Решение по дело №1676/2021 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 150
Дата: 22 февруари 2022 г. (в сила от 22 март 2022 г.)
Съдия: Богдан Здравков Велев
Дело: 20211720201676
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 150
гр. Перник, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Богдан Здр. Велев
при участието на секретаря Н. Т. Д.
като разгледа докладваното от Богдан Здр. Велев Административно
наказателно дело № 20211720201676 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл.от ЗАНН и е образувано по
подадена жалба в срок и от легитимирано лице- ДР. П. ЦВ. срещу НП № 19-
1158-005732 от 03.08.2021г., издадено от началник на сектор ПП към ОД на
МВР Перник, с което са му наложени:
-На основание чл.175,ал.1,т.4 от Закона за движението по пътищата-
глоба в размер на 100лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
три месеца.
-На основание чл.175,ал.3, пр.1 от Закона за движението по
пътищата-глоба в размер на 300лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от шест месеца.
Въззиваемата страна, редовно уведомена,представител не изпраща.
Жалбоподателят в съдебно заседание не се явява, редовно призован е
и не изпраща представите.
Пернишкият районен съд, след като обсъди доказателствата по
делото и доводите, изложени в процеса ,намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
На 10.12.2019г. автоконтрольор към сектор Пътна полиция –ОД на
МВР Перник е съставил акт за установяване на административно
нарушение/АУАН/, в който са отразени следните релевантни за процеса
1
обстоятелства:
На 10.12.2019г. около 16:50 часа жалбоподателят, в гр.Перник, в кв.
„***“ до дом № 26 управлявал лек автомобил с марка „Санг Йонг“ с рама
№KPTG0B1FS4P117773, като при подаден сигнал за спиране/звуков и
светлинен от служебен автомоли/ на автомобила, водачът не спрял, а ускорил
и увеличил скоростта, като по този начин осуетил извършването на
полицейска проверка. В АУАН и процесното НП № 20-1158-005732 изрично е
посочено, че управлявания от жалбоподателя лек автомобил е без
регистрационни табели и не е регистрирано в предвидения от закона срок.
Като виновно нарушени законови разпоредби се сочат: чл.103 от
Закона за движението по пътищата и чл. 140,ал.1 от Закона за движението по
пътищата.
При предявяване на акта за установяване на административно
нарушение не са направени възражения,доколкото е видно, че
жалбоподателят е посочил на указаното място, че няма възражение,
изписвайки собственоръчно „нямам възражения“.
Все пак в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, същият е депозирал писмено
обяснение, в което посочва обстоятелствата, поради които не е изпълнил
указания от органите на реда сигнал за спиране и съответни извършване на
проверка, както и причината за липса на регистрационни табели на
автомобила, който е управлявал.
Въз основа на този АУАН и предвид обясненията на жалбоподателя е
издадено обжалваното НП № 20-1158-005732, предмет на настоящото
наказателно производство, с което наказващият орган е наложил на
жалбоподателя:
-На основание чл.175,ал.1,т.4 от Закона за движението по пътищата-
глоба в размер на 100лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
три месеца.
-На основание чл.175,ал.3, пр.1 от Закона за движението по
пътищата-глоба в размер на 300лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от шест месеца.
Съдът, възприема фактическата обстановка по делото от данните,
внесени в процеса чрез следните доказателствени средства и доказателства:
показанията на свидетеля Ч. В. БЛ. - актосъставител на АУАН;показанията на
свидетеля Г. К. ХВ.- свидетел по АУАН; Заповед на Министъра на
вътрешните работи относно правомощията както на актосъставителя, така и
на лицето в посочено качество, издало обжалваното НП; копие от застраховка
„Гражданска отговорност“,
При така представената заповед, съдът не констатира
2
незаконосъобразност, свързана със изискванията на чл.189 ал.1 и ал.12 от
ЗДвП- т.е. актът е съставен по надлежния ред от оправомощено лице и с
изискуемите реквизити, а обжалваното НП е издадено от компетентни лица.
Жалбата е подадена в срок и от легитимирано лице,поради което съдът
следва да се произнесе по същество.
С разпоредбата на чл.175,ал.1,т.4 от Закона за движението по пътищата се
ангажира административно наказателната отговорност на водач,който откаже
да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на
движението. От друга страна,по отношение на това /първо/ вменено
административно нарушение в обжалваното наказателно постановление като
реквизит /чл.57 ,ал.1,т.6 от ЗАНН /се сочи за нарушена нормата на чл.103 от
Закона за движението по пътищата, според който текст при подаден сигнал за
спиране от контролните органи, водачът на пътно превозно средство е длъжен
да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото
от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите
указания.
С огледа на събраните доказателства, настоящият състав счита, че
изцяло се доказа както от обективна страна, така и от субективна страна
осъщественото деяние, а именно неизпълнение на нареждане на органите за
контрол и регулиране на движението. Нещо повече, жалбоподателят не
възразява относно това обстоятелство, доколкото същият недвусмислено в
обяснението си /л.6 от с.д./ твърди, че не е спрял при подадения светлинен
сигнал, подаден от органите на реда.
На следващо място,съдът счита, че вмененото на жалбоподателя
нарушение по чл. 103 от ЗДвП е изяснено и с оглед на времето, мястото,
начина на извършването му, както и авторството.
По отношение на наложеното административно наказание за първото
нарушение /по чл. 103 ЗдВП/, а именно на основание чл.175,ал.1,т.4 от Закона
за движението по пътищата-глоба в размер на 100лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от три месеца, съдът намира, че така определената
санкция е законосъобразна. Доколкото нормата на чл. 175, ал. 1 от ЗдВП
предвижда кумулативно наказание с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач,
нарушил съответните правила, то настоящият състав счита, че наложеното с
3
НП № 20-1158-005732 наказание за нарушение на чл. 103 от ЗДвП
съответства по характер и размер на констатираното нарушение и неговата
обществена опасност.
По отношение на второто вменено нарушение на жалбоподателя затова,
че е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред съдът счита,
че същото не беше доказано.
На първо място нормата на чл. 140, ал.1 ЗДвП, която се сочи като
нарушена регламентира, че по пътищата, отворени за обществено ползване,
се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената
пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са
изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.
Съобразно чл. 2, ал. 1 от НАРЕДБА № I-45 ОТ 24 МАРТ 2000 Г. ЗА
РЕГИСТРАЦИЯТА, ОТЧЕТА, ПУСКАНЕТО В ДВИЖЕНИЕ И
СПИРАНЕТО ОТ ДВИЖЕНИЕ НА МОТОРНИТЕ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА И
НА РЕМАРКЕТАТА, ТЕГЛЕНИ ОТ ТЯХ, моторните превозни средства и
ремаркетата, предназначени за движение по пътищата, отворени за
обществено ползване, задължително се представят за регистриране от
структурните звена "Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните
работи (СДВР) или областните дирекции на МВР (ОДМВР) по постоянния
адрес на собственика - за физическите лица, или по адреса на регистрация в
съда и в регистър БУЛСТАТ, съответно в търговския регистър - за
стопанските субекти.
Видно от цитираната норма, задължение за регистрация на МПС има
собственика на автомобила, като в тази връзка нито в АУАН, нито в
процесното НП № 20-1158-005732 се сочи, че жалбоподателят е собственик
на управлявания от него автомобил.
Но същностния проблем в това административно наказателно
производство е,че /съдът и служебно е изискал данни чрез Справка картон на
водач от въззиваемата страна/,АУАН е съставен на 10.12.2019г. ,а издаденото
въз основа на него и обжалвано наказателно постановление е от 03.08.2021г.
Никъде в административно наказателната преписка не съществуват данни
4
,оправдаващи надхвърлянето на шестмесечния срок за издаване на
наказателно постановление.
Липсват данни,че е проведена процедура, установена в разпоредбата на
чл.43 ал.6 от ЗАНН,според която , когато нарушителят след щателно
издирване не може да бъде намерен, това се отбелязва в акта и
производството се спира.
Едва след установяването на обективната невъзможност нарушителят да
бъде намерен, за административнонаказващия орган възниква възможността
да спре производството, за да не тече срокът по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
И не само че липсва спиране на производството, а и липсва логика,тъй
като актът за установяване на административно нарушение е съставен в
присъствието на нарушителя на 10.12.2019г,предявен му е, и на тази дата му е
бил връчен и препис.
Не е налице и хипотезата ,дефинирана в разпоредбата на чл.43 ал.3 от
ЗАНН относно проблеми ,свързани с установяване на самоличност на
нарушител, нито тази по чл.43 ал.4 от ЗАНН, т.е. при съставяне на акт за
установяване на административно нарушение в отсъствие на нарушител.
При което следва извод,че давностният шестмесечен срок по чл. 34, ал. 3
от ЗАНН е изтекъл към момента на издаване на процесното наказателно
постановление, поради което е погасена възможността да бъдат реализирани
всички правомощия на наказващия орган по административнонаказателното
правоотношение.
Давността погасява възможността за реализирането на отговорността,
следователно изключва възможността за реализиране на материалното
санкционно правоотношение изобщо /в този смисъл Тълкувателно
постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014г. на Върховен
касационен съд и Върховен административен съд/.
Съгласно от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д.
№ 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен касационен съд и Първа и Втора
колегия на Върховен административен съд, сроковете по чл. 34 ЗАНН са
давностни.
При настъпване на давността по същество се стига до осуетяване на тази
отговорност, а като краен резултат - до нейното погасяване,поради което на
това основание обжалваното наказателно постановление следва да бъде
5
отменено изцяло.

Водим от гореизложеното, съдът на основание чл.63 ал.1/сегашна
чл.63,ал.2,т.1 / от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМНЕНЯ НП № 19-1158-005732 от 03.08.2021г., издадено от
началник на сектор ПП към ОД на МВР Перник, в частта с което на ДР. П.
ЦВ. от гр.Перник,ул.***, с ЕГН **********,на основание чл.175,ал.1,т.4 от
Закона за движението по пътищата е наложена глоба в размер на 100лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца,а на основание
чл.175,ал.3, пр.1 от Закона за движението по пътищата-глоба в размер на
300лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от обявяването му на
страните, че е изготвено, пред Административен съд - гр. Перник като
касационна инстанция.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6