Решение по дело №203/2024 на Административен съд - Пазарджик

Делото е образувано по касационна жалба на „Каучук“ АД, ЕИК *********, против Решение № 482 от 04.12.2023 г., постановено по нахд № 1411/2023 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, с което решение е потвърдено Наказателно постановление № 13-2300281 / 28.08.2023 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, с което постановление за нарушение на чл. 194, ал. 1 от Наредба № 7 за Минимални изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване, на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв.

Касаторът – „Каучук“ АД – моли да бъде отменено обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно. Излага съображения за нарушения на закона. Поддържа жалбата си чрез процесуалния си представител в проведеното съдебно заседание. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът – директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик – не изпраща представител в проведеното съдебно заседание но оспорва жалбата в писмено становище, подадено от процесуалния му представител. Счита обжалваното решение за законосъобразно и правилно. На свой ред заявява претенция за разноски и възразява за прекомерност на насрещната претенция.

Прокурорът представя заключение за неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Предлага съдът да го остави в сила.

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок от страна в първоинстанционното производство, което е приключило неблагоприятно за нея.

Районният съд е потвърдил наказателното постановление, като е приел, че извършването от касатора на вмененото му нарушение е безспорно установено със събраните по делото доказателства, липсват съществени нарушения в административнонаказателното производство и наложените санкции са определени в законосъобразен размер.

Настоящият касационен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд.

Действително, касаторът в качеството си на работодател не е осигурил безопасността на работещите в цеха му, поради което се е случил инцидент с работник, който е паднал в технологично понижение и е получил прободна рана.

Фактът на осъществяване на деянията е несъмнен, доколкото съдът основателно е кредитирал събраните гласни и писмени доказателства.

Неоснователни са възраженията на касатора.

Несъстоятелни са твърденията, че касаторът е осигурил необходимата безопасна среда за полагане на труд, а причина за инцидента е единствено и само поведението на работника (препъване, вследствие на човешка грешка и пробождане с личен нож на работника). Напротив, безспорно е от показанията на свидетелката Д., че до технологичното понижение не е трябвало да има достъп и че е липсвал метален парапет, който да предпазва от залитане, както и от политане и падане към ролката. Имало е само 20 см бетонов бордюр, който както правилно сочи съдът е създавал допълнителен риск от препъване и падане. Съответно от показанията на свидетеля-очевидец З. (колега на пострадалия И. Г.) без съмнение става ясно, че падането на Г. не е резултат от негова грешка, а е нормален резултат от работата, която са извършвали: И. „беше застанал странично спрямо нея (лентата), за да може да издърпва плата. Г. „дръпна, изведнъж се отлепи плата и той политна и през бордюра“. Ножът, който е носел Г. и на който се е наръгал при падането си, му е бил необходим, „за да извършваме работата си“, както отново убедително установява свидетелят З..

Следователно, касаторът не е изпълнил задължението си да обезопаси понижението, а падането на работника и станалият инцидент са резултат от нормалната производствена дейност в предприятието. Тоест правилно съдът е приел, че отговорността за инцидента изцяло се носи от касатора, който не е осигурил безопасни условия на труд на своите работници.

Неоснователно е и възражението за допуснато нарушение в административнонаказателното производство поради неотносимост на посочената в АУАН и НП като нарушена законова разпоредба, неяснота на същата, непосочване на всичките и хипотези, нито на връзката и с друг законов текст, като всичко това според касатора води до невъзможност на нарушителя да разбере какво нарушение му се вменява за извършено. Напротив, нарушената разпоредба на чл. 194, ал. 1 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване е напълно ясна, съдържа самостоятелен състав на нарушение без да е необходимо препращане към други норми и точно съответства на словесно описаното в административнонаказателните актове нарушение.

Тази норма предвижда следното:

Чл. 194. (1) Работещите трябва да имат безопасен достъп и да са в безопасност във всички места и зони, където се извършва производствена дейност и операции по настройване и поддържане на работното оборудване.

Словесно нарушението е описано по следния начин: „Каучук“ АД в качеството си на работодател не е осигурил безопасност на работещите в цех „Транспортна лента“… във всички места и зони, където се извършва производствена дейност, както и операции по настройвате и поддържане на работното оборудване /в т.ч. при отлепване на изолационен плат и възможния откат при рязко издърпване/“. Посочен е и настъпилият конкретен вредоносен резултат, а именно: лицето И. Д. Г., извършвайки дейности по отлепване „вследствие на дърпането и получилия се откат след разлепването, същият губи равновесие и пада в технологично понижение на развивното устойство“, като „при падането получава прободна рана“.

Видно от цитираната по-горе нарушена разпоредба е, че тя поставя задължението за работодателя да осигури безопасност на работниците навсякъде в предприятието. Именно необезопасяване на конкретно място в производствения цех – „технологично понижение на развивното устойство“ довело до инцидент с работника Г. е описано като нарушение в АУАН и НП и това нарушение е съответно на нарушената разпоредба. Не е необходимо посочване на всички хипотези на разпоредбата, а на конкретно нарушената хипотеза, което и е направено – неосигуряване на безопасност на конкретно място на извършвана производствена дейност. Яснотата на нормата и съответстващото и правилно описание на извършеното нарушение изключват и необходимостта от посочване на връзки с други законови текстове. Неизпълнението на задължението на касатора да осигури безопасност на работното място се обхваща и от състава на посочената санкционна норма на чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда, която предвижда налагане на имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв.

Следователно, са правилни изводите на съда за безспорна установеност на нарушението и липсата на съществени нарушения в административнонаказателното производство. Законосъобразни са и изводите на съда, с които той е приел за справедлива наложената имуществена санкция от 5000 лв., която е в размер по-близък но под средния, предвиден в закона. Действително касаторът няма други нарушения на безопасните и здравословни условия на труд но в случая е налице значителен вредоносен резултат – настъпил е инцидент, който е засегнал здравето на работника Г.. Предвид това наложената санкция е справедлива и законосъобразна, и както правилно счита съдът следва да послужи като превенция срещу бъдещи нарушения от страна на касатора.

Предвид гореизложеното, като е приел, че административното нарушение е доказано, при липса на съществени нарушения в административнонаказателното производство, а наложената санкция е справедлива и е потвърдил наказателното постановление, районният съд е постановил решение в съответствие с относимия материален закон. Затова, като правилно и законосъобразно първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото е основателна претенцията за разноски на ответника. Тъй като не е заявен конкретно претендиран размер на юристконсултстско възнаграждение, то следва да му се присъди минималното такова, предвидено в закона, а именно 80 лв.

Затова съдът

 

Р Е Ш И:

 

Оставя в сила Решение № 482 от 04.12.2023 г., постановено по нахд № 1411/2023 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, с което решение е потвърдено Наказателно постановление № 13-2300281 / 28.08.2023 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, с което постановление за нарушение на чл. 194, ал. 1 от Наредба № 7 за Минимални изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване, на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда на „Каучук“ АД, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв.

Осъжда „Каучук“ АД, ЕИК ********* да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджи, разноски по делото в размер на 80 лв. (осемдесет лева).

Решението е окончателно.