РЕШЕНИЕ
№ 1610
гр. Пловдив, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело
№ 20225300503007 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на Д. В. С. - длъжник по изп. дело №
20168250400030 по описа на ЧСИ Стефан Горчев, чрез адв. З. П., АК Р.,
против Постановление от 02.08.2022 г., с което е отказано прекратяване на
изпълнителното производството, на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
В жалбата се твърди, че оспорваното постановление е неправилно,
немотивирано и постановено в противоречие на процесуалните правила и
материалния закон. Твърди, че за периода от 11.07.2019 г. до 26.07.2022 г.
няма извършени изпълнителни действия, като тези, които са насрочени, са
нищожни. Счита, че всички описи, които са искани, са отменяни, което,
според тълкувателната практика на ВКС се приравнява на липса на искане на
изпълнително действие. Сочи, че извършено плащане на 02.07.2019 г. е
направено от майката на длъжника, без представителна власт, поради което
същото не прекъсва давността или срока за перемпция, като последното
плащане е извършено на 11.07.2019 г., след което няма извършено плащане.
Сочи, че на 08.09.2020 г. и на 05.07.2021 г. има постъпили по делото молби за
1
опис, но такъв не се е състоял, въпреки, че по първата молба е бил насрочен
такъв, поради което счита, че практиката на ВКС ги приравнява на липса на
искане за извършване на изпълнително действие. Поради изложеното счита,
че е изминал период повече от две години, през който не е поискано
изпълнително действие, поради което делото следва да се прекрати, поради
настъпила перемпция. Моли да бъде отменено постановлението за отказ за
прекратяване от 02.08.2022 г. по изп.дело № 30/2016 г. на ЧСИ Стефан Горчев
и да бъде постановен съдебен акт с който да бъде прекратено изпълнителното
дело.
Ответникът по жалбата – „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр.
София, взискател в изпълнителното производство, взема становище за
допустимост и неоснователност на жалбата, като твърди, че не са налице
материално-правните предпоставки за прекратяване на делото. Сочи, че са
налице 15 доброволни плащания по сметката на взискателя за период от
03.04.2019 г. до 29.04.2022 г., които моли да бъдат приспаднати от вземането
по изпълнителния лист. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.
В писмените си мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК ЧСИ Стефан Горчев
излага доводи за неоснователност на жалбата. Сочи датите, на които са
постъпили молби от взискателя за предприемане на изпълнителни способи,
както и последвалите действия, във връзка с тях. Обосновава липса на
предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
позовавайки се на тълкувателната практика на ВКС, както и на постъпили
плащания, направени по време на висящността на производството, както в
следствие на наложени запори на банкови сметки и трудово възнаграждение,
така и на доброволни плащания, които безспорно имат връзка с образуваното
изпълнително дело. Поради изложеното счита, че изпълнителното
производство не е прекратено, по силата на закона, а е активно, поради което
жалбата срещу отказа за прекратяване на изпълнителното производство, на
осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е допустима, но разгледана по същество е
неоснователна.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и
данните по делото, намира следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице - длъжник в изпълнителното
производство, доколкото не е удостоверена дата на получаване на препис от
2
акта, съдът приема, че е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ
на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което е допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
Изпълнително дело № 20168250400030 по описа на ЧСИ Стефан Горчев
е образувано по молба от 03.02.2016 г. на „Уникредит Булбанк“ АД, въз
основа на изпълнителен лист от 19.01.2016 г., издаден по ч.гр. д. № 452/2016
г. по описа на РС Пловдив срещу длъжник Д. В. С., гр. Пловдив, за неплатени
суми по сключен договор за банков кредит, като по молба на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД е конституирана като взискател по делото, с
разпореждане на ЧСИ Горчев от 12.03.2018 г., въз основа на сключен договор
за цесия с първоначалния взискател.
По делото са били извършени справки за имущественото състояние на
длъжника, наложени са запори върху притажавани от длъжника банкови
сметки и получавано трудово възнаграждение. Последното плащане въз
основа на наложен запор на трудово възнаграждение е постъпило по делото
на 25.01.2019 г. По молба на взискателя от 05.06.2019 г. е насрочен опис на
движимо имущество на длъжника на 05.07.2019 г., но след молба от
02.07.2019 г., подадена чрез майката на длъжника, с която е предложен начин
за погасяване на задължението и е внесена сумата от 200 лв. за покриване на
дълга, опис не е извършен.
Кредиторът е подал молба от 08.09.2020 г. за извършване на опис на
движимо имущество, като такъв е насрочен за 05.04.2021 г., но няма данни да
е бил проведен, както и причините за това. На 05.07.2021г. е последвала нова
молба от взискателя за опис на движимо имущество, като няма последвали
действия по удовлетворяване на молбата. На 31.03.2022 г. е постъпила
парична сума за удовлетворяване на вземането в следствие наложен запор на
банкови сметки на длъжника в „Юробанк България“ АД.
При тези данни по делото, съдът намира жалбата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното
производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска
извършване на изпълнителни действия в продължение на две години, с
изключение на делата за издръжка. При така приетото за установено не може
да се направи обоснован извод, че взискателят е проявил бездействие.
Същият е имал активно поведение, като, дори при наличие на постъпления по
3
делото от наложените запори, е подавал молби за извършване на
изпълнителни действия, с цел удовлетворяване на вземането, като по този
начин е поддържал висящността на производството. Между исканията му за
извършване на изпълнителни действия няма изтекъл период от повече от две
години. Освен изложеното, с оглед направените възражения в жалбата, следва
да бъде посочено, че в мотивите на цитираното от жалбоподателя ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е разяснено, че за
разлика от исковото производство, в което ищецът няма нужда да поддържа
висящността на исковия процес, в изпълнителното производство взискателят
трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес,
както, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се
прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата
на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление
вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти. Следва да се има предвид, че с т. 10 на
цитираното тълкувателно решение се дава отговор на въпроса „Откога
започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато взискателят не
е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК (чл. 330, ал.1, б."д" ГПК отм.).“, като дадените разрешения са във връзка
с така поставения въпрос и приложение на института на погасителната
давност, като в т. 10 ТР № 2/2013, ВКС, ОСГТК не е разгледан въпросът, при
какви условия и кога настъпва перемпцията. В решение № 37 от 24.02.2021 г.
на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., е посочено, че перемпцията не
настъпва, ако след поискването на един изпълнителен способ в продължение
на две години взискателят не е поискал нов изпълнителен способ, най-
малкото защото през това време може да се е осъществявал поисканият
предходен изпълнителен способ, а преди неговият край не може да се
прецени със сигурност, има ли нужда от друг способ (може да не се постигне
желаната висока цена, може да се присъединят кредитори и др.). Разяснява се,
че перемпцията е без правно значение за давността, като се разграничават
двата правни института, общото между които е, че едни и същи факти могат
да имат значение, както за перемпцията, така и за давността, но давността
4
изключва принудителното изпълнение (но пред съдебния изпълнител
длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я
зачете), а перемпцията не го изключва – обратно, тя предполага
неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това
съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Перемпцията е имала значение за
давността при действието на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на
Върховния съд, тъй като до обявяването му за изгубило сила новата давност е
започвала да тече от прекратяването на изпълнителното дело и гражданите,
съдът и всички други държавни органи са били длъжни да съобразяват
поведението си с него. В мотивите на цитираното решение е пояснено, че
„Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който
не се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато
споразумение между страните), т.е. осъществяването на всички поискани
способи е приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат
да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след
направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото
съдействие и така осуетява неговото прилагане.“ Тези правни разрешения са
застъпени трайно в актуалната практика на ВКС, като се съобразяват и от
настоящия състав.
Доколкото изпълнение се е осъществявало периодично по делото, като в
сочения период в жалбата период от 11.07.2019 г. до 26.07.2022 г. са
постъпвали средства по делото, както в следствие на приложени
изпълнителни способи - запор на банкови сметки на длъжника, така и
доброволно от длъжника по сметка на взискателя, както и от името на
длъжника по изпълнителното делото от трето лице, то липсва изтекъл срок от
две години, в който да не е било осъществено изпълнение по делото. По
делото са били подавани и молби от взискателя, за извършване на описи на
движми вещи, които също са прекъсвали срока на перемпция. Както бе
посочено по-горе, за да е налице основание за прекратяване на
производството поради перемция, следва да е изтекъл двугодишен срок, в
който да не е осъществено изпълнение по делото, както и да е налице
бездействие на кредитора, което да не е по причина, която е извън неговата
воля, като в конкретния случай не се установява нито една от необходимите
предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство.
Предвид изложеното следва да се приеме, че не налице основание за
5
прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
поради което жалбата срещу разпореждането на съдебният изпълнител, с
което е оставил без уважение искането на жалбоподателя Д. С., за
прекратяване на изпълнителното производство, на основание чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК, е неоснователна.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Д. В. С., длъжник по
изпълнително дело № 20168250400030 по описа на ЧСИ Стефан Горчев, чрез
адв. З. П., АК Русе, против Постановление от 02.08.2022 г. на ЧСИ Стефан
Горчев, с което е отказано прекратяване на изпълнителното производството
по изпълнително дело № 20168250400030, на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6