Решение по дело №55231/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 28 февруари 2025 г.
Съдия: Пламен Иванов Шумков
Дело: 20241110155231
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 септември 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 3460
гр. София, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110155231 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 126 от АПК вр. чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ и чл.
19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ.
Образувано е по постъпила жалба от Я. В. И. срещу Решение № 558О/09.08.2024
г. на ОСЗ – Източна, гр. София, с което на наследниците на Н Г.ева е определено
правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху
земеделски земи. Актът е обжалван в частта на определената оценка, като се иска
неговата отмяна.
Жалбоподателят сочи, че като наследник на Н Г.ева не е доволен от
определената с атакуваното решение оценка на признатото на наследниците право на
собственост върху земеделски земи в землището на с. К Излага съображения, че
липсват данни за начина на определяне на оценката, но счита същата за занижена.
Поради тези и останалите изложени съображения моли жалбата му да бъде уважена.
Ответникът по жалбата ангажира в законоустановения 14-дневен срок писмен
отговор, с който излага съображения за неоснователност на жалбата. Намира
обжалвания акт за правилен, валиден и законосъобразен, съобразен с разпоредбите на
приложимите материални закони. Поддържа, че определения с обжалваното решение
размер на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху
земеделски земи е изчислен по реда на Наредба за реда за определяне на цени на
земеделски земи (загл. изм. ДВ, бр. № 75 от 2006 г., в сила от 12.09.2006 г.), издадена
на основание чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Моли за оставяне на жалбата без уважение и
потвърждаване на обжалваното решение на ОСЗ – Източна. Претендира разноски,
включително адвокатски хонорар.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Административното производството пред ОСЗ е образувано по заявление с вх.
№ ПК-558/28.02.1992 г. на Н, с което се иска възстановяване на собствеността върху
1
подробно описани земеделски земи в землището на с. К, община „Панчарево“, област
София.
С решение по протокол № 375 от 06.02.1993 г. на Поземлена комисия, община
„Искър“ е постановен отказ за признаване на правото на възстановяване на
собствеността с план за земеразделяне на обективираните в заявлението 15 броя
недвижими имоти. С жалба с вх. № 2017499/09.09.2020 г., подадена до СРС чрез ОСЗ –
Източна, протоколът е обжалван на основание чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ от жалбоподателя
в настоящото производство Я. В. И. (наследник на Н, видно от удостоверение за
наследници № 89/07.05.2020 г., издадено от СО, с. К) като неправилен,
незаконосъобразен, немотивиран, включително постановен в незаконен състав и
нищожен, като се моли за отмяна на акта или прогласяване на нищожността му.
С Решение № *********/23.05.2023 г. на СРС, 118 състав, постановено по гр.д.
№ 43348/2020 г., влязло в законна сила на 24.06.2023 г., обжалваното решение на
Поземлена комисия – Община „Искър“ е отменено в частта, с която е отказано да бъде
признато на наследниците на Н правото на възстановяване на собствеността с план за
земеразделяне на недвижими имоти под т. 1 до 6, т. 9 и т. 11 до 15, като е признато и
определено за възстановяване правото на собственост върху тези имоти, както следва:
т. 1 с площ 1,220 дка в местност
т. 2 с площ 1,760 дка в местност
т. 3 с площ 0,820 дка в местност
т. 4 с площ 2,230 дка в местност ;
т. 5 с площ 1,970 дка в местност ;
т. 6 с площ 0,790 дка в местност ;
т. 9 с площ 1,100 дка в местност
т. 11 с площ 0,650 дка в местност
т. 12 с площ 0,350 дка в местност
т. 13 с площ 0,320 дка в местност С
т. 14 с площ 0,670 дка в местност К
т. 15 с площ 0,050 дка в местност Ср. Б
По-нататък, с Решение № 558-2/16.04.2024 г. ОСЗ – Източна е признала и
определила правото на собственост върху горепосочените земеделски земи с план за
земеразделяне. В тази връзка жалбоподателят Я. В. И. като наследник на Н е подал
заявление с вх. № ПО-15-8055/10.06.2024 г., с което моли да бъде определено правото
на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху
земеделските земи.
С обжалваното в настоящото производство Решение № 558О/09.08.2024 г. на
ОСЗ – Източна, гр. София на наследниците на Н И Г.ева е определено правото на
обезщетение за признато с Решение № 558-2 от 16.04.2024 г. по чл. 18ж, ал. 2 от
ППЗСПЗЗ, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи – 6.030 дка
III кат., 2.560 дка IV кат., 3.340 дка V кат. или общо 11.930 дка на обща стойност 11 740
лв.
От неоспореното от страните заключение по допусната и приета по делото
съдебнооценителна експертиза, заключението по която съдът кредитира като
обективно, компетентно изготвено и изчерпателно отговарящо на поставените задачи,
се установява, че дължимото обезщетение, изчислено съобразно изискванията на
Наредба за реда за определяне на цени на земеделски земи (загл. изм. ДВ, бр. № 75 от
2006 г., в сила от 12.09.2006 г.), за признатото, но невъзстановено на наследниците на
Н право на собственост върху процесната земеделска земя с обща площ от 11,930 дка,
2
определено по нормативния метод с конкретни характеристики за оценявания имот, за
обезщетение със земя и/или поименни компенсационни бонове, е на обща стойност от
9272 лв. В заключението е посочено още, че пазарната стойност на процесните имоти,
определена по метода на пазарните аналози, се равнява на 930540 лв., при 78 лв./кв.м.
Съгласно изчисленията на вещото лице в отговор на поставена от жалбоподателя
задача оценката на процесните земеделски земи на базата на средното рентно плащане,
умножено по 25 по категория земи за последните три години, се равнява на 16 404 лв.
при 55 лв./дка.
Въз основа на приетото от фактическа страна съдът достигна до следните
правни изводи:
Съгласно чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ решенията на общинската служба по земеделие
могат да се обжалват в 14-дневен срок пред районния съд. Жалбата се подава чрез
общинската служба по земеделие. Съдът решава спора по същество. Делата се
разглеждат в населеното място по местонахождението на имота.
Настоящият състав намира жалбата за допустима, тъй като е подадена от
легитимирана страна, в законоустановения срок, при наличие на правен интерес и е
насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт.
При извършване на задължителната проверка по реда на чл. 168 от АПК,
съгласно която разпоредба съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните
доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на
всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира, че не са налице пороци в
оспорваното решение, които да обосновават неговата незаконосъобразност.
Решението на ОСЗ – Източна е издадено от компетентен орган, в
законоустановената писмена форма, като са спазени изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4
от АПК да съдържа фактически и правни основания за издаване на акта. Решението
съдържа всички необходими реквизити, подписано и мотивирано е, макар и кратко.
Настоящият състав не констатира нарушения на съдопроизводствените правила при
постановяване на решението. Не се установяват и нарушения на материалния закон,
нито несъответствие с целта на закона.
Съгласно чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ общинската служба по земеделие
постановява решение за определяне правото на обезщетение на собствениците по реда
на чл. 10б, 10в и 35 от ЗСПЗЗ, в което се посочва стойността на обезщетението. В
производството по чл. 19, ал. 8 от ЗСПЗЗ предмет на съдебния контрол за
законосъобразност е единствено размерът на обезщетението, определено от
административния орган – ОСЗ, за признато, но невъзстановено право на собственост
върху земеделски земи. От редакцията на цитираната разпоредба и по аргумент от чл.
19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ следва, че начинът на обезщетяване – със земя или с поименни
компенсационни бонове, и стойността му, се определят с акт, постановен въз основа
на влязлото в сила решение за определяне на правото и стойността на обезщетението
на собствениците, каквото представлява обжалваният в настоящото производство
административен акт. Едва след постановяването на решение за обезщетяване със земя
или с поименни компенсационни бонове правоимащите могат, в случай на несъгласие
с него, да го обжалват по реда на чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ.
Определянето на стойността на дължимото обезщетение на собствениците се
извършва съгласно издадената на основание чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ Наредба за
условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на земеделските земи,
приета с ПМС № 118 от 26.05.1998 г., обн. в ДВ, бр. 64/1998 г., с последващи
изменения и допълнения, включително и в заглавието – понастоящем Наредба за
3
реда за определяне на цени на земеделските земи (ДВ, бр. № 75 от 2006 г., в сила от
12.09.2006 г.). Наредбата регламентира критериите и условията, от които се изхожда, за
да се определи размерът на обезщетението за земеделските земи. Не е приложим друг
метод за определяне на размера на обезщетението, освен посочения в Наредбата.
Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 1 от сочената Наредба с нея се уреждат условията и редът за
установяване на текущи пазарни цени на земеделските земи при определяне паричния
размер на обезщетенията за земи по чл. 10, ал. 8, чл. 10б, ал. 1 и 3, чл. 10в, ал. 1, т. 2 и
3 и, ал. 2, чл. 14, ал. 8, чл. 15, ал. 3 и 4 и чл. 24, ал. 6 от ЗСПЗЗ. Оттук следва, че
определянето на обезщетения за такива земи се осъществява не произволно и чрез
аналог със сходни земи, изнесени на свободния пазар на недвижими имоти в
съответния район, а само при спазване уредените в чл. 3 и сл. от Наредбата начални
цени на категориите земеделски земи, които се диференцират с коефициентите,
предвидени в чл. 4 от Наредбата. Разпоредбата на чл. 2 от Наредбата предвижда, че
текущите пазарни цени на земеделските земи изразяват цената в левове на декар в
зависимост от началните цени, диференцирани според техния статут, местоположение
и други икономически фактори. В този смисъл пазарната цена не може да се приложи
като основа за определяне на обезщетението.
За пълнота настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че
жалбоподателят получава обезщетение за земеделските земи такива, каквито са били
към момента на одържавяване, като всяка друга промяна в характера и
предназначението на земите са ирелевантни (в този смисъл – Решение № 59/04.01.2005
г. на ВАС по адм. д. № 5502/2004 г., IV о.; Решение № 85/04.01.2007 г. на ВАС по адм.
д. № 11204/2006 г., IV о. и др.).
С оглед изложеното, настоящият съдът намира, че административният орган е
определил процесната оценка по законоустановения ред в съответствие с приложимите
материалноправни норми, съдържащи се в Наредбата за реда за определяне на цени на
земеделските земи. Макар с обжалваното решение ОСЗ – Източна да е определила
оценка с по-висока стойност от изчислената по нормативния метод от вещото лице в
размер на 9272 лв., а именно 11 740 лв. за общо 11.930 дка земя, решението не може да
се отмени като материално незаконосъобразно, тъй като в настоящото производство не
е възможно да се влоши положението на жалбоподателя. По изложените съображения
жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода на делото в полза на ответника по жалбата следва да бъдат
присъдени сторените в настоящото производство разноски на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК. Ответникът е представил списък по чл. 80 лв. от ГПК, а доказателства за
направените от него разноски за депозит в размер на 300 лв. за изготвянето на
съдебнооценителна експертиза се съдържат в кориците на делото (л. 100 – л. 101).
Респективно в полза на ответника по жалбата ще бъде присъдена сумата от 300 лв. за
разноски в настоящото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Я. В. И., с ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. „
– наследник на Н, с ЕГН **********, срещу Решение № 558О/09.08.2024 г. на ОСЗ –
Източна, гр. София за определяне правото на обезщетение на собствениците по реда
на чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, в землището на с. К ЕКАТТЕ 68134, община Столична,
област София-град, като неоснователна.
4
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Я. В. И., с ЕГН **********, с адрес в
гр. София, ж.к. „ да заплати на Общинска служба по земеделие – Източна, със съдебен
адрес в гр. София, ул. „ сумата в размер на 300 лева – разноски в настоящото
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд София-град в
14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5