаващия орган и в случая не са събрани
доказателства за направени от РЛ повече разходи спрямо своите приходи, което
доказва незаконосъобразност на РА. Изводите на приходните органи по отношение
Вер Фру ЕООД са неправилни, тъй като цитираните в РА парични средства по каса,
предоставени на РЛ от Вер Фру ЕООД са видни и надлежно осчетоводени в
подадените счетоводни баланси към 31.12.2018г. и към 31.12.2019г., оборотни
ведомости за 2018г. и за 2019г., приложени по делото и събрани при ревизията,
които неправилно не са кредитирани. Коригиращи отчети за 2018г. и 2019г. са
подадени надлежно и одобрени в Дирекция Бизнес статистика, която е
удостоверила, че подаденият коригиращ отчет на Вер Фру ЕООД, изследване
2018-НФ2, изследване 2019-НФ2 е одобрен – писмо от 02.08.2021г. Според
жалбоподателя със ССч.Е е доказано, че в РА са включени данни за разходи, които
не представляват облагаеми доходи, поради което неправилно са определени
допълнителните задължения за данъци, осигуровки и лихви, като неправилно е
определен размерът на данъчната основа. Посоченото произтича от резултатът от
преизчисленията на паричния поток за ревизирания период 2018г. и 2019г., при
отчитане размера на всички средства, които РЛ е получило от Вер Фру ЕООД, от
физически лица по договорите за заем и дарение, отчитане на всички средства, с
които РЛ е захранило касата на Гурме Фууд ЕООД. Предвид резултата от
допълнителната ССч.Е се поддържа твърдението за отсъствие на доход за облагане
за 2018г., противно на приетото в РА. Претендират се за присъждане направените разноски
по делото.
Ответникът - Директор на дирекция
“ОДОП” - гр.Пловдив, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Н. П. оспорва
жалбата и я счита за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В
писмени съображения по същество са изложени установените факти при ревизията,
въз основа на които е прието, че жалбоподателят не е разполагал с декларирани и
обложени доходи, които да покриват като размер извършените от РЛ разходи за
2018г. и 2019г. Счита се за правилна констатацията за наличие на предпоставките
на чл.122 ал.1 т.7 ДОПК. Посочено е, че определените доходи с неустановен
произход по години са : за 2018г. – 657 017,02лв. и за 2019г. – 401 136,84лв.
и за тези доходи са определени дължими задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/.
Върху годишните данъчни основи е изчислен дължимия данък по чл.48 ЗДДФЛ и за
невнесените в срок данъци са начислени прилежащи лихви. Поддържа се, че към
жалбата до съда са представени писмени доказателства, които нямат характер на
нови. По отношение на ССч.Е е заявено, че основното заключение е изпълнено по
поставени задачи от жалбоподателя, а допълнителното е по отношение сумата от
666 052лв., получена от Вер Фру ЕООД през 2018г., като според в.л. няма
математически грешки в изготвените от ревизиращите органи парични потоци за
2018г. и 2019г., вкл. няма математически грешки в оспорения РА. Според
представителя на ответника заключенията не следва да се кредитират, тъй като взетите
предвид суми от експерта не са възприети от приходните органи при ревизията, за
което са изложени доводи в РД и законосъобразно не са признати при формиране на
паричния поток, тъй като не са представени категорични доказателства,
удостоверяващи реално предаване на паричните средства. Сведенията от разпитания
свидетел /ст.инспектор по приходите и член на ревизиращия състав/ нямат
отношение към спорния предмет и не следва да бъде прието, че ревизионното
производство е опорочено. По отношение на договора за заем е посочено, че има
формална доказателствена сила и е реален, което изисква реално предаване на
заместимата вещ – в случая при ревизията са представени разписки, но не за
всички договори, вкл. не са представени документи за банков превод, протоколи и
др., установяващи датите на предаване/приемане на сумите, които биха
представлявали годни писмени доказателства. В тази вр. е и обстоятелството, че
при съставянето на договорите не са уговаряни и лихви. Не са представени доказателства за финансовия ресурс на Г.В. да
връща заемите на много лица и в големи размери. За дарението се счита, че от
значение е доказване предаването на сумите в посочените размери и обективната
възможност дарителите да предоставят безвъзмездно процесните суми, с доказване,
че лицата са разполагали с финансов средства в тези размери. В реда на
изложеното е изтъкнато, че писмените обяснения за наличие на доходи от
предходни години – лични спестявания, доходи от трудови и граждански договори,
доходи от дейност като земеделски производител, от работа в чужбина – не са
подкрепени с доказателства. Не са ангажирани доказателства за разходите за
живот и издръжка на лицата, за доходи в Англия /напр. при С.М., стр.16 РД/, за
внасяне на парични средства в РБългария, за съхраняване на сумите, тяхното
запазване или увеличаване, за връщане на заемите. Не са представени и ГДД
/напр. при Г.Л., стр.9 РД/ и др. Счита се, че в случая отсъстват безспорни
доказателства за получаване на заеми и дарения и представените по време на ревизията
документи са съставени за целите на производството и не следва да се кредитират,
тъй като са с недостоверна дата по см. на чл.181 ГПК.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Пловдив, прокурор К.Димитров е на становище за неоснователност на
жалбата.
Жалбата е процесуално допустима,
подадена в срок от страна с правен интерес /съобщение за решението е получено
по електронен път на 16.11.2021г. – удостоверение за връчване по електронен
път, л.106; жалбата е с вх.номер в съда от 29.11.2021г./. Упражненото
процесуално право на оспорване е по реда на чл.156 ДОПК.
1. Със Заповед за възлагане на
ревизия /ЗВР/ № Р-16001620007418-020-001/02.12.2020г. /л.1329, т.4/, издадена
от Началник сектор при ТД на НАП – Пловдив, Г.Й., на основание чл.112 и чл.113 ДОПК е образувано ревизионно производство по отношение жалбоподателя с обхват:
данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, за периода от
01.01.2018г. до 31.12.2019г.; ДОО – за самоосигуряващи се, за периода от
01.01.2018г. до 31.12.2019г.; здравно осигуряване за самоосигуряващи се, за
периода от 01.01.2018г. до 31.12.2019г. и УПФ за самоосигуряващи се, за периода
01.01.2018г. – 31.12.2019г., с определен срок от три месеца, считано от датата
на връчване на заповедта. ЗВР е връчена по електронен път на 09.12.2020г.
/л.1332, т.4/. В ЗВР от 02.12.2020г. са определени лицата, които да извършат
ревизията : К.П.Я. – гл.инспектор по приходи /ръководител на ревизията/ и Б.С.П.,
ст. инспектор по приходите. Със Заповед № Р-16001620007418-023-001/23.02.2021г.
/л.1342, т.4/ на същия орган по приходите – Г.Й., ревизионното производство е
спряно до 23.05.2021г. Със Заповед за възобновяване №
Р-16001620007418-143-001/25.05.20021г. /л.1345, т.4/ ревизията е възобновена със
срок след възобновяването – 08.06.2021г. Със Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001620007418-020-002/07.06.2021г.
/л.1348, т.4/ срокът на ревизията е продължен до 08.07.2021г. Заповедите са
надлежно връчени на ревизираното лице по електронен път на 23.02.2021г., 28.05.2021г.
и 08.06.2021г. /л.1344, л.1347 и л.1350, т.4/.
РД № Р-16001620007418-092-001/22.07.2021г. /л.218 и сл./
е изготвен и подписан от К.Я. /гл.инспектор по приходите и ръководител на
ревизията/ и Б.П. /ст.инспектор по приходите/ с електронни подписи.
РА № Р-1600**********-091-001 от 24.08.2021г. /л.200 и сл./ е
издаден от Г.Й., началник сектор и възложил ревизията и К.Я., гл.инспектор по
приходите и ръководител на ревизията, на основание чл.119 ал.2 ДОПК и подписан
с ел.подписи.
За компетентност на органа, издал ЗВР е представена
Заповед № РД-09-2433 от 16.12.2019г., с Приложения № 1 и № 2, в обхвата на
които е Г.Й. – т.11 от приложение 1 /л.64 и сл./. Представени са и последващи
заповеди – от 10.05.2021г. с Приложение № 1 – т.11 за изменение на заповедта от
16.12.2019г.; от 30.09.2021г. – т.10 /л.59 и сл./. CD /плик с номер 63, т.1/
съдържа цитираните по-горе актове. В съдебното производство са приети
доказателства на хартиен носител относно валидност на електронните подписи на
органите по приходите /л.1351 и сл./.
Против РД
е подадено възражение с входящ номер от 10.08.2021г. /л.208, т.1/ - без
допълнителни доказателства.
Фактическите основания и правните изводи от доклада представляват мотиви и за
издаване на РА /чл.120 ал.2 ДОПК/. Налице е конкретно препращане към РД, който
съдържа описание на извършените от ревизиращия екип процесуални действия.
Съдържанието на РА изисква мотиви /чл.120 ал.1 т.5 ДОПК; Т.Р. № 5/2015г. по
т.д.№ 4/2014г., ВАС/, каквито са налице в обжалвания ревизионен акт. Посочено е, че при
извършено ревизионното производство на „Гурме фууд" ЕООД и извършена
ПСИДФЛ, приключила с Протокол № ПФ-16001620000363-073-001/02.12.2020г. – Г. В.
е представила копия на договори за паричен заем и дарителско свидетелство с
физически лица, като в хода на производствата не са представени
протоколи/договори с „Вер Фру" ЕООД. Представените в хода на ревизията протоколи/договори
за заем с „Вер Фру" ЕООД са на стойност, отговаряща на установеното с
Протокол № ПФ-16001620000363-073-001/02.12.2020г. несъответствие между
стойността на имуществото на задължено лице и направените от него разходи и
декларираните и/или получени от него доходи в размер на 657 017,02 лв. за
2018г. и съответно 476 536,84 лв. за 2019г. Установено е, че в подадения от
„Вер фру" ЕООД счетоводен баланс към 31.12.2018г. е декларирано, че
дружеството има налични парични средства по банка, но не и по каса. От
представената коригирана оборотна ведомост за 2019г. е видно, че сметка 4991
Разчети с „Гурме Фууд" ЕООД е с начално дебитно салдо в размер на
666052,00 лв. По дебита са постъпили суми в размер на 476902,00 лв., по кредита
сума в размер на 476902,00 лв. Сметката е с крайно дебитно салдо към
31.12.2019г. в размер на 666052,00лв. Възприет е извод, че за 2018г. „Вер
Фру" ЕООД не е имало свободни парични средства, които да предостави на
„Гурме Фууд" ЕООД, а от представената оборотна ведомост за 2019г.
предоставените в заем парични средства на „Гурме Фууд" ЕООД в размер на
476902,00лв. са върнати. Посредством справка в информационната система е
установено, че от страна на „Вер Фру" ЕООД не са подадени коригиращи
баланс и отчет към ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2018г. и 2019г., както и не са коригирани
ГДД във връзка с декларирането на взаимоотношенията със свързани лице.
Подаденият баланс към 31.12.2019г. не кореспондира с представените оборотни
ведомости от страна на „Вер Фру" ЕООД за 2018г. и 2019г.
Според писмените доказателства - част от ревизионната
преписка и приети по делото, РА е издаден от компетентни органи по см. на чл.119
ал.2 ДОПК, в предвидената форма съгласно чл.120 ал.1 ДОПК и съдържа изискуемите
реквизити по чл.120 ал.2 ДОПК. Възражението за нищожност не е основателно, тъй като
първата ЗВР е връчена редовно /вкл. останалите/ и всички ЗВР, РД и РА са
подписани с електронни подписи, валидни към съответните дати на
издаване/подписване на документите. ЗВР, РД и РА съдържат електронни подписи,
независимо, че се твърди да отсъстват в документацията, изпратена на РЛ. В
молба от 01.02.2022г. /л.1360 и сл., т.4/ се поддържа отсъствие на валидно
пописани РД и РА, което твърдение не е доказано. Съобрази се, че съгласно
чл.25, §1 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от
23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните
услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива
1999/93/ЕО, правната сила и допустимостта на електронния подпис като
доказателство при съдебни производства не могат да бъдат оспорени единствено на основанието,
че той е в електронна форма или че не отговоря на изискванията за квалифицирани
електронни подписи. В случая не е заявено оспорване на електронните подписи.
Не
са допуснати съществени процесуални нарушения в ревизионното производство, ограничили
или отрекли правото на защита на ревизираното лице. Направените
изводи въз основа на приетите за установени факти се оспорват, което е право на РЛ,
но различията в тезите не е доказателство за преднамереност в действията на органите
по приходите. Дали изводите от фактическата установеност са правилни стои в
преценката за законосъобразност на акта.
В случая е прието да е проявен съставът на
чл.122 ал.1 т.7 ДОПК : декларираните
и/или получени приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал
или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице за
2018г. и 2019г. не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за
ревизирания период. Според чл.123 ал.1 ДОПК - В случаите по чл.122 ал.1 при
определяне на основата по реда на чл.122 ал.2 се смята до доказване на
противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба или доход,
когато: 1. стойността на имуществото на лицето явно съществено превишава
размера на декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствения
капитал или на безвъзмездно финансиране, получени от него; 2. направените
разходи от лицето и от свързаните с него лица по § 1 т.3 б. "а" от
допълнителните разпоредби явно и съществено превишават размера на декларираните
получени средства.
Данъчната основа е определена по реда на
чл.122 ал.1 и ал.2 ДОПК. Изпратено е уведомление по чл.124 ал.1 ДОПК. През
периодите на ревизията РЛ е внасяло парични средства по банковите си сметки и е
предоставило средства на „Гурме Фууд“ ЕООД : - за 2018г. в общ размер на 962 800.00
лв. и за 2019г. – 633 600.00 лв., които превишават многократно
реализираните за периода доходи от трудови правоотношения. Установени са и
възстановени парични средства от дружеството на РЛ в размер на 228 800.00
лв. за 2018г. и 300 270.00 лв. за 2019г. Доходите са от дарения от роднини, от предварителен договор за
продажба на право на строеж, предоставени заеми от физически лица и
предоставени средства от „Вер Фру“ ЕООД с управител Т.Д.В., съпруг на РЛ.
2. Данни от ревизионната преписка :
ЗДДФЛ – Г. В. е физическо лице с българско
гражданство, местно – за Р България по см. на чл.4 ЗДДФЛ за ревизираните
периоди /календарните 2018г. и 2019г./ и има участия в „Гурме фууд“ ЕООД и
„Ата-Г“ ООД. РЛ не е регистрирано по ЗДДС. Г.В. е семейна със съпруг Т.Д.В.. За
2018 – 2019г. В. е подала ГДД по чл.50 ЗДДФЛ с попълнени приложения № 11 : - за
2018 г. – получени заеми от 36 лица за 464 212.55 лв. и за 2019 г. –
възстановени от предходни периоди за 1 лице – 33 000.00 лв. В справки по
чл.73 ЗДДФЛ за ревизирания период няма данни за изплатени суми. По отношение на
здравно-осигурителния статус на лицето е констатирано, че същото е
самоосигуряващо се лице, като собственик на „Гурме Фууд“ ЕООД и по трудови
правоотношения с МББПЛР – гр. Стамболийски. Подадени са декларации обр. 1 до
м.10.2019г. и годишни декларации обр.6 за периода 2018 – 2019г. Съгласно
данните за осигуряване по ЕГН за период 01.01.2018г. – 31.12.2019г. в ИС СУП на
НАП е установено, че получените доходи от трудови правоотношения през 2018г. са
в размер на 6 508.39 лв., а за 2019 г. – 5 538.06 лв. С Протокол №
Р-16001620007418-ППД-001/08.02.2021г. /л.390, т.2/ са присъединени
доказателства, събрани в хода на друго контролно производство на ЗЛ – ПУФО.
За ревизираните периоди е установено, че Г.В.
е внасяла парични средства по банковите си сметки и е предоставила средства на
„Гурме фууд“ ЕООД за 2018г. – в общ размер на 962 000.00 лв., за 2019г. –
633 600.00 лв., превишаващи многократно реализираните за периода доходи от
трудови правоотношения. Констатирани са възстановени парични средства от
дружеството на ЗЛ в размер на 228 800.00 лв. за 2018г. и 300 270.00
лв. за 2019г., отразени в съпоставката на декларираните получени доходи и
извършените разходи за ревизирания период. РЛ представило писмени обяснения вх.
№ 12062/24.06.2020г. /л.1010 гръб, т.4/, с които предоставило информация
относно наличните парични средства за ревизирания период : наличните парични
средства към 01.01.2018г. са в ДСК с начално салдо 152,26лв. по лична сметка и
към 01.01.2019г. с начално салдо в ДСК – 1081,26лв. по лична сметка и 3,37лв.
по лична сметка в Уникредит булбанк. „Паричните
средства в брой са лични и семейни спестявания от предходни години“. Според
приходните органи наличните парични средства в брой, с които лицето е можело да
разполага към 01.01.2018г. са в размер на 0.00 лв., поради придобиване на 2 бр.
УПИ през предходния период в гр. Шабла, съгласно нот.акт № 139/12.10.2017г. за
сумата от 18 905.94 лв. и нот.акт № 140/12.10.2017г. за сумата от
44 592.42 лв.
Във връзка с доказването на парични
средства, РЛ представило писмени обяснения относно средства, предоставени от
дружеството на съпруга й Т.В. – „Вер фру“ ЕООД /л.1174, т.4/ - 126 бр. копия на
протокол/договор за получена сума от „Вер фру“ ЕООД /л.1185 – 1311, т.4/. В
тази насока са представени и писмени обяснения от Т.В. /л.1176, т.4/. За представените
доказателства е констатирано, че при извършено ревизионно производство на
„Гурме Фууд“ ЕООД и извършена ПСИДФЛ, приключила с Протокол № ПФ – 1600162000363-073-001/02.12.2020
г. /л.594, т.2/ Г.В. е представила ксерокопия на договори за паричен заем и
дарителско свидетелство с физически лица. В хода на двете производства не са
представени протоколи/договори с „Вер фру“ ЕООД. Освен това, представените от
жалбоподателя в хода на ревизионното производство протоколи/договори за заем с
„Вер фру“ ЕООД са на стойност, отговаряща на установеното с Протокол № ПФ – 1600162000363-073-001/02.12.2020г.
несъответствие между стойността на имуществото на задълженото лице и
направените от него разходи и декларираните и/или получени от него доходи.
Посоченото обосновало извод, че средствата не са реално предоставени.
Извършен е анализ на доказателства за
лицето, семейството му и заемодатели,
дарители и сделки, подробно описани в РД на стр. 6-19 /л.220 гръб. – л.227,
т.1/, събрани в хода на ревизията /л.415, т.2 – т.3/, вкл. от насрещни
проверки, от проверки в НОИ /л.741 - л.842, т.3/, от ИС на НАП и присъединени
предходни производства. В резултат - не са приети за реално дарени суми на жалбоподателя
от ФЛ и роднини. Не е кредитиран предварителен договор за покупко-продажба на право
на строеж от 27.04.2018г. /л.632, 633 т.3/ с преценка, че е създаден за нуждите
на ревизионното производство, тъй като същият не е представен в хода на първото
връчено ИПДПОЗЛ.
Относно предоставените заемни средства от ФЛ
на Г. В. е установено, че лицето е получило заемни средства в общ размер на
91 312.71 лв. за 2018г. и 25 000.00 лв. за 2019г. от А.К., Д.К., Д.И.,
И.Г., М.Ч., П.П., Н.Д. и И.В.. Органите по приходите са приели посочените средства.
За останалите – отразени в РД /стр.8 – стр.226; л.221 гръб и сл./, са изложени
доводи, поради които не са приети за действителни, предвид събраните писмени
обяснения, справки за осигурено лице и от други институции по отношение на
всички заемодатели /л.222 – л.227, т.1/. Аналогичен е изводът и по отношение на
предоставените суми в дарение – съображения са изложени в РД /стр.17 – 19;
л.226 – 227, т.1/, вкл. се основават на извършени насрещни проверки на лицата,
дарили парични средства на В., както и справки за осигурено лице по ЕГН.
Предвид констатациите и изводите от
събраните доказателства приходните органи приели, че Г.В. не разполага с
декларирани и обложени доходи, които да покриват като размер извършените от РЛ
разходи за 2018 и 2019г. Изводът за наличие на предпоставките по чл.122 ал.1
т.7 от ДОПК и определяне на данъчните основи за посочения период по реда на чл.122
ал.2 от ДОПК е основан на съпоставка между получените доходи и направените
разходи от Г.В. и установеното несъответствие между тях, с оглед прилагането на
разпоредбата на чл.123 ДОПК. Връчено е уведомление /л.368, т.2/, с което на
основание чл.124 ал.1 ДОПК РЛ е уведомено, че основата за облагане с данък
върху доходите на ФЛ ще бъде определен по реда на чл.122 ал.2 ДОПК, както и уведомление
по чл.17 ал.1 т.2 ДОПК /л.363, т.2/.
След съпоставка на относимите
обстоятелства по чл.122 ал.2 ДОПК : - т.1., т.2., т.3., т.4., т.14. и т.16 и на
извършените парични разходи с получените приходи/доходи, са определени доходи с
неустановен произход по години : - за 2018г. - 657 01702 лв. и за 2019 г.
– 401 136.84 лв. За същите са определени дължими ЗОВ. Върху годишните
данъчни основи е изчислен дължимият данък по чл.48 ал. 1 ЗДДФЛ, както и
съответните лихви на основание чл.175 ДОПК.
По отношение осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО
– УПФ и ЗО ревизираните периоди са 01.01.2018г. – 31.12.2019г. Г. В. е
едноличен собственик и управител на „Гурме фууд“ ЕООД с ЕИК *********, вписан в
ТР и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ТРРЮЛНЦ/ на 15.11.2017г.;
едноличен собственик и управител на капитала на „Ата - Г“ ЕООД с ЕИК ********* и
вписан в ТРРЮЛНЦ на 21.01.2011г. За РЛ е подадено уведомление по чл.62 КТ за
сключен трудов договор с „Многопрофилна болница за продължително лечение и
рехабилитация – Стамболийски“ ЕООД с ЕИК ********* от 04.03.2015г., а за
ревизирания период лицето е назначено на длъжност „оперативен счетоводител“. За Г. В. е подадена декларация по чл.1
ал.2 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и
българските граждани на работа в чужбина и морските лица, с което е декларирано
започване на трудова дейност като едноличен собственик на капитала на „Гурме
фууд“ ЕООД и начало на осигуряване за всички осигурителни рискове, считано от
08.01.2018г. Подадена е информация с декларация обр.1 за дните в осигуряване,
осигурителният доход и размерът на осигурителните вноски за самоосигуряващото
се лице, а с декларация обр. 6 е деклариран размерът на дължимите авансови
вноски за ЗОВ за ревизираните години. Установено е, че РЛ в качеството си на
самоосигуряващо се лице, е внесло авансово дължими ЗОВ за ревизирания период
върху минималния месечен размер на осигурителния доход, пропорционално на
отработените дни, определен със ЗБДОО за съответната година – 510.00 лв. за
2018г. и 560.00 лв. за 2019г. РЛ има
подадени годишни декларации по чл.50 ЗДДФЛ за ревизираните периоди.
Предвид възприето наличие на обстоятелства
по чл.122 ал.1 т.7 ДОПК, на основание чл.124 ал.1 от ДОПК на лицето е връчено
уведомление за това, че осигурителният доход, върху който се дължат ЗОВ ще бъде
определен по реда на чл.124а вр. с чл.122 – 124 ДОПК. Определен е нов размер на
облагаемия доход за 2018г. и 2019г., съответно 657 017.02 лв. и
401 136.84 лв. и на осигурителния доход на лицето за ревизираните периоди
и на основание чл.124а ДОПК във връзка с чл.6 ал.9 КСО са установени задължения
за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО : ДОО за 2018г. в размер 3 071.15 лв. и лихва 722.63 лв.;
ЗО за 2018г. – 1 342.58 лв. и лихва 315.90 лв. и ДЗПО – УПФ за 2018г. –
839.11 лв. и лихва – 197.44 лв. -
потвърдена част; ДОО за 2019г. – от 3 926.77 лв. на 3 914.03 лв. и
лихва – от 524.70 лв. на 523.00 лв.; ЗО – от 1 658.72 лв. на 1 612.49
лв. и лихва – от 221.64 лв. на 215.46 лв. и ДЗПО – УПФ – от 1 072.89 лв.
на 1 069.41 лв. и лихва – от 143.36 лв. на 142.90 лв. - изменена част. В
изменената част решаващият орган е посочил приложимите норми и практика на ВАС
и приел, че органите по приходите правилно са възприели, че определеният с РА
недеклариран доход на лицето за процесните две години е в резултат на трудова
дейност, за която се дължат осигуровки. Според решаващият орган - след като
лицето не е доказало, че установените недекларирани средства са придобити от
дейност, за която то няма задължението да се осигурява по КСО и ЗЗО, за него
възниква задължение за осигуряване, тъй като се касае до периодично получаване
на доходи от дейност, която не е инцидентна и се определя като дейност на
самоосигуряващо се лице. При безспорно установено наличие на доходи с недоказан
произход, е налице неплащане на ЗОВ, които следва да бъдат определени върху
осигурителния доход, установен по реда на чл.122 – 124 вр. с чл.124а ДОПК.
Констатирано е при административното
обжалване на РА, че при определяне на задълженията за 2019г. са допуснати
неточности, изразяващи се в неправилно посочен осигурителен доход за м.01.2019г.,
който в подадената информация в декларация обр.1 от осигурителя „МБПЛР –
Стамболийски“ ЕООД, е в по-висок размер, а именно – 566.82 лв., а не 497.21
лв., както и допуснати неточности при определяне на осигурителния доход за ЗО,
като за авансовите вноски е взет по-нисък такъв, вместо посочения в РД
осигурителен доход в размер на 6 720.00 лв.
3. При насрочване на делото към
страните са отправени указания по доказателствената тежест и във вр. с доказателствата.
В съдебното производство е открита възможността за оспорване на констатациите
от акта с всички допустими по ГПК, АПК, ДОПК доказателствени средства, както и
представяне на доказателства, които не са представени в хода на ревизията /с
или без хипотеза на чл. 161 ал. 3 ДОПК като последица/. С оглед нормата на
чл.171 ал.4 АПК по препратка от §2 ДР ДОПК – „Страните са длъжни да съдействат
за установяване на истината“ - жалбоподателят
заяви доказателствено искане за ССч.Е и не представи допълнителни доказателства
във вр. с наличие на финансов ресурс при заемодатели и дарители към съответните
дати на договорите за заем и дарение.
ССч.Е /л.1379 и сл., т.4/ е изготвена въз
основа на проверка на документацията от преписката , както и проверка в
счетоводствата на „Гурме фууд“ ЕООД и „Вер фру“ ЕООД. Според ССч.Е няма
математически грешки в изготвените от ревизиращия екип парични потоци за
ревизираните 2018 и 2019г., вкл. няма математическа грешка в РА. Резултатът от
експертизата произтича от поставените условия от страна на жалбоподателя –
отчитане на всички средства, твърдяни за получени. Експертът е посочил, че за
2018г. сумата на средствата по ПКО, съгласно които Г. В. е захранила
касата на „Гурме фууд“ ЕООД, е в общ
размер на 962 800.00 лв., която сума е отразена в разходната част на
изготвените в РД парични потоци за 2018г.
