Р Е
Ш Е Н
И Е
Казанлък
18.01.2021 год.
Казанлъшкият районен съд,
наказателно отделение, четвърти състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети
декември две хиляди и двадесета година, в състав:
председател:
Михаил Михайлов,
при
участието на секретаря Атанаска Джагълова, като разгледа докладваното от съдия
Михайлов АН дело №753/2020г.
по описа на същия съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е наказателно
постановление №20-0284-001365/ 12.06.2020г.,
издадено от ВПД началник група към ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък. А.М.М. останал
недоволен от наложеното му наказание и моли съда да отмени наказателното
постановление. В с.з. негов процесуален представител поддържа жалбата, сочи
аргументи в подкрепа на същата и моли съда да отмени обжалваното наказателно
постановление.
Въззиваемата страна, редовно
призована, не изпраща свой процесуален представител в с.з., но депозира писмено
становище.
Съдът, след като извърши
цялостна проверка на констативния акт/АУАН/, наказателното постановление, като
прецени поотделно и в съвкупността им събраните по делото доказателства, приема
за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от
лице, имащо право на такава, поради което съгласно чл.59 ал.2 от ЗАНН съдът
приема, че същата е допустима.
Административно-наказващият
орган, позовавайки се на акт за установяване на административно нарушение серия
GА бл.№172933/03.06.2020г., приел
за установено, че А.М.М., на дата 03.06.2020 год. в 00,55ч. в град К. на бул.„О.“,
до номер 50 в посока север-юг е управлявал собственият си лек автомобил БМВ 320
Д с регистрационен номер ***** като не спира при подаден светлинен и звуков
сигнал за спиране от контролен орган- патрулен автомобил на МВР Шкода Рапид с
регистрационен номер *****, а увеличава скоростта си с цел да се укрие.
Последван и установен на ул. „В.“ до кръстовището с ул.„В.“.
АУАН бил
съставен по данни на свидетели-очевидци, посочени в акта под №1 и №2. Като
доказателство към образуваната адм. наказателна преписка са приложени докладна
записка заведена с рег.№7336-0/03/06/2020 год. по описа на РУ-Казанлък и снето
писмено сведение от нарушителя. АУАН бил подписан без възражения.
ВПД началник група към
ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък приел, че деянието не е маловажно и че с
горните действия жалбоподателя М. е нарушил разпоредбата на чл.103 от ЗДвП,
поради което и на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175,ал.1,т.4 от ЗДвП му наложил
глоба в размер на 80 /осемдесет/ лева и го лишил от право да управлява МПС за
срок от 2 месеца.
С разпоредбата на чл.103 от ЗДвП е въведено изискване за водачите на МПС да спират плавно на посоченото
място, или в най-дясната част на платното за движение. При нарушаване на
горната забрана, разпоредбата на чл.175,ал.1,т.4 от ЗДвП предвижда за водачите
наказания лишаване от право да управляват моторно превозно средство за срок от
1 до 6 месеца и глоба в размер от 50 до 200 лева.
Запознавайки се подробно с
материалите по делото съдът приема за безспорно доказано извършването на вмененото
на жалбоподателя деяние. Горната фактическа обстановка се установява от
показанията на свидетелите Н.С.С., Д.Г.И. и С.Г.К., както и от писмените
доказателства, приложени и приети по делото.
При
така събраните доказателства съдът намира, че в случая се доказа безспорно и
категорично, че въззивника е извършил визираното административно нарушение по
чл.103 от ЗДвП.
Настоящият
състав приема, че обжалваното наказателно постановление №20-0284-001365/ 12.06.2020г.
на ВПД началник група към ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, е обжалвано в срок,
издадено е от компетентен орган в рамките на неговите правомощия и същото се
явява законосъобразно, по следните съображения:
От една
страна, съгласно чл.189,ал.2 от ЗДвП: „Редовно съставените актове по този закон
имат доказателствена сила до доказване на противното“. В съдебното производство
обаче тези констатации нямат безспорна доказателствена сила. Съдът е длъжен, разглеждайки
делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства, дали
има извършено нарушение, което следва да се установи по един безспорен и
несъмнен начин. В настоящия случай АУАН е съставен от С.Г.К. съгласно
изискванията на ЗАНН, като двамата свидетели служители на полицията- Н.С.С. и Д.Г.И.
с показанията си го подкрепиха изцяло и безпротиворечиво за съществените
обстоятелства, относно извършеното нарушение-управлението на МПС от жалбоподателя
А.М.М. и отказа да спре при подадения му ясен сигнал от контролен орган. В
случая това обстоятелство не се и отрича от нарушителя, както в жалбата, така и
по същество пред съда.
Процесуалният
представител на жалбоподателя обаче намира фактическата обстановка, изложена в
АУАН и НП, за недоказана, позовавайки се единствено и само на
показанията на свидетеля Р. И. Р., който се е намирал в управлявания от М.
автомобил при извършване на деянието. Този очевидец на нарушението, твърде
удобно за защитната теза на въззивника, заявява че последния, а и самия той, не
са чули подадения им звуков сигнал от полицейския автомобил, не са го
забелязали, тъй като е бил надалеч и едва когато са го видели в огледалата за
обратно виждане нарушителя е спрял управляваното от него МПС. Свидетелят Р.
обаче премълча много важен факт- че М. е изгасил светлините на автомобила си,
ускорявайки много бързо движението му след това, опитвайки се по този начин да избяга
от последвалия го патрулен такъв.
Последното
дава основание на съда да приеме показанията на този свидетел за изцяло
тенденциозни и да не ги кредитира.
Настоящият състав счита за правилно и
законосъобразно това, че за
административно нарушение по чл.103 от ЗДвП на жалбоподателя А.М.М. са наложени
две административни наказания, съгласно чл.175,ал.1,т.4 от ЗДвП- глоба в размер
на 80 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца.
Действително в закона са предвидени и по-ниски размери, но също и по-високи, а
именно- глоба от 50 до 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
1 до 6 месеца. В случая са наложени адм.наказания при превес на смекчаващите
отговорността на нарушителя обстоятелства, тъй като средния размер/баланса/ се
изчислява, като се съберат максималното и минималното наказание, като сбора се
дели на две.За размера на адм.наказания наказващият орган не е длъжен да се
мотивира и двете адм.наказания са наложени в рамките на предвиденото в закона
за тях. От справката за нарушител е видно, че А.М.М. е извършил досега само три
нарушения по ЗДвП, като тези деяния са извършени за периода от 04.02. 2019 год.
до 03.06.2020 год. По делото няма данни и не се представиха доказателства,
относно семейното, социалното и имуществено състояние на жалбоподателя. С оглед
начина на извършване на деянието, описан във фактическата обстановка и данните
по делото за личността на въззивника, съдът приема, че размерите на двете
адм.наказания са правилно определени, съгласно разпоредбата на чл.27 от ЗАНН от
наказващия орган.
Няма допуснати съществени процесуални
нарушения или съществено нарушаване на правото на защита на жалбоподателя при
установяване на нарушението, определяне на нарушителя и правната квалификация на деянието, както и при
налагане на вида и размера на наказанията, както се посочи и по-горе. Не е
налице и евентуален „маловажен случай“ на адм.нарушение. Деянието не се
отличава с нищо от обикновените случаи на адм.нарушение от същия вид и не може
да се приеме, че е с незначителна степен на обществена опасност. Същото касае
норма на ЗДвП, която регулира дейност по безопасността на транспорта и се явява
дори с повишена степен на обществена опасност. Целта на този закон- ЗДвП е посочена
ясно в чл.2,ал.2 от същия- „…да се опазват животът и здравето на участниците в
движението по пътищата…“.
В крайна сметка пред съда се установи
безспорно и категорично, чрез допустимите от закона доказателства, че А.М.М. е
извършил административното нарушение по чл.103 от ЗДвП, за което е санкциониран
и наказанията са правилно определени, съгласно чл.175,ал.1,т.4 от ЗДвП- глоба
от 80 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца. В случая
жалбата се явява изцяло неоснователна, недоказана и следва да бъде оставена без
уважение,а обжалваното НП- да се потвърди, като правилно и законосъобразно.
Потвърждаването му прави основателно
искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съобразно разпоредбите
на чл.63,ал.5 от ЗАНН и чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.189,ал.3 от НПК, като
съобразно чл.37 от ЗПП, във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, то следва да е в размер на 100(сто) лева, съобразно
действително свършената работа от юрисконсулт по делото, по-конкретно- само
изразяване на становище.
Предвид изложеното и на основание чл.63,ал.1,пр.I
от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№20-0284-001365/ 12.06.2020г., издадено от ВПД началник група към ОДМВР- Стара
Загора, РУ-Казанлък, с което на А.М. ***, ЕГН **********, са наложени
административно наказание- глоба в размер на 80(осемдесет) лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца.
ОСЪЖДА А.М. ***, ЕГН **********, да
заплати по сметка на ОДМВР-Стара Загора,
ЕИК *****, IBAN: ***, BIC:***, направените по делото разноски в размер на 100(сто) лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщението, че самото то и мотивите към него са
изготвени, пред Административен съд гр.Стара Загора.
Районен
съдия: