Мотиви по НОХД 778/2014 г. по описа на СГС НО
25-ти състав
С обвинителен акт внесен в СГС на основание
чл. 247, ал.1,т.1 от НПК, СГП
е повдигнала обвинение на подсъдимия И.П.Г. с ЕГН ********** за това, че на 23.03.2012 г. около 19.40 ч. в
гр. С. при управление на МПС лек автомобил „Опел” модел „Вектра“, с ДК№ ******
негова собственост по ул.“******“ с посока на движение от ул.“******“ към ул. „****“
и на кръстовището на ул.“******“ с ул. „*******“, нарушил правилата за движение
по пътищата при наличие на пътен знак Б1, а именно чл.45, ал.2 от ППЗДвП не пропуснал движещия се по път с предимство лек
автомобил марка „КИА модел „Магентис“ с ДК № *******
и по непредпазлИ.ст и при
независимо съпричинителство със А.С.С., водач на таксиметров
автомобил марка КИА, модел „Магентис“ с ДК № ******,
е причинил смъртта на Е.В. И. с ЕГН **********, пътник в лекия автомобил „Вектра”
с ДК № ****** – престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1, предл.3 от НК.
С внесения обвинителен акт е повдигнато
обвинение и на А.С.С. с ЕГН **********
за това, че на 23.3.2012 г. около 19.40 ч. в гр. С., при управление на
МПС таксиметров автомобил марка „КИА Магентис“ с ДК №
*******, собственост на „Йелоу 333“ АД по ул.“******“
с посока на движение от ул. „******“ към ул. „******“ и на кръстовището
образувано с ул. „******“, е нарушил правилата за движение по пътищата, а
именно чл.21, ал.1 от – „При избиране на
скоростта на движение на водача на ППС е забранено да превишава следните
стойности в м/ч. – за населено място 50 км/ч., и по непредпазливост и при
независимо съпричинителство с И.П.Г., ЕГН **********,
водач на ЛА „Опел Вектра“ с ДК № *****, е причинил смъртта на Е.В. И., ЕГН **********,
пътник в ЛА „Опел – Вектра“.
Престъпление
по чл.343, ал.2, б.“в“ вр. чл.342, ал.1 предл.3 от НК
В съдебно заседание представителят на СГП
поддържа обвиненията съгласно внесения обвинителен акт срещу подсъдимите И.П.Г. и А.С.С. като счита, че в
хода на съдебното следствие са събрани необходимите доказателства, установяващи
по несъмнен начин авторството и вината на подсъдимите. Прокурорът се ползва от
заключението на изготвените в хода на съдебното
следствие авто-технически експертизи, въз основа на които мотивира извода си,
че подсъдимия Г. е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.45,
ал.2 от ППЗДвП, като не е пропуснал движещия се по
пътя с предимство лек автомобил „Киа”. Прокурорът
намира, че обвинение по отношение на С. е доказано, тъй като безспорно се
установява, че същия е управлявал лекия автомобил „Кия“ с превишена скорост. Именно в резултат на извършените нарушения
на правилата за движение по пътищата от страна на подсъдимите Г. и С. е
настъпило ПТП, в резултат на което по непредпазливост,
при независимо съпричинителство е причинена смъртта
на Е. И.. Прокурорът счита, че при определяне на
наказанието на подсъдимия Г. следва да бъде отчетено чистото му съдебно минало
и да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода” около минималния
предвиден размер, изтърпяването на което на основание чл.66,
ал.1 от НК да бъде отложено за срок от 3 (три) години. В посочения срок
съгласно разпоредбата на чл.343г, прокурорът иска по
отношение на Г. да бъде наложено наказание „ лишаване от право да управлява МПС”.
При индивидуализация на наказанието на подсъдимия С. прокурорът пледира на
същия да бъде определено наказание „лишаване от свобода” около минималния
размер, което да бъде изтърпяно ефективно, както и лишаване от право да
управлява МПС.
Защитата на подсъдимия Г. пледира за
установяване на оправдателна присъда по отношение на подзащитния
му, като счита че събраните в хода на съдебното следствие доказателства не са
достатъчни, за да установят по безспорен и категоричен начин
виновното поведение на Г.. Защитата се посочва липсата на данни за установени нарушения по ЗДвП от подзащитния му при дългогодишната
му практика като водач на МПС. Според защитата приетите експертни заключения
установяват, че подзащитния му е нямал видимост,
навлизайки в кръстовището, тъй като същата е била ограничена, както от
неправилно паркирани автомобили, така и от наличната растителност. В подкрепа
на тезата се сочат свидетелските показания на Б., която категорично заявява, че
при навлизането си в кръстовището и предприемането на десен завой не е видяла
идващи от нейно ляво лек автомобил. Защитата счита, че ПТП е настъпило в
резултат на превишената скорост, с която водачът на лекия автомобил „Киа” е управлявал автомобила си, тъй като безспорно
установеното е, че подсъдимият Г. преди да навлезе в кръстовището не е имал
задължение да спре, на място
не е имало знак „Стоп”.Изложеното
според защитата е основание за постановяване на присъда , с
която подсъдимият Г. да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение .
Защита на
подсъдимия С. излага становище за невиновност на
нейния подзащитен. Доказателствата по делото и в частност заключенията на автотехническите експертизи се твърди , че установяват по безспорен
начин, че подсъдимият Г. е бил длъжен да осигури предимство при навлизане в
кръстовището. Именно неговото поведение е било причината за настъпването на
ПТП. Защитата намира, че макар и да е доказано, че подзащитния
й е управлявал лекия автомобил с по-висока скорост от разрешената, същият е
реагирал при възприемане на автомобила управляван от Г. при навлизането му в
кръстовището. Защитата счита, че предявения граждански иск следва да бъде
оставен без уважение като недоказан.
Гражданският ищец И. иска от съда да бъде уважен
предявения от него граждански иск в пълния му размер.
Гражданския ищец И. редовно уведомена за
съдебното заседание не взема участие в същото.
Подсъдимият Г. не се признава за виновен по
повдигнатото му обвинение. Подсъдимият Г. се ползва от правото си да даде
обяснение, съгласно което заявява, че от 1987 г. е
водач на МПС и няма нарушения по ЗДвП. Същият твърди,
че на инкриминираната от обвинението дата и час е управлявал личния си
автомобил, в който като пътник се е возела майка му Е. И.. При
приближаване на кръстовището с ул. „******“ и ул. „******“,
подсъдимия е спрял автомобила, възприел идващ отляво лек автомобил, управляван
от свидетелката Б., с подаден сигнал за десен завой и въпреки че маневрата на
посочения автомобил не възпрепятствала преминаването му през кръстовището, едва
след като се убедил, че автомобила предприема маневра за десен завой и повторно
оглеждане надясно и наляво в кръстовището и придобиване на сигурност, че няма приближаващи
се ППС, предприел маневра за преминаването му. Няколко метра след това чул
трясък и видял от дясната си страна лекия автомобил ,
управляван от подсъдимия С.. Виждайки, че майка му е изпаднала в
безсъзнание с помощта на притеклите се хора на помощ успял да я извади от
автомобила. Подсъдимият дава описание пътната обстановка на кръстовището на ул. „******“ и „******“,
като твърди, че ул. „*******“ на 20 м от кръстовището има дъга, която не дава
възможност да бъдат възприети идващите към кръстовището автомобили с посока на
движение от ул. „******“ към ул. „*******“. Подсъдимият заявява, че не е
нарушил ЗДвП и че не е виновен за ПТП, изцяло
поддържа изложеното от защитника му и иска от съда да бъде оправдан.
Подсъдимият С. се възползва от правото си да не
дава обяснения, не се признава за виновен и иска от съда да бъде оправдан.
От фактическа страна:
Подсъдимият И.П.Г. е
роден на *** ***, българин, с българско гражданство,
със средно образование, разведен, неосъждан. Подсъдимият работи като полицай в
СПУ – гр. С.. Същият живее в гр. С., ж.к ****, бл.**, вх.*, ет.*, ап.**. Подсъдимият е
правоспособен водач на МПС, категория С, като притежава свидетелство за управление
на МПС с № ********* валидно до 19.12.2021 г.
Подсъдимият А.С.С. е
роден на *** ***, българин, с българско гражданство, с
основно образование, безработен, осъждан. Живее в гр. С., ж.к
****, бл.***, в.*, ет.*, ап.**. Подсъдимият е
правоспособен водач и притежава свидетелство за управление на МПС с №
*********, категория В, валидно до 13.02.2016 г.
На 23.3.2012 г. около 19.40 ч. в гр.С., в ж.к **** подсъдимият Г.
управлявал лекия си автомобил, „Опел – Вектра“ с ДК.№ ******. В автомобила на
дясна предна седалка пътувала майка му – пострадалата Е.В. И..По същото време
подсъдимият С. управлявал лек таксиметров автомобил, марка „Киа
– Магентис“ с ДК.№ ******,
собственост на фирма „Йелоу Такси“. Към този
момент свидетелката Г.Б. управлявала лек автомобил „Опел -Астра“ с ДК № ******.
Свидетелят И.Л. управлявал таксиметров автомобил на
фирма „О`кей Супертранс“. По това време
същият бил спрял за изчакване на клиент на ул. „******“ на
около 4-5 метра от кръстовището на ул. „*******“ и ул. „******“ в посока от ул.
„******“ към ул. „******“
Пътното платно на ул „******“ било с асфалтова
настилка, без наклони и неравности, без
дупки, двупосочно, разделено от надлъжна маркировка, „двойна непрекъсната
линия“ М2, с по две ленти за движение във всяка посока. Лентите за движение на ул. „*******“ с посока от ул. „******“ към бул. „*****“ били
с широчина от по 3 метра и отделени една от друга с надлъжна пътна маркировка
„единична непрекъсната линия“ М1. Отляво и отдясно на пътното платно имало
тротоар. Отдясно по посока ул. „*******“ тротоара бил
с ширина 7.5 м. На 7-8 метра от кръстовището с ул.“******“ на ул. „*******” имало поставен метален кол с
монтирани на него пътни знаци Б3 (Път с предимство) и Д17 (Пешеходна пътека). По ул. „*******” по
посока на движение на лекия автомобил „Киа” на 120м преди кръстовището с ул.”******„ има
плавен ляв завой, следван от плавен десен завой на 60м, който завършва на около
30м преди кръстовището.
Платното за движение на ул.“******“
било покрито с асфалтова настилка, без наклони и неравности, без дупки,
прав пътен участък без наличие на пътна маркировка, с обща ширина 10 метра.
Отляво и отдясно на платното за движение в посока ул. „****“
имало тротоари. Отдясно тротоара с посока към ул. „****“
бил с ширина 3 метра. Върху него и на 15м от кръстовището с ул. „*******“ на метален електрически стълб имало монтиран
пътен знак Б1 „Пропусни движещите се по път с предимство!“.
На 23.03.20012г. около 19.40 ч. по ул. „******“ с посока към кръстовището с ул. „******“ се
приближил управлявания от подсъдимия Г. лек автомобил „Опел Вектра“ и същият
без да спира навлязъл в кръстовището с около 20 км/ч. В същото време към
кръстовището се приближавал и таксиметров лек автомобил„Киа- Магентис“,
управляван от подсъдимия С. със скорост от 68 км/ч.. Възприемайки навлезлия в
кръстовището лек автомобил „Опел Вектра“, подсъдимия С. задействал спирачната
система на отстояние от 40.53м. от мястото на удара.
Ударът между двата автомобила настъпил по
дължина на пътното платно за движение, по което се движел „Опел Вектра“ около 4
м преди ориентира перпендикулярно на пътното платно по ширина 1 м вляво от
ориентира, успоредно на пътното платно. Ударът е настъпил изцяло в
продължението на пътната лента в кръстовището, по която се е движел лекия
автомобил „Киа“, като последният с предната си част
по цялата широчина е ударил лекия автомобил „Опел Вектра“ в дясната му
странична част в зоната на предната и задната десни врати. След удара лекия
автомобил „Опел- Вектра“ е бил отблъснат, като е продължил движението си напред
и вляво, като задната му част се е завъртяла наляво. След удара лекия автомобил
„ Киа” е продължил движението си напред вдясно, като
предната му част се е завъртяла надясно, като отклонението му вдясно след удара
се дължи на въздействието на лекия автомобил „Опел-Вектра”, чието движение е
било напречно на движението на лекия автомобил, управляван от С.. В този момент
лекия автомобил „Опел Астра” се е намирал в зоната на кръстовището. След настъпилия
удар между управляваните от подсъдимите
автомобили настъпил удар между „Опел-Вектра” и „Опел –Астра”, като
задната част на „Опел-Вектра” е достигнала до задната част на „Опел Астра” като я е ударил странично. Вследствие на този удар „Опел Вектра” се е завъртяла надясно по
посоката на движението си.
В резултат на настъпилото ПТП на Е. И. били
причинени множество травматични увреждания и изпаднала в безсъзнание. На място
бил изпратен екип на спешна медицинска помощ, който транспортирал пострадалата
до УМБАЛ „Св.Анна“ – С., където същата била приета в
тежко общо състояние в кома, с множества счупени ребра. Въпреки проведеното
лечение на 17.04.2012 г. пострадалата
починала.
Констатирани са съчетана черепно-мозъчна и
гръдно-коремна травми, изразяващи се в травматичен кръвоизлив пот меките
мозъчни обвивки на главния мозък вдясно. Контузия на белия дроб вдясно,
травматично разкъсване на слезката и оперативното й
отстраняване, кръвоизлив в коремната кухина, двустранна пневмония, двустранен плеврален излив, контузия на гръдния кош, коматозно състояние продължило от момента на травмата до
настъпването на смъртта. Причината за настъпване на смъртта на И. е дихателна
недостатъчност, развила се в резултат на двустранна пневмония пряко усложнение на
черепно-мозъчната и гръдна травма, като смъртта е в непрекъсната
причинно-следствена връзка с получената травма.
В резултат на ПТП подсъдимият Г. получил
контузия на гръдния кош със счупване на четвърто дясно ребро.
На място бил извършен оглед на местопроизшествието
По доказателства:
Изложената фактическа обстановка се установява
от събраните в съдебното производство доказателства и доказателствени средства , както следва: обяснения на
подсъдимия Г., свидетелски показания на Л.
и Б.; приобщените по реда на чл.281, ал.5 вр.ал.1, т.1 от НПК свидетелски
показания на Л., дадени в хода на досъдебното производство, констативен
протокол; протоколи за оглед на местопроизшествието ведно със скица и
фотоалбум; заключения по авто-техническа
експертиза ; СМЕ; СМЕ по отношение на подсъдимия Г.; Химическа експертиза, СМЕ
на труп;; КСМАТЕ от досъдебното производство,
приобщени по реда на чл.283 от НПК и разясненията на вещите лица в съдебно
заседание; заключения по повторна КСМАТЕ; допълнителна АТЕ; разяснения на
вещите лица от досъдебното производство; писма от Столична община относно
организация на движението на кръстовище ул. „*******“ и ул. „******“ и схема за
организация на движението, справки за съдимост, кадрова справка , информация от
ГДИН за изтърпените до момента наказание от подсъдимия С.
Съдът прецени обясненията дадени от подсъдимия Г.
с оглед естеството им на важно доказателствено средство, както и на средство за
защита и даде вяра на обясненията му, в частта им относно мястото и времето на
ПТП, както и следващите ги събитията, тъй като същите кореспондират с останалия
събран по делото материал. Съдът не се доверява при изграждане на фактическите
изводи относно поведението на подсъдимия Г. на пътя, при управлението на притежавания от него
лек автомобил на 23.03.3012 около 19.40 в районна на ж.к „****” в гр.С. ,поради
следните съображения: Подсъдимият дава обяснения, в които твърди, че
е преустановил движението на автомобила
преди навлизане в кръстовището и едва след като се е огледал в двете посоки и
се е уверил в липсата на опасността за преминаването му, е предприел движение с
автомобила и междувременно заявява, че в лентата за движение на лекия автомобил
„Киа” е имало спрели автомобили, които са ограничавали
видимостта му. В посочените пунктове заявеното от подсъдимия не съответства на
събраните по делото доказателства. Твърденията, че същият се е огледал преди да
премине през кръстовището като е преустановил движението на автомобила, се
опровергават от свидетелските показания на Л., които съдът намира за достоверни , тъй като освен , че последният не е
заинтересован от изхода на делото, е
имал и обективна възможност пряко и непосредствено да следи пътната обстановка,
към момента на произшествието и не на последно място посочения свидетел е
професионален шофьор, с оглед на което има и необходимата професионална
преценка на ситуацията. Посоченият свидетел абсолютно категорично заявява, че е
имал видимост към кръстовището, тъй като се е намирал на около 3-4 метра от него
и е възприел как лекия автомобил, управляван от подсъдимия Г. не е спрял на
кръстовището, а е продължил движението си . В
противоречие със заявеното от подсъдимия относно това, че в лентата за движение
на лекия автомобил „Киа” е имало спрели автомобили в
нарушение на ЗДвП, ограничаващи видимостта, са
събраните по делото доказателства, включително
заключенията на вещите лица и на изготвените скици към протоколите за
оглед на местопроизшествието. Съгласно същите безспорно се установява, че пътното
платно на ул. „*******” е разделено за двупосочно
движение като във всяко пътно платно има по две ленти. Действително, в крайната
дясна лента по посока на движение на лекия автомобил „Киа”
е имало спрели автомобили, но не и в лентата, в коят се е движел – а именно лявата в посока
от ул. „******“ към ул. „********“. Този факт ведно с наличните два плавни
завоя на ул.”*******” е установено, съгласно потворната
АТЕ, че не са препятствали видимостта на подсъдимия Г. при навлизането му в
кръстовището, същият е имал видимост от около 83 м, по посока ул. „*******” към ул.”******” г.е към идващия
към кръстовището лек автомобил, управляван от подсъдимия С. , още повече дори преди навлизане в кръстовището, на около
10м, когато видимостта му е била ограничена от намиращите се в районна
нискостеблени иглолистни дървета, Г. е можел да възприеме движещия се по пътя с
предимство лек автомобил. Именно констатираните
несъответствия в обясненията на подсъдимия посочени по-горе с останалите събран
по делото доказателствен материал дават основание на съда да направи извод, че чрез
тях подсъдимия се ползва от правото си да изгради защитна версия, поради което
и не им дава вяра.
В основата фактически изводи съдът постави
свидетелските показания на Л., които както беше посочено по-горе кредитира
изцяло, предвид оценката им като обективни, добросъвестни, незаинтересовани и
съответни на останалите доказателства по делото, с изключение на обясненията на
подсъдимия Г..Твърдението на свидетеля, че е имало
поставен знак „Стоп” на ул. „******” преди
кръстовището и установеното безспорно,
че такъв е нямало, а е имало поставен знак за спазване на предимство Б1, съдът
отдава на обстоятелството, че свидетелят Л. е бил спрял на пътя с предимство и
е предполагал, че на пътя без предимство освен знака Б1 е бил поставен и знак „Стоп”
за обезпечаване на безопасността на движението. Посоченото несъответствие обаче
съдът намира, че по никакъв начин не може да разколебае достоверността на
дадената от свидетеля информация относно поведение на пътя на двамата водачи,
участвали в ПТП.
Показанията на свидетелката Б., в частта, посочена от защитата на подсъдимия Г., че не
е видяла движещия се срещу нея по ул.”*******” лек автомобил „Киа”, съдът намира за неконкретни.
Действително посочената свидетелка заявява, че преди да предприеме
маневра надясно по ул. „******” се е убедила , че няма преминаващи автомобили в
кръстовището, малко по-късно в показанията си , обаче, твърди , че не е видяла
навлизането и на двата автомобила в кръстовището, непосредствено при настъпване
на ПТП.Това обстоятелство мотивира настоящият съдебен състав да приеме, че свидетелката не е
следяла с необходимото внимание пътната обстановка и съответно показанията й, в
посочената част, не могат да бъдат кредитирани доколкото същите не съдържат конкретна
информация.
Съдът изгражда изводите си относно
местоположението на автомобилите, скоростта на движение, мястото на настъпване
на удара и всички останалите технически параметри на ПТП, въз основа на
изготвената в съдебно заседание КСМАТЕ и допълнителна АТЕ. Експертизата
изготвена в хода на досъдебното производство, касаеща отговорите на поставените
задачи и в повторната КСМАТЕ, съдът намира, че не застава в съществено
противоречие с изводите на експертизата, на която се доверява, въпреки това
обаче предвид недостатъчното й обосноваване от вещите лица и несъобразяване с
конкретните доказателства по делото /свидетелски показания на Л., оглед на
място на местопроизшествието/ , съдът не цени. Механизма
на настъпване на ПТП се установява от приетите по делото заключението на
Повторна КСМАТЕ и допълнителната АТЕ към нея, които безспорно установяват, че водачът на лекия
автомобил „Опел -Вектра“ при навлизане в кръстовището си е имал възможност да
възприеме движещия се по ул. „******“ лек автомобил „Киа“.
Безспорно е установено, че когато автомобилът „Опел-Вектра” се е намирал в началото на кръстовището,
видимостта му е около 83 м по посока
движението на лекия автомобил „Киа”. Установено от
експертизата е, че водачът на „Опел- Вектра” е имал видимост, дори когато се е
намирал на най-неблагоприятното място за видимост, а именно на 10 м преди
кръстовището, предвид ограничаването на видимостта от нискостеблени иглолистни
дървета.
Със същата експертиза се установява, че водачът
на „Киа” е реагирал чрез аварийно задействане на
спирачките на около 40м от кръстовището и по –конкретно от мястото на удара,
когато „Опел- Вектра” се е намирала на 4 м преди навлизане в кръстовището. В
този момент, ако подсъдимия Г. беше погледнал надясно, то със сигурност е имал
видимост и е щял да забележи движещия се лек автомобил „Киа”.
В този смисъл съдът възприе изложеното по-горе във връзка с недостоверността на
обясненията на посочения подсъдимия, в частта, че същият при преминаване през
кръстовището се е уверил, че няма движещи се ППС.
Безспорно от експертизата се установява и
скоростта на движение на лекия автомобил „Киа”,
управляван от подсъдимия С., а именно 68 км/ч и че същият в момента, в който е
възприел навлизането на „Опел- Вектра” в кръстовището, е реагирал аварийно,
както и че ,ако подсъдимият се е движел
със скорост по-ниска от 60 км/ч. е щял
да има техническа възможност да спре преди мястото на удара.
Получените травматични увреждания в резултат на
настъпилото ПТП от пострадалата И., съдът установява от заключенията на съдебномедицинските
експертизи и приложената към тях епикриза. Изводите си, че настъпилата смърт на
И. е вследствие на получените травматични увреждания по време на ПТП и че между
настъпването на смъртта и получените травми е налице пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка, съдът
прави с оглед отговорите на вещите лица- медици, изготвили наличните по делото СМЕ и отговорите, касаещи
медицинските въпроси в КСМАТЕ и ПКСМАТЕ,
които са с необходимите знания и опит, както на въпроса какъв е механизма
на причиняване на уврежданията, така и
на въпроса относно причината за смъртта на пострадалата И..
От
правна страна:
При така установената безспорно фактическа
обстановка по делото, съдът намира, че подсъдимите Г. и С. са осъществили
престъпленията, за които спрямо тях прокуратурата е повдигнала обвинение.
От обективна страна подсъдимияj
Г. на 23.03.2012
г. около 19.40 ч. при управление на МПС в гр. С. е нарушил правилата за
движение по пътищата. Същият е управлявал личния си автомобил, в който се е
намирала и пострадалата И. ***, която пресича от ул. „*******“. На ул. „******“ преди кръстовището от дясна страна по посока на
движението на управлявания от Г. автомобил, на метален стълб, находящ се на 15
м от кръстовището е имало монтиран пътен знак Б1, означаващ „Пропусни движещите
се по пътя с предимство“. Именно неспазвайки
посочения знак подсъдимия Г. е продължил движението на управлявания от него автомобил без да се убеди, че следва пресичайки път с
предимство да се увери, че по същия не се движат ППС. В резултат на извършеното
нарушението от подсъдимия Г. е настъпило и ПТП, при което в условията на
независимо съпричинителство с подсъдимия С., са
причинени телесни увреждания на пострадалата И., вследствие на които последната
е починала.
