Решение по дело №821/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. Наредба №8 от 20 юни 2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите от стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023 – 2027 г. в сектора на пчеларството, вр. Регламент 2021/2115 (ЕС) на Европейския Парламент и на Съвета от 2 декември 2021 г.

 

Образувано е по жалба на ...В. Й. в качеството ѝ на пълномощник на „Пчелна ферма Е. – Я.“ ЕООД, [населено място] срещу мълчалив отказ на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ по подадена заявка за плащане по Договор №2262 от 08.07.2024г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по интервенциите от стратегическия план за развитие на земеделието за периода 2023 – 2027г. в сектора на пчеларството. Жалбоподателят счита, че е налице мълчалив отказ на администрацията, тъй като не е налице нарочен административен акт, който да обективира позицията на органа. Излага доводи за липса на законоустановена писмена форма, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Моли съда да постанови решение, с което да отмени мълчаливия отказ, да задължи ответника да се произнесе с административен акт, като му бъдат дадени задължителни указания за прилагане на закона. Процесуалният представител поддържа оспорването в съдебно заседание. Претендира направените разноски.

 

Ответникът по жалбата – изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, чрез ....Ц. Ц., оспорва жалбата в нейната цялост, като счита, че съдът следва да я отхвърли като неоснователна и недоказана. Счита, че не е налице мълчалив отказ, тъй като компетентният орган не е сезиран със заявления за плащане. Моли за присъждане на направените разноски.

 

Съдът, като прецени наведените доводи, както и приложените по делото доказателства, приема следното:

 

По наличието на подлежащ на оспорване акт – мълчалив отказ, и по допустимостта на жалбата е налице произнасяне на ВАС с Определение №1892 от 26.02.2025г. по адм. д. №1739/2025г., като указанията на Върховния административен съд по тълкуването и прилагането на закона са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото на основание чл. 224 от АПК и настоящият съдебен състав се съобразява с тях в пълнота.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

 

Жалбоподателят е бенефициер по интервенциите в сектор пчеларство по сключен договор №2262 от 08.07.2024г. с ДФ „Земеделие“. По силата на този договор ответникът се е задължил да предостави безвъзмездна финансова помощ по интервенциите от стратегическия план за развитие на земеделието за периода 2023 – 2027г. в сектор пчеларство съгласно Наредба №8 от 20.06.2023г. за условията и реда за прилагане на интервенциите от стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони през периода 2023 – 2027г. в сектора на пчеларството.

От извлечение от електронен „Журнал за статус на заявления“ е видно, че на 26.08.2024г. в 12:18 часа ползвателят на помощта е подал заявление за плащане, за което е отбелязано: Начално състояние – „Проверено без грешки“ и Крайно състояние – „В процес на въвеждане“. На 26.08.2024г. в 12:27 ч. началното състояние е променено на „В процес на въвеждане“, а крайното – на „Приключена редакция“. На същата да в 12:28:34 ч. за начално състояние е вписано „Приключена редакция“, а за крайно – „Автоматични проверки“. В 12:28:38ч. началното състояние е „Автоматични проверки“ и крайното състояние „Проверено без грешки“. Следващото изменение датира от 03.09.2024г., както следва: Начално състояние „Проверено без грешки“ и Крайно състояние „Архивирано (Невалидно)“, като в коментар е отбелязано „Автоматично архивирано“.

По делото не е спорно, че заявлението е подписано с КЕП, а и от извадката от служебна проверка в Системата за електронни услуги /СЕУ/, прием 2024г. се установява, че чрез индивидуалния профил на дружеството там е подадено заявление за плащане, за чийто статус е отбелязано „с подпис“.

Предприетите от жалбоподателя действия по заявяване на плащането са съответни на нормативно предвиденото. Според чл. 52, ал. 1 от Наредба №8/20.06.2023г. за условията и реда за прилагане на интервенциите от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони през периода 2023 – 2027г. в сектора на пчеларството /Наредба №8/ за получаване на еднократно плащане ползвателят на помощта подава в срок до 31 август на текущата финансова година заявление за плащане и в зависимост от дейността, за която кандидатства, прикачва в СЕУ съответните документи, посочени в заявлението. Според чл. 53, ал. 1 от същата наредба заявлението за плащане по чл. 52, ал. 1 се подписва с квалифициран електронен подпис и се подава чрез индивидуалния профил на кандидата в СЕУ. В приложимата Наредба №8 не са посочени други действия, които ползвателят на помощта следва да предприеме, за да се счита заявлението му за валидно подадено.

По аргумент от чл. 53, ал. 3 от Наредба №8 при подаване на заявление за плащане ползвателят на помощта получава идентификационен номер на заявлението, което в случая не е сторено и заявлението не е получило входящ номер нито от системата, нито ръчно поставен. Това нормативно предвиждане не е формалност, тъй като с него се означава моментът на приемане на заявлението за обработка, гарантира възможността за проследяване на движението на процедурата и обезпечава възможността за участие на страната в нея. Липсата на подобна идентификация поставя заявителите пред неяснота за хода и развитието на производството по издаване на търсения индивидуален административен акт. Не се твърди и не се доказва от страна на ответната администрация да е изпълнена процедурата по чл. 54, ал. 3 от Наредба №8, която предвижда, че в случай че след приемане на заявлението за плащане бъде установена нередовност или липса на подадените документи, както и при необходимост от предоставяне на допълнителни документи, поради непълнота и неяснота на заявени данни и посочени факти, ДФ „Земеделие“ уведомява с мотивирано писмо кандидата в СЕУ, който в срок до 15 дни от връчването му трябва да отстрани констатираните нередовности, непълноти или неясноти чрез представяне на допълнителни документи. Нормата на чл. 54, ал. 4 от Наредба №8, регламентира, че писмото по ал. 3 се съобщава в СЕУ в индивидуалния профил на кандидата, като към съобщението се прикачва съответният документ или в него се препраща към публикувания в системата документ. Писмото се счита за връчено с изпращане на съобщението в СЕУ. Отговорът на писмото, както необходимите документи и разяснения от кандидата се изпращат чрез СЕУ. Тоест, при спазване на изискванията за подаване на заявлението и при липса на дадени указания към заявителя за установена нередовност, следва да се приеме, че е налице валидно сезиране, по което липсва движение.

Съгласно чл. 54, ал. 1 от Наредба №8 в срок от 90 дни от подаване на заявлението за плащане по чл. 52, ал. 1 и не по-късно от 15 октомври на текущата финансова година ДФ „Земеделие“ извършва административни проверки и проверки на място във връзка със заявеното плащане. Посочените задължения на Фонда намират продължение в чл. 4.10, чл. 4.11 и чл. 4.12 от договора. По делото се установява пасивно поведение от страна на административния орган, доколкото няма данни за удължаване на срока по реда на чл. 54, ал. 5 от Наредба №8, няма данни за провеждането на проверки, както и за съставяне на нарочен административен акт и за постъпило плащане.

От изложеното се налага изводът, че при валидно сезиране на компетентния административен орган за издаване на индивидуален административен акт за плащане, органът не се произнася по отправеното искане. Това изпълнява състава на въведената в чл. 58, ал. 1 от АПК правна фигура на мълчаливия отказ като индивидуален административен акт, изразяващ се в непроизнасянето на компетентния административен орган по отправено искане за произнасяне, което само по себе си носи белезите на административен акт. Видно от правната норма, мълчаливият отказ за издаване на административен акт се основава на кумулативното действие на една фикция и една презумпция. Чрез фикцията непроизнасянето на органа в законово определения срок се счита за изразено становище, а презумпцията е, че това становище е отрицателно.

Доколкото е налице нормативно основание за произнасяне от страна на ответника по делото, което е скрепено с посочените в чл. 54, ал. 1, т. 3 от Наредба №8 срокове, то непроизнасянето в срока представлява мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК. Защитата срещу това непроизнасяне в срок е чрез обжалването на мълчаливия отказ. В този смисъл, наднационалната практика предвижда, че макар и простото мълчание на дадена институция да не може да се приравни на мълчалив отказ, освен когато тази последица е изрично предвидена в общностното право, не следва да се изключва възможността при определени специфични обстоятелства мълчанието да се приеме за решение за отказ /решение от 9 декември 2004 г., Комисия/Greencore, C-123/03 P, EU: C: 2004: 783, т. 45/.

Ответният административен орган е дължал, но не е произнесъл отговор, за което няма данни и понастоящем. Мълчаливият отказ в това специфично административно производство се явява незаконосъобразен.

За изпълнение на своите функции на основание Регламент /ЕО/ №796/2004 г. на Комисията и чл. 30 и сл. от ЗПЗП разплащателната агенция създава, поддържа и използва Интегрирана система за администриране и контрол. Съгласно чл. 30, ал. 2, т. 6 от ЗПЗП интегрираната система се състои от различни системи, вкл. система за електронни услуги /СЕУ/. Условията и редът за подаване на заявленията и етапите на производството по издаване на краен акт са уредени в Наредба №8 – за одобряване или за мотивиран отказ. Във всички случаи се дължи изрично произнасяне от страна на ДФ „Земеделие“, аргумент за което се черпи от разпоредбата на чл. 54, ал. 1, т. 3 от Наредба №8 – одобрява или мотивирано отказва плащането въз основа на установените фактическо съответствие и съответствие по документи между одобреното заявление за подпомагане и извършените разходи. Според чл. 11а, ал. 1, т. 1 от ЗПЗП Разплащателната агенция приема, проверява и взема решение по заявления за подпомагане, формуляри за кандидатстване, искания и заявки за плащане по схеми, мерки и интервенции за подпомагане на Общата селскостопанска политика и приема, проверява и взема решение по заявки за плащане по схеми, мерки и интервенции на Общата политика по рибарство. Изпълнителният директор на РА отказва изплащането на част или на целия размер на помощта при определени условия по чл. 55, ал. 5 от Наредба №8. В този смисъл, административно производство от вида на процесното задължително приключва с изричен административен акт по подаденото заявление, какъвто в случая не е налице. Освен че формата и процедурата са критично нарушени, съдът е възпрепятстван да извърши и преценка за наличие на материалноправните предпоставки за отказаното в пълен размер плащане на помощта.

Административният орган е бил длъжен да се произнесе с изричен акт – за одобрение, респ. за мотивирано отхвърляне на заявлението за подпомагане, а при формиран отказ – да посочи писмени мотиви за това. Този въпрос не може да бъде решен от съда вместо Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, на когото единствено е признат статут на национален компетентен орган за администриране и осчетоводяване на средствата от Европейските земеделски фондове съгласно законодателството на Европейския съюз. Разплащателната агенция е единствена специализирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на Общата селскостопанска политика. Естеството на възникналия спор не позволява решаването му по същество направо от съда, който не може да се произнесе вместо административния орган. По изложените мотиви жалбата се явява основателна, а оспореният мълчалив отказ – незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменена, а на основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да се върне на органа за продължаване на производствените действия и постановяване на изричен акт.

При този изход на делото основателно са явява искането на жалбоподателя за присъждане на разноски, включително и за разноските по адм. д №1739/2025г. на ВАС. За ефективно получените адвокатски хонорари по делото са представени Договор №18557/29.10.2024 г. за процесуално представителство пред АСВТ – 650 лева; Договор №18560/27.01.2025 г. за частна жалба до ВАС – 650 лева. Със списък по чл. 80 от ГПК, приет в съдебно заседание на 06.01.2025г., са претендирани разноски, както следва: 650 лева хонорар за един ...и 50 лева – държавна такса. Със списък, приет в съдебно заседание на 17.03.2025г., са поискани 600 лева за първоначален хонорар за представителство, 600 лева за изготвяне на частна жалба и 200 лева за допълнително явяване по делото. За допълнителното явяване липсват доказателства, че е платен адвокатски хонорар, поради което такива не следва да се присъждат. Ответната администрация следва да бъде осъдена да заплати поисканите разноски в общ размер на 1 300 лева.

 

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ мълчалив отказ на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ по подадена заявка за плащане по Договор №2262 от 08.07.2024г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по интервенциите от стратегическия план за развитие на земеделието за периода 2023 – 2027г. в сектора на пчеларството.

ВРЪЩА делото като преписка на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за ново произнасяне по подадената заявка за плащане по Договор №2262 от 08.07.2024г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по интервенциите от стратегическия план за развитие на земеделието за периода 2023 – 2027 г. в сектора на пчеларството при съобразяване с указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на „Пчелна ферма Е. – Я.“ ЕООД, ЕИК ..., [населено място] разноски по делото в размер на 1 300/хиляда и триста/ лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.