/таблица, л.1381, т.4/. За 2019г. е установена внесена сума от В. в това
дружество съгласно ПКО, в размер общо на 709 000.00 лв., отразена по
кредита на с/ка 117 „Други резерви“. Предвид представения протокол от извършена
инвентаризация на „Гурме фууд“ ЕООД № 20200930001/30.09.2020г., видно от
приложената оборотна частична ведомост за 2019г., с/ка 117 „Други резерви“ по
кредита от 709 000.00 лв., става 0.00 лева, а с/ка 493 „Задължения към
собственика на капитала“ става по кредита 633 600.00 лв. Според вещото
лице, в паричните потоци в РД за 2019г. органите по приходите са включили в
разхода внесени допълнителни парични вноски за 633 600.00 лв. /ред 33 на
ПП/, а не тази по представените ПКО за внесени суми в касата на „Гурме фууд“
ЕООД в общ размер на 709 000.00 лв. След подробно описание на конкретните
протоколи/договори за предоставени
средства от „Вер фру“ ЕООД на В. по периоди, експертът е установил, че
съгласно тях, Г.В. е получила от „Вер фру“ ЕООД за 2018г. сума в размер на
666 052.00 лв., а за 2019 г. – 496 902.00 лв. След анализ на
движението по съответните счетоводни сметки на двете дружества „Гурме фууд“
ЕООД и „Вер фру“ ЕООД, вещото лице е констатирало, че предоставените парични
средства на „Гурме фууд“ ЕООД за 2019г. в размер на 476 902.00 лв. са
върнати, в резултат на което ССч.Е е приела и включила в прихода на паричните
потоци за 2018г. сумата от 666 052.00 лв., получена от „Вер фру“ ЕООД през 2018г., съобразно приложените
протоколи/договори за предоставени парични средства.
В табличен вид в експертизата са
представени всички налични по делото договори за заем, вкл. и признатите от
приходната администрация такива, като същите са установени в следния размер : -
за 2018г. – 448 212.71 лв., а за 2019г. - 58 000.00 лв. Представени са и
договорите за дарение през 2018г. на парични средства от роднини на
жалбоподателя и съпруга, които са в размер на 170 000.00 лв. С преизчисление
на паричните потоци на В. за двете процесни години въз основа на поставената
задача, крайният извод е, че за 2018г. и 2019г. няма превишение на разходите
над приходите и съответно, няма доход за облагане.
Допълнителна ССч.Е /л.1399 и сл.,
т.4/ е със задача – да се определи размерът на данъчните задължения по РА при
преизчисления в насока, паричният поток да се съобрази с този на приходните
органи, като се включи в прихода на паричните потоци за 2018г. сумата от 666 052.00
лв., получена от „Вер Фру“ ЕООД, съобразно проверените в приетото заключение
протоколи/договори. Преизчислението е представено в табличен вид за 2018 и 2019г.,
при което е констатирано, че за 2018г. няма доход за облагане, а за 2019г. е
установен в размер на 392 101.86 лв., като дължимият данък за довнасяне е
в размер на 38 351.35 лв. и 5 124.58 лв. лихви. При този резултат е
извършено преизчисление на дължимите за довнасяне ЗОВ за 2019г., представено в табличен вид поотделно за трите
вида осигуровки, като същите са констатирани в следните размери : - за ДОО –
3 914.03 лв. и лихви – 523.00 лв.; за ЗО – 1 612.49 лв. и лихви –
215.46 лв. и за ДПЗО – УПФ – 1 069.41 лв. и 142.90 лв.
ССч.Е е компетентно и обективно изготвена с
приложени специални знания. Оспорването й от представителя на ответника касае съществото
на спора, предвид поставената от жалбоподателя задача.
В съдебно заседание на 07.03.2022г.
е разпитано като свидетел лицето Б.С.П., което заяви, че към датата на издаден
ревизионен доклад на „Гурме фууд“ ЕООД не са били налични коригиращи ОПР и
баланс в статистиката, а по отношение на дадените от „Вер фру“ ЕООД парични
средства свидетелят твърди, че не е установила доказателства парите да са „излезли“
от банковата сметка – банково извлечение не е видяла, а е видяла извлечение на
с/ка 503, от която е установила, че парите са налични.
4. С оглед приложения от органа по приходите ред за определяне на
основата за облагане : Разпоредбата на чл. 122 ал. 1 ДОПК изрично регламентира
правна възможност ревизиращият орган да приложи установения от съответния
данъчен закон размер на данъка към определена от него основа, когато е налице
едно от изброените в 7 точки обстоятелства. В конкретния случай ревизиращият
орган приел, че е изпълнен съставът на чл. 122 ал. 1 т.7 ДОПК. При съдебно обжалване на РА, издаден
по реда на чл. 122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят
основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазване на
задължителния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да
установи при условията на пълно доказване твърдяните от него факти и
обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да
се приложи презумпцията по чл. 124 ал. 2 от ДОПК, фактическите констатации, на
които се позовават органите по приходите следва да са подкрепени от надлежно
събрани и убедителни доказателства, в противен случай тежестта за
опровергаването им е недопустимо да се възлага на ревизирания субект.
Данните от
преписката обосновават извод за осъществени предпоставки за прилагане на особения
ред. Налице е било обстоятелство по чл.122 ал.1 т.7 ДОПК, при което данъчната
основа е определена по реда на чл.122 ал.2 и ал.4 ДОПК. Според чл.123 ал.1
от ДОПК - в случаите по чл.122 ал.1 при определяне на основата по реда на
чл.122 ал.2 се смята до доказване на противното, че е налице подлежаща на
облагане с данъци печалба или доход, когато: 1. стойността на имуществото на
лицето явно съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи,
източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране,
получени от него; 2. направените разходи от лицето и от свързаните с него лица
по § 1, т. 3, буква "а" от допълнителните разпоредби явно и
съществено превишават размера на декларираните получени средства. В тази вр. се отбелязва, че според Тълкувателно
решение № 11 от 3.12.2021 г. на ВАС по ТД № 3/2020 г., ОСС, І и ІІ колегия, при
извършване на данъчна ревизия по общия ред на физическо лице, не може на лицето
да се определят данъчни задължения на основание чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ върху
данъчна основа, равна на превишението с неустановен произход на разходите над
приходите за годишния данъчен период, а ревизията следва да е извършена по реда
на чл. 122 и следващите ДОПК. На основание чл.123 ал.1 ДОПК подлежи на облагане
данъчната основа, определена по реда на чл.122 ДОПК и съгл. чл.48 ЗДДФЛ
размерът на данъка е определен върху обща годишна основа по чл.17 ЗДДФЛ,
умножен по съответната данъчна ставка.
4.1. Според чл.6 ал.1 ЗДДФЛ -
местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република
България и в чужбина. Съгласно чл. 17 ЗДДФЛ, данъчната основа за облагане с
данък върху доходите е годишна, т. е. следва да обхваща доходите от всички
източници за съответната календарна година. За да е налице основа за облагане
по смисъла на чл. 123 ал. 1 ДОПК, установеното превишение на разходите над
приходите следва да е на годишна база /съобразено в случая/ и не е допустимо
изчисляване на недостиг на парични средства за отделни месеци или други
периоди.
РЛ представило писмени обяснения за
изразходвани суми – през 2018г. около 1948лв. /лични разходи за битови нужди/,
за 2019г. около 2 759, отразени в разходната част на паричните потоци за 2018г.
и за 2019г. /л.229, 230/. По отношение данните за издръжка няма възражения и се
съобрази, че когато при
определяне разходите за живот на едно домакинство липсва информация за
направените разходи, се ползва информацията от НСИ, а при наличие на информация
и документална обоснованост на определен вид разходи, същите се включват в
действителния им размер, а определената сума от НСИ се намалява със
статистически определените суми за същите разходи.
Жалбоподателят твърди, че неправилно не са
кредитирани представените: договори за дарение и договори за заем
и разписки към тях от различни ФЛ, както и предоставени средства от „Вер фру“
ЕОД, вкл. налични парични средства в брой, преди и в началото на ревизирания
период. Поддържа се представяне на надлежни писмени доказателства, които
обосновават извод за наличието на достатъчно средства за покриване на
направените разходи от семейството на РЛ като цяло, внесените такива по
банковите му сметки, предоставените заеми по договорите, внесените от него в
дружество „Гурме фууд“ ЕООД, на което е собственик и предоставените
безвъзмездно средства от „Вер фру“ ЕООД, като всички те кореспондират
информационно с дадените от заемодатели и дарители обяснения, поради което и не
са налице доходи, които да подлежат на облагане с данък по чл.48 ал.1 ЗДДФЛ за
всяка една от процесните години. С административната жалба са представени :
счетоводен баланс към 31.12.2018г. и счетоводен баланс към 31.12.2019г. на Вер
Фру ЕООД; оборотна ведомост за 2018г. на Вер Фру ЕООД – по с-ка 4991 Разчети с
Гурме, Кт 666052 и Кт 666052 /крайно салдо, л.37/; отговор от НСИ с номер от
02.08.2021г. за одобрен изцяло подаденият коригиращ отчет на Вер Фру ЕООД
/л.39/; заповед от 01.09.2020г. за извършване на инвентаризация на счетоводните
записвания за периода 2019г. за установяване съответствие или не между
фактическото състояние и счетоводната отчетност /вкл. относно касовата
наличност на дружеството, л.44/; протокол от извършена инвентаризация от
30.09.2020г., документирал установена счетоводна грешка и погрешни счетоводни
записвания през м.10.2019г. по повод захранване на фирмената каса на Гурме Фууд
ЕООД със сумата от 709 000лв., заведени и отчетени по с-ка 117 Други резерви,
която сума не е въведена от настъпили стопански операции и отчетени първични
документи, а е взета с еднократна операция, механично пренесена и породена от
предходната година от счетоводителя и съставителя на финансовия отчет на
дружеството; заповед на управителя на Гурме Фууд ЕООД от 30.09.2020г. /л.47/, с
която във вр. с извършената инвентаризация и протокола от приключването и е
възложено на счетоводителя на дружеството до отстрани допуснатата счетоводна
грешка, като сумата от 709 000лв. се премахне като записване по сч.с-ка 501
/каса в лева/ и разпределянето по сч.с-ка 117 Други резерви, като следва да се
състави допълнителна статия със същата кореспонденция със съответната сума,
необходима за достигане на действителната сума и незабавно да се уведомят
компетентните органи за извършените дейности, вкл. незабавно да се предприеме
обективно и коректно осчетоводяване на сумите, съгл. спазване на ЗСт. и се
подадат коригиращи данни на отчетите в НСИ, НАП и ГФО в ТР при АВп. Тези
доказателства са представени при ревизията и обсъдени в РД, с изключение
отговорът от НСИ, който е от дата, следваща датата на съставяне на РД.
При извършена проверка за установяване на факти
и обстоятелства с изготвен паричен поток на лицето за 2018г. и е прието, че
началното салдо е в размер на 0.00 лв., което е оспорено от жалбоподателя с
твърдение, че не отговаря на обективната действителност, тъй в „Банка ДСК“ е
имало парични средства, които са лични и от семейни спестявания през предходните
години. Според представените банкови извлечения от „Банка ДСК“ за 2018г. /л.902-гръб,
т.3/ и за 2019г. /л.890, т.3/ - на 04.01.2018г. по банковата сметка е имало
налични 15.26 лв., а крайното салдо е 1 081.61 лв., което е и начално салдо за
2019г., а крайното салдо към 31.12.2019г. е 0.69 лв. През 2017г. В. е придобила
два недвижими имота в гр. Шабла, за сумите от 18 905.94 лв. и
44 592.42 лв. Доказателства, които да опровергаят изводите на приходната
администрация за началното салдо не са представени в хода на административното
производство и по делото, поради което не
би могло да се приеме, че лицето е разполагало със средства в брой към
01.01.2018г. В случая извлеченията от банковите сметки в банка ДСК са
категорични за наличните по банковата сметка на Г.В. средства към 01.01.2018 и
01.01.2019г., а доказателства за други налични парични средства не се
представят.
По отношение получени в заем парични средства
от множество ФЛ, съдът приема за правилен изводът, че като реално предоставени
такива следва да се вземат предвид тези от А.К., Д.К., Д.И., И.Г., М.Ч., П.П., Н.Д.
и И.В. : А.К. – признати заемни договори поради наличие на данни за финансови
ресурси от трудови правоотношения, върнати суми; Д.И. - наличие на данни за
финансови ресурси от трудови правоотношения, върнати суми; И.Г. – идентични
причини; М.Ч. – част от произход на средствата са разпределени дивиденти; П.П.
– наличие на финансови ресурс от трудови доходи; Н.Д. и И.В. – върнати по
банков път заеми. В РД, л.221 гръб и
сл. – за всеки заемодател са описани данните за заемен договор от 2018г. при
съпоставка с данни от проверка в информационния масив на НАП, според която част
от лицата са пенсионери в продължителен период спрямо дати на заемните договори
и размерите на получаваните пенсии обективно не позволяват извод за заемане на
конкретните суми по договорите, предвид необходимостта от суми за издръжка и
живот, като други заемодатели - Г.Л. е закупил през 2017г. недвижими имоти, МПС
през 2018г. и 2016г., за които са били необходими средства; К.К. е получавала
парично обезщетение за безработица за период от месеци през 2014г., 2015г. и
2017г., вкл. са поучавали месечни облагаеми доходи в минимум спрямо минимална
работна заплата, а трета група не са представили писмени обяснения. Относно С.М.
– при данни за доходи в Англия, представените документи не са в превод, но и
отсъства информация за сумите за издръжка и живот, за да се направи съпоставка
между получавани, необходими за заемодателя суми и размер на сумите по
договорите за заем. Съобрази се, че договорът за заем е реален договор и за да
се приеме, че е сключен и породил действие, необходимо е не само писменото
обективиране на волеизявленията на страните по него, но и реалното предаване на
заместимата вещ /в случая пари/ от заемодателя, на заемателя. Фактът е
обективно възможен при доказано наличие на сумите по договорите при
заемодателите към дата на сключване на всеки от договорите. Именно посоченият
факт е проверяван от приходните органи и по този обективен критерий е направена
преценка по отношение заемодателите и съответните договори за заем. Писмените
договори следва да бъдат преценявани с оглед всички останали доказателства по
делото, тъй като частните документи не се ползват с материална доказателствена
сила. Отсъствието на безсъмнени доказателства за обективна възможност
конкретните суми по договорите да са в наличност при заемодателите към датите
на сключване на договорите не бе преодоляно в хода на съдебното оспорване, като
следва да бъде отбелязано, че в хипотеза на връщане на сумата по банков път, не
би имало съмнения и за реалното й получаване. Паричните суми не са малки, а в
рамките между 5 000.00 и 9 500.00 лв., като посредством извършените
при ревизията справки по осигурено лице и резултати от извършени насрещни
проверки се е установило, че с изключение на посочените по-горе лица, всички
останали заемодатели не са в състояния да предоставят средства в такива
размери. Тоест, наличността на финансовите средства при заемодателите не е
доказана. Писмените обяснения от голяма част от заемодателите не съдържат
убедителен отговор за произхода на средствата, предвид информацията за доходи
от служебните справки в съответните информационни масиви, при които са
установени доходи, които изключват възможността заемодателите да предоставят
заеми в такива размери, предвид и необходимостта от средства за издръжка на
живота. Заемодателите не са представили с обясненията си доказателства за
обективна възможност да спестят конкретните суми. Същевременно не са
представени доказателства и за финансовия ресурс на Г.В. да връща заемите на
много лица и в големи размери. Фактът, че ревизиращият екип е възприел за
реално предоставени заемите от лицата А.К., Д.К., Д.И., И.Г., М.Ч., П.П., Н.Д.
и И.В., е доказателство за прилагани еднакви критерии по отношение всички
заемодатели, вкл. за обективна преценка. Изводите на приходните органи по
отношение заемите се приемат за правилни.
По отношение даренията : Съобрази се, че естеството
на отношения между родители и деца не предпоставя писмена форма с нотариално
заверени подписи по чл.225 ал.2 ЗЗД. Не е представена декларация за данък
дарение по ЗМДТ,
но неизпълнението на законовото задължение има последици, различни от извод за
доход с неустановен произход - налагане на административна санкция, като
неподаването не може да се приеме за обстоятелство, установяващо, че няма
дарена сума /Решение № 1664/2015г., ВАС/. Няма процесуална забрана за
установяване фактът – реално предаване на парични средства, посредством писмени
изявления на страните. Също така съставянето на документ или друго
доказателство за фактическото предаване на паричната сума по дарението е
предоставено на свободната воля на страните по сделката и няма процесуална
забрана за установяване фактът – реално предаване на парични средства,
посредством посочения способ – писмени обяснения на дарителите. Извън това,
възможността на дарителя да разполага с конкретните суми по размер /с доказан
източник/ и към определен момент са правно значими факти. За даренията също е
проверена възможността за спестяване на суми, формиращи стойността на даренията
от родителите на РЛ, които са пенсионери /майката от 2008г., бащата от 2013г. –
писмени обяснения, л.493, т.2/. Бащата И.К. е заявил, че средствата са с
произход лични средства от трудови доходи, земеделска дейност, дарени средства
от родителите на съпругата му М. – 14 000 лв. от майка й и 4 000 лв.
от баща й. В същото време е установено, че и двамата родители са пенсионери –
той от 2013г. с пенсия в размери между 616.31 лв. и 684.00 лв., а М.К. – от
2008 г. с пенсия в размер между 282.33 до 322.14 лв. и отсъстват доказателства
за размер на приходи от земеделска дейност за конкретен времеви период - от
производство и търговия с домати и гъби.
За М.В. – майка на Т.В., съпруг на
жалбоподателя е констатирано, че е пенсионер от 1997г. с пенсия в минимален
размер от 150 до 207.60 лв., а бащата – Д.В. е пенсионер от 1992г. с пенсия в
минимален размер от 308.10 до 342.34 лв. Според дадените от М.В. обяснения /л.625,
т.3/ произходът на предоставените средства е от отглеждане и търговия с дини –
30 дка за 3 години и близо 10г. производство и търговия на цветя, като сочи, че
средствата са били в брой. В тази връзка се отбелязва, че сумите в брой са
дарявани не наведнъж, а в два поредни дни от м.02.2018г. и през два дни през
м.04.2018г., което е относимо и по отношение на даренията на В. от нейните
родители – И.К.К. и М.Г.К. – сумите са предоставени в три поредни дни през
м.02.2018г. и на два пъти – в три поредни дни на м.04.2018г. Тук е необходимо
да се отбележи, че отсъстват доказателства за осъществявана селскостопанска и търговска
дейност, съответно – доходи от такава; вкл. не са налице доказателства за място
на съхранение на средствата. Даренията са от родители на съпруга на РЛ, а не на
двамата съпрузи, което изключва възможност сумите да са СИО.
По отношение обясненията от И.В. във връзка с
дарените от нея средства на майка й Г.В. /л.724, т.3/ : Лицето разполага със
сравнително високи доходи, но е представило самолетни билети, както и документи
за доходи за м.10. и м.12.2017г., които не са преведени на български език, а от
друга страна, представените документи за доходи за тези два месеца от 2017г. не
са основание да се приеме, че те са били такива и през 2018г., предвид
отсъствие на доказателства в тази насока. След като лицето разполага с доходи
от порядъка на 3 - 4 000.00 лв., както твърди в обясненията си, би
следвало да се представят доказателства за доходи, предвид факта, че се касае
до предоставени средства в значително висок размер – 40 000.00 лв.
Ведно с това следва де се съобрази, че при
извършената първоначална проверка, обективирана с Протокол № ПФ – 1600162000000363-073-001/02.12.2020г.
/л.594 и сл., т.2/, от страна на проверяващия екип е направен анализ на
доходите на лицата, предоставили както средства в заем, така и тези в дарение,
при което е установено, че с изключение на осемте лица, посочени по-горе,
всички останали не разполагат с доходи, които да им позволят да предоставят
средства в размери, за които са подписали договори и разписки към тях. В тази
вр., частните документи нямат обвързваща съда доказателствена сила, което не
означава, че не следва да бъдат ценени при решаване на спора във връзка с
останалите доказателства по делото. Съставените
частни документи следва да отразяват
реален факт от обективната действителност, тъй като представляват само
доказателство, че са подписани от посочените лица, но не и доказателство за
направените в тях изявления – тоест, авторството не доказва съответствие между
съдържание на документа с действително осъществени факти, поради което следва
да са налични други данни, безспорно установяващи фактите. В случая други данни
отсъстват, при което следва изводите на приходните органи да се приемат за
правилни. Декларация по чл.124 ал.3 ДОПК е представена за 2021г., а не за ревизираните години /л.356 и сл., т.2/,
в които да са декларирани даренията.
В допълнение се отбелязва, че съпружеската
имуществена общност /СИО/ по действащия СК се разпростира само върху вещни
права. За права извън обхвата на СИО са неприложими разпоредбите за съвместния
принос и той не се презюмира. По отношение дареното от родител на единия съпруг
трайно е възприето от ВКС, че е дарение само за него, а не за двамата съпрузи.
Различна е хипотезата и последиците при сключен договор за дарение с двамата
съпрузи, при която е изразена воля за надаряване на семейството - дарената сума
е СИО. В
РД са описани данните за всеки заемател и дарител /л.226 гръб/, обосновали
обективен извод за отсъствие на свободен паричен ресурс, който да бъде даден в
заем или дарен към съответните дати на документите.
По отношение внесени допълнителни парични
вноски в Гурме фууд ЕООД – в хода на ревизия на посоченото дружество е
установено, че РЛ е внесло в касата на дружеството лични средства през 2018г.
/описани по дати суми в големи размери/. През 2019г. в касата на дружеството е
внесена сума от 709 000лв., отразена по кредита на с-ка 117 Други резерви и РЛ
е представило Протокол за извършена инвентаризация от 30.09.2020г. /РД, л.228/,
който е представен повторно към административното оспорване и с жалбата до
съда. В РД е посочено, че според представената частична оборотна ведомост –
Други резерви с-ка 117 по кредита от 709 000лв. става 0 лева, а с-ка 493
Задължения към собственика на капитала става по кредита 633 600лв. РЛ е
посочило, че през 2018г. има предоставени парични средства от Вер Фру ЕООД,
описани в протоколи от 1 до 73/2018г. – средства за дейността на Гурме Фууд
ЕООД, предоставени безвъзмездно в брой – л.228 РД, за допълнителни парични
вноски по каса. През 2019г. също има предоставени средства от Вер Фру ЕООД за
допълнителни вноски по каса, безвъзмездно.
РЛ не
е обвързало всяка от вноските в касата на Гурме Фууд ЕООД /описани на
л.228, РД – всички за 2018г./ - общо в размер на 962 800лв. с конкретна
сума, предоставена от Вер Фру ЕООД и в протоколите/договори не е отразена
конкретна цел – за допълнителни парични вноски по каса, което обстоятелство би
доказало обвръзка между сумите.
В РД е отразено, че според представените
протоколи РЛ е получило от Вер Фру ЕООД за 2018г. суми в размер на 666
052,00лв., за 2019г – 476 902лв. По отношение Вер Фру ЕООД е извършена проверка
в ИС Бизнес статистика за подаден баланс към 31.12.2019г. /протокол от
08.07.2021г., л.248 и сл., т.1/ и е установено, че са декларирани в актива –
раздел II Вземания – други вземания за 2018г. в размер на 29 000лв. и към
31.12.2019г. сума в размер на 403 000лв. В актив – раздел IV Парични средства
са посочени към 31.12.2018г. касови наличности – 5 000лв. и по разплащателна
сметка 490 000лв., а към 31.12.2019г. касовите наличности в лева са 95 000лв. и
по разплащателни сметка 10 000лв. От представена оборотна ведомост на Вер Фру
ЕООД е видно, че дебита по с-ка 493 Разчети със собственици е с начално салдо
26000лв., а крайното салдо към 31.12.2018г. е в размер на 29089,06лв. По
оборотна ведомост за периода от 01.01.2019г. до 31.12.2019г. с-ка 493 Разчети
със собственици е с начално салдо 0лв. и крайно салдо 0лв. Каса в лева към
31.12.2018г. е с дебитно салдо 171590лв., а разплащателна сметка в лева е с
крайно салдо 4 315,46лв. При ревизия на Гурме Фууд ЕООД, възложена със ЗВР от
20.01.2020г. е констатирано, че според хронология на с-ка 501 – на 20.09.2019г.
е извършено захранване на фирмена каса със сума от 709 000лв., а с-ка 493 разчети
със собственици и с начално салдо от 734 000лв., като по кредита на сметката за
ревизирания период са постъпили суми в размер на 35 930лв. По отношение
характер на предоставените суми – Гурме Фууд ЕООД е представило 63бр. заверени
копия от договори за паричен заем и 22бр. заверени копия на дарителски
свидетелства. На 03.06.2020г. е възложена проверка за съпоставка имуществото и
доходите на физическото лице, която е приключила на 02.12.2020г. и в хода на
проверката отново са представени същите договори за паричен заем и дарителски
свидетелства. Предвид тези данни, приходните органи не кредитират представените
126бр. копия на протоколи/договори за
получени суми от Вер Фру ЕООД – същите не са представени при проверката на
физическото лице, което е поставило под съмнение датите на изготвянето им, а и
не е пояснена причината за непредставянето им при проверката, ако са
съществували. Допълнително основание за неприемането им е и факта на стойностите
на протоколите/договори – стойностите отговарят на установеното с протокола от
02.12.2020г. /л.594 и сл., т.2/ несъответствие между стойността на
имущественото на задълженото лице и направените от него разходи и декларираните
и/или получени от него доходи в размер на 657 017,02лв. за 2018г. и 476
536,84лв. за 2019г. Освен това, според подаден от Вер Фру ЕООД счетоводен
баланс към 31.12.2018г. – дружеството има налични парични средства по банка, но
не и по каса. От представената коригирана оборотна ведомост за 2019г. е видно,
че с-ка 4991 Разчети с Гурме Фууд ЕООД – е с начално дебитно салдо в размер на
666052,00лв. По дебита са постъпили суми в размер на 476 902,00лв., по кредита
същата сума и сметката е с крайно дебитно салдо към 31.12.2019г. в размер на
666052лв. Предвид информацията е прието, че за 2018г. може да се направи извод
за това, че Вер Фру ЕООД не е имало свободни парични средства, които да
предостави на Гурме Фууд ЕООД, а според представената оборотна ведомост за
2019г. – предоставените в заем парични средства на Гурме Фууд ЕООД в размер на
476 902 лв. са върнати. Към дата на съставяне на РД е посочено, че от страна на
Вер Фру ЕООД не са подадени коригиращи баланс и отчет към ГДД по чл.92 ЗКПО за
2018г. и 2019г., както и не са коригирани ГДД във вр. с декларирането на
взаимоотношенията със свързани лица. Подаденият баланс към 31.12.2019г. не
кореспондира с оборотните ведомости на Вер Фру ЕООД за 2018г. и 2019г. /л.229/.
В писмени обяснения на Т.В. в качеството му
на управител и представляващ Вер Фру ЕООД /л.254, т.1/ е посочено, че през
2018г. и 2019г. е предоставял средства от дружеството му на Гурме ФУУД ЕООД
/т.1/, а в т.3 е отразено, че няма сключен договор и не е уговорена лихва за
предоставените суми на Гурме Фууд ЕООД и на съпругата му Г.В.. С писмените
обяснения вх.номер от 29.06.2021г. са представени оборотни ведомости за 2018г.
и 2019г., обсъдени в РД. Следва да бъде отбелязано, че според писмените
обяснения са предоставени парични средства на Гурме Фууд ЕООД, вкл. е вписано
предоставянето им и на дружеството и на Г.В., без да са разграничени суми за
всяко от лицата. Оборотна ведомост за 2019г. на л.304, т.1 е с печат „Вярно с
ИС на НАП” и според ССч.Е представлява коригирана оборотна ведомост на Вер Фру
ЕООД за 2019г., което означава, че при идентичен извод в РД и ССч.Е за върнати
476 902 лв. – приходните органи са обсъдили информацията при съставяне на РД.
В представени писмени обяснения по искане от
04.06.2020г. – в хода на проверката, документирана с протокола от 02.12.2020г.,
ведно с опис на представени документи /л.1010 и сл., т.4/ - не са посочени
протоколи/договори с Вер Фру ЕООД, както и не е вписано, че такива съществуват,
но ще бъдат представени по-късно с оглед обективни пречки. Протоколи/договори
се представят с писмени обяснения с вх.номер от 07.06.2021г. /л.1174 и сл., т.4/,
ведно с оборотни ведомости за 2018г.и 2019г., коригирани ГДД по чл.92 ЗКПО за
2018г. и 2019г. на Вер Фру ЕООД и сч.отчети за предоставените средства на
свързани лица. Ако са били налице - не би имало пречка да бъдат представени при
извършената първоначална проверка, обективирана с Протокол № ПФ –
1600162000000363-073-001/02.12.2020г., в който не се коментира подобно
финансиране. С представянето им не е пояснена обективна невъзможност да бъдат
представени при проверката. В писмени обяснения на Т.В. /л.1176, т.4/ е
заявено, че са предоставени средства на Гурме Фууд ЕООД с управител съпругата
му Г.В., а не на физическото лице Г.В.. Включително е посочено, че има грешка в
счетоводството, за което са извършени съответни корекции. В протоколите
/договори /л.1185 и сл., т.4/ е посочено, че Вер Фру ЕООД предоставя различни
суми, в брой – на Г.В., „като физическо лице и представител на Гурме Фууд
ЕООД”, за целите – „В изпълнение и развитие на търговия с стоки /гъби/ извън
рамките на р.България…”. Следователно, отсъства разграничение на суми от
предоставените – на физическото лице и на представителя на Гурме Фууд ЕООД,
като функцията на средствата касае търговската дейност, която не се осъществява
от физическото лице, а от дружеството. Може да се приеме, че не е еднозначно
ясно за кого точно са предназначени – за ФЛ Г.В. или за „Гурме фууд“ ЕООД. В
реда на изложеното следва да бъде прието, че сумите, предоставени с
протоколите/договорите от Вер Фру ЕООД правилно не са признати от приходните
органи, независимо от счетоводните записвания и наличието или отсъствието на
счетоводна грешка с информация за отстраняването й. Както бе посочено, в
протоколите/договори не е отразена конкретна цел – за допълнителни парични
вноски по каса. Изводът се подкрепя и от констатацията – стойностите на
протоколите/договори отговарят на установеното с протокола от 02.12.2020г.
несъответствие между стойността на имущественото на задълженото лице и
направените от него разходи и декларираните и/или получени от него доходи в
размер на 657 017,02лв. за 2018г. и 476 536,84лв. за 2019г.
Според Св. Б.П. /л.1388 гръб и сл./ - към
дата на съставяне на РД на ревизираното лице Г.В., тъй като св. П. е член на
ревизиращия екип и отразена в РД – не е имало коригиращи ОПР и баланс в НСИ,
където се подават. Посочено бе, че според с-ка 503 на Вер Фру ЕООД – сумите са
налични, което е по отношение твърдението за предадени суми от Вер Фру ЕООД,
внесени в касата на Гурме Фууд ЕООД. Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че органът по приходите не е отчел наличието счетоводна грешка. За
отстраняване на счетоводни грешки се прилага МСС 8 – Счетоводна политика, промени в счетоводните приблизителни оценки и
грешки. Същият предвижда съществените грешки от предходни периоди да бъдат
коригирани с обратна сила, а именно: - преизчисляване на сравнителните суми за
представените предходни периоди, в които е възникнала грешка; или, ако
възникването е преди най-ранно представения предходен период, преизчисляване на
началното салдо на активите, пасивите и капитала за най-ранно представения
период, освен ако е практически неприложимо да се определи някой от
специфичните ефекти за периода или кумулативният ефект от тази грешка. Всички
счетоводни приходи и разходи, отчетени през текущата година във връзка с
открита счетоводна грешка от минали години не се признават за данъчни цели,
като тези разпоредби се прилагат и за грешки, различни от счетоводните грешки. Наред
с това, тези грешки следва да бъдат оповестени - във финансовия отчет предприятието
оповестява данни за грешките от предходните отчетни периоди. В случая няма
данни за предприети действия в тази насока за уведомяване на органите по
приходите за корекция. Може да бъде прието, че операциите относно сч.грешка са
извършени във връзка с констатациите по РД, тъй като: - РД е издаден на
22.07.2021г. и връчен на РЛ на 27.07.2021г. /л.243, т.1/; коригиращият отчет е
подаден в НСИ на 02.08.2021г., като счетоводните баланси към 31.12.2018 и
31.12.2019г. нямат дата; РА е издаден на 24.08.2021г., а коригиращите счетоводни
баланси за 2018 и 2019г. са подадени в ТР на 25.08.2021г., а на 26.08.2021г. са
подадени ГФО за 2018 и 2019г. Както бе посочено, представените от В. в хода на
ревизионното производство протоколи/договори за получени суми от „Вер фру“ ЕООД
са на стойност, отговаряща на установеното с цитирания протокол несъответствие
между стойността на имуществото на ЗЛ и направените от него разходи и
декларираните и/или получени от него доходи. Тези данни разколебават доказателствената
сила на частните писмени документи и в хода на съдебното производство не се
представиха допълнителни доказателства.
Правилно при формиране на паричния
поток на РЛ не са взети предвид средствата от представения предварителен
договор за продажба на право на строеж от 27.04.2018г. /л.632, т.3/ : С договора страните се задължават да
сключат окончателен договор за продажба на право на строеж върху два УПИ в
гр.Шабла с отразени кадастрални идентификатори, с посочена обща сума от
322 000лв. Правото на строеж не е дефинирано и отсъстват данни за заповед
/заповеди/, с които двата имота са урегулирани и с които имат конкретно
предназначение и предвидено застрояване. При липса на информация за
предвиденото застрояване в двата УПИ, правото на строеж не е индивидуализирано,
което представлява съществена неяснота, тъй като предвиденото застрояване е
съществен елемент при учредяване и/или прехвърляне на право на строеж. Съществеността
му произтича от това, че предвиденото застрояване е изходна основа за правото
на строеж и остойностяването му. Ведно с това, отсъстват данни и за идеен или
инвестиционен проект, който се изготвя въз основа на действащ ПУП – ПРЗ и
посредством проекта се изяснява какви обекти /обект ще бъдат реализирани с
правото на строеж. В т.13.1 от предварителния договор е посочено, че страните
ще си оказват съдействие за изготвяне и одобряване на архитектурни проекти,
разрешения за строеж и др., което не преодолява изискването за наличие на
информация за предвиденото застрояване в двата УПИ, дори без наличен към дата
на сключване на предварителния договор – проект за конкретни обекти / обект. В
реда на изложеното, договорената обща сума не е остойностена по обективни
критерии, за да се приеме за безсъмнено достоверна. В допълнение се отбелязва,
че съществените условия на предварителния договор са – предмет, конкретизиран
индивидуален ПИ, върху който ще се учреди право на строеж, за какво ще се
учреди, т.е. трябва да има яснота относно сградата, която ще се строи, относно
нейните характеристики – вид обект, площ, размер и др. В тази вр. представеният
пред органите по приходите предварителен договор за продажба на право на строеж
не съответства с изложените изисквания. Основната цел на предварителния договор
е сключването на окончателен такъв и трябва да съдържа съществените елементи на
окончателния – чл.19 ал.2 ЗЗД. При отсъствие на съществени елементи от
предварителния договор и при липса на данни за сключване на окончателен до
27.10.2020г. съгл. т.4.1 от предварителния договор – с основание същият не е
възприет от приходните органи. Доказателства за първоначално плащане липсват,
отсъстват данни за сключване на окончателен договор до 27.10.2020г., както и за
платени неустойки от неизрядната страна.
С оглед изложеното, съдът намира жалбата в
частта за определените задължения по ЗДДФЛ за 2018 и 2019г. за неоснователна.
4.2. По КСО и ЗЗО :
Приходните
органи са определили окончателни осигурителни вноски за 2018г. и 2019г., тъй
като установеният нов размер на осигурителния доход на лицето надвишава минималния
месечен осигурителен доход за съответната година. Прието е, че в случая се
презюмира, че определената основа за облагане с данъци по чл.122 ал.2 ДОПК
представлява недеклариран – укрит доход, подлежащ на облагане. Предвид това,
когато се установят данни за укрити доходи и РЛ не може да предостави
доказателства за произхода на средствата, използвани за направените разходи,
това дава основание да се приеме, че лицето е извършвало трудова дейност, за
която са дължими ЗОВ като самоосигуряващо се лице по см. на КСО и ЗЗО, върху
установения доход по реда на чл.122-124 ДОПК. Приложена е разпоредбата на
чл.124а ДОПК. С позоваване на съдебни решения на ВАС от 2020г. е посочено, че
ако РЛ твърди, че се касае за доход от източник, за който не се дължат осигурителни
вноски, с оглед приетото в чл.123 ал.1 и чл.124 ал.2 ЗОПК, доказателствената
тежест за установяване на това обстоятелство е на В.. Тоест, за целите на
задължителното обществено осигуряване до доказване на противното, укритият
облагаем доход следва да се приеме, че е от трудова или приравнена на нея по
КСО дейност и формира осигурителен доход в размерите, определени с приложимите
материални закони.
Съобрази
се, че в закона отсъства презумпция,
въз основа на която установеният по реда на чл. 122 - 124 ДОПК доход с
неустановен произход да се счита за осигурителен доход на осигурено лице по чл.
4 ал. 3 т.2 КСО. Освен осигурителен доход /чл. 6 ал. 2 КСО/ се изисква и друг
елемент на пораждащия задължението за обществено осигуряване фактически състав
– осъществяването на трудова дейност. С арг. от чл. 10 ал. 1 КСО осигуряването
възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.
4 или по чл. 4а ал. 1 от кодекса. Твърденият от приходните органи факт следва
да бъде доказан, тъй като на ревизираното лице не може да се вменява
доказателствена тежест за доказване на отрицателен факт, че формираният от
ревизията недостиг не е в резултат от трудовата му дейност предвид чл. 4 КСО за
облагане със задължителни осигурителни вноски /в тази насока Решение №
4425/10.04.2017г. по адм. дело № 6265/2016г. на ВАС, Първо О.; Решение №
5324/2017г. на ВАС, Първо О.; др./. Фактът
на констатиран укрит доход не води автоматично до промяна в размера на
дължимите ЗОВ, защото не е задължително този доход да е от трудова дейност, по
аргумент на чл.6 ал.2 КСО. Неправилно е прието, че в случая ЗОВ се дължат, тъй
като не е установена трудова дейност на РЛ – физическо лице и ревизията не е
установила задължения по чл.48 ал.2 ЗДДФЛ, свързани с приходи от стопанска
дейност, които са трудова такава за РЛ. Задълженията са определени върху
данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ и установеният данък е по чл.48 ал.1 от с. з. на
физическото лице Г.И.В.. В тази насока съдът се позовава на Решение № 2/2022г.
по ТД № 8/2020г., ВАС, според което : „1. Не е налице законова презумпция, че
доходът с неустановен произход е от трудова дейност и представлява осигурителен
доход в случаите на определена данъчна основа за облагане по чл. 122, ал. 2 ДОК
при установени при ревизията фактически установявания на обстоятелства по чл.
122, ал. 1, т. 2, т. 7 ДОПК – укрит доход или недостиг на парични средства на
ревизираното лице, които са му били необходими, за да направи доказаните
разходи през съответния данъчен период, но не е установен източникът на парични
средства (доходи), осигурили въпросните разходи; 2. Върху органите по приходите е тежестта да
докажат посоченият факт в съдебното производство по оспорване от физическо лице
на ревизионен акт, с който при фактическите установявания при ревизия по чл.
122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК, са определени осигурителни задължения по чл. 124а ДОПК за периоди след 15.02.2011 г.“. В мотивите на ТР е прието, че макар чл.
124а ДОПК да препраща към чл. 122 -124 ДОПК, законодателят не е въздигнал в
правна норма презумпцията, че установеният от приходните органи укрит доход
и/или недостиг, като превишение на разходите над доходите, е от трудова
дейност, за да са дължими и задължителни осигурителни вноски. При липса на обща
клауза в КСО за дължимост на осигурителни вноски, доходът на физическо лице с
неустановен източник при ревизия по чл. 122 и сл. от ДОПК, не следва да се
приема за осигурителен доход, върху който да се начисляват задължителни
осигурителни вноски по ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО. Материалните закони в областта на
социалното осигуряване дефинират осигурителния доход като доход само от трудова
дейност и върху него се начисляват задължителни осигурителни вноски.
Презумпцията, предвидена в чл. 123, ал. 1 ДОПК е само относно облагаемия доход
като данъчна основа за определяне на данъчни задължения, но не и за
осигурителния доход. В този смисъл не е налице законова презумпция, че доходът
с неустановен произход е от трудова дейност, което води и до извод, че този
доход не представлява осигурителен доход в случаите на определена данъчна
основа за облагане по чл. 122, ал. 2 ДОПК при установени при ревизията
фактически установявания на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК -
укрит доходи или недостиг на парични средства на ревизираното лице. Законодателят не е предвидил в изрична
правна норма презумпцията, че при ревизия при особени случаи доходът от
неустановен източник е доход от трудова дейност. Презумирането, че един доход,
който е с неустановен произход, е основание да се определи данък по чл. 48, ал.
1 ЗДДФЛ, не означава, че тази презумпция е относима и за осигурителния доход. Само
доходът от трудова дейност е относим към осигуряване за ДОО, ДЗПО-УПФ И ЗО, а
не и от всеки установен от приходните органи укрит доход или недостиг на
средства, вследствие превишение на разходите над доходите. В случая приходните
органи не са установили, че недекларираните доходи са от трудова дейност,
поради което неправилно са установени задълженията по чл.124а ДОПК за ЗОВ: за
ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО за 2018г. и 2019г., поради което в тази част РА е неправилен
и подлежи на отмяна. РД и в РА не съдържат твърдения, че В. е реализирала
доходи от трудова дейност в качеството си на физическо лице.
Предвид изложеното, РА в частта за
определени задължения за ЗОВ за 2018г. и 2019г. следва да бъде отменен като
незаконосъобразен.
Разноски се присъждат на страните съобразно
уважената и отхвърлена част от жалбата спрямо направените - жалбоподателят е
направил разноски в размер на общо 4 515лв /4000лв. адв.възнаграждение;
10лв. – държавна такса ; 505 лв. – депозит за в.л. и за свидетел/, юрисконсултското
възнаграждение е по чл.8 ал.1 т.5 от Наредба №1/2004г. за минималните
адвокатски възнаграждения.
Мотивиран с изложеното, съдът
Р Е Ш И :
Отменя Ревизионен акт № Р-16001620007418-091-001/24.08.2021г.,
потвърден и изменен с Решение № 600/16.11.2021г. на директора на дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив, в частта, с която са определени
допълнителни задължения за: - вноски за ДОО за 2018г. в размер 3 071.15 лв. и
лихви 722.63 лв.; - вноски за ЗО за 2018 г. – 1 342.58 лв. и лихви 315.90 лв. и
за вноски за ДЗПО – УПФ за 2018 г. – 839.11 лв. и лихви – 197.44 лв. –
потвърдена част и за : - ДОО за 2019 г.
– от 3 926.77 лв. на 3 914.03 лв. и лихви – от 524.70 лв. на 523.00 лв.; - ЗО –
от 1 658.72 лв. на 1 612.49 лв. и лихви – от 221.64 лв. на 215.46 лв. и вноски
за ДЗПО – УПФ – от 1 072.89 лв. на 1 069.41 лв. и лихви – от 143.36 лв. на
142.90 лв. – изменена част /общо 13 966,1лв. главници и лихви/.
Отхвърля жалбата на Г.И.В.,***, против Ревизионен акт № Р-16001620007418-091-001/24.08.2021г.,
потвърден с Решение № 600/16.11.2021г. на директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив, в частта за определени допълнителни данъчни
задължения : - данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2018г.
в размер на 64 987.77 лв., ведно с лихви в размер на 15 291.40 лв. и
за 2019г. – в размер на 39 254.85 лв., ведно с лихвите в размер на
5 245.30 лв. /общо 124 779,32лв. главници и лихви/.
Осъжда Г.И.В., ЕГН **********,***,
да заплати на Национална агенция по приходите сумата от 3 525,71лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Осъжда Национална агенция по
приходите да заплати на Г.И.В., ЕГН **********,***, сумата от 451,50лв. – съдебни разноски.
Решението
може да се обжалва пред Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението
до страните за постановяването му.
Административен
съдия :