Определение по дело №2090/2017 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 260051
Дата: 8 февруари 2022 г.
Съдия: Константин Димитров Иванов
Дело: 20173100502090
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 септември 2017 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  

 

№ ……../………………02.2022 год., гр. Варна

 

           Варненският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав:

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН И.

                                   ЧЛЕНОВЕ:          МАЯ НЕДКОВА

                                                                ИВАЛЕНА Д. – Мл. съдия

 

разгледа докладваното от съдията К. И. в. гр. дело № 2090 по описа на съда за 2017 година и за да се произнесе, съобрази следното:

 

           С Решение № 4990/23.12.2016 год., постановено по гр. дело № 14299/2015 год. по описа на РС – Варна, допълнено с Решение № 3042/24.07.2017 год. по същото гр. дело 14299/2015 год. на РС-Варна, постановено по реда на чл. 250 ГПК, са отхвърлени предявени от М.А.Ф. *** срещу Т.Д.И. ***, П.Т. *** и В.И.М. *** пасивно субективно и обективно кумулативно съединени искове по чл. 61 ЗЗД за осъждането на ответниците да заплатят на ищцата сумите, както следва: Т.Д.И. *** – сумата от 817, 29 лева; П.Т. *** –  сумата от 777,12 лева и В.И.М. *** – сумата от 654, 53 лева, представляващи следващата се на всеки един от ответниците, съразмерна на правото му на собственост в общите части в сградата на ул. «Черни връх» № 15 в гр. Варна, част от разходите, направени от ищцата в общ размер на 4 415, 50 лева за узаконяване на сградата с идентификатор 10135.1501.326.1, находяща се в гр. Варна, ул. „Черни връх” № 15, построена в поземлен имот, съставляващ УПИ X-7, в кв. 325 на 9 микрорайон по плана на града и за привеждането на сградата в съответствие с одобрените проекти, предприети от ищцата в свой и в чужд интерес, ведно със законната лихва върху всяка от претендираните суми, считано от предявяване на исковете – 18.11.2015 год. до окончателното им изплащане.   

           Против основното и допълнителното решение са постъпили въззивни жалби от ищцата М.Ф., в които са наведени оплаквания, че решенията са неправилни и незаконосъобразни, постановени са в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в неправилна преценка и анализ на събраните по делото доказателства, в игнориране на относими към предмета на спора доказателства, както и в необсъждане на наведени от ищцата възражения и доводи, в резултат на което и решението е и необосновано.

           Твърди се в жалбите, че в нарушение на процесуалните правила, съдът не е обсъдил поотделно и в съвкупност всички, събрани по делото доказателства; не е обсъдил и възраженията и доводите на страните. Писмените доказателства са само изброени, но липсват мотиви какви относими за спора факти са приети за установени от първоинстнационния съд въз основа на изброените писмени доказателства. Вместо това фактическите изводи на съда са изградени единствено във основа на заключенията на съдебно-техническата и съдебно-счетоводна експертизи, изслушани в първата инстанция. Неправилно е прието, че липсвал спор между страните, че сградата представлявала незаконен строеж, поради изграждането й без разрешение за строеж, в противопречие с изнесеното от ищцата в исковата и́ молба. Не е съобразено, че процесната сграда е била изградена в груб строеж към месец април 2000 година въз основа на издадено разрешение за строеж №216/22.07.1999г. на главния архитект на район „Одесос"-Община Варна, което е било отменено с влязло в сила решение 10287/23.10.2006г. по адм.  дело 4621/2006г. на Върховния административен съд, при което и процесната сграда е станала незаконна едва след отмяната на разрешението за строеж, т. е., след 23.10.2006 год.

          Неправилни са и изводите на съда относно последиците от статута на сградата като „търпим строеж“, установен с удостоверението за търпимост от 04.07.2014 год. по § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, като не е отчетено, че търпимите строежи, какъвто е и процесната сграда, не подлежат на премахване или на забрана за ползване и могат да са предмет на прехвърлителни сделка.

           При решаването на въпроса дали предприетите от ищцата и останалите собственици на обекти в сградата (без ответниците) дейности по привежданото на сградата в съответствие с с предвижданията на КЗСП и  предписанието на главния архитект на район „Одесос" са били и в интерес на ответниците и дали ответниците са се обогатили, съдът не е съобразил, че тези дейности са започнали по изрично писмено съгласие на всички собственици на обекти в сградата, включително и на тримата ответници, заявено с искане с вх. ЗАО-1364 от 14.04.2010г. до главния архитект на Община – Варна и след подаден, подписан от всички заявители, вкл. и от тримата ответници, инвестиционен проект, част архитектура - предварителен проект за обект „Жилищна сграда", находяща се в гр. Варна, ул. "Черни връх" № 15, за изследване на възможността за узаконяване на сградата съобразно нормите на § 184 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ. В противоречие с горните доказателства, е прието, че дейностите по узаконяване на сградата са предприети въпреки противопоставянето на ответниците за узаконяването и́. Не е съобразено също, че с оглед събраните доказателства, противопоставянето на ответниците е било в хода на строителството на сградата, изградена в груб строеж до м. април 2000 год., докато дейностите по привеждането на сградата в съответствие с предвижданията на КЗСП (разходите за които дейности ищцата претендира да и́ бъдат заплатени от ответниците, съобразно притежаваните от тях ид. части в общите части на сградата) са започнали след изричното им писмено изявление до Община Варна, при което и изводът на съда, че извършените от ищцата (и останалите собственици на обекти в сградата) дейности по привеждането и́ в съответствие с предвижданията на КЗСП и съответно разходите за тези дейности, са извършени въпреки противопоставянето на ответниците, е необоснован. Не е отчетено също, че предявените искове са за заплащане на направени от ищците разходи за периода 16.11.2010г. - 21.07.2014г., т. е., в рамките на административната процедура по узаконяването на сградата, станала незаконна след отмяната на разрешението за строеж и по привеждането й в съответствие с предвижданията на КЗСП, съобразно предписанието на главния архитект на район „Одесос"-Община Варна от 31.10.2011г. По тази причина всички действия на ответниците по тяхното противопоставяне, извършени от тях преди 14.04.2010г., когато ответниците заедно с останалите етажни собственици в сградата са поискали да започне процедура по узаконяване на сградата, са ирелевантни за настоящия правен спор.

           Оспорен е и изводът на съда, че извършените от ищцата дейности по привеждането на сградата в съответствие с предвижданията на КЗСП и предписанието на главния архитект на район „Одесос"-Община Варна от 31.10.2011г. и разходите за тези дейности, които ищцата претендира да и́ бъдат заплатени от ответниците, съобразно притежаваните от тях ид. части в общите части на сградата, в която сграда ответниците също притежават самостоятелни обекти, не са били и в техен (на ответниците) интерес. В случая не е съобразено, че именно в резултат на извършването на тези дейности (и съответно на разходите за извършването им) сградата е придобила статута на търпим строеж и не подлежи на премахване (т. е., сградата и обектите в нея са запазени), с всички произтичащи от това последици – вкл. и възможността за ползването на сградата, респ. на обектите в нея от собствениците им и възможността за извършване на прехвърлителни сделки с тях.

          Неправилно е прието също, че ищцата не е доказала твърденията си, че разходите по превеждане на сградата в съответствие с предвижданията на КЗСП, съобразно предписанието на главния архитект на район „Одесос"-община Варна, са извършени с предоставени и от нея средства, като в нарушение на съдопроизводствените правила, съдът не е допуснал, посочени своевременно и представени от ищцата с молбата и́ от 14.06.2016 год., писмени доказателства относно извършени от нея плащания, а именно: протокол от 05.03.2015 год., подписан от страните по доверителския договор; дневно извлечение от банкова сметка ***.06.2009г. до 03.06.2009г.; дневно извлечение от банкова сметка ***.11.2011г. до 03.11.2011г.; дневно извлечение от банкова сметка ***.08.2011 до 04.08.2011г.; дневно извлечение от банкова сметка ***.10.2013г. до 04.10.2013г.; квитанция към ПКО №6/21.07.2011г.; квитанция към ПКО №:/14.10.2013г. В резултат на допуснатите от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, ищцата е била лишена от възможността да докаже твърденията си, на които основава своите искове.  

           В нарушение на процесуалните правила не са допуснати и своевременно поисканите от ищцата гласни доказателствени средства (разпит на свидетели) за доказване на твърдените от ищцата извършени СМР по общите части на сградата в посочените от нея време и вид; за първоначалното съгласие на ответниците за започване на процедура по изследване възможността за узаконяване на сградата, както и че плащанията по представените с исковата молба писмени доказателства за извършени общи разходи са направени със събраните средства от собствениците на обекти в сградата, между които и ищцата.

           Отправените с жалбите искания са да се отменят решенията (основно и допълнително) и да се постанови друго, с което исковете да бъдат уважени, ведно с присъждане на сторените в двете инстанции разноски.

           В жалбите са направени искания за събиране на доказателства във въззивната инстанция, а именно: за приемане на представени с молбата на ищцата от 14.06.2016 год. писмени доказателства относно извършени от нея плащания, а именно: протокол от 05.03.2015г., подписан от страните по доверителския договор; дневно извлечение от банкова сметка ***.06.2009г. до 03.06.2009г.; дневно извлечение от банкова сметка ***.11.2011г. до 03.11.2011г.; дневно извлечение от банкова сметка ***.08.2011 до 04.08.2011г.; дневно извлечение от банкова сметка ***.10.2013г. до 04.10.2013г.; квитанция към ПКО №6/21.07.2011г.; квитанция към ПКО №:/14.10.2013г.; за допускане до разпит на един свидетел при условията на довеждане, за установяване на обстоятелствата относно извършените СМР по общите части на сградата в посочените от ищцата време и вид; за първоначалното съгласие на ответниците за започване на процедура по изследване на възможността за узаконяване на сградата, както и че плащанията по представените с исковата молба писмени доказателства за извършени общи разходи са направени със събраните средства от собствениците на обекти в сградата, между които и ищцата.

           Исканията се обосновават с разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК.

           В писмени отговори, подадени в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, ответниците Т.Д.И. и П.Т.М., чрез процесуален представител, оспорват жалбите, излагат подробни съобржения по наведените от ищцата оплаквания. Считат решенията – основно и допълнително – за правилни и настояват да бъдат потвърдени. Претендират присъждане на разноски. Оспорват и направените с жалбите доказателствени искания. В писмения отговор на жалбата против постановеното допълнително решение, от оттветниците по исковете Т.Д. и П.М., е направено в условията на евентуалтност, в случай, че съдът допусне до разпит свидетел на въззивничката, искане за допускане до разпит на един свидетел при условията на довеждане за опровергаване на твърденията и́.

          В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК против въззивните жалби на ищцата са подадени и писмени отговори лично от ответницата Т.Д.И., с които жалбите се оспорват по подробно наведени в отговорите възражения и доводи. С отговора на жалбата срещу постановеното допълнително решение са представени писмени доказателства – писмо изх. № РД1703216ВН/20.02.2017 год. на директора на Дирекция „Правно и нормативно обслужване“ при община Варна; електронна кореспонденция между процесуалния представител на ищцата адв. М. Т. и ответницата по иска Т.И., както и четири броя определения на ВАС и решение по адм. дело № 2829/2014 год. на АдмС – Варна. 

          В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК писмени отговори от ответника В.И.М. не са подадени.

           Направените с въззивните жалби, които са идентични по съдържание, искания за събиране на доказателства във въззивната инстанция, съдът намира за основателни и същите следва да бъдат допуснати при условията на чл. 266, ал. 3 ГПК,  като съображенията за това са следните:

           Видно е от протокола от проведеното по делото на дата 11.05.2016 год. първо открито съдебно заседание, че с оглед направените от процесуалния представител на ответниците Т.Д.И. и П.Т.М. оспорвания на наведените от ищцата твърдения за факти относно заплатени от ищцата суми, с които е заплащано за извършване на дейностите по привеждането на процесната сграда в съответствие с КЗСП съобразно предписанието на гл. архитект на район „Одесос“ община Варна, пояснени в същото съдебно заседание, съобразно нормата на чл. 143, ал. 2 ГПК, процесуалният представител на ищцата е поискал да му се даде възможност да представи писмени доказателства в подкрепа на тези конкретизирани итвърдения (а именно, че част от сумите ищцата е предавала в брой на собственик на обект в сградата – Петя Стоянова Ганева, която впоследствие ги е внасяла в нарочна банкова сметка ***, събрани от другите собственици на обекти в сградата, вкл. и от ищцата са заплащани дейностите по привеждането на процесната сграда в съответствие с КЗСП съобразно предписанието на гл. архитект на район „Одесос“ община Варна). Съдът е отхвърлил това искане по съображения, че не е ясно какъв ще е произходът на тези плащания, при положение, че ищцата е твърдяла, че е превеждала суми по доверителна банкова сметка *** – Петя Стоянова Ганева. С молба от 14.06.2026 год. (л. 309 от делото на РС-Варна) ищцата е представила писмени доказателства, вкл. и пет  броя разписки за предадени от ищцата на лицето Петя Стоянова Ганева в периода 03.06.2009 год. – 04.07.2011 суми в общ размер на 4415, 50 лева, както и протокол от 05.03.2015г., подписан от страните по „доверителски договор“ от 01.06.2009 год., (който договор се съдържа на л. 25 от делото на РС-Варна); дневни извлечения от банковата сметка на Петя Стоянова Ганева в в ТБ „Банка ДСК“ ЕАД, клон Варна за периодите от 03.06.2009г. до 03.06.2009г.; от 03.11.2011г. до 03.11.2011г.; от 04.08.2011 до 04.08.2011г. и от 04.10.2013г. до 04.10.2013г.; квитанция към ПКО №6/21.07.2011г.; квитанция към ПКО №:/14.10.2013г..

           В съдебното заседание, проведено на 15.06.2016 год. съдът е преразгледал определението си от предходното съдебно заседание и е допуснал и приобщил към доказателствата по делото чст от представените с молбата от 14.06.2016 год. доказателства, а именно: пет  броя разписки за предадени от ищцата на лицето Петя Стоянова Ганева (също собственик на обекти в сградата) в периода 03.06.2009 год. – 04.07.2011 суми в общ размер на 4415, 50 лева; отхвърлил е искането за приемането на представените със същата молба писмени доказателства – протокол от 05.03.2015г., подписан от страните по „доверителски договор“ от 01.06.2009 год., (който договор се съдържа на л. 25 от делото на РС-Варна); дневни извлечения от банковата сметка на Петя Стоянова Ганева в в ТБ „Банка ДСК“ ЕАД, клон Варна за периодите от 03.06.2009г. до 03.06.2009г.; от 03.11.2011г. до 03.11.2011г.; от 04.08.2011 до 04.08.2011г. и от 04.10.2013г. до 04.10.2013г.; квитанция към ПКО №6/21.07.2011г.; квитанция към ПКО №:/14.10.2013г., по съображения, че е преклудирано.

           Настоящият състав счита, че това искане не е било преклудирано, доколкото е било направено своевременно и във връзка с извършените от ищцата пояснения в първото открито съдебно заседание в процедурата от чл. 143, ал. 2 ГПК относно начина, по който са събирани сумите от собствениците на обекти в процесната сграда съгласно приобщеният по делото „доверителски договор“ от 01.06.2009 год., страна по който е и ищцата, а изводът на първоинстанционния съд в обратен смисъл е неправилен. Поради това и горните писмени доказателвства слведва да бъдат приобщени към делото, на основание чл. 266, ал. 3 ГПК.

          Искането за допускане до разпит на един свидетел при условията на довеждане за установяване на обстоятелствата относно извършените СМР по общите части на сградата в твърдяните от ищцата време и вид и за установяване на първоначалното съгласие на ответниците за започване на процедура по изследване на възможността за узаконяване на сградата, също е основателно. Това искане е заявено в първото проведено открито съдебно заседание, с оглед внесените от ищцата пояснения относно наведените в исковата и́ молба твърдения и по повод разпределената от първоинстанционния съд доказателствена тежест, както и с оглед направените от ответниците Т.Д.И. и П.Т.М. оспорвания; искане за допускане на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели са направили и ответниците Т.Д.И. и П.Т.М. – за опровергаване на твърденията на ищцата за извършените дейности (СМР) в процесната сграда във връзка с нейното узаконяване. Съдът е отхвърлил исканията и на двете страни по съображения, че тези обстоятелства ще бъдат установени от заключението на допусната съдебно-техническа експертиза. Определението е неправилно. Исканията и на двете страни са направени своевременно, няма ограничения в ГПК твърдяните да са извършени по време и вид СМР по процесната сграда да се установяват и със свидетелски показания, а изводът, че е ненужно събирането на тези доказателства към дата 11.05.2016 год. (т. е., преди изслушване на заключението по допусната СТЕ) е преждевременен, поради което е и необоснован.

           Предвид изложеното следва да се допусне един свидетел при условията на довеждане от ищцата за установяване на следните обстоятелства, за които е поискан разпитът му в първата инстанция, а именно: за установяване на обстоятелствата относно извършените СМР по общите части на сградата в твърдяните от ищцата време и вид и за установяване на първоначалното съгласие на ответниците за започване на процедура по изследване на възможността за узаконяване на сградата.

           На ответниците по жалбите Т.Д.И. и П.Т.М. – също следва да се допусне до разпит един свидетел при условията на довеждане за опровергаване на твърденията на ищцата за извършените дейности (СМР) в процесната сграда във връзка с нейното узаконяване.

           По искането на Т.Д.И., направено с подадения лично от нея отговор на въззивната жалба против допълнителното решение – за приемане и приобщаване към делото на представени с отговора писмени доказателства, съдът ще се произнесе след като изслуша и становището на насрещната страна.

           С оглед служебно известното на съда обстоятелство, че в хода на делбеното производство по гр. дело № 3663/2015 год. по описа на РС-Варна (до приключването на което дело е било спряно и настоящото въззивно производство), на 12.04.2020 год., е починал ответникът В.И.М. ***, са изискани служебно данни относно наследниците му, които следва да бъдат конституирани като главни страни - ответници в производството по предявения от М.А.Ф. иск – а ответникът В.И.М. да бъде заличен като страна.

         Водим от горното съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

           ЗАЛИЧАВА В.И.М. ЕГН ********** ***, като страна (ответник по предявения от Мааруся Ф. осъдителен иск) в производството по в. гр. дело № 2090/2017 год. по описа на ОС-Варна и КОНСТИТУИРА, на основание чл. 227,  като страни – ответници по иска неговите универсални правоприемници Ценка Лилова И. ЕГН ********** (преживяла съпруга) и Теодора Вълчева Борисова ЕГН **********, двете с постоянен и настоящ адрес:***;

           ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА като доказателства по делото протокол от 05.03.2015г., дневни извлечения от банковата сметка на Петя Стоянова Ганева в в ТБ „Банка ДСК“ ЕАД, клон Варна за периодите от 03.06.2009г. до 03.06.2009г.; от 03.11.2011г. до 03.11.2011г.; от 04.08.2011 до 04.08.2011г. и от 04.10.2013г. до 04.10.2013г.; квитанция към ПКО №6/21.07.2011г.; квитанция към ПКО №:/14.10.2013г., съдържащи се в кориците на гр. дело № 14299/2019 год. на РС-Варна;

            ДОПУСКА ДО РАЗПИТ един свидетел при условията на довеждане от ищцата М.А.Ф. за установяване на обстоятелствата относно извършените СМР по общите части на сградата в твърдяните от ищцата време и вид и за установяване на първоначалното съгласие на ответниците за започване на процедура по изследване на възможността за узаконяване на сградата;

            ДОПУСКА ДО РАЗПИТ един свидетел при условията на довеждане от ответниците Т.Д.И. и П.Т.М. опровергаване на твърденията на ищцата;

          По искането на ответницата Т.Д.И., направено с подадения лично от нея отговор на въззивната жалба против допълнителното решение – за приемане и приобщаване към делото на представени с отговора писмени доказателства, съдът ще се произнесе след като изслуша становището на насрещната страна;

          НАСРОЧВА разглеждането на делото в открито съдебно заседание за 21.03.2022 год. от 14, 30 часа, за която дата и час да се призоват страните – ищцата и ответниците Т.Д.И. и П.Т.М. – чрез процесуалните им представители (л. 39, ал. 1 ГПК), а новоконституираните ответници – лично на адрес: гр. София, район Триадица, ул. Ярослав Вешин № 16, вх. Д, ет. 4, ап. 58.

           Препис от определението да се връчи на страните.

           Определението не подлежи на обжалване. 

          

 

 

 

 

Председател:

 

 

 

Членове:1. 

 

 

               2.