Решение по дело №191/2024 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на директор на Областна дирекция по безопасност на храните – [населено място], депозирана чрез юрисконсулт Г. И., против Решение № 76/05.03.2024г. на Районен съд – Шумен, постановено по АНД № 2103/2023г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е отменено Наказателно постановление № КХ-14/07.08.2023г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните - Шумен, с което на „М енд К 21“ ООД, [населено място], ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева на основание чл. 128, ал. 1, т. 4 от Закон за храните /ЗХ/, във вр. с чл. 128, ал. 1 от ЗХ, за нарушение на чл. 23, ал. 1 от Закона за храните.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон. Жалбоподателят счита, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения, водещи до порочност на изготвените АУАН и НП, като същите разполагат с необходимото съдържание. Аргументира и тезата относно безспорната установеност на нарушението, вменено на дружеството и изразяващо се в съхранение на хранителни продукти /трюфели/ в нерегистриран обект, което противоправно поведение закономерно е било санкционирано по реда на чл. 128, ал. 1, т. 4 от ЗХ. Поради това отправя искане за отмяна на съдебния акт и за потвърждаване на процесното НП. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. В съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт И..

Ответната страна, „М енд К 21“ ООД, [населено място], депозира писмен отговор чрез адвокат И. Т. от Адвокатска колегия – Шумен, в който излага доводи за неоснователност на оспорването. Претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание ответникът се представлява от адвокат Т..

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

На 21.06.2023г. свидетелите Г. П. Г. - гл. инспектор Растителна защита при ОДБХ [населено място], А. Г. А. – инспектор сектор „ПИП“ при ОД МВР Шумен и други служебни лица, извършили проверка в пункт за изкупуване на диворастящи гъби – трюфели. Пунктът се намирал в местността „Пети километър“ край [населено място]. Пунктът бил отворен и вътре се намирали М. С. М. - управител на „М енд К 21“ ООД и свидетелят К. Г. К. – другият съдружник и управител.

Свидетелят Г. се легитимирал и поискал документ за регистрация на обекта. Тъй като след 2021г. не били длъжни да имат такъв документ, свидетелят Г. се обадил на свой колега да провери в регистъра и се оказало, че обектът не е вписан в регистъра. В самия обект свидетелите Г. и А. установили, че били налични около 2,950 кг. трюфели в една кутия. В обекта имало наличен кантар за претегляне, имало хладилни съоръжения, които не били включени и не се ползват.

Резултатите от извършената проверка били обективирани в Констативен протокол от 21.06.2023г., с който М. М. била поканена да се яви на 29.06.2023г. в сградата на ОДБХ - [населено място] с оглед описаните несъответствия.

На 29.06.2023г., свидетелят Г. съставил Акт за установяване на административно нарушение № КХ-3, в който посочил, че „М енд К 21“ ООД, [населено място] на 21.06.2023г. в местност „5-ти километър“ извършва дистрибуция на храни – диворастящи гъби трюфели без обекта да е регистриран по реда на ЗХ и не е вписан в регистъра по чл. 24, ал. 1 от ЗХ, с което е нарушена разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от Закона за храните. Актът бил подписан от М. М., която дала следните обяснения и възражения: „Към момента е установено при проверка налични 2,950кг. трюфели, придобити от мен. По закон до 3 кг. трюфели може да се пренася за собствени нужди. Към тази дата имам подадени документи за разрешително по имейл /прилагам копие. Подала съм 2 – ри път документи на 27.06.2023г. и съм платила 2-ри път таксата. Установено било, че нито един хладилник не работи и са празни“.

Впоследствие в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били депозирани допълнителни писмени възражения. Във връзка с възражението били изискани обяснения от актосъставителя и от началник отдел Контрол на храните при ОДБХ Шумен и било констатирано, че на 23.07.2021г. е издадена фактура № **********/23.07.2021г. за регистрация на обект, като платената от „М енд К 21“ ООД е постъпила по банковата сметка на агенцията, но от 23.07.2021г. до края на 2021г. от дружеството не е постъпвало заявление за регистрация на обект по никой от публично обявените начини.

Впоследствие въз основа на така съставения АУАН било издадено и процесното наказателно постановление.

При тази фактическа обстановка съдът приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в частност на изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, въвеждащи задължения за актосъставителя и наказващия орган да опишат в АУАН и НП нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. В тази връзка, съдебният състав приел, че в случая нито в АУАН, нито в издаденото въз основа на него, НП контролните органи са посочили обекта, в който дружеството е извършвало нерегламентирана дистрибуция на хранителни продукти. Съобразявайки приобщените доказателства, съдът формирал и извод, че по делото не се установява безспорно, че дружеството-жалбоподател е извършвало дистрибуция на храни по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗХ. Решаващият състав на съда констатирал, че АНО е приложил и неотносим към визираното нарушение санкционен текст от Закона за храните. По тези съображения районният съд достигнал до извод за порочност на процесното НП и го отменил.

Настоящият съдебен състав споделя, както установената от съда фактическа обстановка, така и направените въз основа на нея правни изводи, които не следва да повтаря и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на районния съд.

Споделят се съображенията на районния съд за наличие на допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на акта и на НП, и изразяващи се в непрецизно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е било осъществено. Видно от съдържанието на АУАН и на издаденото въз основа на него НП, на юридическото лице „М енд К 21“ ООД е вменено извършване на дистрибуция на храни в обект, който не е регистриран по реда на Закона за храните и не е вписан в регистъра по чл. 24, ал. 1 от Закона. Както правилно е констатирал и предходният съдебен състав, понятието „дистрибуция на храни“ е дефинирано с § 1, т. 6 от ДР на ЗХ и включва няколко възможни хипотези, а именно всеки етап на разпространението на храни, като съхранение, транспортиране, търговия, внос и износ на храни. Прочитът на съставения акт и на изготвеното впоследствие НП поставя резонния въпрос за конкретната форма на изпълнителното деяние, чрез която според контролните органи дружеството е осъществило вмененото му нарушение. Едва в касационната жалба инициаторът на настоящото производство възприема становището, че деянието е осъществено под формата на „съхранение“ на съответните хранителни продукти, доколкото в хода на производството пред районния съд са събрани доказателства, изключващи извършването на търговска дейност по отношение на съответното количество трюфели към инкриминирания период. Отделно от това, при съставяне на АУАН и в хода на въззивното производство М. М. и К. К. са заявили, че установеното количество трюфели са били техни.

В допълнение към това, следва да се отбележи също, че за описаното в НП нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗХ, АНО е приложил неотносим санкционен текст от разпоредбата на чл. 128, ал. 1 от закона, санкционирайки лицето на основание чл. 128, ал. 1, т. 4 от ЗХ, каквото нарушение на практика не е било вменено на дружеството, вместо по реда на чл. 128, ал. 1, т. 3 от ЗХ.

До аналогични правни изводи е достигнал и районният съд, което налага извод, че постановеният от него съдебен акт е правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде оставен в сила.

При този изход на делото претенцията за присъждане на възнаграждение за адвокат, обективирано от ответната страна се явява основателна и следва да бъде уважена, като Областна дирекция по безопасност на храните – Шумен бъде осъдена да заплати в полза на „М енд К 21“ ООД, [населено място], ЕИК *********, сумата от 500 /петстотин/ лева, съобразно предоставения Договор за правна помощ и съдействие и Пълномощно.

Водим от горното Шуменският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 76/05.03.2024г. на Районен съд – Шумен, постановено по АНД № 2103/2023г. по описа на съда.

ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните – Шумен да заплати на „М енд К 21“ ООД, [населено място], ЕИК *********, разноски в размер на 500 /петстотин/ лева.

Решението е окончателно.