РЕШЕНИЕ
№ 1530
гр. Пловдив, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Методи Н. Антонов
при участието на секретаря Милена В. Георгиева
като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно
наказателно дело № 20215330208320 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство Серия К № 5395794,
издаден от ОД на МВР гр. Пловдив, с който на В. С. У., с ЕГН **********, за
нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4,
вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 300/триста/ лева.
Жалбоподателят в жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния му
представител прави искане за отмяна на ЕФ като незаконосъобразен и
неправилен. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган - ОД на МВР-Пловдив, редовно
призован, не изпраща представител. В писмено становище излага
съображения за отхвърляне на жалбата като неоснователна и потвърждаване
на ЕФ като правилен и законосъобразен. При евентуално уважаване на
жалбата, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
и пледира за намаляването му до минимално предвидения такъв. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните
1
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателя В. С. У. е бил издаден Електронен фиш за налагане
на административно наказание глоба за нарушение, извършено на
12.05.2021г. в 18:58ч. на Републикански път ІІ-64, км. 49+800, с посока на
движение от гр.Пловдив към с.Труд, като при въведено с пътен знак В26
ограничение на скоростта на движение от 60 км/ч и отчетен толеранс на
измерената скорост от - 3 км/ч в полза на водача, било прието за установено,
че жалбоподателят У. управлявал МПС „Ауди А4“ с рег. № **** със скорост
от 94 км/ч или превишаване на разрешената скорост с 34 км/ч.
Нарушението било установено и заснето с автоматизирано техническо
средство ARH Cordon M2 № MD1196.
За така установеното нарушение жалбоподателят, като собственик на
МПС, с което е извършено нарушението, бил санкциониран с налагане на
административно наказание – глоба в размер на 300 лв. на основание чл.189,
ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП.
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
По правилността на електронния фиш настоящият съдебен състав
приема, че от събрания по делото доказателствен материал с категоричност се
доказа жалбоподателят да е осъществил от обективна и от субективна страна
състава на административното нарушение по чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от
ЗДвП, за което му е наложено наказание с обжалвания електронен фиш. От
обективна страна на 12.05.2021 г. в 18:58 часа на Републикански път ІІ-64,
км.49+800, с посока на движение гр.Пловдив към с.Труд, жалбоподателят при
управление на лек автомобил „Ауди А4“ с рег.№ *****, не се е съобразил
ограничението от 60 км/ч, въведено с пътен знак В26, като се е движил със
скорост от 94 км/ч. От субективна страна деянието е извършено виновно и
при форма на вината пряк умисъл.
От данните по делото не се установява санкционираното лице като
собственик на МПС, с което е извършено нарушението, да се е възползвало от
възможността по чл.189, ал.5 от ЗДвП и в 14-дневен срок от получаването на
2
ЕФ да е предоставило в съответната териториална структура на
Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление
на моторно превозно средство. Ето защо правилно и законосъобразно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
У..
Правилно нарушението е квалифицирано под материалната норма на
чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП. Според правилото на чл.21, ал.2 от ЗДвП,
когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна
от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. Разпоредбата на чл.21,
ал.1 от ЗДвП забранява на водача на пътно превозно средство при избиране
скоростта на движение да превишава посочените в нормата стойности на
скоростта в км/ч. Жалбоподателят е извършил нарушение по чл.21, ал.2 вр.
чл.21, ал.1 от ЗДвП, а направената правна връзка с ал.1 е дотолкова,
доколкото да обуслови, че в случая скоростта от 60 км/ч, въведена с пътен
знак, е различна от така посочените в ал.1 на същия член на закона. Нещо
повече в самата ал.2, видно от съдържанието й, е извършено препращане към
ал.1 на същата разпоредба, така че дадената квалификация с препратката е
още по-прецизна.
Не се споделя от съда основното възражение, което прави
процесуалния представител на жалбоподателя, за недоказано мястото на
нарушението, изтъквайки, че е посочено различно километриране в ЕФ и в
протокола за използване на АТСС. Доводите му са, че действителните
координати от мястото, където е заснет процесният автомобил отразени в ЕФ
и снимковия материал, не съответствали с посоченото място след сверяване в
интернет.
Съгласно чл. 6, ал.2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., местата за
разполагане на техническите средства се определят съгласно критериите,
посочени в същата разпоредба. Точното местоположение на АТСС се
индивидуализира, чрез посочване на съответните GPS координати в
изготвеното по всяко дело статично изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3
от същата Наредба представлява годно доказателствено средство за
обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол. Доколкото
обаче разчитането на конкретните GPS координати изисква наличие на
3
специален софтуер, с който не всеки нарушител разполага, с оглед
гарантиране правото на защита на санкционираните лица, практиката съвсем
законосъобразно е наложила в електронния фиш мястото на контрол да се
обозначава с посочване на най-близкия километър от пътния участък до
конкретните географски координати, на които е разположено техническото
средство, както в случая – Републикански път II-64, км.49+800 в посока на
движение от гр.Пловдив към с. Труд. Отделно от това не всички координати,
посочени в статичното изображение на ЕФ могат да се въвеждат автоматично
в „Google Maps”, защото АТСС и „Google Maps” използват различни
градусови системи, които едва след използване на съответен конвертор,
резултатите от двете системи се приобщават. При това положение, дори и да
е представената от страна на жалбоподателя извадка от платформата „google
maps“ не би могла да се ползва с доказателствена сила в производството по
реда на ЗАНН, с оглед невъзможността да бъде проверена и преценена, както
точността на данните от подобен източник и доколко същите са актуални,
така дори и съответствието на приетата координатна система.
В случая направената от процесуалния представител на жалбоподателя
справка в Интернет по географски координати на първо място не касае
отбелязаните в статичното изображение географски координати, и на второ
място, както беше посочено по-горе, същите сочат местоположението на
използваното АТСС, докато мястото на нарушението е обозначено с неговия
административен адрес, който в разглеждания казус е един и същ в ЕФ, в
представеното статично изображение и в съставения протокол по чл.10 от
Наредбата.
Безспорно установено е и че за контролирания пътен участък извън
населено място максимално разрешената скорост при управление на МПС е
била 60 км/ч, като ограничението е въведено с пътен знак В26. Наличието на
пътния знак към датата на нарушението се потвърждава и от писмо на
Агенция „Пътна инфраструктура“, Областно пътно управление - Пловдив, в
което се сочи, че пътния знак е поставен при км. 49+860, като действието му
се изчерпва след забавения шлюз и изхода на „Рефан“ при км.49+736. В
същото писмо се уточнява, че нарастването на километража на пътя е в
посока Труд-Пловдив. В случая нарушението, извършено на км.49+800 с
посока на движение от гр.Пловдив към с.Труд, попада в зоната на действие
на пътния знак В26 и въведеното с него ограничение на скоростта на
4
движение.
Обжалваният електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията
на чл.189, ал.4 от ЗДвП относно задължителните реквизити на съдържанието
си. В същия са посочени: териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
Видно от процесния ЕФ, същият съдържа всички елементи от състава на
административното нарушение и няма съмнение, че тези факти
индивидуализират нарушението, състоящо се в извършено нарушение за
скорост извън населено място при управление на МПС, която скорост е
установена с превишение от 34 км/ч повече от разрешената 60 км/ч, въведена
с пътен знак В26.
Извършено нарушение по ЗДвП е установено с мобилна по своя
характер видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и
комуникации тип Cordom M2, за което е доказано предвид приложеното по
преписката писмо на БИМ, че отговаря на установените технически
изисквания, вписана е в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване под № В-46. Наред с това съгласно представения по
делото Протокол № 4-С-ИСИС/12.02.2021г. за лабораторна проверка,
процесната мобилна система е преминала периодична последваща проверка
със заключението, че системата отговаря на метрологичните изисквания.
Предвид на това съдът оценя като неоснователно изразеното в жалбата
съмнение относно годност на използваното в случая АТСС.
Установи се, че АТСС тип CORDON-M2 MD1196 е мобилно такова,
което се разполага на контролирания пътен участък. В тази връзка, налице е и
протокол по смисъла на чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., който по
съдържание съответства на процесното време и място на извършеното
нарушение, ограничението на скоростта, наличието на пътен знак В26, режим
измерване, посока за задействане, начало и край на работа. Действително в
протокола по чл.10 от Наредбата не са посочени №№ на първо и последно
5
статични изображения, но това според съда по никакъв начин не се е отразило
на правото на защита на санкционираното лице, доколкото посочените в
протокола начало и край на работа, отразени в часове и минути, обхващат и
часът на извършване на разглежданото нарушение и доколкото деянието,
неговият извършител и вина са безспорно доказани.
Разположението на АТСС е документирано с приложената по
преписката снимка по смисъла на чл.10, ал.3 от посочената наредба.
Във връзка с използваното техническо средство за измерване,
неоснователно се явява и възражението, че нарушението е установено в
присъствието на контролен орган. Законодателят е въвел изискване за
отсъствие на контролен орган и нарушител при издаване на електронния фиш,
а не при установяване и заснемане на нарушението, каквото неправилно
тълкуване се съдържа в касационната жалба. Присъствието на контролен
орган е с цел въвеждане на техническото средство в работен режим съгласно
чл. 9, ал.2 от Наредбата, без възможности за въздействие върху измерването,
регистрирането и записването на нарушението, която дейност се осъществява
автоматично. Доказателства за намеса на полицейските служители в процеса
на работа на мобилната система не са представени.
Изцяло неоснователно е и съдържащото се в жалбата възражение за
липса на мястото на нарушението на знак, обозначаващ наличие на
видеоконтрол на правилата за движение. Към датата на извършване на
нарушението, след предприетите нарочни законодателни изменения, вече е
отпаднало изискването мястото на контрол да се обозначава със знак Е24 и в
средствата за масова информация, поради което наличието на такъв знак не
представлява изискване за законосъобразно използване на АТСС според
действащото право.
Наложеното наказание съответства на предвиденото в чл.182, ал.2, т.4
от ЗДвП, където административното наказание „глоба“ за превишаване от 31
до 40 km/h на разрешената максимална скорост извън населено място е
определено в абсолютно установен размер от 300 лв., което препятства
възможността за ревизирането му.
Настоящият случай не разкрива белези, дефиниращи го като маловажен
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Измерената с техническото средство скорост
на движение е превишена с 34 км/ч при въведено с пътен знак В26
6
ограничение на скоростта извън населено място от 60 км/ч и разкрива висока
степен на опасност. Следва да се посочи и че обществените отношения,
гарантиращи спокойното и безопасно придвижване по пътната мрежа,
отворена за обществено ползване са от особено значение. Установеното в
случая превишение на скоростта ги накърнява с особен интензитет и предвид
това не следва да бъде определяно като маловажно.
С оглед изложените съображения Електронният фиш следва да бъде
потвърден като правилен и законосъобразен.
При този изход на производството и на основание чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1
от ЗАНН, право на присъждане на разноски има въззиваемата страна, каквато
претенция е заявена в депозираното писмено становище. Като взе предвид
фактическата и правна сложност на делото, както и имуществения интерес,
съдът счете, че юрисконсултското възнаграждение, което жалбоподателят
следва да заплати на въззиваемата страна за процесуалното представителство
на последната, следва да е в минималния, предвиден в разпоредбата на чл.27е
от Наредбата за правната помощ размер, а именно 80 лева.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав,
постанови решението
си.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство Серия К № 5395794,
издаден от ОД на МВР гр. Пловдив, с който на В. С. У., с ЕГН **********, за
нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4,
вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 300/триста/ лева.
ОСЪЖДА В. С. У., с ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР
гр.Пловдив сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски
за осъществена в настоящото производство юрисконсултска защита.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в
14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7
8