Р Е
Ш Е Н
И Е
No 23
гр. Ботевград, 16.02.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V граждански състав в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.С.
при участието на секретаря Маринела Йончовска, като разгледа докладваното
от съдия С. гражданско дело No 2008 по описа на съда за 2017 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл.
422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр.
чл. 99 от ЗЗД.
Ищецът- “****”
ЕАД, гр. С. твърди, че на 04.11.2014 г. ответникът е сключил с “****” ООД
Договор за потребителски кредит No ****, като дружеството е предоставило на кредитополучателя
парична сума в размер на 300.00 лв., а последният е удостоверил с подписа си в
договора, че е получил сумата по кредита.
Сочи, че кредитополучателят от своя страна се е задължил да заплати на
кредитора 45 седмични погасителни вноски, включващи главница, фиксирана
договорна възнаградителна лихва в размер на 40.98 лв. и такси в общ размер на
189.84 лв. Поддържа, че ответникът е преустановил плащанията по кредита, като падежът на първата непогасена
вноска е на 26.02.2015 г. и считано от следващия ден е изпаднал в забава и е
начислено обезщетение за забава в размер на законната лихва. Твърди, че на
17.09.2015 г. е настъпил падежът на цялото задължение по кредита с изтичане на
крайния срок за изпълнение на договора. Излага, че на 28.07.2016 г.
между “****” ООД и ищеца “****” ЕАД е сключен договор за прехвърляне на
вземания, по силата на който титуляр на процесните вземания е станал ищецът.
Ищецът е упълномощен от “****” ООД да уведоми длъжника за прехвърлянето на
вземанията, което предстои да бъде направено в настоящото производство. Сочи,
че поради неизпълнение от страна на ответника на договорните му задължения,
ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч. гр. д. No ****г. на РС- Ботевград, като длъжникът
е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение по него. Моли да бъде
установено вземането му към ответника в размер на 406.42 лв., от които сумата
от 256.32 лв., представляваща главница по кредита, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на
вземането, сумата от 12.68 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва
за периода от 27.02.2015 г. до 17.09.2015 г., сумата от 58.60 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 27.02.2015 г. до 30.05.2017 г., и
сумата от 78.82 лв., представляваща такси за периода от 27.02.2015 г. до
17.09.2015 г. Претендира разноски.
Ответникът- В.П.Г. *** в срока по чл. 131 от ГПК не е
депозирал писмен отговор и не е взел становище по иска. В подаденото възражение
в заповедното производство ответникът е направил възражение за погасяване на
задълженията по давност.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Видно от приложеното по делото заверено копие на ч. гр.
д. No ****г. по описа на БРС, по заявление за издаване на заповед за изпълнение
на ищеца от 21.06.2017 г. съдът е издал заповед No ****г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника В.П.Г.. С разпореждането
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК съдът е постановил
длъжникът да заплати на заявителя по заповедното производство и ищец по
настоящото сумата-главница от 256.32 лв., представляваща задължение по цедиран
договор за потребителски кредит с No **** от 04.11.2014 г.; сумата от 12.68
лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 27.02.2015 г.
до 17.09.2015 г.; сумата от 58.60 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 27.02.2015 г. до 30.05.2017 г., както и сумата от 78.82 лв.,
представляваща такси за периода от 27.02.2015 г. до 17.09.2015 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 21.06.2017 г. /датата на подаване
на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането, като на заявителя са
присъдени и направените разноски по делото от които 25.00 лв. за държавна такса
и 50.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
В предвидения за това срок ответникът е подал писмено
възражение, като в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК заявителят е предявил
настоящия иск за установяване на вземанията му към ответника, за които е
издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Видно от представеното заверено копие на Договор за
потребителски кредит No **** от 04.11.2014 г., на същата дата между “****” ООД и
ответника е сключен договор, по силата на който посоченото дружество е
предоставило на ответника потребителски кредит в размер на 300.00 лв. В
договора е предвидена дължимост на годишен процент на разходите и лихва в
посочени в същия размери, като лихвата е фиксирана и общият й размер възлиза на
40.98 лв., както и на такса оценка на досие в размер на 15.00 лв. Съгласно
сключения договор ответникът е избрал допълнителна услуга “кредит у дома” с
дължима такса за същата в размер на 174.84 лв. С договора е уговорено изплащане
на кредита на 45 броя седмични вноски в размер от по 11.80 лв. (последната в
размер на 11.62 лв.), с падеж на първото седмично плащане на 11.11.2014 г., или
обща стойност на плащанията в размер на 530.82 лв. Съгласно чл. 27 от договора,
с подписването му кредитополучателят (наименован “клиент”) потвърждава, че е
получил от “****” ООД пълния размер на кредита, като договорът е
подписан от ответника на 04.11.2014 г.
Видно от заверено копие на Договор за прехвърляне на
вземания от 28.07.2016 г., между “****” ЕАД и “****” ООД е сключен договор, по
силата на който “****” ООД, в качеството му на цедент, е прехвърлил възмездно
на ищеца, в качеството му на цесионер, вземанията си, посочени в Приложение No 1,
последното представляващо неразделна част от договора, като вземанията се прехвърлят
в пълен размер, заедно с всички допълнителни права, включително начислените
лихви и разходите, направени за събиране на вземанията. В чл. 7. (1) от същия
договор е предвидено, че с подписването на договора цедентът дава съгласието си
и упълномощава цесионера да уведоми всички длъжници от негово име, в
съответствие с разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, за прехвърлянето на
договорите за кредит, извършено с договора, като цедентът ще упълномощи
цесионера с тези права и чрез изрично пълномощно, изготвено по образец в
Приложение No 3 към договора, в срок от 10 работни дни, считано от подписване
на договора.
Видно от заверено копие на Приложение No 1 – списък на
длъжниците и вземанията, сред описаните в него кредити е включен и процесният
кредит **** от 04.11.2014 г. – за ЕГН **********.
Представено е заверено копие на Пълномощно от “****” ООД,
с нотариална заверка на подписите от 08.09.2016 г., с което последното е
упълномощило ищеца да го представлява като уведоми длъжниците от негово име за
сключения договор за цесия от 28.06.2016 г.
С исковата молба е приложено и Уведомление за извършено прехвърляне на вземания от “****” ООД чрез пълномощника му “****”
ЕАД до ответника, което е връчено на
последния с получаване на исковата молба на 25.09.2017 г.
По делото е изслушано заключението на вещото лице М.Б. от
по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните и прието
от съда като компетентно и обективно, от което се установява, че “****” ООД е
предоставило на ответника по сключения между тях договор за потребителски кредит
No **** от 04.11.2014 г. кредит в размер на 300.00 лв., като ответникът е
направил 16 бр. плащания общо в размер на 183.00 лв., от които последното
плащане е на 05.06.2015 г. Съгласно заключението общият размер на задължението по
процесния договор за потребителски кредит възлиза на 395.47 лв., от които
главница в размер на 207.77 лв., договорна лихва за периода от 24.02.2015 г. до
15.09.2015 г. в размер на 17.73 лв., такси са същия период в размер на 122.32
лв., и дължима лихва за забава за периода от 27.02.2015 г. до 30.05.2017 г. в
размер на 47.65 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във
вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 99 от ЗЗД за
установяване на вземания на ищеца към ответника, за които вземания е издадена
заповед No ****г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No ****г. по описа на БРС. Съдът
намира, че така предявените искове са частично основателни.
По делото безспорно се установяват обстоятелства, че
между “****” ООД и ответника В.П.Г. е съществувала облигационна връзка по сключен
от тях Договор за потребителски кредит No **** от 04.11.2014 г., по силата на който дружеството кредитор е предоставило на ответника кредитни
средства в размер на 300.00 лв., а
ответникът се е задължил да върне предоставените му средства, заедно с годишен процент на разходите и лихва, както
и дължими такса са оценка на досие в размер на 15.00 лв. и такса за избраната
от ответника услуга “кредит у дома” в размер на 174.84 лв., при което общият
размер на задължението му към кредитора е било 530.82 лв. Съгласно така сключения между страните договор ответникът се е
задължил да погаси това си задължение на 45 седмични вноски от по 11.80 лв. (а
последната вноска от 11.62 лв.), с падеж на първото плащане на 11.11.2014 г. и
на останалите вноски – в ден понеделник от седмицата. Ответникът не оспорва
обстоятелството, че не е заплатил част от дължимите седмични вноски по кредита,
като същото се установява и от приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза.
Категорично се установява и обстоятелството, че на 28.07.2016
г. между “****” ООД и ищцовото дружество е сключен договор за прехвърляне на
вземания /цесия/, произтичащи от договори за потребителски кредити, и които
вземания са посочени и определени от цедента “****” ООД в списък Приложение No 1
към този договор, което приложение е представено по делото. В последното
фигурира и вземането по процесния договор за кредит.
По силата на чл. 99 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли
вземането си на трето лице, като прехвърленото вземане преминава върху новия
кредитор с всички привилегии, обезпечения и другите му принадлежности, освен
при изрична уговорка между страните. Договорът за прехвърляне на вземане-
цесия, става перфектен в отношенията между цедента и цесионера от момента на
постигане на съгласието. Това е двустранен договор, който не е формален, тъй
като представлява продажба на вземане. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3
от ЗЗД, предишният кредитор – цедентът, е длъжен да съобщи на длъжника за
станалото прехвърляне на вземането, като по силата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД при
перфектно сключен договор за цесия, прехвърлянето има действие спрямо длъжника
от деня, когато му е съобщено от предишния кредитор. От датата на получаване на
съобщението до длъжника цесията разпростира действието си и по отношение на
него в смисъл, че изпълнение с погасяващ ефект може да направи единствено на
цесионера.
В случая съдът приема, че ответникът е уведомен за
извършеното прехвърляне на вземането от цедента “****” ООД, като уведомлението
за това е получено от него на 25.09.2017
г., тъй като същото, приложено към исковата молба от ищеца, е получено
от ответника на посочената дата, подадено е от ищеца, но от името на цедента.
Съгласно съдебната практика, връчването на ответника по делото на препис от
исковата молба, включително и от уведомлението, изходящо от цедента, е факт,
настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това
следва да бъде съобразен при решаването
на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 от ГПК.
Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да
бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното
производство по предявен иск за прехвърленото вземане следва да се съобрази. В
този смисъл е практиката на ВКС, отразена в Решение No 123 от 24.06.2009 г. по
т. д. No 12/2009г., т. к., ІІ т. о. на ВКС.
Предвид изложеното съдът намира за установено наличието
на вземания на ищеца срещу ответника в размери, установени от заключението на
вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза по делото, произтичащи от
сключения от ответника с “****” ООД Договор
за потребителски кредит No **** от 04.11.2014 г., както следва: главница в размер на 207.77 лв.,
договорна лихва за периода от 27.02.2015 г. до 17.09.2015 г. в размер на 17.73
лв., такси са същия период в размер на 122.32 лв., и дължима лихва за забава за
периода от 27.02.2015 г. до 30.05.2017 г. в размер на 47.65 лв. Вземанията към
ответника по този договор са прехвърлени с договор за цесия от 28.07.2016 г. от
с “****” ООД на ищеца, за което ответникът е надлежно уведомен.
Ответникът не оспорва възникването на претендираното
парично задължение към с “****” ООД и прехвърлянето му на ищеца “****” ЕАД, не
оспорва и обстоятелството, че не е изпълнил задължението си за плащането на
претендираните суми, нито ангажира доказателства за плащането им, което
обстоятелство подлежи на установяване в негова тежест. Единственото възражение
на ответника е за погасяване на задължението по давност. Това възражение е
направено от ответника с подаденото от него възражение в заповедното производство,
поради което и съдът следва да го разгледа, независимо от факта, че в
настоящото производство ответникът не е подал писмен отговор по реда на чл. 131
от ГПК.
Съдът намира възражението за погасяване на задълженията
по давност за неоснователно. В случая вземанията за сумата главница и за такси по
договора се формират съгласно погасителния план към него от сбора на седмичните
погасителните вноски с падежи от 24.02.2015 г. до 15.09.2015 г. Тези вземания
се погасяват с изтичане на петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД, като съгласно
чл. 114 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. При разсрочено плащане, какъвто е настоящият случай, по отношение на
всяка отделна вноска от главницата започва да тече нова давност, считано от
настъпването на съответния падеж (така в Решение No 90 от 31.03.2014 г. по гр. д. No 6629/ 2013 г. на ВКС, IV г.о.;
Решение No 132 от 11.11.2011 г. по
т. д. No 648/2010 г. на ВКС, II т.о.). Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК е подадено на 21.06.2017 г., при което към този
момент не е бил изтекъл петгодишният период за погасяване на вземанията за нито
една от вноските по кредита. Другите две претендирани от ищеца вземания – за
договорна лихва и за лихва за забава, са с начален период от 27.02.2015 г., като
тези вземания се погасяват с изтичане на тригодишна давност по чл. 111, б. “в”
от ЗЗД. При това към датата на подаване на заявлението в съда на 21.06.2017 г. и
за тези вземания не е бил изтекъл тригодишният срок за погасяването им. Поради
това и възражението на ответника за погасяване на задължението по давност се
явява неоснователно.
Предвид изложеното предявените искове за установяване на
вземанията на ищеца се явяват основателни и следва да бъдат уважени до установените
със заключението по съдебно-счетоводната експертиза размери, както следва: искът
за сумата- главница следва да бъде уважен до размер на сумата от 207.77 лв.,
като до пълния му предявен размер от 256.32 лв. следва да бъде отхвърлен; искът
за лихва за забава следва да бъде уважен до размер на сумата от 47.65 лв., като
до пълния му предявен размер от 58.60 лв. следва да бъде отхвърлен, а искът за
договорна лихва и искът за такси по договора следва да бъдат уважени за пълните
им размери, така както са предявени – съответно за сумата от 12.68 лв.
(договорна лихва) и от 78.82 лв. (такси).
Съгласно т. 12 от ТР No 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. No 4/2014 г., ОСГТК на ВКС съдът следва да се
произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство,
като предвид изхода на спора по исковото производство, то направените от ищеца
разноски в заповедното производство, които се явяват дължими от ответника
съразмерно с уважената част от исковете,
са за държавна такса в размер на 21.34 лв. и за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 42.68 лв.,
или общо разноски по заповедното производство в размер на 64.02 лв.
С оглед изхода на спора и направеното от ищеца искане, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да му заплати и направените от
него разноски по настоящото дело съобразно уважената част от исковете в размер
на 320.10 лв., от които 149.38 лв. за държавна такса, 85.36 лв. за възнаграждение за вещо лице и 85.36 лв. за
юрисконсултско възнаграждение
(изчислено съгласно действащата редакция на чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. с
ДВ, бр. 8/24.01.2017 г.) във вр. чл.
37, ал. 1 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ – при приета от съда основа за
изчисляването му в размер на 100.00 лв.).
Предвид гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 99 от ЗЗД
съществуването на вземанията на “****” ЕАД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. С., район “***”, ул. “***” No 15, представлявано от Изп. директор А.В.Г.,
към В.П.Г., с ЕГН **********,***, за които е издадена Заповед No ****г. за
изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No ****г. по описа на РС-Ботевград, както следва:
за сумата-главница от 207.77 лв. /двеста и седем лева и седемдесет и
седем стотинки/, представляваща неизплатено задължение по цедиран Договор за потребителски
кредит с No **** от 04.11.2014 г., сумата от 12.68 лв. /дванадесет лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща
договорна възнаградителна лихва за периода от 27.02.2015 г. до 17.09.2015 г.,
сумата от 47.65 лв. /четиридесет и седем лева и шестдесет и пет стотинки/,
представляваща лихва за забава за периода от 27.02.2015 г. до 30.05.2017 г., и
сумата от 78.82 лв. /седемдесет и осем лева и осемдесет и две стотинки/,
представляваща такси за периода от 27.02.2015 г. до 17.09.2015 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 21.06.2017 г. /датата на подаване
на заявлението в съда/ до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
иска за установяване на вземането за сумата-главница над уважения размер от 207.77 лв. до пълния му предявен размер от 256.32 лв. и иска за
установяване на вземането за лихва за забава над уважения размер от 47.65 лв. до пълния му предявен размер от 58.60 лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА В.П.Г., с ЕГН **********,***, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК да заплати на “****” ЕАД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр. С., район “***”, ул. “***” No 15, представлявано от Изп. директор А.В.Г.,
сумата от 320.10 лв. /триста и двадесет лева и десет
стотинки/, представляваща направени разноски в настоящото производство, както и
сумата от 64.02 лв. /шестдесет и четири лева и две
стотинки/, представляваща направени разноски в заповедното производство по ч.
гр. д. No ****г. по описа на
РС-Ботевград.
Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :