РЕШЕНИЕ
№ 13739
гр. София, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110143030 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на М. Б. Г. – Й. срещу /фирма/.
Ищецът твърди, че на 12.09.2016г. бил издаден изп. лист в полза на ответника по ч.
гр. д. № 5859/2016г. по описа на СРС, с който бил осъден да му заплати сумата от 1045лв. –
главница за потребена вода за периода 28.05.2014г.-27.11.2015г., ведно със законната лихва
от 02.02.2016г. до изплащане на вземането, 91,09лв. – мораторна лихва за периода
28.06.2014г.-27.11.2015г. и 325лв. разноски. Въз основа на изп. лист било образувано изп.
дело № 2518/2019г. по описа на ЧСИ С. Х. за събиране на вземанията. Посочва, че
вземанията по изп. лист са погасени по давност с 3-годишна давност, изтекла на 12.09.2019г.
Счита, че изпълнението е било материално незаконосъобразно, тъй като към момента на
провеждането му не е имало вземания. Въпреки това му била събрана сума без основание в
общ размер от 1341,09лв. (съгласно направеното в откритото съдебно заседание на
10.11.2022г. и допуснато от съда изменение на иска на основание чл. 214 ГПК).
Съобразно изложеното моли за постановяване на решение, с което да бъде признато
за установено, че не дължи на ответника сумите от 890,95лв. – главница, 315,30лв. – законна
лихва за периода 30.06.2016г.-26.12.2019г., 91,09лв. – мораторна лихва, и 300лв. –
присъдени разноски, както и ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 1341,09лв.,
получена без основание.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който
заявява, че не оспорва исковете. Моли на основание чл. 78, ал. 2 ГПК разноските да бъдат
възложени в тежест на ищеца, а евентуално прави възражение за прекомерност на адв.
възнаграждение.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове, от които
установителен с правно основание чл. 439 ГПК и осъдителен с правно основание чл. 55, ал.
1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК, ако ответникът признае иска, по искане на
1
ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието.
В мотивите е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.
В случая съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на решение
при признание на иска. Ответникът с отговора на исковата молба е признал предявените
искове. Признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а страната
разполага с възможността да се разпорежда с признатото право. По арг. от чл. 237, ал. 2 ГПК
мотиви по съществото на спора не следва да се излагат.
Съобразно изложеното, следва да се постанови решение, с което предявените искове
да бъде уважени.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на присъждане на
сторените разноски има ищецът. Ответникът поддържа, че с поведението си не е дал повод
за завеждане на делото, като е признал предявените искове, поради което приложение следва
да намери чл. 78, ал. 2 ГПК. Съдът намира, че предпоставките на посочената разпоредба не
са налице. По делото се установява, че за събиране на процесните вземания е образувано
изпълнително дело, по което са наложени обезпечителни мерки. Висящността на
изпълнително производство, по което са предприети действия по изпълнението, показва, че
ответникът е пристъпил към събиране на вземанията и с това си поведение дава повод на
длъжника да заведе иск за недължимост на вземанията и връщане на даденото без
основание. Ето защо, хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК не е приложима.
На ответника следва да бъдат присъдени разноски за държавна такса от 117,53лв.
/виж молбата 23.08.2022г. относно размера на исковете по чл. 439 ГПК/ и 600лв. за
адвокатско възнаграждение. Направеното възражение на ответника за прекомерност на адв.
възнаграждение е неоснователно, доколкото е налице кумулативно съединяване на искове,
минималното възнаграждение по всеки от които е 300лв., тоест претендираното в
настоящото производство възнаграждение е в минимален размер.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. Б. Г. – Й., ЕГН: **********,
със съдебен адрес: /населено място/, срещу /фирма/, ЕИК: ************, със седалище и
адрес на управление /населено място/, иск с правно основание чл. 439 ГПК, че ищецът не
дължи на ответника следните суми, за които е издаден на 12.09.2016г. изпълнителен лист по
гр. д. № 5859/2016г. по описа на СРС, 88-ми състав, а именно: 890,95лв. – главница,
315,30лв. – законна лихва за периода 30.06.2016г.-26.12.2019г., 91,09лв. – мораторна лихва и
300лв. – присъдени разноски, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление
/населено място/, да заплати на М. Б. Г. – Й., ЕГН: **********, със съдебен адрес: /населено
място/, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД сумата от 1341,09лв., която е събрана принудително от
ищеца по изп. дело № 2518/2019г. по описа на ЧСИ С. Х., рег. № 863 от РКЧСИ, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 717,53лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2