О
П Р
Е Д Е
Л Е Н
И Е
гр. София 01.09.2021г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, III - ти състав, в закрито заседание на
двадесети май през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА ВРАЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията Георгиева въззивно
наказателно частно дело номер 540 по описа за 2020 година за да се произнесе,
съобрази:
Производството е образувано на основание чл. 249, ал. 3, вр. чл. 248, ал. 1,
т.3 от НПК по повод частен протест
от Дилян Деянов - прокурор при
Специализираната прокоратура срещу определение
от 29.09.2020 година, постановено в разпоредително заседание по н.о.х.д.
№ 2080/2020г. по описа на Специализирания наказателен съд, с което при
обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1
от НПК е прекратено съдебното производство по гореописаното дело и същото е
върнато на Специализираната прокуратура за отсраняване на констатираните
допуснатите съществени процесуални нарушения.
В
депозирания частен протест от Специализираната прокуратура са развити доводи за
неправилност и незаконосъобразност. Представителят на държавното обвинение
поставя акцент
върху констатираното от първоинстанционния съд нарушение,
изразяващо се в противоречие между изписаните суми на данъчни задължения, като
счита че опоменатият порок може да бъде отстранен по предвидения в чл.248а от НК процесуален ред. Осъществяващият
функцията по обвинение орган обръща внимание на това че, установените непълноти
в обстоятелствената част на обвинителния акт не се отнасят до съставомерни
признаци на деянието и не засягат правото на защита на подсъдимите. Представителят
на Специлизираната прокуратура счита, че е налице единство между съдържанието
на обвинението повдигнато на досъдебна фаза и диспозитива на внесения
обвинителния акт, както и че не са нарушени законовите изисквания заложени в чл.246 от НПК.
По повод постъпилия частен протест и на основание чл.342,ал.2 от НПК подсъдимият Е.И. е представил
възражение в което са изложени доводи за недопустимост необоснованост и
неоснователност на частният протест.И. счита, че с оглед адресирането си, прокурорският
акт е депозиран срещу определение, което не съществува в правния мир, поради
което е й недопустимо, като по този начин е нарушена законовата разпоредба на чл.28 от НПК. В изложеното възражение,
подсъдимият обсъжда заключението на съда
относно допуснатите процесулани нарушения във връзка с изписаните суми за
данъчни задължения, както и логическите изводи на първоинстанцаионния състав по
отношение на пороците свързани с отсъствието на необходимите реквизити, обосноваващи
престъпна дейност по чл.321 от НК, като
изразява съгласието си с тях, а релевираните оплакванията на
прокуратурата определя, като оскъдни и
бланкетни. Иска се протестът да бъде оставен без уважение.
Постъпило
е възражение и от страна на адв. Й.П.-пълномощник на подсъдимите П.Е.Б. и Д.Р.Г..
Защитата изразява съгласие със заключението на първоинстанционния съд относно
констатираните нарушения на процесуалните правила, а изготвения прокурорски акт
означава, като некореспондиращ на заложените в чл.246 от НПК законови изисквания, както и на константната и
последователна практика на ВКС. Предвид
гореизложеното, защитата предявава искане да се потвърди oпределението на Специализирания наказателен
съд, като се остави без уважение гореспоменатия протест.
АСНС като се запозна с оплакванията в протеста и при направената
служебна проверка приема за установено
следното:
Частният
протест е подаден в срока по чл. 342,
ал. 1, вр. чл. 249, ал. 3 от НПК срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен
акт и е процесуално допустим.
Апелативният специализиран наказателен съд счита, че в досъдебната фаза на
наказателното производство не са били допуснати съществени нарушения на
процесуалния закон, довели до ограничаване на правата на участниците в него.
Въззивната инстанция приема, че в конкретния случай не са налице пороци в обвинителния акт, които
могат да бъдат определени като съществени процесуални нарушения съгласно
съгласно ТР №2/2002г. на ВКС. Конкретиката в случая сочи, че
очертаната в обвинителния акт фактическа обстановка, релеванта за повдигнатите
обвинения по чл.321 от НК не
съдържа непълноти и противоречия, които да се намират в разрез със
заложените в нормата на чл.246 от НПК,
императивни изисквания. Изчерпателно е описана фактическата обстановка, релевантна за повдигнатото обвинение, конкретните обстоятелства, сочещи на
предварително сговаряне на съпричастните към престъпната дейност лица, на
тяхното участие и функции, и лимитиращи останалите обективни и субективни
признаци на престъплението - време, място и начин на извършване.
Въззивната
инстанция не намира за юридически издържани и релевираните доводи от подсъдимия И.
относно недопустимостта на прокурорския акт. Настоящият състав счита, че същият
е изготвен от компетентен орган,
депозиран е срещу подлежащ на атакуване съдебен акт и е процесуално допустим. Прокурорът
разполага с активната легитимация по отношение на конкретните процесуални
действия да подаде частен протест,защото същите подлежат на съдебен контрол. Становището
на настоящия съдебен състав е ,че протестът е СЪОТВЕТЕН поради което подлежи на
разглеждане.
Не е допуснато
и релевираното във възражението на подс.И. процесуално нарушение при предявяване на материалите
от разследването. Константна и последователна е практиката на Върховния
касационен съд, че визираното несъблюдаване на процесуалния закон, свързано с
непредявяването на материалите в
досъдебната фаза на производството може да бъде санирано в хода на централната
фаза на наказателния процес, поради което не обосновава прекратяване на
съдебното производство и връщане на делото на прокурора. По изложените от първоинстанционния съд съображения за
допуснато процесуално нарушение при предявяването на разследването, настоящата
инстанция приема, че същото не съставлява самостоятелно основание за
прекратяване на съдебното производство и не предпоставя връщане на делото в
досъдебната фаза на производството. Според решение на СЕС от
5 юни 2018г. по дело С-612/15, касаещо
приложението на чл.7, параграф 3 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския
парламент и Съвета от 22 май 2012г. и практиката на Върховния касационен съд,
визираното процесуално нарушение не е от категорията на неотстранимите пороци
при досъдебното разследване и може да бъде санирано в хода на централната фаза
на наказателния процес – съдебното производство.
В контекста на изложеното и в
съответствие със законовата разпоредба на чл.247в
,ал .5 от НПК следва да се отбележи, че с насрочването на разпоредителното
заседание е предоставена възможност на страните да се запознаят със събраните
доказателства по делото. В тази връзка подписването на протокола от обвиняемия,
както и депозираното възражение срещу опоменатото писмено доказателствено средство
отразяват обстоятелството, че същият се е запознал с материалите по делото. Предложената
аргументация мотивира категорично заключение, че искането за връщане на делото
в неговата досъдебна фаза за отстраняване на посочените процесуални нарушения
се явяват неоснователни.
Първоинстанционният
съд акцентира при преценка на наличието
на отстраними съществени процесуални нарушения на липсата на подпис на
протокола за предявяване на разследването в т.133 л.20 ДП по отношение на И.. Предявяването на
разследването безспорно е процесуално действие,което е задължително и се обективиран
в надлежен протокол. В доктрината, както и в практиката се приема, че липсата
на протокол е съществено процесуално нарушение водещо във всички случаи до
ограничаване и накърняване правото на защита. В случая следва да се обсъди до
колко липсата на подпис на разследващия е равносилно на липса на протокол за
предявяване на материалите по делото на ДП. Видно от протокола същият съдържа
подписи на обвиняемия И. и двамата му защитници адв.Т. и С.. За да се намира
приложен по делото този протокол съдържащ техните изявления очевидно е съставен
на ДП. Достъп до делото има разследващият Подписите на подсъдимия И. и неговите
защитници обективират знание за съдържанието на ДП и материалите, с които са се запознали. Не
сочат на дефицит на запознаване с доказателствата на ДП. Възражения защитниците
и подсъдимият не са изразили. АСНС
приема, че в случая не се касае за липса на извършено процесуално действие по
предявяване на материалите, а се касае за технически пропуск на разследващия -
да подпише протокола.
Нещо повече - защитниците и подсъдимия в с.з не твърдят, че
не са им предявявани материалите, а само, че липсва подпис на разследващия - в
случая следовател. Оглед на установените факти и обстоятелства АСНС приема за
неправилно становището възприето от първата инстанция за наличие на основание
за прекратяване съдебното производство и
връщане на делото на СП поради наличие на основанието на чл.248, ал.1, т.3 от НПК.
Настоящият
съд приема, че не са налице
пороци в обвинителния акт, изразяващи се в дефицит от факти, значими за правната квалификация на
инкриминираното престъпно деяние по чл. 255
от НК, които могат да бъдат категоризирани като съществени процесуални
нарушения. Прокурорският акт отговаря за
очертаните в нормата на чл. 246
от НПК, императивни изисквания за пълнота и обоснованост. Констатираните от
първоинстанционния съд противоречия между изписаните отделни суми в повдигнатото
обвинение и аритметичния сбор на
данъчните задължения относно престъпленията за посочените данъчни периоди се
явяват незначителни, като същите не съставляват съшествено нарушение на процесуалните правила, не водят до ограничаване
на правата на бъдешите страни в съдебното производство и не се явяват обективна пречка за ефективното и
пълноценно упражняване на правото на защита. Несъответствията
между обстоятелствената част на обвинението и
аритметичния сбор на данъчните задължения за различни данъчни периоди
АСНС счита, че не са с характер на такива които ограничават процесуалните права
на подсъдимите още повече , че с крайния съдебен акт първостепенният съд винаги
има възможност да поправи разминаването като приеме по-благоприятния за
подсъдимите вариант. Налице и правна възможност по чл.287 от НПК за държавното
обвинение, ако счете , че това се налага. Обвиненията не са неясни и фактите
изложени в обв.акт.
Предвид горното настоящият съдебен състав счита, че протестът
се явява неоснователен, а атакуваното
определение следва да бъде отменено и делото върнато на СНС, за да продължи
неговото разглеждане.
.
О П Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ протоколно определение от 29.09.2020 г.,
с което е прекратено
съдебното производство по НОХД № 2080/20г. по описа на СНС, поради допуснати отстраними
процесуални нарушения.
Определението не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.