О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2697 19.07.2019 г. Гр. Стара Загора
РАЙОНЕН СЪД –
СТАРА ЗАГОРА ТРЕТИ
ГРАЖДАНСКИ състав
На
19 юли
В закрито
заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар:
Прокурор:
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело
№ 2546 по описа за 2019 година.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Ищецът „ВиК” ЕООД гр. Стара Загора твърди в исковата си
молба, че осъществява
основно дейност по водоснабдяване, канализация, пречистване на битови и отпадни
води, проучване, проектиране, изграждане, поддържане и управление и контрол при
изграждане на
водоснабдителни, канализационни и пречиствателни системи на територията на
Област Стара Загора и Община Тополовград.
Бил
потребител на ел.енергия относно притежавания обект с ИТ № 2939032 - ПОМПЕНА
СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК” с. Орешник. Община Тополовград, който обект бил присъединен към
електропреносната система посредством Електропровод „Венеция" 20 kV,
собственост
на дружеството, като понижаването на доставената ел. енергия се извършвало със съоръжения
собственост на дружеството. Измерването на консумираната ел. енергия на този обект се осъществявало посредством
собственият на дружеството трафопост на ниво ниско напрежение.
Твърди, че ответникът
„ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, със седалище и адрес
на управление 4000 гр. Пловдив,
ул. "Христо
Г. Данов" № 37, притежава Лицензия за обществено снабдяване с
електрическа енергия № Л-141- 11/13.08.2004 г., издадена от
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, наричан по-долу за краткост
ЕВН, и осъществява дейност по снабдяване на Потребителите /клиентите/ с
електрическа енергия. По силата на чл. 42
от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на „ЕРЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” АД
/със старо наименование „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД /, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-014 от
10.05.2008 г., клиентът заплащал изчислената сума за пренос по
електроразпределителната мрежа и мрежови услуги вместо на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ЮГ" ЕАД, на „ЕВН България Електроснабдяване" АД.
Твърди, че през периода от 01.08.2015 г. до 31.08.2015
г. „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД е заплатило
на ответното дружество сумата 1485.44 лв.,
представляващи
такса достъп до ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение,
собственост на ищеца - Помпена станция „Орешник", намираща се в
Община Тополовград. Посочва, че по
посочената по-горе фактура ищецът е заплатил на
ответника и други начислени суми, за които към момента ищецът няма претенции и
същите не са предмет на настоящата искова молба.
Посочените
в Раздел
ІІ, т. 1 от исковата молба
суми, били измерени и отчетени при измерване на електрическа енергия,
от страна на ниско напрежение /НН/, като измервателното устройство е
разположено в ЗРУ 20 кV
/киловолта/ в Помпена станция „Орешник". Считат,
че измерването по този начин, и конкретно на това място, е незаконосъобразно,
и води
до начисляване за заплащане
на недължими суми.
Считано
от 01.07.2008 г. с Решение № Ц-021/ 26.06.2008 г. на ДКЕВР, цената
която се заплащала
за ползване на мрежата, се разделяла на два компонента -
цена за достъп до електроразпределителната мрежа, и цена за пренос на
електроенергия по електроразпределителната мрежа. Съгласно нормативна
уредба относима за процесния период, мрежовите услуги се
заплащали от клиентите върху фактурираните количества
електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване
и/или предоставена мощност в местата
на измерване,
определени в съответствие с Правилата
за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените
от КЕВР цени.
Сочат,
че при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно
електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване е на
страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя
/ако има такава трансформация/ или в мястото на присъединяване на потребителя
към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа. Съгласно чл.
120 от ЗЕ, ел. енергията, доставена на потребителите, се измервала със средства
за търговско измерване - собственост на оператора на електропреносната мрежа
или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до
или на границата на имота на потребителя. Съгласно чл. 120, ал. 2 от ЗЕ,
границата на собственост върху електрическите съоръжения и мястото на
средствата за търговско измерване се определяли съгласно изискванията на
наредбата по чл. 116, ал. 7 и на правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 /Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия/. Приетата въз основа на чл. 116, ал. 7 от ЗЕ
наредба е Наредба № 6/09.06.2004 г. Съгласно чл. 29, ал. 4 от Наредба №
6/09.06.2004 г., когато електропровод, собственост на потребител, се
присъединявал към електрическа уредба на преносното или съответното
разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на електрическа
енергия се монтирали в електрическата уредба на преносното или съответното
разпределително предприятие.
Съгласно
нормативна уредба относима за процесния период, клиенти и производители,
присъединени към електроразпределителната мрежа, дължали утвърдени от КЕВР цени
за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за
достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за
съответния ценови период, които заплащали на оператора на
електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика
от последна инстанция.
За тези клиенти цената за пренос по електропреносната
мрежа се заплащала от разпределителното предприятие на независимия преносен
оператор, съгласно договорите по чл. 12 и 13. Мрежовите услуги се заплащали от
клиентите върху фактурираните количества електрическа енергия, в съответствие
със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на
измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР
цени.
Съгласно
чл. 14
от Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, при отдаване на електрическа
енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа
към потребител, мястото на измерване е на страната с по- високо напрежение на
понижаващия трансформатор на потребителя (ако има такава трансформация) или в
мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната, съответно
електроразпределителната мрежа.
Съгласно
чл. 29,
ал. 4
от Наредба № 6/09.06.2004 г. за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределенителните електрически мрежи, когато
електропровод, собственост на потребител, се присъединява към
електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие,
средствата за търговско измерване на електрическа енергия се монтират в
електрическата уредба на преносното или съответното разпределително
предприятие.
В
конкретния случай за Помпена станция „Орешник", границата на
собственост между преносното или съответното разпределително предприятие и
ищеца била Подстанция „Тополовград" 20 kV, след която подстанция започвал собствения на ищеца
Електропровод „Венеция" 20 kV.
Този
електропровод бил
с дължина от около
С
оглед на това, измервателното средство, отчитащо използваната от ищеца
електроенергия, е следвало да бъде монтирано на тази граница - т.е. между
Подстанция „Тополовград" 20 kV и Електропровод
„Венеция" 20 kV., в електрическата уредба на преносното или
съответното разпределително предприятие, а не на ниво ниско напрежение, в
самото ЗРУ на „Орешник".
Във
връзка с изложеното по-горе относно мястото на измерване на използваната
електрическа енергия, „Водоснабдяване и канализация" ЕООД е отправяло
няколкократни писмени искания от „ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД с искане за промяна на
мястото и нивото на измерване.
Сочат, че с Писмо изх. № 1748/23.10.2008 г., в отговор на
изпратено от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД писмо, дружеството им е изпратило писмо за
промяна на мястото на измерване ведно с приложени документи, за следните
обекти:
- Подстанция
„Тополовград" - извод „Венеция" /т.е. за електропровод
„Венеция"/;
- Извод „Рила";
- Вик-Зимница;
- ПС Ханчето.
Твърди, че след получаване на това писмо от страна на
„ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД по отношение на всички останали
обекти, посочени в Писмото, била извършена промяна на мястото и нивото
на измерване, като енергията се измервала на ниво СН, като
единствено по отношение на Електропровод „Венеция" това не било сторено.
Във
връзка с това изпратили и следващо Писмо изх. № 2013/05.12.2008 г., с което отново
изрично посочвали,
че желаят
да бъде изместено мястото и нивото за измерване от ниско напрежение в самите
обекти, на средно напрежение в Подстанция гр. Тополовград, като са
посочени изрично и измервателните точки за двата обекта, за които е изисквана промяната:
- ИТ № 2939032 - ПОМПЕНА
СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" с. Орешник;
- ИТ 2939033 „ВиК"
с. Капитан Петко Войвода /сега с наименование
ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА"/с.Кап.
Петко Войвода.
„ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД ги уведомили с писмо, че следва да им
предоставят
документи за собственост на Електропровод 20 kV
извод
„Венеция". Считат, че това искане е необосновано, тъй като още с
Писмо изх. № 1748/23.10.2008 г., им
изпратили
по отношение на електропровод „Венеция" всички необходими документи.
Твърдят, че са собственик на Електропровод „Венеция" 20
kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК", и на
намиращите се в обекта ЗРУ, като към писмата са приложени и съответните
документи, доказващи собствеността на дружеството върху имотите и съоръженията.
Независимо, че дружеството им било собственик на имотите и съоръженията,
даващи основание мястото на измерване да се промени от НН на СН, ответникът не изпълнявал задълженията си и
продължавал
да
измерва ел. енергия на ниво ниско напрежение за целия процесен период.
Сочат, че са собственик на Електропровод „Венеция" 20 kV,
на
ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК", и на намиращите се в тях ЗРУ от 29.12.1995 г., когато са включени
в капитала на дружеството. Включването в капитала на дружеството станало по силата на Заповед № 135/12.12.1995 г. на Кмета на Община Тополовград, с която на основание чл. 2 от Наредбата за
държавни имоти се предоставя на „ВиК" ЕООД гр. Стара Загора, и на Акт за приемане и предаване на
основни средства,
с който тези активи са предадени на дружеството им.
Сочат, че за този обект бил Акт обр. 16 и е издадено Разрешение за ползване №
261/09.09.1995 г.
В
случай, че ответникът бил изпълнил законовите си задължения и уважил
искането им
за промяна на мястото и нивото на мерене на доставената ел. енергия от ниво
ниско напрежение в самите ЗРУ на ПС „Орешник" и ПС „Кап. Петко
Войвода", на ниво средно напрежение е електрическата уредба на Подстанция
„Тополовград" 20 kV, заплатената от
„Водоснабдяване и канализация" ЕООД
такса достъп до ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение,
собственост на ищеца - Помпена станция „Орешник", ИТ № 2939032, нямало да бъде дължима и съответно - заплатена.
Тъй
като всички процесии суми били заплатени от тях на ответника, за тях възниква правен
интерес да искат
„ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, да бъде осъден да заплати недължимо
платените му суми, които е получил от ищеца.
Моли съда да постанови решение, с което на основание
чл. 55,
ал. 1,
предл. 1
ЗЗД да осъди ответника „ЕВН
България Електроснабдяване" ЕАД, ЕИК *********, да заплати
на „Водоснабдяване и
канализация" ЕООД, ЕИК *********, сумата 1020 лв., представляваща недължимо платена сума
за такса достъп до ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение -
Помпена станция „Орешник", ИТ № 2939032, за периода 01.08.2015
г. до 31.08.2015 г., представляваща разликата между стойността на енергията,
пренесена на ниво ниско напрежение и ниво средно напрежение по фактура № **********
от 31.08.2015 г. от общо платената сума за цена пренос в размер на 1485.44 лв., ведно със законната
лихва от 14.05.2019 г. до датата на връщане на сумата от ответника на
ищеца; сумата 370
лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва, считано от датата
на плащане на извършеното плащане по фактура № ********** от 09.09.2015 г. до
датата на предявяване на молбата в съда 14.05.2019 г.
Претендира за направените по делото разноски.
В
едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, в който сочат, че предявените искове са допустими, но неоснователни,
поради което ги оспорва изцяло, както по основание, така и по размер.
Претендират, че сумите, предмет на исковата претенция,
са дължими и основателно начислени по сметката на ищеца.
„ЕВН
България Електроснабдяване" ЕАД, в качеството си на
краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката,
продавал
електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия.
Действащите общи условия през процесния период са Общите условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване"
ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ- 013/10.05.2008 г. и влезли в сила на
27.06.2008 г.
„ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД е титуляр на лицензия №
Л-141-11/13.08.2004 г. и дружеството извършва дейността „ снабдяване с
електрическа енергия" (чл. 39, ал. 1, т. 10 от Закона за енергетиката) на
обособената територия в Югоизточна България. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от ЗЕ за една
обособена територия се издава само една лицензия за снабдяване с електрическа
енергия от крайния снабдител. Според разпоредбата на чл. 986 (1) от ЗЕ (обн.
ДВ, бр. 74 от
По
силата на чл. 7, т. 1 от общите условия и чл. 4 от
договора „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД е поело задължение да
снабдява с електрическа енергия обектите на „Водоснабдяване и
канализация"ЕООД, с кл.№ ********** и няколко места на потребление (ИТН),
едно от които е измервателната точка, която била посочена в исковата
молба.
Ищецът от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се задължил
да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа
енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал.
2. Съгласно чл. 27, ал. 1 от общите условия и чл. 18 от договора при неплащане
е срок на дължими суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва за всеки просрочен ден.
В
изпълнение на задълженията си по общите условия „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД доставило в обекта на ищеца за процесния
период електроенергия,
пренесена от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД като за стойността на
доставената ел.енергия и предоставените мрежови услуги, издали фактура, представена към исковата молба, стойността на част, от
които съставлява исковата сума.
Сочат, че ищецът е клиент на „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД, явяващ се краен снабдител по смисъла на Закона за
енергетиката (ЗЕ) и на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД
(електроразпределително дружество). Като такъв ищецът бива снабдяван с електроенергия чрез
разпределителната мрежа при публично известни общи условия (чл. 98а от ЗЕ). Между ищеца и
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД по силата на общи условия бил сключен договор за
пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа.
Разпределението
на електрическа енергия според § 1. т. 49 от ДР на ЗЕ е определено като „транспортиране на електрическа енергии ...
през разпределителните мрежи". Дейността „разпределение на
електрическа енергия" също подлежи на лицензиране (съгласно чл. 39, ал. 1, т. 3 от ЗЕ), а
електроразпределителната мрежа е „съвкупност от електропроводни линии и
електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, която служи за
разпределение на електрическа енергия" § 1 т. 22 от ДР на
Закона за енергетиката). „ЕВН България Електроразпределение" ЕАД, като
притежател на Лицензия № Л-140-07
от 13.08.2004 г.
за обществено разпределение на електрическа енергия извършва услугата по пренос
и разпределение на електрическа енергия по втвърдените от ДКЕВР цени, като
спазва следния основен принцип: на всички клиенти услугата разпределение да калкулира по
одобрените от ДКЕВР цени. Тарифната структура е в съответствие със Закона за
енергетиката, Закона за акцизите и данъчните складове и Правилата за търговия с
електрическа енергия.
Обектите
на ищеца били присъединени към електроразпределителната мрежа,
собственост на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД на
ниво ниско напрежение.
Твърдят,
че е безспорен фактът, че присъединяването на обекта е извършено преди влизане
в сила на Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните
електрически мрежи на производители и потребители и при спазване на действащата
към момента на присъединяването нормативна уредба, а именно: Закон за
електростопанството, обн., ДВ, бр. 95 от 12.12.1975 г., отм., бр. 64 от
16.07.1999 г. и Правилник за прилагане на Закона за електростопанството, приет
с ПМС № 62 от
Сочат,
че принципа залегнал както в отменените, така и в сега действащите нормативни
актове, бил че нивото на напрежение и мястото на измерване на електрическата
енергия се определял/договарял към момента на присъединяване на обекта.
Еднократно към момента на присъединяване на обекта.
Действително
било, че след присъединяването на обектите (чието проектиране и въвеждане в
експлоатация на присъединителните съоръжения е извършено като за мерене на ниво
ниско напрежение) ищецът подал искане за промяна на мястото на меренето на
електрическата енергия на ниво средно напрежение.
Оспорват
твърдението, че към искането си за промяна на мястото измерване на
електрическата енергия ищецът представил доказателства за собственост върху
присъединителните съоръжения - ел. проводи трафопостове. Всички доказателства
за собственост, представени по преписката сочели, че правото на собственост е
на Община Тополовград, а не на ищеца. Наред с това исканията са подадени от
лице с пълномощно без нотариално заверка на подписа. Исканите доказателства
(пълномощно и извлечение от баланса на трафопоста - вж. писмото т. 1 и т. 2
били представени в цялост едва с писмо изх. № ЦУ - 14 от 21.01.2015 г. От описа
на приложенията на всички предходни писма било видно, че представените
извлечения от баланса са за други активи, но е и за трафопостове (вж. писмо
изх. № 9946 от 26.11.2014 г. - т. 5 - приложенията са за ел. провод 20 kV AC
проводник 95 L-
Съгласно чл. 17, ал. 1 и 2 от ОУ на договора за
продажба на електроенергия "ЕВН България Електроснабдяване"ЕАД
фактурира ежемесечно на клиента при условията на доставки с непрекъснато
изпълнение, като издава обща фактура за услугите
снабдяване, пренос и достъп по определените от ДКЕВР цени. Твърдят, че процесиите суми са дължими на „ЕВН България
Електроснабдяване"ЕАД, тъй като услугата достъп до електоразпределитената
мрежа е предоставена от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД.
Изложената
фактическа и правна обстановка обосновавала неоснователността на
възражението за недължимост на цена за електрическа енергия за стопански
потребители, присъединени към електроразпределителните мрежи на ниво ниско напрежение,
начислени за процесния период.
Считат, че сумата по процесната фактура
била основателно начислена и се дължи от ищеца и дължима от ищеца, а исковата претенция
е неоснователна.
Считат, че искът за присъждане на мораторна лихва е
неоснователен. касаело се за задължение, което е без точно определен срок за
изпълнение, поради което по силата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД длъжникът по него
изпадал в забава от датата на поканата. По делото липсвали доказателства за
отправена покана преди датата на предявяване на иска.
Претендират за направени в настоящото производство разноски.
От обстоятелствата изложени в исковата
молба се налага извода, че се касае за предявен осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД. Фактическият състав, при който възниква
отговорност за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, включва три
кумулативни елемента - даване на определена вещ, парична сума или друго
имуществено благо от едно лице; получаване на престацията от друго лице; липса
на основание за разместване на блага в правната сфера на даващия и на
получаващия. В настоящия случай ищецът носи доказателствената тежест за
установяване на факта, че е дал нещо на ответника, а ответникът - тежестта да
докаже, че даването и получаването на имущественото благо не е лишено от
основание, т. е., че съществува правно призната причина за разместване на
благата, по силата на която има право да задържи полученото. Обедняването по
смисъла на чл. 55 от ЗЗД
предпоставя намаляване на имуществения патримониум на лицето, от което изхожда
престацията. Ищецът следва да докаже
всички твърдени от него факти и обстоятелства в исковата молба, а ответникът
твърдените от него обстоятелства в отговора на исковата молба.
СЪДЪТ:
ПРИКАНИ
страните към спогодба, като им РАЗЯСНЯВА нейните предимства, както следва: със
спогодбата страните доброволно уреждат спора си и десезират съда, поради което
делото се прекратява; одобрената от съда спогодба не подлежи на обжалване и има
значението на влязло в сила решение, като се ползва със сила на присъдено нещо
и изпълнителна сила; при спогодба се дължи заплащане на държавна такса в
половин размер.
НАПЪТВА страните към медиация – доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове, при която трето лице
– медиатор подпомага спорещите страни да постигнат споразумение. Спорът може да бъде решен и чрез друг способ
за доброволното му уреждане – извънсъдебна спогодба.
Съдът счита, че следва да приеме
представените с исковата молба и отговора писмени доказателства, поради което
О
П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмени
доказателства по делото: Решение № 4486 от
14.10.1991 г. по ф.д. № 4492/1991 г. по описа на ОС Стара Загора;
Разпечатка
от електронната страница на ТР при Агенция по вписванията за актуалното
състояние на ищеца и ответника; Фактура № ********** от 31.08.2015
г. и
платежно нареждане от 08.09.2015 г., ведно с извлечение по сметка; Писмо изх. № 6053-30/24.09.2008г.;
Писмо
изх. № 1748/23.10.2008 г.;
Писмо изх. № 2013/05.12.2008 г.;
Писмо изх. № 01/09.01.2009 г.;
Заповед №
135/12.12.1995 г.
на Кмета на гр. Тополовград;
Акт за приемане и
предаване на основни средства; Инвентаризационен опис за земя, сгради и
съоръжения но ПС „Орешник”;
Характеристика
но ДМА - Трафопост „Орешник”; Акт обр-16 за
Електропровод „Венеция" 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИН"
с.Орешник, и на намиращите се в тях ЗРУ както и Разрешение за ползване №
261/09.08.1995 г.
На осн. чл. 214, вр. чл. 209, ал. 1 и чл.107 ГПК съдът ОТХВЪРЛЯ
искането за съединяване в едно производство на гр. № 1182/2019 г., тъй като
съвместното им разглеждане ще бъде значително затруднено, още повече, че съдът
се е произнесъл с определение по това дело.
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на ответника в срок до следващо съдебно заседание да
представи по делото, описаните в отговора на исковата молба писмени
доказателства.
НАЗНАЧАВА съдебно-икономическа
експертиза, като вещото лице, след
като се запознае с доказателствата по делото, и извърши проверка в
счетоводствата ищеца и на ответника, да отговори на въпросите
поставени от ищеца в исковата молба и от ответника в отговора.
ОПРЕДЕЛЯ за
вещо лице: ДАНИЕЛА ДЕМИРЕВА.
ОПРЕДЕЛЯ
депозит за изготвяне на експертизата в размер на 200 лв., платими по 100 лв. от
всяка от страните в 3 дневен срок и в същият срок да представят по делото
банковото бордеро.
НАЗНАЧАВА съдебно-техническа
експертиза с вещо лице НИКОЛАЙ КОЛЕВ, който след като се запознае с материалите по
делото, съоръженията и схемата на присъединяване на обекта на ответника към
електроразпределителната мрежа,
при необходимост извърши проверка на място и навсякъде, където е
необходимо,
да отговори
на поставените в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ
депозит за изготвяне на експертизата в размер на 200 лв., които да се внесат от
ищеца в 3 дневен от съобщението и в същият срок да се представи по делото
банковото бордеро.
ВНАСЯ делото в открито съдебно
заседание и НАСРОЧВА същото за 29.10.2019 г. от 10 ч., за която дата да се
призоват страните и вещите лица след внасяне на депозита.
ПРЕПИС
от разпореждането да се връчи на страните, като на ищеца се връчи препис от
отговорите на ответника.
Разпореждането
не подлежи на обжалване.
Делото
да се докладва незабавно, в случай на постъпване на искания на страните,
депозирани по повод указанията на съда и доклада по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: