РЕШЕНИЕ
№ 10
гр. Тополовград, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иван Хр. Христов
при участието на секретаря А.В.А.
като разгледа докладваното от Иван Хр. Христов Гражданско дело №
20202320100108 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по редовна и допустима искова молба от
АН. Г. М. и Н. Г. К.., чрез адв.Т.Н. от АК – Хасково против Национално бюро
на българските автомобилни застрахователи – София, с правно основание
чл.511 ал.1, ал.2 и ал.3 от Кодекса за застраховането.
Обстоятелствата, на които ищците основават претендираните права и
предявения иск са следните:
Ищците твърдят, че в следствие на получени травми от ПТП настъпило
на 28.11.2018 г., около 6.07 часа на път I-7 при км.301 е починал В.Г.К.. с ЕГН
********** - брат на ищците. По този повод е било образувано ДП №
447/2018 г. на РУП – Елхово по описа на Окръжна прокуратура – Ямбол.
Твърди се, че в хода на разследването е установено, че на 28.11.2018 г.
около 6.07 часа на път I-7 при км.301 турският гражданин Е.Ю. е управлявал
товарна композиция – влекач марка“*********“, с турски регистрационен №
******** и прикачено към него полуремарке „Т.“ с турски № *********. Ю.
управлявал товарната композиция в посока от гр.Елхово към ГКПП Лесово в
тъмната част на денонощието, валял дъжд и асфалта на пътя бил мокър и в
1
същото време в обратна посока, по същия път се движел В.Г.К.., който
управлявал лек автомобил „*********“ с № *********. При километър 301 от
пътя, на пътното платно имало поставени двустранно от ляво и дясно пътни
знаци – А40 – внимание участък с концентрация на ПТП, а след него и
забранителен знак Б 26 – забранено е движението със скорост по-висока от 50
км/ч, като знаците са били с жълт контур за обозначаване концентрацията на
ПТП. Ю. трябвало да премине през десен завой, при ограничение на
скоростта за движение до 50 км/ч, но при преодоляването на завоя той е
управлявал композицията със скорост 88-90 км/ч, при което в резултат на
повишената скорост, заниженото сцепление и мократа настилка, във втората
половина на завоя полуремаркето на товарния автомобил напуснало дясната
лента за движение, поради плъзгане и завъртане по равнината на пътя и
навлязло в лявата лента, и заело цялото платно за движение. В този момент
последвал удар с лек автомобил „*********“, управляван от К., който се
движел в своята лента за движение, като към момента на удара скоростта на
товарната композиция е била около 88 км/ч. Скоростта на лекия автомобил
към момента на ПТП е била 50км/ч. Ударът е бил странично кос,
съсредоточен в левите състави на полуремаркето, като първият контакт е бил
приплъзващ, а след това последвал интензивен сблъсък в лявата гума на
първия мост на полуремаркето, която преминала качвайки се над двигателния
отсек на лекия автомобил. След удара лекия автомобил бил изтласкан назад и
на ляво, извън платното за движение, на 13 метра назад от мястото на
сблъсъка, а товарната композиция продължила движението си напред, като
полуремаркето постепенно се прибрало в дясната лента за движение.
Последвало рязко навлизане в десните крайпътни площи – банкет и канавка,
като влекачът се завъртял по посока на часовниковата стрелка, на около 180
градуса, а полуремаркета на около 70-80 градуса. На около 80 метра след
мястото на сблъсъка влекачът спрял в десния банкет, насочен обратно на
първоначалната си посока, а полуремаркето било косо разположено на оста на
пътя, като задните му състави били опрени върху лявата мантинела. Малко
по-късно на произшествието са пристигнали служители на РУП – Елхово и
спешна медицинска помощ, който констатирал смъртта на водача на лекия
автомобил „*********“ – В.Г.К... Причината за настъпването на смъртта е
била тежката несъвместима с живота гръдна травма, с множество счупвания
на ребрата и контузия на белите дробове, разкъсване на аортата и настъпване
2
на тампонада на перикарда. Твърди се, че причина за настъпилото ПТП е
загубата от страна на водача Ю. контрол над управляваната от него товарна
композиция, със скорост в нарушение на разпоредбите на ЗДвП над
максимално разрешената от 50 км/ч, без да се съобразява с асфалтовата
настилка. При движението си в кривата на завоя водачът на товарната
композиция е въздействал с волана по начин, по който композицията е
описала моментна крива, която е несъвместима с постъпателната скорост.
