№ 1476
гр. Русе, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20224520100921 по описа за 2022 година
Ищцата Т. Х. С. твърди, че на 20.07.2021 г. сключила Договор № 1043438 за
предоставяне на потребителски кредит с ответното дружество, по силата на който
последното поело задължение да й предостави парична сума в размер на 6000 лв., а
ищцата се задължила да я върне, ведно с възнаградителна лихва и други такси и
разходи, при следните условия: Общ размер на кредита /чиста стойност/ - 6000 лв.;
ГПР- 49,66 %; Фиксиран годишен лихвен процент на заема 35 % /следвало да се
подчертае, че в преддоговорната информация ГЛП бил в размер на 41 %, при който бил
изготвен и погасителният план, инкорпориран в преддоговорната информация/; Лихвен
процент на ден – липсвал; Брой погасителни вноски - 18, като всяка вноска била
дължима месечно на посочена в договора за паричен заем дата; Размер на месечната
погасителната вноска - не бил с фиксиран еднакъв размер на месец, видно от
таблицата, озаглавена „погасителен план" и инкорпорирана в преддоговорната
информация; Такса Гарант/Поръчител по чл.5 от ДПК, предложен от дружеството-
кредитор – 5940 лв., дължима към всяка отделна месечна вноска на падежната дата;
Обща сума, дължима по кредита - 14040 лв. /6000 лв. - главница, 2100 лв. - договорна
лихва и 5940 лв. - такса гарант/. Според ищцата, процесният договор за потребителски
кредит бил изцяло недействителен по смисъла на ЗПК и ЗЗП. Същият не бил сключен в
предвидената в чл. 10 ЗПК форма, не бил съставен по начин, който да е ясен за
потребителя, като умишлено кредиторът разделил погасителния план с таксата гарант
от този в индивидуалния договор за потребителски кредит. От страна на „Фератум
България" ЕООД, ДПК бил сключен само от един от управителите му - Десислава
1
Николова, а съгласно вписванията в Търговския регистър дружеството се
представлявало винаги заедно от двамата управители - Десислава Николова и Ивет Д..
При липса на съгласие на двамата управители на кредитора, договорът следвало да се
обяви за недействителен. На ищцата не били представени Общите условия на
„Фератум България" ЕООД, тя не ги е подписвала на всяка страница, а те били част от
цялото споразумение между страните. Процесният договор съдържал множество
препратки към ОУ на ответното дружество и при непредставянето им на потребителя
ДПК бил неясен и потребителят не би могъл да разбере точно какви са параметрите му.
В чл. 11, ал. 1, т. 11 и 12 от ЗПК законодателят предвидил като условие за
действителност на договорите за потребителски кредити наличие на подробен
погасителен план. Към процесния договор липсвал окончателен погасителен план.
Единствено в преддоговорната информация била инкорпорирана таблица, озаглавена
„погасителен план", която не можела да се приеме, че е част от окончателното
споразумение между страните, още повече, че в преддоговорната информация ГПР бил
фиксиран на 41 %, докато в ДПК този процент бил 35 %. Таксата гарант умишлено
била отделена във втори погасителен план, невключен в преддоговорната информация,
но въпреки това тази такса била дължима от ищцата по основното споразумение -
ДПК. Договорът бил недействителен и поради това, че не бил изрично уговорен лихвен
процент на ден - чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, както и поради заобикалянето
на закона, тъй като в чл. 5 от контракта потребителят бил задължен да приеме
задължително и неотменимо обезпечение на кредита, а именно — поръчителство от
Фератум Банк в полза на Дружеството, за което дължала заплащане на допълнителна
такса в размер на 5940 лв., която обаче не била включена в ГПР. Ако беше включена,
ГПР щял многократно да надхвърли допустимият петкратен размер на законната
лихва, до който можел да достигне с оглед разпоредбите на ЗПК. Неясно било и как е
формиран самият ГПР и какво включва, освен договорната лихва /която не било ясно
дали е 41 % или 35 %. Процесният договор за заем бил недействителен и поради
нарушение на добрите нрави. Клаузата на чл. 5, предвиждаща таксата гарант в размер
на 5940 лв., сама по себе си била нищожна. Размерът на таксата бил почти равен на
този на отпуснатия заем. С нея се целяло заобикаляне на материалния закон и тази
такса представлявала скрита лихва или такса по управлението на кредита, с която се
заобикалял фиксираният таван на ГПР. Клаузата, регламентираща договорна
/възнаградителна/ лихва в размер на 35 %, също била нищожна поради противоречие с
добрите нрави. Съгласно константната съдебна практика клауза, в която договорната
лихва надвишавала трикратния размер на законната, се приемала за нищожна поради
противоречие с добрите нрави. Кредиторът не би предложил и не би сключил
процесния договор за паричен заем без включване в него на посочените по-горе две
нищожни клаузи - за начисляване на такса гарант в размер на 5940 лв. и договорна
лихва в размер на 35 % или 41 %, значително надвишаваща трикратния размер на
2
законната лихва. Дружеството-кредитор при тези параметри на договора действало
изцяло недобросъвестно.
Контрактът противоречал както на специалните разпоредби на ЗПК и ЗЗП, така
на общите разпоредби - чл. 26 ЗЗД /нищожност поради противоречие с добрите нрави/.
Клаузата за такса гарант /чл. 5 от ДПК/ била нищожна по смисъла на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД.
Чл. 5 от процесния ДПК представлявал уговорка във вреда на ищцата, не отговарял на
изискването за добросъвестност и водел до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя. В договора като обща сума, която следва да
бъде върната, била посочена сумата 8100 лв., която включвала главница от 6000 лв. и
2100 лв. -договорна лихва при лихвен процент от 35 %. Посочен бил и ГПР от 49,66 %,
но не било ясно същият от какви компоненти се формира. В общата сума не било
включено допълнителното плащане по договора за гаранция в размер на 5940 лв.,
която сума не била включена в ГПР, но въпреки това била част от цялата сума, която
ищцата следвало да върне на кредитора. С включването й в ГПР, последният би
надхвърлил многократно допустимия петкратен размер на законната лихва, каквито са
изискванията на ЗПК. Тази такса несъмнено следвало да бъде включена в ГПР, тъй
като била разход във връзка с предоставяне на кредита, по смисъла на чл. 19, ал. 1
ЗПК. По този начин била заобиколена императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
ограничаваща максималния размер на ГПР.
Претендира да бъде по становено решение, с което да бъде прогласена
нищожността на договор за потребителски кредит № 1043438/20.07.2021 г. поради
противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, а в условие на евентуалност-за
прогласяване нищожността на отделни клаузи от него, предвиждащи задължително и
неотменимо обезпечаване на кредита и регламентиращи фиксиран годишен лихвен
процент по заема в размер на 35 %.
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум,
съдът квалифицира правно предявените искове по чл.26, ал.1, пр.1 и пр.3 от ЗЗД.
Ответникът „Фератум България“ ЕООД депозира отговор на исковата молба, в
който оспорва основателността на предявените искове. Оспорва твърдението, че
процесният договор за потребителски кредит не е сключен в предвидената в чл.10 от
ЗПК форма, както и че не е съставен по начин, който да е ясен за потребителя. Същият
бил сключен в писмена форма по смисъла на чл. 3, ал.2 от ЗЕДЕУУ и ищцата
разполагала с екземпляр от него. Преди сключването му, същата получила от
ответното дружество на своята електронна поща преддоговорна информация, както и
общи условия към договора, за което прилага разпечатка от кореспонденция по
електронна поща между страните. В чл. 8 от договора ищцата изрично дала своето
съгласие идентификационният й номер във взаимоотношенията й с ответника да има
силата на саморъчен подпис, съгласно чл.13, ал.4 от ЗEДЕУУ. Идентификационият
3
номер на ищцата бил посоченият от нея телефонен номер ********** в подадената от
нея заявка за кредит на 20.07.2021 г. на интернет страницата на „ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД. От същия телефонен номер ищцата изпратила СМС съобщение, с
което потвърдила сключването на договора за кредит. В чл. 3 от него било посочено, че
кредитополучателят следва да върне общо сумата от 8 100 лева, от които 6 000 лева
главница и 2 100 лева лихва. В чл. 9 от договора изрично било уредено и правото на
отказ на ищцата от него. Оспорва и твърдението, че умишлено бил разделен
погасителният план с таксата гарант от този в индивидуалния договор за
потребителски кредит. Представеният с исковата молба погасителен план към договора
за гаранция бил сключен между ищцата и трето лице. Касаело се за отделно
правоотношение, по което ответникът не е страна. По силата на пълномощно от другия
управител на дружеството Ивет Веселинова Д., Десислава Веселинова Николова имала
правото да представлява и да сключва договори от името на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ"
ЕООД самостоятелно. Ответникът оспорва и твърдението, че към процесния договор
за потребителски кредит липсвал окончателен погасителен план. Такъв й бил изпратен
преди сключване на договора.
Невярно било и твърдението, че в преддоговорната информация ГПР бил
фиксиран на 41 %, докато в ДПК този процент бил 35%. Посочените стойности касаели
годишния лихвен процент, като в преддоговорната информация очевидно била
допусната техническа грешка.
От представения с исковата молба погасителен план към договора за гаранция
било видно, че гарант по него е „Фератум Банк“, която не участвала в ответното
дружество, нито пък то участвало по някакъв начин във „Фератум Банк“. Налице било
отделно правоотношение и таксата гарант не се дължала на ответника по процесния
договор за кредит. Същият оспорва ДПК да е недействителен и на основание чл. 11, ал.
1, т. 20 от ЗПК във връзка с чл. 22 от ЗПК. Контрактът бил сключен от разстояние, а
общите условия били изпратени преди това и ищцата имала възможност да се запознае
с тях и на интернет страницата на дружеството. От текста на чл. 5 от договора било
видно, че със сключването му кредитополучателят потвърждавал, че при
кандидатстването за кредит сам и недвусмислено посочил избрания поръчител и бил
запознат с правото си да посочи физическо лице като поръчител. Сключването на
договор за гаранция с трето юридическо лице не било задължително, а било по избор
на самата ищца. Затова и сумата от 5 940 лева не следвало да се включва в ГПР по
процесния договор за кредит. Същият не противоречал и на добрите нрави. В закона
нямало забрана договор за потребителски кредит да бъде обезпечаван с поръчителство
или гаранционно правоотношение. В чл. 11, ал. 1, т. 18 от ЗПК изрично било посочено,
че договорът за потребителски кредит съдържа обезпеченията, които потребителят е
длъжен да предостави. Не била налице нищожност на договора за кредит и поради
твърдяно нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Ответното дружество предоставило
4
цялата законово необходима информацня, касаеща размера на ГПР по кредита и
начина на неговото формиране. В чл. 4 от договора ясно било посочено, че ГПР бил в
размер на 49,66 %. За ищцата била налична и индивидуално уговорена всяка една сума,
която следвало да върне. Посоченият годишен процент на разходите по кредита бил в
съответствие с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като не бил по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължеиня в левове и във валута, определена с
постановление на МС на Р. България.
Ответникът оспорва и твърдението, че клаузата, регламентираща размера на
лихвата по договора за кредит, е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Твърди, че процесният договорът за кредит бил сключен в съответствие със Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ и другите приложими
нормативни актове. Описва процедурата по кандидатстване за отпускане на кредит
през интернет страницата на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД и получаването на
одобрение. В случая и двете страни изпълнили всички описани в отговора етапи и бил
сключен процесният договор. При кандидатстването ищцата посочила телефонен
номер: 0894 043 326, както и електронна поща: **************@*****.***, като тези
полета били задължителин при електронното кандидатстване за кредит, за да може да
продължи процесът на кандидатстване. При кандидатстването ищцата избрала да се
възползва от гаранция, предоставяна от трето лице. Потребителят избирал дали да
обезпичи отпуснатия му кредит с поръчител — физическо лице или да избере
юридическо лице като гарант. Ако по време на кандидатстването за кредит,
кредитоискателят посочи, че желае да кандидатства за кредит с поръчител —
физическо лице и ocигуpu такъв поръчител, кредитьт се отпускал, като същият се
гарантирал от посоченото физическо лице. След като била одобрена, ищцата получила
на електронната си поща договора за кредит, общи условия, погасителен план и
преддоговорна информация /СЕФ/. Т.е, преди сключването на договора за кредит тя е
имала възможност да се запознае с условията по кредита, както и с възможностга да
избере физическо лице за поръчител по него. Ищцата изпратила нарочен СМС от
телефонния си номер, с което дала своето съгласие да сключи договора за кредит при
предложените условия. Ответникът изпълнил добросъвестно задълженията си по чл. 8
от ЗПФУР, като предоставил на Т. С. преди сключване на процесния договор цялата
необходима информация по смисъла на закона. Изпълнено било и задължението по чл.
10, ал. 1 от ЗПФУР преди потребителят да бъде обвързан от договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, да бъде уведомен своевремеино за всички условия на
договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние и да му бъде
предоставена информацията по чл. 8 от ЗПФУР на хартиен или на друг траен носител,
достъпен за потребителя. Спазена била и разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от ЗПФУР, като
информацията, която „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД предоставило на ищцата, била
пълна, вярна, разбираема и не въвеждала потребителя в заблуждение.
5
Предвид подробно изложените съображения, моли обективно съединените
искове да бъдат изцяло отхвърлени, като на ответника се присъдят и направените
деловодни разноски.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за
установено от фактическа страна, следното:
На 20.07.2021 г. между страните е сключен Договор № 1043438, по силата на
който на ищцата е предоставен потребителски кредит в размер на 6000 лева, при
лихвен процент по заема 35 % и годишен процент на разходите 49.66 %. Уговорен е
срок и начин на плащане - 18 вноски, съгласно Погасителния план към договора.
Съгласно чл. 5 от договора, кредитът се обезпечава с поръчителство,
предоставено от Fепаtum Bank в полза на дружеството. Със сключването на договора
кредитополучателят потвърждава, че при кандидатстването за кредит сам е посочил
избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и
юридическо лице, което да бъде одобрено от кредитора в процедурата по
кандидатстване. От приложения план към договор за гаранция № 1043438 е видно, че
кредитополучателката дължи заплащането на възнаграждение на дружеството-гарант
чрез заплащането на месечни вноски в общ размер 5940 лева за срока на действие на
кредитния договор.
Страните не спорят, че ищцата е усвоила изцяло отпуснатата сума.
По делото е приета, неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза,
чието заключение не е оспорено от страните. Според същото, при попълване на
заявление за отпускане на кредит на интернет страницата на „Фератум България“
ЕООД се визуализират полета за въвеждане на лични данни, посочване на приходи и
произход на средства, вид заетост, посочване начин на плащане и „Избери Гарант“ с
две възможни опции: гаранция от Фератум Банк и Личен Гарант/поръчител. При избор
на първата опция се визуализират месечни вноски по гаранция от Фератум Банк и
допълнителна информация относно гаранта. При избор на втората опция лицето трябва
да въведе лични данни на персонален гарант, като се визуализира и доп.информация
относно него. След подаване на искането за кредит, на ищцата по ел.поща са изпратени
Стандартен европейски формат и Общи условия за предоставяне на потребителски
кредит, като договорът се счита сключен с изпратения потвърдителен СМС от Т. С..
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум,
съдът приема, че е сезиран с претенция за прогласяване недействителността на договор
за потребителски кредит № 1043438, сключен на 20.07.2021 г., а в условията на
евентуалност - за прогласяване нищожността на отделни негови клаузи.
6
Изхождайки от предмета на договора и страните по него – физическо лице,
което при сключване на контракта действа извън рамките на своята професионална
компетентност, и финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 ЗКИ, предоставяща
кредити в рамките на своята търговска дейност, съдът приема, че процесният контракт
има характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се
съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предявява строги изисквания за
формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, уредени в глава трета,
чл.10 и чл.11, като на общо основание и съгласно
чл.24 ЗПК се прилагат правилата на чл.143 – 148 от ЗЗП.
Макар и поместени в индивидуалния договор с ищцата, клаузите на контракта
не са индивидуално уговорени, по смисъла на чл.146, ал.2 ЗЗП. Касае се до еднотипни
договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе и
това е служебно известно на съда от множеството дела, по които са представени
идентични контракти между същия заемодател и различни потребители. От
попълнената заявка за кредит, в която потребителят задължително трябва да представи
някой от посочените два варианта за предоставяне на гаранция, не може да се направи
извод, че ищцата сама е поискала и предложила да обезпечи бъдещото вземане и
очевидно заявката за кредит е бланкетна. Ответното дружество е изготвило
съдържанието на формуляра, а бъдещият кредитополучател е попълнил саморъчно
лични данни и информация, изисквана от дружеството.
Съдът намира процесният договор за потребителски кредит изцяло
недействителен, като нарушаващ разпоредбите на ЗПК.
Според чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, договорът трябва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на слючване на договора за кредит, като се посочет взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин.
Съобразно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени
разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредници за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. В §1, т.2 от ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция за
„обща сума, дължима от потребителя“ и това е сборът от общия размер на кредите и
общите разходи по кредита. В договора, така и в стандартния европейски формуляр за
предоставяне на информация, като обща сума, която следва да бъде върната, е
посочена сумата 8100 лв., включваща отпуснатия кредит от 6000 лв. и лихва в размер
на 2100 лв. при лихвен процент 35 %. Посочен е ГПР в размер на 49.66 %, но не става
ясно кои са включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на
основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин /чл.10, ал.1
7
ЗПК/.
Съгласно чл. 5 от договора, заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено
от Fепаtum Bank в полза на кредитодателя, като одобряването на обезпечението се
извършва чрез одобряването на кредита. Ищецът се е задължил да плати
възнаграждение на дружеството-гарант чрез заплащането на месечни вноски в общ
размер 5940 лева за срока на действие на кредитния договор. Посочената сума
представлява разход във връзка с предоставяне на кредита, по смисъла на чл.19, ал.1
ЗПК и несъмнено следва да бъде включена в годишния процент на разходите, който би
се променил на над 300 %. Тъй като това не е сторено, освен, че е нарушена
императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, по този начин се заобикаля и
нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Атакуваният договор за потребителски кредит не съдържа информация и
относно размера на лихвения процент на ден, което също е част от задължителното му
съдържание, предвидено в чл.11, ал.1, т.20 ЗПК и самостоятелно основание за неговата
недействителност.
По отношение клаузата, касаеща възнаградителна лихва, са налице и други
основания за недействителност. В договора е предвиден лихвен поцент – 35 %. Така
уговорен, размерът на възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави.
Действително към датата на сключване на договора няма императивни разпоредби,
определящи максималния размер на възнаградителната лихва, но това не означава, че
свободата на договаряне не е ограничена и то при положение, че се касае за
потребителски договор, при който потребителят е по-слабата икономически страна,
поради което се ползва със засилена защита от ЗЗП и ЗПК. В правната доктрина и
съдебната практика се приема, че накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26,
ал.1 от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, изрично формулиран или
проведен чрез създаване на конкретни други разпоредби. Такъв основен принцип е
добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото
спазване, както и принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото
облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Налице е трайно установена
практика на ВКС, според която съглашение за плащане възнаградителна лихва е
действително, ако тя не надвишава тройния размер на законната лихва. Към датата на
сключване на процесния договор, размерът на законната лихва е 10.00 %, т.е.
уговореният в контракта годишен лихвен процент надвишава повече от три пъти
законната лихва, в нарушение на добрите нрави. Поради това клаузата на т.3, б.“б“ от
Договора накърнява равноправието между страните, противоречи на добрите нрави и е
в разрез с принципа на добросъвестността при договаряне, с оглед което се явява
нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.
По изложените мотиви съдът приема, че предявеният иск за прогласяване
8
нищожността на договор за предоставяне на потребителски кредит №
1043438/20.07.2021 г. като противоречащ на императивни разпоредби на ЗЗП, ЗПК и
ЗЗД е основателен и като такъв следва да се уважи.
За настоящото производство следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищцата - адвокат К. Б..
Същата й е предоставила безплатно правна помощ, съгласно чл.38, ал.2 ЗА за защита в
настоящото производство, което се установява от приложения на л.22 договор за
правна защита и съдействие. На основание чл. 38, ал.2 ЗА, вр. с чл. 7 от Наредба № 1
от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на адвокат Б.
следва да се присъди адвокатско възнаграждение от 300 лв.
Ответникът, на основание чл. 78, ал.6 ГПК, дължи заплащане на държавна такса
по сметка на РС-Русе в размер на 324 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за предоставяне на
потребителски кредит № 1043438/20.07.2021 г., сключен между „ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес а управление: гр. София,
район Младост, ж.к. Младост 3, бул. Александър Малинов № 51, вх. А, ет. 9, офис 20,
представлявано от управителите Ивет Веселинова Д. и Десислава Веселинова
Николова и Т. Х. С., с ЕГН **********, от гр. Русе, като противоречащ на
императивни разпоредби на ЗЗП ЗПК и ЗЗД.
ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК *********, седалище и
адрес а управление: гр.София, район Младост, ж.к.“Младост“ 3, бул.“Александър
Малинов“ 51, вх. А, ет. 9, офис 20, да заплати на адвокат К. И. Б. от АК-Русе, с ЕГН
**********, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, 300 лева адвокатско възнаграждение за
оказаната на ищцата безплатна адвокатска помощ в настоящото производство.
ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК *********, седалище и
адрес а управление: гр. София, район „Младост“, ж.к.“Младост“ 3, бул.“Александър
Малинов“ 51, вх. А, ет. 9, офис 20, да заплати по сметка на Районен съд- Русе държавна
такса по делото в размер на 324 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
9