№ 6022
гр. София, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20211110132637 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от ФИРМА, чрез адв. М. Г.,
срещу ФИРМА, с която е предявен иск с правно основание чл. 411, изр. 1 КЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 874,89 лева, представляваща регресно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение в размер на 849,89 лева и
ликвидационни разноски в размер на 25 лева по застраховка „Каско“, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
дължимата сума.
В исковата молба се твърди, че на 20.06.2019 г. в гр. София, ж. к. „Западен парк“ на
паркинга зад блок 12, водачът П.Л.Г., управляващ лек автомобил марка „Мерцедес“, модел
„Атего“ с рег. № СА****** и притежаващ задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите в ответното дружество, при извършване на маневра на
заден ход не се убедил, че пътят зад него е свободен и реализирал ПТП с паркирания лек
автомобил марка „Шкода“, модел „Октавиа“ с рег. № СА******, собственост на Столична
дирекция на вътрешните работи и застрахован по имуществена застраховка „Автокаско” при
ищцовото дружество с полица № *************, валидна към датата на събитието.
Вследствие настъпилото ПТП на лекия автомобил, за който имало сключена застраховка
„Автокаско”, били причинени щети, заведени при ищеца под № **********. Ремонтът на
увредения автомобил бил възложен и извършен в автосервиз на ФИРМА, за което била
издадена фактура № ********* на стойност 755,88 лева, а резервните части били доставени
от ФИРМА и били на стойност 94,01 лева. Общата стойност на ремонта на автомобила
възлизала на 849,89 лева, която била изплатена от ищеца, като били начислени и 25 лева
ликвидационни разноски за обработка на щетата. Ищецът предявил регресна претенция към
застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение и
1
ликвидационните разноски общо в размер на 874,89 лева, но плащане не последвало. Ето
защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира
направените по делото разноски, включително за адвокатско възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника ФИРМА за
отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез юрк. А.П..
Процесуалният представител признава предявения иск и представя доказателства за
заплащане на претендираната главница в пълен размер и на законна лихва в размер на 15,55
лева. Доколкото не бил дал повод за образуване на делото, моли на основание чл. 78, ал. 2
ГПК разноските да бъдат възложени в тежест на ищеца. В тази връзка твърди, че при
извънсъдебното предявяване на регресната претенция не били представени оригинал на
протокола за ПТП и застрахователна полица по имуществената застраховка „Каско“, които
били необходими за установяване на нейната основателност. За липсващите документи
ответникът уведомил ищеца с писмо изх. № 1317/04.03.2021 г., получено от ФИРМА на
09.03.2021 г. Тъй като тези документи така и не били представени от ищеца, регресната
претенция не била удовлетворена. Ответникът се запознал със застрахователната полица
едва с получаване на препис от исковата молба и приложенията към нея, след което
заплатил по банков път претендираното от ответника застрахователно обезщетение.
В съдебно заседание ищецът ФИРМА, редовно призован, се представлява от юрк. И..
Процесуалният представител поддържа исковата молба, като заявява, че не оспорва
извършеното от ответника плащане на претендираната в настоящото производство сума. В
хода на устните състезания моли съда при постановяване на съдебното решение да вземе
предвид, че главницата е била заплатена от ответника в хода на производството, поради
което претендира присъждане на направените разноски за внесена държавна такса и на
юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ответникът ФИРМА, редовно призован, се представлява от юрк.
П. Процесуалният представител поддържа отговора на исковата молба. В хода на устните
състезания моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск поради
извършеното плащане. Изразява становище, че от събраните по делото доказателства било
безспорно установено изпадането на ищеца в забава като кредитор, тъй като не бил
представил на ответника всички релевантни към основателността на регресната претенция
доказателства. Претендира присъждане на дължимото за настоящото производство
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното.
Страните не спорят по фактите по делото. Ответникът е признал изложената от ищеца
в исковата молба фактическа обстановка, като на 10.08.2021 г. (в хода на настоящия процес)
дори е извършил плащане на главницата в размер на 874,89 лева и на законната лихва в
размер на 15,55 лева. Последното се признава от ищцовото дружество. Направените от
страните признания на фактите по делото съдът намира на основание чл. 175 ГПК за
2
установени по безспорен начин от събрания доказателствен материал. Доколкото по
процесната щета ответното дружество е заплатило регресната претенция в пълен размер,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
плащане на дължимата сума, то искът с правно основание чл. 411, изр. 1 КЗ следва да бъде
отхвърлен изцяло.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищеца е направил искане за присъждане на
направените по делото разноски – внесена държавна такса в размер на 50 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Съдът намира, че ответното
дружество е дало повод за завеждане на настоящото дело. За седем броя щети, сред които и
процесната, ищецът е изпратил до ответника писмо изх. ОК-******/19.02.2021 г., с
приложени към същото регресни покани за всяка от щетите. В поканата за процесното
застрахователно събитие подробно са изброени приложените документи, установяващи
основателността на претенцията. Под № 1 е посочен Протокол за ПТП № ******* от
20.06.2019 г. – оригинал, а под № 7 – застрахователна полица № ************* – копие.
Поканата за доброволно изпълнение на регресната претенция е получена от ответника на
22.02.2021 г. В предвидения в чл. 412, ал. 3 КЗ 30-дневен срок, а именно на 09.03.2021 г.
ответникът е уведомил ищеца, че липсва основание преписката да бъде разгледана и
претенцията да бъде уважена, тъй като не бил представен оригиналът на протокола за ПТП,
както и документ, удостоверяващ наличието на валидна полица „Автокаско“. Настоящият
съдебен състав намира, че ищцовото дружество не е било в забава, която да оправдае отказа
на ответника да обработи процесната щета. На първо място няма законово изискване
доказателствата по съответната щета да бъдат представяни в оригинал. Съществуването или
не на такава обичайна практика между застрахователите не може да оправдае забавата на
ответника. Освен това плащането в хода на процеса е извършено също въз основа на копие
от протокола за ПТП, приложено към исковата молба.
По отношение на документа, удостоверяващ наличието на валидна полица
„Автокаско“, следва да посочено, че в регресната покана е отбелязано изрично, че копие на
застрахователна полица № ************* е приложено към преписката. Не е ясно какъв
друг документ е бил нужен на ответника за удостоверяване наличието на валидна полица. С
оглед изложеното съдът намира, че с изтичането на законовия 30-дневен срок ответникът е
изпаднал в забава по отношение на регресната претенция на ищеца. Ето защо съдът намира,
че ищецът има право на присъждане на направените разноски и не може да бъде приложена
хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Съгласно трайно установената съдебна практика в духа на
закона е да се присъждат разноски в полза на ищеца и в случаите, когато искът е отхвърлен,
защото след предявяването му ответникът доброволно е възстановил правото на ищеца (вж.
т. 1 от Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 г. по гр. д. № 112/1956 г., ОСГК, ВС) . С
оглед изложеното и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК ответникът ФИРМА следва да
бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сумата в общ размер на 150 лева,
представляваща направените в настоящото производство разноски за внесена държавна
3
такса и юрисконсултско възнаграждение (в минимален размер).
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЗД „ФИРМА” АД, ЕИК *********, представлявано от
изпълнителните директори С.С.П. и К.Д.К., със седалище и адрес на управление гр. София,
район „Лозенец”, АДРЕС, срещу ФИРМА, ЕИК *********, представлявано от
изпълнителните директори Н.Д.Ч. и И.И.Г., със седалище и адрес на управление гр. София,
район „Триадица”, пл. „АДРЕС, иск с правно основание чл. 411, изр. 1 КЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 874,89 лева, представляваща регресно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение в размер на 849,89 лева и
ликвидационни разноски в размер на 25 лева по застраховка „Каско“, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
дължимата сума, поради извършено в хода на процеса плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, ФИРМА, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителните директори Н.Д.Ч. и И.И.Г., със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Триадица”, пл. „АДРЕС, да заплати на „ЗД „ФИРМА” АД,
ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори С.С.П. и К.Д.К., със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Лозенец”, АДРЕС, сумата 150 (сто и
петдесет) лева, представляваща направените в настоящото производство разноски за
внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4