Това е довело до завъртане на задната част на полуремаркето по посока на
часовниковата стрелка, като полуремаркето със задно-левите си състави е
навлязло в насрещната лента за движение, което е заело цялата й широчина.
Твърди се, че мерки за избягване на произшествието е следвало да се
предприемат единствено от водача на товарната композиция Ю., който е
следвало да я управлява със скорост до 50 км/ч. Пострадалият К. не е имал
нито възможност, нито време да предприеме действия по предотвратяване на
сблъсъка, като на практика той е бил в ситуация „капан“, не е имал време и
възможност за каквато и да е реакция за избягване на сблъсъка.
Видно от протокола за физико-химическа експертиза на алкохолна
проба – кръв, пробата иззета от трупа на К. не е доказано наличие на етилов
алкохол. Твърди се, че вина за настъпване на ПТП носи единствено водача на
товарната композиция, който с действията си е причинил смъртта на В.Г.К...
Видно от Присъда № 27/25.02.2019 г. по НОХД № 18/2019 г. на
Окръжен съд – Ямбол, потвърдена с Решение № 3/22.02.2021 г. на Бургаския
апелативен съд, турския гражданин Ю. е признат за виновен, в това че по
непредпазливост е причинил смъртта на В.Г.К.., като към настоящия момент
присъдата е влязла в сила.
Ищците твърдят, че в резултат на смъртта на В. К. като брат и сестра на
починалия са претърпели и продължават да търпят неимуществени вреди,
представляващи душевни болки и страдания от загубата на своя близък и
твърдят, че в случая са налице всички елементи на непозволено увреждане,
противоправно деяние извършено виновно, нанесени са вреди в пряка
причинно следствена връзка с деянието и твърдят, че това им дава основание
да реализират правата си по гражданско правен ред. Поради което молят съда
да осъди ответника Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи да заплати обезщетение за претърпените от тях
3
неимуществени вреди, душевни болки и страдания, които оценяват на сума от
по 60 000 лева за всеки един от тях, които претендират частично в размер на
1000 лева, ведно със законната лихва от датата на настъпване на увреждането
до окончателно изплащане на обезщетението. Молят съда да им бъдат
присъдени и направените разноски по делото.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени
на ответника на 22.07.2020 г. В законоустановения едномесечен срок по чл.
131 ал. 1 от ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител адв.Д.Д. от
АК - София е представил отговор на исковата молба, в който оспорва иска
като недопустим и неоснователен.
Ищците редовно призовани, се представляват в съдебно заседание от
адв. Т.Н. от АК – Хасково и поддържат иска.
За ответника в съдебно заседание се явява адв.Д.Д., която оспорва иска
като неоснователен, моли съда да го отхвърли и да им бъдат присъдени
направените разноски по делото.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
В хода на производството по делото се установи, че на 28.11.2018 г.
около 6.07 часа на път I-7 при км.301 турският гражданин Е.Ю. е управлявал
товарна композиция – влекач марка“*********“, с турски регистрационен №
********* и прикачено към него полуремарке „Т.“ с турски № ************.
Ю. управлявал товарната композиция в посока от гр.Елхово към ГКПП
Лесово в тъмната част на денонощието, валял дъжд и асфалта на пътя бил
мокър и в същото време в обратна посока, по същия път се движел В.Г.К..,
който управлявал лек автомобил „*********“ с № *********. При километър
301 от пътя, на пътното платно имало поставени двустранно от ляво и дясно
пътни знаци – А40 – внимание участък с концентрация на ПТП, а след него и
забранителен знак Б 26 – забранено е движението със скорост по-висока от 50
км/ч, като знаците са били с жълт контур за обозначаване концентрацията на
ПТП. Ю. трябвало да премине през десен завой, при ограничение на
скоростта за движение до 50 км/ч, но при преодоляването на завоя той е
управлявал композицията със скорост 88-90 км/ч, при което в резултат на
повишената скорост, заниженото сцепление и мократа настилка, във втората
половина на завоя полуремаркето на товарния автомобил напуснало дясната
4
лента за движение, поради плъзгане и завъртане по равнината на пътя и
навлязло в лявата лента, и заело цялото платно за движение. В този момент
последвал удар с лек автомобил „*********“, управляван от К., който се
движел в своята лента за движение, като към момента на удара скоростта на
товарната композиция е била около 88 км/ч. Скоростта на лекия автомобил
към момента на ПТП е била 50км/ч. Ударът е бил странично кос,
съсредоточен в левите състави на полуремаркето, като първият контакт е бил
приплъзващ, а след това последвал интензивен сблъсък в лявата гума на
първия мост на полуремаркето, която преминала качвайки се над двигателния
отсек на лекия автомобил. След удара лекия автомобил бил изтласкан назад и
на ляво, извън платното за движение, на 13 метра назад от мястото на
сблъсъка, а товарната композиция продължила движението си напред, като
полуремаркето постепенно се прибрало в дясната лента за движение.
Последвало рязко навлизане в десните крайпътни площи – банкет и канавка,
като влекачът се завъртял по посока на часовниковата стрелка, на около 180
градуса, а полуремаркета на около 70-80 градуса. На около 80 метра след
мястото на сблъсъка влекачът спрял в десния банкет, насочен обратно на
първоначалната си посока, а полуремаркето било косо разположено на оста на
пътя, като задните му състави били опрени върху лявата мантинела. Малко
по-късно на произшествието са пристигнали служители на РУП – Елхово и
спешна медицинска помощ, който констатирал смъртта на водача на лекия
автомобил „*********“ – В.Г.К... Причината за настъпването на смъртта е
била тежката несъвместима с живота гръдна травма, с множество счупвания
на ребрата и контузия на белите дробове, разкъсване на аортата и настъпване
на тампонада на перикарда. Причина за настъпилото ПТП е загубата от
страна на водача Ю. контрол над управляваната от него товарна композиция,
със скорост в нарушение на разпоредбите на ЗДвП над максимално
разрешената от 50 км/ч, без да се съобразява с асфалтовата настилка. При
движението си в кривата на завоя водачът на товарната композиция е
въздействал с волана по начин, по който композицията е описала моментна
крива, която е несъвместима с постъпателната скорост. Това е довело до
завъртане на задната част на полуремаркето по посока на часовниковата
стрелка, като полуремаркето със задно-левите си състави е навлязло в
насрещната лента за движение, което е заело цялата й широчина. Мерки за
избягване на произшествието е следвало да се предприемат единствено от
5
водача на товарната композиция Ю., който е следвало да я управлява със
скорост до 50 км/ч. Пострадалият К. не е имал нито възможност, нито време
да предприеме действия по предотвратяване на сблъсъка, като на практика
той е бил в ситуация „капан“, не е имал време и възможност за каквато и да е
реакция за избягване на сблъсъка.
Видно от протокола за физико-химическа експертиза на алкохолна
проба – кръв, пробатата иззета от трупа на К. не е доказано наличие на етилов
алкохол. Вина за настъпване на ПТП носи единствено водача на товарната
композиция, който с действията си е причинил смъртта на В.Г.К...
Видно от Присъда № 27/25.02.2019 г. по НОХД № 18/2019 г. на
Окръжен съд – Ямбол, потвърдена с Решение № 3/22.02.2021 г. на Бургаския
апелативен съд, влязла в законна сила на 17.03.2021 г. турския гражданин Ю.
е признат за виновен, в това че по непредпазливост при ПТП вследствие
нарушаване правилата за движение по пътищата е причинил смъртта на
В.Г.К.., като към настоящия момент присъдата е влязла в сила.
Тъй като водачът причинил ПТП е застраховал гражданската си
отговорност с полица № TR/035/476985-ERGO SIGORTA S.A.- TURKIYE, Р
Турция, предвид разпоредбата на чл.511 ал.3 вр.чл.380 ал.1 от КЗ на
10.09.2019 г. адв.Н., от името на ищците е отправил писмена застрахователна
претенция по реда на чл.380 от КЗ за изплащане на обезщетение за
претърпените от тях неимуществени вреди – душевни болки и страдания,
резултат от смъртта на брат им В.Г.К... По този повод е била образувана щета
№ BG-19-TR-00079, като с писмо изх.№ 1-2374 от 25.09.2019 г. ответникът
НББАЗ ги уведомил, че отказва да изплати обезщетение на пострадалите за
претърпените от тях неимуществени вреди, настъпили вследствие смъртта на
техен близък. Предвид на това, с оглед разпоредбата на чл.511 ал.5 от КЗ
ищците са предявили иск пред Районен съд – Тополовград за претърпените от
тях неимуществени вреди.
След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, които кредитира като обективни и непротиворечиви, съдът
достигна до следните правни изводи:
С исковата молба е предявен иск с правно основание чл.511, ал.3, вр.
ал.1 и 2 от Кодекса за застраховането, според който увреденото лице може да
предяви претенцията си за плащане пред съда, само ако бюрото не се е
6
произнесло по подадената претенция в срока по чл.496, ал.1 от КЗ или е
отказано изплащането на обезщетение, както е в настоящия случай.
С влязлата в законна сила Присъда № 27/25.02.2019 г. по НОХД №
18/2019 г. на Окръжен съд – Ямбол, потвърдена с Решение № 3/22.02.2021 г.
на Бургаския апелативен съд, влязла в законна сила на 17.03.2021 г. турския
гражданин Ю. е признат за виновен, в това че по непредпазливост при ПТП
вследствие нарушаване правилата за движение по пътищата е причинил
смъртта на В.Г.К...
За изясняване на обстоятелствата относно механизма на ПТП по делото
бе назначена съдебно автотехническа експертиза, от която е видно, че вина за
настъпилото ПТП е виновен турския гражданин Ю., в следствие на което по
непредпазливост е причинил смъртта на В.Г.К... Това се потвърждава и от
приложеното доказателство – НОХД № 18/2019 г. по описа на Окръжен съд –
Ямбол.
Безспорно по делото се установи, че ищците са брат и сестра на
починалия при ПТП В.Г.К... За претърпените от ищците болки и страдания
бяха разпитани свидетелите Д.З., М.Т. и А.К., от чиито показания се
установява, че в деня на катастрофата ищецът Н.К. е пътувал за Сливен,
заедно със свидетеля Д.З. и в този момент по телефона е узнал за смъртта на
брат си и като реакция същият е навел глава, замълчал, не отронил дума, било
му е много тежко. Видно от показанията на този свидетел ищецът К. е
разчитал изключително много на по-големия си брат, като това се дължи на
факта, че при загубата на родителите на Николай и В., същият е поел
отговорността за семейството и е помагал много на брат си и сестра си, които
са били доста по-малки от него, подкрепял ги е и ги е напътствал в живота,
гледал и малките деца на Н.К., като ищецът е живял в къщата на пострадалия.
След смъртта на брат си той е преживял това много тежко, престанал е да се
събира с компании, закупил е имот на затънтено място, като почти не е
излизал от него и в поведението му е настъпила коренна промяна в
отношението му към света и хората.
Видно от показанията на св.М.Т., бащата на ищците е починал като
млад и В. е бил като баща за по-малките си брат и сестра Н. и А., помагал им
е материално, като за известни периоди и двамата ищци са живели в неговата
къща, бил им е като настойник. Съпруга на ищцата от 20 години е бил тежко
7
болен и през това време брат й – В. К. и съпругата му са вършили цялата
физическа работа вместо съпруга на ищцата. Анастасия също е понесла много
трудно смъртта на брат си, плачела постоянно и към настоящия момент
споделяла, че брат й и липсва много. В тази насока са и показанията на
св.А.К. – съпруга на починалия В.Г.К..
Съдът кредитира показанията на тези свидетели, тъй като същите са
еднопосочни, взаимно допълващи се и пресъздават техни преки и
непосредствени впечатления. Отделно от това по делото не се събраха
доказателства, които да оборват или да поставят под съмнение
достоверността на техните показания.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.511 КЗ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки на
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основания за отговорност на
прекия причинител-застрахован спрямо увредения за обезщетяване на
причинените вреди. В случая, водачът причинил ПТП е застраховал
гражданската си отговорност в дружество в Р Турция, чието национално
бюро членува в Съвета на бюрата, претенцията се обработва от НББАЗ, както
е в случая, когато няма кореспондент на територията на Р България. В случая,
настъпилото застрахователно събитие е на територията на Р България, с
участието на виновен водач, който управлява МПС по чл.483 ал.4 т.2 от КЗ.
Тъй като подсъдимият е признат за виновен с влязла в сила присъда,
както е в настоящия случай, актовете на наказателния съд са задължителни за
гражданския съд. Следователно в гражданския процес е изключена
свободната преценка, относно осъществяването или неосъществяването на
фактите, които съставляват елементи от престъпния състав, който е установен
с влязла в сила присъда. Следователно, в случая са задължителна за
настоящия състав сила е установено виновното и противоправното поведение
на водача на товарната композиция, който е нарушил правила за движение по
пътищата визирани в ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на
В.Г.К.., брат на ищците. Съгласно разпоредбата на чл.493а, ал.4 от КЗ друго
лице извън посочените в ал.3 има право на обезщетение на неимуществени
8
вреди от смъртта на пострадалия по изключение, ако е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия, която му причинява
продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени.
По аргумент от по-силното основание параграф 96 ал.3 от ПЗР на ЗИД КЗ
тази разпоредба се прилага и към настоящият иск, който е заведен след
влизане в сила на ЗИД КЗ, в сила от 07.12.2018 г.
Съгласно Тълкувателно Решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк.д.
№1/2016 г. на ОСНГТК се счита, че особена близка привързаност може да
съществува между починали и негови братя и сестри, бабите, дядовците и
внуците. В традиционните за българското общество семейни отношения,
братята и сестрите са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките
помежду им се характеризират във взаимна обич, морална подкрепа, духовна
и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства,
привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от
родствениците е причинила на другия морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормални присъщите за
съответната родствена връзка. Справедливо е да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. Съдът
счита, че процесния случай попада в хипотезата на горепосоченото
Тълкувателно решение на ВКС и следва да бъде признато правото на
обезщетение за неимуществени вреди на ищците, в следствие на смъртта на
техния брат В. К.. Вследствие на смъртта на В. К. същите са изпитали силен
шок, също така силни душевни болки и страдания, нормално присъщи за
връзката между братя и сестри. Те се дължат на особената близост между
тримата, породила се на само поради естеството на родствената връзка, но и
на съвместното съжителство през годините, в което са споделяли всички
радости и трудни моменти, разчитали са един на друг и се подкрепяли, били
като едно семейство. Смъртта му е причинила на ищците душевни болки и
страдания, които трудно могат да намерят компенсация и до днес.
В тази насока е и заключението на психолого-психиатричната
експертиза, според заключението на която реакцията на А.М. спрямо
травматичното събитие е количествено и качествено обнормна.
Продължителността й надхвърля сроковете приети за норма при повечето
хора, установяват се хронично високи нива на тревожност и депресия, които е
засегнало изследваното лице като етап от траурната реакция , което не и
9
позволява да продължи живота си по обичайния начин. При Н.К.
продължителността на симптомите на тъгуване надхвърля обичайната за
повечето хора и може да се приеме за атипична или усложнена, регистрират
се високи нива на тревожност и суматизация, като интензитета на
преживяванията не достигат до клинично значими стойности, покриващи
критериите за психично разстройство. При изследването се установява че при
К. все още се наблюдават отклонения свързани с загубата на брат му.
Преобладават постоянните в емоционален дом тъга, раздразнителност,
пристрастеност към мисълта за брат му, често напомняне на мястото на
смъртта. На преден план излизат защити като суматизация, безсъние,
уморяемост, нисък емоционален тонус и отпадналост. Субективното
преживяване на загубата продължава да поддържа високи нива на тревожност
довело до промяна в обичайния ритъм на живот,надхвърлящи способността
му да се приспособи по обичайния за него начин. Ограничил е общуването,
проявява по-голяма раздразнителност и нетърпимост към хората, както и
изпитва гняв от решението на съда, който не е наложил очакваното и
справедливо според него наказание на причинителя на катастрофата.
Реакциите на тъга показват патологична продължителност и не следват
обичайния ход на процеса, характерен за повечето хора. Всичко това дава
основание на съда да приеме, че процесния случай попада в хипотезата на
горепосоченото Тълкувателно решение на ВКС.
В случая са налице всички елементи на непозволено увреждане –
противоправно деяние, извършено виновно, нанесени са вреди, които са в
пряка причинно-следствена връзка с деянието.
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените
болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.
Понятието справедливост не е абстрактно и то е свързано с преценката на
редица обективно съществуващи обстоятелства, които се вземат от съда
предвид при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства са
– характера на увреждането, начина на настъпването, причинените морални
страдания и др. Като изходи от обстоятелствата, при които е причинена
смъртта на В.Г.К.., от родствената му връзка с ищците – брат, силната
емоционална връзка помежду им. Съдът приема, че исканото частично
обезщетение от по 1000 лв. е справедливо обезщетение по чл.52 от ЗЗД.
10
Съдът счита, че не може да се произнася по размера на бъдещия иск, тъй като
неговия размер следва да бъде определен от съответния съд при неговото
разглеждане.
Съдът не приема за основателно възражението на ответника, че е налице
лимит на обезщетението от 5000 лева по чл.493а от КЗ, във връзка с параграф
96 от КЗ. Разпоредбата на параграф 96 от КЗ противоречи на чл.1 параграф 2
от Втора директива 84/5/EИО на Съвета за сближаване на законодателствата
на държавите членки, свързани със застраховките „Гражданска отговорност“
при използване на МПС. С решение от 24.10.2013 г. до дело С-277/12 на Съда
на Европейския съюз е прието, че чл.3 параграф 1 от Директива 72/166 и чл.1
параграф 1 и 2 от Втора директива 84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че не
допуска национална правна уредба съгласно която задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на ППС покрива
обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната
правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на
семейството, настъпила при ПТП само до определена максимална сума, която
е по-малка от посочените в чл.1 параграф 2 от Втора директива.
Тъй като в случая иска е предявен като частичен, следва да бъде
присъдена сумата от по 1000 лева – частично а за останалата сума следва да
се произнесе съдът, пред който бъде предявен окончателния иск и лихвата
следва да бъде присъдена от датата на настъпване на увреждането –
28.11.2018 г. до окончателно изплащане на обезщетението.
Предвид на гореизложеното съдът намира, че предявеният иск за
обезщетение по чл.511 ал.3 от Кодекса за застраховането следва да бъде
уважен частично в размер на 1000 лева, като част от бъдещ иск в размер на
60 000 лева.
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати
направените от ищците разноски по делото в размер на 50 лв. за държавна
такса и да бъде определен адвокатски хонорар за възнаграждение на
процесуалния представител адв.Т.Н., а именно: по 300 лева за двамата ищци
или общо 600 лева съгласно уважената част от иска.
Отделно от това ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на Районен съд – Тополовград сумата от 300 лв. изплатена на вещо лице за
изготвяне на автотехническа експертиза и 50 лева за държавна такса.
11
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ
ЗАСТРАХОВАТЕЛИ с ЕИК *********, България, обл.София, община
Столична, гр.София 1000, район Средец, ул.“Граф Игнатиев“ № 2, етаж 2,
представлявано от Б.А.Б. и А.А.Л., заедно и по отделно ДА ЗАПЛАТИ на АН.
Г. М. с ЕГН ********** от гр.Т. ул.****************, ** сумата от 1000 лева
/хиляда лева/ обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания
вследствие на смъртта на брат й В.Г.К.. с ЕГН ********** настъпила на
28.11.2018 г. в резултат на ПТП, причинено от Е.Ю. – турски гражданин, при
управление на товарна композиция – влекач „*********“, с турски
регистрационен № ********* и прикачено към него полуремарке „Т.“ с
турски № ************, застрахован по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ полица № TR/035/476985-ERGO SIGORTA S.A.-
TURKIYE, Р Турция, ведно със законната лихва от датата на увреждането –
28.11.2018 г. до окончателно изплащане на сумата – частичен иск от бъдещ
иск за 60 000 лв.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ
ЗАСТРАХОВАТЕЛИ с ЕИК *********, България, обл.София, община
Столична, гр.София 1000, район Средец, ул.“Граф Игнатиев“ № 2, етаж 2,
представлявано от Б.А.Б. и А.А.Л., заедно и по отделно ДА ЗАПЛАТИ на Н.
Г. К.. с ЕГН ********** от с.У., общ.Т. ул.“********* сумата от 1000 лева
/хиляда лева/ обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания
вследствие на смъртта на брат й В.Г.К.. с ЕГН ********** настъпила на
28.11.2018 г. в резултат на ПТП, причинено от Е.Ю. – турски гражданин, при
управление на товарна композиция – влекач „*********“, с турски
регистрационен № ************ и прикачено към него полуремарке „Т.“ с
турски № *************, застрахован по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ полица № TR/035/476985-ERGO
SIGORTA S.A.- TURKIYE, Р Турция, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 28.11.2018 г. до окончателно изплащане на сумата – частичен
12
иск от бъдещ иск за 60 000 лв.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ
ЗАСТРАХОВАТЕЛИ – гр.София ДА ЗАПЛАТИ на Н. Г. К.. сумата от 300
лева /триста лева/ за адвокатско възнаграждение, плюс 50 лв. /петдесет лева/
за държавна такса
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ
ЗАСТРАХОВАТЕЛИ – гр.София ДА ЗАПЛАТИ на АН. Г. М. сумата от 300
лева /триста лева/ за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ
ЗАСТРАХОВАТЕЛИ – гр.София ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд –
Тополовград – бюджета на съдебната власт сумата от 300 /триста/ лева –
направени разноски за възнаграждение на вещо лице, плюс 50 /петдесет лева/
за държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Тополовград: _______________________
13