Деянието е извършено от подсъдимия Г. виновно
при форма на вина непредпазливост, тъй като същия не е предвиждал настъпването
на обществено опасни последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди и
предотврати, недопускайки нарушение на правилата за
движение по пътищата. Вината е отношение на дееца към последиците от съответния
състав на престъплението, а не на отношение към нарушаване на съответните
правила за движение. В конкретната пътна обстановка установена по делото при
наличието на кръстовище, пешеходни пътеки, поставени знаци обозначаващи „Път с
предимство“ и „Път без предимство“, подсъдимият не е съобразил своето поведение
като водач да спазва правилата за движение по пътищата. Налице е несъзнателна
непредпазливост.
Установява се от обективна страна,
че подсъдимият С. при управление на МПС - лек автомобил
"Киа Мегантис" с ДК № ****** в гр.С. , по ул. „*******”, е
нарушил предписанията на правилата за
движение по чл.21,ал.1 от , съгласно които при избиране
на скоростта на движение на
този вид превозно средство на водача е забранено
да превишава в населено място 50 км/ч. Посочената норма от ЗДвП установява забрана за водача на
МПС при избиране на скоростта на
движение, тя да превишава законоустановената
скорост от 50 км/ч в населено място. Видно от анализа на събраните по
делото доказателства, подсъдимият Смеков. е управлявал лекия автомобил със скорост на
движение 68
км/ч. При
тази скорост удара е би непредотвратим, въпреки
предприетото от него аварийно спиране
в момента на възприемане на лекия автомобил „Опел-Вектра” на около 40 км/ч отстояние от мястото на ПТП.Безспорно
установено от изследването на вещите
лица е , че при движение на управлявания от С. автомобил с разрешената скорост
от 50 км/ч, ПТП би било предотвратимо. Това нарушение, изразило се в превишаване
на разрешената скорост, е в пряка причинна връзка с настъпилия резултат - причинените при пътнотранспортното
произшествие телесни увреждания на пострадалата И., довели впоследствие и до
настъпването на смъртта й, условията на независимо съпричинителство
с подсъдимия Г.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия С. при форма на
вината непредпазливост, като същият е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но в конкретната обстановка, като е нарушил посочените правила за движение,
управлявайки автомобила със скорост, значително
над разрешената, е бил длъжен и е могъл да предвиди
възможността за настъпване на вредоносния
резултат.
По вида и размера на
наказанията
За престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“, вр.чл.342, ал.1 предл.3 наказанието,
което законът предвижда е лишаване от свобода до шест години, което дава
възможност на съда да съобрази вида и размера на наказанието със събраните по
делото доказателства, степента на обществената опасност на деянието и конкретния
деец, смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.
По отношение и на двамата подсъдими съдът не
намери, че са налице изключителни или многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, които да налагат извод, че и най-лекото предвидено в закона
наказание се явява спрямо тях несъразмерно тежко, с оглед на което съдът
определи наказанията на подсъдимите при условията на чл.54 от НК.
По
отношение на подсъдимия Г., съдът взе предвид чистото му съдебно минало,
съобрази факта, че същия работи, добрите характеристични данни, както и липсата
на данни за извършени нарушения по ЗДвП. Съдът
съобрази обаче и конкретното поведение на подсъдимия, установено в хода на
воденото срещу него наказателно производство във връзка с нарушаване на
правилата за движение по пътищата. Имайки
предвид всичко гореизложено и съобразявайки целите на наказанието
съгласно чл.36 от НК, съдът намери, че по отношение на него справедливо и
законосъобразно наказание е лишаване от свобода за срок от 2 години. Съдът
прецени, че за подсъдимия Г. не се налага изтърпяване на посоченото наказание
ефективно, като в същото време са налице предпоставките за отлагането му по
реда на чл.66, ал.1 от НК. С оглед на което определи
изпитателен срок от 3 години. Съдът съобрази и разпоредбата на чл.343г от НК за налагане кумулативно по отношение на
извършители на престъпления по чл.343 от НК и на наказание лишаване от право по
чл.37, ал.1, т.7 от НК, поради което съдът наложи и
наказание на подсъдимия Г. „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3
години.
По отношение на подсъдимия С., съдът определи
наказание съобразявайки събраните по делото доказателства за личността
му, видно от които е, че С. не е
трудово ангажиран и въпреки сравнително младата си възраст по отношение на него
до момента са постановени 5 (пет) присъди, с които същият е признат за виновен
и осъден за извършени престъпления от
общ характер. От приложения към справката за съдимост, протокол от съдебно
заседание от 21.05.2009 г. по НЧД № 1385/2009 г. се установява
, че наложеното наказание „пробация” по НОХД 247/2007 г. по описа на РС – Червен бряг
на подсъдимия С. е било заменено на чл.43а,т.2 от НК, с наказание „лишаване от
свобода” за срок от 3 месеца, чието изпълнение е отложено за срок от 3 години,
което според настоящият състав изразява именно липсата на критично отношение на
подсъдимия към наложените му наказания по предходни осъждания. При посочените
данни за личността на подсъдимия С. и предвид, че същият е осъден за престъпления
по транспорта, а именно по чл.343б от НК, съдът
намира, че наказанието, което следва да му бъде определено е „лишаване от
свобода” за срок две години, като съобрази размера му с принципа
наказанието да бъде справедливо,
необходимо и достатъчно за постигане целите си, обявени в чл.36 от НК. Съдът
определи на основание чл.59, ал.1 предл.2 от ЗИНЗС така
наложеното наказание, подсъдимият С. да изтърпи при първоначален „общ” режим в
затворническо общежитие от открит тип. Съдът на основание чл.343г
от НК наложи на подсъдимия С. и кумулативно предвиденото наказание по чл.37,
ал.1, т.7 от НК „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от три години.
Съдът съобразявайки свидетелството за съдимост
на подсъдими С. намери, че са налице основанията на чл.68,
ал.1 от НК и преведе в изпълнение наказанието,
наложено на С. по НОХД 8174/ 2009 г. на СРС „лишаване от свобода” за срок от три месеца,
тъй като деянието, за което е осъден по настоящото дело е в изпитателния
срок на посоченото осъждане.
По гражданския иск:
С оглед на изложеното за
наличие на извършено престъпление от подсъдимия А.С.С. са
налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД за ангажиране на
гражданската отговорност на подсъдимия за извършения от него деликт по
отношение на гражданските ищци В. П.И. и П.Г.И.. Деянието на подсъдимия е противоправно и виновно. На
гражданските ищци са причинени вреди, като те са претърпели загубата на своя
най-близък човек - съответно майка и съпруга и по тази причина са изживели
дълбоки морални страдания и терзания, като тези вреди са в пряка причинна
връзка с извършеното от подсъдимия деяние. Двете лица са от кръга лица,
посочени в раздел ІІІ, т.2, ал.1 от ППВС №4/1961г. (допълнено с ППВС
№5/1969г.), както и в ППВС №2/1984г. - низходящ от първа степен и съпруг на
починалата. Е. И. е живеела
заедно със съпруга си, помага на семейството си финансова, а дъщеря й е разчитала на помощта
на майка си, която е оказвала при
отглеждането и възпитанието на децата й.
При определяне на
размера на дължимото обезщетение съдът изходи от разпоредбата на чл.52 от ЗЗД,
свързана с критерия за справедливост. Претърпените болки и страдания от двамата
пострадали по принцип са неизмерими в пари, но следва да се репарират чрез
определянето на парична сума, която да се изплати от страна на подсъдимия. При
прилагането на критерия за справедливост и при отчитане на събраните
доказателства за
действително изтърпяното от страна на двамата граждански ищци, съдът прие, че
следва да определи на съпруга и дъщерята на починалата Е. И. сумата от по 15 000 лв., ведно със законната
лихва от датата на деянието - 23.03.2012г. до окончателното изплащане на
сумата.
По разноските:
На основание чл.189,
ал.3 от НПК
съдът осъди а подсъдимия И. П.Г. да заплати направените по делото разноски по
съдебното производство в размер на 735лв
по сметка на ВСС и разноските от
досъдебното производство в размер на 405 лв, както и 10 лева държавна такса за издаване
служебно на 2 бр. изпълнителни листове.
На основание чл.189,
ал.3 от НПК
съдът осъди подсъдимия А.С.С. да заплати
направените по делото разноски по съдебното производство в размер на 735лв по
сметка на ВСС и
разноските от досъдебното производство в размер на 405 лв, сумата
от 1200лв, представляваща държавна такса върху стойността на уважените
граждански искове, както и 20 лева държавна такса за издаване служебно на 4 бр.
изпълнителни листове.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
СЪДИЯ при СГС: