Р Е Ш Е Н И Е
18.07.2014 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
XI състав
Районен съд – Дупница
16.07. 2014
на Година
Михаил Малчев
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Сашка Вукадинова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Гражданско 556 2014
дело № по описа за година.
Производството е образувано по искова молба, подадена от ,,Кос Алфа” ЕООД против В.Р.Р., с която са предявени искове с правно основание чл.422 ГПК вр. с чл. 211 КТ, чл. 207, ал.1, т. 2 КТ. Иска от съда да признае за установено, че В.Р.Р. дължи на ,,Кос Алфа” ЕООД сумата общо от 6 080 лв., представляваща служебно получени и неотчетени аванси, ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр. д. №258/2014г. по описа на ДРС до окончателното й заплащане.
Ищецът твърди, че ответникът работил в при него на длъжността „технически организатор" . Работата му в дружеството била свързана със задължението да отговаря за техническия надзор и организация в изпълнение на възложените строителни дейности. На практика той обезпечавал битово и служебно работниците на обектите и вършел административни услуги свързани с дейността на дружеството. При осъществяване на служебните си задължения, ответникът често се налагало да взема служебни аванси, които служели на същия за заплащане на внезапни и извънредни служебни разходи като ремонт на автомобили, закупуване на резервни части, плащане на различни видове услуги и др. За извършените служебни разходи ответникът изготвял подотчетен лист, придружен с фактури или други разходооправдателни документи за извършените плащания от него, които представял в дружеството. Въз основа на изготвените от ответника разходоопрадателни документи се извършвало прихващане на дадените му служебни аванси. Трудовият договор на ответника е прекратен на 10.01.2014 г. със заповед 44/2014г. и тогава той не работи в дружеството. След прекратяване на трудовия договор с Р., същият не е отчел част от поучените от него суми за разходи, поради което се наложило дружеството да му изпрати покана за връщане на служебно взетите суми или пък да представи документи за разходите. В случая ответникът, в качеството му на служител на „Кос Алфа" , е получил общо сумата от 6 080 лв., необходима за обезпечаване дейността на дружеството, като след прекратяване на трудовото правоотношение е следвало да върне получената сума или да представи документи за разходите. Въпреки отправените устни и писмени покани към ответника за издължаване на сумата, съответно за представяне на разходни документи, същият все още не е изпълнил това свое задължение си към дружеството.
Ответникът в постъпилия писмен отговор заявява, че оспорва изцяло предявения иск по основание и размер. Не оспорва, че е работил в ищцовото дружество по безсрочно трудово правоотношение от 01.03.1998 година, като е изпълнявал длъжността „технически организатор". Оспорва качеството си на материалноотговорно лице и отчетнически функции. Оспорва твърденията на ищеца за настъпили липси в патримониума на ищцовото дружество. Посочва, че поради създадената организация на работа в дружеството и недостатъчно служители е имало установена практика, да се предоставят служебни аванси на ответника, с които последният да заплаща трудово възнаграждение и/или аванс от работна заплата от името на работодателя на работници на обекти, които са били на разстояние от адреса на управление на фирмата, т.е. за улеснение на работодателя. Също така тези служебни аванси са използвани за заплащане на храна, квартира, ток н вода на работниците, за закупуване на гориво за агрегати и фугорези, собственост на работодателя, за ремонт на автомобили и др. Ответникът по всеки един РКО за предоставен му служебен аванс от ищеца е представял и оригиналните разходно-оправдателни документи за разходване на сумата в полза на дружеството, които понастоящем се намират в счетоводната документация на дружеството. Оспорва твърдението, че са отправяни устни и писмени покани към него за издължаване на сумата, както и че при проведени разговори между ищеца и ответника, последният е признал за вземането на дружеството. Оспорва доказателствената стойност и автентичността на приложените към исковата молба разходни касови ордери и на писмо с Изх. 008/13.01.2014 г., изходящо от З. Насилен - управител на „Кос Алфа" ЕООД.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа
страна:
Не е
спорно между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че В.Р.Р. през процесния период се е намирал в трудови
правоотношение с ищцовото дружество по силата на сключени по между им трудов
договор №19/01.03.1998г. и допълнително споразумение към същия от 17.01.2012г.,
съгласно които ответникът е изпълнявал длъжността „технически организатор”.
Със заповед №44/2014г. на управителя на ищцовото дружество трудовото правоотношение с ответника е прекратено, считано от 10.01.2014г. на основание чл.326, ал.1 КТ. Заповедта е връчена на работника по пощата на 21.01.2014г.
От заключението (основно н допълнително) на вещото лице, изпълнило съдебно-счетоводната експертиза се установяват следните правно релевантни за спора обстоятелства:
Основната трудова функция на длъжността „технически организатор”, която е заемал ответникът, включа задължения по техническия надзор и организацията на изпълнението на строителните дейности, които е осъществявало ищцовото дружество. На практика ответникът се е занимавал с обезпечаването на работниците на ищеца в битово и служебно отношение, което често е налагало ползването на административни услуги. В тази връзка при изпълнение на служебните си задължения В.Р. е ползвал служебни аванси, които са използвани за покриване на внезапни и извънредни разходи, като т. н. ремонт на автомобил, закупуване на резервни части, плащане на различни видове услуги и др. 3а отчитане на средствата за направените извънредни разходи е следвало да се изготвя подотчетен лист, придружен с фактури или други разходооправдателни документи за извършени плащания. На база на тези документи се извършвало прихващане на дадените му служебни аванси.
Налице са данни за осчетоводяване на служебните аванси, получавани от работниците на ищцовото дружество, през процесния период. Основните първични счетоводни документи, които са използвани при получаването на служебните аванси и тяхното отчитане са разходно касовите ордери отчетите на подотчетното лице. Към отчетите е задължително представянето на фактури или други разходооправдателни документи, удостоверяващи извършването на разходите. Разходно касовите ордери /РКО/ се заприходявали в касовата книга на дружеството като получен служебен аванс за периодите, когато са издавани. Ежедневно касовата книга се приключвала и регистрираните РКО се осчетоводявали.
В пропесния случай РКО, издадени на ответника за получени служебни аванси, са заприходени в касовата книга на ищеца като получени служебни аванси и осчетоводени в аналитична сметка на В.Р. по сметка 422 (подотчетни лица). Съгласно счетоводното извлечение от сметка 422 към 23.05.2014г. по аналитичната сметка на В.Р. е осчетоводена сума като взети служебни аванси на стойност 6980.00 лв.,от която за 2012г. – 900 лв. и за 2013г. – 6080 лв. В счетоводството на ищцовото дружество не са регистрирани разходнооправдателни документи, удостоверяващи направени разходи по така представените по делото отчети от ответника. В счетоводството на ищеца през процесния период няма отчетни фактури или други документи с обект „Тракийски университет", филиал гр.Ямбол и съответно няма отразяване в справка - декларация по ДДС. В приетия годишен финансов отчет на ищцовото дружество за 2012г. и 2013г. съществува позиция неотчетени аванси /общо/ - Раздел АКТИВ, т.Б - Раздел II /вземания/. Общата сума на получените служебни аванси от ответникът за процесния период, за която няма осчетоводени разходнооправдателни документи е на стойност 6980 лв., от която за 2012г. - 900.00 лв. и за 2013г. – 6080 лв.
По делото са приложени от страна на ответника като разходнооправдателни следните документи: касови бележки; РКО,издавани в полза на трети лица и отчети по „Картон подотчетни лица”. Касовите бележки в случая не са първичен счетоводни документи за осчетоводяване, поради факта, че от тях не става ясно, направения заход за сметка на ищцовото дружество ли е направен, или за друго лице. Разходно касовите ордери, издадени в полза на трети лица не са вписани в касовата книги и не са осчетоводени в счетоводните регистри на ищеца. По картона „Подотчетни лица” отчетените разходи не са признати в счетоводството на ищеца, тъй като липсват приложени фактури или други разходнооправдателни документи, задължително условие при отчитането на служебните аванси. Общата сума на представените писмени доказателства за извършенини служебни разходи, неосчетоводени в ищцовото дружество, е на стойност 2543.15 лв., от която: касови бележки на стойност 341.85 лв.; РКО в полза на трети лица на стойност 1270 лв. и отчети на стойност 931.30 лв.
Представените и приети като доказателства по делото в съдебно заседание от 11.06.2014г. девет броя фактури се отнасят за извършено плащане от дружеството ищец на направени разходи за нощувка и храна към доставчик „ССО” ЕАД -ЯМБОЛ с ЕИК ********* - 5 бр. и закупуване на хидравличен маркуч с доставчик „ОЙЛКРАФТ” ООД -гр.Раднево с ЕИК *********. Общият сбор на сумите, отразени в приложените девет броя фактури за 2013г. е на стойност 6827.28 лв. с ДДС. От така приложените фактури по делото са осчетоводени по надлежния ред в счетоводството на ищцовото дружество общо седем броя фактури на обща стойност 4901.02 лв. с ДДС, както следва: ф-ра №1265 от 03.06.2013г на стойност 631.14 лв. е осчетоводена през м. 06.2013г. и включена в Справка - декларация по ЗДДС - регистър Дневник покупки -ред №10; ф-ра №1271 от 12.06.2013г. на стойност 736.15 лв. е осчетоводена през м.06.2013г. и е включена в Справка декларация по ЗДДС - регистър Дневник покупки -ред №20; ф-ра №1272 от 13.06.2013г. на стойност 2709 лв. е осчетоводена през м. 06.2013г. и включена в Справка - декларация по ЗДДС - регистър Дневник покупки -ред №22; ф-ра №1281 от 25.06.2013г. на стойност 525.14 лв. е осчетоводена през м. 06.2013г. и включена в Справка - декларация по ЗДДС - регистър Дневник покупки - ред №34; ф -ра №2513 от 22.10.2013г. на стойност 128.76 лв. е осчетоводена през м. 10.2013г. и включена в Справка - декларация по ЗДДС - регистър Дневник покупки; ф-ра №2521 от 31.10.2013г. на стойност 46.62 лв. е осчетоводена през м. 11.2013г. и включена в Справка-декларация по ЗДДС - регистър Дневник покупки; ф-ра №2563 от 18.12.2013г. на стойност 124.21 лв. е осчетоводена през м. 12.2013г. и включена в Справка - декларация по ЗДДС - регистър Дневник покупки. Не са осчетоводени два броя фактури: ф-ра № ********** от 27.06.2013г. на стойност 1827 лв. и ф-ра № ********** от 11.11.2013г. на стойност 99.60 лв. или неосчетоводените фактури са на обща стойност 1926.60лв с ДДС.
От свидетелските показания на Юлиана Борисова Григорова, която е заемала длъжността „счетоводител” в ищцовото дружество от 2005г. до м. юли 2013г., се установява, че В.Р.Р. е работил като технически организатор при ищеца и за изпълнение на дейността си е получавал служебни аванси, за получаването на които е подписвал РКО. Отчитането е ставало с представяне на отчетен лист, в които са били описвани разходите и представяни съответни фактури за тях. Тъй като строителните обекти, в изграждането на които е участвало ищцовото дружество, са били отдалечени от Белица, когато свидетелят или управителя са ходили на място и пътни листа, товарителници, са ги вземали от Р. или той ги е изпращал в офиса чрез работници на фирмата. Обработката на самите фактури се извършвала в гр.София от главния счетоводител. Относно фактурите, издадени от „ССО” ЕАД – Ямбол става въпрос за разходи за общежитие, в което били настанени работниците на обект в Ямбол, когато работели по изграждането на магистрала Тракия. С дружеството, което предоставяло услугата за храна и нощувки, договорката била всяка седмица да се представят фактури и да се заплаща в брой. Плащането е извършвано лично от свидетелката, заедно с управителя, тъй като тя ходила всяка седмица да приключва извършената работа на обекта и отивала в общежитието, където свидетелката и управителя заплащали фактурите на място. Като получател във фактурите е посочен В.Р., тъй като те били издавани на следващия ден и той имал за задача да получи фактурите. Името му фигурира във въпросните фактури, защото ги е получавал.
Анализът на фактическата обстановка, налага
следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК вр.с чл.211 КТ и чл.207, ал.1, т. 2 КТ. Искът с правно основание чл.207, ал.1, т.2 от КТ урежда пълната имуществена отговорност на работниците и служители - отчетници, причинили вреда на работодателя от липси. Наличието на трудово правоотношение изключва приложението на общия режим на непозволеното увреждане или неоснователно обогатяване, тъй като нормите на чл.45 и сл. от ЗЗД ще намерят субсидиарно приложение – аргумент от чл.211 КТ. Съгласно разпоредбата на чл.207, ал.1, т.2 от КТ, работник или служител, на когото е възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности, отговаря спрямо работодателя за липси в пълен размер заедно със законната лихва от деня на причиняването на щетата, а ако това не може да се установи - от деня на откриването й. Липсата представлява недостиг в имуществото на работодателя, чийто произход не може да бъде установен, т. е. обективно състояние на неотчетност. Отговорност по реда на чл.207, ал. 1, т. 2 от КТ ще носи работник или служител, на когото е възложено като трудово задължение изпълнението на посочените в текста дейности, пряко свързани с движението на стоково-материални ценности, и то в пълен размер. Съгласно разпоредбата на чл.211 от КТ, пълната имуществена отговорност се осъществява по съдебен ред. Отговорността на отчетниците за вреди от липса по иск с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ се погасява със специална, удължена 10-годишна давност, чийто начален момент е денят на причиняване на вредата съгласно чл. 207, ал. 3 КТ. В конкретния случай искът е предявен по общия ред, в рамките на който работодателят носи доказателствената тежест за установяване наличието на фактическия състав на чл.207, ал.1, т.2 от КТ. В тежест на работодателят е да установи качеството на материалноотговорно лице на ответника по иска, като за качеството материалноотговорно лице на работниците и служителите от значение са както доказателствата за възложените по трудовото правоотношение отчетнически задължения, така и доказателствата за фактически осъществявана от работника или служителя отчетническа дейност.
Безспорно по делото е, че между ищеца и ответника е съществувало трудово правоотношение за периода, в който се претендира липсата. От естеството на извършваните от Р. трудови задължения става ясно, че те съдържат в себе си характеристиките на отчетническите функции по смисъла ма чл.207, ал.1 КТ. Освен това не е спорно между страни, че ответникът реално е изпълнявал посочените в длъжностната му характеристика дейности, доколкото по делото са представени попълнени лично от ответника отчети на подотчетно лице. В този смисъл е и заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена. Поради това следва да се приеме, че същият е имал качеството „отчетник”.
По безспорен начин се установява, че ответникът е получил под формата на служебни аванси сума общо в размер на 6080 лв. за 2013г. За получаваните от него служебни аванси са издадени от ответника РКО, които съгласно съдебно-счетоводната експертиза са заприходени в касовата книга на ищеца като получени служебни аванси и осчетоводени в аналитична сметка на В.Р. по сметка 422 (подотчетни лица). Оспорването от страна на ответника на материалната доказателствена сила на РКО, издавани за получаване на авансите, е напълно неоснователно. Същите до достоверен начин установяват, че през 2013г. Р. е получавал съответните суми, посочени в РКО, като служебни аванси. В тази насока категорична е съдебно-счетоводната експертиза, която съдът кредитира напълно. В счетоводството на ищцовото дружество не са регистрирани разходнооправдателни документи, удостоверяващи направени разходи, които да са от сумите, предоставени като служебни аванси. Следва да се приеме, че е налице липса по смисъла на чл.207, ал.1, т.2 КТ (която се изразява в неотчетените и невърнати суми, предадени на ответника като служебни аванси), която липса е заведена в приетия годишен финансов отчет на ищцовото дружество за 2012г. и 2013г., в който съществува позиция неотчетени аванси /общо/ - Раздел АКТИВ, т.Б - Раздел II /вземания/.
При доказването на изброените обстоятелства ответникът следваше да установи, че не той е причинил липсите или, че не ги е причинил виновно / в този смисъл е Решение № 56 от 10.03.2010 г. по гр. д. № 540/2009 г., III г. о. на ВКС/. В конкретния случай ответникът следва да докаже, че е изразходвал предоставените му служебни аванси по предназначение. Това е следвало да извърши чрез попълване на съответните отчети, към който да бъдат приложени фактури или други разходнооправдателни документи, което е задължително условие при отчитането на служебните аванси. Относими доказателства в този насока от ответната страна не са ангажирани. В хода на производството презумпцията за вина, която се предполага поради естеството на отчетническите функции, не е оборена. Представените по делото от страна на ответника: касови бележки; РКО, издавани в полза на трети лица и отчети по „Картон подотчетни лица” не доказват разходване по предназначение на получените служебни аванси. Касовите бележки в случая не са първичен счетоводни документи за осчетоводяване, поради факта, че от тях не става ясно, направения разход за сметка на ищцовото дружество ли е направен, или за друго лице. Разходно касовите ордери, издадени в полза на трети лица не са вписани в касовата книги и не са осчетоводени в счетоводните регистри на ищеца. По картона „Подотчетни лица” отчетените разходи не са признати в счетоводството на ищеца, тъй като липсват приложени фактури или други разходнооправдателни документи, задължително условие при отчитането на служебните аванси. Освен това от свидетелските показания на Юлиана Борисова Григорова, които съдът кредитира като последователни, обективни и непротиворечиви, се установява, че плащането по петте броя фактури на направени разходи за нощувка и храна към доставчик „ССО” ЕАД -ЯМБОЛ с ЕИК ********* е извършвано лично от свидетелката и управителя на дружеството. Не е доказано от ответника също, че плащането по фактурите за закупуване на хидравличен маркуч с доставчик „ОЙЛКРАФТ” ООД е било извършено от него и то от средствата, предоставени му като служебен аванс.
Гореизложеното налага извод за основателност на предявения иск, които следва да бъде уважен за целия претендиран размер.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и предвид чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски по делото, които съгласно представения списък по реда на чл.80 ГПК възлизат на 702 лв., както и спорените в заповедното производство разноски в размер на 622 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на В.Р.Р. с ЕГН:**********, че дължи на ,,Кос Алфа” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Белица, п.к.2620, ул. ,,Димо Хаджидимов” №13, сумата общо от 6 080 лв., представляваща служебно получени, неотчетени и невърнати аванси през 2013г. (т.е. липса на парични ценности), ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр. д. №258/2014г. по описа на ДРС до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК В.Р.Р. с ЕГН:********** да заплати на ,,Кос Алфа” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Белица, п.к.2620, ул. ,,Димо Хаджидимов” №13, сумата от 702 лв. за направени разноски в настоящото производство - заплатено адвокатско възнаграждение, възнаграждение за вещо лице и държавна такса, както и сумата от 622 лв. за направени разноски в заповедното производство по ч.гр. д. №258/2014г. по описа на ДРС.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Кюстендил в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: