Р Е Ш Е Н И Е
№………
гр.Плевен, 03,07,2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІХ-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА
НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдията ВЕРА НАЙДЕНОВА гр.д.№4766 по описа на съда за 2019
година,
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по подадена искова молба от ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя инж.***, против Е.М.Б., ЕГН **********,***
която се твърди, че по подадено заявление по чл.410 ГПК е образувано
ч.гр.д.№473/2018 г. на ПлРС срещу ответницата и ***, за сумите 304,76 лева
главница и 92,31 лева лихва за забава за периода 01,12,2013 г. – 05,01,2018 г.,
за всеки от длъжниците, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението – 19,01,2018 г., като е издадена заповед за изпълнение, срещу която
длъжникът ***не е възразил, а по отношение на Е.Б. заповедта е връчена по реда
на чл.47, ал.5 от ГПК. Моли се съда да признае за установено съществуването на
задължението спрямо отв.Б. в размер на 304,76 лева главница и 92,31 лева лихва
за забава за периода 01,12,2013 г. – 05,01,2018 г. /сумите уточнени с молба от
16,03,2020 г./. Претендират се деловодни разноски. В с.з. ищецът не изпраща
представител. В писмена защита, депозирана преди с.з., ищецът развива подробни
съображения в подкрепа на иска си.
В
срока по чл.131 от ГПК ответницата депозира писмен отговор чрез назначения й
особен представител – адв.Л.П. от ПАК, в който се сочи, че липсват
доказателства ответницата да е съсобственик на процесния водоснабден имот,
поради което между нея и ищцовото дружество липсва валидно облигационно
правоотношение. Твърди се, че липсват доказателства освен представените
фактури, които да установят предоставени ли са услугите и тяхната стойност.
Прави се и възражение за погасяване на претендираните суми по давност, както и
възражение, че сумата по фактурата от 30,11,2015 г. е недължима, доколкото с
постановление от 05,11,2015 г. имотът е придобит на публична продан от трето
лице. В с.з. особения представител на ответницата моли съда да отхвърли иска по
съображенията, изложени в отговора на ИМ.
Съдът, след като се
съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие
за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е предявен иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД,
с предмет - признаване за установено по отношение на ответника на
вземането, претендирано от ищеца. В производството в съответствие с правилата
за разпределение на доказателствената тежест ищеца следва да докаже наличието
на валидно облигационно отношение между него и ответника, предоставяне на дължимите
по договора/договорите услуги, както и че задължението по договора е станало
изцяло изискуемо. Съдът е указал на страните доказателствената тежест в
производството с определението по чл.140 от ГПК от 28,04,2020 г.
От приложеното ч.гр.д.
№473/2018 г. на ПлРС се установява, че същото е образувано на 19,01,2018 г. въз
основа на депозирано от ищеца срещу ответника заявление на основание чл.410 от ГПК. Издадена е заповед за изпълнение срещу *** и Е.М.Б. за сумата от 304,76 лева
главница и 92,31 лева лихва за забава за периода 01,12,2013 г. – 05,01,2018 г.,
законната лихва върху главницата, считано от 19,01,2018 г. до изплащане на
сумата, както и сумата 12,50 лева разноски по делото за ДТ и 180,00 лева
адвокатско възнаграждение за всеки от длъжниците.
Тъй като ЗИ е връчена на длъжника Е.Б. по реда
на чл.47, ал.5 от ГПК, на заявителя е указано да предяви иск за вземането си.
Приобщени като част от исковото производство са
Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК оператор,
публикувани във вместен и централен ежедневник, от които се установява какви са
общите условия, които действат по отношение на потребителите на ВиК услуги в
гр.Плевен.
От приложените по делото фактури, издадени от
ищеца за доставяне от него ВиК услуги на ответника за процесния период се
установява и какви са задълженията на ответника по делото за исковия период –
31,10,2013 г. – 30,11,2015 г.
Видно е от приложеното по делото с молба от
05,06,2020 г. ксерокопие от карнет за процесния период какви са били
показанията на водомера за процесния период за абонат №*** на адрес ***.
Установява се от
приложените по делото доказателства /справка по лице, справка за имот от Служба
по вписванията/, че ответницата е била съсобственик на водоснабдения имот през
процесния период – до 05,11,2015 г.
Въз основа на
изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове,
в тежест на ищеца е да установи, че по негова инициатива е учредено заповедно
производство по реда на чл.410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за
изпълнение; депозирано от длъжника възражение и спазване на срока по чл. 415,
ал. 1 от ГПК /или връчване на ЗИ на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК/; че
ответникът е потребител на В и К услуги, изправността си по възникналото
правоотношение по доставка на водоснабдителни и
канализационни услуги по партида с посочения абонатен номер, доставяне на
количеството потребени, но незаплатени услуги и размера на претендираните суми, както и претенцията си
за заплащане на обезщетение за забава по основание и размер.
В тежест на ответника е да докаже
точно изпълнение на задължението си за заплащане на доставените услуги, или
направените правоизключващи и правопогасяващи възражения.
Не се спори по делото,
че в полза на ищеца е издадена по реда на чл.410 от ГПК заповед за изпълнение
за претендираните суми. Установява се от приетите по делото доказателства, че
ответникът не е намерен на известните по делото адреси, поради което на
основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането,
което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и
неговата допустимост.
По делото се установява от приетите по делото
писмени доказателства, че отв.Б. е бил собственик
и потребител за
недвижим имот,
находящ се в ***, до 05,11,2015 г., като този имот е присъединен към водопроводната и канализационната система, като за него е определен абонатен номер ***, поради което
и съдът намира, че ответникът е потребител на водоснабдителни и канализационни
услуги по смисъла
на §1, ал.1, б.“а“ от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги. Този факт се
установява от съвкупния анализ на представените ОУ за предоставяне на ВиК услуги, влезли
в сила по отношение на ответника и справка за извършени отчети /карнети/. Ответникът чрез особеният
си представител не оспорва факта, че до имота е доставена водоснабдителна и
канализационна услуга, както и размерът на претендираната сума. Оспорва
единствено, че ищеца не е представил доказателства, че процесната сума не е
платена, както и че ответникът е потребител на ВиК услуги.
С
оглед на събраните по делото доказателства настоящият състав на съда счита,
че по делото е доказано, че между страните по делото съществува облигационно правоотношение, по силата, на което ответникът се е
задължил да заплаща потребеното количество вода. Същият е страна по договора и
негово е задължението да заплаща доставеното и потребено количество на ВиК
услуги.
Съгласно
общите условия,
действащи между страните основно задължение на
потребителя е да заплаща стойността на ползваните услуги в 30-дневен срок след
датата на фактуриране /чл.33, ал.2/, като при
неизпълнение в срок на това задължение, потребителят дължи на ВиК оператора
обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на
постъпване на дължимата сума по сметка на оператора /чл.44 от ОУ/.
По делото не се спори, че осчетоводените от ищеца количества на ВиК услуги са реално доставени в обекта на потребление. От представените по
делото доказателства е видно, че на ответника са издавани фактури за
начисляваните суми за потребена вода. Въз основа на представените доказателства
настоящия състав на съда приема за доказано, че ответника, в качеството си на
потребители на ВиК услуги е възникнало задължението да заплаща месечните
дължими суми за ползването на същите. В тежест на
ответника е било да установи при условията на пълно и главно доказване, че е
извършвал заплащане на претендираните от ищеца суми. Доказателства в тази
насока не са ангажирани, поради което съдът намира, че ответникът дължи
претендираната сума на главното задължение. Неизпълнение на задължението в предвидения в
чл.33, ал.2 от ОУ срок мотивира, съдът да приеме за безспорно доказано, че
ответника дължи и претендираната лихва
за забава.
По направеното от ответника чрез особения
представител възражение за изтекла погасителна давност за вземанията за
главница и лихва за периода 31,10,2013 г. – 30,01,2015 г.
Погасителната давност е фактически състав,
включващ период от време, през който носителят на едно субективно материално
право бездейства, който състав поражда правото на задълженото лице да се позове
на давността и да откаже изпълнение. Според чл.114 от ЗЗД давността почва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В случая падежът на всяко
от задълженията за плащане на потребените ВиК услуги е 30 дни след датата на
фактуриране, а от следващия ден длъжникът изпада в забава и върху задължението
започват да се начисляват лихви. Задължението е срочно, така че за да изпадне в
забава длъжникът, не е необходима покана от кредитора. Задълженията за лихви
върху всяка от главниците са започнали да се натрупват от първия ден след
изтичане на 30 дни от датата на фактуриране на съответната главница, и се
дължат за всеки изминал ден след изпадане в забава на длъжника. Съгласно
задължителното за приложение от съдилищата тълкувателно решение №3/2011 г. на
ВКС, ОСГТК, задълженията за плащане на потребена ВиК услуга са такива за
периодично изпълнение. Щом това е така, спрямо вземанията на ищеца за
главницата е приложима кратката тригодишна давност по чл.111, б.”в”, предл.3 от
ЗДД. Съгласно чл.119 от ЗЗД с погасяването на главното задължение, се погасяват
и произтичащите от него допълнителни задължения, макар давността за тях да не е
изтекла, тоест погасява се и акцесорното вземане за обезщетение за забава върху
главницата. Ето защо Съдът счита, че така направеното възражение за недължимост
на вземанията поради изтекла погасителна давност е основателно за вземанията,
начислени за периода до три години преди датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, което е подадено на 19,01,2018 г. – тоест за
периода преди 19,01,2015 г. С оглед данните, намиращи се в делото и на
основание чл.162 от ГПК съдът изчисли, че погасена по давност е главница в
размер на 165,34 лева, или дължима от ответницата е главница в размер на 139,42
лева, а дължимата лихва за забава, която не е погасена по давност, е в размер
на 27,11 лева.
На основание гореизложеното съдът намира, че
искът с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД е частично основателен до размера от 139,42 лева главница за
периода 30,01,2015 г. – 30,11,2015 г., и лихва за забава за периода от 01,03,2015
г. /от когато се начислява лихва за консумираните ВиК услуги, фактурирани на
30,01,2015 г./ до 19,01,2018 г. в размер на 27,11 лева. За разликата до
претендираните 304,76 лева главница и 92,31 лева лихва за забава искът следва
да бъде отхвърлен като погасен по давност.
Предвид изхода от производството, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъде възложено и заплащането
на направените от ищеца разноски
съобразно частта от вземането, за която се установи че съществува. Ищецът е
претендирал разноски в общ размер на 647,50 лева /360,00 лева за адвокатски
хонорар, 87,50 лева за ДТ и 200,00 лева депозит за особен представител/, от
които ответникът му дължи репариране на разноски в размер на 271,95 лева.
С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г.
на ОСГТК съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени
в заповедното производство. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца и сторените разноски за държавна такса в заповедното
производство в размер на 80,85 лева - съразмерно с частта от вземането, за
която се установи, че съществува.
Следва на особения представител на ответника да
бъде изплатено възнаграждение за особено представителство в размер на внесения
депозит от 200,00 лева.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК, че Е.М.Б., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на ***, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от управителя инж.***, сумата от 139,42 лева главница за периода 30,01,2015
г. – 30,11,2015 г., и лихва за забава в размер на 27,11 лева за периода от
01,03,2015 г. до 19,01,2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението – 19,01,2018 г. до окончателното изплащане на сумите, която сума
представлява част от вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№473/2018 г. по описа на РС Плевен, като за разликата до претендираните
304,76 лева главница и 92,31 лева лихва за забава, и за периода 31,10,2013 г.
19,01,2015 г. ОТХВЪРЛЯ предявеният иск КАТО
ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 от ГПК Е.М.Б., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от управителя инж.***, сумата
от 271,95 лева
– деловодни разноски в исковото производство, съразмерно с уважената
част от иска.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 от ГПК Е.М.Б., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от управителя инж.***, сумата
от 80,85
лева – деловодни разноски в заповедното производство, съразмерно с частта от
вземането, за която се установи, че съществува.
Да се изплати на адв.Л.П. възнаграждение за
особено представителство в размер на 200,00 лева.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: