Р Е Ш Е Н И Е № 260028
гр. Пловдив, 17.06.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ИСКОВО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански състав, в открито
заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН
при участието на прокурора ГИНКА ЛАЗАРОВА и при секретаря РОЗАЛИЯ ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 3566
по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са субективно съединени осъдителни искове по чл. 1 от ЗОДОВ, вр. § 6 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ (ДВ, бр. 94/2019
г.) за обезщетяване на имуществени вреди, претърпени от частноправен субект на държава-членка на ЕС, в
резултат на нарушение на правото на ЕС по смисъла на чл. 4, § 3 от ДЕС.
Ищецът „Ремонтстрой” АД – гр. Пловдив, пл. Понеделник пазар 3-а, ЕИК
*********, със съд. адрес:*** *****, чрез адв. К.Б. и адв. Г. Ч., е предявил
срещу Върховния административен съд - София и срещу Националната агенция за
приходите - София на основание чл. 4, § 3 от Договора за ЕС и чл. 7 от Конституцията на РБ иск за обезщетяване по реда на ЗОДОВ на имуществени вреди,
причинени солидарно от двамата ответници, в размер на общо 112 309,41 лв.,
ведно със законната лихва от момента на внасяне на недължимо начислените суми
до окончателното плащане, както и направените по делото съдебни разноски.
Ищецът твърди, че с РА № ***г. на ТД на НАП - *** на
дружеството са начислени допълнително ДДС в размер на 37 271,96 лв., ведно
с лихви, както и корпоративен данък в размер на 75 037,45 лв., ведно с
лихви. РА е обжалван и с Решение № 7171/28.05.2014 г. по адм.д.№ 13812/2013 г.
на ВАС първоинстанционното решение на АдмС - Пловдив е частично отменено, а РА е
потвърден изцяло. Ищецът счита, че са налице незаконосъобразни действия на НАП
и ВАС, които не са се съобразили с общите принципи на правото на ЕС, които имат
директен ефект, и в частност - с разпоредбите на чл. 63, чл. 167, чл. 168 и чл.
178 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система
на ДДС.
Ето защо, в резултат на административните практики на националните органи и
на неправомерните действия на органите на съдебната власт на дружеството - ищец
са причинени имуществени вреди в размер на начислените му допълнително данъчни
задължения от общо 112 309,41 лв.
Затова моли съда да постанови решение, с което да осъди солидарно двамата
ответници да му заплатят обезщетение за понесените имуществени вреди, посочени
по-горе, ведно със законните последици.
Подробни съображения в тези насоки излага в исковата молба
и в писмена защита по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си
ангажира писмени доказателства и експертиза.
Ответникът Върховен административен съд – София, бул. Александър
Стамболийски 18, чрез процесуалния си представител М. С., е подал отговор, в
който заявява, че предявеният солидарно иск е недопустим, тъй като НАП и ВАС
нямат общо задължение по събиране и попълване на фиска и в правораздавателната
дейност, които да почиват на едно и също основание. Счита за неприложим реда на
ЗОДОВ, а ИМ – за неоснователна.
По същество заявява, че искът е неоснователен, тъй като всъщност се
претендират вреди от правораздавателна дейност, а СЕС е постановил, че
отговорност на държава – членка за нарушаване правото на ЕС, произтичащо от
съдебен акт, не може да бъде ангажирана, освен в изключителни случаи, когато
съдът е нарушил по очевиден начин приложимото право.
Оспорва твърдението, че Решение № 143/05.01.2011 г. по адм.д.№ 4871/2010
г., ВАС, обективира съществено нарушение на правото на ЕС. Оспорва наличието на
причинно – следствена връзка между твърдяното нарушение на правото на ЕС и
претендираните вреди.
Моли съда да отхвърли иска като неоснователен, ведно с присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 3899 лв., за което прилага списък на разноските по
чл. 80 от ГПК.
В подкрепа на твърденията си не ангажира доказателства.
Ответникът Национална агенция по приходите – София, бул.
Дондуков 52, чрез юрисконсулт М.С. ***, е подал отговор, в който заявява, че
така предявеният иск е недопустим по отношение на НАП, тъй като издаденият
административен акт не е окончателен, липсва пряка причинна връзка между
нарушението и вредата и не е налице пасивна легитимация на НАП като страна в
настоящото производство.
По същество счита иска за неоснователен, тъй като липсва плащане по
цитирания РА, въз основа на който е образувано изп.д.№ 3128/2010 г., по което
няма предприети принудителни действия от публичния изпълнител, тъй като делото
е спряно.
Освен това, липсват доказателства за кадровата обезпеченост и за реалното
осъществяване на фактурираните доставки на СМР и стр. материали, поради което
приходната администрация правилно е приложила закона и правото на ЕС.
Ето защо, моли искът да се остави без разглеждане като недопустим или да се
отхвърли като недоказан и неоснователен, ведно с присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Подробни съображения за това излата в отговора и в писмена защита по
съществото на спора. В подкрепа на твърденията си не ангажира доказателства.
Контролиращата страна Окръжна прокуратура – Пловдив счита, че иска е
неоснователен, тъй като не е налице основното изискване, за да се претендира
отговорност на държавата за действие на правораздавателните органи, а именно да
са налице съществени нарушения на законите и на правото на ЕС. В случая този
критерий не е налице, поради което иска следва да се отхвърли като
неоснователен.
Съдът,
като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на предявения
иск, събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като
обсъди доводите на страните, съгласно чл. 235 от ГПК, намира за установено
следното от фактическа страна:
По делото няма спор, а и от събраните писмени доказателства се установява,
че на ищцовото дружество „Ремонтстрой“ АД е извършена от ТД на НАП – ***
ревизия по преките и косвени данъци, както следва: корпоративен данък за
периода 01.01.2007 г. – 31.12.2008 г. и ДДС за периода 01.01.2008 г. –
31.12.2008 г. Основен предмет на дейност на дружеството е извършване на СМР. В
хода на ревизията са извършени насрещни проверки на различни доставчици на
ищеца – ***, ***, ***, ***, ***, *** и ***, които не са могли да бъдат намерени
на декларираните от тях адреси (с изключение на ***), респ. те не са
представили изисканите им от данъчния орган обяснения и документи във връзка с
материалната, техническа и кадрова обезпеченост на проверяваните доставки,
поради което е прието, че тези доставки не са извършени реално. Ревизията е
приключила с Ревизионен доклад № ***г., въз основа на който е издаден РА № ***г.
на ТД на НАП – ***. С него на дружеството са установени задължения за главница
в размер на 37 271, 96 лв. - отказан данъчен кредит за 2008 г. (ведно с лихви
в размер на 10 314,23 лв.) и в размер на общо 75 037, 45 лв. - допълнително
начислен корпоративен данък за 2007 г. и 2008 г. (ведно с лихви в размер на общо
19 517,98 лв.).
РА е обжалван по административен ред и е потвърден с Решение № *** г. на ***
на ТД на НАП – ***, както и по съдебен ред, като с Решение № 1202/28.05.2013 г.
по адм.д.№ 2096/2010 г., АдмС – Пловдив РА е отменен в частта по отношение на
отказания данъчен кредит и на допълнително начисления корпоративен данък за
доставките, приети от данъчните органи за реално неизвършени, ведно с лихви, и
е потвърден в частта относно начисления корпоративен данък за доставките, по
които предходните доставчици са издавали касови бонове от регистрирани фискални
устройства.
С окончателно Решение № 7171/28.05.2014 г. по адм.д.№ 13812/2013 г., ВАС,
касационната инстанция е отменила решението на АдмС – Пловдив, в частта, в
която е отменен процесния РА, и е потвърдила същото в останалата му част. За да
постанови този резултат ВАС е приел, че проверяваните доставчици не са открити
на декларираните от тях адреси и не са представили изисканите им данъчни
документи; липсват данни за видовете СМР и за обектите, на които са реализирани;
част от посочените дати във фактурите се разминават с актовете за приемане на
СМР; липсва разграничение на стойността на материалите и на вложения труд;
липсват доказателства за транспортиране на материалите и протоколи за
приемането и предаването им, … и т.н., а първоинстанционният съд не е изследвал
предпоставките за доказване реалното предаване на стоки и услуги от предходните
доставчици на проверяваното дружество, като е събирал доказателства, в т.ч. и
експертизи за осъществени в последващи периоди СМР на обекти, предимно общинска
собственост.
По настоящото дело е приета съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице Т.С.Р.,
която съдът възприема като компетентна, безпристрастно изготвена и неоспорена
от страните. От нея се установява, че с процесния РА № ***г. на ТД на НАП – ***
на ищеца „Ремонтстрой“ АД са установени задължения за главница, поради отказан
данъчен кредит и допълнително начислен корпоративен данък в размер на общо
112 309,41 лв., от които отказан данъчен кредит в размер на 37 271,
96 лв. и 75 037,45 лв. – допълнително начислен корпоративен данък. По
данни от ТД на НАП – *** задълженията за главницата по РА, както и за дължимите
лихви са погасени напълно чрез 13 бр. плащания в периода 04.09.2015 г. –
29.09.2016 г., подробно описани по дати и размери в заключението, като общо
платената от дружеството сума за погасяване на задълженията му е в размер на
208 420,55 лв.
При така установените
фактически обстоятелства, съдът направи следните изводи от правна страна:
Съгласно Определение № 129/06.03.2015 г. по в.гр.д.№ 76/2015 г., ПАС, и
Определение № 60218/02.06.2021 г. по ч.т.д.№ 2418/2015 г., ВКС, ТК, така
предявените субективно съединени искове за имуществени вреди от нарушение на
правото на ЕС, предявени солидарно срещу ВАС и НАП, са допустими и следва да се
разгледат по реда на ЗОДОВ.
Разгледани по същество исковете са НЕДОКАЗАНИ и НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Според Съда на ЕС принципът на извъндоговорна отговорност
на държавите-членки, присъщ на системата на Договорите, на които се основава
ЕС, ги задължава да поправят вредите, причинени на частно-правни субекти
вследствие на нарушения на общностното право. Увредените частноправни субекти
от нарушения на правото на ЕС по смисъла на чл. 4, § 3 от ДЕС,
извършени от държавата, респ. от нейни органи, имат право на
обезщетение, ако са налице 3 материални предпоставки за ангажиране на
отговорността на държавата-членка: с нарушената правна норма да се предоставят
права на частноправните субекти; нарушението на нормата да е „достатъчно
съществено“ или „явно квалифицирано“, както и да съществува пряка
причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната вреда от
частно-правния субект.
В случая ищецът претендира, че е налице увреждащо действие – постановено
окончателно решение на национална юрисдикция (ВАС) в нарушение на правото на ЕС
- чл. 63, чл. 167, чл. 168 и чл. 187 от Директива 2006/112/ЕО, от което за него
са възникнали имуществени вреди в претендирания размер от общо 112 309,41
лв., ведно с лихви.
Според трайната практика на СЕС, отговорност на държавата
за вреди, причинени от национална юрисдикция, постановила акт по същество като
последна инстанция, възниква само в изключителни случаи, при допуснато очевидно
нарушение на приложимото право на ЕС – например, ако с влязло в сила решение
националната юрисдикция не се е съобразила с практиката на СЕС в съответната
област на обществените отношения, които общностното право регулира, или когато
е иззела компетентност, изрично възложена на орган на ЕС (решение от 30.09.2003
г. по дело С-224/1; решение от 13.06.2006 г. по дело С-173/03; решение от
28.06.2016 г. по дело С-168/15).
В случая правото на данъчен кредит е уредено в ЗДДС в
съответствие с Директива 2006/112/ЕО на Съвета, и то възниква при определените
в нея предпоставки: субектът да е данъчно задължено лице за ДДС;
стоките/услугите да са получени от данъчно задължено лице и да са използвани за
последваща облагаема доставка от друго данъчно задължено лице; да притежава
фактура; ДДС по доставката да е станал изискуем, т.е. стоките/услугите да са
доставени, по смисъла на чл. 63 от Директива 2006/112/ЕО. Ако тези предпоставки
са налице, право на приспадане на данъчен кредит може да бъде отказано само,
ако са налице „обективни данни“, че данъчно задълженото лице е знаело или е
трябвало да знае, че посочена от него сделка, въз оснава на която претендира
право на приспадане на ДДС, е част от данъчна измама/злоупотреба с ДДС,
извършена по веригата от доставки.
Формалните предпоставки за
упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит са многократно
дефинирани от СЕС, според който от член 178, б. „а“
от Директива 2006/112 следва,
че упражняването му зависи от притежаването на фактура (но не само), съставена
в съответствие с чл. 226 от същата директива, като наред с това
подчертава, че принципът на неутралитет на ДДС налага да се допусне
приспадането дори и при неизпълнението на някои от формалните изисквания, стига
да са изпълнени материалноправните предпоставки, но когато данъчната
администрация безспорно разполага с цялата необходима й информация, за да
установи последните.
В случая между страните по делото не
са били спорни формалните, а само материалноправните предпоставки за възникване
на правото на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури, по които
последващите доставчици на ищеца не са могли да бъдат открити и които също така
не са представили изисканите им от данъчната администрация необходими счетоводни
документи относно процесните доставки, поради което не е било установено, че ДДС по тези доставки да е станал изискуем, т.е. стоките/услугите да са
доставени, по смисъла на чл. 63 от Директива 2006/112/ЕО. Така от събраните в хода на ревизията и на съдебното
производството доказателства не се установява реалното извършване на спорните
доставки, тъй като посочените в РА дружества-доставчици (с изключение на едно) не
са могли да бъдат открити на декларираните от тях адреси, респ. не са
представили изисканите им документи за извършването на тези доставки, въпреки
че са били в договорни отношения и са комуникирали по някакъв начин с ищеца,
който също би трябвало да е заинтересован от намирането на доставчите си, за да
им се извърши последваща проверка от данчъните органи, поради което съдът
счита, че са налице и данни за измама при упражняване правото на данъчен кредит
по спорните доставки, за които е отказано признаване на това право.
Ето защо, от събраните по делото писмени доказателства не
може да се направи извод, че ответниците НАП – София и ВАС – София са извършили
нарушение на правото на ЕС по смисъла на чл.
63, чл. 167, чл. 168 и чл. 187 от Директива 2006/112/ЕО, което да представлява изключителен случай, при който
е допуснато очевидно нарушение на приложимото общностно право и което да е достатъчно съществено по смисъла на чл. 4, § 3 от ДЕС,
поради
което не са налице елементите на фактическия състав на отговорността по смисъла
на тази общностна норма.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявените искове за обезщетяване
на претендираните имуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на
нарушаване на правото на ЕС от страна и на НАП и на ВАС, са недоказани и
неоснователни и следва да се отхвърлят.
Тъй като главните искове са неоснователни, неоснователни са
и акцесорните претенции за заплащане на лихви за забава по чл. 86 от ЗЗД,
поради което същите следва да се отхвърлят.
На основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника НАП – София юрисконсултско
възнаграждение в размер на 450 лв., съгласно чл. 25, ал. 2, вр. ал. 1 от
Наредба за заплащането на правната помощ (ПМС № 4/2006 г.).
Предвид гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Ремонтстрой” АД – гр. Пловдив, пл. Понеделник пазар
3-а, ЕИК *********, със съд. адрес:*** *****, чрез адв. К.Б. и адв. Г. Ч.,
срещу Върховния административен съд - София и срещу Националната агенция за
приходите - София осъдителни искове с правно основание чл. 4, § 3 от Договора
за ЕС за обезщетяване по реда на ЗОДОВ на имуществени вреди, причинени
солидарно от двамата ответници, поради нарушаване на чл. 63, чл. 167, чл. 168 и
чл. 187 от Директива 2006/112/ЕО, в размер на общо 112 309,41 лв., ведно
със законната лихва от момента на внасяне на недължимо начислените суми до
окончателното плащане, като НЕДОКАЗАНИ и НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „Ремонтстрой” АД – гр. Пловдив, пл. Понеделник пазар 3-а, ЕИК
*********, със съд. адрес:*** *****, чрез адв. К.Б. и адв. Г. Ч., да заплати на
Национална агенция по приходите – София, бул. Дондуков 52, със съд. адрес ***, чрез
юрисконсулт М.С., на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК
сумата 450 лв. (четиристотин и петдесет лева) – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в 2-седмичен
срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: …………………
/М. Бедросян/