РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе,
31.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІІ гр.с, в публично заседание на
тринадесети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ
ДИМИТРОВА
при участието на секретаря МИРОСЛАВ МИНЕВ като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 1738 по описа за 2018 г., за да се произнесе
съобрази:
Ищците НВД, Н.М.И., И.М.И., Н.М.А., Х. НХ,
А. НХ и Л.Р.Д., чрез адв. Ю.Д., са предявили против ответника И.И.И. ***
обективно и субективно съединени искове: 1/ осъдителен иск с правно основание
чл. 108 от ЗС – да се признае за установено, че ищците НВД, Н.М.И., И.М.И. и Н.М.А.
са съсобственици на общо 8/30 идеални части, както и ищците Х. НХ, А. НХ и Л.Р.Д.,
са съсобственици на общо 8/30 идеални части от процесните имоти, представляващи
земеделски земи в землището на с. Смирненски, Община Ветово, а именно: 1/ Нива,
с площ от 14,940 дка, в местността „Фъндъклията“, имот с № 035017, по плана за
земеразделяне на с. Смирненски; 2/ Лозе, с площ от 1,098 дка, в местността
„Арпалъка“, имот № 059014, по плана за
земеразделяне на с. Смирненски; 3/ Нива, с площ от 19,661 дка, местността
„Коджаорман“, имот № 014019, по плана за
земеразделяне на с. Смирненски; 4/ Лозе, с площ от 0,886 дка, в местността
„Арпалъка“, имот № 029042, по плана за земеразделяне на с. Смитненски; 5/
Овощна градина, с площ от 0,975 дка, в местността „Чонукору“, имот № 045117, по
плана за земеразделяне на с. Смирненски, с граници описани в исковата молба, и да
бъде осъден ответника да им предаде владението на притежаваните от ищците общо
16/30 ид.ч. върху описаните имоти; 2/ Конститутивен иск по чл. 537 ал. 2 от ГПК
– да бъде отменен нотариален акт за собственост № 156, том 2, рег. № 1570, дело
№ 290/2015 г. на нотариус рег. № 629 на НК в частта му, в която ответника е
обявен за собственик на притежаваните от ищците 16/30 ид.ч. от процесните
имоти. Претендират направените по делото съдебни и деловодни разноски.
В исковата
молба се твърди, че страните са наследници на ИИ Д, поч. на 15.04.1988 г. и Ф Е
М, поч. на 15.08.1991 г. б.ж. на с. Смирненски, общ. Ветово, които са оставили
за свои наследници трима сина: И.И.И., М.И. Д поч. на 01.07.2012 г. и Р И. Д,
поч. на 29.04.2010 г., както и една дъщеря М И Ю, поч. на 16.05.1994 г. от
предходен брак на общия наследодател И И Д. Твърди се, че ищците НВД, Н.М.И., И.М.И.
и Н.М.А., като наследници на М.И. Д са съсобственици на общо 8/30 идеални
части, от процесните имоти. Твърди се, че ищците Х. НХ, А. НХ и Л.Р.Д., като
наследници на Р И. Д са съсобственици на общо 8/30 идеални части от процесните
имоти, като се сочи, че Х. и А. Х са деца на съпругата му МД от неин предходен
брак. Твърди се, че наследниците на М И Ю, дъщеря на общия наследодател И И Д,
които не са участници в процеса притежават 6/30 ид.ч.С решение на Общинска
служба по земеделие гр. Ветово е възстановено правото на собственост върху
процесните земи, след което със съгласието на ищците недвижимите имоти били
отдавани под аренда от ответника, който получавал арендните вноски и ги
разпределял между съсобствениците. Никой от ищците не е губил интерес към
имотите, които е предоставил за временно държане и ползване. През 2015 г.
ответника се снабдил с констативен нотариален акт за собственост върху
процесните земи по давност, без да има правно основание за това.
В
1-месечния срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответника не е подал писмен отговор.
В съдебно заседание ответника се явява лично и с внука си
М И. заявява, че признава изцяло исковете по делото и дяловете на всеки, както
са по удостоверението за наследници. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищците.
В съдебно заседание ищците, чрез процесуалния си
представител адв. Данева молят съда да уважи исковете съобразно признанието,
като на основание чл.237, ал.1 ГПК постанови решение, основаващо се на
признанието на иска от страна на ответника. Претендират се направените
разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено следното:
Предявени саобективно и субективно съединени искове: 1/
осъдителен иск с правно основание чл. 108 от ЗС – да се признае за установено,
че ищците НВД, Н.М.И., И.М.И. и Н.М.А. са съсобственици на общо 8/30 идеални
части, както и ищците Х. НХ, А. НХ и Л.Р.Д., са съсобственици на общо 8/30
идеални части от процесните имоти, представляващи земеделски земи в землището
на с. Смирненски, Община Ветово, а именно: 1/ Нива, с площ от 14,940 дка, в
местността „Фъндъклията“, имот с № 035017, по плана за земеразделяне на с.
Смирненски; 2/ Лозе, с площ от 1,098 дка, в местността „Арпалъка“, имот №
059014, по плана за земеразделяне на с.
Смирненски; 3/ Нива, с площ от 19,661 дка, местността „Коджаорман“, имот №
014019, по плана за земеразделяне на с.
Смирненски; 4/ Лозе, с площ от 0,886 дка, в местността „Арпалъка“, имот №
029042, по плана за земеразделяне на с. Смитненски; 5/ Овощна градина, с площ
от 0,975 дка, в местността „Чонукору“, имот № 045117, по плана за земеразделяне
на с. Смирненски, с граници описани в исковата молба, и да бъде осъден
ответника да им предаде владението на притежаваните от ищците общо 16/30 ид.ч.
върху описаните имоти; 2/ Конститутивен иск по чл. 537 ал. 2 от ГПК – да бъде
отменен нотариален акт за собственост № 156, том 2, рег. № 1570, дело №
290/2015 г. на нотариус рег. № 629 на НК в частта му, в която ответника е
обявен за собственик на притежаваните от ищците 16/30 ид.ч. от процесните
имоти.
Ответника
признава, че всеки от ищците е собственик на идеална част от процесиите имоти
на основание наследяване. Всички те са наследници на Исай Исаев Друмев, починал
на 15.04.1988 г. След смъртта си общият наследодател е оставил пет наследника -
дъщеря от първия брак, съпруга и трима синове от втория си брак, като всеки от
тях наследява по 1/5 ид.ч. или по 6/30 ид.ч. от процесните имоти.
Съгласно
приложеното по делото удостоверение за наследници към момента на откриване на
наследството:
Дъщерята М
И Ю, ЕГН **********,починала
на 16.05.1994 г., оставила от своя страна наследници съпруг, син и дъщеря,
които не са
страни в процеса. Техният дял от наследството, оставено от И Д е 6/30 ид.ч.Първият
син от втория брак е ответника И.И.И.,
ЕГН **********, който наследява 6/30 ид.ч. Вторият син на общия им наследодател
е М.И. Д, ЕГН **********, който е наследил 6/30 ид.ч. Третият син е Р И. Д, ЕГН
********** – наследил е 6/30 ид.ч. Съпругата Ф Е М, ЕГН ********** е наследила
6/30 ид.ч. След нейната смърт на 15.08.1991 г. нейните 6/30 ид.ч.се наследяват
поравно от трите й деца. Така ответникът И.И.И., М.И. Д и Р И. Д по силата на
наследяването стават собственици всеки на по 8/30 ид.ч. от процесиите имоти.М.И.
Д е починал на 01.07.2012 г. и е оставил следните наследници:съпруга НВД, ЕГН **********
- наследник на 2/30 ид.ч., дъщеря Н.М.И., ЕГН ********** - наследник на 2/30
ид.ч., син И.М.И., ЕГН ********** - наследник на 2/30 ид.ч. и дъщеря Н.М.А.,
ЕГН ********** - наследник на 2/30 ид.ч.Р И. Д, ЕГН ********** е починал на
29.04.2010 г. От брака си с МД той е имал две дъщери. Първата от тях Т Р.Д. е
починала преди родителите си, без да остави преки наследници и така негови
наследници към момента на смъртта му са:съпруга МНД, ЕГН ********** - наследник
на 4/30 ид.ч.и дъщеря Л.Р.Д., ЕГН ********** - наследник на 4/30 ид.ч.МНД е
починала след съпруга си на 20.10.2013 г. и нейните, 4/30 ид.ч.се разпределят
поравно между трите й деца, така наследниците и са:син Х. НХ, ЕГН ********** -
наследник на 4/90 ид.ч., дъщеря А. НХ, ЕГН ********** - наследник на 4/90 ид.ч.,
дъщеря Л.Р.Д., ЕГН ********** -наследник на 16/90 ид.ч.
Ищците, чрез процесуалния си представител, направиха искане съдът да
постанови решение по реда на чл.237, ал.1 ГПК – при признание на иска, като им
се присъдят и направените по делото разноски.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността
ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска
постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът
постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че
същото е постановено при признание на иска.
Съдът намира, че в конкретния случай са
налице предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237, ал.1 от ГПК. С
отговора на исковата молба и в съдебно заседание ответника направи изрично
изявление за признание на иска. С оглед представените, като доказателство по делото
относно процесния имот: Нотариален акт за собственост на недвижими имоти
придобити по давност № 156, том II, рег. № 1570, дело № 290 от 03.04.2015 г. на нотариус Адриана
Филчева с РД РРС; Удостоверение за наследници изх. № 069/21.08.2017 г. изд. от
с. Смирненски, община Ветово на И И Д, поч. на 15.04.1988 г.; Удостоверение за
наследници изх. № 068/21.08.2017 г. изд. от с. Смирненски, община Ветово на Ф Е
М, поч. на 15.08.1991 г.; Решение № 189 от 29.05.1995 г. на Поземлена комисия
гр. Ветово за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи
съгласно плана за земеразделяне в землището на село Смирненски на наследниците
на И.И. Д;Решение № 189 от 29.05.1995 г. на Поземлена комисия гр. Ветово за
възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за
земеразделяне в землището на село Смирненски на наследниците наФ Е М; Скица на
имот № 035017 в землището на с. Смирненски, изд. на 02.04.2018 г. от Община
Ветово; Скица на имот № 059014 в землището на с. Смирненски, изд. на 02.04.2018
г. от Община Ветово; Скица на имот № 014019в землището на с. Смирненски, изд.
на 02.04.2018 г. от Община Ветово; Скица на имот № 029042 в землището на с.
Смирненски, изд. на 02.04.2018 г. от Община Ветово; Скица на имот № 045117 в землището
на с. Смирненски, изд. на 02.04.2018 г. от Община Ветово; Удостоверение за
данъчна оценка за имоти на И.И.И. *** от 18.08.1938 г. за женитба между И.И. Д
и Ф Е М., както и извършените справки за гражданско състояние, искът се явява
основателен, което не се оспорва от ответника. Спазени са и изискванията на
чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на
добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се
разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявените
искове по чл. 108 от ЗС и чл. 537 ал. 2 от ГПК за основателни и доказани и
следва да бъдат уважени изцяло със законните последици.
Ето защо, съдът постановява настоящото
решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е
необходимо да излага мотиви за това.
На осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК ответника следва да заплати направените от
всеки от ищците разноски, които съобразно доказателствата по делото и
представения списък по чл. 80 от ГПК са в размер на 1622 лв., като държавната
такса, която е внесена по делото е в размер на 70 лв./20+50/, а не 100 лв.
както е посочено в списъка и следва да се намали сумата, като се присъди общо
1592 лв.
Съдът
констатира, че цената на исковете, съобразно представената допълнително данъчна
оценка за процесните имоти е 2473,70 лв. /16/30 ид.ч. от 4638,20 лв./, като
дължимата държавна такса от 4% върху предявените интереси по исковете по чл.
108 от ЗС и по чл. 537 от ГПК е съответно 197,88 лв. /98,94 лв. x2/, а по делото е внесена само 70 лв.
държавна такса, поради което е дължима допълнително държавна такса в размер на
127,88 лв., които ответникът, с оглед изхода на делото, следва да бъде осъден
да заплати в полза на Бюджета на Съдебната власт по сметка на РРС.
Възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение общо 1400 лв., с което се претендират заплатените
от всеки един от ищците по 200 лв. за адвокатски хонорар е неоснователно, тъй
като е под определеното в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения
/по 300 лв./.
Мотивиран от горното и на основание
чл.237, ал.1 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.
108 от ЗС, че ищците НВД, ЕГН **********, с постоянен адрес:***,Н.М.И., ЕГН **********,***
Г, И.М.И., ЕГН **********,*** и Н.М.А., ЕГН **********,*** са съсобственици на
общо 8/30 идеални части, както и, че ищците Х. НХ, ЕГН **********,***, А. НХ,
ЕГН **********, с постоянен адрес:*** и Л.Р.Д., ЕГН **********,*** са
съсобственици на общо 8/30 идеални части от съсобствените им недвижими имоти,
представляващи земеделски земи в землището на с. Смирненски, Община Ветово, а
именно: 1/ Нива, с площ от 14,940 дка, в местността „Фъндъклията“, имот с №
035017, по плана за земеразделяне на с. Смирненски, Община Ветово, при граници:
имот № 035016, имот № 000609, имот № 000647, имот № 000645, имот № 035038; 2/
Лозе, с площ от 1,098 дка, в местността „Арпалъка“, имот № 059014, по плана за земеразделяне на с. Смирненски,
Община Ветово, при граници: имот № 000657, имот № 059015, имот № 000656, имот №
059013; 3/ Нива, с площ от 19,661 дка, местността „Коджаорман“, имот № 014019,
по плана за земеразделяне на с.
СмирненскиОбщина Ветово, при граници: имот № 000574,имот № 014018, имот № 014009,
имот № 014008, имот № 014020; 4/ Лозе, с площ от 0,886 дка, в местността
„Арпалъка“, имот № 029042, по плана за земеразделяне на с. Смитненски,Община
Ветово, при граници: имот № 029097, имот № 029043, имот № 000549, имот № 029041;
5/ Овощна градина, с площ от 0,975 дка, в местността „Чонукору“, имот № 045117,
по плана за земеразделяне на с. Смирненски,Община Ветово, при граници: имот №
000695, имот № 045116, имот № 045138, имот № 045139, имот № 045118.
ОСЪЖДА И.И.И., ЕГН **********,***
да предаде владението на притежаваните от ищците НВД, Н.М.И., И.М.И., Н.М.А., Х.
НХ, А. НХ и Л.Р. Д общо 16/30 ид.ч. върху описаните имоти.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК Нотариален
акт за собственост на недвижими имоти придобити по давност № 156, том II, рег. № 1570, дело № 290 от 03.04.2015 г.
на нотариус Адриана Филчева с РД РРС В ЧАСТТА С КОЯТО ответникътИ И. И признат за собственикна
притежаваните от ищците НВД, Н.М.И., И.М.И., Н.М.А., Х. НХ, А. НХ и Л.Р.Д.,
16/30 ид.ч. от описаните в т. 1, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 недвижими имоти.
ОСЪЖДА И.И.И., ЕГН **********,*** на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК ДА ЗАПЛАТИ на ищците НВД, ЕГН **********, с
постоянен адрес:***,Н.М.И., ЕГН **********,*** Г, И.М.И., ЕГН **********,***,Н.М.А.,
ЕГН **********,***,Х. НХ, ЕГН **********,***, А. НХ, ЕГН **********, с
постоянен адрес:*** и Л.Р.Д., ЕГН **********,***, сумата 1592 лв., направени по
делото разноски.
ОСЪЖДА И.И.И., ЕГН **********,*** на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК ДА ЗАПЛАТИдържавна такса в размер на 127,88 лв., в
полза на Бюджета на Съдебната власт по сметка на РРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.