р е ш е н и е
№
гр. Плевен, 08.09.2020 г.
в името на народа
пЛЕВЕНСКИЯТ
окръжен СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на първи септември през
две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: Жанета Димитрова
при
секретаря Е.Р.
при прокурора
като
разгледа докладваното от съдията
Димитрова гражданско дело № 344 по описа на съда за 2020
г., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, съобрази
следното:
Иск с правно основание чл. 288
ал. 12 вр. ал. 1 т.
2 б. „а“ от КЗ/отм./ вр. чл. 45 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от Гаранционен фонд /ГФ/ гр. София, представляван от Изпълнителните
директори Б.И.М. и С.Г.С.
против Г.В.Ц. *** с искане да бъде осъден ответника да заплати
сумата от 26 849,33 лв.,
представляваща сбор от заплатените обезщетения за имуществени и неимуществени
вреди по щета № 210195/20.06.2016 г. и по щета № 210347/28.10.2016 г., определени
от УС на ГФ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й заплащане, както и направените по
делото разноски.
В
исковата молба се твърди, че на 18.07.2015
г. в с. Тодорово е настъпило ПТП, причинено виновно от ответника Г.В.Ц.,
който е управлявал мотоциклет „Ямаха Крос”, без ДКН, номер на рама № ****на път
III-3502
в областта преди кръстовище с
ул. „Васил Левски“, с пътуващи на задната седалка Ц.Т.И., а на резервоара на
мотоциклета В.Р.Г., като при навлизане в дясна крива със
скорост от около 60 км/ч, водачът губи контрол над превозното средство, напуска
пътното платно вляво и при продължаващо движение през левия пътен банкет и крайпътния
терен се удря в бетонов панел, вследствие на което е пострадал пътникът на
мотоциклета В.Р.Г.. Твърди се, че при осъществяване на ПТП
ответникът е управлявал мотоциклета без сключена задължителна застраховка
„гражданска отговорност“ /“ГО“/. Твърди се, че пострадалият В.Р.Г.се е обърнал към ГФ за
изплащане на обезщетение на имуществени и неимуществени вреди на основание на
чл. 288
от Кодекса на застраховането /отм./, вследствие на което са
образувани щета № 210195/20.06.2016 г. и щета № 210347/28.10.2016 г., по които
УС на ГФ е определил и изплатил обезщетение в размер на общо 26 866,83 лв. при отчитане на 50%
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Ищецът твърди,
че са налице основанията на чл. 288 от КЗ /отм./ вр. чл. 45 от ЗЗД и в негова полза е
възникнало регресно право на иск срещу ответника за платеното обезщетение, тъй
като последният е управлявал МПС без сключена задължителна застраховка „ГО“.
Ищецът твърди, че е поканил ответника да му
възстанови
доброволно заплатените суми, но до датата на подаване на исковата молба плащане
не е настъпило,
което породило правният му интерес да потърси защита на правата си по съдебен
ред.
В
срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Г.В.Ц. чрез пълномощника му адвокат Д.Д.
от ПлАК,
в който предявения иск се
оспорва по основание и размер. В писмения
отговор се признават обстоятелствата, посочени в одобреното от ПлРС по НОХД 3078/2015 г. споразумение. Ответникът обаче счита, че неправилно и в нарушение на
материалния закон – чл. 288 ал. 1 т. 2 б. „а“ от КЗ /отм./, но действал към момента на настъпване на ПТП и на чл. 557
ал. 1 т. 2 б. „а“ от КЗ, действащ към момента на заявяване на щетите и
изплащане на паричните обезщетение за имуществени и неимуществени вреди ищецът е изплатил сумата от 26 849,33 лв. на В.Р.Г.. Според ответника не е налице правно основание за изплащане на
посочената сума, тъй като действащият КЗ /отм./ към момента на осъществяване на ПТП на 18.07.2015 г. урежда изплащането на
имуществени и неимуществени вреди от ГФ само когато вредите са настъпили при
управление на МПС без сключена задължителна застраховка “ГО“, но не и когато освен липсата на такава застраховка,
липсва и надлежна регистрация на МПС от органите на пътна полиция /ПП/ – МВР, поради което отговорността
за причиняване на вредите от ответника следва да бъде търсена по правилата на
чл. 45 от ЗЗД. Според
ответника изплащането на
обезщетение е без основание, тъй като съгласно чл. 558 ал. 3 от КЗ, ГФ не изплаща обезщетение, когато пострадалото лице е
знаело, че МПС-то, от което са настъпили вредите е било без задължителна
застраховка „ГО“ или не е регистрирано по надлежния ред, а от предоставените от ищеца писмени доказателства по делото се установява, че пострадалият В.Р.Г. е
знаел, че мотоциклетът „Ямаха“ е бил без сключена задължителна застраховка „ГО“
и без надлежна регистрация в ПП - МВР. Според ответника, че при тези обстоятелства платеното от ГФ
обезщетение се явява платено без правно основание, поради което ГФ не може да
встъпи в правата на пострадалия
от непозволеното увреждане. При условия на евентуалност, ответникът прави възражение, че искът е частично основателен по размер поради неправилна преценка на ГФ относно
размера на неимуществените вреди, които подлежат на обезщетяване. Според ответника съгласно чл. 52 от ЗЗД вредите от неимуществен
характер следва да се определят по справедливост от съда, поради което
преценката на експерт - лекар относно размера им е необоснована и
неправилна, а справедливият размер на неимуществените
вреди следва да се определи, като се вземат под внимание всички обстоятелства,
които обуславят тези вреди и тази преценка следва да
бъде на направена от съда. Претендира направените по делото разноски.
В с.з.
ищецът не се представлява, но чрез процесуалния си представител адвокат Б.К. от ПлАК депозира писмени бележки,
в които поддържа предявения иск и претендира направените по делото разноските.
В с.з.
ответникът чрез пълномощника си адвокат Д.Д. от ПлАК поддържа депозирания
отговор на исковата молба и оспорва предявения иск по основание и размер.
Претендира направените по делото разноски.
Съдът, като съобрази становищата на
страните и представените по делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12
и чл. 235 ГПК поотделно и в тяхната съвкупност и прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
С исковата
молба съдът е сезиран с иск, предявен от
ГФ гр. София против Г.В.Ц. за сумата от 26 849,33 лв., представляваща
платени парични суми за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди за
непозволено увреждане, извършено на 18.07.2015
г. при ПТП без сключена застраховка „ГО“, съставляващо престъпление, за което ответникът е сключил одобрено от
съда споразумение по НОХД № 3078/2015 г. по описа на РС – гр. Плевен, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба – 24.04.2020 г. до окончателното й заплащане.
Искът
за заплащане на обезщетение намира правното си основание в
разпоредбите на чл. 288
ал. 12 вр.
ал. 1 т. 2 б. „а“ от КЗ /отм./
вр. чл. 45 от ЗЗД, допустим е с оглед изложените в исковата
молба фактически обстоятелства и следва да бъде разгледан по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 288 ал. 12 от КЗ /отм./, но действал към
момента на увреждането – 18.07.2015 г. след изплащането на
обезщетението по чл. 288 ал. 1 и ал. 2 ГФ встъпва в правата на увреденото лице до
размера на платеното и разходите по ал. 8.
Съгласно
разпоредбата на чл. 288 ал. 1 т. 2 б. „а“ от КЗ /отм./ ГФ заплаща
обезщетения на автомобилистите за имуществени и
неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на
чуждо имущество, ако са налице следните предпоставки: 1/ пътнотранспортното
произшествие да е настъпило на територията на Република България, на
територията на друга държава – членка или на територията на трета държава,
чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното
споразумение; 2/ пътнотранспортното произшествие да е причинено от моторно
превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република
България; 3/ виновният водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
Съгласно
разпоредбата на чл. 45 ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму.
В
тежест на ищеца е да докаже, че: е налице деликтна отговорност на
ответника по отношение на увреденото лице В.Р.Г., обема на деликтната отговорност на
ответника за причинените на увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, наличие на плащане от страна на ищеца на дължимото обезщетение на пострадалото лице,
наличието на основание за регресна отговорност на ответника по отношение на
платилия ГФ. В тежест
на ответника в производството е да докаже възраженията си, наличие
на договор за застраховка „ГО” със застрахователно
дружество по
отношение на МПС към момента
на настъпване на застрахователното събитие или наличие на извършено плащане от негова страна до приключване на съдебното дирене по делото.
Установява
се от приетото към доказателствата по делото НОХД № 3078/2015 г. по описа на ПлРС,
че по същото на 27.01.2016 г. е одобрено споразумение, по силата на което
ответникът Г.В.Ц. се е признал за виновен в това, че на 18.07.2015
г. в с. Тодорово, обл. Плевен по път
ІІІ – 3502 като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на
деянието и да ръководи постъпките си при управление на МПС – мотоциклет „Ямаха
Крос“ 125 куб.см. с рама № ***, без да има необходимата правоспособност,
нарушил правилата за движение, както следва: чл. 5 ал. 1 т. 1, чл. 20 ал. 1 и
ал. 2, чл. 133 ал. 1 от ЗДвП, като с
деянието по непредпазливост причинил на В.Р.Г. от с. Брестовец средни телесни
повреди, изразяващи се в двустранно многофрагментно челно счупване на черепа, с
контузия на мозъка, излив на въздух и счупване на дясна скулова кост, причинил
разстройство на здравето временно опасно за живота, както и костен дефект –
оперативно закрит с пластина, причинил постоянно разстройство на здравето, неопасно
за живота – престъпление по чл. 343 ал. 3 б. „а” вр. чл. ал. 1 б. „б“ вр. чл. 342 ал. 1 вр. чл. 129 ал. 2 вр. чл. 2 ал. 2 вр. чл. 63 ал. 1 т. 4 от НК и във вр. чл. 5 ал. 1 т. 1,
чл. 20 ал. 1 и ал. 2, чл. 133 ал. 1 от
ЗДвП.
Установява
се от представената по делото преписка по щета
№ 210195/20.06.2016 г. при ГФ /л. 14-25, л. 58-59/, че същата е образувана
по заявление от 20.06.2016 г. депозирано от В.Р.Г. чрез пълномощника му адвокат
Б.Я., с която е поискано заплащане на обезщение за причинени имуществени и
неимуществени вреди в резултат на увреждането на заявителя, настъпило на 18.07.2015 г. при описаното по-горе в
споразумението по НОХД № 3078/2015 г. по
описа на ПлРС ПТП, осъществено от ответника при управление на мотоциклета
„Ямаха Крос“, за което МПС няма сключена задължителна застраховка „ГО“ към
датата на увреждането. Установява се, че обезщетение е поискано от пострадалото
лице за следните увреждания на здравето и психисата му: Диагностицираните от
Клиниката по неврохирургия „Контузио капхис. Контузио цербери. Фрактура крании
полифрагментозум ренио бифронталис. Пневмоцефалия регио фронталис синистра. САХ
– посттравматика“, по повод на които на 18.07.2015
г. е претърпял оперативно лечение, изразяващо се в „Краниектомия регио
фронталис синистра. Екстирпатио ет елевацио фрагментом. Дренаж.“; Диагностицираните от същата клиника на 17.08.2015 г. „Дефектус крании регио
фронто-базалис синистра. Фрактура
крании. Краниектомия регио фронталис синистра“, по повод на които претърпял
втора операция, изразяваща се в „Алопластика крании кум „Optimus CMF System“ като в черепа на пострадалия е
вградена титаниева мрежа; болките и страданията, претърпени при увреждането и
за периода до датата на подаване на заявлението, изразяващи се в болки при
движения на лява глезенна става, налагащи операция на менискуса на левия крак и
на разкъсани връзки на левия глезен, преживения стрес и страх за живота и
здравето му, причиненото постоянно разстройство на здравето му като цяло, което
макар и неопасно за живота му ще му носи страдания и негативни емоции през
целия му живот. Установява се, че заявителят се е позовал на споразумението по НОХД
№ 3078/2015 г. по описа на ПлРС, с което ответникът се е признал за виновен в
причиняване на претърпените от заявителя увреждания, съставляващи средни
телесни повреди, изразяващи се в
двустранно многофрагментно челно счупване на черепа, с контузия на
мозъка, излив на въздух и счупване на дясна скулова кост, причинил разстройство
на здравето временно опасно за живота, както и костен дефект – оперативно
закрит с пластина, причинил постоянно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Установява се, че обезщетение е поискано и за заплатените медицински
разноски – разноски за медицински изделия и услуги в общ размер на 1 588 лв.. Установява се от преписката,
че със същата са представени писмени доказателства - фискални
бонове от 12.02.2016 г., вносна бележка от
17.08.2015 в полза
на УМБАЛ Плевен, медицински документ за доставка на медицинско изделие, издаден
от УМБАЛ Плевен, 2 бр.
Епикризи, издадени
от Кликата по неврохирургия при УМБАЛ Плевен на 24.07.2015 г. и 20.08.2015 г.; 2 бр. амбулаторни листове от 27.07.2015 г. и 18.05.2016 г., направление за хоспитализация от 12.08.2015 г.. Установява се
от преписката, че въз основа на представените от заявителя писмени
доказателства по щетата е изготвено заключение на медицинска експертиза от
медицински експерт д-р М.В., в което са съобразени уврежданията на заявителя и
е определено обезщетение в общ размер на 40 000
лв. за констатираните шест травматични увреждания, представляващи неимуществени
вреди и обезщетение в размер на 1 475
лв. за закупена титаниева мрежа за пластика на черепния дефект и медицинска
услуга преглед, представляващи причинени имуществени вреди. Установява се, че като
е преценило 50 % съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия като
пътник на МПС вещото лице е предложило на ГФ заплащане на обезщетения в размер
на 20 000 лв. за причинените
неимуществени вреди и в размер на 737,50
лв. за причинените имуществени вреди. Установява се от преписката, че на 12.07.2016 г. е проведено заседание на
Застрахователно-медицинската комисия при ГФ за определяне размера на
обезщетенията за нанесени имуществени и неимуществени вреди, отразено в
протокол № 19/12.07.2016 г., на което като са съобразени представените от
заявителя писмени доказателства и заключението на медицинската експертиза е
взето решение при съобразяване на 50 % съпричиняване, тъй като заявителят е
нарушил чл. 133 ал. 1 и чл. 137е от ЗДвП и се е съгласил да пътува като пътник
върху резервоара на мотоциклет, управляван от неправоспособен водач и не е
поставил задължителната каска, че на същият следва да се изплатят обезщетения в
размер на размер на 20 000 лв. за
причинените неимуществени вреди и в размер на 737,50 лв. за причинените имуществени вреди. Установява се, че
Комисията е приела, че са налице основанията на чл. 288, чл. 577 ал. 1 т. 2 б. „а“ от КЗ за заплащане на обезщетение
и наличието на основание за регресна отговорност на виновния водач. Установява
се от преписката, че на 13.07.2016 г.
е проведено заседание на УС на ГФ за определяне размера на обезщетенията за
нанесени имуществени и неимуществени вреди по щетата, отразено в протокол №
26/13.07.2016 г., на което като са одобрени обезщетенията на причинените на В.Р.Г.
вреди, както следва: сумата от
40 000 лв. за неимуществени
вреди, изразяващи се в счупване на черепни кости бифронтално – с разместени
фрагменти, наложили отстраняване на част от тях при извършената краниотомия,
водещо до определяне на 10 % ТНР, формиране на черепен дефект след краниотомия
с размери 3/3 см., мозъчна конкузия с разкъсване на дура матер /лекуван
оперативно с шев/ и минимален субарахноидален кръвоизлив /лекуван консервативно
със спонтанна резорбция/ при очаквано възстановяване за период 3-4 месеца,
водещо до определяне на 10 % ТНР, пневмоцефалия във фронталната област –
наличие на въздух, лекуван чрез спонтанна резорбция, водещ до определяне на 5 %
ТНР, фрактура на дясна зигоматична кост на лицето с очаквана консолидация за
период 3-4 месеца, водещо до определяне на 4 % ТНР, хематоми на двата клепача с
оток и кръвонасядане и събконюктивитна хеморагия на дясно око, с очаквано
трайно възстановяване в рамките на 10-15 дни, неводещо до определяне на ТНР; сумата от 1 475 лв. за имуществени
вреди, изразяващи се в медицински разходи за които са представени фактура и
касов бон. Установява се, че УС на ГФ е възприел наличието на съпричиняване в
размер на 50 % от пострадалото лице поради нарушения на чл. 133 ал. 1 и чл.
137е от ЗДвП и е намалил размера на определените обезщетения, както следва: 20 000 лв. за неимуществени вреди и 737,50 лв. за неимуществени вреди. Установява
се, че с две преводни нареждания от 17.08.2016 г. и 03.10.2016 г. ГФ е заплатил по
банкова сметка ***тно сумата от 20 000
лв. и сумата от 720 лв. по щета № 210195/20.06.2016 г. или общо сумата от 20 720 лв..
Установява
се от представената по делото преписка по щета
№ 210347/28.10.2016 г. при ГФ /л. 26-33/, че същата е образувана по
уведомление от 28.10.2016 г. депозирано от В.Р.Г. по щета № 210195/20.06.2016 г., с която е поискано заплащане на ново
обезщение за причинени имуществени и неимуществени вреди и са представени писмени
доказателства - електроенцефалография № 1675/01.09.2016 г. и епикриза от 20.10.2016 г., издадена от Отделение по
ортопедия и травматология при МБАЛ „Авис Медика“ ООД, гр. Плевен. Установява се
от преписката, че въз основа на представените от заявителя писмени
доказателства по щетата е изготвено заключение на медицинска експертиза от
медицинския експерт д-р М.В., в което са съобразени уврежданията на заявителя и
е определено обезщетение в общ размер на 12 000
лв. за констатираните две нови увреждания на здравето му – травматична
увреда на лява глезанна става с диагноза „дисторзия на лява глезенна става с
разкъсване на талофибуларно сухожлие“, за която му е проведено оперативно
лечение на 17.10.2016 г. и епилептогенно огнище, което определя наличие на
хипотетична възможност за посттравматична епилепсия, за което превантивно
пострадалият следва да приложи медикаментозно лечение с антиепилептичен
медикамент и обезщетение в размер на 258,66
лв. за закупен гипс, избор на лекар и закупен антикоагулант след
операцията. Установява се, че като е преценило 50 % съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия като пътник на МПС вещото лице е предложило
на ГФ заплащане на обезщетения в размер на 6 000
лв. за причинените неимуществени вреди, а по отношение на причинените
имуществени вреди е предложило да се възстановят изцяло. Установява се от
преписката, че на 07.11.2016 г. е
проведено заседание на Застрахователно-медицинската комисия при ГФ за
определяне размера на обезщетенията за нанесени имуществени и неимуществени
вреди, отразено в протокол № 32/07.10.2016 г., на което като са съобразени
представените от заявителя писмени доказателства и заключението на медицинската
експертиза е взето решение при съобразяване на 50 % съпричиняване, тъй като
заявителят е нарушил чл. 133 ал. 1 и чл. 137е от ЗДвП и се е съгласил да пътува
като пътник върху резервоара на мотоциклет, управляван от неправоспособен водач
и не е поставил задължителната каска, че на същият следва да се изплатят
обезщетения в размер на размер на 6 000
лв. за причинените неимуществени вреди и в размер на 129,33 лв. за причинените имуществени вреди. Установява се, че
Комисията е приела, че са налице основанията на чл. 288 ал. 1 т. 2 б. „а“ от КЗ
/отм./, сега чл. 577 ал. 1 т. 2 б. „а“
от КЗ за заплащане на обезщетение и наличието на основание за регресна
отговорност на виновния водач. Установява се от преписката, че на 08.11.2016 г. е проведено заседание на
УС на ГФ за определяне размера на обезщетенията за нанесени имуществени и неимуществени
вреди по щетата, отразено в протокол № 41/08.11.2016 г., на което като са
одобрени допълнителни обезщетения за причинените на В.Р.Г. вреди, както следва:
сумата от 12 000 лв. за неимуществени вреди, изразяващи се в
дистрозия на лява глезенна става с разкъсване на талофибуларно сухожилие, с очаквано
възстановяване за период 3-4 месеца, водещо до определяне на 7 % ТНР и за епилептогенно
огнище, за което е предписано съответно лечение при хипотетична възможност за
изява на посттравматична епилепсия; сумата
от 258,66 лв. за имуществени вреди, изразяващи се в медицински разходи за
които са представени фактури и фискален бон. Установява се, че УС на ГФ е
възприел наличието на съпричиняване в размер на 50 % от пострадалото лице поради
нарушения на чл. 133 ал. 1 и чл. 137е от ЗДвП и е намалил размера на
определените обезщетения, както следва: 6 000
лв. за неимуществени вреди и 129,33
лв. за неимуществени вреди. Установява се, че с преводно
нареждане от 05.12.2016
г. ГФ е заплатил по банкова сметка ***мата
от 6 129,33 лв. по щета № 210347/28.10.2016 г..
Установява
се от представените по делото регресна
покана и известие за доставянето й /л. 35-36/, че ищецът е поканил ответника
доброволно в едномесечен срок от връчване на поканата да му заплати общо сумата
от 26 913,73 лв. заплатена в
полза на В.Р.Г., от която сумата от 20 752,20
лв. по щета № 210195/20.06.2016 г., а сумата от 6 161,53 лв. по щета № 210347/20.06.2016 г., дължими на основание
чл. 558 ал. 7 от КЗ, както и че пратката, съдържаща поканата е върната в цялост
като непотърсена.
Установява
се от разпита на свидетелката М.А.Ц. /баба на ответника/, че към датата на
произшествието управляваният от внука й мотор без регистрация е бил в дома й на
село, закупен от бащата на ответника. Свидетелката установява, че двама
приятели на внука й от с. Брестовец настоявали по телефона заедно да се повозят
с мотора, на които покани внукът й не се съгласявал, както и тя, за което му се
карала, но в един момент разбрала, че внукът й се съгласил с момчетата и
излязъл с мотора. Установява, че по-късно внукът й се обадил и казал, че
паднали с мотор и къде и като отишла на място ги намерила край селото.
Установява, че едното от момчетата се е возило отпред на мотора без каска на
резервоара, а другото отзад, моторът не могъл да вземе завоя и паднали, при
което момчето, возещо се отпред се ударило в бетонна плоча. Установява, че
заедно със свои братовчед закарала момчетата в Спешна помощ, като на едното от
момчетата е направена операция, платена от сина й, на стойност около 1 300
лв.. Установява, че синът й се разбрал с пострадалите да нямат други претенции
към него.
Съгласно разпоредбата
на чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда по наказателното дело, респ.
споразумението по наказателното дело, което има характер на влязла в сила
присъда са задължителни за състава на гражданския съд разглеждащ спора за
гражданските последици от деянието в частта относно това дали е извършено
деянието от ответника, неговата противоправност и виновността на дееца.
С оглед
гореизложеното и представените по делото доказателства следва да се приеме за
доказано наличието на деликтна отговорност на ответника Г.В.Ц. по отношение на причинените на В.Р.Г.
средни телесни повреди на 18.07.2015 г.
при посочените в споразумението обстоятелства, а именно, че: средните телесни
повреди са причинени при управление по посоченото МПС - мотоциклет „Ямаха Крос“
125 куб.см. с рама № ***. С оглед представените по делото писмени
доказателства, съставляващи медицинска документация за уврежданията на на
пострадалото лице, които не са оспорени от ответника, съдът приема, че в пряка
причинна връзка с деянието на ответника са и останалите увреждания на здравето
на В.Р.Г., изразяващи се в „дисторзия на лява глезенна става с разкъсване на талофибуларно
сухожлие“, за което му е проведено оперативно лечение на 17.10.2016 г., но са
налице оплаквания още в деня на ПТП и поставена диагноза през м. май 2016 г. и
констатираното епилептогенно огнище, което определя наличие на хипотетична
възможност за посттравматична епилепсия като последица от травмите на главата
му при ПТП – е, за които на пострадалото лице е предписано превантивно лечение с
антиепилептичен медикамент.
По делото липсват
доказателства за наличие на валидно сключен договор за застраховка „гражданска
отговорност“ към 18.07.2015 г. по отношение на мотоциклета „Ямаха Крос“ и не е
спорно, че по отношение на посоченото МПС не е сключена застраховка „гражданска
отговорност“, поради което съдът намира, че е изпълнено условието, предвидено в
разпоредбата на чл. 288 ал. 1 т. 2 б. „а“ от КЗ /отм./ за ангажиране на имуществената отговорност на ГФ по отношение на пострадалото лице В.Р.Г.,
като предпоставка за встъпване в правата му по реда на чл. 288 ал. 12 от КЗ
/отм./ - причинени имуществени и неимуществени вреди от множество телесни повреди, вкл. шест средни телесни
повреди, настъпили от ПТП на територията на страната от МПС, което
обичайно се намира на територията на РБългария, за което виновният водач няма задължителна застраховка
"гражданска отговорност", виновно и противоправно поведение на ответника, в качеството на водач на МПС, установено със влязъл в сила съдебен
акт в наказателно производство, обвързващ гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК. Неоснователни според съда са
възраженията на ответника относно липса на основание за заплащане на
обезщетение от страна на ГФ в полза на пострадалия от увреждането В.Р.Г. с
оглед разпоредбата чл. 557 ал. 3 от КЗ, поради това, че пострадалото лице е знаело за липсата
на сключена застраховка „ГО“ към датата на увреждането му и по собствена воля
се е возело в МПС, както и поради това, че МПС не е било регистрирано надлежно.
Ирелевантно според съда е обстоятелството, че МПС няма регистрация в страната,
тъй като по смисъла на чл. 288 ал. 1 т. 2 б. "а" от КЗ /отм./ меродавно за възникване на задължението на ГФ
за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди е самата липса на застраховка
"ГО ". Независимо от момента на завеждане на щетите в ГФ
и момента на извършване на плащанията в полза на пострадалото лице отношенията
между страните по правоотношението се уреждат от КЗ, действащ към момента на
настъпване на увреждането и отменен считано от 01.01.2016 г.. Според съда в КЗ
/отм./, който е приложим, липсва законова разпоредба, която да ограничава
отговорността на ГФ в хипотеза, в която за МПС липсва сключена застраховка
„гражданска отговорност“, но не е регистрирано надлежно или пострадалото лице е
знаело за липсата на сключена застраховка „ГО“. Изключенията за плащане
на застрахователно обезщетение от застрахователя по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, респ. от ГФ при липса на такава са предвидени
в разпоредбата на чл. 268 КЗ /отм./, в която горепосочените вреди не са
включени. Отговорността на ГФ, както и на застрахователите не е
изключена при липса на регистрация на МПС, с което са причинени вредите, а
напротив с разпоредбата на чл. 258 ал. 5 от КЗ /отм./ е уредена изрично
отговорност на ГФ за вреди, причинени
при ПТП от МПС, което няма регистрационен номер. Налице е и установена съдебна
практика относно отговорността на ГФ в идентични хипотези както при
приложението на ЗЗ /отм./, така и при приложението на КЗ /отм./, в която се
приема, че отговорността на ГФ не поражда спор в
случаите, когато увреждащото МПС има регистрация, но няма валидно сключена
застраховка по риска „гражданска отговорност”, както и в
случаите, когато няма данни дали увреждащото МПС има застраховка по този риск,
има ли регистрация и ако има, каква е тя, тъй като водачът му неправомерно е
напуснал/избягал от местопроизшествието, тъй като законът
следва да се тълкува в смисъла на равно третиране на пострадалите при ПТП, при което
увреждащото МПС е неизвестно и при ПТП, когато увреждащото МПС е известно, но
липсва регистрация в КАТ и застраховка по риска „гражданска
отговорност", като допълнителни
аргументи се извеждат от обезпечителната и
обезщетителна функция на ГФ по отношение на
увредените лица. /В този смисъл са решение № 86/18.07.2013 г. по
т.д. № 30/2013 г., І т.о., решение № 1752/06.11.2012 г. по в.гр.д. № 1643/2012 г. на САС, което не е
допуснато до касационно обжалване от ВКС и др. на СГС, както и правните изводи
в решение № 5/24.03.2017 г. по т.д. № 2787/2015 г., ІІ т.о на ВКС/.
С оглед гореизложеното следва да се приеме за доказано обстоятелството, че по отношение на
причинените виновно от ответника Г.В. Ц. на
В.Р.Г. имуществени и
неимуществени вреди законосъобразно е ангажирана отговорността на ищцовия ГФ, тъй като към момента на осъществяване на непозволеното
увреждане, по
отношение на мотоциклета, управляван от ответника не е имало валидно сключен договор за задължителна застраховка „ГФ”.
Въз основа
на представените по делото писмени доказателства – платежни нареждания, които
не се оспориха от страните, съдът приема за безспорно установено по делото, че
преди подаване на исковата молба ищеца ГФ
е заплатил на пострадалото лице В.Р.Г. общо сумата от 26 849,33 лв. като обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди в резултат на ПТП, осъществено на 18.07.2015
г., с участието на МПС, управлявано от ответника, като сумата от 20 720 лв. е заплатена по щета № 210195/20.06.2016 г. и
обезщетява 20 000 лв. неимуществени
вреди и 720 лв. имуществени вреди,
а сумата от 6 129,33 лв. е
заплатена по щета № 210347/28.10.2016 г.
и обезщетява 6 000 лв.
неимуществени вреди и 129,33 лв.
имуществени вреди.
Налице са основанията на чл. 288 ал. 12 вр.
ал. 1 т. 2 б. „а“ от КЗ /отм./ вр.
чл. 45 от ЗЗД и в полза на ищеца ГФ
след заплащане на обезщетението на пострадалото лице е възникнало регресното
право да получи от ответника, в качеството на пряк причинител на увреждането
заплатеното обезщетение. От
представените писмени доказателства се установи по безспорен начин, че ответникът
в качеството на водач на МПС, по отношение на което не е сключена задължителна
застраховка „гражданска отговорност“ при управлението му е станал причина за
настъпването на пътнотранспортното произшествие с множество телесни повреди на
лицето В.Р.Г., което деяние в конкретният случай съставлява престъпление, за
което ответникът се е признал за виновен със сключено в наказателното
производство споразумение, имащо характера на влязла в законна сила присъда. С
оглед представените по делото писмени доказателства относно заплатените суми,
съдът приема, че искът е изцяло доказан както по основание, така и по размер и
следва да бъде уважен със законните от това правни последици.
Неоснователни са възраженията на ответника
относно липса на основания за присъждане на заплатения размер на обезщетенията, тъй като същите не
са определени от съд в спорното исково производство, алтернативно възраженията, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди е завишен с оглед конкретните увреждания на
пострадалото лице и поведението му при ПТП. Съдът приема, че от представените по делото писмени доказателства, подробно
обсъдени по - горе и неоспорени от ответника се установява, че обезщетенията са
определени при спазване на изискванията на чл. 273 от КЗ /отм./, към която
разпоредба препраща разпоредбата на чл. 288 ал. 6 от КЗ /отм./ при възлагане
правомощия на ГФ при определяне и изплащане
обезщетенията в
хипотезите на чл. 288 ал. 1
от КЗ /отм./, както и изискванията на разпоредбите на чл. 30 – 33 вкл. от
Правилника за устройството и дейността на ГФ /Правилника/, приет от КФН. Размерът
на всяко от обезщетенията на пострадалото лице е определен от екпертна комисия
към ГФ съгласно чл. 30 ал. 2 от Правилника, след което одобрен и изплатен въз
основа на решение на Управителният
съвет на ГФ съгласно
чл. 31 ал. 8 Правилника, като пострадалото
лице не е оспорило както размера на определените обезщетения, така и отказа на
ГФ да изплати пълния размер на определените обезщетения при съобразяване на 50
% съпричиняване на вредоносния резултат. Съобразявайки значителните по тежест и многобройни телесни увреждания на В.Р.Г., установени със споразумението в наказателното
производство и съставляващи средни телесни повреди, които неминуемо са свързани
със значителни по интензитет и продължителност болки и страдания за пострадалия, възстановителният
период на голяма част от които е бил 3 - 4 месеца, възникналата временна опасност за живота му в резултат на тези увреждания, както и обстоятелството, че костният
дефект на постралия, оперативно закрит с пластина е причинил постоянно
разстройство на здравето му, макар и неопасно за живота, безспорно установеното
увреждане на здравето му, изразяващо се в „дисторзия на лява глезенна става с
разкъсване на талофибуларно сухожлие“, за която му е проведено оперативно
лечение на 17.10.2016 г. и констатираното епилептогенно огнище, за което
превантивно на пострадалият е приложено медикаментозно лечение за да се избегне
което посттравматична епилепсия, съобразявайки и съпричиняването от страна на
пострадалия на вредоносносния резултат, в качеството му на пътник върху
мотоциклета, возил се без каска върху резервоара му, при знание най - малко за
това, че водачът не притежава правоспобност да го управлява, съдът
намира, че определеното и изплатеното от ГФ
обезщетение за
неимуществени вреди не е било
завишено, а съответства на критериите за справедливост, съобразно разпоредбата
на чл. 52 от ЗЗД, поради което и намира за неоснователно
възражението на ответника в тази връзка и искането му за намаляване
на регресната му отговорност на това основание.
На
основание чл. 78 ал. 1 и ал. 8 ГПК с оглед уважаване на предявения иск
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски, както следва: сумата от 1
073,97 лв. за държавна такса и сумата от 100 лв. за юрисконсулско възнаграждение, определено съгласно чл. 78
ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от ЗПР.
Водим от
горното, Съдът
Р е ш и:
осъжда Г.В.Ц., ЕГН ********** *** да заплати на основание чл. 288 ал. 12 вр. ал. 1 т. 2 б. „а“ от КЗ/отм./ вр. чл.
45 от ЗЗД на гаранционен фонд, гр. София, ул. „Граф
Игнатиев” № 2, ет. 4, представляван от изпълнителния директор и председател на
УС Б.М., а в производството от
юрисконсулт Й.Ш. и адвокат Б.К. от ПлАК сумата от 26 849,33 лв., представляваща общ размер на платени
парични суми по щета №
210195/20.06.2016 г. и щета № 210347/28.10.2016 г. за обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, претърпени от
В.Р.Г. при непозволено
увреждане –
пътнотранспортно произшествие, осъщественено на 18.07.2015
г. при управление от Г.В.Ц. на МПС - мотоциклет „Ямаха Крос“
без сключена застраховка „гражданска отговорност“ и
съставляващо престъпление, за
което е одобрено от съда споразумение по НОХД №
3078/2015 г. по описа на РС – гр. Плевен, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 24.04.2020 г. до
окончателното й заплащане.
осъжда Г.В.Ц., ЕГН ********** *** да заплати на основание чл. 78 ал. 1 и
ал. 8 от ГПК на гаранционен фонд,
гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет. 4, представляван от изпълнителния
директор и председател на УС Б.М., а
в производството от юрисконсулт Й.Ш.
и адвокат Б.К. общо сумата от 1 173,97 лв. за направени по
делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски апелативен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните, с въззивна жалба.
Окръжен
съдия: