ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№......... 16.02.2018г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ОСМИ
ГРАЖДАНСКИ състав
На шестнадесети февруари 2018г.
В закрито заседание в следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
като разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА гр.дело № 294 по описа
за 2018 година:
Предявена
е искова молба от К.П.Ж. против Прокуратурата на РБългария.
Ответникът
Прокуратурата на РБългария е представил писмен отговор в срока по чл.131 ГПК.
В
писмения отговор ответникът е направил възражение за местна подсъдност. Възражението
за неподсъдност на делото е направено своевременно, в преклузивния срок по
чл.119 ал.3 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се
предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес на
увредения срещу органите, от чиято незаконни актове, действия или бездействия
са причинени вредите. Посочената законова разпоредба предвижда изборна
местна подсъдност, като изборът е предоставен на ищеца. Ищецът
е направил своя избор, като е предявил иска пред съда по настоящия му адрес,
посочен в исковата молба. С оглед на това съдът намира, че възражението за
неподсъдност на настоящото гр.дело, направено от ответника е неоснователно.
Съдът
като взе предвид, че исковата молба е редовна и предявения иск е допустим,
намира че следва да внесе делото за разглеждане в о.с.з.
Съдът
счита, че следва да приеме като доказателства по делото, представени с исковата
молба писмени доказателства, тъй като същите са допустими, относими и
необходими по отношение на предмета на спора.
С
оглед правилно изясняване на делото от фактическа страна, съдът счита, че
следва да уважи исканията на ищеца за допускане на гласни доказателства и изискване
на посочените дела. По отношение на искането за допускане и назначаване на
психолого-психиатрична експертиза съдът счита, че следва да се произнесе след
събиране на гласните доказателства.
Следва да бъде указано на страните, че в първото
заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и
възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна
обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят
нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са
налице особени непредвидени обстоятелства или са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.
Следва да бъде указана на страните възможността да
разрешат спора си чрез медиация /доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно разрешаване на спорове/, като се обърнат към медиатор, вписан в
единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответника за местна подсъдност.
Определението
в тази му част подлежи на обжалване с частна жалба пред СтОС в едноседмичен
срок от съобщаването му.
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото следните документи: Постановление за
прекратяване на ДП №171-Рп/2015г.; Постановление за привличане на обвиняем от
18.07.2016г.; Постановление
за привличане на обвиняем от 02.09.2016г.; Обвинителен акт от
01.12.2016г., Обвинителен
акт от 18.11.2016г.; копия от присъда по НОХД №266/2016г. на ВС Пловдив, копие
от присъда по НОХД№293/2016г. на ВС Пловдив; копие от решение по НОХД№25/2017г.
на ВАП Пловдив; копие от решение по НОХД №26/2017г. на ВАС Пловдив; 5бр. договори
за правна защита и съдействие.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства, като ДОПУСКА
в качеството на свидетели лицата – Радостина Стайкова
Жекова, Николай
Щерев Щерев и Георги
Стоянов Енчев, които ще се водят за
съдебно заседание.
ДА СЕ
ИЗИСКАТ и ПРИЛОЖАТ НОХД №266/2016г. по описа на Пловдивски военен съд и НОХД
№293/2016г. по описа на Пловдивски военен съд, ведно с приложените към тях ДП № 45-рп/2016 г. по описа на ВОП Пловдив, ДП № 171 -
рп/2016г.; ВНОХД № 25 и 26 от
УКАЗВА
на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват
всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от
насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят
възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови
доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или
са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и
т. 2 ГПК.
НАПЪТВА
страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане спора, като им
УКАЗВА за възможността да се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен
регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.
СЪОБЩАВА
на страните ПРОЕКТ за ДОКЛАД, както следва:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от
ищеца права, изложени в исковата молба, са следните: Ищецът К.П.Ж.
твърди в исковата си молба, че досьдебно производство №
45-рп/
С постановление от 02.09.2016 г. по Досъдебно производство № 171 - рп/2016 г. по описа на ВОП Пловдив К.П.Ж. бил привлечен като
обвиняем обвинен за това, че в периода от 04.09.2014г. до 06.02.2015г.
включително, във военно формирование 48430 - Стара Загора, при условията на
продължавана престъпна дейност, на 6 пъти, чрез използване на документи с
невярно съдържание, получил суми на
обща стойност 900 лева, собственост на Министерството на отбраната, с намерение
да ги присвои - престъпление по чл.212 ал.1 алт.1 вр.чл.26 ал.1 от НК.
След
проведените разследвания от ВОП Пловдив били внесени обвинителни актове : ОБВИНИТЕЛЕН АКТ по прокурорска
преписка № 362/2016г. по ДП № 45-Рп/2016 г. по описа на Военно-окръжна прокуратура Пловдив, По ВДП №
31/2016г. по описа на Военна полиция, с което ищецът бил обвинен за това, че в
периода от 27.09.2010г. до 15.11.2011г. включително, във в.ф. 48 430 Стара
Загора, при условията на продължавана престъпна дейност, на 15 пъти, чрез използване на документи с невярно съдържание, както
следва:
Заявления-декларации
до жилищната комисия на в.ф.48430 - Стара Загора (Приложение № 1 към чл. 7, ал.
2 от "Наредба Н-22 от 16.07.2010 г. за изплащане на компенсационни суми на
военнослужещите и цивилните служители от МО, които живеят при условията на
свободно договаряне" (обв. ДВ бр.62 от 10.08.2010г.) от 01.09.2010 г., от
01.11.2010 г., от 30.05.2011 г., от 30.08.2011 г. и от 01.11.2011 г., в които в
раздел IV Сделки с недвижими имоти, т.7 декларирал невярното обстоятелство, че
той и членовете на семейството му не са прехвърляли жилищен имот на други лица
през последните 5 години, а в действителност ст. серж. К.П.Ж. с нотариален акт
за дарение на недвижими имоти № 44 от 26.07.2010 г., том IV, peг. № 3072, дело № 246 от
1
.Дворно място, представляващо УПИ IX - 189
от квартал 104 по плана за регулация на село Дълбоки, община Стара
Загора, с площ на УПИ от
1.3а м. август
2.3а
м. септември
3.3а
м. октомври
4.3а
м. ноември
5.3а
м. декември
6.3а м. февруари
7.3а
м. март
8.3а м.
април
9.3а
м. май
10.3а
м. юни
11.3а м. юли
12.3а
м. август
13.3а
м. септември
14.3а
м. октомври
15.3а
м. ноември
или
всичко на обща стойност 1440 лева, собственост на Министерството на отбраната,
с намерение да ги присвои, престъпление по чл.212, ал.1, алт.1, вр. чл.26, ал.1
or НК.
ОБВИНИТЕЛЕН АКТ По досъдебно
производство № 171-Рп/2015 г. по
описа на Военно-окръжна прокуратура Пловдив, Прокурорско дело №89/2016г., старши
сержант К.П.Ж. ***, бил обвинен за това,
че за периода от 04.09.2014г. до 06.02.2015 г. включително, във военно
формирование 48430-Стара Загора, при условията на продължавана престъпна
дейност, на 6 пъти, чрез използване на документи с невярно съдържание: два броя Заявления - декларации по чл.7, ал.2
/Приложение № 1/ съгласно Наредба Н-22 от 16 юли
Със Заповед № 611 /06.10.2014г. на Командир
военно формирование 48430-Стара Загора, за м. септември 2014г., на ст. с-т Ж.
са били изплатени 100 лв. чрез банков превод на 07.10. 2014г.
Със Заповед № 677/10.11.2014г. на Командир
военно формирование 48430-Стара Загора, за м. октомври 2014г. на ст. с-т Ж. са
били изплатени 100 лв. чрез банков превод на 11.11. 2014г.
Със Заповед № 702/24.11.2014г. на Командир
военно формирование 48430-Стара Загора, за м. ноември 2014г., на ст. с-т Ж. са
били изплатени 100 лв. чрез банков преводна 02.12. 2014г.
Със Заповед № 2/05.01.2015г. на Командир военно
формирование 48430-Стара Загора, за м. декември 2014г. на ст. с-т Ж. са били
изплатени 100 лв. чрез банков превод на 09.01. 2015г.
Със Заповед № 7/03.02.2015г. на Командир военно
формирование 48430-Стара Загора, за м. януари 2015г. на ст. с-т Ж. са били
изплатени 100 лв. чрез банков превод на 06. 02. 2015г.
или
всичко на обща стойност 700 лева собственост на МО, с намерение да ги присвои,
престъпление по чл. 212 ал.1, алт.1, вр. чл. 26 ал.1 от НК.
По обвинителните актове били
образувани НОХД съответно №№ 266/2016г. по описа на Военен съд
Пловдив, по който е постановена оправдателна присъда №12/06.04.2017 г. и НОХД №
293/2016г. по описа на Военен съд Пловдив, по което е постановена оправдателна
Присъда №11/2017г. Присъдите били протестирани от прокурора от ВОП Пловдив и с решение
№30 и №31 от 28.07.2017г. постановени съответно по НОХД №26/17 г. и №25/17г.
Военно-апелативен съд върнал и двете горепосочени дела за допуснати съществени
процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на обвиняемия. И в двете
решения се сочело, че е недопустимо два съдебни състава в отделни наказателни
производства да установяват едни и съши факти и обстоятелства, касаещи едно и
също лице. Посоченото нарушение било отстранимо и поради тази причина прокурора
следвало да приложи хипотезата на чл.217 ал.1 от НПК и да обедини двете дела. Същото
било сторено от прокурор при ВОП - Пловдив. Преценявайки наново фактите и
обстоятелствата по делата наблюдаващият прокурор във ВОП Пловдив преценил, че
предвид на всички гореизложени обстоятелства, сочещи на изключително
незначителна степен на обществената опасност на деянието следва да се приеме,
че в настоящия казус са били налице всички законови предпоставки за
приложението на чл.9, ал.2 пр.2 НК и наказателно производство следва да се
прекрати на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 пр.2 НПК вр. чл.9, ал.2 пр.2 НК - деянието не съставлява престъпление,
поради което на основание чл.24, ал.1, т. 1, пр. 2 от НПК вр. чл.9, ал.2 пр.2 НК прекратил с Постановление за
прекратяване на наказателното производство от 01.09.2017 г. наказателното
производство - ДП № 171 -Рп/15 г. по описа
на ВОП - Пловдив, което е обединило в себе си двете водени досъдебни.
Ищецът
заявява, че е на военна служба в БА от 02.09.1991г. Във военно звание „старши
сержант" е от 03.09.1995 г. На заеманата длъжност „Заместник - командир
взвод, той и командир на 1 разузнавателна група на разузнавателен взвод в щабна
рота на в.ф. 48430 — Стара Загора е назначен със заповед № 380 от 06.06.2012 г.
на Командир в.ф. 48430 Стара Загора. Има участие в мисия извън страната в
Афганистан през
Заявява,
че всяко едно незаконно обвинение води до промяна на нормалния начин на живот
за онзи, спрямо когото е повдигнато. Позовава се на разпоредбата на чл.2 ал.1
т.3 от ЗОДОВ и TP №3/2005
г. на ОСГК на ВКС. Счита, че действията на Военно-окръжна прокуратура са били
неоснователни, поради което следва да бъде ангажирана отговорността на
Прокуратурата на Република България, в чийто правомощия влизат повдигане и
поддържане на обвинение.
Сочи, че съгласно ЗСВ и НПК - Прокурорът е
държавният орган, който проверява съставлява ли деянието престъпление, длъжен е
да му даде правилна квалификация, проверява има ли основание за прекратяване
или спиране на предварителното наказателно производство, събрани ли са всички
доказателства, необходими за разкриване на обективната истина, подкрепя ли се
обвинението от тези доказателства, отстоява обвинението в процеса. В
съответствие с разпоредбата на чл. 7 пасивно легитимиран по този иск са
органите по чл. 2 от ЗОДОВ, чиито актове и действия се твърди, че са причинили
вреди на ищеца. Обвинението в престъпление се явява неоснователно /незаконно/
винаги, когато образуваното наказателно производство бъде прекратено поради
липса на данни за извършено престъпление.
Заявява,
че в поведението си се е старал да се ръководи от принципите за уважение и
зачитане на институциите и общо приетия ред. Бил социална личност,
жизнерадостен, контактен, с много приятели и контакти, винаги център на
компанията. Преди привличането му като обвиняем, ищецът е бил в добро
здравословно състояние, имал е добро самочувствие, спокоен живот, добри семейни
взаимоотношения с жена и деца, с родителите си, радвал се е на професионален
авторитет и е бил в добри професионални взаимоотношения с колегите си. Покрай
разправиите с делата ищецът много се измъчил; бил психически разстроен и
получавал често главоболие. Освен това бил със забавено мислене, дълго време не
отреагирал на поставените му задачи. Общата му реакция е свързана със
спецификите на неговата личност, ценностната му система, честолюбието му,
неговата чувствителност към обиди и огорчения. След привличането му като
обвиняем животът на ищеца се променил както в личен, така и в професионален
план. Същият започнал да живее в силно притеснение от наказателното
производство, изпитвал страх, безпокойство, потиснатост и срам от това че е
обвинен в извършването на тежко престъпление. Ж. станал затворен и необщителен,
проявявал раздразнителност, което нарушило нормалното му общуване с близките.
Същият започнал да страни от приятелите и познатите си, тъй като не желаел да
дава обяснения за наказателното производство.Чувствал се обиден и унизен, с
накърнено достойнство от това, че в този случай е напълно несправедливо
обвинен. Наказателните производства се отразили и на професионалния му
авторитет, започнал да усеща промяна в отношението на приятелите си, част от
тях изпитвали съжаление към положението му, а други - започнали да го избягват.
През целия период ищецът е изпитвал притеснения, поради обстоятелството, че е
привлечен като обвиняем за престъпления, които не е извършил и несигурност дали
няма да бъде осъден.
Заявява,
че е преживян стрес като физиологично явление, настъпило в резултат на
необикновено дълго продължило дразнение и с проявни форми като: тревожност,
депресия, гняв, избухливост, вътрешно напрежение и поведенчески промени като:
промени в апетита, в съня, нарушения в концентрацията, лесно забравяне, фобийни
изживявания, упрекване за събития, които не са били провокирани от него. Преживян
е стрес от промяната в бита и условията за живот в ареста, преживян е стрес в
ограничените контакти за общуване и получаване на актуална информация за
случващото се по света, преживяно е нарушение в нормалното движение. Във
военното формирование, където служел Ж. обстоятелствата, че срещу него се води
наказателно преследване станали известни още през 2015 година, когато били
изпращани до командирите и сержантите, обслужващи съответните служби и сектори
запитвания, писма, кадрови справки и други документи във връзка с бъдещото
превличане. Извършвани били огледи на местопроизшествие и други процесуални
действия.
Освен
това по досъдебните производства били разпитвани много негови познати и
приятели по начин такъв, че обстоятелствата по ДП да им станат известни и те от
своя страна да ги коментират с неограничен брой други лица. Социалните му
контакти в периода на разследване и обвинение са били силно ограничени, поради
спецификата на производството. Основна негова грижа в този продължителен период
била да докаже невинността си. Той останал в изолация и контактувал единствено
с роднини и с много малко от бившите си приятели.
В
момента, макар и стабилизиран имал по-ниско самочувствие, станал е
раздразнителен и се затворил в себе си. Поради спецификата на личността и
ценностната му система тежко били преживени уронването на името му в
обществото, отдръпването на приятелския кръг и изразените съмнения в неговата
невинност, поради продължилия толкова дълъг инстанционен процес, развит не в
едно а в две производства с еднакъв предмет. В резултат на силните емоционални
изживявания били налице кататимни мисли свързани с несправедливостта и обидата,
съдействали за провеждане на целенасочени действия за отстояване интересите на
личността.
Заявява,
че неведнъж и нашата съдебна практика е сочила, че самият факт, че срещу едно
лице е образувано наказателно производство, сам по себе си сериозно смущава
правната сфера на това лице, рефлектира съществено върху неговите основни права
и законни интереси: предявено му е обвинение, срещу което следва да се
защитава, призовано е да участва в досъдебното и съдебното производство при
извършване на процесуално следствени действия. Всичко това засяга
неприкосновеността на личността и защитените от обществото ценности като чест,
достойнство, добро име.
Изхождайки
и от указанията, дадени в ППВС №4/1964г. счита, че нарушения физически,
професионален и психически дискомфорт следва да бъде обезщетен по
справедливост. Обезщетението трябва да е съразмерно с вредите и да отговаря,
както на конкретните данни по делото, така и на обществените представи за
справедливост. При определяне на размера му с оглед нормата на чл. 52 от ЗЗД
следвало да се има предвид факта, че самото разследване е продължило твърде
дълго с оглед определените в НПК процесуални срокове, като причина за това е
било в поведението на служители на Прокуратурата, което от своя страна е станало
причина за удължаване некомфортното душевно състояние на ищеца и за по-късното
изчистване на името му. В тази връзка следвало да се отчетат следните
обстоятелства, съдебната практика по чл. 290 ГПК на ВКС установила, че
основните са: личността на увредения, данните за предишните му осъждания,
начина му на живот и обичайната среда, тежестта на престъплението, за което му
е повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство,
наложените мерки на процесуална принуда, отражението върху личния, обществения
и професионалния му живот, разгласа и публичност, стигнало ли се е до
разстройство на здравето му, а ако увреждането му е трайно, каква е
медицинската прогноза за развитието на заболяването му. Във всички случаи на
приложение на чл.52 ЗЗД, база при определяне на паричното обезщетение за
причинени неимуществени вреди, са и стандартът на живот в страната и
средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на
увреждането. Справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи,
като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за
обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид. По отношение на ищеца били
повдигнати две обвинение за тежко престъпление по смисъла на чл. 93 т. 7 НК
продължили и поддържани пред две съдебни инстанции 1 година. Позицията на К.Ж.,
поддържана в хода на наказателното производство била последователно отстояване
на становището за невиновност по така предявеното и обвинение. Оказвал активно
съдействие при разследването, давал обяснения в качеството на обвиняем, като
през цялото време поддържал становище, че е невиновен по така предявеното и
обвинение.
Само
по себе си обвинението в извършването на такова престъпление, било свързано
обичайно със значителен стрес и множество негативни изживявания, които поради
това пострадалият не е длъжен да доказва, защото наличието им се презюмира от
повдигането на самото обвинение и през целия период на висящност на
наказателното производство (така и Р 150-2016-III
г.о., Р 165-2015-III г.о.,
Р 480-2013-IV г.о. на ВКС). Следвало да се
има предвид и спецификата на отношенията във военното формирование, силно
завишената чувствителност към воинската чест.
Следвало
да се има предвид, че производството не било едно, а две паралелни производства за едно деяние,
извършвано в различни периоди, които ангажират емоционалното състояние на
ищеца, както следва - трикратно явяване по време на ДП в гр.Стара Загора за
едното ДП и трикратно явяване в град Пловдив по другото ДП , четирикратно
явяване по едното НОХД в гр.Пловдив и трикратно по другото в гр.Стара Загора,
двукратно явяване в гр.София по две ВНОХД. Всяко по себе си натрупва описаните
отрицателни въздействия върху психиката на ищеца. Поради това счита, че
необходима и достатъчна за репариране на причинените на ищеца неимуществени
вреди е сумата от 10 000 лв.
В
пряка причинна връзка от тези му обвинения, ищецът е претърпял и имуществени
вреди - загуби в размер на платените от него адвокатски хонорари в общ размер
от 2600 лева на представляващите го в досъдебната и съдебна фаза на
наказателното производство адвокати, по сключените между тях горепосочени
договори за правна защита и съдействие (чл. 8 ЗОДОВ и Решение № 126-2010-IV г.о. на ВКС, Решение № 832-2010-IVr.o. на ВКС). От влизането в сила на
Постановлението за прекратяване на наказателното производство от 01.09.2017 г.
на ВОП Пловдив, е възникнала и отговорността на държавата за обезвреда на тези
причинени му от същото имуществени и неимуществени вреди (т. 4 от TP 3/2005 г. на ОСГК на ВКС). Счита, че пасивно
легитимирана да отговаря за обезвредата им е Прокуратурата, защото органите й
имат функцията да повдигат и поддържат в наказателното производство обвинението
за престъпления от общ характер, а в случая именно наблюдаващ прокурор при ВОП
Пловдив е имал водеща и контролираща функция в досъдебното производство, в
което с посочените постановления, а след това и с изготвени и внесени в съда от
прокурор в същата прокуратура обвинителни актове, а освен това и оправдателните
присъди са били протестирани. На ищецът е било повдигнато и поддържано
обвинение в извършването на посоченото престъпление, по което след това той е
бил изцяло оправдан с влязлата в сила горепосочена присъда (чл. 46, ал. 1 и 2 НПК и т. 5 от TP 3/2005
г. на ОСГК на ВКС), а след отмяната на присъдите, наказателното производство е
било обединено и прекратено.
Моли
съда да постанови решение, с което да осъди Прокуратурата на РБ да му заплати обезщетение
за неимуществени вреди за периода от 18.07.2016г. до 08.09.2017г., за
претърпени от него унижения, притеснения и уронване на престижа и доброто му
име в обществото и изразяващи се в претърпени болки и страдания от стрес,
накърняване на честта и достойнството, авторитета и доброто име, нарушаване на
спокойствието, ограничаване правото му на свободно придвижване и контакти с
широкия му кръг от познати и приятели за времето от 18.07.2016г. до
08.09.2017година или 1 година и 50 дни, вследствие на повдигнатото му и
поддържано обвинение за извършено престъпление по чл.212 ал.1 алт.1, вр. чл.26
ал.1 от НК., за което наказателното производство е прекратено в размер на 10000 лв., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 08.09.2017 г. до окончателното й изплащане;
Да
осъди Прокуратурата на РБ да му заплати обезщетение за имуществени вреди за
периода от 08.07.2011г. до 11.05.2017г., претърпени вследствие на повдигнатото
му и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл.212, ал.1 алт.1, вр.
чл.26 ал.1 от НК, за което наказателното производство е прекратено в размер на
общо 2600 лв. за платеното от него адвокатско възнаграждение.
Претендира
направените по делото разноски.
Ответникът Прокуратурата на РБългария представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който
взема становище, че оспорва предявените искове по основание и размер. Не
оспорва фактите и обстоятелствата във връзка с образуването на досъдебните
производства, повдигането на обвинение, протестирането на оправдателните
присъди, обединяването на ДП и прекратяването на наказателното производство. Заявява,
че срещу Прокуратурата па Република България са предявени обективно съединени
искови претенции, за неимуществени и имуществени вреди, които ищецът К.П.Ж. твърди,
че е търпял в резултат на водените срещу него наказателни производства. С
постановление от 18.07.2016г. по досъдебно производство №45-рп/2016г. и
постановление от 02.09.2016 г. по досъдебно производство № 171 - рп/2016 г. и
двете по описа на Военно-окръжна прокуратура Пловдив в качеството на обвиняем е
бил привлечен ищецът за извършено престъпление по чл.212, ал.1, алт.1, вр.
чл.26, ал.1 от НК, като не му е била взета мярка за неотклонение.
Във Военен съд-Пловдив били образувани съответно НОХД №
266/2016 г. по описа на същия, по което била постановена оправдателна присъда №
12/06.04.2017 г. и НОХД № 293/2016 г. по описа на същия съд, по което също била
постановена оправдателна Присъда № 11/2017 г. Присъдите били протестирани от
прокурор от ВОП – Пловдив. С решение № 30 и № 31 от 28.07.2017 г., постановени
съответно по НОХД № 26/2017 г. и № 25/2017 г. Военно-апелативен съд София
върнал на ВОП Пловдив и двете горепосочени дела за допуснати съществени
процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на подсъдимия Ж.. С
Постановление за прекратяване на наказателното производство от 01.09.2017 г. на
ВОП Пловдив, наказателното производство – ДП № 171 – Рп/2015 г. по описа на ВОП
Пловдив, което е обединило в себе си двете водени досъдебни производства, било
прекратено, на основание чл.9, ал.2 от НК.
По отношение на претенцията в размер на 10 000 лева
за неимуществени вреди заявява, че към исковата молба е приложено Постановление
от 01.09.2017 г. на ВОП – Пловдив за прекратяване на основание чл.243, ал.1,
т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, наказателното производство по ДП № 171 –
Рп/2015 г. по описа на ВОП – Пловдив спрямо ищеца К.П.Ж., но липсвали
доказателства за неговия стабилитет, дали е обжалвано по реда на чл.243, ал.4
от НПК или отменено, потвърдено от прокурор от по – горестоящата прокуратура по
реда на чл.243, ал.10 от НПК. С оглед на което счита, че претенцията на ищеца Ж.
за причинени неимуществени вреди в размер на 10 000 лева не е доказана по
основание и по размер.
Счита освен това, че претенция от 10 000 лева е
завишена по размер, не е съобразена с разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД и с трайната съдебна практика, както и с обществено икономическите
условия в страната. Спрямо ищеца К.П.Ж. не са настъпили негативни последици
върху психиката и личността му.
В
конкретният случай воденото срещу ищеца К.П.Ж. наказателно производство по Д11
№ 171 -Рп/15 г. но описа на ВОП - Пловдив било за извършено престъпление по
чл.212, ал.1, алт.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, което е „тежко", по смисъла на
чл.93, г.7 от НК, тъй като е наказуемо с „лишаване от свобода" от две до
осем години. Независимо от това, спрямо ищеца Ж. не била взета мярка за
неотклонение при привличането му в качеството на обвиняем или друга мярка за
процесуална принуда по реда на НПК. Ищецът продължил да изпълнява служебните си
задължения като военнослужещ, както и тези в личния си живот.
Независимо
от обективната отговорност по ЗОДОВ, в тежест на ищеца К.П.Ж. било да докаже
размера на търпените вреди, техният размер и връзката им с повдигнатото му
обвинение. Счита за недоказани твърденията на ищеца, че е търпял вреди
изразяващи се в неблагоприятни отражения в личен и служебен план, стрес,
уронване на доброто му име в обществото, не подкрепени с доказателства.
Недоказани били и твърденията му, че негативните емоции са се отразили в
ежедневната му работа.
Наказателното
производство - ДП № 171 -Рп/15 г. по описа на ВОП - Пловдив водено срещу ищеца Ж.
било прекратено с Постановление за прекратяване на наказателното производство
от 01.09.2017 г. на ВОП-гр.Пловдив, на осн. чл.24. ал.1, т. 1, пр. 2 от НПК, с
оглед на чл.9, ал.2 от НК.
Счита,
че е налице основанието на чл.5, ал.2 от ЗОДОВ и исканото обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. следва да се намали, тъй като
ищецът Ж. виновно е допринесъл за увреждането си.
Недоказани
били твърденията на Ж. за изключително тежки и интензивни отрицателни
преживявания от обвинението срещу него, които да са дали отражение върху
здравето и психиката му. Не били ангажирани доказателства за наличието на пряка
причинно-следствена връзка между водените срещу ищеца Ж. наказателни
производства и посочените обстоятелства в исковата молба.
Оспорва
по основание и размер и претенцията за имуществени вреди в размер на 2600 лева,
като сочи, че липсват доказателства за действително заплатеното адвокатско възнаграждение
– в брой или по банков път. Също така счита, че делото не се е отличавало с
голяма фактическа и правна сложност, поради което прави възражение по чл.78,
ал.5 от ГПК, като счита, че възнаграждението за адвокат е прекомерно и поради
това и следва да бъде намалена исковата претенция за имуществени вреди в размер
на 2600 лева.
Моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.
Правното
основание на предявения иск е чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ. В тежест на ищеца е да
установили наличието на елементите на фактическият състав по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ ангажиращ отговорността на Държавата за вреди причинени от неоснователно
обвинение в извършване на престъпление. В тежест на ответника е да докаже
възраженията си против иска, изложени в писмения отговор.
НАСРОЧВА
делото за 20.03.2018г. от 10,45ч., за която дата
да се призоват страните.
ПРЕПИС
от настоящото определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните, а на ищеца да се връчи и
препис от писмения отговор на ответника.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: