О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на двадесет и седми април през двехиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ХРИСТОВА
НАТАЛИЯ
НЕДЕЛЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Петкова
ч.гр.дело №
660 по описа за 2018 год.,
взе
предвид следното:
Производството е
образувано по частна жалба на "Енерго - Про Продажби" АД, с ЕИК103533691,
със седалище и адрес на управление град Варна, Варна Тауърс Г,
бул.„Вл.Варненчик„ № 258 представлявано от П.С.С., Яна Маринова Димитрова и
Георги Коршия, срещу определение №1511/05.02.2018г. по гр.д. №
16832/17г. по описа на ВРС, с което е оставено без уважение възражението на
жалбоподателя за неподведомственост на спора на РС Варна и искането на
основание чл.7 ал.2 ЗМТА, вр. осн. чл. 8, ал.1 ЗМТА във вр. с чл.19, ал.1 ГПК
производството по делото да бъде прекратено и изпратено по компетентност на
Арбитражен съд Варна при Сдружение „ППМ“. В жалбата се излага, че определението
е неправилно, тъй като ВРС е направил незаконосъобразен извод, че ищецът С.Г.
качеството потребител по смисъла на §13 т.1 ЗМТА. Сочи се, че независимо че е
установил, че ищецът има магазин за хранителни стоки, ВРС не е направил извод,
че извършва търговска дейност. Моли да бъде отменено атакуваното определение и
производството прекратено пред ВРС и изпратено по подведомственост на Сдружение
„ППМ“.
В срока по чл.276 ГПК е постъпил отговор от ответника по частната
жалба С.Г.Д.. Същият оспорва жалбата, като излага, че е недопустима, в
евентуалност неоснователна. Сочи, че е потребител по смисъла на §13 т.1 ДР на
ЗЗП, поради което и арбитраж не е допустим.
Жалбата
е депозирана от легитимирано лице, както и в срока по чл.275 ГПК. Възражението
за недопустимост е неоснователно, тъй като изрично чл. 15 ал.2 ГПК предвижда
обжалваемостта на атакуваното определение. Поради изложеното и жалбата е
допустима, а по същество основателна, поради следното:
Производството по гр.д. №
16832/17г. е образувано по предявен от С.Д. отрицателен установителен иск срещу
„Енерго-Про продажби“ АД. Ищецът сочи, че е
клиент на ответното дружество и заплащал редовно консумираната от него
ел.енергия по клиентски номер ********** и абонатен номер ********** за
МАГАЗИН, находящ се в гр.Белослав, ул. Никола Вапцаров № 22. Сочи се ,че на
21.2.2017 г.на основание ПИКЕЕ и ОУ на ДПЕЕ служители на Енерго –Про МРЕЖИ АД били
извършили проверка на обекта в гр.Белослав
– посочения по-горе магазин, на която проверка абонатът и ищец не бил
присъствал . За извършената проверка бил съставен Констативен протокол №
1102785, който ищецът не бил подписвал а при тази проверка било установено, че
електромерът, обслужващ обекта на потребление на ел.енергия бил трифазен,
тройнотарифен за стопански цели, тип МТ -174 -D2A54 – M3KO3 –произведен от
ISKRA EMEKO през 2012 година .Ищецът посочва още в исковата си молба, че
процесният електромер бил изпратен за метрологична експертиза в БИМ Русе с
показания на тарифите – 1.8.1. – 007182.8 кВТч ; 1.8.2. -019959.7 кВТч ; 1.8.3.
– 007508.9. кВТч.Резултатите от Метрологичната експертиза на БИМ –ГД МИУ РО
Русе били следните : отсъствие на механични дефекти на кутията, на клемите и на
клемния блок на електромера, наличие на всички необходими обозначения на табелката на електромера.При
софтуерно четене била установена външна намеса в тарифната схема на
електромера, наличие на преминала ел.енергия на тарифа 1.8.4. – 029319.1. кВТч
, която не била визуализирана на дисплея, както и че електромерът съответствал
на изискванията за точност при измерването на ел.енергия, но не съответствал на
техническите характеристики и че бил с изтекъл срок на последваща проверка. На следващо място ищецът пояснява, че на дата 19.10.2017 г. получил уведомление с изходящ
номер от 16.10.2017 г., в което се посочвало, че за неговия клиентски и
абонатен номер била издадена фактура № **********/16.10.2017 г. на стойност
3005,92 лева със срок на плащане 06.11.2017 г., който срок, твърди ищецът,
застрашавал имуществената му сфера с оглед възможността за едностранно спиране
на електрозахранването на обекта му.Към уведомлението,твърди ищецът, било
изпратено и Становище за начисляване на допълнително общо количество ел.енергия
в размер на 20319 кВТч за периода 22.2.2016 – 21.2.2017 г. както следва : 7217 кВТч за периода 22.2.2016 – 30.6.2017 г.;
13 102 кВТч за периода 1.7.2016 – 21.2.2017 г. ,като дружеството
ответник сочело като основание ,че корекцията на сметка била
извършена на основание чл. 50 ПИКЕЕ , след софтуерно прочитане на паметта на електромера. При тези фактически твърдения ищецът оспорва констатациите в
изготвената му справка и претендирания от ответното дружество размер от 3005,92
лева, начислен на осн.чл. 50 ПИКЕЕ за
заплащане на ел.енергия за периода от
22.2.2016 – 21.2.2017 г., като счита, че претенцията на ответното дружество е в
пълно противоречие с разпоредбите на ПИКЕЕ
. В тази връзка ищецът намира, че от извършената проверка на БИМ Русе се
установявало, че липсват механични
дефекти на кутията, на клемите и на клемния блок на електромера а при софтуерното четене на
електромера било установено наличие на ел.енергия в тарифа
1.8.4 . от 02 0319.1 кВТч , която не била визуализирана на
дисплея.Показанието прочетено в регистъра 1.8.4., заявява ищецът, не било
визуализирано на дисплея на измервателния уред с фабричен номер 1114171262281
.При нормална работа на СТИ , на дисплея се
визуализирало на дисплея в регистър 1.8.1. количеството преминала ел.енергия в часовата зона определена за нощна тарифа а в регистър
1.8.2. за дневна тарифа а в 1.8.3. в часовата зона за определената върхова
тарифа. Според ищеца в чл.50 ПИКЕЕ била предвидена възможност за корекция при несъответствие между данните за
параметрите на измервателната група въведените в информационната база данни за
нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества
ел.енергия – т.е. при разлика в данните от паметта на електромера и данните
в отчетните регистри на доставчика . Електромерът тим МТ 174, заявява
ищецът, не бил от типа СМАРТ, при който данните от преноса да се записват
директно в информационните масиви на дружеството.Т.е. след като невизуализираната тарифа 1.8.4. подлежала на разчитане само със специален софтуер , извежда извода
ищецът, с който софтуер разполагали само неговия производител и лицензираното за ползването му енергийно
дружество, очевидно абонатът –потребител на ел.енергия – бил с възпрепятствана
възможност за контрол върху показанията на СТИ . Не на последно по степен на
важност място ищецът сочи, че съгласно Договор от 27.11.2012 г. с Енерго- Про , в качеството си на
потребител бил заявител трифазен електромер с две тарифи. Отчетът по
незаявена от ищеца тарифа, бил в противоречие с нормативните изисквания на
чл.120, ал.4 ЗЕ, а и било напълно неясно за какъв период от
време било натрупано количеството ел.енергия, в кой часови диапазони коя тарифа
касаело това количество . И на последно място ищецът навежда друго основно
твърдение,че към дата на проверката били изтекли всякакви срокове за
метрологична проверка на СТИ , респ. не били налице основанията на чл.50
ПИКЕЕ за определяне на корекцията на
сметка на ищеца и сумата била недължима от него към ответната страна .
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответника чрез адв.Л.М. от ВТАК, с който
намира предявеният иск като допустим, но изцяло неоснователен.Твърди се от
ответната страна, че на 02.11.2017 г. С.Г.Д. бил входирал в
деловодството на ответника искане с вх.№ 4677942 ,с което се бил
съгласил при възникване на спор между страните,същият спор да бъде решен от
АРБИТРАЖЕН СЪД ВАРНА, при сдружение „ППМ„ с изключение на
споровете, по които едната страна има качество ПОТРЕБИТЕЛ по смисъла на ЗЗП. В
настоящият случай, твърди ответната страна, Ст.Д. нямал качеството потребител по смисъла на ЗЗП.
Съгласно § 13 , т.1 ЗЗП и видно от договора от 6.12.2012 г. /приложен към
исковата молба / - ответникът счита, че ищецът макар и да е физическо лице не
можело да бъде определен като потребител по смисъла на Закона, доколкото в
конкретния случай бил заявил стока за извършване на търговска дейност.Ето защо,
при твърдения за наличие на арбитражна клауза по см. на чл.7 ал.2 ЗМТА, така
повдигнатия спор, според ответната страна, бил подведомствен на АРБИТРАЖЕН СЪД
- ВАРНА, поради което ответната страна желае
РС Варна,на осн. чл. 8 , ал.1
ЗМТА във вр. с чл. 19, ал.1 ГПК да прекрати производството по делото и да го
изпрати по компетентност на Арбитражен съд Варна при Сдружение „ ППМ”.
С атакуваното определение
ВРС оставил без уважение възражението за неподведомственост.
Настоящият състав намира
определението за незаконосъобразно.
Нормата на чл.19 ал.1 ГПК
предвижда, че страните по имуществен спор могат да уговорят той да бъде решен
от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение
върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение или е спор,
по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от
допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Цитираният №13 т.1 от ДР към ЗЗП предвижда, че "Потребител" е
всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко
физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън
рамките на своята търговска или професионална дейност. От тълкуването на
цитираната правна норма се налага извода, че определящо в случая е не
качеството „физическо лице“, а целта, за която се придобива стоката или
услугата. Така цитираната тълкувателна разпоредба предвижда, че са налице две
хипотези, в които едно лице има качеството потребител- в единият случай визира
само физическо лице, което придобива стоки и ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. Във втория
случай се предвижда, че това може да е търговец, макар и по смисъла на чл.56 и
сл. ТЗ, който макар и да е страна по договор, действа извън рамките на своята
търговска дейност. По аргумент на
противното следва да се направи извода, че нямат качеството потребител лицата,
независимо от обстоятелството дали същите са физически или юридически, ако те
придобиват стоката или ползват услугата именно с оглед реализиране на търговска
или професионална дейност. Следователно и ако едно физическо лице, което макар
и да е сключило договора като такова, използва стоката или услугата с оглед
осъществяване на търговска дейност, то същото няма качеството потребител по
смисъла на §13 т.1 ЗЗП. Респективно, нормата на чл.19 ал.1 ГПК не намира
приложение и арбитражната клауза е допустима. В рамките на настоящото
производство безспорно се установява, че ищецът, макар и предявил искът като
физическо лице, е сключил договор с ответника за ползване на еленергия в
търговски обект- магазин за хранителни стоки. Това се установява и от
приложения към доказателствата по делото договор за присъединяване, така и от
твърденията в исковата молба. Няма спор, а и е видно, че СТИ за обекта е
трифазен, като параметрите на същия са за отчитане по три тарифи, включая и
1.8.3. Затова и съставът приема, че ползваната услуга и за осъществяване на
търговска дейност, което води до извод, че ищецът няма качеството на потребител
по смисъла на §13 т.1 ЗЗП и не попада под забраната на чл.19 ал.1 ГПК за
сключване на арбитражна клауза. Няма спор, че договорка за решаване на спорове
от арбитраж е направена на 02.11.2017г., което се установява и от
доказателствата по делото. Видно от приложеното искане №4677942 от 02.11.2017г.
ищецът Д. е потвърдил вписаното в подписания от него документ- „искане“, в
който се съдържа изявление, че страните при възникване на спор, ще уредят
своите отношения чрез отнасянето им за решаване пред Арбитражен съд Варна при
Сдружение „ППМ“. Документът е подписан и от двете страни в писмена форма е,
респективно отговаря на изискванията на чл.7 ал.2 ЗМТА, който предвижда, че „арбитражното
споразумение трябва да бъде писмено, като се смята, че споразумението е
писмено, ако се съдържа в документ, подписан от страните, или в размяна на
писма, телекси, телеграми или други средства за съобщения“. Такова споразумение
се съдържа в изходящ от ищеца документ, назован искане, което макар и да
съдържа и уведомяване за започнало съдебно производство, съдържа и изразено
съгласие за решаване на спора чрез конкретно посочена арбитражна институция.
Затова и съставът приема, че приложеното писмено споразумение, подписано и от
двете страни, има характера на арбитражно такова по смисъла на чл.7 ал.1 ЗМТА.
Останалите изложени от ВРС мотиви във връзка с характера на арбитражната
институция и евентуално действителността на постановените от нея решения не
може да бъде предмет на разглеждане и изследване в настоящото производство.
Тези възражения са относими в производството по чл.47 ЗМТА.
По изложените съображения съставът приема, че приложение намира
разпоредбата на чл.8 ал.1 ЗМТА, която предвижда, че съдът, пред който е
предявен иск по спор, предмет на арбитражно споразумение, е длъжен да прекрати
делото, ако страната се позове на него в срока за отговор на исковата молба.
Възражението за наличие на арбитражно споразумение е направено в срока за
отговор от ответника и доколкото същото е основателно, ВРС е следвало да
прекрати производството по предявения от Д. отрицателен установителен иск.
Оставяйки без уважение искането за прекратяване на производството, ВРС е
постановил незаконосъобразно определение, което подлежи на отмяна.
Производството пред ВРС следва да бъде прекратено.
Направеното искане за присъждане на разноски от въззивника следва
да бъде уважено, като въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати
сума в размер на 255 лв.- направени разноски пред настоящата инстанция за
адвокатско възнаграждение и заплатена държавна такса.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №1511/05.02.2018г. по гр.д. № 16832/17г. по описа на ВРС, с
което е оставено без уважение възражението на "Енерго - Про Продажби" АД, с ЕИК103533691, за неподведомственост на спора на РС Варна, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕКРАТЯВА поради неподведомственост производството по гр.д.
№16832/17г. по описа на ВРС, ХLІІ-ри с-в, образувано по предявен от С.Г.Д. срещу на "Енерго - Про Продажби" АД, с ЕИК *********, иск да се приеме за
установено, че първият не дължи заплащане на сумата от 3 005,92 лв.,
представляваща начислена по едностранна корекционна процедура стойност на
доставена и потребена еленергия, на осн. чл.8 ЗМТА.
ОСЪЖДА С.Г.Д., ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на "Енерго - Про Продажби" АД, с ЕИК103533691, сума в размер на 255
/двеста петдесет и пет лева/, представляваща
направените пред настоящата инстанция разноски.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок
от съобщението до страните пред ВАпС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.