Р Е Ш Е Н И
Е
№ 106
гр. Габрово 11.07. 2018 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Габровският
окръжен съд колегия в
открито
заседание на двадесет
и осми юни
през две хиляди
и осемнадесета година в състав:
Председател : В. Генжова
при секретаря Б.Бобчева
като разгледа докладваното от съдията
Генжова гр.д. № 18
по описа за 2018 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.
93, ал.2 ЗЗД.
В
исковата молба ищецът твърди, че на
01.03.2017 г. сключил с ответника предварителен договор за покупко-продажба на
МПС- Кемпер-вид лек автомобил, модел „Лайка”, рама № ZFA25000002186639,
временен рег. № 964Н993, показания на километраж – 24500 км., търговско име на
жилищната част „Лайка Х712R”, като в деня на сключване на договора заплатил на
ответника в брой 16 000 евро - задатък.
В договореният срок за прехвърляне на МПС и сключване на окончателен
договор- 31.03.2017г. ответника не изпълнил задължението си и окончателен
договор не бил сключен. Поради несключване на договора ищецът твърди, че
претърпял значителни загуби и пропуснати ползи. Поради отказа на продавача да сключи окончателен договор и на осн. т.І-6
от договора твърди, че продавачът, като неизправна страна му дължи двойния
размер на задатъка по чл.1,т.1 от предварителния договор.
Моли
да бъде обявен предварителния договор за покупко-продажба на МПС за неизпълнен
и да се осъди ответника да му заплати двойния размер на задатъка или сумата от
32 000 евро.Претендира разноски.
Ответникът
е оспорил иска. Твърди, че неизпълнението на предварителния договор е по вина
на ищеца – купувач, поради което не му се следва никаква неустойка, а дори
ответникът има право да задържи задатъка като обезщетение на осн. чл. 93 от ЗЗД
във вр. с т.4 от договора.Всички тези права възниквали, едва след плащане на
договореното капаро.Оспорва твърдението на ищеца, че му е заплатена сумата от
16 000 евро- капаро по предварителния договор, тъй като липсвали
доказателства установяващи плащането. Моли искът да бъде отхвърлен. Претендира
разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните, събраните по делото доказателства, както и обясненията на ответника
дадени по реда на чл. 176 ГПК, намира от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, доколкото
ответникът по чл. 176 ГПК не е оспорил подписа си по представеният към исковата
молба предварителен договор от 01.03.2017г., че страните по делото – В.Д.М., в
качеството на продавач и ищецът К.Н.Ч., в качеството на купувач са сключили на
01.03.2017г. предварителен договор за покупко-продажба на МПС -Кемпер: вид лек
автомобил, модел „Лайка”, рама № ZFA25000002186639, временен рег. № 964Н993,
показания на километраж – 24500 км., търговско име на жилищната част „Лайка
Х712R”. Видно от раздел І, т.1 и т.2 на
договора, страните договорили крайна цена за покупко-проджбата на МПС в размер
на 36 000 евро, платима както следва:
-
„В дена на
подписване на настоящия договор задатък от 16 000/шестнадесет хиляди/ евра
в брой”.
-
„До 31.03.2017г.
остатъка от 20000/двадесет хиляди/ евра окончателно плащане и предаване на
заплатеното/купено/ превозно средство.”
В т.4,раздел ІІІ на договора е посочено,
че за отчетност при получаване на суми ще се подписва разписка от продавача.
В т.5 от същия раздел на предварителния
договор страните са записали, че договорът е съставен в два еднообразни
екземпляра.
По делото бе представен заверен препис от разрешение за
временно движение на МПС предмет на предварителния договор, от което се
установява, че МПС е собственост на „Д. БГ” ООД.
Представени са и разпечатки от електронна
поща или друга електронна комуникация, от които се установява, че лица с имена К.
и В. са провеждали разговори, но няма нито една данна, която да сочи, че тези
съобщения са разменени между страните по делото, поради което съдът не ги цени.
Представени са и снимки на кемпер, както
и копие от лична карта на ответника, които ценени наред с всички останали доказателства
по делото, не променят фактическата обстановка, а именно, че страните са били в
преддоговорни отношения по повод покупко-продажбата на МПС -кемпер , предмет на приложения по делото предварителен
договор, факт, който не е спорен между страните.
От обясненията на ответника, дадени по реда на чл. 176 ГПК
се установява, че страните действително са подписали предварителен договор за
покупко-продажба на кемпер. Това МПС към момента на сключване на предварителния
договор, а и към момента на разпита на ответника, е собственост на трето за
производството лице. Ответникът твърди, че не е получавал от ищеца сумата от
16 000 евро –капаро договорено по т.1 от раздел І на предварителния
договор, не е подписвал разписка за такава сума и не притежава такава. Не
оспорва, че е водил разговори с ищеца за продажба на кемпера, но заявява, че е
действал като посредник, без изрично пълномощно от собственика.
При така установеното, съдът намира
следното от правна страна:
Предявеният иск е с правно основание чл.
92,ал.2 изр. 2 ЗЗД.
Основателността на претенция с правно
основание чл. 93, ал.2 ЗЗД
е предпоставена от кумулативната даденост на следните изисквания: да е сключен
твърденият от ищеца предварителен договор, по силата на който той да е носител
на правата на купувача, а ответникът да има качеството на продавач;
изпълнението на договора да е обезпечено чрез валидно акцесорно съглашение, с
което да е уговорено предоставянето на задатък от страна на купувача;
последният действително да е дал задатъка; продавачът, които е получил
задатъка, да не е осъществил задълженията си по сделката, чието изпълнение
задатъкът обезпечава; ищецът да е изправна страна по сделката и да се откаже от
нея, разваляйки същата.
Въз основа на установените по делото факти, съдът намира, че ответникът и
ищецът са обвързани от валидно облигационно правоотношение - предварителен
договор от 01. 03.2017 г., по силата на който ответникът се е задължил да
прехвърли до 31. 03.2017 г. собствеността върху подробно индивидуализирано МПС,
като купувачът е следвало да заплати на две вноски продажна цена в размер 36
000 евро, от които 16000 евро в брой в деня на подписване на предварителния
договор. Съдът намира за недоказано обстоятелството, че в деня на подписване на
предварителния договор, ответникът, в качеството му на продавач, е получил
задатък в размер 16 000 евро.Плащането на тази сума, както е посочено в
предварителния договор и както твърди ищецът е станало в брой. Същевременно в
раздел ІІІ,т.4 от предварителния договор е посочено, че за отчетност при
получаване на суми ще се подписва разписка от продавача. Доказателства обаче,
че тази сума в размер на 16 000 евро, представляваща капаро по
предварителния договор действително е била заплатена от ищеца и получена от
ответника /доколкото последният оспорва заплащането и съответно получаването й/ по делото не са представени.
Съдът намери за процесуално
недопустимо искането на ищеца за установяване факта на съставяне на разписка за
плащане сумата от 16 000 евро и за
плащане на тази сума в брой със свидетелски показания, с
оглед изричната забрана на чл. 164, ал.1 ГПК и тъй като не се представиха
доказателства, да са налице изключенията по чл. 165 ГПК. На това основание
счита, че не е установена една от предпоставките за уважаване на иска по чл.
93, ал.2 ЗЗД.
Съдът намира, че следва да
обсъди и останалите предпоставки за
уважаване на иска по чл. 93, ал.2 ЗЗД.
Задатъкът, като
институт на облигационното право служи за обезпечаване на изпълнението по един
договор и за обезщетяване на вредите от евентуалното му неизпълнение, като
страните по сделката постигат съгласие едната да даде на другата определена
имуществена ценност и ако страната - дала задатъка не изпълни задълженията си
по договора, другата, при развалянето му, може да го задържи. В случай, че
страната получила задатъка не изпълни задълженията си по договора, то тя го
дължи в двоен размер.
Трайна и непротиворечива е съдебната
практика, че когато страните по един договор, обективирайки уговорките помежду
си, обозначат предаването на една имуществена ценност от едната страна на
другата, използвайки именно термина "задатък", няма съмнение, че
такъв е уговорен, поради което приложение ще намерят правилата на чл. 93 ЗЗД.
В конкретния случай и предвид горните принципни
положения, уговореното в р.І,т.1 от предварителния договор от 1. 03.2017 г.
заплащане на сумата 16 000 евро изрично е обозначено като задатък, поради което
представлява акцесорното съглашение, имащо обезщетителна функция при
неизпълнение на задълженията по договора.
От
обясненията на ответника по реда на чл. 176 ГПК, както и от приложеното по
делото копие от разрешение за временно
движение на МПС се установява, че ответникът не е собственик на МПС
предмет на договора нито към момента на сключване на предварителния
договор , нито към момента уговорен в договора за извършване на
покупко-продажбата, нито към настоящия момент,т.е. налице е неизпълнение на
договора от страна на продавача. Това обстоятелство обаче е ирелевантно към
изхода от настоящия спор, доколкото по делото не бе установено една от
обективно кумулативно необходимите предпоставки за уважаване на иска, а именно
– заплащане от купувача на продавача договорения с предварителния договор
задатък.
В
случая по никакъв начин ищецът не успя да установи, че в деня на сключване
предварителния договор – 01.03.2017г. е заплатил на ответника сумата от
16 000 евро, представляваща задатък.
По
изложените съображения и тъй като не е налице една от кумулативните предпоставки за
уважаване на предявеният на основание чл. 93, ал.2 , изр-е 2-ро ЗЗД иск, същият
следва да бъде отхвърлен.
По
разноските:
С оглед изхода на спора и на
осн. чл. 78 ГПК на ответникът следва да бъдат присъдени направените в
производството разноски, които в случая са заплатеният адвокатски хонорар. С
оглед своевременно направеното от процесуалният представител на ищеца
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, съдът
намира следното:
Видно от приложеният списък по
чл. 80 ГПК и договор за правна помощ от
25.05.2018г., че ответникът е заплатил на упълномощения от него адв. П. сума в
размер на 3000 лв. Изчислен съобразно предвиденото в чл. 7, ал.2,т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения/ в сила от 23.05.2017г./ минималният размер на
дължимото възнаграждение за адвокат по
настоящия иск е 2409,68 лв. Настоящият състав на съда намира, че с оглед
фактическата и правна сложност на делото възражението за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение следва да бъде уважено, като същото се
намали до размер на 2500 лв. на осн. чл. 78, ал.5 ГПК
Водим от горното, Габровският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от К.Н.Ч.,
ЕГН **********,*** против В.Д.М., ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.
93,ал.2,изр-е 2-ро ЗЗД за заплащане сумата от 32 000 евро/ тридесет и две
хиляди евро/ представляваща двойния размер на уговореното между страните капаро по р.І,т.1 от
предварителен договор от 01.03.2017г., за продажба на МПС, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА К.Н.Ч., ЕГН **********,***
да заплати на В.Д.М., ЕГН ********** ***
сумата от 2 500 лв./ две хиляди и петстотин лева/ разноски по
делото на осн. чл. 78 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред АПЕЛАТИВЕН СЪД –
В.Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Председател
: