Р Е Ш Е
Н И Е
№………/ .12.2019 г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на
деветнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
РАДОСТИН ПЕТРОВ
при секретар Мария Манолова,
като разгледа докладваното от съдията Петров
въззивно търговско дело № 1423 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е разгледано по реда
на чл.258 и сл. ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 54185/24.07.2019г. на ВРС, подадена от „БОНОЙЛ“ ООД, ЕИК *********, представлявано от М.Т.срещу
Решение № 2925/28.06.2019 г. по гр. дело № 11276/2018г. по описа на ВРС, с
което е отхвърлен предявения от „БОНОЙЛ“ ООД, ЕИК *********, със седалище гр.
Ямбол, иск с правно основание чл.79,
ал.1 ЗЗД вр. чл.367 ТЗ вр. чл.17, ал.1 вр. чл.23, ал.7 от Конвенцията за
договора за международния автомобилен превоз (CMR) за осъждането на
„МЕЖДУНАРОДНИ ПРЕВОЗИ КАНОТРАНС“ ООД, ЕИК *********, със седалище гр.Игнатиево,
общ.Аксаково, да заплати на ищеца сумата от 16994.56 лева, представляваща
обезщетение за пълно неизпълнение по договор за международен превоз от
19.03.2018г., равняващо се на цената на
недоставената стока - белен слънчоглед
съобразно Международна товарителница от 19.03.2018г.
В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е
неправилно, незаконосъобразно, постановено при погрешен анализ на събраните по
делото доказателства. Твърди, че представеното от ответника доказателство -
екземпляр на Международна товарителница от 19.03.2018 г. (CMR), е неистинско.
Излага, че съдържанието му е преправено, като в оригиналния документ са
добавени подпис и печат на Foodline International SP.ZO.O. На следващо място
излага, че изводите на първоинстанционния съд относно маркировката EXW са неправилни. Неправилно ВРС е презюмирал
наличието на частично плащане като доказателство за получаване на стоката.
Неправилен е и извода относно наличието на подписан приемо-предавателен
протокол. Твърди, че е налице пълно неизпълнение на договора за превоз. Моли за
отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което искът да бъде
уважен изцяло – за сумата от 8689.18 евро или 16994.56 лева. Претендира се
присъждане на направените разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна „МЕЖДУНАРОДНИ ПРЕВОЗИ
КАНОТРАНС“ ООД, ЕИК *********, със седалище гр.Игнатиево, общ.Аксаково, чрез
ю.к. П.Д., в писмен отговор оспорва жалбата и от своя страна излага коментар на
изложените в нея оплаквания. Счита, че постановеното първоинстанционно решение
и възприетите в него мотиви са в унисон със събраните в хода на производството
доказателства и при правилно приложение на материалните и процесуални правни
норми. По същество счита решението на ВРС за правилно и законосъобразно, поради
което отправя искане за потвърждаването му и присъждане на направените
разноски.
В насроченото
пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивникът „БОНОЙЛ“ ООД се
представлява от пълномощника си В.М., който поддържа жалбата и моли да бъде
уважена, ведно с присъждане на направените по делото разноски, вкл. и
юрисконсултско възнаграждение. В представените в съдебно заседание писмени
бележки по същество се излагат доводи за основателност на въззивната жалба.
В насроченото
пред въззивния съд открито съдебно заседание въззиваемата страна „МЕЖДУНАРОДНИ
ПРЕВОЗИ КАНОТРАНС“ ООД се представлява
от ю.к. П.Д., който моли жалбата да бъде отхвърлена.
За да се
произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното
от фактическа и правна страна:
Производството
пред районния съд е образувано по исковата молба на „БОНОЙЛ“ ООД срещу
„МЕЖДУНАРОДНИ ПРЕВОЗИ КАНОТРАНС“ ООД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 16 994.56 лева, представляваща обезщетение за пълно
неизпълнение по договор за международен превоз от 19.03.2018г., равняващо се
на цената на недоставената стока - белен слънчоглед съобразно Международна
товарителница от 19.03.2018г. Ищецът твърди, че на 19.03.2018г. е сключил
договор за международен превоз с ответното дружество, съобразно който му е
възложил извозването на белен слънчоглед по направлението с.Калчево, общ.Ямбол,
България – гр.Тшебница, Полша с получател полското дружество „Фуудлайн
Интернешънъл“ СП ЗОО. Стоката била натоварена на превозно средство, собственост
на ответника на 19.03.2018г. След натоварване на стоката била съставена
Международна товарителница от 19.03.2018г., подписана от изпращача/товародател
и превозвача – ответника. На водача на МПС била връчена фактура № **********/19.03.2018
г. с получател полското дружество „Фуудлайн Интернешънъл“ СП ЗОО, която била на
стойност 13 689.18 евро, равняващи се на 26 773.70 лева, с франкировка EXW и подписан приемо-предавателен протокол за
предаване на стоката от „Бонойл“ ООД на ответника. Твърди се, че е налице пълно
неизпълнение на договора за превоз поради непредаване на стоката на получателя,
посочен в превозните документи. Стоката не била предадена на полското дружество
„Фуудлайн Интернешънъл“ СП ЗОО, а на друго непосочено в превозния документ лице
С.Т., а екземплярът от товарителницата и фактурата били върнати на съвсем
различен субект – KATOLIK GROUP SP.Z.O.O.
С писмен отговор
ответникът е възразил за недопустимост и неоснователност на претенцията.
Оспорва се наличието на договорни правоотношения с ищцовото дружество. Излага
се, че ответникът няма пасивна процесуална легитимация. Твърди, че е получил заявка
договор за извършване на превоз на товари от представител на полското дружество
„КАТОЛИК ГРУП СП“ З.О.О., с която били получени подробни указания за извършване
на превоза. Твърди се, че полското дружество „Фуудлайн Интернешънъл“ СП ЗОО е
направило частично плащане, което било извънсъдебно признание за доставката.
Сочи се, че договорът за продажба с полското дружество „Фуудлайн Интернешънъл“
СП ЗОО бил сключен под условие EXW /ex works/, а съгласно INCOTERMS 2010 EXW –
франко завода (уговорено място). Твърди се, че приемането на стоката е извършено
от полското дружество „Фуудлайн Интернешънъл“ СП ЗОО с конклудентни действия,
тъй като било извършено частично плащане на дължимата сумата по издадената от
продавача фактура. Сочи се, че извършеното частично плащане има характер на
извънсъдебно признание за вземането по процесната доставка. Твърди се, че на
18.03.2018г. ответното дружество получило заявка-договор за извършване на
превоз срещу заплащане и подробни данни за кореспондиращите търговски дружества
по сделката от представител на „Католик Груп СП” ЗОО. След натоварване на
стоката и попълване на CMR от 19.03.2018г. и приемо-преадвателен протокол
товарът бил транспортиран до посочената в заявката-договор дестинация и
предадена на полското дружество получател „Фуудлайн Интернешънъл“ СП ЗОО без
рекламация, като това дружество заплатило договорената дължима сума за превоза
на ответното дружество.
Съдът, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора,
приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно
представения договор, сключен между „Бонойл“ и Фуудлайн Интернешънъл СП ЗОО
(Foodline International SP.ZO.O.), първото дружество се е задължило да продаде
24000 кг слънчогледови ядки за пекарни, при цена 590 евро/т в срок до
16.03.2018г. Пред ВРС ищецът е представил кореспонденция по ел. поща между
„Бонойл“ ООД и Фуудлайн Интернешънъл СП ЗОО относно вида на продажбата и
товаренето на стоката. От кореспонденция по ел. поща е видно, че превозът е
организиран от Foodline International SP.ZO.O., като 19.03.2018г. полското
дружество е изпратило на ищеца данни камиона на който ще се товари стоката,
както и трите имена и номер на ЛК на шофьора на камиона.
Ищецът „Бонойл“
ООД е издал фактура №**********/19.03.2018г. за сумата от 13 689.18 евро за
продажбата на 23.202 т слънчоглед със задължено лице Фуудлайн Интернешънъл СП
ЗОО.
По
първоинстанционното дело ищецът е представил приемо-предавателен протокол от
19.03.2018г. с предаваща страна „Бонойл“ООД и приемаща страна Фуудлайн
Интернешънъл СП ЗОО за 23.202 т белен
слънчоглед, подписан двустранно. Между страните не е налице спор, че
приемо-предавателен протокол е подписан от шофьора на камиона.
Съгласно Международна товарителница от 19.03.2018г.
изпращач на 23550 кг слънчогледови ядки е „Бонойл“ ООД, получател Фуудлайн, с
разтоварен пункт гр.Тшебница, Полша и превозвач „Международни превози
канотранс“ ООД. В графа 24 от същата е вписано, че стоката е получена на
23.03.2018г. от фирма С.Т.. Представен е и друг екземпляр от международната
товарителница, с идентично съдържание, в който в графа 20 е поставен печат на Фуудлайн
Интернешънъл СП ЗОО. В конкретния случай, поставянето на подпис и печат в графа
20 е ирелевантно за спора. От значение е вписването в графа 24, от което е
видно, че стоката е предадена на С.Т..
С Поръчка за
транспорт от 19.03.2018г. Католик Груп СП ЗОО е отправило искане до „Международни превози канотранс“ ООД за
извършване на транспорт при следните
параметри: като „забележки“ е отбелязно -
товарене 19.03.2018г. гр.Ямбол, ул.“Ормана“ 34, Бонойл; разтоварване
21.03.2018г. територия на склада на Шулц-Шулцова, ул.“Вритицка“ 202, 27731
Велики Борек до Мелник.
Издадена е
фактура от 22.03.2018г. с доставчик „Международни превози канотранс“ ООД и
получател Католик Груп СП ЗОО на стойност 2 151.41 лева за извършен транспорт
от Ямбол до Велки Борек.
С писмо изх.
№32/14.05.2018г. „Бонойл“ ООД е
поканило „Международни превози канотранс“ ООД да му заплати нанесените му вреди
в размер на 16427 евро (32128.41 лева), поради неизвършване на вътреобщностна
доставка. В писмото ищецът е посочил, че по договор за доставка на белен
слънчоглед, неговият клиент Фуудлайн Интернешънъл СП ЗОО е ангажирал ответника
да превози стоката предмет на договора до склад в Полша.
При така
установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което
е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269
от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни
предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на
правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на
чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания, като служебно се произнася в хипотезите на нарушение на
императивна правна норма.
Съгласно
разпределението на доказателствената тежест в процеса, предвидено в
разпоредбата на чл.154 ГПК, в конкретния случай по предявения осъдителен иск, в
тежест на ищцовото дружество – въззивник в настоящото производство, е да докаже
наличието на валидна облигационна връзка между него и ответника по договор за
превоз. Това обстоятелство не е доказано от ищеца.
Съгласно чл.367
от ТЗ, с договора за превоз превозвачът
се задължава срещу възнаграждение да превози до определено място лице, багаж
или товар. Възнаграждението е съществен елемент от договора за превоз. Ищецът –
сега въззивник, нито е навел доводи да е заплатил възнаграждение на превозвача,
нито доводи такова възнаграждение да е било уговорено между страните.
От събраните по
делото доказателства се установява, че договорът за превоз е сключен между
ответника и трето за настоящия спор лице, въз основа на поръчка за транспорт от
19.03.2018г. В случая е без значение, че поръчката за транспорт не е подписана.
Неизгодния за ищеца факт, че в действителност превоза на стоката не е възложен
и организиран от ищеца, а от трето лице е признат от него извънсъдебно още
преди предявяването на настоящият иск в изпратеното от него до ответника писмо
изх. №32/14.05.2018г. В този смисъл са били и първоначалните твърдения на ищеца
в подадената от него искова молба вх.
№15009/22.05.2018г., които впоследствие той е променил, твърдейки, че договорът
за превоз е сключен между ищеца и ответника.
От събраните
доказателства се налага извода, че представената от ищеца международна
товарителница от 19.03.2018 г. не обективира сключен договор за превоз между
ищеца и ответника, а представлява документа за предаването на стоката на
превозвача „Международни превози канотранс“ ООД. В тази насока следва да бъде
отбелязано, че възраженията на ответника за липса на договор за превоз, сключен
между него и ищеца, обективиран в представената товарителница са основателни.
От страна на ответника са ангажирани доказателства, че превозът на процесната
стока му е възложен от трето лице.
По изложените
съображения, съдът приема, че не се доказва при условията на главно и пълно
доказване от страна на ищеца, между страните да е сключен договор за превоз на
стоката. Липсата на твърдяното от ищеца договорно правоотношение между страните
по делото, води и до липса на основание за ангажиране на отговорността на
ответника по твърдяното облигационно отношение.
Освен
гореизложеното, договорът за продажба между ищеца и купувача Фуудлайн
Интернешънъл СП ЗОО е сключен при франкировка EXW /Ex Works/. При
наличието на такава договорка продавачът приготвя стоката за натоварване в
неговите помещения на датата, договорена с клиента, а купувачът заплаща всички
разходи за транспорт и носи рисковете за транспортиране на стоката до крайната
дестинация. Обстоятелството, че договорът за продажба е при условия EXW изрично
е отбелязано във фактура №**********/19.03.2018г. Именно поради това, че
купувачът заплаща всички разходи за транспорт и носи рисковете за
транспортиране на стоката до крайната дестинация, на 19.03.2019г. служител на
ответното дружество е подписал приемо-предавателен протокол за получаване на
стоката от Фуудлайн Интернешънъл СП ЗОО. Последвалото плащане на 5000 евро от
Фуудлайн Интернешънъл СП ЗОО на ищеца е без съществено значение за настоящия
спор, т.к. задължението на „БОНОЙЛ“ ООД да предаде стоката на купувача е
изпълнено с натоварването на стоката камиона.
Поради
съвпадение в крайните изводи на двете инстанции за неоснователност на иска,
макар и по различни съображения, първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
Въззиваемата
страна е направила искане за присъждане на разноски, но не е представила
доказателства за размера им, поради което съдът не й присъжда разноски.
Въз основа на
изложените мотиви, съдебният състав на Варненски окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2925/28.06.2019 г. по гр. дело № 11276/2018г. по описа на
ВРС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
касационно обжалване по аргумент от чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: