РЕШЕНИЕ
№ 1439
гр. Пловдив, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Катя Р. Боева
при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева
като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело №
20215330107988 по описа за 2021 година
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив е предявило
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1
ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника
Н. Я. Х., че последният дължи на ищеца сумата от 1012,44 лева,
представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена
канална вода за периода от 15.09.2016 г. – 30.12.2020 г. за обект, находящ се в
гр. ***, ул. ***, както и мораторна лихва в размер на 159,64 лева за периода
31.01.2017 г. – 31.12.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на депозиране на заявлението в съда – 16.02.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и за присъждане на разноски в заповедното
производство, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 2375/02.03.2021 г. по ч.гр.д. № 2853 по описа за 2021 г. на
Районен съд Пловдив, I бр.с. Претендира и разноски в исковото
производство.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги с №*** за
обект, находящ се в гр. ****, ул. ***. За процесния период в имота липсвало
измервателно устройство, поради което отчетът на консумираната питейна и
1
отведена канална вода се осъществявал по реда на чл. 25, ал.8 и чл. 23, ал.5 от
ОУ на ищеца, одобрени от КЕВЪР. Излагат се доводи, че по силата на
посочените общи условия всеки потребител имал задължението да монтира в
имота си годно измервателно устройство. Поради липсата на такова, на
ответника се начислявали количества вода по тарифа, съгласно ОУ, а именно:
по 5 куб. м. за нетоплофицирано жилище и 6 куб.м. за топлофициране на
всеки обитател, като било предвидено завишаването им с по 1 куб.м. на човек
за всяко тримесечие. В имота се начислявало количество доставена вода за
двама обитатели. Доколкото от страна на ответника не било изпълнено
задължението за заплащане на консумирана питейна и отведена канална вода
за периода от 31.01.2017 г. – 31.12.2020 г., ищецът поискал издаването на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу
ответника, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 2853 по описа за 2021 г.
на Районен съд Пловдив, I бр.с. Заповедта е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което за заявителя е възникнал правния
интерес от предявяване на настоящия иск. Моли за уважаване на предявените
искове и присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното
производство.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Н.
Я. Х. чрез особения представител адв. Р.Н., със становище за допустимост, но
неоснователност на предявените искове. С депозирания отговор се оспорват
претендираните от ищеца суми по основание и размер. Възразява се, че
ответникът не разполага с качеството потребител на услугите, предоставяни
от ищеца именно за конкретния обект, както и начинът на начисляване на
количество изразходвана вода – при липса на измервателно устройства.
Възразява се, че част от сумите са погасени по давност. Поради изложеното
моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на предявените искове:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 2853 по описа за 2021 г. на Районен съд
Пловдив, I брачен състав, образувано по депозирано от „Водоснабдяване и
2
канализация” ЕООД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена
заповед № 2375/02.03.2021 г. Заповедта е била връчена на длъжника на
основание чл. 47 ал.5 ГПК, поради което с разпореждане съдът е указал на
заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание
чл.415, ал.1, т.2 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият
иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена
заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова
предявените искове са допустими.
По основателността на предявените искове:
За основателността на заявената главна искова претенция с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, ищцовото дружество
следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание
чл.154, ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с
ответника по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, че
ответникът е потребител на услугите за исковия период на обекта, находящ се
в гр. ***, ул. *****, че ищецът е изправна страна по договора, както и да
установи размера на претенциите.
Възникването на облигационно правоотношение между страните по
спора се основава на това дали ответникът има качеството на „потребител” по
смисъла на § 1, т.2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне посоченото качество,
ответната страна следва да е собственик или ползвател на имот, за който се
предоставят В и К услуги. Във връзка с доказване правото на собственост
върху процесния недвижим имот бе изискана декларация по чл. 14 ЗМДТ,
депозирана от ответника. От същата /л.61 – 64/, се установява, че ответникът
е декларирал, че се явява собственик на къща, находяща се в гр. ****, ул.
******. Посоченото се потвърждава и от извършената служебно справка от
Национална база данни население /л.24/, от която е видно, че регистрираният
постоянен/настоящ адрес на ответника е именно: гр. ****, ул. ******.
Предвид разминаването в административните адреси по твърденията за
притежаван имот на ответника и декларираният от негова страна, съдът
намира, че ищцовото дружество не установи първата от кумулативно
изискуемите предпоставки за уважаване на исковата претенция, а именно, че
3
ответникът се явява собственик на процесния обект, респ. клиент на
ищцовото дружество. Посоченият извод се потвърждава и от събраните
гласни доказателства, а именно показанията на свидетеля И. П. /л.73/. Същият
си спомня, че е посещавал къща, находяща се в гр. ****, ул. *****, като на
имота е разположена една къща, а отчетът е извършен служебно - на база
констатация за липса на водомер. Съдът кредитира показанията на свидетеля,
доколкото същите са преки, непосредствени и съответства на приобщения по
делото доказателстен материал, а именно: съставените карнет.
Предвид всичко изложено съдът намира, че предявеният иск следва да
бъде отхвърлен като неоснователен, доколкото ищецът не установи при
условията на пълно и главно доказване, че ответникът е собственик именно на
посочения в исковата молба недвижим имот – къща, находяща се в гр. ****,
ул. *****.
Изводът за неоснователност на главната претенция, води до извод и за
неоснователност на акцесорната претенция. Предвид изложеното и искът за
заплащане на обезщетение за забава върху главницата следва да бъде
отхвърлен.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът на основание
чл.78, ал.3 ГПК. Такива не са извършени от същия, поради което и не следва
да бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно кумулативно съединени искове от
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, срещу Н. Я. Х.,
ЕГН: **********, за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответника дължи на ищеца следните суми: сумата от 1012,44
лева, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и
отведена канална вода за периода от 15.09.2016 г. – 30.12.2020 г. за обект,
находящ се в гр. ****, ул. ****, както и мораторна лихва в размер на 159,64
лева за периода 31.01.2017 г. – 31.12.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 16.02.2021 г. до
4
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 2375/02.03.2021 г. по ч.гр.д. № 2853 по
описа за 2021 г. на Районен съд Пловдив, I бр.с.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок
от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Да се издаде РКО на особения представител на ответника – Р. В. Н., за
сумата в размер на 300 лева.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
5