Р Е
Ш Е Н
И Е
№….
От
публичен регистър, том №……,стр……..
Гр.Тервел,26.01.2018 година
Решение от книга за открити заседания №…… от 26.01.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Тервелският районен съд, в публично съдебно заседание на дванадесети
декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАНЧО
ДРАГАНОВ
при
секретаря Милена Димова с участието на
прокурора...................... сложи на разглеждане докладваното
от районния съдия Ганчо Драганов гр.дело
№243 по описа на съда за 2017 г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба с вх. №1121/10.05.2017г.
от Ш.М.А. с ЕГН-********** ***, чрез адв.Р.Б. от ДАК със съдебен адрес ***.Св.Кирил
и Методий №9, ет.1, офис В срещу А.А.М. с ЕГН-********** с адрес *** и М.А.М.
,с ЕГН-**********, с адрес *** с
посочено правно основание чл.108 от ЗС. Ищеца моли на осн. чл.108 от ЗС да бъде
признат за собственик и да бъде осъден ответника да му предаде владението на
1/9 идеални части, възлизащи на 7,111 дка в идеални части от имот с обща площ
от 64,001 дка, а именно: нива от 64,001дка, категория на земята при неполивни
условия-пета, начин на трайно ползване-полска култура, представляваща имот
№108008 по плана за земеразделяне в землището на с.Божан, с ЕКАТТЕ 04916,
общ.Тервел, обл.Добрич, при граници и съседи: имот №108009 полска култура насл.
на А. А.Ю., имот №108007 полска култура на Х.С.Ю., имот №00260 полски път на
Община Тервел, имот №000065 полски път на Община Тервел.
Ищеца твърди, че е наследник по закон на М. А.А.– негов баща, който е
починал на 25.09.2009 година. Сочи още, че има още двама братя, които са
наследници на баща му Х.М.А. и А.М.А.. Твърди, че ответниците по делото А.А.М. и М.А.М. са синове на брат му А.М.А.. С определение
в открито съдебно заседание от 03.10.2017 г. производството по делото е
прекратено по отношение на ответника А.А.М., поради оттегляне на иска по
отнешиен ан същия. Ищеца сочи, че процесната земеделска земя нива от 64,001дка, категория на земята при неполивни условия-пета,
начин на трайно ползване-полска култура, представляваща имот №108008 по плана
за земеразделяне в землището на с.Божан, с ЕКАТТЕ 04916, общ.Тервел, обл.Добрич е възстановена на дядо му по
бащина линия А. Ю.А., който е имал наследници освен баща му още един син и една
дъщеря. Ищеца твърди, че след въдзтановяването на земята баща му е бил в
напреднала възраст и не е могъл да обработва земята и същата се обработвала от
брат му А.М.А., с когото дядо му живеел в едно домакинство. Брат му обработвал
земята заедно с ненговите синове А.А.М. – ответника по делото и М.А.М., които се занимавали със замеделие. Докато бил жив дядо му е давал брат му
със синовете си да обработва земята и не знае дали са му плащали наем или
просто му е предоставил да я ползват по устен договор за наем. Ищеца твърди, че
всички са знаели, че земята е на баща им и на неговите сънаследници и брат му
със синовете си държали имота за сметка на баща ни, че само са го обработвали и
прибирли реколтата. Това е продължило и след смъртта на баща му. Ищеца твърди,
че никога не е възпротивявал на племенниците си А.А.М. – ответника по делото и М.А.М. да обработват земята, тъй като
били земеделци и по този начин си изкарвали прехраната и не ги е търсил за пари
за ползването на земята, дори и след смъртта на баща си ги е оставил да
обработват земята и не ги е търсил да му заплащат рента за ползването на
земята. През 2016 година земеделската земя, която ищеца винаги и считал за
негова по наследство от баща му и която племенниците му обработвали узнал, че
още през 2005 година баща му с
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот-земеделска
земя №54, том I, рег.№270, дело №32, вписан в
Службата по вписванията с вх.рег.№296, акт №65, том I, дело
№69 от 03.02.2005г.
е прехвълил земята на ответника А.А.М.. Ищеца сочи, че от писмо
изх.№АР-16-0519 от 19.05.2017 г. на ОС“Земеделие“ узнал, че за стопанската 2015/2016г. и
2016/2017 г. е подадено заявление , че ползвател на имота е другия ми племенник М.А.М.. Ищеца твърди, че
баща му не е посещавал училище, той е говорел само на турски език, който е
негов майчин, а познанията му по български език се свеждат до обичайните и
най-елементарни думи и изрази, ползвани в ежедневието, той не знаел да чете и
да пише на български език, никога не е ходил на училище и е неграмотен.
С исковата молба ищеца прави следните възражения :
В обстоятелствената част на
исковата молба ищцовата страна е
посочила, че на основание чл.472 от ГПК /отм./, който е бил в сила към
момента на съставяне на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот-земеделска земя №54, том I, рег.№270, дело №32, вписан в Службата по
вписванията с вх.рег.№296, акт №65, том I, дело №69 от 03.02.2005г. по описа на
нотариус Д.П. е нищожен, поради нарушение на чл.475, ал.1 ГПК /отм./ и чл.478 ГПК /отм./, тъй като баща му не е знаел български език, а актът е съставен на
този език, като не му е бил назначен преводач.
Второто възражение, ищеца счита,
че на основание чл.472 от ГПК /отм./,
който е бил в сила към момента на съставяне на нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот-земеделска земя №54, том I, рег.№270, дело
№32, вписан в Службата по вписванията с вх.рег.№296, акт №65, том I, дело №69
от 03.02.2005г. по описа на нотариус Д.П. е нищожен, поради нарушение на
чл.475, ал.2 ГПК /отм./, тъй като баща му е бил неграмотен и поради тази
причина и следвало да положи вместо подпис отпечатък от десния палец.
Именно по изложените съображения ищеца приема, че нотариалният акт е нищожен, а от там и
договорът за продажба, обективиран в последния е нищожен поради неспазване на
изискуемата форма на чл.18 от ЗЗД, респективно вещно-прехвърлителения ефект на
сделката по продажба на процесния имот не е настъпил и правото на собственост
върху имота не е напускало патримониума на баща му, и след неговата смърт
правото на собственост е преминало върху ищеца и неговите братя и съгласно
чл.5, ал.1 от ЗН, тъй като баща му е имал общо трима сина , които наследяват по
равни части по 1/3 ид.част от неговото имущество, което означавало, че
наследяват и 1/3 от 1/3 от оставеното от дядо ми земеделски земи и ищеца счита,
че е собственик на 1/9 ид.част от
процесния имот от 64.001 дка , не е загубил правото на собственост и ответника от
своя страна не е придобил собствеността върху
имота и го владее без основание.
Завява се претенция по осъдителен иск
с правно основание чл. 108 от ЗС, по силата на който се претендира от
съда, да бъде признато по отношение на ответника, че ищеца е собственик на 1/9 идеални части, възлизащи на 7,111 дка в
идеални части от имот с обща площ от 64,001 дка имота
и ответника да бъде осъден да освободи и предаде на ищеца владението върху
полагащата му се идеална част от имота. С исковата молба представят писмени доказателства. Претендира
разноски по делото.
С Разпореждане №778 от 06.06.2017
г. препис от исковата молба с приложенията към нея са изпратени на ответника по
делото.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран отговор
от ответника, с който оспорват изцяло предявеният иск като неоснователен. С
отговора си оспорват твърденията на ищеца в исковата молба, като сочи, че имота
е придобил за правно основание. Сочи в отговора си, че процесния имот Нива от 64.001 дка, имот №108008, в землището
на с.Божан, община Тервел е била възстановена на прадядо му А. Ю.А.с Решение
№3/23.07.1992 г. на ОСЗ гр.Тервел. С нот.акт №54, том I, рег.№270, дело №32, вписан в Службата по вписванията с вх.рег.№296,
акт №65, том I, дело №69 от 03.02.2005г. ,
наследниците на прадядо му А. Ю.А., а именно М.А.А. – син и Н. А. Ю – дъщеря, чрез пълномощник
продават на ответника процесния имот. През 2012 година наследниците на Н. А. Ю,
а именно: Ю А.Х., З.Г.Т.и А.А.И..предявяват иск за делба срещу ответника по
настоящето дело, тъй като към момента на продажбата през 2005 г. майка им Н. А.
Ю е починала и пълномощията се прекратяват. С Решение от 13.02.2013 г. по
гр.дело №78/2012 г. ТРС е допуснал делба на процесния имот при следните квоти –
4/36 ид.ч. за Ю А.Х., 4/36 ид.ч. за З.Г.Т., 4/36 ид.ч. за А.А.И..и 24/36 ид.ч.
за А.А.М. /ответника по настоящето дело/. Решението е влязло в сила на
05.03.2013 година. С нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот-земеделска
земя №139, том II, рег.№1862, дело №256, вписан
в Службата по вписванията с вх.рег.№1208, акт №28, том IV, дело
№503 от 04.06.2013г. наследниците на Н. А. Ю, а именно: Ю А.Х., З.Г.Т.и А.А.И..продават
полагащите им се общо 12/26 ид.части от процесния имот на А.А.М. /ответника по настоящето дело/, като
последния става собственик на целия имот.
В отговора ответника оспорва твърдението на ищеца, че дядо му М.А.А. е бил
неграмотен при подписването на нотариалният акт за покупко-продажба,, не е
знаел и говорел български и не е могъл да се подписва. Ответника твърди, че
дядо му е бил грамотен, знаел е да пише и да се подписва, знаел е три езика –
български, турски и румънски и не е изпадал в състояние да не знае какво върши
поради старост или някакво заболяване. В отговора си ответника твърди, че ищеца
е бил в много лоши отношения с баща си М.А.А.,
посягал му е с брадва и повече от 30 години не са поддържали никакви
контакти по между си. Моли иска да бъде отхвърлен като необоснован,
неоснователен и недоказан и да им бъдат присъдени разноски по делото. В
подкрепа на твърденията си ответника представя писмени доказателства.
В открито съдебно
заседание на 03.10.2017 г. ищеца представя писмено становище, с което прави
възражение за нищожност на съдебната делба на наседствения имот от 64 дка,
извършена с Решение от 13.02.2013 г. по
гр.дело №78/2012 г. ТРС на основание чл.75, ал.2 от ЗН, защото в нея не са
участвали всички наследници, а именно ищеца, брат му и наследниците на чичо му Ю
А.Ю.. В открито съдебно
заседание на 03.10.2017 г. ищеца представя писмено становищ, с което прави
възражение за нищожност на съдебната делба на наследствения имот от 64 дка,
извършена с Решение от 13.02.2013 г. по
гр.дело №78/2012 г. ТРС на основание чл.75, ал.2 от ЗН. Със становището прави допълнителни възражения
за нищожност на договора за покупко-продажба на недвижим имот обективиран в
нотариален акт от 2005 г., от който ответника извлича правото на собственост,
като договора е нищожен на основание чл.26, ал.2, пр.второ от ЗЗД поради липса
на съгласие въобще или най-малкото поради липса на съгласие по съществените
елементи на сделката, каквато е цената при договора за продажба.
В открито съдебно заседание на 03.10.2017 г. ответника,
чрез процесуалния предствител адвокат Т.Г. прави възражение за прекратяване
на производството по делото, поради недопустимост на иска, поради изтекла
предвидената в закона придобивна давност, тъй като наследодателят М. А.А.е
прехвърлил на ответника имота 2005 г., т.е. преди 12 години, а е починал 2006
г., преди 11 години.
По делото бяха приети
представенит от страните писмени доказателства: заверени копия от
удостоверение за наследници №АО-72/10.06.2016г., решение №3 от 23.07.1992г. на
Поземлена комисия гр.Тервел, нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот-земеделска земя №54, том I,
рег.№270, дело №32, вписан в Службата по вписванията с вх.рег.№296, акт №65,
том I, дело №69 от 03.02.2005г., пълномощно,
удостоверение за наследници №АО 46 от 26.05.2017г., скица на имот №108008 от
19.05.2017г., писмо на ОС“Земеделие“ с изх.№АР-16-0519/19.05.2017г.,
удостоверение за данъчна оценка с изх.№**********/23.05.2017г. и представените
от ответника А.А.М. писмени доказателства: заверени копия от нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот-земеделска земя №54, том I,
рег.№270, дело №32, вписан в Службата по вписванията с вх.рег.№296, акт №65,
том I, дело №69 от 03.02.2005г., решение от
13.02.2013г. по гр.дело №78/2012г. на РС-Тервел, нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот-земеделска земя №139, том II, рег.№1862, дело №256, вписан в Службата по вписванията с вх.рег.№1208,
акт №28, том IV, дело №503 от 04.06.2013г.,
скица на имот №108008/03.09.2013г., препис-извлечение от смъртен акт, 2
бр.декларации от М.А. Ю от 04.08.1992г. и договор за производство, угояване и
изкупуване на животни от личното стопанство от 17.03.1980г., писмо
от Община Тервел и писмо от СОУ „Йордан Йовков“ гр.Тервел, писмено становище от
ищеца.
По
делото бяха допуснати и азпитани свидетелите Ю А.Х.
и Х.М.А. ,водени от ищеца и А.М.А. и М.А.М.
– водени от ответника.
Свид.
Ю А.Х. – първи братовчед на ищеца.Обещавам да говоря истината. Да в роднински
отношения сме със Ш., той е на вуйчо ми син. Познавам баща му, да. Не знам дали
Ш. има негови земеделски земи, но по наследство трябва да има. Вуйчо ми живя в
центъра на с.Божан, най напред като се ожени големия му син Ш.М. заедно живяха,
той се отдели, пред тях къща си направи,
след това Х.се ожени направи си къща малко по нагоре от тях и малкия се ожени,
той е 55-ти набор и докрай живееше вуйчо при малкия син А.М.А.. Вуйчо на турски
приказваше, с мен на турски говореше, то в Божан нямаше българи и ние и като се
събирахме все на турски разговаряхме. Аз живея в Телериг, но както знам вуйчо
не излизаше често от селото, той беше овчарин, полевъд беше, в самото село
работеше той, общ работник с една дума беше.С колегите си на турски
разговаряше. Не знам дали е ходил на училище, той е 23-ти набор, то 40-та
година румънско беше училището, но не
знам дали е говорил на румънски, не съм го чувал. Не съм го виждал да пише на български език, вуйчо ми М. няма да знае да пише на
български, често посещавах село Божан, през ваканциите, на байрам, на 15,20 дни
ходих, не минаваше месец, не съм виждал да чете вестници на български.Ш. беше в
добри отношения с баща си, доколкото знам, в един двор живяха, една мрежа ги
делеше.Не съм чувал да е възниквал скандал между тях, доколкото знам ходеше Ш.
да вижда баща си. М. Ахмедов не можеше да говори изобщо на български език, ако
му обяснят тогава ще разбере, един преводчик трябваше. Не разбираше, нали ви
казах, той от село не е излизал и на училище не е ходил.Аз 90-та година заминах
за Турция, аз често идвам тука, но 90-та година се изселих в Турция, от Телериг
съм, както дойда в България отсядам в
Телериг.
Свид. Х.М.А. –
съпруга на ищеца. Моят съпруг и бащата на ответника са братя. Аз съм снаха на М.А.,
от 45 години съм в брак със сина му, като се оженихме 3, 4 години при свекъра
живяхме, после моя мъж отиде да следва в Русе, след това в Жегларци бяхме, в
Бонево, построихме къща и пак се
върнахме в Божан и сега живеем в Турция. След като напуснахме Божан, свекър ми
продължи да живее с Х., това е неговия малък син. Моя свекър М. изобщо не
съм го чувал да приказва български език, той само на турски разговаряше, с
всички разговаряше на турски език, той не е излизал от селото. Аз като дойдох
свекър ми беше овчарин, после животни гледаше в къщи, тях пасеше. На турски
говореше с колегите си, не съм видяла да пише на турски език, нито съм го
виждала да чете вестници на български език, той само радио слушаше, ами там
турски, песни,баща му А. имаше земи.Между Ш. и М., дали е имало скандали, аз в
село не съм живяла много, идвах на гости, обаче нито от бабата съм чула да се
карат, нито от дядото, не, не съм чула да са се сбивали, но той Ш. като пийне,
малко приказва тъй…, за бой да е имало
не съм чула. Не знам дали е разбирал свекъра български, като са му говорили на
български, не знам дали е разбирал, може да разбираше, но не е приказвал,не съм
говорила български с него, не съм видяла да е писал на български. Не съм
виждала дали е можел да се разписва, той никъде не излизаше. баща на ответника, брат на ищеца.
Свид.А.М.А. - баща на ответника, брат на
ищеца. Обещавам да говоря истината. Баща ми М. е роден 1923 година, на 19 април
мисля че, беше точен и пестелив човек. Тогава е нямало тука българско, а е било
румънско, той е учил на румънски, на турски и арабски, но и български знаеше,
грамотен и пестелив, на 83 години почина, работил е с Петър Гинков и Янко
Пасев, работил е каквото са му възлагали,
общ работник, може ли един неграмотен човек да каже преди демокрацията,
доларите и марките са парите на света. Аз съм женен от 79-та година, винаги
заедно сме живели отидохме, в Турция върнахме се заедно с децата, заедно
отидохме заедно се върнахме и живяхме заедно тука. Аз като отида на работа
децата го гледаха баща ми, моята жена 2001г. напусна работа за да гледа моите
родители. Моят баща можеше да чете, даже от Мали извор имаше негови приятели,
дето са работили нивите, граничеха и с тях се имаше и той ми каза тези хора
никога няма да ги връщаш, за да им помагам, аз имах балеровачка. Можеше да пише
баща ми, лично вижте, той преди това пак е минал пред съда, има документи, той
лично присъстваше при предаването на земята, при нотариуса, при П., аз също бях там, то беше отдавна, баща ми лично се подписа,
разбра за какво става въпрос, той до последно е бил в съзнание, как да не е
знаел за какво става въпрос. Как да не говори български, за да работи с П Г.,
който беше първи секретар тогава и Я.П., как да не говори
български, ако не говори ще го приемат ли на работа, той ще бъде като животно.
Лично се подписваше, на всички
документи. До момента преди да почине баща ми нямаше такива заболявания, беше в
съзнание докато почине, той за два дни си отиде, говореше румънски, турски и български знаеше. Баща ми
с брат ми Ш. бяха в лоши отношения, не са живели заедно никога, той скачаше да
го бие постоянно, с брадва, употребяваше алкохол, аз никога не съм скачал да се
занимавам с него, аз работих в Пластхим,
той постоянно ме безпокоеше, не обръщах внимание на брат си, те никога не са
идвали да му целунат ръката на баща ми. Не са в добри отношения, защото той
постоянно го псуваше и обиждаше, но аз никога до сега не съм го закачал, не съм
идвал да го съдя или да пусна някаква жалба, понеже ние сме братя и е
излагация. Никога не са претендирали за земи, моя баща почина 2006 година на 24
септември, тези хора къде са били до сега, от тогава до сега, вече сме 2017г. Когато
баща ми беше жив, той реши земята да бъде прехвърлена на внуците, но така реши
баща ми, понеже той го гледа и за това.
Вкъщи с баща си
разговарям на турски език. Аз мога да ви донеса където е писал М., щом може да
напише М., аз ви казвам той е работил с първи секретар на партията, те не могат
да вземат неграмотен и да не разбира, обща работа работеше при Петър Гинков, каквото му възлагаха това
работеше, в Тервел работеше, идваха да го вземат с джип, с мотоциклет, даже като
се пенсионира продължаваха да го взимат на работа, щом не възприема и не
разбира нямаше да го вземат на работа. Беше общ работник, беше в ТКЗС, не се
сещам коя година е било. Аз от къде да намеря такива неща дето той ги е писал
на български език. Няма такива документи. Баща ми лично дойде при нотариуса,
подписа се. Аз от 2009 година до сега не съм писал никъде нищо, от както съм
напуснал работа, преди това съм писал много, но той на баща ми не му трябва
писане, какво ще пише този човек тогава.23-та година е било румънско тука, до
40-та е бил 17 годишен, той вече почва работа, ходил е на румънско училище. Как
да не разбира какво му се говори на български, от 62-та година нашето семейство имаше радио, ние вътре в
двора имахме чешма, винаги слушаше и разбираше, радио имахме, радио мелодия 2,
слушаше, да.
Свид. М.А.М., брат на ответника. Познавам дядо
си М., да, той живя при нас, докато почине. Земята ние двамата с брат ми я
гледахме и той дядо каза от другите ми синове няма файда и искаше да я
прехвърли на брат ми земята, на внука си и я прехвърли на брат ми. Грамотен
беше дядо, да, турски говореше, български също разбираше, да като му говореше
някой български разбираше. Можеше да се разписва. Негово беше решението да
прехвърли земята на брат ми, аз не съм присъствал на сделката. От него каквото
съм чувал, дядо е работил в зърнени
храни, в ТКЗС-то, тогава в Тервел и
мисля, че и в Божан е работил. Моя дядо можеше да пише на български език, с
химикал си пишеше на село и пред мен също, но от къде да помня какво е писал. На
20 години бях като почина дядо, той беше на осемдесет и няколко години. Не съм
го видял точно какво е писал на български, не ми е казвал къде е ходил на
българско училище, не ми е споменавал, не знам от къде се е научил на
български, нямаме запазен текст писан от него. Да разбираше български език дядо
като му се говореше и говореше български.
По делото е разпита като свидетел инотариуса Доромир
М.П., който твърди пред съда следното: - По сделката посочена в нотариалния
запознат, който се оспорва, запознат съм с архива на сделката, че са си явили в
тая дата дееспособни владеещи български език лица, които са знаели и разбирали
свойството и значението на извършеното действие. Продавача по сделката е роден
в България, работил и е живял в страната повече от 50 години, работил е в
колектив с българи и знае български език, явил се е в канцеларията на нотариуса
и е разписал собственоръчно всички документи по сделката. Наличието на диплома за завършено образование
не е факт, който да се изисква от нотариуса а това е 2005 година, когато
изписването на имената не е било изискване от ГПК, нито фактор за валидност на
сделката. Запознат с фактите, считам, че от юридическа, фактическа и морална
гледна точка няма основание за обявяване сделката за нищожна. Аз лично приех
тези хора, установих, че лицето владее без никакъв проблем български език, да
подписа се той, подписа е негов личен, положен пред нотариуса без никакви
възражения и забележки, те са и хората които са се грижели за него. Визуално съм ги познавал тия хора, лично с
тях, такива лични контакти с тях не съм имал, просто по сделката, разбирали,
знаел е значението, знаел е на кого ще продаде. Волята в този нотариален акт е
безспорна, точно за то казвам, че човека е знаел за какво става въпрос, одобрил
всичко, което е прочетено и го е разписал собственоръчно, пред нотариус, пред
мен. Минали са 12 години, докато не съм
отворил делото и да видя за какво става въпрос не мога точно да твърдя деня,
часа и тъй нататък, това което е записано във фактите на делото и в акта,
гарантирам, че е точно. Извърших всички действия по ГПК, всичко което ГПК го
изисква съм извършил, самоличност, грамотност, разбира, знае български език и
знае за какво е дошъл в кантората, по негова воля разбира се. В случай че
лицето не разбира български език и не може да се разписва, процедурата е да се
назначи преводач или да се положи отпечатък, но човека си беше напълно
адекватен и грамотен, разбиращ български език, просто той е работил в Тервел с
български колектив, с хора, които не знам дали са призовани тука, но могат да
потвърдят това.В случая подписа е приет в канцеларията, извън кантората то се
слагат забележки, работи, истории, но човека не е бил в това състояние, че да
не може да дойде в кантората. Нотариалния акт по сделката е написан на
български език, прочетен на глас, човека го е одобрил, приел е това, което е
написано и тогава го е подписал. Ако човека, първо подаде документи за сделка,
където е разписал преди мен други документи, да му се издаде скица, решение,
оценки и т.н., навсякъде всичко му е разписано и човека дава заявка за
извършване на сделка, приема текста, одобрява го, диплома не знам дали някой
изисква, дали в съдебно заседание, дали при нотариус от самото интервю с
човека, самия акт на сделката предполага какво желае, какво разбира човека,
желае да се случи.
Нека
тука да уточним ГПК има промяна 2008г., когато се наложиха тези изписвания на
имена, които предполагат дали човек е грамотен, то беше в другата степен, да
има сравнителен материал, защото някои казват, не знам, аз не помня дали съм
разписал, какво съм подписал, за графологичната експертиза, диплома, нито до
2008г. нито след 2008г. няма изисквания на ГПК да представите, че сте завършили
еди кой си клас или еди какво си образование.
В съдено заседание ищеца редовно призован не се явява, по делото се представлява от
процесуалния си представител – адвокат Р. Б. ***, който поддържа иска така
както е предявен.Претендират разноски по делото.
Ответникът редовно призован се явяват лично за съдебно заседание и с процесуалния си представител – адвокат Т.Г.,
който оспорва иска.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, съобрази
становищата на страните и изискванията на закона, констатира следното от
фактическа страна:
От представеното
по делото писмено доказателство - Решение №3
от 23.07.1992г. на ОС „Земеделие” гр.Тервел, е видно, че на наследниците на А. *** е възстановено правото на собственост на
земеделска земя в землището на с.Божан, общ.Тервел, а именно - Полска култура
от 64.001 дка, пета категория ,имот №108008.
С нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот-земеделска земя №54, том І, рег.№270, дело №32, вписан в Службата
по вписвания вх.рег.№ 296, акт №65, том І, дело №69 , М. А. *** – лично и Н. Юзгюр /Н. А. Ю/ , чрез
преупълномощения си представител А.М.А. ***
продават на А. *** /ответника по настоящето дело/ процесният недвижим -
НИВА от 64.001 дка, пета категория, имот №108008 по плана на землището на с.Божан,община Тервел.
От представеното по
делото Решение №9 от 13.02.2013 г. по гр.дело №78 от 2012 г. по описа на Тервелески
районен съд, се установи, че производството по делото е образувано по предявен Ю А.Х. с ЕГН-********** ***, З.Г.Т.с
ЕГН-********** от Република Турция и А.А.И..с ЕГН-********** от Република
Турция срещу А.А.М. с ЕГН-********** *** / ответника
по настоящето дело/ иск за делба на съсобствен недвижим имот – НИВА от 64.001
дка, пета категория, имот №108008 по плана на
землището на с.Божан,община Тервел, с който иск ищците са претендирали
да бъде допусната делба на недвижимия имот
между съделителите при квоти 24/36 ид.части за ответника и по 4/36
ид.части за всеки един от ищците. В мотивите на решението е посочено, че с
влязло в сила Решение №78 от 08.10.2012 г. по гр.дело №78 от
2012 г. по описа на Тервелески районен съд съдът е допуснал да се извърши
съдебна делба между наследниците на Н. А. Ю , а именно Ю А.Х. с ЕГН-********** ***, З.Г.Т.с ЕГН-**********
от Република Турция и А.А.И..с ЕГН-********** от Република Турция и А.А.М. с
ЕГН-********** *** / ответника по настоящето дело/ на съсобствен недвижим имот
– НИВА от 64.001 дка, пета категория, имот №108008 по плана на землището на с.Божан,община Тервел, при
дялове, както следва:По 4/36 идеална
части за Ю А.Х. с ЕГН-********** ***
; По 4.36 идеална части за З.Г.Т.с ЕГН-********** от
Република Турция ; По 4/36 идеална части за А.А.И..с ЕГН-********** от
Република Турция и
По 24/36 идеална част за А.А.М. с
ЕГН-********** ***.
С Решение №9 от
13.02.2013 г. по гр.дело №78 от 2012 г. по описа на Тервелески районен съд,
влязло в сила на 05.03.2013 г. , след влизане в сила на решението, с което е
обявен за окончателен проекта за разделителен протокол и имота е разделен на
четири реални дяла, и след представяне на одобрен проект за делба, ведно с
идентификационните номера на новообазуваните имоти, съдът е постановил:-–
ВЪЗЛАГА в дял и става изключителен
собственик Ю А.Х. с ЕГН-********** ***
на ДЯЛ ВТОРИ – Новообразуван имот
№108029, с площ от 7.111 дка, в
землището на с.Божан,община Тервел, пета категория на земята; ВЪЗЛАГА в дял и става изключителен собственик З.Г.Т.с
ЕГН-********** от Република Турция на ДЯЛ ТРЕТИ – Новообразуван имот №108030, с площ от 7.111 дка, в землището на с.Божан,община Тервел, пета
категория на земята; ВЪЗЛАГА в дял и
става изключителен собственик А.А.И..с ЕГН-********** от Република Турция на
ДЯЛ ЧЕТВЪРТИ – Новообразуван имот
№108031, с площ от 7.112 дка, в
землището на с.Божан,община Тервел, пета категория на земята и ВЪЗЛАГА
в дял и става изключителен собственик А.А.М.
с ЕГН-********** *** на ДЯЛ ПЪРВИ –
Новообразуван имот №108028, с
площ от 42.667 дка, в землището на
с.Божан,община Тервел, пета категория на земята.
Видно от представения нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот-земеделска земя №139, том II, рег.№1862, дело №256, вписан в Службата по вписванията с вх.рег.№1208,
акт №28, том IV, дело №503 от 04.06.2013г., Ю А.Х. с ЕГН-********** ***, З.Г.Т.с
ЕГН-********** от Република Турция и А.А.И..с ЕГН-********** от Република
Турция продават на А.А.М. с ЕГН-**********
*** / ответника по настоящето дело/ собствените си 12/36 ид.части ,равняващи се
на 21.333 дка от недвижим имот НИВА
от 64.001 дка, пета категория, имот №108008 по плана на землището на с.Божан,община Тервел.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните
правни изводи досежно основателността на предявените искове:
Възраженията с посочени основания по ЗЗД и иска по чл.108 от ЗС са във връзка на
преюдициалност, като възраженията
за нищожност на сделката е обуславяща, а
ревандикационният иск е обусловен.
Тъй като възражението
за нищожност на сделка, по която ищеца не е страна, следва да е налице правен
интерес от тяхното предявяване. Настоящият съдебен състав приема, че такъв
интерес е налице, като той произтича от
това, че ищеца е явява наследник по закон на прехвърлителя по тази сделка и в случай, че
същата бъде призната за нищожна, той ще получи в наследство имота по атакуваната сделка до размера
на своята наследствена част от процесния имот в с.Божан, прехвърлен чрез процесния договор, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот-земеделска земя №54, том І, рег.№270,
дело №32, вписан в Службата по вписвания вх.рег.№ 296, акт №65, том І, дело №69, с
който М. А. ***
– лично е продал на ответника
по настоящето дело наследствените си иидеални части от недвижим имот НИВА от 64.001 дка, пета категория, имот №108008 по плана на землището на с.Божан,община Тервел.
Последното
обосновава допустимостта на предявените искове, което налага и разглеждането им по същество.
По възражението за нищожност на договора на основание чл.472 от ГПК
/отм./, който е бил в сила към момента на съставяне на нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот-земеделска земя №54, том I, рег.№270, дело
№32, вписан в Службата по вписванията с вх.рег.№296, акт №65, том I, дело №69
от 03.02.2005г. по описа на нотариус Д.П. е нищожен, поради нарушение на
чл.475, ал.1 ГПК /отм./ и чл.478 ГПК /отм./, тъй като баща му не е знаел
български език, а актът е съставен на този език, като не му е бил назначен
преводач, и по второто възражение, с което ищеца
счита, че на основание чл.472 от ГПК /отм./, който е бил в сила към момента на
съставяне на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот-земеделска
земя №54, том I, рег.№270, дело №32, вписан в Службата по вписванията с
вх.рег.№296, акт №65, том I, дело №69 от 03.02.2005г. по описа на нотариус Д.П.
е нищожен, поради нарушение на чл.475, ал.2 ГПК /отм./, тъй като баща му е бил
неграмотен и поради тази причина и следвало да положи вместо подпис отпечатък
от десния палец, съдът съобрази следното.
Така установената съдебна практика несъмнено
следва да бъде прилагана и в производството по иск с правно основание чл. 576 ГПК при формиране преценката на съда нищожно ли е нотариално действие,
извършено без в нотариалното производство да е назначен преводач. За да формира
извод, че нотариалното удостоверяване е нищожно поради нарушение на чл. 582 ГПК, съдът следва да установи, че участващо в нотариалното производство лице не
знае български език, а езикът, с който си служи е непознат за нотариуса.
Изводът, че лицето не е знаело български език следва да почива на
доказателства, че лицето не е владеело български език в степен да разбира
правното значение и последиците от сделката. Съдът следва да извърши съвкупна
преценка на доказателствата относно разбирането на езика от участвалото в
нотариалното производство лице към момента на нотариалното удостоверяване;
относно способността на лицето да разбира не само думи и фрази, необходими му
при обичайно ежедневно общуване, но и използваните правни изрази, чрез които са
обективирани волеизявленията, предмет на нотариално удостоверяване. За
установяване на факта на разбиране на български език са допустими всички
доказателствени средства, в т.ч. писмени доказателства, съдържащи изявления на
лицето, за което се твърди, че не разбира български език, свидетелски
показания, както и експертно заключение на лингвист.
Разпоредбата на чл.579, ал.2 от ГПК предвижда, че когато някое от
участващите лица не може да подпише поради неграмотност или недъгъвост, се
прилага чл.189, като актът не се приподписва от свидетели. В този случай в
документа се полага отпечатък от десния палец, вместо подпис. Полагането на
отпечатък от десния палец е алтернатива на невъзможността да се положи подпис
поради неграмотност или недъгавост. Недъгавостта като понятие включва всякакъв
вид заболявания, които имат като последица някакъв вид недъг, т.е. някакво
трайно увреждане на здравето. Когато това увреждане е свързано с невъзможност
да се положи подпис, като израз на волеизявление, законодателят е предвидил
потвърждението на изразената воля да стане с отпечатък от десния палец. Това е
нотариално производство и преценката за точното прилагане на процесуалния закон
принадлежи на нотариуса, който извършва заверката и който при условията на ЗННД
носи отговорност за това.
Възможността да се завери нотариално с палец вместо
подпис е посочена в разпоредбата на чл.579, ал.2 от ГПК, който припраща към
чл.189 от същия кодекс. Този текст се прилага по аналогия и за грамотен, който
поради болестно състояние не е в състояние да подпише документа. Такъв частен
документ, под който издателят му е положил отпечатък от палеца на дясната си
ръка, макар и да е бил грамотен, щом поради болестно състояние не е могъл да
подписва е валиден. В този смисъл е решение № 503 от 27.09.1996г. по гр.д.№
158/1996г. ІГО на ВКС.
По делото бяха разпитани като
свидетели водените от ищеца Ю А.Х. , първи братовчед на ищеца и Х.М.А. – съпруга на ищеца, както и водените
от ответна страна А.М.А. – баща на
ответника и М.А.М. – брат на ответника.
Разпитаните свидетели водени от ищеца Ю А.Х. , първи братовчед на ищеца и Х.М.А. – съпруга на ищеца, твърдят
пред съда, че прехвърлителят по сделката М.А.А. не е знаел български език, не е
говорел на български език и никога не са го виждали да пише на български език.
Свидетилте сочат, че М.А. ***, работил е като овчар и полевъд и не е излизал от
село често и със съселяните си и в къщи е разговарял само на турски език.
Твърдят свидетелите, че М.А.А. не разбирал и български език като му се говори.
Разпитаните свидетели водени от ответна страна А.М.А. – баща на ответника и М.А.М. – брат на ответника, сочат точно обратно на
твърденията на свидетелите на ищцовата страна. Свидетелите А.М.А. и М.А.М. твърдят пред съда, че М.А.А. е бил грамотен,можел е да чете и да пише на
български език, разбирал и говорел български език, дълги години е работил с
българи и с тях е общувал на български език. Пред нотариуса се явил лично и той
лично е подписал документите пред нотариуса.
От разписатия по делото като свидетел инотариус
Доромир М.П., с установи, че по оспорваната сделка при него са се явили лица
дееспособни и владеещи български език,които са знаели и разбирали свойството и
значението на извършеното действие. Продавача по сделката е роден в България,
работил и е живял в страната повече от 50 години, работил е в колектив с
българи и знае български език, явил се е в канцеларията на нотариуса и е
разписал собственоръчно всички документи по сделката. Наличието на диплома за завършено образование
не е факт, който да се изисква от нотариуса а това е 2005 година, когато
изписването на имената не е било изискване от ГПК, нито фактор за валидност на
сделката. Лично приел тези хора, установил, че лицето владее без никакъв
проблем български език, лично се подписал пред нотариуса без никакви възражения
и забележки. Волята в този нотариален акт е безспорна, човека
е знаел за какво става въпрос, одобрил всичко, което е прочетено и го е
разписал собственоръчно, пред нотариуса. Свидетелят твърди, че извършил всички
действия по ГПК, всичко което ГПК го изисква е извършил, самоличност,
грамотност, разбира, знае български език и знае за какво е дошъл в кантората,
по негова воля разбира се.Свидетелят твърди, че в случай, че лицето не разбира български език и не може да
се разписва, процедурата е да се назначи преводач или да се положи отпечатък,
но човека си бил напълно адекватен и грамотен, разбиращ български език, просто
той е работил в Тервел с български колектив.Нотариалния по сделката е написан
на български език, прочетен на глас, човека го е одобрил, приел е това, което е
написано и тогава го е подписал.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото
свидетели А.М.А., М.А.М. и нотариуса Д.П., тъй като същите се подкрепят и от
представените по делото писмени доказателства, а именно :- нотариално заверена
декларация от М.А. Ю, с нотариална заверка на подписа от 04.08.1992 г. №2039, с
която декларира, че притежава наследствена земеделска земя от майка си Гюсюм
Ахмедова Юова; нотариално зеверена декларация от М.А. Ю, с нотариална заверка
на подписа от 04.08.1992 г. №2040, с която декларира, че притежава право на
собственост върху земеделска земя
оставена в наследство от бяща му А. Ю П.; Договор за производство, угояване и изкупуване на
животни от личното стопанство от 17.03.1980 година , сключен между М. *** и АПК“Г.Димитров“
гр.Тервел. Подписа върху трите писмени доказателства е единтичен с този положен
по нотариалният акт, а и ищеца, макар да оспорва грамотността и възможността М.А.
Ю да се подписва не поиска назцначаването на графелогична експертиза.
В настоящия случай, по категоричен начин се установи, че
прехвърлителя М.А.А. е грамотен, говорил и разбирал български език, подписал се
е лично и към датата на изповядване на сделката по договора за покупко-продажба
на недвижим имот, обективирав в нот.акт №54, том I, рег.№270, дело №32, вписан в Службата по вписванията с
вх.рег.№296, акт №65, том I, дело №69 от 03.02.2005г. по описа на нотариус Д.П.
не са биле на лице хипотезата на чл.579, ал.2 ГПК, за полагане на отпечатък
от палец, вместо подпис, както и по чл.582 от ГПК на прехвърлителя да се назначи преводач, поради
което сделка не е нищожна и е породила
правни последици за ответника по делото.
С оглед
горното съдът не може да се произнесе положително по тези твърдения – че при
процесният договор липсва съгласие, поради което иска за прогласяване на
нищожност на процесния договор на основание чл.26, ал.2, пред.2 от ЗЗД се явява
неоснователен.
По представеното в открито съдебно заседание на 03.10.2017 г.от ищеца
писмено становище, с което прави възражение за нищожност на съдебната
делба на наседствения имот от 64 дка, извършена с Решение от 13.02.2013 г. по гр.дело №78/2012
г. ТРС на основание чл.75, ал.2 от ЗН, защото в нея не са участвали всички
наследници, а именно ищеца, брат му и наследниците на чичо му Ю Ахмедов Юов.
От представеното по делото
Решение №9 от 13.02.2013 г. по гр.дело №78 от 2012 г. по описа на Тервелески
районен съд, се установи, че производството по делото е образувано по предявен Ю
А.Х. с ЕГН-********** ***, З.Г.Т.с ЕГН-********** от Република Турция и А.А.И..с
ЕГН-********** от Република Турция срещу А.А.М. с ЕГН-********** *** /
ответника по настоящето дело/и иска е за делба на съсобствен недвижим имот –
НИВА от 64.001 дка, пета категория, имот №108008 по плана на землището на с.Божан,община Тервел, с който
иск ищците са претендирали да бъде допусната делба на недвижимия имот между съделителите при квоти 24/36 ид.части
за ответника и по 4/36 ид.части за всеки един от ищците. Иска не е за делба на
наследствен имот, поради което и ищеца не е от гръга на лицата, които да искат
нищожност на решението с което е допусната делбата.
Предвид
гореизложеното възражението на ищеца за нищожност на съдебната делба на имот от 64 дка, извършена
с Решение от 13.02.2013 г. по гр.дело
№78/2012 г. ТРС на основание чл.75, ал.2 от ЗН е неоснователно.
По отношение на иска с правно основание чл.108 от ЗС срещу ответниците, съдът намира същият за неоснователен
по следните съображения:
Спорното
субективно право в случая е
нарушеното вещно право,т.е. притезанието по чл.108 от ЗС. Притезанието-предмет
на иска по чл.108 от ЗС, е субективното вещно право включващо в съдържанието си
правомощието да се иска предаване на вещта от лицето, което я владее без
основание. Процесуална легитимация ищцата притежава, тъй като тя следва от
твърдяното от нея право и обуславя допустимостта на иска, поради което съдът
счита, че искът на посоченото основание се явява допустим.
За да бъде уважен искът по чл.108 от ЗС е необходимо да са налице
следните кумулативно дадени предпоставки: ищецът да е собственик на имота/т.е.
на вещта-предмет на иска/,вещта да се намира във владение на ответника и
ответникът да владее вещта без правно основание.
От приложените по делото доказателства, съдът приема за безспорно
установено, че ответникът владее имота по атакуваната сделка за себе си .
Валидността на последната и вещнопрехвърлетилния и ефект съгласно - чл. 18 и
чл. 24 във вр. с чл. 183 и сл. от ЗЗД е правно основание противопоставимо на ищеца
по настоящото дело - ответника владее имота. Нещо повече, от приетото по горе от съда, относно валидността на
атакуваната сделка за покупко продажба на имота и валидността на извършената
делба следва, че ответникът е и собственик на имота.
По направеното възражение за настъпила придобивна давност на процесния
имот в полза на ответника, съдът приема, че такава е настъпила в негова полза и
това е още едно самоостоятелно основание на което следва да се отхвърли
предявеният от ищеца иск. Ответника е владял процесният имот необезпокояван на
правно основание годно да го направи собственик повече от пет години. Както в
самата искова молба се твърди от ищеца, твърди, че никога не е възпротивявал на племенниците си А.А.М. – ответника по делото и М.А.М. да обработват земята, тъй като били земеделци и по този начин си изкарвали
прехраната и не ги е търсил за пари за ползването на земята, дори и след
смъртта на баща си ги е оставил да обработват земята и не ги е търсил да му
заплащат рента за ползването на земята и е разбрал едва през 2016 г., че още
през 2005 година баща му с нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот-земеделска земя №54, том I,
рег.№270, дело №32, вписан в Службата по вписванията с вх.рег.№296, акт №65,
том I, дело №69 от 03.02.2005г. е прехвълил земята на ответника А.А.М..
По изложените съображения за отсъствието на предпоставките за
уважаването му искът по чл.108 от ЗС, същият следва да бъде отхвърлен.
Изхода на спора и правилото на чл. 78 ал. 1 от ГПК сочат, че ищцата няма право на разноски,
поради което искането и в тази насока,
не следва да бъде уважавано.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК следва да бъде осъден ищеца да заплати на
ответника направените в настоящото производство разноски в размер на 600.00 за
адвокатско възнаграждение.
Водим
от горното,съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска с правно
основание чл.108 от ЗС предявен
от Ш.М.А. с ЕГН-**********
***, чрез адв.Р.Б. от ДАК със съдебен
адрес ***.Св.Кирил и Методий №9, ет.1, офис В срещу А.А.М. с ЕГН-********** с
адрес *** чрез който се
иска ДА СЕ ПРИЕМЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че са собственик на 1/9 идеални части, възлизащи на 7,111 дка в
идеални части от имот с обща площ от 64,001 дка, а именно: нива от 64,001дка,
категория на земята при неполивни условия-пета, начин на трайно ползване-полска
култура, представляваща имот №108008 по плана за земеразделяне в землището на
с.Божан, с ЕКАТТЕ 04916, общ.Тервел, обл.Добрич, при граници и съседи: имот
№108009 полска култура насл. на А. А.Ю., имот №108007 полска култура на Х.С.Ю.,
имот №00260 полски път на Община Тервел, имот №000065 полски път на Община
Тервел И ДА БЪДЕ
ОСЪДЕН А.А.М. с ЕГН-********** с адрес *** да ДА МУ ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО на 1/9 идеални части,
възлизащи на 7,111 дка в идеални части от имот с обща площ от 64,001 дка, а
именно: нива от 64,001дка, категория на земята при неполивни условия-пета,
начин на трайно ползване-полска култура, представляваща имот №108008 по плана
за земеразделяне в землището на с.Божан, с ЕКАТТЕ 04916, общ.Тервел,
обл.Добрич, при граници и съседи: имот №108009 полска култура насл. на А. А.Ю.,
имот №108007 полска култура на Х.С.Ю., имот №00260 полски път на Община Тервел,
имот №000065 полски път на Община Тервел , КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Ш.М.А. с ЕГН-**********
*** ДА ЗАПЛАТИ НА А.А.М. с ЕГН-********** с адрес *** сумата от 600.00 лева, представляваща
разноски по делото, адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Добрички
Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: