№ 14095
гр. София, 19.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТЕОДОРА М. И.
при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. И. Гражданско дело №
20231110152535 по описа за 2023 година
Производството е образувано е по предявени от *******, чрез юрк. *******, по
реда на чл. 422 ГПК, искове срещу Г. П. П., за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответницата, като собственик на топлоснабден имот
– апартамент ********, находящ се в гр. ***************, дължи на ищеца следните
суми: 1/. на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ – сумата 3028,54 лв.,
представляваща цена на доставена за периода м. ******** г. – м. ********* г.
топлинна енергия за имота, ведно със законната лихва от 20.03.2023 г. до
окончателното й изплащане; 2/. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата 343,24 лв.
обезщетение за забавено плащане на главницата за топлинна енергия за периода
16.10.2020 г. – 24.02.2023 г.; 3/. на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1
ЗЕ - сумата 58,04 лв., представляваща цена на извършена в периода м. февруари 2020
г. – м. ********* г. услуга за дялово разпределение, ведно със законната лихва от
20.03.2023 г. до окончателното й изплащане; 4/. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата
11,61 лв. обезщетение за забавено плащане на главницата дялово разпределение за
периода 31.03.2020 г. – 24.02.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК № 10680 от ***** г. по ч.гр.д. № 14365/2023 г.
на СРС, ГО, 171 състав.
Ищецът твърди, че ответницата, в качеството й на собственик на процесния
топлоснабден имот, е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
както и че между нея и дружеството е налице облигационно отношение, възникнало
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане,
съгласно чл. 150 ЗЕ. Поддържа, че е доставил на ответницата за процесния период и
имот топлинна енергия, чиято цена е формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, извършвано от
********. Твърди, че съгласно общите условия, купувачите на топлинна енергия са
длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Сочи, че ответницата не е изпълнила задължението си да заплати
1
цената на доставената топлинна енергия и извършената услуга дялово разпределение и
е изпаднала в забава, поради което иска да бъде признато за установено, че същата
дължи процесните суми. Претендира се присъждане на разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
С молба вх. № ******* г., подадена от *******, чрез юрк. ******, се изразява
становище за отхвърляне на предявените от дружеството искове, тъй като
задълженията на ответницата са платени изцяло. Иска се присъждане юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер, доколкото плащането е извършено след
предявяване на иска.
С отговора на исковата молба, подаден от ответницата Г. П. П., се поддържа
неоснователност на исковата молба, като ответницата оспорва предявените искове по
основание и размер. С представената в проведеното по делото на 07.03.2025 г. открито
съдебно заседание назначеният на ответницата особен представител адв. Н. Г. е
изложила съображения, касаещи основателността на исковете и е направила
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от
дружеството суми. Иска се отхвърляне на предявените искове и присъждане на
разноски.
На основание чл. 219, ал. 1 ГПК, е конституирано като третото лице помагач на
страната на ищеца ******.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните
по делото доказателства, прие следното:
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в чл. 149 и сл. ЗЕ като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране (КЕВР). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Съгласно чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване най-малко в един централен и в
един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от клиентите.
Страна по това неформално правоотношение е собственикът или титулярят на
вещното право на ползване (съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в
сила от 17.07.2012 г.), или облигационният ползвател на имота, в случай че между
последния и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за същия имот (съгласно задължителните
разясненията, направени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по т. д. №
2/2017 г., ОСГК на ВКС.) Тоест, потребител (клиент) на топлинна енергия е всеки
собственик на имота, титуляр на вещно право на ползване на имота или ползвател по
силата на облигационно право на ползване на имота в сграда - етажна собственост,
присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Липсата
на подадена от потребителя молба за откриване на партида не означава, че няма
облигационни отношения между страните, тъй като тези отношения се презумират от
закона (в този смисъл решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г.,
III г. о., ГК). Клиентът на топлинна енергия е длъжен да монтира средство за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имота си и да заплаща
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
(чл. 153, ал. 1 ЗЕ).
2
Съгласно чл. 139 ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост,
се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия
самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. Клиентите в сграда в режим на етажна собственост избират, с писмено съгласие и с
минимално изискуемо мнозинство две трети от собствеността в сградата, лице,
регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, за извършване на услугата дялово разпределение
(чл. 139б, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ, в договора за продажба на
топлинна енергия от доставчик на клиенти в сграда – етажна собственост, услугата
дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика самостоятелно или по
сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ.
В случая страните са обвързани от действително неформално договорно
правоотношение, по силата на което ищецът - енергийно предприятие се е задължил
да предоставя топлинна енергия, а ответницата - потребител се е задължила да
заплаща цената за същата, при договорените условия и срокове. Това е така, защото
ответницата е собственик на процесния имот – видно от приетия като писмено
доказателство по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
********* г. по описа на ****** при СРС, ответницата Г. П. П., като едноличен
търговец с фирма *********.“, е купила апартамент ********, находящ се в гр.
***************. Този извод не се променя от обстоятелството, че при покупко-
продажбата ответницата е действала като едноличен търговец. Собствеността,
придобита от едноличен търговец, е собственост на физическото лице, което е
регистрирано като търговец. Едноличният търговец не е самостоятелен правен субект,
а правно качество на физическото лице, което се е регистрирало като търговец.
Следователно, имуществото, закупено от ЕТ, дори да е включено в търговското му
предприятие, остава собственост на физическото лице. В този смисъл е и практиката
на ВКС, напр. решение № 2441 от 15.05.2025 г. по гр.д. № 2823/2024 г. на ВКС, I г.о.
Не се твърди, нито по делото има данни някой друг да е придобил
собствеността върху апартамента или вещното право на ползване върху същия. Няма
данни и в исковия период друго лице да е било ползвател на облигационно основание
на имота, със сключен с топлопреносното предприятие договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди.
В спорния период са действали ******кувани на 11.07.2016 г., одобрени с
решение № ******6 г. на КЕВР, в сила от 10.08.2016 г. По делото няма данни и
твърдения ответницата, в срока и по реда на чл. 150, ал.3 от ЗЕ, да е възразила срещу
ОУ и да е подписано индивидуално споразумение за доставка на топлинна енергия
между страните.
Налице е изправност на ищеца. От приетите като писмени доказателства по
делото: договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ от ***** г.,с
приложените към него протокол от ***** г. от проведено общо събрание на етажните
собственици на бл. ***********, подписан лично и от ответницата под ********;
издадени на името на ответницата 3бр. общи фактури; договор от 09.06.2020 г. за
възлагане от ******** на ******** извършването на услугата дялово разпределеине; 4
бр. индивидуални справки за използвана топлинна енергия; 3 бр. формуляри за отчет,
подписани и лично от ответницата, се установява, че в процесния период
апартаментът е бил топлоснабден, че ищецът е доставил начислените количества
топлинна енергия, като и че ******** е извършвало услугата дялово разпределение.
3
Според чл. 33, ал. 4 от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва за задълженията за заплащане на доставена топлинна енергия, ако
не са заплатени в 45-дневния срок след изтичане на периода, за който са начислени.
Изпадането на длъжницата в забава не е обусловено от датата на публикуване на
фактурата за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период на
интернет страницата на ищеца, а от изтичане на посочения в чл. 33, ал. 4, вр. ал. 2 ОУ
от 2016 г. 45-дневен срок. В общите условия от 2016 г. обаче не е предвиден срок за
плащане на цената за услугата за дялово разпределение, поради което длъжникът
изпада в забава след покана, а по делото няма данни ищецът да е отправил към
ответницата покана преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
Към подаване на исковата молба е било налице неизпълнение на задължението
на ответницата за плащане на процесните суми за доставена топлинна енергия и за
извършена услуга дялово разпределение и същата е била изпаднала в забава по
отношение на вземането за доставена топлинна енергия.
С молбата си от /***** г. *******, заявява, че след предявяване на иска всички
задължения на ответницата са платени изцяло.
Поради извършеното в хода на процеса плащане на всички процесни суми
предявените от *******, срещу Г. П. П. искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153,
ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Не следва да се разглежда направеното от особения представител на ответницата
възражение за изтекла погасителна давност, тъй като същото е преклудирано
(направено е след подадения лично от ответницата отговор на исковата молба, т.е. след
срока по чл. 131 ГПК), а и същото би подлежало на разглеждане само в случай на
основателност на предявените искове.
По разноските:
При този изход на делото и доколкото ответницата е дала повод за предявяване
на исковете, на основание чл. 78, ал. 1 и по арг. от ал. 2 ГПК същата дължи на ищеца
заплащане на направените от него разноски при разглеждане на делото. С молбата си
от /***** г. дружеството претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер. Поради изложеното и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на
ищеца следва да се присъди сумата 100 лв. – юрисконсултско възнаграждения за
процесуално представителство на дружеството в исковото производство.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от *******, ЕИК ****, против
Г. П. П., ЕГН **********, искове за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответницата, като собственик на топлоснабден имот – апартамент
********, находящ се в гр. ***************, дължи на ищеца следните суми: 1/. на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ – сумата 3028,54 лв.,
представляваща цена на доставена за периода м. ******** г. – м. ********* г.
топлинна енергия за имота, ведно със законната лихва от 20.03.2023 г. до
окончателното й изплащане; 2/. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата 343,24 лв.
обезщетение за забавено плащане на главницата за топлинна енергия за периода
16.10.2020 г. – 24.02.2023 г.; 3/. на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1
4
ЗЕ - сумата 58,04 лв., представляваща цена на извършена в периода м. февруари 2020
г. – м. ********* г. услуга за дялово разпределение, ведно със законната лихва от
20.03.2023 г. до окончателното й изплащане; 4/. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата
11,61 лв. обезщетение за забавено плащане на главницата дялово разпределение за
периода 31.03.2020 г. – 24.02.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК № 10680 от ***** г. по ч.гр.д. № 14365/2023 г.
на СРС, ГО, 171 състав.
ОСЪЖДА Г. П. П., ЕГН **********, да заплати на *******, ЕИК ****, на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, сумата 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство на дружеството в исковото производство.
Решението е постановено при участието на ********, с ЕИК *********, като
трето лице помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5