Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер
273 22
февруари 2021 година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД БУРГАС, осми състав, в открито заседание на десети февруари, две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
Съдия Златина Бъчварова
Секретар
В.С.
като разгледа административно дело номер 1599 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 118 от Кодекса за
социално осигуряване /КСО/ във
връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
Образувано
е по жалба на Н.Г.Д. ***, против решение №1040-02-73 от 10.07.2020 г. на
директора на Териториално поделение/ТП/ на Национален осигурителен институт/НОИ/
Бургас, с което е възобновено производството по жалба с вх.№1012-02-27 от
06.02.2020 г. срещу разпореждане №021-00-566-5 от 22.01.2020 г. на ръководителя
на осигуряването за безработица, ТП НОИ Бургас, с което, на основание чл.54ж,
ал.3, вр. чл.114, ал.1 КСО, е разпоредено възстановяване на недобросъвестно
получено парично обезщетение за безработица за периода 25.01.2016 г.-
02.09.2016 г. в размер на 724.15 лева-главница и лихва-257.57 лева, от датата
на неоснователно полученото обезщетение до датата на настоящото разпореждане и
е оставено в сила разпореждане №021-00-566-5 от 22.01.2020 г. на ръководителя
на осигуряването за безработица, ТП НОИ Бургас, с което на основание чл.54ж,
ал.3, вр.чл.114, ал.1 КСО, е разпоредено възстановяване на недобросъвестно получено
парично обезщетение за безработица за периода 25.01.2016 г.- 02.09.2016 г. в
размер на 724.15 лева-главница и лихва-257.57 лева от датата на неоснователно
полученото обезщетение до датата на настоящото разпореждане.
Жалбоподателят, редовно уведомен, чрез
процесуалния си представител, поддържа
сезиращата съда жалбата. С доводи за незаконосъобразност иска да се отмени
решението на директора на ТП НОИ Бургас. Твърди, че за периода 12.02.2014
г.-26.03.2015 г. е имала валидно трудово правоотношение с работодателя „Топ
фуудс 1“ЕООД; полагала е реално труд и има право на парично обезщетение.
Ангажира доказателства. Претендира разноски.
Ответникът-
директор на ТП НОИ Бургас, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител,
оспорва жалбата, счита същата за неоснователна. Представя административната
преписка по издаване на оспорения административен акт. Не ангажира допълнителни
доказателства. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представени са писмени
бележки.
Административен
съд Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателствата и
закона, намира следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 118, ал.1 КСО, от лице, което има правен интерес,
съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна, при следните съображения:
На
01.02.2016 г. жалбоподателят е подала заявление, вх.№021-00-566, в което е
декларирала прекратено осигуряване, считано от 25.01.2016 г./л.58 и 59 от
делото/.
По
повод подаденото заявление, с разпореждане №021-00-566-1 от 15.02.2016 г.,
ръководителят на осигуряването за безработица е отпуснал на Д. парично
обезщетение за безработица, считано от 25.01.2016 г. до 24.09.2016 г., в размер
на 14.93 лева дневно/л.57 от делото/.
На
12.09.2016 г. Д. е подала декларация за промяна на обстоятелствата, където е
посочила, че започва упражняване на трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по КСО, считано
от 03.09.2016 г./л.53 от делото/.
С
разпореждане №021-00-566-2 от 12.09.2016 г., на основание чл.54ж, ал.1,
вр.чл.54д, ал.1, т.1 КСО, е прекратено отпуснатото на Н.Д. парично обезщетение
за безработица, считано от 03.09.2016 г., поради започване на трудова
дейност/л.52 от делото/.
С
писмо, изх.№113-28-14 от 06.01.2020 г., ТП НОИ Ямбол е уведомило ТП НОИ Бургас,
че при извършени проверки съвместно с
МВР, НАП и Инспекцията по труда, са установени дружества, сред които
„Топ фуудс 1“ЕООД, ЕИК/Булстат **********, които не са упражнявали търговска
дейност, поради което са заличени трудови договори и данни по чл.5, ал.1, т.4 КСО на лица, за които от тези работодатели са подавани уведомления по чл.62,
ал.5 КТ и декларации, обр.1 и 6. Посочено е, че част от лицата са ползвали
неправомерни парични обезщетения, които следва да възстановят. Било установено,
че жалбоподателят е ползвала парично обезщетение за периода 25.01.2016
г.-02.09.2016 г. в размер на 2314.15 лева/л.50 от делото/.
По
повод постъпилия сигнал от ТП НОИ Ямбол, ръководителят на осигуряването за
безработица, ТП НОИ Бургас, е издал разпореждане №021-00-566-4 от 22.01.2020
г., с което, на основание чл.54ж, ал.2, т.1 КСО, е изменил разпореждане
№021-00-566-1 от 15.02.2016 г., в частта относно периода на отпуснатото на Д.
обезщетение за безработица, като е определил нов такъв-от 25.01.2016 г. до
24.07.2016 г. Посочил е, че тъй като осигурителят „Топ фуудс 1“ЕООД не е
извършвал търговска дейност, Н.Д. не е полагала труд и не е извършвала реално
трудова дейност , поради което за нея не е възникнало основание за осигуряване
по чл.10 КСО и данните за осигурителен стаж и доход по чл.5, ал.4, т.1 КСО за
периода 12.02.2014 г.-26.03.2015 г., вкл., са заличени. Предвид заличаване на
данните за посочения период, следва да се извърши нова преценка на правото,
размера и периода на парично обезщетение/л.47 и 48 от делото/.
С
решение №1040-02-22 от 25.02.2020 г., директорът на ТП НОИ Бургас е отменил
разпореждане №021-00-566-4 от 22.01.2020 г. на ръководителя на осигуряването за
безработица, ТП НОИ Бургас, с което, на основание чл.54ж, ал.2, т.1 КСО е
изменено разпореждане №021-00-566-1 от 15.02.2016 г., в частта относно периода
на отпуснатото парично обезщетение за безработица по чл.54а КСО на Н.Г.Д. и е
определен нов период за парично обезщетение за безработица от 25.01.2016 г. до
24.07.2016 г. и е върнал преписката на ръководителя на осигуряването за
безработица, ТП НОИ Бургас, за ново произнасяне/л.23-25 от делото/.
С
решение №1040-02-24 от 26.02.2020 г. на директора на ТП НОИ Бургас, е спряно
производството по жалба, вх. №1012-02-27 от 06.02.2020 г. против разпореждане №021-00-566-5
от 22.01.2020 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, ТП НОИ
Бургас, с което, на основание чл.54ж, ал.3, вр.чл.114, ал.1 КСО е разпоредено Н.Г.Д.
да възстанови недобросъвестно полученото обезщетение за безработица за периода
25.01.2016 г.-02.09.2016 г. в размер на 724.15 лева-главница и 257.57
лева-лихва от датата на неоснователно полученото обезщетение да датата на
настоящото разпореждане/л.19-21 от делото/. Изложил е мотиви, че лицето е
получавало парично обезщетение за безработица за периода 25.07.2016 г. до
02.09.2016 г., за който няма право, поради заличени данни за осигурителен стаж
и доход по чл.5, ал.4, т.1 КСО за периода от 12.02.2014 г. до 26.03.2015 г.,
вкл., при осигурителя „Топ фуудс 1“ЕООД, ЕИК/Булстат *********, които оказват
влияние върху размера и периода на отпуснатото обезщетение за безработица.
Лицето следва да възстанови изплатените в по-висок размер от дължимия, парични
обезщетения за безработица за периода от 25.01.2016 г. до 24.07.2016 г./л.42-43
от делото/.
Решение
№1040-02-22 от 25.02.2020 г., на директора на ТП НОИ Бургас, не е обжалвано и е
влязло в сила.
Издадено
е разпореждане №021-00-566-6 от 08.06.2020 г. на ръководителя на осигуряването
за безработица, ТП НОИ Бургас, с което, на основание чл.54ж, ал.2, т.1 КСО, е
изменено разпореждане №021-00-566-1 от 15.02.2016 г., в частта относно периода
и размера на отпуснатото на Н.Д. парично обезщетение, а именно: определен е нов
период на паричното обезщетение за безработица-от 25.01.2016 г. до 24.07.2016
г. и нов размер на паричното обезщетение за посочения период-12.72 лева
дневно/л.16 от делото/. Последното не е обжалвано и влязло в сила.
С
оспореното в настоящото производство решение №1040-02-73 от 10.07.2020 г., е
възобновено производството по жалба с
вх.№1012-02-27 от 06.02.2020 г. срещу разпореждане №021-00-566-5 от 22.01.2020
г. на ръководителя на осигуряването за безработица, ТП НОИ Бургас, с което, на
основание чл.54ж, ал.3, вр.чл.114, ал.1 КСО, е разпоредено възстановяване на
недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица за периода
25.01.2016 г.- 02.09.2016 г. в размер на 724.15 лева-главница и лихва-257.57
лева, от датата на неоснователно полученото обезщетение до датата на настоящото
разпореждане, и разпореждането е оставено в сила /л.7-14 от делото/.
При
тези факти се налагат следните правни изводи:
На
първо място, решение №1040-02-73 от 10.07.2020 г. е издадено от компетентен
орган, съобразно чл.117, ал.3 КСО. Компетентен е и органът издал разпореждане
№021-00-566-5 от 22.01.2020 г.- ръководител на осигуряването за безработица, ТП
НОИ Бургас, съобразно чл.54ж, ал.1 КСО и заповед №1015-02-75 от 12.04.2016 г.
на директора на ТП НОИ Бургас/л.256 от делото/.
На
второ място, същите са издадени в предвидената от закона писмена форма.
На
трето място, при издаване на решението и потвърденото с него разпореждане не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
На
следващо място, относно приложението на материалния закон съдът съобрази
следното:
С
процесното решение директорът на ТП НОИ Бургас е оставил в сила разпореждане
№021-00-566-5 от 22.01.2020 г. на ръководителя на осигуряването за безработица,
ТП НОИ Бургас, с което, на основание чл.54ж, ал.3, вр.чл.114, ал.1 КСО е
разпоредено Н.Г.Д. да възстанови недобросъвестно полученото обезщетение за
безработица за периода 25.01.2016 г.-02.09.2016 г. в размер на 724.15
лева-главница и 257.57 лева-лихва от датата на неоснователно полученото
обезщетение да датата на настоящото разпореждане/л.19-21 от делото/. Изложил е
мотиви, че лицето е получавало парично обезщетение за безработица за периода
25.07.2016 г. до 02.09.2016 г., за което няма право, поради заличени данни за
осигурителен стаж и доход по чл.5, ал.4, т.1 КСО за периода от 12.02.2014 г. до
26.03.2015 г., вкл., при осигурителя „Топ фуудс 1“ЕООД, ЕИК/Булстат *********,
които оказват влияние върху размера и периода на отпуснатото обезщетение за
безработица. Лицето следва да възстанови изплатените в по-висок размер от
дължимия, парични обезщетения за безработица за периода от 25.01.2016 г. до
24.07.2016 г./л.42-43 от делото/.
По делото не се спори, че лицето е придобило право
на парично обезщетение за безработица, считано от 25.01.2016 г. до
24.09.2016 г., в размер на 14.93 лева дневно.
Няма спор, че
поради започване на трудова дейност, паричното обезщетение за безработица на Д.,
считано от 03.09.2016 г., е прекратено.
Спорът се свежда
до това дали Д., през периода 12.02.2014
г. до 26.03.2015 г., вкл., е осъществявала трудова дейност на длъжността, на
която е била назначена и в какво се е изразявала тази дейност, при осигурителя
„Топ фуудс 1“ЕООД, ЕИК/Булстат *********.
Според
нормата на чл.114, ал.1 КСО, посочена като правно основание за издаване на
разпореждане №021-00-566-5 от 22.01.2020 г. за възстановяване на суми, е
предвидено, че недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се
възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл.113. Следователно
недобросъвестността на лицето, което е получило осигурителните плащания е
предпоставка за възстановяване на получените суми. Недобросъвестността не се
предполага, а следва да бъде доказана по общите правила на чл.170, ал.1 АПК от
органа, издал административния акт, съдържащ позоваване на недобросъвестност. В
конкретния случай, органът е доказал недобросъвество получени суми от Н.Д.,
адресат на административния акт.
Данните
по делото сочат, че „Топ фуудс 1“ЕООД не е извършвало търговска дейност и
жалбоподателят не е полагала труд за този осигурител, за което да подлежи на
осигуряване и съответно не е осигурено лице по чл.10 КСО.
Съобразно
легалната дефиниция, установена с правилото на
§1 ,ал.1, т.3 ДР КСО, „осигурено лице“ е физическо лице,
което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по
чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за
което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето,
което е започнало трудова дейност съгласно чл.
10,
продължава и през периодите по чл.
9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5 КСО.
Според нормата
на чл.10, ал.1 КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да
упражняват трудова дейност по чл.
4
или чл. 4а, ал. 1 и за
който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването
й. Цитираната разпоредба изрично определя момента, от който възниква
осигуряването, а именно: денят, в който лицата започват да упражняват трудова
дейност по чл.4 КСО и продължава до прекратяването й. Затова лицето следва
добросъвестно да участва в осигурителното правоотношение и обуславящото го
трудово такова, за да придобие право на парично обезщетение. Наличието на валидно
възникнало трудово правоотношение само по себе си не е основание за началото на
осигуряването. То е предпоставка за това, но само в случаите, когато лицето е
започнало реално да престира труд. В конкретния случай не са установени
трудовите функции на Д.. Следователно лице, за което не е доказано, че е
извършвало трудова дейност, не може да има качеството осигурено лице,
независимо дали за него са подавани данни в НАП и са внасяни осигурителни
вноски.
По правилата на
разпределение на доказателствената тежест, жалбоподателят не ангажира
доказателства, които да опровергаят констатациите на админиситративния орган.
Не е представен
трудов договор, поради което не е ясно каква длъжност е заемала Д. и какви
функции е изпълнявала; не са представени ведомости и фишове за получено трудово
възнаграждение. Показанията на разпитания свидетел, счетоводител на
дружеството-работодател, са противоречиви и непоследователни, и не налагат друг
извод различен от този на административния орган, че жалбоподателят не е
упражнявала реално трудова дейност за периода 12.02.2014 г. до 26.03.2015 г.,
за който са и заличени данните й за осигурителен стаж и доход по чл.5, ал.4,
т.1 КСО.
Ето
защо, правилно административният орган е приел, че Д. следва да възстанови
недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода
25.01.2016 г.-02.09.2016 г. в размер на 724.15 лева-главница и лихва-257.57
лева, тъй като ги е получила без да има право, поради заличени данни за
осигурителен стаж и доход по чл.5, ал.1, т.4 КСО за периода 12.02.2014
г.-26.03.2015 г., вкл., и да възстанови изплатените в по-висок размер от
дължимия парични обезщетения за безработица за периода 25.01.2016 г.-24.07.2016
г.
Предвид горното, законосъобразно директорът на ТП НОИ Бургас е възобновил производството по жалба с
вх.№1012-02-27 от 06.02.2020 г. срещу разпореждане №021-00-566-5 от 22.01.2020
г. на ръководителя на осигуряването за безработица, ТП НОИ Бургас, с което, на
основание чл.54ж, ал.3, вр. чл.114, ал.1 КСО, е разпоредено възстановяване на
недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица за периода
25.01.2016 г.- 02.09.2016 г. в размер на 724.15 лева-главница и лихва-257.57
лева, от датата на неоснователно полученото обезщетение до датата на настоящото
разпореждане и е оставил в сила разпореждане №021-00-566-5 от 22.01.2020 г. на
ръководителя на осигуряването за безработица, ТП НОИ Бургас, с което на
основание чл.54ж, ал.3, вр.чл.114, ал.1 КСО, е разпоредено възстановяване на
недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица за периода
25.01.2016 г.- 02.09.2016 г. в размер на 724.15 лева-главница и лихва-257.57
лева от датата на неоснователно полученото обезщетение до датата на настоящото
разпореждане.
Жалбата
на Н.Д. е неоснователна и следва да се отхвърли.
При този резултат и предвид направеното
искане в полза на администрацията се следва юрисконсултско възнаграждение в
размер на 200.00/двеста/
лева, определено съобразно чл.78, ал.8 ГПК във връзка с чл.37 от Закона за
правната помощ/ЗПП/ и чл.25 от Наредбата за заплащането на правната
помощ/обн.ДВ,бр.5/2006 г./.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 АПК,
Административен съд Бургас, осми състав,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Г.Д.
***, против решение №1040-02-73 от 10.07.2020 г. на директора на ТП НОИ Бургас,
с което е възобновено производството по жалба с вх.№1012-02-27 от 06.02.2020 г.
срещу разпореждане №021-00-566-5 от 22.01.2020 г. на ръководителя на
осигуряването за безработица, ТП НОИ Бургас, с което, на основание чл.54ж,
ал.3, вр. чл.114, ал.1 КСО, е разпоредено възстановяване на недобросъвестно
получено парично обезщетение за безработица за периода 25.01.2016 г.- 02.09.2016
г. в размер на 724.15 лева-главница и лихва-257.57 лева, от датата на
неоснователно полученото обезщетение до датата на настоящото разпореждане и е
оставено в сила разпореждане №021-00-566-5 от 22.01.2020 г. на ръководителя на
осигуряването за безработица, ТП НОИ Бургас, с което на основание чл.54ж, ал.3,
вр.чл.114, ал.1 КСО, е разпоредено възстановяване на недобросъвестно получено
парично обезщетение за безработица за периода 25.01.2016 г.- 02.09.2016 г. в
размер на 724.15 лева-главница и лихва-257.57 лева от датата на неоснователно
полученото обезщетение до датата на настоящото разпореждане.
ОСЪЖДА Н.Г.Д. *** да
заплати на ТП НОИ Бургас разноски в размер на 200.00/двеста/ лева.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му, пред Върховен административен съд на
Република България.
СЪДИЯ :